№ 477
гр. С., 23.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. М. Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
Сложи за разглеждане докладваното от Стефка Т. М. Маринова Въззивно
гражданско дело № 20242200500422 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
Въззивницата С. Е. Е. - Х.а, редовно призована, се явява лично и с
процесуални представители по пълномощие адв. Р. М. и адв. Д. М. от АК – Т.,
редовно упълномощени от 21.10.2024 г. и приети от днес.
Въззиваемият П. С. Х., редовно призован, се явява лично и с
процесуален представител по пълномощие адв. М. М. от АК - С., редовно
упълномощена за настоящата инстанция от 08.10.2024 г. и приета от днес.
Вещото лице д-р М. Н. М., редовно призован, се явява в РС – П. за
осъществяване на изслушване чрез видеоконференция.
Вещото лице д-р Н. Т. П., редовно призован, се явява в РС – П. за
осъществяване на изслушване чрез видеоконференция.
Вещото лице д-р М. С. Б., редовно призована, се явява в РС – П. за
осъществяване на изслушване чрез видеоконференция.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки и при условията на чл.142, ал.1 от
ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №510/11.06.2024 г. по
гр.д. №4789/2023 г. на С.ски районен съд, с което е прекратен с развод
гражданският брак, сключен на 15.05.2011 г. между П. С. Х. и С. Е. Е. – Х.а,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните
отношения, като е постановено, че вината е на двамата съпрузи; постановено е
след развода съпругата да запази и продължи да носи брачното си фамилно
име Е. - Х.а; предоставено е ползването на семейното жилище, находящо се в
гр. Н.З., ул. „Х.А. ** на П. С. Х.; предоставено е упражняването на
родителските права спрямо двете, родени от брака малолетни деца С. П. Х.а с
ЕГН ********** и Б. П. Х.а с ЕГН ********** на бащата П. С. Х., като е
определено местоживеенето на децата при бащата и е определен режим на
лични контакти на децата с майката; осъдена е майката С. Е. Е. – Х.а да
заплаща месечна издръжка за децата в размер, съответно 350лв. за детето С. и
300лв. за детето Б.. С решението страните са осъдени да заплатят в полза на
съдебната власт съответните държавни такси.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното
производство – майката С. Е. Е. – Х.а и с нея се обжалва
първоинстанционното решение в частите относно упражняването на
родителските права спрямо двете деца, режима на лични отношения и
издръжката, както и в частта относно ползването на семейното жилище.
Въпросите, свързани с прекратяване на брака между страните, вината за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения и
името на съпругата след развода, не са предмет на настоящото въззивно
производство, като първоинстанционното решение по тези въпроси е влязло в
сила.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба,
отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК от насрещната страна –
ищеца в първоинстационното производство П. С. Х..
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
С определение от закрито заседание от 10.09.2024 г. съдът е приел
въззивната жалба за редовна и допустима, изготвил е подробен доклад на
същата и на постъпилия отговор.
С въззивната жалбата е направено доказателствено искане за
изслушване на вещите лица, изготвили заключение по назначената от РС
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза по въпроси
формулирани във въззивната жалба. С определението си съдът е уважил
искането като е постановил изслушване на вещите в съдебно заседание.
Определението е връчено на страните, ведно с призовките за днешното
съдебно заседание.
АДВ. М.: Поддържам въззивната жалба. Вчера колегата адв. Н. е
изпратила с електронния й подпис молба за привременни мерки за промяната,
моля да бъде допълнен доклада в този смисъл. Нямам възражения по
2
направения доклад. На този етап нямам нови доказателствени искания.
АДВ. М.: Поддържам депозирания писмен отговор на въззивната жалба.
Представям и моля съда да приеме като писмени доказателства по делото:
решение на РС - Н.З., справка от Агенция по вписвания по партидата на М. П.
Г. и С. Г. Г., родителите на доверителя ми и справка от Община Н.З., която
касае семейното жилище. Нашето твърдение, е че семейното жилище е
собственост на трети лица. Представям и заверено копие от удостоверения от
Община Н.З. за декларирани данни по ЗМДТ за М. и С. Г..
АДВ. М.: По отношение на представените доказателства това е факт, за
който сме уведомени. Прехвърлянето е срещу грижи и гледане, воден е процес
без доверителката ни да бъде конституирана в този процес. Чия собственост е
жилището лично или на трето лице няма значение по отношение въпроса за
предоставянето му.
АДВ. М.: Имотът е бил прехвърлен срещу издръжка и гледане преди
сключване на гражданския брак между страните.
С оглед заявеното от адв. М., съдът докладва, че на 21.10.2024г. по
делото е постъпила молба от адв. Н., пълномощник на въззивницата, с която
моли съда да измени постановените по делото привременни мерки по
отношение режима на лични отношения на майката с двете лица.
По направеното от адв. М. доказателствено искане в днешното съдебно
заседание за приемане на представените писмени доказателства съдът намира,
че същите касаят въпросът за собствеността на семейното жилище, ползването
на което е предмет на настоящото въззивно производство, който въпрос не е
бил поставен за изясняване пред Районния съд, поради което съдът намира
представените доказателства за допустими и относими и следва да ги приеме.
Ръководен от изложеното на основание чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото заверените
ксерокопия от Решение № 50 от 23.02.2023 г. по гр.д. 1035/2022 г. на РС - Н.З.,
справка от Агенция по вписванията по партидата на М. П. Г. от 08.10.2024 г.,
справка от Агенция по вписванията по партидата на С. Г. Г. от 08.10.2024 г.,
заверено копие от удостоверение от Община Н.З. за декларирани данни по
ЗМДТ за М. П. Г. и заверено копие от удостоверение от Община Н.З. за
декларирани данни по ЗМДТ за С. Г. Г..
