Решение по дело №16599/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3969
Дата: 30 август 2024 г.
Съдия: Мария Ангелова Дончева
Дело: 20231110216599
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 декември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3969
гр. София, 30.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. А. Д.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. А. Д. Административно наказателно дело №
20231110216599 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на П. М. М. срещу наказателно постановление
/НП/ № ................ г., издадено от началник група ОПП при СДВР, с което на
жалбоподателя на основание чл. 183, ал.5, т. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лева за нарушение на
чл. 6, т. 1 ЗДвП.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка, възприета в АУАН и НП.
Твърдят се допуснати съществени процесуални нарушения. Моли се за отмяна
на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, редовно призован.
Въззиваемата страна - началник група ОПП при СДВР, редовно
призована, не се представлява и не изразява становище.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 01.02.2023 г. около 09:22 часа, в гр. София жалбоподателят П. М. М.
управлявал лек автомобил „Х. Т. ” с рег. № ................. по бул. П. Е.”, с посока
от бул. „В.“ към бул. „Х. Б.“ и навлязъл и преминал през кръстовището между
1
бул. „В.” и бул. П. Е.” на червен сигнал на трисекционната светофарна уредба,
която работела в нормален режим. Нарушението било установено от
служители на О”ПП” при СДВР и свидетелят С., мл. автоконтрольор съставил
срещу жалбоподателя АУАН № .............. г., който бил връчен на жалбоподателя
без възражения.
Въз основа на горния акт било издадено атакуваното наказателно
постановление от началник група ОПП при СДВР, с което на жалбоподателя
на основание чл. 183, ал.5, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приобщените по делото писмени доказателства – АУАН № ............. г.,
заповед № ............. г., заповед № ................... г. на министъра на вътрешните
работи, заповед № ................... г. на министъра на вътрешните работи, справка-
картон на водача, както и гласните доказателства, съдържащи се в показанията
на свидетеля С..
По делото няма данни св. С. да е предубеден или пристрастен. Той е
възприел нарушението при изпълнение на служебните си задължения. Съдът
кредитира изцяло показанията като следва да се отбележи, че той няма спомен
от обстоятелствата при установяване на нарушението, което е обяснимо с
оглед професията му, но поддържа твърдо констатациите в АУАН, които
възпроизвеждат съставомерните елементи от поведението на водача и
обстоятелствата на нанарушението. По делото не са събрани доказателства,
оборващи тези констатации. Тук следва да се посочи, че съгласно чл. 189, ал. 2
ЗДвП редовно съставените Актове имат доказателствена сила до доказване на
противното. За да се приеме, че един Акт е редовно съставен следва той да
отговаря на изискванията на чл. 37-43 ЗАНН и именно такъв е настоящият
случай. В заключение съдът прие, че доказателственият материал е
еднопосочен и позволява несъмнен извод относно фактическата обстановка по
делото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите административни актове. Жалбата е процесуално допустима,
тъй като е подадена от легитимирано лице, в предвидения от закона
преклузивен срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна като съображенията
на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
2
компетентни органи, видно от приобщената по делото заповед № ............ г.,
заповед № .............. г. на министъра на вътрешните работи, заповед №
............... г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът, след като извърши цялостна служебна проверка на
процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, не намира нарушения на процедурата, обуславящи отмяната
му.
На първо място следва да се отбележи, че независимо дали е вписал
възражения в АУАН жалбоподателят разполага с възможност да ги направи
във всеки етап на производството и най-вече пред съда.
В АУАН и в издаденото въз основа на него НП са посочени
задължителните реквизити, каквито се изискват съгласно разпоредбата на чл.
42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението е ясно, точно и достатъчно подробно описано
като словесното и цифровото му описание не оставя съмнение извършването
на какво нарушение се вменява на жалбоподателя.
Квалификацията на нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП е пълна и ясна, като
не е била необходима изрична връзка с чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП. Относимите
към съставомерните признаци на нарушението обстоятелства са посочени
ясно, точно и конкретно. Жалбоподателят М., като участник в движението, не
се е съобразил със светлинен сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването - установено е противоправно деяние, с което е нарушен
установеният ред на държавно управление, осъществено е виновно.
Нарушението е формално, обявено е за наказуемо с административно
наказание по чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП. В НП изрично е записано, че
наказанието се налага на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 5 ЗДвП.
