РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Първомай, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20235340100625 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1, вр. чл. 384, ал. 2,
т. 2, предл. 2 КЗ, вр. чл. 134, ал. 1 ЗЗД от А. К. Н. и „Моника Комерс – 2“ ЕООД като
съищец срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за осъждане на ответника „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД да заплати на съищеца „Моника Комерс – 2“ ЕООД сумата
от 7700 лв., представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за
тотална щета на лек автомобил марка „БМВ“, модел „428И“ с рег. № *******,
причинена вследствие на застрахователно събитие, настъпило на 02.05.2023 г., което е
покрит риск по Договор за автомобилна застраховка „Каско+“ от 02.08.2022 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба –
02.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът А. К. Н. твърди, че на 03.08.2021 г. между него, в качеството на
лизингополучател, и съищеца „Моника Комерс – 2“ ЕООД, в качеството на
лизингодател, бил сключен Договор за финансов лизинг № ******* с предмет
предоставяне на лек автомобил марка „БМВ“, модел „428И“ с рег. № ******* с опция
за придобиване на собствеността. Във връзка с гореописания договор за лизинг между
съищеца „Моника Комерс – 2“ ЕООД и ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД
бил сключен Договор за автомобилна застраховка „Каско+“ с покрит риск „Тотална
загуба“ и „Пълно каско“ на стойност 29 000 лв. с действие от 02.08.2022 г. до
01.08.2023 г. Посочено е още, че на 02.05.2023 г. настъпило застрахователно събитие,
за което при ответника била образувана преписка № 44012952300181/18.05.2023 г.
Поддържа се, че застрахователят констатирал и приел наличие на тотална щета. В тази
връзка със съгласието на лизингодателя „Моника Комерс – 2“ ЕООД изплатил по
банковата сметка на ищеца А. Н. застрахователно обезщетение в размер на 21 517,50
лв., включващо 70 % от застрахователната стойност в размер на 29 000 лв. или 20 300
1
лв., и 1217,50 лв. – разходи за пътна помощ. След изтичане на срока на действие на
договора за автомобилна застраховка „Каско+“ на 09.08.2023 г. лизингодателят
„Моника Комерс – 2“ ЕООД прехвърлил на ищеца А. Н. собствеността върху
процесния лек автомобил. Посочено е, че непосредствено след придобиване на МПС и
изплащане на застрахователното обезщетение се установило, че стойността на
запазените части не е в размер на остатъка от 8700 лв., съответстваща на
приспаднатите 30 % от застрахователната стойност на автомобила. В тази връзка не
оспорва наличието на тотална щета на застрахованата вещ, но твърди, че
застрахователното обезщетение не е коректно изчислено, като действително
дължимото възлизало на 28 000 лв. Посочено е, че с оглед разпоредбата на чл. 384, ал.
2, т. 2 КЗ при установена тотална щета на лизинговото имущество обезщетението се
изплащало на лизингодателя. Поради това лизингодателят „Моника Комерс – 2“ ЕООД
се явявал длъжник на лизингополучателя А. Н. за сумата от 7700 лв., представляваща
разликата между изплатеното и реално дължимото застрахователно обезщетение. По
тази причина ищецът А. Н. изпратил до „Моника Комерс – 2“ ЕООД покана в
двуседмичен срок да инициира съдебно производство срещу ответника. Предвид
бездействието от страна на лизингодателя за него бил налице правен интерес да
предяви настоящия иск в качеството си на процесуален субституент. По тези
съображения моли да бъде уважен предявеният иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с който изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Не оспорва наличието на действащ към датата на настъпване на ПТП
Договор за автомобилна застраховка „Каско+“ № ********* по отношение на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „428И“ с рег. № *******. Не се спори и че въз основа
на застрахователния договор и предявена от пострадалото лице извънсъдебна
претенция изплатил на ищеца общо сумата от 21 517,50 лв. (действителната стойност
на автомобила с приспаднати 30 % запазени части), представляваща застрахователно
обезщетение за причинените имуществени вреди и включена пътна помощ. Поради
това спорен бил единствено въпросът за установяване на стойността, необходима за
ремонт на увреденото имущество по средни пазарни цени към датата на настъпване на
деликта. Оспорва твърдението на ищеца, че необходимата за ремонта на автомобила
сума, изчислена по средни пазарни цени към датата на събитието, надхвърляла
изплатеното застрахователно обезщетение. Счита, че така изплатеното обезщетение
било правилно изчислено, като били взети предвид коефициент на овехтяване, както и
приспаднати 30 % запазени части. Определянето на размера на обезщетението било
съобразено с разпоредбата на чл. 499, ал. 2 КЗ, съгласно която при вреди на имущество
обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда.
