№ 965
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100513288 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 10.05.2021 г. по гр.д. № 15198/20 г., СРС, IІI ГО, 155 с-в е
приел за установено по предявените искови претенции от „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно
село”, ул.”*******, представлявано от изпълнителния директор А.С.А. срещу
Ч. Н. Д., EГH **********, от гр. София, ул. „*******, с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Ч. Н. Д. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 3 156,17 лв.-
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец септември 2016 г. до месец април 2018 г., сумата от 542,99
лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 01.12.2016 г. до
14.10.2019 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
22.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил
исковите претенции за сумата от 29,50 лв. - главница за разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.09.2016 г. до 30.04.2018 г., сумата от 6,46
лв. - лихва за забава върху главницата за разпределение на топлинна енергия
за периода от 31.10.2016 г. до 14.10.2019 г., за главница за сумата над 3 338,94
1
лв. до първоначално претендирания размер от 3 388,94 лв., като
неоснователни, и претенцията за главница за сумата над 3 156,17 лв. до
сумата от 3 338,94 лв. и за периода от месец май 2016 г. до месец август 2016
г., като погасена по давност. Осъдил е Ч. Н. Д., ЕГН **********, от гр.
София, ул. „******* да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „Красно село”, ул.”*******,
представлявано от изпълнителния директор А.С.А., на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 от ГПК, сумата от 659,47 лв., представляваща направени по делото
разноски. Осъдил е Ч. Н. Д., ЕГН **********, от гр. София, ул. „******* да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Красно село”, ул.”*******, представлявано от
изпълнителния директор А.С.А., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл.
78, ал. 1 от ТПК, сумата от 120,60 лв., представляваща направени по делото
разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ТПК от 12.11.2019 г. по гр.д. № 60614/2019 г. по
описа на СРС, 155 състав.
Решението в частта, в която е признато за установено, че ответникът Ч.
Н. Д. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 3 156,17 лв.-главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец септември
2016 г. до месец април 2018 г., сумата от 542,99 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 01.12.2016 г. до 14.10.2019 г., както и законната
лихва върху главницата, дължима от 22.10.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и в частта на присъдените разноски е обжалвано с
въззивна жалба от ответника Ч. Н. Д., ЕГН **********, с адрес за
кореспонденция: гр.София, Симеоново, ул.*******“, къща 22 с мотиви,
изложени в жалбата. Развиват се доводи, че претендираните суми не се
дължат, тъй като предявените искове се явяват недоказани. По делото не са
представени издадените фактури за консумирана ТЕ по месеци и дати,
включително и тези за изравнителните сметки с достоверна дата на връчване,
че ФДР „Б.Б.“ ООД не е било задължено и не е представило как, на кои дати и
въз основа на кои измервателни уреди е установено количеството
консумирана ТЕ, че ищецът не е бил задължен и не е представил каква е
претендираната сума за общите части ва жилищната сграда и отделно за
консумираната ТЕ на процесния недвижим имот. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени процесното в обжалваните части, ведно с
2
произтичащите от това законни последици.
Въззиваемото дружество „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „*******, представлявано от
Изпълнителния директор А.А., чрез пълномощника по делото юрисконсулт К.
оспорва въззивната жалба.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и са процесуално допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу Ч.
Н. Д., ЕГН ********** за установяване на вземания по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми:
сумата от 3388,94 лв.-главница, представляваща стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ул.
„*******, абонатен № 367452 за периода от месец май 2016 г. до месец април
2018 г., сумата от 542,99 лв„ представляваща законна лихва за забава за
периода от 01.12.2016 г. до 14.10.2019 г., сумата от 29,50 лв. - главница за
разпределение, сумата от 6,46 лв. - лихва за забава върху главницата за
разпределение на топлинна енергия за периода от 31.10.2016 г. до 14.10.2019
г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 22.10.2019 г. до
изплащане на вземането, а също и сумата от 129,36 лв. - направени по делото
разноски, от които: сумата от 79,36 лв. - платена държавна такса и сумата от
50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
3
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника в качеството му на собственик на процесния
топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията. Ищцовото дружество е доставило за процесния период
на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, в
който е оспорил предявените искове.
От правна страна:
По делото е прието за безспорно, че ответникът се явява потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 от ЗЕ, а съгласно
чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ
"Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
4
Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-
026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период
Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Доводите за непредставяне на издадените фактури за консумирана ТЕ
по месеци и дати, включително и тези за изравнителните светки с достоверна
дата на връчване, са без значение за дължимостта на сумите. След като е
установена доставката на топлоенергия, ответникът дължи заплащането й, без
значение дали ищцовото дружество е издало фактури за тези доставки,
доколкото вземанията на ищеца не са доказани само чрез счетоводните му
записвания; без значение е дали ответната страна е получавала издаваните от
ищеца фактури-задължението за плащане на топлинната енергия произтича от
доставката й до топлоснабдения имот, а не от фактурирането й. Отделно от
това са неоснователни, тъй като в първоинстанционното производство от стр.
92 до стр.118 са депозирани копия от съответните съобщения към процесните
данъчни фактури. От ФДР са представени и индивидуални справки за
използваната ТЕ за процесния период и констативен протокол за извършен
отчет/ протокол за неосигурен достъп до имота за отчет на уредите за ДР на
ТЕ/ стр.86-стр.90/. Доставката на топлоенергия в количествата, отговарящи на
фактурираните се установява от заключението на СТЕ и ССЕ. Според СТЕ,
количеството ТЕ в сградата - етажна собственост се измерва през различните
отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. За процесния период е
5
извършено изчисление, съобразно с действащите нормативни документи, като
от ФДР са били изготвени изравнителни сметки. Размерът на сумите за
потребена топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза
на 3338,94 лв., от които начислената сума по фактури е в размер на 3 070,68
лв., сума за доплащане за изравнителните периоди - 268,26 лв. Вещото лице
установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната
станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки
съобразно с изискванията на Закона за измерванията, като проверката има
валидност до 29.06.2019 г. Според ССЕ, задълженията за абонатен № 367452,
за периода от месец май 2016г. до месец април 2018 г. са в размер на 3338,92
лв. - за главница с включени изравнителни сметки и 542,99 лв. - лихва за
забава, като за процесния период са били издадени два броя изравнителни
сметки.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение
следва да ъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.05.2021 г. по гр.дело № 15198/20г. на
СРС, IІI ГО, 155 с-в.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД-„Б.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6