Р Е Ш Е Н И Е
№…….........../…...03.2022 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на седми март през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 15341 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от Г. фонд с адрес: ***, срещу К.Р.С., ЕГН **********, гражданин
на Руската федерация, роден на *** г., със статут на постоянно пребиваване в
Република България, с постоянен и настоящ адрес:***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ
за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 297,03 лв., представляваща
изплатено от Г.Ф.обезщетение по щета № 110175/28.02.2017 г. на собственика на
лек автомобил „Мицубиши Каризма“
с рег. № ***за причинените щети по автомобила му в резултат от реализирано на
16.06.2016 г. в гр. Варна пътнотранспортно
произшествие от лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, управляван от
ответника без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, както и сумата от
1752,92 лв., представляваща изплатено от Г.Ф.обезщетение по щета №
110304/11.04.2017 г. на собственика на лек автомобил „Хонда
Джаз“ с рег. № ***за причинените щети по автомобила му в резултат от същото
пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от датата на исковата
молба – 30.11.2020 г., до окончателното им изплащане.
По твърдения в исковата молба, на
16.06.2016 г. било реализирано пътнотранспортно произшествие при следния
механизъм: ответникът К.С., управлявайки лек автомобил „БМВ“ с рег. № *** без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се
движел по ул. „Кракра“ в гр. Варна с несъобразена с пътната обстановка скорост,
при което изгубил контрол над управлението на автомобила и ударил правомерно
паркираните на улицата МПС, а именно: лек автомобил „Мицубиши
Каризма“ с рег. № ***и лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № ***. В резултат от ПТП настъпили щети
по посочените автомобили, остойностени в следните
размери: 297,03 лв. за лек автомобил „Мицубиши Каризма“ по образуваната щета № 110175/28.02.2017 г. и
1752,92 лв. за лек автомобил „Хонда Джаз“ по щета №
110304/11.04.2017 г. Посочените суми били изплатени от Г.Ф.на правоимащите собственици като обезщетения за имуществени
вреди. Ответникът бил поканен да възстанови на ищеца същите, но плащане не било
постъпило.
По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на
предявените искове и претендира разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК назначеният особен представител на ответника депозира отговор
на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Оспорва да са налице предпоставките за
ангажиране деликтната отговорност на ответника за процесното ПТП като условие
за възникване на регресните права на ищеца срещу
него, а именно наличието на негово виновно противоправно поведение, в пряка
причинно-следствена връзка с което да са претърпени имуществени вреди от
посочените трети лица. Поддържа, че издадените актове за установяване на
административни нарушения и наказателни постановления срещу ответника нямат
обвързваща гражданския съд доказателствена стойност. Счита, че такава няма и
съставеният констативен протокол за ПТП относно отразения в него механизъм на
произшествието. Оспорва още получаването на регресната
покана от ответника, както и размера на предявените искове.
С тези аргументи по
същество особеният представител моли за отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв.
Л.В., поддържа исковата молба. В представена писмена защита излага правни
съображения въз основа на събрания доказателствен материал.
Особеният представител на ответника адв. Т.С.
поддържа отговора и обективираното в
него искане.
След като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представените
протоколи за ПТП № 1649619/16.06.2016 г. и № 1649618/16.06.2016 г. и №
1649620/16.06.2016 г. се установява, че на 16.06.2016 г. около 6:00 ч. в гр.
Варна, на ул. „Кракра“ до № 2 е настъпило ПТП, при което ответникът К.Р.С.
управлявал лек автомобил „БМВ-314“ с рег. № *** по ул. „Кракра“ в гр. Варна,
посока „Стара гара“, без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, и поради несъобразена скорост се отклонил вдясно от движението
и блъснал паркираните до № 2 на улицата три леки автомобила, сред които лек автомобил „Мицубиши Каризма“
с рег. № ***и лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № ***. Според
протоколите вследствие на
удара са настъпили материални щети по автомобилите, като за лек автомобил „Мицубиши Каризма“
ударът е бил в предна лява част и видимите щети са по предна лява врата и
калник, броня, джанта лява, а за лек автомобил „Хонда Джаз“ ударът е бил в
предна и задна част, съответно и видимите щети са по тези негови части и броня.