Поради това, дадената от административнонаказващия орган квалификация на
нарушението, съотнесена към словесното му описание и санкционната норма,
позволяват на нарушителя да разбере, защо е ангажирана отговорността му и
не нарушават правото му на защита. Нарушение на процесуалните правила от
категорията на съществените, което винаги води до отмяна на акта, е само
онова, което е довело до невъзможност обвиненото лице да разбере какво
нарушение е извършило и кои относими норми от действащото
законодателство, следва да бъдат приложени. Нарушаването на правото на
защита не се презюмира, а подлежи на преценка за всеки конкретен случай. От
самото начало на образуваното административнонаказателно производство
жалбоподателят М. е узнал за какво точно нарушение му се търси
отговорност, той по никакъв начин не е бил лишен от възможността да
организира своята защита и да подаде възражения срещу съставения АУАН, а
впоследствие и жалба срещу НП. Процесните АУАН и НП очертават по
разбираем и несъмнен начин в конкретика фактическото обвинение за
3
твърдяното нарушение на позитивни правила за поведение. В тях са описани
по изискуемия от закона способ относимите към съставомерността на
нарушението факти и обстоятелства. Налице е коректно цитиране на
нормативните правила, доколкото направеното изложение на реализираното
от водача нарушение, респ. обстоятелствата, при които то е извършено, е
формулирано изчерпателно. Следователно жалбоподателят М. е бил наясно с
рамките и съдържанието на обвинението срещу него и е бил в състояние да
проведе защитната си позиция, както в хода на развилото се пред
административнонаказващия орган производство, така и в съдебната фаза на
процеса. Освен това, всеки правоспособен водач е длъжен да познава
правилата на движение. Ако за него е неясно къде точно е уредена забраната
за преминаване на червен светофар, респ. каква забрана съдържа червеният
цвят на светофарната уредба, това сочи на липса на основни познания по
управление на МПС, а не на незаконосъобразност на НП. В съответствие с
принципа "ignorantia legis neminem excusat" непознаването на закона не може
да доведе до отпадане на административнонаказателната отговорност. Друг е
въпросът, че познаването на цветовете на светофара съставлява и обща
гражданска култура. Преминаването на червен сигнал на пътен светофар не е
маловажно от гледна точка на характеристиката му като административно
нарушение, тъй като създава опасност на живота, здравето и имуществото на
дееца и на останалите участници в движението. Жалбоподателят М., като
правоспособен водач, несъмнено е запознат със сигналите на светофарната
уредба и с тяхното значение. В този смисъл е и практиката на касационната
инстанция, а именно: Решение № 3882 от 12.06.2023 г., постановено по
КНАХД № 2926/2023 г. по описа на АССГ, XII-касационен състав; Решение №
5532 от 05.09.2023 г., постановено по КНАХД № 2461/2023 г. по описа на
АССГ, VII-касационен състав; Решение № 5093 от 26.07.2023 г., постановено
по КНАХД № 4806/2023 г. по описа на АССГ, III-касационен състав; Решение
№ 5033 от 24.07.2023 г., постановено по КНАХД № 5343/2023 г. по описа на
АССГ, VIII-касационен състав; Решение № 4974 от 21.07.2023 г., постановено
по КНАХД № 4702/2023 г. по описа на АССГ, III-касационен състав; Решение
№ 3301 от 19.05.2023 г., постановено по КНАХД № 1917/2023 г. по описа на
АССГ, III касационен състав и други.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че жалбоподателят М. е осъществил от обективна и субективна страна
нарушение по чл. 6, т. 1, предл. 2 ЗДвП като не е изпълнил задължението си да
спазва светлинните сигнали и да не преминава при червен сигнал на
светофарната уредба. Твърденията на жалбоподателя, че сигналът е бил жълт
при навлизането му са недоказани и не следва да бъдат кредитирани,
доколкото АУАН отразява ясно и категорично личните възприятия на
4
актосъставителя и свидетеля по него.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че тъй като не е
изпълнил задължението си да спре и е нарушил забраната да не навлиза в
кръстовище при червен светлинен сигнал на работещата светофарна уредба,
правилно на основание чл. 183, ал.4, т.3 ЗДвП е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като водач на
МПС, който е извършил нарушение на чл. 6, т.1, предл.2 ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че преминава през кръстовището на
червен сигнал, което е забранено, съзнавал е общественоопасните последици,
а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване
на транспорта, но пряко ги е целял.
Размерът на санкцията от 100,00 лева, наложена на нарушителя, е
абсолютно определен в разпоредбата на чл. 183, ал.5, т.1 ЗДвП и не дава
възможност за индивидуализация.
Относно приложението на чл. 28 ЗАНН съдът намира, че макар
нарушението да е формално, то не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Само чрез
налагане на ефективно наказание биха могли да се осъществят както
индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на наказанието по
смисъла на чл. 12 ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат
нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо,
възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите
членове на обществото. Това е единственият начин, по който може да се
накарат нарушителите да осмислят своето поведение и да се намали не само
броят на нарушенията, но и сериозните вредни последици, които често
настъпват именно при този вид деяния. От друга страна съдът намира, че
глоба в размер на 100 лева не се явява прекомерна и несъответна на
извършеното нарушение, като не би създала някакви сериозни затруднения на
жалбоподателя във връзка със заплащането й.