Поради това счита, че е изпълнил задължението си, породено от процесния договор за
застраховка „Каско+“. При условията на евентуалност, оспорва исковата претенция по
размер. В тази насока излага съображения, че действителната стойност на увреденото
МПС към датата на настъпване на ПТП следвало да бъде занижена с оглед
продължителния период на експлоатация – повече от 8 години, наличието на
предходни увреждания и степента на износване на материала, а оттам и на увредените
детайли.
В съдебно заседание ищецът А. К. Н., чрез процесуалния си представител –
адв. П., изразява становище за основателност на предявения иск.
Съищецът „Моника Комерс – 2“ ЕООД, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание и не взема отношение по съществото на спора.
2
В хода на устните състезания ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД,
чрез процесуалния си представител – юрк. К., моли да бъде отхвърлен предявеният
иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Не е налице спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че
между ищеца А. К. Н., в качеството на лизингополучател, и съищеца „Моника Комерс
– 2“ ЕООД, в качеството на лизингодател, е сключен Договор за финансов лизинг №
*******/03.08.2021 г. с предмет предоставяне за ползване на лек автомобил марка
„БМВ“, модел „428И“ с рег. № *******. Предвидена е възможност лизингополучателят
да придобие собствеността върху автомобила, като крайният срок за заплащане на
всички задължения от лизингополучателя е 03.08.2023 г. Според чл. 17 от договора за
финансов лизинг лизингодателят сключвал за целия срок на договора застраховки за
процесния автомобил от свое име и в своя полза, но всички разходи по тях били за
сметка на лизингополучателя. В застрахователните договори лизингодателят следвало
да бъде посочен като единствен получател на застрахователните обезщетения.
Страните не спорят и че по отношение на процесното МПС лек автомобил
марка „БМВ“, модел „428И“ с рег. № ******* е налице сключен договор за
автомобилна застраховка „Каско+“ при ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД,
обективиран в застрахователна полица № *********/02.08.2022 г., със срок на
действие от 04.08.2022 г. до 03.08.2023 г. Посочено е, че застрахователната сума по
договора възлиза на 30 000 лв. В комбинация с автомобилна застраховка „Каско+“ е
сключена и застраховка „Помощ на пътя“ с клаузи „Премуим“ и „Чужбина“.
Съгласно Общите условия за автомобилна застраховка „Каско+“
застрахователната сума на МПС е равна на действителната стойност на МПС към
датата на сключване на застрахователния договор, освен ако не е уговорено друго в
застрахователната полица, като отговорността на застрахователя е до размера на
застрахователната сума, но не повече от действителната стойност на МПС към датата
на настъпване на застрахователно събитие. Според т. 12.3.1. от ОУ при пълна загуба
застрахователят изплаща застрахователната сума или остатъка от нея, но не повече от
действителната стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на
застрахователното събитие, намалена със стойностите на годните агрегати, възли и
детайли. Съобразно дадената в ОУ дефиниция „Пълна загуба на МПС“ е увреждане,
при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 % от
действителната му стойност към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Няма спор и по въпроса, че в периода на застрахователно покритие – на
02.05.2023 г., по отношение на процесния автомобил е настъпило застрахователно
събитие – пожар, на територията на Нидерландия. По повод предявената на 18.05.2023
г. претенция ответникът приел, че е налице тотална щета. След уведомяване на
застрахователя от страна на съищеца „Моника Комерс – 2“ ЕООД, че няма претенции
за изплащане на застрахователно обезщетение и не възразява същото да се изплати на
ищеца А. К. Н., на 23.08.2023 г. ответникът изплатил на ищеца А. К. Н. сумата в общ
размер на 21 517,50 лв., включваща застрахователно обезщетение в размер на 20 055
лв. и разходи за пътна помощ в размер на 1462,50 лв.
От представения договор за покупко-продажба на МПС от 09.08.2023 г. се
установява, че съищецът „Моника Комерс – 2“ ЕООД е прехвърлил собствеността
3
върху процесния лек автомобил марка „БМВ“, модел „428 И“, с рег. № *******, на
ищеца А. К. Н..