От приобщените административни преписки
се изяснява, че във връзка с описаното ПТП срещу ответника К.Р.С. са издадени
две наказателни постановления с № 16-0819-002838/02.08.2016 г. и №
16-0819-003493/07.09.2016 г. на началника на ОДМВР - Варна, с-р Пътна полиция-
Варна, влезли в законна сила, с които са установени допуснати от него нарушения
на правилата за движение, а именно: на чл. 638, ал. 3 КТ - управление на МПС
без сключен и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите; чл. 20, ал. 2 ЗДвП – управление на МПС с
несъобразена скорост; чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП – управление на МПС под
въздействието на алкохол с концентрация над 0.5 до 1.2 на хиляда в условията на
повторност; чл.150 от ЗДвП – управление на ППС без да
е правоспособен водач, за които нарушения са му наложени съответни наказания.
От представената справка-извлечение от
базата данни на Информационен център към Г.Ф.се установява, че не са налице
данни за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
управлявания от ответника лек автомобил към датата на произшествието.
Затова и увредените лица – собственици
на лек автомобил „Мицубиши Каризма“
с рег. № ***и лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № ***са
подали уведомления за имуществени вреди пред Г. фонд, по повод на които са
образувани щети под съответни номера 110175/28.02.2017 г. и № 110304/11.04.2017
г.
Видно от представените документи по
преписките, вкл. технически експертизи и доклади по щетите, УС на ГФ е взел
решения за изплащане на следните обезщетения на правоимащите
лица за причинените им от процесното ПТП имуществени вреди, а именно:
- обезщетение по щета №
110175/28.02.2017 г. в размер на 297,03 лв., включващо необходимите средства за
отстраняване на уврежданията по предна броня, калник преден ляв, врата предна
лява, огледало странично ел.ляво на увредения лек автомобил „Мицубиши Каризма“ с рег. № ***,
платимо в полза на собственика Г.Д.Ж. , и са определени разходи по ликвидация на
щетата в размер на 13 лв.;
- обезщетение по щета №
110304/11.04.2017 г. в размер на 1752,92 лв., формирано като 65 % от
действителната стойност (2696,80 лв.) на тотално увредения лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № ***, платимо в полза на собственика М.В.Г.
, и са определени разходи по ликвидация на щетата в размер на 13 лв.
От представените платежни нареждания се
изяснява, че така определените застрахователни обезщетения са заплатени от Г.
фонд, като на 10.04.2017 г. е преведена в полза на Г.Д.Ж. сумата от 297,03 лв. като обезщетение по щета №
110175/28.02.2017 г. и на 31.05.2017 г. е преведена в полза на М.В.Г. сумата от 1752,92 лв. като обезщетение по щета
№ 110304/11.04.2017 г.
След изплащане на обезщетенията ищецът Г.
фонд е изпратил до ответника К.С. регресна покана с
изх. № ГФ-РП-542/08.11.2017 г. за възстановяване на сума в общ размер на
2075,95 лв. по двете щети, като обратната разписка се е върнала в цялост, ведно
с отбелязване, че пратката е непотърсена.
От
приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза се потвърждава описаният в протоколите за ПТП механизъм на
произшествието, както и установените от представител на Г.Ф.увреждания на
леките автомобили - участници в произшествието, а именно: на лек автомобил „Мицубиши Каризма“ с peг. № *** - предна броня, калник преден ляв, врата предна
лява, огледало странично ел., и на лек автомобил „Хонда
Джаз“ с peг. № *** - греда между роговете предна,
греда под радиатори, конзола радиатори лява, радиатор воден, тампон ДВГ ляв
долен, греда над радиатори, греда заден мост, подкалник
PVC заден ляв, основа калник заден ляв вътрешна, основа калник заден ляв
външна, под багажник, броня задна, капак багажник, калник заден ляв, стоп ляв,
основа стоп ляв, престилка задна, буфер задна броня, основа калник заден ляв,
броня предна. Според заключението описаните увреждания са
в предна лява част за лек автомобил „Мицубиши Каризма“ и в предна и задна част за лек автомобил „Хонда Джаз“ с per. N: ***, тоест
в зоните на ударите, и са следствие от
деформация и изместване на увредени детайли, поради което е възможно същите да настъпят в резултат
от процесното ПТП. Вещото лице определя в размер на 297,03 лв. дължимото обезщетение по
щета № 110175/28.02.2017 г. за лек автомобил „Мицубиши
Каризма“ и в размер на 2 479,86 лв.