АДВ. М.: Считам, че вещите лица следва да изслушат след като бъдат
изслушани страните по делото. Има промяна в отношенията и по отношение
на майката. Вещите лица следва да се произнесат и по тези въпроси, които сме
поставили. Касаят едно последващо поведение и следва да бъде отчетено
следващото поведение. Считам, че вещите лица следва да присъстват при
изслушването на детето.
3
Съдът изслуша предложението на адв. М. относно реда за провеждане
на съдебното дирене, но намира за неоснователно искането й първо да се
изслушат родителите и детето и едва след това да бъдат изслушани вещите
лице. Освен това зададения във въззивната жалба въпрос е свързан именно с
изложеното от вещите лица при изслушването им пред първоинстанционния
съд, а не с оглед новонастъпили обстоятелства, поради това, съдът намира, че
следва да пристъпи първо към изслушване на вещите лица. Не е необходимо
вещите лица да присъстват при изслушването на детето С..
В предходното съдебно заседание съдът е постановил изслушване на
вещите лица, изготвили заключение по приетата от първоинстанционния съд
Комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза - д-р Н. Т. П.,
д-р М. Н. М. и д-р М. С. Б., чрез видеокоферентна връзка, на основание
чл.156а, ал.1, вр. с ал.3 ГПК.
Вещите лица д-р Н. Т. П., д-р М. Н. М. и д-р М. С. Б. се явяват в Районен
съд гр. П. за осъществяване на допусната в видеоконферентна връзка между
двата съда.
Видеоконферентната връзка се осъществява чрез видеоконференция
посредством приложението Skype.
За техническо обезпечаване провеждането на видеоконферентната
връзка в съдебната зала присъства системният администратор на Окръжен съд
– С. - Златка Илиева Димитрова.
Съдът КОНСТАТИРА, че е установена видеоконферентна връзка с
вещите лица д-р Н. Т. П., д-р М. Н. М. и д-р М. С. Б., посредством
приложението приложението Skype.
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
М. Н. М. – 38 г., българин, български гражданин, женен, с висше
образование, неосъждан, без родство и други отношения със страните по
делото.
д-р Н. Т. П. – 40 г., българин, български гражданин, неженен, с висше
медицинско образование, неосъждан, без родство и други отношения със
страните по делото.
М. С. Б. – 50 г., българка, българска гражданка, омъжена, с висше
образование, неосъждана, без родство и други отношения със страните по
делото.
Вещите лица, ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.291
НК, ОБЕЩАВАТ да отговорят на поставените въпроси по знание и съвест.
Вещото лице М. Н. М., РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам писмения
отговор, който сме представили на въпросите на адв. Н., зададени с въззивната
жалба. Ще Ви дадем отговор на тези въпроси и в днешното съдебно
заседание.
Вещото лице д-р Н. Т. П., РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам писмения
4
отговор, който сме представили на въпросите на адв. Н., зададени с въззивната
жалба.
Вещото лице М. С. Б., РАЗПИТАНА КАЗА: Поддържам писмения
отговор, който сме представили на въпросите на адв. Н., зададени с въззивната
жалба.
На първия въпрос: Как би се отразило на психиката на децата, ако
родителските права бъдат предоставени на майката и същата се завърне
да живее в семейното жилище в гр. Н.З.?
Вещото лице М. Н. М., РАЗПИТАН КАЗА: Ако това касае изнасянето на
бащата от същото жилище, по отношение на децата това би генерирало
потенциал, който би повишил тревожността и съответно за отрязък период от
време би се повишил стресът при децата. Разбира се, това ще бъде в рамките
на възможната адаптация, т.е. стрес за децата ще бъде приемането на нови
правила, създаване на нова структура на ежедневието, обновяване на
взаимодействията с майката, която дълги години не е била в семейното
жилище. Ако тези промени бъдат внезапни всъщност се повишава и времето
през което ще продължи стресът и ще има определени последствия за децата,
но категорично завръщането на майката в близост до децата би допринесло за
тяхното по-добро развитие, за подобряване на връзката между тях, за това да
се започне едно качествено взаимодействие и включване на майката по по-
пълноценен начин в живота на децата. Следва да се подчертае, че фокусът ни е
поставен на стреса, за който споменаваме единствено за ситуацията, в която
единият отива, другия заминава, т.е. нещо, което се е случвало - единият с
ограничителна заповед изведен от домакинството и последствията от това са
повече от видими. Би се случило същото, ако е направен отново подобен ход.
Дали родителските права ще бъдат на майката или на бащата, двамата
родители трябва да бъдат близо до децата си и да имат възможност да
контактуват с тях.
Ако майката остане да живее и работи в гр. Т., за децата при всички
случаи е необходимо това да могат добре да прозират какво за тях предстои.
Сменянето на средата в този смисъл, по какъвто и да било начин, ще
предизвика стрес, какъвто стрес вече е предизвикан. Неяснотата между
двамата родители, неяснотата защо майката отсъства е стрес в рамките на
възможността за адаптация за децата. За определен период от време децата ще
имат повишен стрес, явно опозиционно поведение, но следва да се подчертае,
че ние не се съмняваме в качествените грижи от страна на майката. Ние не се
съмняваме в родителския капацитет на никой от родителите, но това ще
доведе до временно повишаване на стреса.
Един от факторите за стреса на децата е и самото извеждане на бащата
от семейното жилище.
Вещото лице д-р Н. Т. П., РАЗПИТАН КАЗА: Мисля, че колегата М.
отговори на този въпрос. Промяната, каквато и да е тя, е фактор значим за
допринасяне развитието на стреса у децата. Каквато и да е промяна. Идването
на майката е промяна. Промяната на местожителството е промяна. Новите
5
правила - промяна.
На втория въпрос: Каква е вероятността, с оглед
характеристичните данни на бащата, той и неговото разширено
семейство да спрат действията си по отчуждаване на децата, при така
определите родителски права на бащата?