С покана, получена от съищеца „Моника Комерс – 2“ ЕООД на 04.10.2023 г.,
ищецът А. К. Н. е отправил искане да инициира съдебно производство срещу
ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за разликата между изплатеното и реално
дължимото застрахователно обезщетение.
Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза, изготвено от
вещото лице В. И., пазарната стойност на лек автомобил марка „БМВ“, модел „428И“,
с рег. № ******* към момента на застрахователното събитие на 02.05.2023 г. била в
размер на 27 194 лв. Посочено е, че стойността на щетите по горепосочения лек
автомобил, получени в резултат на застрахователното събитие, възлиза на 20 694 лв. В
тази връзка е уточнено, че автомобилът бил получил увреди в салона – табло, седалки,
облицовка врати, таван, под, волан, въздушни възглавници, волан, огледало за обратно
виждане, електрическите системи в купето – датчици, управления на врати, седалки,
огледала, климатична система, кабели и др. Получените увреди били вследствие
въздействието на висока температура и били повредени в степен на унищожаване.
Според вещото лице запазените части на автомобила били двигател, трансмисия,
ходова част, системи за управление и сигурност, разположени в двигателния отсек,
гуми с джанти, панели и екстериорни части по купето. Експертът е приел, че е
технически и икономически неправилно определянето на стойността на лек автомобил
марка „БМВ“, модел „428И“, с рег. № ******* в увредено състояние като сбор от
стойността на реализирани на вторичния пазар запазени части. Реализирането по този
начин на лекия автомобил изисквало обособено място за съхранение на автомобила (с
което не всеки разполага и би трябвало да се наеме) с възможност за извършване на
демонтажни дейности, инструменти и специализирани пособия, лице с определени
познания и технически умения за извършването на демонтажа на частите. Всичко това
изисквало допълнителен финансов ресурс, който е сложно да бъде калкулиран. В тази
връзка била избрана най-добрата оферта за изкупуване в увредено техническо
състояние на процесния лек автомобил от ф-ма „Икар-кар“, гр. Пловдив на стойност
6500 лв. Уточнено е, че тази оферта била получена при представяне на снимков
материал на увредения автомобил на фирми, търгуващи със скрап и лицензирани за
изкупуване на МПС в област Пловдив. Поради това е дадено заключение, че паричната
равностойност на лек автомобил марка „БМВ“, модел „428 И“, с рег. № ******* след
настъпилото застрахователно събитие при предаването му за скрап към датата на
изготвяне на експертизата е в размер на 6500 лв.
По делото е изслушана и съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице Т. П., който след извършен оглед на автомобила е посочил, че средната
пазарна стойност на лек автомобил марка „БМВ“, модел „428И“ с рег. № ******* към
02.05.2023 г. е в размер на 32 300 лв. След извършване на съответните изчисления е
прието, че стойността на причинените имуществени вреди по процесния лек автомобил
вследствие на настъпилото застрахователно събитие възлиза на 43 120, 07 лв.
Установено е, че увредените възли и агрегати на лек автомобил марка „БМВ“, модел
„428И“ с рег. № ******* следствие на настъпилото застрахователно събитие били в
салона на автомобила – арматурно табло, въздушни възглавници, стъкла на врати,
врати, таван, облицовка на таван, волан, седалки предни, седалки задни, кабелни
снопове под арматурно табло, климатична система в купето, мултимедия, ел.
управление на врати др., които не били констатирани при огледите на автомобила,
извършени от експертите на застрахователя. Получените увреждания били вследствие
4
на пожар и самите детайли и възли били унищожени. Тъй като стойността на
ремонтно-възстановителните дейности и стойността на резервните части надхвърляла
действителната стойност на увредения автомобил, вещото лице достигнало до извода,
че е налице „тотална щета“. Посочено е, че при наличие на тотална щета било
необходимо регистрацията на автомобила да бъде прекратена, като след това не било
възможно да бъде възстановена. При прекратяване на регистрацията на автомобила той
имал стойност, като било невъзможно да се прогнозира каква би била цената на
запазените части, доколкото било необходимо първо да се извърши разглобяване и
сортиране, след това да се направи оценка на годността на всяка резервна част и
впоследствие да се организира продажбата им. Според вещото лице не могло да се
прогнозира дори след извършване на описаните дейности за колко време годните за
употреба резервни части ще бъдат реализирани и продадени на пазара за употребявани
резервни части. Посочено е още, че преди да се пристъпи към продажба на годните
резервни части било необходимо същите да бъдат складирани и съхранявани, за което
било нужно складово помещение. Складирането и съхранението на обемни резервни
части също имало някаква стойност, като във времето тя нараствала. При тези
обстоятелства вещото лице е посочило, че стойността на увредения лек автомобил
марка „БМВ“, модел „428И“ с рег. № ******* като остатъчна стойност за предаване на
фирма за рециклиране на отпадъци от метали е 850 лв. Разликата между цената на
автомобила преди повреждането му и след претърпяното застрахователни събитие
била 31 450 лв.