обезщетението по щета №
110304/11.04.2017 г. за лек автомобил „Хонда Джаз“ с peг. № ***, двете изчислени според Наредба № 49/16.10.2014
г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз.
Съгласно заключението действителната стойност на лек автомобил „Хонда Джаз“ към датата на ПТП - 16.06.2016 г. е в размер на
2696.80 лв., съответно стойността на разходите за необходимия ремонт от 2
479.86 лв. надвишават тази стойност със 70 на сто и са 92.30 % от нея.
Според заключението 65% от
действителната стойност на автомобила възлиза на 1 752,92 лв.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Според чл. 557, ал. 1,
т. 2, б.“а“ КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за
незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие
на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на
територията на Република България, на територията на друга държава членка или
на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Разпоредбата на чл.
558, ал. 7 КЗ предвижда, че след
изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1
и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и
изплащането му.
С оглед съдържанието на цитираните
приложими правни норми, основателността
на предявените искове с правно основание чл. 558, ал. 7 вр.
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ е обусловена от кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки, а именно: 1.) осъществен фактически
състав на деликта по чл. 45, ал. 1 ЗЗД по отношение
на ответника - виновно противоправно негово поведение, вреда и
причинно-следствена връзка между поведението му и вредоносните последици; 2.)
въпросното поведение да е реализирано чрез моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;
3.) изплащането на обезщетения от Г.Ф.на увредените лица за причинените им от деликта вреди. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти, с
изключение на вината на делинквента, която според оборимата
презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага. В тежест на ищеца е да установи
също и размера на заплатените обезщетения – предмет на регресните
искове.
От представените протоколи за ПТП с материални щети се доказва настъпването
на процесното ПТП на дата 16.06.2016 г., при което ответникът К.Р.С. управлявал
лек автомобил „БМВ-314“ с рег. № *** по ул. „Кракра“ в гр. Варна с несъобразена
скорост, при което на кръстовището с ул. Тодор Влайков“ и ул. „Бенковски“ се
отклонил в дясно по посоката на движение и блъснал паркираните там леки автомобили
„Мицубиши Каризма“ с рег. №
***и „Хонда Джаз“ с рег. № ***.
Въпросните протоколи са
съставени съобразно изискванията на чл. 4 вр. чл. 2,
ал. 1, т. 2 от Наредба № Iз - 41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда
за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, по образец - приложение №
2 от Наредбата и след посещение на място от длъжностно лице – орган на МВР, в
кръга на служебните му задължения, като съставляват официални документи по
смисъла на чл.179, ал. 1 ГПК. Доколкото органите за контрол по
пътищата не са възприели самото настъпване на произшествието, документът не се
ползва с материална доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, който е оспорен от
ответната страна. Описаният в протоколите механизъм обаче е потвърден от други
доказателствени източници, а именно от заключението на допуснатата
съдебно-автотехическа експертиза, което съдът кредитира, на основание чл. 202 ГПК, като компетентно изготвено, правилно и обосновано. При така установения механизъм
на произшествието се налага извод за доказано противоправно поведение на ответника,
който при избиране скоростта на движение не се е съобразил със състоянието на
пътя и конкретните условия на видимост, респ. не е бил в състояние да намали
скоростта и да спре пред предвидимо препятствие на пътя, с което е нарушил
правилото на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
Обратно доказване за
опровергаване на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е проведено от ответната
страна, с оглед което съдът приема, че действието на ответника е извършено виновно.
Този извод се потвърждава и от съдържанието на издаденото наказателно постановление
от 07.09.2016 г., с което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на К.С..
От протоколите за
ПТП, приобщените технически експертизи, изготвени от представител на ГФ след
оглед на превозните средства, и приетото експертно заключение по делото се
доказват също и настъпилите щети по
леки автомобили „Мицубиши Каризма“
с рег. № ***и „Хонда Джаз“ с рег. № ***, последните участници
в произшествието.
От съдебно-автотехническата
експертиза се установява още, че щетите по посочените превозни средства са
резултат от процесното ПТП, поради което съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на ответника и настъпилите имуществени вреди за трети лица - собственици на
увредените автомобили.