Вещото лице д-р Н. Т. П., РАЗПИТАН КАЗА: Характеристичните
способности на бащата са описани в експертизата, но всички тези фактори
ясно казват, че няма особено значима движеща сила, която да доведе до
промяна от страна на бащата и разширеното му семейство.
На третия въпрос: Какви са данните и информацията на вещите
лица за изразяване на становището, че майката ще започне
отчуждаването на децата от бащата, ако родителските права са дадени на
нея?
Вещото лице М. Н. М., РАЗПИТАН КАЗА: Следва да се уточни, че ние с
категоричност не сме заявявали, че майката ще започне, но при така
наличните обстоятелства съществува вероятността поведението й, в рамките
на този първоначален стрес, който ще се появи при децата, както при тях ще
ескалира, поведението, вероятно свързано с това, че изцяло се променя хода
на ежедневието им, по същия начин за майката ще има промяна. Това е
вероятно да засили нейното поведение, в което да докаже тя колко е добра,
което създава вероятността да се включи в нейния речник това, че той е не е
толкова добър, колкото нея, т.е. говорим изцяло за вероятност да възникне
такова поведение, ако не се регулира от ума, от значението на това което се
случва. Говорим за вероятност, а не за действия, които задължително ще
възникнат.
Тази вероятност е свързана с обичайните стратегии, които ние ползваме
в рамките на конфликт и рамките на повишаващ се стрес. Това е вероятността.
Вещото лице д-р Н. Т. П., РАЗПИТАН КАЗА: Отчуждаването не е
конструкт, по който и за който експерт може да каже, че съществува
вероятност просто и единствено заради някакви характерови особености. Това
е един от нормалните механизми, чрез които ние здравите сме склонни да се
опазваме. Ако поставите някой човек в една такава, да я наречем стресогенна
ситуация, една от вероятностите, чрез която той би се предпазил е да нападне.
Това е нормална ситуация. Нападението към отсрещната страна е нормален
психологичен процес. Той не е патологичен.
Вещото лице М. Н. М., РАЗПИТАН КАЗА: Следва да се вземе какво би
било поведението на бащата при едно такова решение, защото чрез неговия
отговор спрямо майката би зависило и нейната рефлектидация спрямо децата,
защото е още един фактор и още една вероятност, защото, даваме пример, ако
бащата се разгневи от това, може би би станал по-нападателен спрямо
майката. Би възприел решението като несправедливо такова и това би дало
допълнително основание тази нормална реакция да се разшири.
6
В заключението пред Районен съд сме написали, че препоръчваме
равнопоставени права и режим. Под равнопоставени права и режим, в
специалността, в която се намираме и тримата, означава да уважава
достатъчно много децата и да не забравят и двамата, че са родители на тези
деца и е важно да си взаимодействат и да се разбират достатъчно добре отвън
съда и неговото решение. Равнопоставеност означава да имам равно право аз
да избера на детето си дрехи и ти да съгласуваш с мен какви дрехи са
подходящи за него. Равнопоставеност означава да се обадя лятото и да кажа аз
отивам на море и може ли да взема децата и ти да ми отговориш: Да, взема ги,
аз ги взема август. За такава равнопоставеност. Ние сме психолози и
психиатри и не разглеждаме времето и пространството като нещо, което
трябва да делим, т.е. ние разглеждаме психичното, ние разглеждаме любовта.
Вещото лице д-р Н. Т. П., РАЗПИТАН КАЗА: За нас подобен тип дело и
подобен тип взаимодействие е изключително рисково, изключително опасно
за децата. Това е много сериозно. Това, което се случва в момента за децата е
много сериозно. Ако имаме препоръките те биха били по някакъв начин съдът
да осигури, защото към момента съдът е арбитраж. Съдът е институция, която
слага все пак някакви рамки във взаимодействията между тези хора. Липсата
на такъв арбитраж смятаме, че по някакъв начин би развързал възможностите
и на единия и на другия да използва още по-неприемливи методи, които още
по-сериозно биха се отразили на децата. Бихме препоръчали „да се измисли“,
съдът да препоръча нещо, което продължава да бъде арбитраж в техните
взаимоотношения, за да може да има „външен контрол“ върху начина, по
който тези двама души взаимодействат. Без външен контрол смятаме, че това
би минало дори рамките на нормалното взаимодействие между родителите.
Едно съдебно решение би сложило някакви рамки, но самото съдебно
решение не задължава етично, морално, психологично, емоционално по
някакъв начин единия да се държи към другия. Вярвам, че има и други
способи за това нещо било медиаторство, психолог, семейна терапия, която
обхваща цялото семейство, не само майката и бащата, несъмнено има
значение и участва в този процес.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към вещите лица.
Съдът следва да изплати възнаграждение на вещите лица за
изслушването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещите лица д-р Н. Т. П., М. Н. М. и М.
С. Б. за изслушване им в размер на по 200 лв. за всеки един от тях.
На вещото лице д-р Н. Т. П. за изслушването му да се изплати
възнаграждение в размер на 200 лв. от внесения депозит.
На вещото лице М. Н. М. за изслушването му да се изплати
възнаграждение в размер на 200 лв. от внесения депозит.
7
На вещото лице М. С. Б. да се изплати възнаграждение в размер на 200
лв. от внесения депозит.
УКАЗВА на вещите лица да представят справка-декларация, ведно с
банкова сметка.
Съдът ПРИКЛЮЧВА видеоконферентната връзка с РС - П. и
ОСВОБОЖДАВА системния администратор Златка Димитрова.
Съдът ПРИКАНИ страните към доброволно уреждане на спорните
отношения, касаещи упражняването на родителските права спрямо двете деца,
със споразумение, като им разясни, че това е с оглед изключителния интерес
на децата, щаденето на тяхната психика и емоционално съС.ие.