Съпоставяйки двете заключения, съдът намира, че следва да изгради
фактическите си изводи по отношение пазарната стойност на автомобила,
остойностяването на щетите и равностойността му след застрахователното събитие въз
основа на изготвеното от вещото лице Т. П., тъй като експертът е извършил оглед на
автомобила и по-детайлно и прецизно е анализирал кои са увредените детайли и е
определил пазарната стойност при отчитане на оборудването на конкретния автомобил
и по метода на пазарните аналози, прилагайки съответните коригиращи коефициенти.
Поради това и като взе предвид, че вещото лице В. И. е изготвил заключението си
единствено въз основа на представените от застрахователя описи и снимков материал,
съдът приема, че дадената от него пазарна стойност на автомобила не отразява
действителното му състояние. Предвид наличието на съвпадение между двете
заключения в тази част съдът споделя изложеното в тях, че е неоправдано стойността
на автомобила в увредено състояние да бъде определена като сбор от реализираните на
вторичния пазар запазени части. Поради това обоснован се явява и изводът на вещото
лице Т. П., че за установяване кои детайли са запазили функционалността си е
необходимо да се извърши пълно разглобяване на автомобила и оценка на годността
им от съответните специалисти, както и че преди да се пристъпи към продажбата им е
нужно да се осигури помещение за складирането и съхранението им. С оглед
обстоятелството, че всички тези дейности изискват изразходването на значителен
финансов ресурс от увредения, правилно вещото лице е приело, че остатъците от
процесния автомобил могат да бъдат реализирани като съвкупност чрез продажба на
фирма за изкупуване и рециклиране на метални отпадъци. В тази връзка съдът не
възприема извода на вещото лице В. И., че паричната равностойност на лекия
автомобил след настъпилото застрахователно събитие възлиза на сумата от 6500 лв., по
отношение на която е посочено, че съставлява оферта, получена при представяне на
снимков материал на увредения автомобил на фирми, търгуващи със скрап и
лицензирани за изкупуване на МПС. Тук е мястото да се посочи, че не е ясно дали, след
като съответният търговец извърши оглед на автомобила и установи авточастите,
5
които би могъл евентуално да използва, ще предложи отново същата цена. При тези
данни съдът не би могъл да приеме с категоричност, че това е действителната
стойност, която би могла да се получи, при продажба на автомобила в увредено
състояние.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание 405, ал. 1, вр. чл. 384,
ал. 2, т. 2, предл. 2 КЗ, вр. чл. 134, ал. 1 ЗЗД, следва да бъдат установени следните
предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение за автомобила;
че съищецът „Моника Комерс – 2“ ЕООД има правото да получи претендираното
обезщетение в качеството си на правоимащо лице по договор за имуществено
застраховане; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно
събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между
застрахователното събитие и настъпилите вреди, както и размера на вредите.
Видно от приобщените писмени доказателства през периода на действие на
договора за застраховка ищецът А. К. Н. е бил лизингополучател на процесното МПС,
а негов собственик е бил лизингодателят „Моника Комерс – 2“ ЕООД с правата на
застрахован. Съгласно нормата на чл. 384, ал. 2 КЗ при застраховка на лизингово
имущество лизингополучателят също има права на застрахован, като при частични
вреди (чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ) обезщетението се изплаща на лизингополучателя, а при
кражба или тотална щета на лизинговото имущество (чл. 384, ал. 2, т. 2 КЗ)
застрахователното обезщетение се изплаща на лизингодателя. Тъй като отговорността
на застрахователя по прекия иск произтича от договора за имуществена застраховка,
активно легитимираното лице по вземането за изплащане на застрахователно
обезщетение се определя именно от посочената специална норма от Кодекса за
застраховането.