Водим от гореизложеното съдебният състав прие, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ............................... г.,
5
издадено от началник група ОПП при СДВР, с което на основание чл. 183, ал.
4, т. 3 ЗДвП на П. М. М. е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на П. М. М. срещу наказателно постановление
/НП/ № ..................... г., издадено от началник група ОПП при СДВР, с което на
жалбоподателя на основание чл. 183, ал.5, т. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лева за нарушение на
чл. 6, т. 1 ЗДвП.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка, възприета в АУАН и НП.
Твърдят се допуснати съществени процесуални нарушения. Моли се за отмяна
на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, редовно призован.
Въззиваемата страна - началник група ОПП при СДВР, редовно
призована, не се представлява и не изразява становище.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 01.02.2023 г. около 09:22 часа, в гр. София жалбоподателят П. М. М.
управлявал лек автомобил „Х. Т. ” с рег. № .............., по бул. П. Е.”, с посока от
бул. „В.“ към бул. „Х. Б. и навлязъл и преминал през кръстовището между бул.
„В.” и бул. П. Е.” на червен сигнал на трисекционната светофарна уредба,
която работела в нормален режим. Нарушението било установено от
служители на О”ПП” при СДВР и свидетелят Стоянов, мл. автоконтрольор
съставил срещу жалбоподателя АУАН № ............... г., който бил връчен на
жалбоподателя без възражения.
Въз основа на горния акт било издадено атакуваното наказателно
постановление от началник група ОПП при СДВР, с което на жалбоподателя
на основание чл. 183, ал.5, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приобщените по делото писмени доказателства – АУАН № .............. г.,
заповед № .............. г., заповед № ................. г. на министъра на вътрешните
работи, заповед № .................г. на министъра на вътрешните работи, справка-
картон на водача, както и гласните доказателства, съдържащи се в показанията
на свидетеля Стоянов.
По делото няма данни св. С. да е предубеден или пристрастен. Той е
възприел нарушението при изпълнение на служебните си задължения. Съдът
кредитира изцяло показанията като следва да се отбележи, че той няма спомен
от обстоятелствата при установяване на нарушението, което е обяснимо с
оглед професията му, но поддържа твърдо констатациите в АУАН, които
възпроизвеждат съставомерните елементи от поведението на водача и
обстоятелствата на нанарушението. По делото не са събрани доказателства,
1
оборващи тези констатации. Тук следва да се посочи, че съгласно чл. 189, ал. 2
от ЗДвП редовно съставените Актове имат доказателствена сила до доказване
на противното. За да се приеме, че един Акт е редовно съставен следва той да
отговаря на изискванията на чл. 37-43 от ЗАНН и именно такъв е настоящият
случай. В заключение съдът прие, че доказателственият материал е
еднопосочен и позволява несъмнен извод относно фактическата обстановка по
делото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите административни актове. Жалбата е процесуално допустима,
тъй като е подадена от легитимирано лице, в предвидения от закона
преклузивен срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна като съображенията
на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, видно от приобщената по делото заповед № ............. г.,
заповед № ................. г. на министъра на вътрешните работи, заповед №
............... г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът, след като извърши цялостна служебна проверка на
процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, не намира нарушения на процедурата, обуславящи отмяната
му.
На първо място следва да се отбележи, че независимо дали е вписал
възражения в АУАН жалбоподателят разполага с възможност да ги направи
във всеки етап на производството и най-вече пред съда.
В АУАН и в издаденото въз основа на него НП са посочени
задължителните реквизити, каквито се изискват съгласно разпоредбата на чл.
42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението е ясно, точно и достатъчно подробно описано
като словесното и цифровото му описание не оставя съмнение извършването
на какво нарушение се вменява на жалбоподателя.
Квалификацията на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е пълна и ясна,
като не е била необходима изрична връзка с чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП.
Относимите към съставомерните признаци на нарушението обстоятелства са
посочени ясно, точно и конкретно. Жалбоподателят М., като участник в
движението, не се е съобразил със светлинен сигнал на светофара, който не
разрешава преминаването - установено е противоправно деяние, с което е
нарушен установеният ред на държавно управление, осъществено е виновно.
Нарушението е формално, обявено е за наказуемо с административно
наказание по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП. В НП изрично е записано, че
наказанието се налага на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 5 от
2
ЗДвП. Поради това, дадената от административнонаказващия орган
квалификация на нарушението, съотнесена към словесното му описание и
санкционната норма, позволяват на нарушителя да разбере, защо е
ангажирана отговорността му и не нарушават правото му на защита.
Нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, което
винаги води до отмяна на акта, е само онова, което е довело до невъзможност
обвиненото лице да разбере какво нарушение е извършило и кои относими
норми от действащото законодателство, следва да бъдат приложени.