МАЙКАТА С. Х.А: Искам да кажа от 17.05.2022 г. бившият ми съпруг,
комуникацията му с мен е сведена до там, че моят телефон е блокиран. За
разговор дори не мога да си помисля, естествено разговор свързан само с
децата, здравето, възпитанието и обучението на децата. Комуникацията с
отсрещната страна е нула. Многократно са правени опити за комуникация.
Това е нежелание на отсрещната страна. Аз съм направила всичко възможно,
което мога да предложа за децата. За две години и половина аз си устроих
живота в моя роден град отново. Имам всякакви възможности да гледам
децата добре. След мнението на психолозите, че преместването на децата в
друг град аз съм склонна да се върна отново в Н.З., без да променям средата в
която децата живеят. Същото жилище, същото училище, същата градина,
непрекъснат контакт с бащата. Аз не съм искала да ограничавам контакта на
моите децата с бащата с родителите му. Все пак молбата за развод не е
заведена от мен. Аз искам макар и двамата разделени да бъдем родители и на
двете деца.
БАЩАТА П. Х.: Не съм съгласен по този начин. Още в самото начало го
казах по-разширен режим даваме. Никога не съм ограничавал контактите,
никога не съм спирал майката да вижда децата. Децата ми и в момента
поддържат контакт с майката, дори сега в събота и неделя предстои да се
видят. Склонен съм на споразумение до един широк контакт с майката съм
съгласен.
Съдът констатира, че на този етап споразумение между страните не
може да се постигне по спорните въпроси.
Съдът, с определението си от 10.09.2024 г. е постановил и изслушване
на двамата родители по въпроса за родителските права. Двамата родители се
явяват лично в съдебно заседание, поради което съдът ще ги изслуша.
На основание чл.59, ал.6 от СК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
8
ПРИСТЪПВА към изслушване на двамата родители на децата С. П. Х.а
и Б. П. Х.а.
Съдът ИЗСЛУША майката С. Е. Е. – Х.а.
Майката С. Е. Е., ИЗСЛУШАНА КАЗА: Смятам, че най-естествено и
редно е майката да полага основните грижи за децата си, особено когато става
дума за две момичета. Става въпрос за две момичета в крехка възраст. С. е в
пубертет и има нужда от грижи и близък контакт с майката, а не толкова с
бащата или с една възрастна жена. Малката дъщеря има нужда от повече
грижи, от ласка от обич и подкрепа, да усеща, че майката е при нея. Това са
неща, от които е лишена в момента. Когато децата ми са с мен отношенията ни
там са съвсем различни. Искам да наблегна на това, че моят контакт с децата е
единствено, това което е разпоредил съда. От събота сутрин до неделя. В
останалото време аз нямам контакт с децата. Телефонът изключен. Когато сме
заедно в Т. отношенията между нас бяха различни. С. споделяше различни
неща, разговаряше с мен свободно, с охота, забавлявахме се, смеехме се.
Малката неотлъчно залепена до мен и непрекъснато ме прегръща и целува и
се опитва да компенсира времето, през което мен ме няма. Този един месец,
който е първия от две години и половина насам, през което аз успях да бъда
близо до децата си и имахме контакт. През този период успяхме да се изменим
и до някъде със С. да преодолеем проблемите, заради възникналото
отчуждение. Това е единствено и само благодарение на моите непрекъснато
усилия и натиск да мога по някакъв начин да се свържа с децата си, вайбър,
телефон, писма, обаждане, къде ми отговорят къде не. От отсрещната страна
никога не е имало съдействие. Дори напротив, на рождения ден на малката ми
дъщеря й подарих телефон, за да мога да я чувам или да си пишем. От май
месец телефонът непрекъснато е изключен, непрекъснато е без заряд, а дори
при последната ни среща разбрах, че от настройките на звука на телефона
звукът е спрян. Детето ми не разбира дори когато я търся. Тя е малка, тя това
сама не може да го направи. Всякакви мои опити да контактувам с децата си
извън разпореденото от съда са абсолютно саботирани. С. твърди пред мен, че
Б. не иска да разговаря с мен по телефона. Аз това не мога да го приема за
истина, защото аз знам какво е детето ми когато е при мен. Тя непрекъснато
ме прегръща, целува ме. Когато тръгнем да ги връщам в Н.З., защото аз ги
вземам с такси, връщам ги с такси през уикенд, Б. стои до последно и ме пита
„Нали има още време“. Тя не иска да я връщам обратно. Страх я да заспи в
колата, за да не проспи няколкото часа път от Т. до Н.З., за да не изгуби
контакта с мен. В момента, в който стигнем Н.З. и децата видят посрещащата
ги баба, децата тотално променят своето поведение. Имам усещането, че те се
страхуват да покажат близостта си с мен и че при мен им е добре. Това, че
лятото изкарахме един чудесен месец, че се забавлявахме, децата бяха
различни, защото до преди това аз ги виждах за по няколко часа и никакъв
контакт през останалото време. В този един месец научих доста неща от
живота, който те живеят при баща си. За мен беше напълно непознато, тъй
9
като, както казах, моят контакт беше много ограничен, бяха два часа всеки
четвъртък при социален работник и срещите бяха непълноценни. Срещите
бяха някакъв факт, майката идва с чантите носи нещо и си тръгва, майката
идва като една гостенка. В този месец се сближихме с децата много, особено
със С.. От разказа на децата разбрах, че реално грижите на децата са поверени
на бабата. Бащата не участва като цяло, защото цитирам: „Татко много
работи“. Бащата отсъства често, грижите са децата са поверени на майката му,
на една възрастна жена. Това което разбрах, че малкото ми дете Б. след като
приключи детската градина тя остава на грижите на баба си. Тя казва: „Татко
ме взема вечер от баба и си лягаме“. Детето ми го гледа свекървата, а не
бащата. С. е по-голяма. Тя не иска да бъде при баба си. С. казва, че имат често
конфликти, бабата не е никакъв авторитет пред нея. Възрастта на С.