В случая по делото е установено несъмнено наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско“ между съищеца и лизингодател „Моника
Комерс“ ЕООД и ответника застраховател, настъпването на пожар, представляващ
покрит застрахователен риск, в срока на застрахователно покритие, както и
изплащането на застрахователно обезщетение от ответника в размер на 20 055 лв.,
приемайки наличието на тотална щета. Последното се потвърждава и от заключението
на съдебно-автотехническата експертиза, изготвено от вещото лице Т. П., съгласно
което средната пазарна стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на
застрахователното събитие – 02.05.2023 г., е 32 300 лв., а стойността, необходима за
възстановяване на вредите по процесното МПС, е 43 120,07 лв. Поради това съдът
приема, че е налице тотална щета на превозното средство по смисъла на чл. 390, ал. 2
КЗ, тъй като стойността, необходима за възстановяване на вредите, надхвърля 70 на
сто от действителната стойност на увреденото МПС към датата на увреждането.
Като съобрази гореизложеното, както и разпоредбата на чл. 384, ал. 2, т. 2 КЗ и
клаузата на чл. 17 от договора за финансов лизинг, съдът приема, че при сключен
лизингов договор и настъпила тотална щета на лизинговата вещ, застрахователното
обезщетение се изплаща на лизингодателя. Следователно активно материалноправно
легитимиран да претендира плащане на застрахователното обезщетение съгласно
правилото на чл. 384, ал. 2, т. 2 КЗ е лизингодателят, а не лизингополучателят-ищец. В
случая безспорно ищецът А. К. Н. е придобил правото на собственост върху
лизинговото МПС по силата на договора за покупко-продажба от 09.08.2023 г., но тъй
като това придобиване е извършено след настъпване на процесното застрахователно
6
събитие и след изтичане срока на договора за застраховка на 03.08.2023 г., не би могла
да намери приложение нормата на чл. 413, ал. 1 КЗ, съгласно която ако по време на
действието на застрахователния договор застрахованото имущество бъде прехвърлено,
приобретателят встъпва в правата и задълженията на застрахования по
застрахователния договор. Това е така, защото ищецът-приобретател не би могъл да
встъпи в правата на своя праводател по едно вече прекратено правоотношение, нито
може да придобие по този ред вече възникналото в полза на лизингодателя вземане за
застрахователно обезщетение. Последващото прехвърляне на правото на собственост
върху увреденото МПС не прехвърля и вземането на лизингодателя срещу
застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение. Това вземане е
самостоятелно от собствеността върху превозното средство и подлежи на прехвърляне
върху приобретателя на увреденото МПС чрез договор за цесия, какъвто в случая не се
твърди и не се доказва да е сключен между ищеца А. К. Н. и съищеца „Моника Комерс
– 2“ ЕООД. По тези съображения съдът намира, че на основание чл. 384, ал. 2, т. 2 КЗ
лицето, имащо право да получи застрахователното обезщетение, е именно съищецът
„Моника Комерс – 2“ ЕООД, който ще го получи със задължението да го заплати на
ищеца-лизингополучател съобразно правилото на чл. 384, ал. 3 КЗ.
С оглед изложеното и като отчете извършеното от ответника плащане, в
разглежданата хипотеза спорен се явява въпросът за размера на вредите, които
подлежат на обезщетяване, и по-конкретно – как следва да се определи размерът на
запазените части.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението по договор
за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който
не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена
като пазарната му стойност към датата на увреждането. Т. е. на обезщетяване от
застрахователя подлежат действително претърпените вреди, ограничени само от
застрахователната сума (лимита на отговорността). От горното следва, че при
настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде
установен размерът на вредата към деня на уреждането, като при погиване или кражба
на МПС този размер е равен на действителната му стойност – стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.
Доколкото в случая е налице „тотална щета“, обезщетението е равно на
действителната стойност на погиналото имущество към датата на събитието, като от
нея следва да се приспаднат запазените части. Съгласно константната съдебна
практика приспадането на стойността на запазените части при определяне на
застрахователно обезщетение за тотална щета е израз на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване. Възможността да се приспада стойността на запазените
части се основава на идеята, че тези запазени части могат да бъдат реализирани на
вторичния пазар и срещу същите да се получи насрещна престация, като по този начин
загубите (неблагоприятното изменение в имуществото на застрахования) се
компенсират с ползите (придобитата насрещна престация). В противен случай би се
нарушил принципът обезщетението да доведе до изравняване на имущественото
състояние в сравнение с това от преди увреждането.
По отношение стойността на запазените части, както беше посочено по-горе,
съдът кредитира заключението на изслушаната и приета по делото САТЕ, изготвено от
вещото лице Т. П., според което стойността на остатъците на лек автомобил марка
7
„БМВ“, модел „428И“, която ще се реализира при продажба на фирма за изкупуване и
рециклиране на метални отпадъци, възлиза на сумата от 850 лв. В тази връзка съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за намаляване на действителната
стойност не със стойността на автомобила при предаване за вторични суровини, а като
сбор от стойността на запазените части, които подлежат на реализиране на вторичния
пазар. Това е така, тъй като в настоящия случай не са ангажирани категорични
доказателства за действително съхранени детайли, които могат да бъдат реално
предложени на вторичния пазар като употребявани резервни части, за да се обоснове
придобиване на ползи за ищеца. Съдът споделя изводите на двамата експерти, че без
разглобяване на автомобила, която дейност би могла да бъде извършена само от
специалисти с необходимата професионална компетентност, не може да се заключи
каква е степента на износеност на съответната част и респективно дали същата е годна
за употреба. Поради това и доколкото не е доказан конкретен размер на запазените
части, различен от стойността, на която автомобилът ще бъде предаден на фирма за
рециклиране на отпадъци от метали, съдът приема, че същият възлиза на сумата от 850
лв. В разглежданата хипотеза от значение е действителната стойност, която би могла
да се получи, а не хипотетична такава.
От всичко изложено следва, че дължимото обезщетение е равно на разликата
между застрахователната сума по договора в размер на 30 000 лв., тъй като е по-ниска
от действителната стойност на увреденото имущество, и определената от вещото лице
Т. П. стойност на автомобила след настъпилото застрахователно събитие в размер на
850 лв. Вместо това застрахователят е заплатил сумата 20 055 лв., която не е
достатъчна за възмездяване на причинените вреди. След приспадане от
застрахователната сума на заплатеното застрахователно обезщетение и стойността, на
която лекият автомобил ще се реализира при продажба на фирма за изкупуване и
рециклиране на метални отпадъци, на лизингодателя следва да се заплати разликата от
9095 лв. За последната сума ищецът А. К. Н. има качеството на кредитор на съищеца
„Моника Комерс – 2“ ЕООД, който е длъжен на основание чл. 384, ал. 3 КЗ да му я
заплати. Доколкото не е предприел действия да я събере, е налице бездействие по
смисъла на чл. 134, ал. 1 ЗЗД, легитимиращо ищеца да предяви иск от негово име. Ето
защо, съдът намира, че ищецът доказа в процеса наличието на надлежна процесуална
легитимация за упражняване на чужди права, т. е. на „Моника Комерс – 2“ ЕООД,
който като негов длъжник бездейства и с това застрашава удовлетворяването му.
Поради това и с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес
искът следва да бъде уважен до пълния му предявен размер, като ответникът „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД бъде осъден да заплати на съищеца „Моника Комерс – 2“
ЕООД сумата от 7700 лв., представляваща неизплатен остатък от застрахователно
обезщетение за тотална щета на лек автомобил марка „БМВ“, модел „428И“ с рег. №
*******, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба – 02.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и платена държавна такса.
Настоящият състав намира възражението на ответника за прекомерност на това
възнаграждение за неоснователно. Заплатеното адвокатско възнаграждение не
надхвърля значително минималния размер съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2 и
ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, като същото е съответно на
8
фактическата и правна сложност на делото. Предвид всичко изложено, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
разноски, възлизащи на 2858 лв.
Така мотивиран, РС Първомай
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: *******, да заплати на „Моника Комерс – 2“ ЕООД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: *********, *******, по иска с правно
основание чл. 405, ал. 1, вр. чл. 384, ал. 2, т. 2, предл. 2 КЗ, вр. чл. 134, ал. 1 ЗЗД
сумата от 7700 лв., представляваща неизплатен остатък от застрахователно
обезщетение за тотална щета на лек автомобил марка „БМВ“, модел „428И“ с рег. №
*******, ползван от А. К. Н., ЕГН: **********, като лизингополучател, на основание
сключен между него и „Моника Комерс – 2“ ЕООД, ЕИК: *******, като лизингодател,
Договор за финансов лизинг № *******/03.08.2021 г., и която тотална щета е
причинена вследствие на застрахователно събитие, настъпило на 02.05.2023 г.,
съставляващо покрит риск по Договор за автомобилна застраховка „Каско+“ от
02.08.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба – 02.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: *******, да заплати на А. К. Н., ЕГН: **********, адрес:
****************, сумата от 2858 лв., представляваща сторените пред първата
инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РХ/ЕД
Съдия при Районен съд – Първомай: __________п_____________
9