Нарушаването на правото на защита не се презюмира, а подлежи на преценка
за всеки конкретен случай. От самото начало на образуваното
административнонаказателно производство жалбоподателят М. е узнал за
какво точно нарушение му се търси отговорност, той по никакъв начин не е
бил лишен от възможността да организира своята защита и да подаде
възражения срещу съставения АУАН, а впоследствие и жалба срещу НП.
Процесните АУАН и НП очертават по разбираем и несъмнен начин в
конкретика фактическото обвинение за твърдяното нарушение на позитивни
правила за поведение. В тях са описани по изискуемия от закона способ
относимите към съставомерността на нарушението факти и обстоятелства.
Налице е коректно цитиране на нормативните правила, доколкото направеното
изложение на реализираното от водача нарушение, респ. обстоятелствата, при
които то е извършено, е формулирано изчерпателно. Следователно
жалбоподателят М. е бил наясно с рамките и съдържанието на обвинението
срещу него и е бил в състояние да проведе защитната си позиция, както в хода
на развилото се пред административнонаказващия орган производство, така и
в съдебната фаза на процеса. Освен това, всеки правоспособен водач е длъжен
да познава правилата на движение. Ако за него е неясно къде точно е уредена
забраната за преминаване на червен светофар, респ. каква забрана съдържа
червеният цвят на светофарната уредба, това сочи на липса на основни
познания по управление на МПС, а не на незаконосъобразност на НП. В
съответствие с принципа "ignorantia legis neminem excusat" непознаването на
закона не може да доведе до отпадане на административнонаказателната
отговорност. Друг е въпросът, че познаването на цветовете
на светофара съставлява и обща гражданска култура. Преминаването на
червен сигнал на пътен светофар не е маловажно от гледна точка на
характеристиката му като административно нарушение, тъй като създава
опасност на живота, здравето и имуществото на дееца и на останалите
участници в движението. Жалбоподателят М., като правоспособен водач,
несъмнено е запознат със сигналите на светофарната уредба и с тяхното
значение. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, а
именно: Решение № 3882 от 12.06.2023 г., постановено по КНАХД №
2926/2023 г. по описа на АССГ, XII-касационен състав; Решение № 5532 от
05.09.2023 г., постановено по КНАХД № 2461/2023 г. по описа на АССГ, VII-
касационен състав; Решение № 5093 от 26.07.2023 г., постановено по КНАХД
№ 4806/2023 г. по описа на АССГ, III-касационен състав; Решение № 5033 от
3
24.07.2023 г., постановено по КНАХД № 5343/2023 г. по описа на АССГ, VIII-
касационен състав; Решение № 4974 от 21.07.2023 г., постановено по КНАХД
№ 4702/2023 г. по описа на АССГ, III-касационен състав; Решение № 3301 от
19.05.2023 г., постановено по КНАХД № 1917/2023 г. по описа на АССГ, III
касационен състав и други.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че жалбоподателят М. е осъществил от обективна и субективна страна
нарушение по чл. 6, т. 1, предл. 2 ЗДвП като не е изпълнил задължението си да
спазва светлинните сигнали и да не преминава при червен сигнал на
светофарната уредба. Твърденията на жалбоподателя, че сигналът е бил жълт
при навлизането му са недоказани и не следва да бъдат кредитирани,
доколкото АУАН отразява ясно и категорично личните възприятия на
актосъставителя и свидетеля по него.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че тъй като не е
изпълнил задължението си да спре и е нарушил забраната да не навлиза в
кръстовище при червен светлинен сигнал на работещата светофарна уредба,
правилно на основание чл. 183, ал.4, т.3 ЗДвП е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като водач на
МПС, който е извършил нарушение на чл. 6, т.1, предл.2 ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че преминава през кръстовището на
червен сигнал, което е забранено, съзнавал е общественоопасните последици,
а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване
на транспорта, но пряко ги е целял.
Размерът на санкцията от 100,00 лева, наложена на нарушителя, е
абсолютно определен в разпоредбата на чл. 183, ал.5, т.1 ЗДвП и не дава
възможност за индивидуализация.
Относно приложението на чл. 28 от ЗАНН съдът намира, че макар
нарушението да е формално, то не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Само чрез
налагане на ефективно наказание биха могли да се осъществят както
индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на наказанието по
смисъла на чл. 12 ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат
нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо,
възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите
членове на обществото. Това е единственият начин, по който може да се
накарат нарушителите да осмислят своето поведение и да се намали не само
броят на нарушенията, но и сериозните вредни последици, които често
настъпват именно при този вид деяния. От друга страна съдът намира, че
глоба в размер на 100 лева не се явява прекомерна и несъответна на
извършеното нарушение, като не би създала някакви сериозни затруднения на
жалбоподателя във връзка със заплащането й.
Водим от гореизложеното съдебният състав прие, че атакуваното
4
наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:
5