предполага подобни ситуации, но С. се отглежда почти сама. В семейното
жилище, когато успявам да се чуя с нея тя е все самичка, сама подготвя
уроците си, сама ходи на извънкласни занимания. Общо взето бащата ги взема
за да спят за едно в семейното жилище, това е по разкази на децата. Другото,
което разбрах от голямото ми дете, че когато са вечер при баба си и и при дядо
си, свекърът ми редовно употребява алкохол и дори цитирам: „Дядо става
лош“. Дори ми разказа един случай за да прекрати агресията на дядото срещу
баба й, С. за да го възпре е обърнала върху него чиниите и чашата с ракия, за
да спре скандала, който се разиграва между двамата възрастни. Това ми го
разказа детето когато беше при мен в Т.. Това ми го каза съвсем самоволно.
Т. е голям областен град с възможности за записване в добри училища и
детска градина. В дома, в който живея има всички необходими удобства и
възможности за отглеждането на децата. Работното ми време ще бъде
съобразено с начина, по който да мога да се грижа за децата си. Малката иска
да остане при мен и иска да дойде в Т.. С. смятам да я срещна с психолог и да
работи с нея и да може по-бързо да се адаптира в новата си среда. Моята
майка е в Т., но в момента тя не е в готовност да ми помага, но би могла.
Здрава е, права е, има възможност и готовност да ми помага при отглеждането
на децата. Имам и брат, който не живее в Т., но работи сам за себе си и при
необходимост може да се отзове и да бъде в полза на децата, за каквото и да
било. Брат ми живее сам.
За да няма промяна за децата, за да бъдат в детската си стая, в жилището
където са техните дрехи и играчки и всичко, реших, че това е най-щадящия
вариант за да има минимални промени. Просто връщането ми в Н.З. е
единствения ми начин аз да мога да участвам в живота им по някакъв начин,
защото в момента аз съм лишена от тази възможност. Аз съм един приходящ
човек, който има деца три дни в месеца, през другото време мен ме няма. Това
беше компромисният вариант аз да участвам отново в живота на децата, за да
мога да се грижа за тях, възпитание и да съм тяхна упора и подкрепа. Ако
правата са на бащата, а аз съм в Н.З., аз нямам жилище в Н.З.. Аз и в момента
нямам работа в Н.З.. Имам в момента работа в Т.. В Н.З. единият вариант е да
открия практика. Другият вариант е да започна работа при лекар с разкрита
10
практика. Вариантите са много. Отделно в Н.З. имаме наш кабинет за който не
е минало дело за подялба. Не е ясна съдбата на този кабинет в момента. Моето
предложение беше връщането ми в Н.З. в семейното жилище, защото, ако аз
взема децата в Н.З. в друго чуждо жилище пак ще има едно разнасяне на
децата. Пак ще има разнасяне на децата само че няма да е на 200 км. Ако съм
на квартира в Н.З. ще бъде поредното чуждо жилище. Бащата разполага с
жилище в Н.З., където може да бъде там. Не се налага да наема апартаменти
под наем и може да бъде в контакт всеки ден с децата си. Не сме при равни
условия в момента. Бащата има жилище в Н.З., то не е негово собствено, но
там живеят родителите му и децата ми се отглеждат в това жилище. В Т. мога
да им осигуря и грижи и финансова възможност имам и града е по-голям, но
за да няма травма съм готова да направя компромис и да задраскам всичко,
което съм постигнала през последните две години съвсем сама. Готова съм пак
да започна от нулата само и само да бъда отново до децата си, защото останат
ли родителските права при бащата, децата са без мен 27 дни в месеца. Вещите
лица са го написали и описали. Няма да се промени бащата. Бащата не желае
аз да участвам в живота на тези деца и той го прави това две години и
половина с всички свои действия.
Съдът ПРИСТЪПИ към изслушване на бащата П. С. Х..
Бащата П. С. Х., ИЗСЛУШАН КАЗА: Научих много нови неща за себе
си. Аз осигурявам на децата си и към днешна дата, една спокойна обстановка,
семейна, в която да живеят. Семейна обстановка, в която децата ми са
обичани, обградени са от грижа. Имаме силна връзка, изградена в цялото
семейство и децата ми се чувстват спокойни по този начин. Децата ми се
развиват много добре в момента. Децата ми вървят добре по този начин. До
ден днешен децата ми по никакъв начин не се ограничават. Мое беше
предложението да има по-широк режим на контакти с майката. Могат да се
виждат поС.но. Дали им е блокиран телефонът - това не е вярно. Има толкова
много начини по които, ако майката иска, може да се свърже. Аз не съм ги
спирал тези контакти. Когато съм с децата, с Б., по-малката, тя ходи да свири
на пияно, ходим на уроци на пияно и аз присъствам вътре, защото тя е много
щастлива от това. Ходим поС.но на люлки, катерушки, разхождаме се, за да
може да се забавлява детето. Имаме парк в Н.З. и играем там до късно. По
отношение на голямата, с нея сме много близки и вършим страшно много
неща. Ходим на плуване. Ходим в гората и на магазини, забавляваме се. Учим
заедно, което не отговоря на исканата, че С. сама си учи уроците. Последно
преди два дни подготвяхме уроците за едночлен и многочлен по математика.
Сам съм си началник на себе си и работното ми време е гъвкаво, доколкото аз
си преценя сам. С. ми споделя много неща. С. има момче, което я харесва
много, момчето е изключително културно, не говорим за връзка. Нямат
връзка, не излизат по този начин. Те си говорят и си комуникират помежду си
и С. е много щастлива. Тя си знае, че като се върне от училище има един час, в
който си почива след училище, обядва, ако й се спи - да поспи малко и след
това заляга над уроците. Вечер, ако има нещо което не е ясно, ако има нещо,
11
което не е разбрала, аз обяснявам. Работното ми време е половин ден съм
свободен, половин ден работя, като редувам дните сутрин и следобед. Имам
два почивни дни, да не говоря, че имам възможност, че мога да затворя всеки
един момент, ако нещо се наложи. Не работя в общия кабинет. Обичам
страшно много децата си. Смея да твърдя, че се грижа много добре за децата
си. Никога не съм ограничавал децата от контактите с майката. Много ми е
трудно да накарам С., защото се налага да я карам, да говори с майка си по
телефона. Децата след връщането им от Т. бяха изключително стресирани, те
бяха от 10.08. до 10.09. не искам да коментирам какво ми е коствало да върна
нещата. Не мога да принудя С. да се обажда на майка си. Вещите лица ми
казаха, че не трябва да го правя това на сила, че не трябва да използвам
думичката „трябва да се обадиш на майка си“. С. винаги иска да е сама когато
говори с майка си по телефона. Аз уважавам нейното мнение и го зачитам.
Обикновено след всеки един телефонен разговор С. плаче, сърдита е, ядосана
е, гневна е, това са твърденията, които аз чувам от детето.
Никога не съм спирал да стимулирам контактите на децата с майката. По
никакъв начин не съм спирал, по никакъв начин не съм ограничавал контакта,
и до ден днешен съм готов на по-голям режим. Няма проблем всяка седмица
да се виждат. Казал съм на децата си да не спират връзката нито с единия,
нито с другия. Не съм казал на децата „Не, няма да се виждате с майка си“.
Никога не съм казал на С. и на Б. няма да се виждате с майка си. Сигурен съм,
че и така нареченото ми разширено семейство не го прави това нещо, и майка
ми, и баща ми, и аз.
С. учи на смени, според срока. В първия срок е първа смяна, във втория
срок е втора смяна. Когато е втора смяна свършва, в зависимост от часовете,
но обикновено в 19,10 ч.
Съдът констатира, че с определението си по чл.267 от ГПК е постановил
изслушване на детето С. П. Х.а, родена на 30.07.2011 г., което към момента е
навършило 13 годишна възраст.
АДВ. М.: Осигурихме явяването на детето.
С оглед явяването на детето, съдът пристъпва към изслушването му на
основание чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето, което следва да стане без
присъствието на страните, предвид което
О П Р Е Д Е Л И:
Съдът ПОКАНИ страните и пълномощниците им да излязат от залата.
Съдът ПОКАНИ в залата детето С. П. Х.а и социалния работник.
Явява се социалния работник С. Г. К., определена с нарочна заповед на
Директора на „Дирекция социално подпомагане – С.” от 22.10.2024г., която ще
12
присъства при изслушването на детето.
ПРИСТЪПВА към изслушване на детето С. П. Х.а, което към момента е
навършило13 годишна възраст.
ДЕТЕТО С. Х.А: Няма промяна от предното изслушване до сега.
Разберете, мен ме е страх. Не се чувствам спокойна като станат такива неща,
на мен ми е много тъжно. Мен ме е страх от нея, защото аз я познавам.
/Детето се разплака…/ Мен ме е страх от нея, съжалявам, че го казвам, аз не
искам да е така, но е така. Мен ме е страх и сестра ми също я страх и тя ми го
е казвала. Не искам да е по този начин. Тя продължава да ни крещи, да ни
вика, кара ни се за най-малкото нещо. Забранява ми да ми е тъжно за татко. Б.
почна да плаче за него тя започва да крещи: „аз съм тука, ти за какво ревеш“.
Обижда го пред нас. Говори за дядо, че бил тъпак, защото работи на гарата.
Баба била вещица, тати бил мишка. Аз й казвам да спре. Те ни казват въпреки
всичко, че тя ни е майка и ние трябва да поддържаме контакт с нея. Мен ме е
страх и не искам да говоря с нея, разбирате ли. Всеки път тя се заяжда с мен,
намира за какво да ми се кара. Обижда ме. Преди, като беше в къщи ми
казваше, че съм курва. Обижда приятелите ми, вика, че съм тъпак, вика, че
съм лайно, че съм ужасна, че ме мрази. Отказваше се от мен. На рождения ми
ден ми казва, че я срам да има дъщеря като мен. Мен ме е страх от нея. Сестра
ми също я страх от нея. Разбирате ли, като сме там сестра ми се крие под
дивана, под масата и започва да пищи като тя идва. Говори някакви неща за
баба и за дядо, но аз не искам да е така. Аз ги обичам изключително много и
татко обичам, тя просто ни обижда през цялото време. Аз не искам да е по
този начин, защото аз не знам какво да й кажа. Не знам как ще реагира. Мен
ме е страх, разбирате ли? Страх ме, как ще реагира. Разбирате ли? /Детето се
разплака…/ Тя би баща ми пред мен, влачеше ме на колене и коленете ми бяха
раздрани, когато беше вкъщи. Аз не знам дали няма пак да го направи, аз я
виждам опитва се да се сдържи, но то й идва от вътре. Мисли си по някакъв
начин, че тя е по-различна, но тя не е. Страх ме е. Не знам какво я провокира.
Аз не знам какво да кажа пред нея. През цялото време стоя на телефона, не
знам какво да кажа.
Когато съм в Н.З. там ми е спокойно, там ми е всичко. Там са ми
приятелите, там ми е училището, там ми е групата от народните танци, там е
тате. И той се кара, но той се кара като не уча, като стоя много на телефона,
като излизам с по-летни дрехи, когато е студено. Разбирам го, баща е,
предполагам, че така се карат всички. Не ме е страх. Той се опитва да ми
обяснява нещата. Да кара се, признавам си, нерви ме, но не по този начин. Не
ме е страх и там ми е всичко. Не искам да се разделям с това, защото знам, че
аз съм тука за да ме питате при кого искам да остана.
Съдът разясни на детето, че няма да я питат при кого иска да остане.
ДЕТЕТО С. Х.А: Моля ви се, наистина, при него ми е по-добре, просто.
Разбирам баща е, кара се, не знам. Аз не знам как да говоря с нея. Аз като
тръгна да говоря нещо … Имаше една вечер когато говорих с един мой
13
приятел и тя почна да ми крещи и да го обижда. Имаме един семеен приятел,
който е приятел на тате, той има момче. Тя почна да ми говори, че съм
разкарвала момчета на малкия си пръст, а аз просто говорих с него по
телефона. Аз не разбрах какво съм направила. Не знам честно да ви кажа как
да говоря с нея. Опитвала съм се и преди когато беше в къщи да поддържам
някакъв контакт с нея, или ме отрязва, или започва да ме обижда.
През месеца, когато бяхме при майка, тя ни водеше на разни места.
Ходихме на море с нея, ходихме на планина с нея, но обаче просто на мен ми
беше трудно. Като започна да говоря, ми засяга едно на гърлото, не се
чувствам спокойна. Не знам, не мога да я чувствам като майка, искам, обаче не
мога.
Когато бяхме на море имаше моменти когато се караше. Примерно
бяхме в морето, тя стоеше близо до сестра ми. Имаше една вълна и аз като
тръгнах, понеже вълната ме отнесе и аз бутнах сестра си. Веднага започна да
ми крещи, защо съм я бутнала. Аз се опитвам да обясня, че то ме бутна, аз не
знаех как да реагирам. Хванах се там където можах. Аз не виждам нищо.
Започва да ми крещи от нищото. Аз стоя и си викам какво се случва тука,
какво пак направих. По-спокойни моменти имаше, когато аз не се опитвах да
говоря с нея, защото аз когато не говоря с нея, защо не говоря с нея, когато
говоря тя започва да се дразни. И после се чуди, защо не й вдигам телефона и
защо сестра ми и аз не искаме да говорим с нея. Ходихме да пазаруваме.
Такива неща се случваха. Аз не мога по някакъв начин да я почувствам
близка. Ходих ме по магазините, но аз си мисля, че това е нейното поведение и
не мога да я почувствам близка.
Имаше един момент, в който аз като й откажа нещо тя започва „защо
така, защо така, не искаш ли по този начин“. И аз какво да направя,
единственото нещо което да направя е да приема, защото аз не знаех при още
веднъж „не“ какво ще стане. Мен ме беше страх да не ме набие, честно да ви
кажа. Правила го е и с тати, правила го е и с мен. Това е било преди години.
Сега е по същия начин. Просто не го прави. Тя по същия начин се държи с мен.
Опитва се да се сдържи, но ми се кара. Аз ги помня как ги правеше тези неща
и знам, че може да ги направи, ако тя иска.
В Н.З. има ЦОП, макар че много, много там не говорим за тези неща,
които се случват. С тях говорим по-скоро какво ми престои в училище и
някакви такива неща. Понякога ме питат за майка ми и им разказвам. Те ми
казват, че не трябва да ме страх от нея, защото тя ми е майка. Тати, баба, дядо
ми казват „ти трябва да поддържаш контакт с нея, тя ти е майка“. Те ме карат
да говоря с нея. Не я чувствам като майка, съжалявам за което, защото аз не
знам какво е това, наистина. Не знам как да й обясня на нея, защото тя не
спира да ми говори кой ти ги втълпява тези неща в главата. Ей такива неща и
започва да ги обижда баба и дядо. Започва да говори за дядо някакви неща. Аз
стоя и обяснявам.
Сега съм в 7 ми клас. Аз съм добра ученичка. Отличничка съм, няма
проблеми да уча. Искам да уча в първа английска паралелка в Н.З., това е най-
14
добрата паралелка, там се кандидатства с два езика, английски и може да си
избереш и друг. Първият език ще е английски, другият език предполагам, че
ще е немски език. Аз английски език уча от пет-шест годишна. Нямам
проблеми да говоря. Ходя на уроци по английски език и математика. Ходя на
народни танци и на плуване понякога ходя с тати. За сега съм се насочила към
журналистика, защо много обичам да пиша. В училище по литература много
обичам да отговарям на въпроси и учителката много ме хвали за такива неща.
Това ми е много като страст. Тати, като млад е бил такъв, това го знам, защото
учителите ми са го разказвали това.
Когато бяхме в Т., Б. беше поС.но с мен. Имаше момент, в който тя
почва да реве. Аз й пускам музика и започвам да се правя на щастлива пред
нея, за да не плаче тя, защото не знаех майка ми как ще реагира. Тя плаче,
защото и беше тъжно за тати. Майка ми казваше, не може да плаче за баща си,
нали тя съм тука. Трябваше да лъжа, че Б. си реве за плюшената играчка.
Трябваше да лъжа, защото майка ми започваше да вика: „Как може да ти е
тъжно за баща ти, нали аз съм тука. Ти прекарваш с него целия си живот“.
Майка се кара на Б. и сестра ми ми е казвала, че я страх. Знам че е така,
защото когато сме оставали сами, аз и Б., защото когато майка ми като влезе
да се изкъпи, или майка ми излезе от стаята и отиде да пуши, защото тя пуши,
в тези моменти сестра ми казва: „Како мен ме е страх“ и започва да плаче.
Имаше моменти, в които аз трябваше да махам с ръка, защото сълзите и да се
„изпарят“ по някакъв начин. Съжалявам, че наистина се получи така, не знам.
Не искам да се разделям с татко, защото не знам как ще ми е там, не
искам и да си мисля. Много ме е страх, като съм там. Не знам какво да правя в
Т. с майка ми. Тя даже по един много странен начин се смее, първоначално
реагира по един начин, после по друг и аз не знам какво да правя. А вие не е
знаете тя каква става като започне да пие, тогава стават нещата още по-зле.
Започва за всяко нещо да се държи гадно и да се заяжда с мен. Тя по принцип
това го прави, но тогава става много по-гневна, а и преди тя биеше тате когато
пиеше, затова не знам как ще е.
СОЦИАЛНИЯТ РАБОТНИК: Аз не съм запозната в детайли. Аз не съм
работила по случая. Колегите са работили от Н.З.. Но имах възможността да
разговарям. В момента има едно дълбоко родителско отчуждение, в смисъл
проявява лоялност към родителя, който в момента полага грижи. Отвън се
опитах да разговарям с нея, така както и вие, но напълно отрича всичко, което
е свързано с майката и съответно приятни емоции, което е свързано само с
бащата. Има насочена социална услуга. Може би трябва да е насочи
вниманието да се работи по-активно и аз смятам, че те също са го отчети това
като някакъв риск. Предният път на изслушването пред Районен съд пак аз
присъствах на делото, по същия начин се разстрои, още повече когато започва
да говори за майка си. Винаги казва, че се страхува. Връща лентата назад с
годините, това което се е случвало при тях, което е най-вероятно някаква
травма. Аз виждам, че госпожата полага някакво усилие, но не мога да кажа в
15
детайли. Да, тя се разстрои и на предното изслушване. Това са неща, които
явно през нея преминават, не може да ги преодолее. Има проблеми и трябва да
се работи много усилено.
СЪДЪТ ПОКАНИ страните и пълномощниците да влязат и ги запозна с
казаното от детето по време на изслушването му, като им го изчете подробно.
Съдът констатира, че на 21.10.2024 г. по делото е постъпила молба от
въззивницата, чрез адв. Н. с искане за изменение на постановените
привременни мерки относно режима на лични контакти на майката с децата.
АДВ. М.: Поддържам молбата.
АДВ. М.: Не възразяваме режима на лични контакти да бъде
максимално широк, но моля да се съобрази настъпването на зимни условия,
разС.ието е значително между Н.З. и Т. в петък вечер дали е най-удачния
момент да пътуват децата. Принципно не възразяваме да бъде максимално
широк. Ако детето е първа смята не възразяваме децата са де вземат от петък,
а когато детето е втора смяна да остане от събота. Специално за тази година
говорим първата половина на Коледа децата да са при бащата. Втората
половина да са при майката, на Нова година. Предлагаме от 21.12.2024 г. до
26.12.2024 г., включително децата да са при бащата и от 27.12.2024 г. до
02.01.2025 г. децата да са при майката, както и половината дни от пролетната
ваканция.
АДВ. М.: Във връзка с искането ни за седмичните виждания с децата,
предлагаме когато детето С. е първа смяна на училище майката да взема
децата в петък в 16,00 часа от Н.З., а когато детето С. е втора смяна предлагаме
майката да взема децата в събота сутринта в 9,00 часа.
АДВ. М.: Съгласни сме с така направеното предложение от адв. М..
Уточняваме, че към момента детето С. е първа смяна на училище и може да е
в сила режима от петък. Посочвам, че детето С. е първа смяна до края на
първия срок, който е до края на месец януари 2025 г. От втория учебен срок,
който започва от началото на м. февруари детето е втора смяна.
Съдът, след като се запозна с молбата по привременните мерки и
изслуша становищата на страните,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ постановените с протоколно определение от 19.04.2024 г. по
гр.д. № 4789/2023 г. на РС – С. ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ, относно режима на
лични отношения на майката С. Е. Е. с децата С. Х.а и Б. Х.а, както следва:
Майката С. Е. Е.–Х.а ще взема децата С. Х.а и Б. Х.а всеки месец, през
седмица, като когато детето С. Х.а е първа смяна на училище, т.е. до края на
първия учебен срок на учебната 2024/2025г. - до края на м. януари 2025 г. - от
16
16,00 часа на петъчния ден до 19,00 часа на неделния ден, с преспиване, а във
времето когато детето С. е втора смяна на училище, т.е. вторият учебен срок
на учебната 2024/2025г.- от 09,00 ч. на съботния ден до 19,00 часа на
неделния ден с преспиване. Редуването на седмиците продължава така, както
е било по режима до този момент. Майката ще взема децата и през половината
от зимната ваканция, като за настоящата учебна година 2024/2025г. това е
периодът от 27.12.2024г. до 02.01.2025г.; през първата половина от Пролетната
ваканция и един месец през лятото.
Определението не подлежи на обжалване.
АДВ. М.: Във връзка с изявлението на детето по отношение на
посещенията през лятото при майката, заявяване, че през този един месец е
било с тях и трето лице. Във връзка с това молим да бъде допуснат свидетел Г.
А. С. за обстоятелствата, настъпили по време на посещенията на децата при
майката след постановяване на първоинстанционното решение и през летния
период.
АДВ. М.: Възразявам да бъдат допуснати гласни доказателства за
проверка ревизия дадените обяснения на детето при изслушването му.
АДВ. М.: Това не е ревизия, това е за установяване на фактите как са
живели децата.
Съдът, след като изслуша страните, намира направеното от адв. М.
доказателствено искане за допустимо и основателно, тъй като касае
установяване на факти, настъпили след приключване на
първоинстанционното производство и отношенията на майката с децата по
време на продължителен контакт между тях по време на посещенията на
децата през летния период, т.е. за изясняване на обстоятелства, които са от
съществено значение за решаване на спора.
Ръководен от изложеното и на основание чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел лицето Г. А. С., при
режим на довеждане, в следващо съдебно заседание, по отношение на
обстоятелствата, свързани с осъществявания режим на лични отношения на С.
Е. Е. - Х.а с децата през периода след приключване на първоинстанционното
производство и летния период, когато децата са били при майката.
С оглед необходимостта да се събере допуснатото доказателство съдът
намира делото за неизяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
17
ОТЛАГА същото и НАСРОЧВА делото за 13.11.2024 г. от 11,00 часа, за
която дата страните да се считат редовно уведомени в съдебно заседание.
Допуснатият свидетел ще се води.
Протоколът се състави в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 13,00 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
18