Следователно по
делото е установен правопораждащият деликтната
отговорност на ответника фактически състав.
От приобщените
писмени доказателствени средства (протоколи за ПТП, наказателни постановления и
справка-извлечение от Информационен център към ГФ) се доказва, че при настъпване на процесното ПТП за
управлявания от ответника лек автомобил не е имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съответно
деликтната му отговорност не е била обезпечена от застрахователно дружество.
Затова и на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“а“ КЗ за Г.Ф.е възникнало
задължение да заплати обезщетения на увредените лица за претърпените от тях имуществени
вреди.
От приложените
преписки по образуваните пред ГФ щети № 110175/28.02.2017 г. и №
110304/11.04.2017 г. и в частност платежните нареждания от 10.04.2017 г. и от
31.05.2017 г. се доказва, че ищецът е изпълнил това свое задължение, като е заплатил на увредения собственик на лек
автомобил „Мицубиши Каризма“
с рег. № ***обезщетение в размер на 297,03 лв. и на собственика на лек
автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № ***- обезщетение в
размер на 1752,92 лв. Според експертното заключение така определените и
изплатени размери на обезщетенията на увредените трети лица съответстват на
стойността на реално претърпените от тях имуществени вреди.
На основание чл. 558, ал. 7 КЗ след заплащане на обезщетенията Гаранционният фонд е встъпил в правата
на удовлетворените кредитори, съответно са възникнали процесните регресни негови вземания срещу ответника-техен длъжник по деликтното правоотношение, до размера на платените
обезщетения и лихви, както и разходите за определянето и изплащането им.
Обстоятелството, че ответникът не е
получил регресната покана преди образуване на делото,
е ирелевантно, доколкото предмет на исковете са само вземанията за платени
обезщетения, чиято изискуемост е настъпила с плащането им в полза на увредените
лица. Поканата е необходима за поставянето на ответника в забава, респ. за
дължимостта на мораторната лихва върху платени суми, каквато не е претендирана от ищеца в настоящия процес.
По изложените мотиви съдът намира, че
предявените искове са доказани по основание и размер и следва да бъдат изцяло
уважени.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, предвид изхода на делото и направеното за това искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на
620,12 лв., от които 120,12 лв. за държавна
такса (л. 3 и л. 25), 200 лв. за депозит за особен представител (л. 49) и 300
лв. за депозит за вещо лице (л. 76).
Предвид
крайния извод за основателност на предявените искове и уважаването им в пълен
размер, разноски на ответника не се следват, като такива не са и претендирани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.Р.С., ЕГН **********, гражданин на Руската федерация,
роден на *** г., със статут на постоянно пребиваване в Република България, с
постоянен и настоящ адрес:***, да
заплати на Г. фонд с адрес: ***, следните суми: сумата от 297,03 лв. (двеста деветдесет и седем лева и три
стотинки), представляваща изплатено от Г.Ф.обезщетение по щета №
110175/28.02.2017 г. на собственика на лек автомобил „Мицубиши
Каризма“ с рег. № ***за причинените щети по
автомобила му в резултат от реализирано на 16.06.2016 г. в гр. Варна
пътнотранспортно произшествие от лек
автомобил „БМВ“ с рег. № ***, управляван от ответника без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и сумата от 1 752,92 лв. (хиляда седемстотин петдесет и два
лева и деветдесет и две стотинки), представляваща
изплатено от Г.Ф.обезщетение по щета № 110304/11.04.2017 г. на собственика на
лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № ***за причинените
щети по автомобила му в резултат от същото пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху всяко
от обезщетенията, считано от датата на исковата молба – 30.11.2020 г., до
окончателното им изплащане, на основание чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.
ОСЪЖДА К.Р.С., ЕГН **********, гражданин на Руската федерация,
роден на *** г., със статут на постоянно пребиваване в Република България, с
постоянен и настоящ адрес:***, да
заплати на Г. фонд с адрес: ***, сумата
от 620,12 лв. (шестстотин и двадесет лева и дванадесет стотинки) за сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми може да бъдат заплатени в полза на
ищеца Г. фонд по негова банкова сметка *** ***, открита в „УниКредит
Булбанк“ АД.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: