№ 311
гр. Варна, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело №
20213100900144 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове на „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, чрез процесуален представител, против
Д. СТ. ИВ., ЕГН **********, гр. Варна, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ
размер от 29 161.98 лева, включваща главница в размер на 25 723.45 лева,
/включваща четиринадесет вноски по кредита за периода 09.09.2017 г. –
09.10.2018 г. след преобразуването му в анюитетен/; договорна лихва в
размер на 56.83 лева за периода 11.09.2017 г. – 09.10.2018 г.; наказателна
лихва в размер на 1 011.32 лева за периода 15.08.2017 г. – 28.05.2019 г.;
месечни такси за периода 04.2018 г. – 05.2019 г. в размер на 1 950 лева; такса
за вписване на удостоверение в размер на 25 лева, както и наказателни лихви
върху посочените такси за периода 30.04.2018 г. – 28.05.2019 г. в размер на
395.38 лева, дължими по Договор за овърдрафт № 056-1002774 от 28.03.2014
г., сключен между „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД и „ДАНИ-2002“ ЕООД,
в качеството му на кредитополучател и Д. СТ. ИВ. и В. И.а Й., в качеството
им на солидарни длъжници, след преобразуване от страна на банката на
кредита в анюитетен на основание чл. 4.2 и чл. 6.1 от договора за срок от 30
месеца, и за които вземания е издадена Заповед № 601/20.06.2019 г. за
1
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.
417, т. 2 от ГПК (поправена по реда на чл. 247 от ГПК с Определение №
457/01.06.2020 г.) по ч.гр.д. № 902/2019 г. по описа на РС - Провадия, на
основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и
чл. 92 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаването на заявлението в съда /17.06.2019 г./ до окончателното й
изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД.
Сочи се в исковата молба и уточняващите молби, че по силата на
сключен договор за кредит № ***** банката е предоставила на „Дани-2002”
ЕООД овърдрафт в размер на 50 000 лева за оборотни средства, усвоен от
кредитополучателя съгласно чл. 1 от договора. С подписване на договора
ответникът се е задължил да отговаря за задължението като солидарен
длъжник. Крайната дата на погасяване е 04.04.2024 г. Уговорена е
възнаградителна лихва в размер на 6-месечния EURIBOR плюс 8.5 пункта
надбавка, но не по-малко от 9% на годишна база. За първия дванадесет
месечен период размерът на EURIBOR е фиксиран към 26.03.2014 г. в размер
на 0.4190%. На основание чл. 4.2. и чл. 6.1. от договора и чл. 29 от ОУ и след
извършен финансов мониторинг, банката е взела решение за преобразуване на
овърдрафта в анюитетен кредит със свободен погасителен план за срок от 30
месеца, считано от 09.04.2016 г., при лихва 6- месечния EURIBOR плюс 8.5
пункта надбавка, но не по-нисък от 9 %. Падежът на последната погасителна
вноска е настъпил на 09.10.2018 г. Решението на Кредитния съвет на
ищцовото дружество е взето поради трайна тенденция за влошаване на
финансовите показатели на дружеството кредитополучател – увеличаване на
кредитната експозиция, липса на оборотни средства в края на активния сезон
на търговския обект, увеличаване на задълженията към доставчици,
отрицателен собствен капитал, генериране на допълнителен кредитен ресурс,
просрочване на задължения по кредити. Поради изпадането в забава на
длъжника ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК, срещу която ответникът е подал
възражение по чл. 415 от ГПК, откъдето произтича правния интерес от
съдебно установяване на вземането.
С уточняващи молби ищецът излага, че претендираната непогасена
главница в общ размер на 25 723.45 лева, се състои от просрочена главница за
периода 09.09.2017 г. – 09.10.2018 г., в която се включват 14 вноски (№ 17-30)
2
съгласно изготвения след преобразуването на кредита погасителен план.
Претендира се договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 56.83 лева за
периода 11.09.2017 г. – 09.10.2018 г., която се дължи за вноските с № 29 и 30
по изготвения погасителен план. В претенцията са включени и вземанията на
банката за такси, от които: сумата от 1 950 лева, представляваща 13 месечни
такси (по 150 лева всяка) по Тарифата на банката, стр. 3, за периода 04.2018 г.
– 05.2019 г., за месечно обслужване на разплащателна сметка, по която е
наложен запор; 25 лева – такса за вписване на удостоверение. Претендира се и
наказателна лихва върху посочените суми за такси в размер на 395.38 лева за
периода 30.04.2018 г. – 28.05.2019 г. съгласно т.11 от ОУ за кредитиране.
Отделно се претендира и наказателна лихва в размер на 1 011.32 лева за
периода 15.08.2018 г. – 28.05.2019 г. на основание чл. 11 от ОУ. Началната
дата на дължимост на наказателната лихва е датата, на която се възстановява
процедурата по начисляване на лихви по задължения, които са в просрочие,
тъй като банката не е начислявала лихви за целия период на просрочието.
Крайната дата на периода съвпада с момента на изготвяне на извлечението от
счетоводните книги. Претендира се признаване дължимостта на посочените
суми, както и присъждане на сторените в производствата разноски.
В съдебно заседание, ищецът не се представлява, но депозира молба,
чрез процесуалния си представител, с която заявява, че поддържа
предявените искове, моли за тяхното уважаване и присъждане на разноски.
Ответникът Д. СТ. ИВ., чрез назначения особен представител, с писмен
отговор, оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва
факта на сключен между страните договор за кредит. Tвърди, че правото по
чл. 4.2 и чл. 6.1 от договора и чл. 29 от ОУ на банката не е надлежно
упражнено, като оспорва твърдените от ищеца предпоставки за едностранно
трансформиране на кредита и че към 11.04.2016 г. са настъпили
неблагоприятни изменения във финансовото състояние на
кредитополучателя. Сочи, че дружеството - кредитополучател е имало
положителен собствен капитал и касова наличност на значителна стойност,
като е обслужвало редовно задълженията си по процесния кредит. Твърди, че
трансформирането на кредита в анюитетен не е доведено до знанието на
ответника като солидарен длъжник, не е произвело действие спрямо него,
следователно приложение между страните намира първоначално уговореният
3
от тях падеж – 04.04.2024 г., който към момента не е настъпил. Твърди се, че
едностранното изменение на договорените условия по кредита е
незаконосъобразно, тъй като ответникът не е участвал в него.
Преобразуването на кредита, по аналогия с обявяването му за предсрочно
изискуем, следва да се извърши с писмено уведомление до длъжника.
Уговореният в ОУ начин на уведомяване чрез системата за интернет
банкиране е приложим само за кредитополучателя, но не и за солидарните
длъжници, които нямат достъп до страницата му, поради което последните
следва да бъдат изрично уведомени. Вземането на банката към ответника
произтича само от подписания от него договор като солидарен длъжник и той
не е обвързан от преструктурирането му, при което индивидуализацията на
процесното вземане по размер и основание е коренно изменена и в което
ответникът не е участвал. Сочи се и че в отклонение на чл. 6.1 от договора,
главницата е разсрочена на 30 вместо на предвидените 36 погасителни
вноски. Излага, че фактът на плащане на вноски по кредита в размер,
различен от този по погасителния план, е индиция, че длъжникът не е знаел за
преобразуването на договора. На следващо място, ответникът релевира
възражение за изтекъл шестмесечен срок по чл. 147 от ЗЗД, доколкото
приравнява отговорността на солидарния длъжник с тази на поръчителя.
Сочи, че за вноските с падеж след 15.11.2017 г. ищецът не е предявил иск
против главния длъжник в срока по чл. 147 от ЗЗД, поради което и
задължението на ответника за тези вноски е погасено. Сочи също, че не е
надлежно уведомен за настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, а
първоначално уговореният краен падеж на договора все още не е настъпил.
Оспорва действието на Общите условия към договора спрямо него, тъй като
не е запознат с тях и не ги е приел изрично, а и по време на действие на
договора същите са били променяни многократно, за което също не е
уведомяван. Твърди се и наличие на неравноправни клаузи от договора за
кредит, свързани с лихвения процент и неговата едностранна промяна,
предвид липсата на твърдения от ищеца за наличие на сключени между
страните анекси. Оспорва, поради липса на доказателства, претенцията за
такси и наказателна лихва върху тях. Оспорва и присъдените в заповедното
производство разноски, като възразява за тяхната прекомерност предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото. Моли за отхвърляне на
4
исковете като неоснователни.
В съдебно заседание, ответникът, чрез назначения по делото особен
представител, поддържа становището за неоснователност на претенциите
предвид липсата на основание за трансформиране на процесния кредит в
анюитетен по вече изложените съображения, подробно развити в депозирана
писмена защита и моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните счита за установено следното от фактическа
страна:
Установява се по делото, че съгласно Договор за овърдрафт № *****,
сключен между „ПроКредит Банк (България)” ЕАД, ЕИК ********* - като
кредитор и „Дани-2002” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Д. СТ. ИВ. - като кредитополучател, банката се е задължила да
предостави кредит в размер на 50 000 лева под формата на овърдрафт по
разплащателна сметка на клиента в банката, с цел осигуряване на оборотни
средства – плащане на СМЗ, с краен срок на издължаване на главницата – на
04.04.2024 г., срещу годишна лихва в размер на шестмесечния ЮРИБОР плюс
надбавка от 8.50 пункта, но не по-малко от 9.00 %. Договорът е подписан от
Д. СТ. ИВ. и В.Й. И.а в качеството им на солидарни длъжници. Видно от
извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на „Дани-
2002” ЕООД, ответникът Д. СТ. ИВ. е имал качеството едноличен собственик
и управител в дружеството - кредитополучател към момента на сключване на
процесния договор.
По силата на сключения договор кредитополучателят се е задължил
многократно да усвоява и погасява суми до максимално разрешения размер,
като постъпленията по разплащателната сметка автоматично погасяват
съответната част от овърдрафта (чл. 4.1). В чл. 4.2 е уговорено правото на
банката при настъпили или вероятност да настъпят неблагоприятни промени
във финансовото състояние или правния статут на кредитополучателя,
едностранно да преустанови усвояване на средства от овърдрафта и да
трансформира усвоената сума в анюитетен кредит. В този случай
кредитополучателят се задължава да погаси всички усвоени суми и дължими
лихви в предоставения от банката срок. Според чл. 6.1 банката има право
след извършване на финансов мониторинг, съгласно Общите условия за
5
кредитиране, да вземе решение за преобразуване на овърдрафта в кредит на
вноски за срок до 36 месеца при лихва шестмесечният Юрибор плюс 8.50
пункта надбавка, но не по-нисък от 9%.
По делото (л.7-8) е представен препис от приложимите Общи условия
за кредитиране, станали неразделна част от договора, по силата на
съдържащите се в него изрични изявления на длъжниците (чл. 7.3 от
договора). В чл. 11 от ОУ е уговорена неустойка за забава на главница, лихви
и такси в размер на 10% годишно, считано от датата, следваща датата на
падежа. Според чл. 28 от ОУ банката има право да извършва финансов
мониторинг минимум веднъж годишно с цел да провери стабилността на
финансовото състояние на кредитополучателя и солидарните длъжници.
Съгласно чл. 29 от ОУ след упражнен мониторинг банката има право: 1. да
разреши усвояване на нови суми в рамките на договорения кредитен лимит,
като има право да промени срока, лихвата или таксите по кредита. В случай,
че кредитополучателят не е съгласен с промените, той има право да погаси
усвоените до момента суми в 30 дневен срок от поставяне на уведомление на
страницата му в системата за интернет банкиране без такса за предсрочно
погасяване; 2. да откаже усвояване на нови суми, без да мотивира отказа си. В
случай, че са усвоени суми от кредитния лимит банката има право да позволи
ползването на овърдрафта при намален лимит или да изиска пълното му
погасяване. В чл. 42 от ОУ е предвидено, че кредитополучателят и
солидарните длъжници се съгласяват да получават уведомления от банката по
един от следните начини: чрез електронна поща, с писмо с обратна разписка
или чрез уведомление в системата за интернет банкиране.
Кредитополучателят се задължава да информира солидарния длъжник за
получените от него в системата за интернет банкиране Пробанкинг
уведомления, свързани с кредитното правоотношение.
Съгласно представеният по делото препис от Тарифа за юридически
лица на „ПроКредит Банк (България)” ЕАД е предвидена такса за месечно
обслужване на разплащателна сметка, по която е наложен запор, в размер на
150 лева, както и наказателна лихва върху вземания за такси/комисионни в
размер на 36% на годишна база.
Прието е като доказателство по делото е представеното от ищеца
извлечение от вътрешноведомствена електронна кореспонденция на банката,
6
инкорпориращо доклад на консултант „Бизнес клиенти“ от 24.03.2016 г. с
констатации за влошаване на финансовите показатели на дружеството
кредитополучател – увеличена кредитна експозиция, липса на оборотни
средства в края на летния сезон, висока нереална касова наличност,
отрицателен собствен капитал, търсене на допълнително кредитиране, липса
на оборотни средства, забавяне в плащанията, задлъжнялост, недостатъчни
печалби за поемане на нови кредити, завършващ с предложение да не се
одобрява вътрешен лимит на фирмата и свързаните лица, а считано от
09.04.2016 г. усвоената и непогасена сума от овърдрафта да се трансформира
в кредит на вноски за 30 месеца със свободен погасителен план съгласно
приложение 1 и да се учреди договорна ипотека. Предложението е одобрено
от мениджър „Кредитен риск“. Доказателствата, въз основа на които е
извършен финансовият анализ, по делото не са представени. Въз основа на
решението е изготвен график за погасяване на стойността на кредита от общо
56 466.42 лева, от които 50 000 лева главница и 6 466.42 лева лихва, на 30
месечни вноски с падеж 9-то число на месеца и краен срок на погасяване
09.10.2018 г., представен по делото в неподписан от страните екземпляр.
Видно от приетото като доказателство по делото извлечение от
електронната система на „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД
трансформацията на кредита е регистрирана в системата за интернет
банкиране по профила на кредитополучателя „Дани-2002” ЕООД на
11.04.2016 г. Отбелязването е извършено чрез добавяне на запис за типа на
кредита и погасителния план. Няма изпратено тематично съобщение или
уведомление за трансформиране на кредита от овърдрафт в кредит с
погасителен план, тъй като банката не е имала практика да качва в интернет
банкирането индивидуално съобщение при трансформиране на кредити.
Информирането е ставало като се публикува сметката на новия кредит със
съответния погасителен план, като се заличава овърдрафт сметката и отпада
информацията за стария кредит – овърдрафт. За процесния кредит в интернет
профила на кредитополучателя са създадени два профила с username
съответно ID:****** /Д.И./ и с ID:****** /В.Й./. Съгласно представените
записи за движение в профила на кредитополучателя след 11.04.2016 г. вход в
системата е осъществяван само от потребител с ID:******, който се
идентифицира с Д.И..
От заключението по проведената по делото съдебно-счетоводна
7
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се
установява, че в периода 31.03.2014 г. – 08.04.2016 г. овърдрафтът се е
усвоявал и погасявал ежедневно, а последното погашение по кредита е от
05.04.2016 г. в размер на 4 693.83 лева. Вещото лице сочи, че към момента на
трансформиране на кредита в анюитетен (11.04.2016 г.) той е бил обслужван
редовно и не е имало изискуеми задължения за възнаградителни лихви и
такси.
Съгласно представени баланси на „Дани-2002” ЕООД в Търговския
регистър към АВ към 31.12.2015 г. собственият капитал на дружеството е
положителна величина - 530 хил. лв., а към 31.12.2016 г. - 573 хил. лв., а
декларираната касова наличност към 31.12.2015 г. е в размер на 569 хил. лв. и
в размер на 634 хил. лв. към 31.12.2016 г. Трансформацията на кредита е
отразена счетоводно на 11.04.2016 г., като е осчетоводено усвояване на
главница в размер на 50 000 лева. Сочи се още от експерта, че след
трансформирането на кредита няма данни за извършвани вноски от ответника
Д.И., a като вносител на плащанията е записан другия солидарен длъжник -
В. И.а. Констатирало се е при проверката, че има три погасителни вноски по
отношение на които не може да се определи кой е вносителят. Плащания има
до 15.11.2017 г., като банката е разпределяла служебно сумите от
захранващата сметка между процесния кредит и други два кредита на
„ДАНИ-2002“ ЕООД, посочени подробно в т.10 от заключението. В о.с.з.
вещото лице сочи, че към момента другият валутен кредит е погасен и
остават един инвестиционен валутен кредит и процесният кредит, по който
след трансформацията сумите са били удържани според погасителния план.
Съобразно този начин на разпределение на плащанията е изчислен размерът
на непогасеният остатък от дълга, съответно: главница – 25 723.45 лева, при
общ размер на погасената главница от 24 276.54 лева; 56.83 лева -
възнаградителна лихва за периода 09.08.2018 г. - 09.09.2018 г., при лихвен
процент 9%, начислена върху остатъчната стойност от главницата, която би
била дължима към тези дати, ако кредитът се обслужваше редовно съгласно
погасителния план; 1 011.32 лева - наказателна лихва върху главница от 25
723.45 лева, за периода 15.08.2018 г. – 28.05.2019 г. при годишен лихвен
процент 5% съгласно чл. 11, б. А от ОУ; 1950 лева - месечна такса за
запорирана сметка за периода 11.08.2017 г. – 09.10.2018 г. с уточнението, че
сметката е запорирана за 13 месеца и 25 лева такса вписване. В о.с.з. вещото
8
лице пояснява, че не му е било представено запорно съобщение, а само му е
посочен периодът и таксата.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД. Установителният иск е
допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок, идентичността му със заявеното вземане и при наличието
на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 902/2019
г. по описа на РС - Провадия. Негов предмет е установяване със сила на
пресъдено нещо на вземането, за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение, респективно удостоверено в документа по чл. 417, т. 2 от ГПК.
Естеството му възлага в тежест на ищцовата страна, при условие на главно и
пълно доказване, да установи факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между страните по делото, с характера на договор
за овърдрафт, по който ответникът е солидарен длъжник, качеството си на
изправна страна по договора, факта на осъществяване на всички предпоставки
по договора, въз основа на които е възникнало правото на банката да
трансформира кредита в анюитетен, настъпила изискуемост на вземанията по
едностранно изготвения погасителен план и размера им по пера.
Между страните по делото няма спор относно съществуването на
облигационното правоотношение по процесния договор за овърдрафт и
обвързаността им от него. Договорът е подписан от ответника Д.С. И., в
качеството на „солидарен длъжник“, видно от титулната и заключителната му
част. Съгласно чл. 33 от ОУ солидарният длъжник има същите задължения
като кредитополучателя. Съдържащата се в процесния договор уговорка за
поемане от ответника солидарна отговорност за задълженията на
кредитополучателя, инкорпорирана в общ документ заедно с този за главния
дълг, има характер на самостоятелно съглашение за встъпване в дълг по
смисъла на чл. 101 от ЗЗД. Предвид това е налице кумулативно поемане на
солидарен дълг от ответника, идентичен по съдържание с дълга на
кредитополучателя „Дани-2002” ЕООД. В резултат на това кредиторът е
придобил правото да търси дължимото, както от кредитополучателя, така и от
встъпилия по реда на чл. 101 ЗЗД ответник. Поемането на задължение за чужд
9
дълг не означава автоматично, че е налице поръчителство. По своята същност
поръчителството и солидарността са видове лично обезпечение, но
поръчителството е договор, различен от юридическия факт, пораждащ
главното задължение, докато солидарността по принцип възниква от един и
същ юридически факт. Видно от самия договор за банков кредит, ответникът
се е задължил спрямо банката-кредитор в качеството на солидарен длъжник,
а не на поръчител. Следователно не намира приложение и нормата на чл. 147,
ал. 1 от ЗЗД, поради което и възраженията на особентия представител на
ответника за изтекъл срок за ангажиране на отговорността му са
неоснователни.
В конкретния случай договорът за кредит не е потребителски с оглед
качеството на кредитополучателя – търговско дружество, както и на
ответника на свързано с него лице, доколкото към датата на сключване на
договора същият е бил едноличен собственик на капитала и управител в
дружеството – кредитополучател. Въпреки дадените указания по чл. 146, ал. 1
от ГПК, ответникът не е ангажирал доказателства, че е встъпил в дълга с
оглед цели от частен характер, поради което следва да се приеме, че при
сключване на договора същият е действал поради свързаността, която е имал
с управлението на дружеството-кредитополучател. По изложените
съображения процесният договор не подлежи на служебна проверка за
неравноправни клаузи, а бланкетните възражения на ответника в тази насока
се явяват неоснователни.
Изправността на кредитора по процесния договор се установява от
заключението по проведената ССЕ, съгласно което предоставеният кредитен
лимит е усвоен в пълен размер, което е станало в периода 31.03.2014 г. –
08.04.2016 г., тъй като става въпрос за револвиращ кредит, при който
кредитополучателят може след първоначалното предоставяне на кредита
отново да тегли и ползва върнатите от него средства. Поради вида на
финансовата услуга по оборотно финансиране, договорът предвижда
ежемесечно погасяване само на възнаградителната лихва и дължимите такси,
а изпълнението на главницата не е разсрочено на отделни погасителни
вноски. С оглед посочените особености на процесния договор главницата се
погасява без изрично посочване на срокове за това, т.е. преди крайния падеж
– 04.04.2024 г. главното задължение е изпълняемо, но не и изискуемо. Искът е
основан на твърдения за настъпил на 09.10.2018 г. краен падеж по
10
погасителен план, изготвен едностранно от банката, поради трансформиране
на договора за овърдрафт в анюитетен кредит на основание чл. 4.2 и чл. 6.1
от договора и чл. 29 от ОУ. По делото се установява, че на 11.04.2016 г.
банката е отразила счетоводно трансформацията на кредита, като
погасителният план е регистриран и в системата за интернет банкиране в
профила на кредитополучателя. Основният спорен въпрос по делото е дали
правото по чл. 4.2 и чл. 6.1 от договора и чл. 29 от ОУ е надлежно упражнено.
Правото на банката да трансформира усвоената сума в анюитетен
кредит е обусловено от настъпване на обективни факти, посочени в текста на
чл. 4.2 от договора – „при настъпили или вероятност да настъпят
неблагоприятни промени във финансовото състояние или правния статут
на кредитополучателя“. Настоящият състав намира, че в случая се касае за
право, сходно на правото, уредено в чл. 60 от ЗКИ за обявяване на предсрочна
изискуемост, тъй като има за последица лишаване на длъжника от
преимуществото на срока. Спецификата се състои единствено в това, че в
случая предсрочната изискуемост е съчетана с разсрочване на главницата на
вноски с поетапно настъпващ падеж, които подлежат на олихвяване. Като вид
потестативно право същото се упражнява с едностранно волеизявление на
титуляра му и поражда действие от момента на достигането му до знанието на
насрещната страна, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването му. Тежестта за установяване на тези факти е на
ищеца.
Решението за трансформация на кредита в случая е обосновано с
влошаване на финансовите показатели на дружеството – кредитополучател,
изразяващо се в увеличаване на кредитната експозиция, нереална касова
наличност, липса на оборотни средства, забавяне задълженията към
доставчици, отрицателен собствен капитал, просрочване на задължения по
кредити. По делото не се установява нито едно от посочените обстоятелства,
поради което не може да се направи извод за настъпили към 11.04.2016 г.
неблагоприятни промени във финансовото състояние на кредитополучателя.
Не е представена счетоводната документация, въз основа на която е взето
решението за трансформация. Липсват данни за влошено финансово
състояние на дружеството, напротив установява се, че същото е имало
положителен собствен капитал и касова наличност на значителна стойност,
11
като е обслужвало редовно задълженията си по процесния кредит, което
изрично се потвърждава от данните по проведената ССЕ и дадените
обяснения на вещото лице в о.с.з. С оглед изложеното правопораждащият
фактически състав на правото за едностранно изменение на договора се явява
недоказан.
Поради липсата на обективни предпоставки за трансформирането на
овърдрафта в анюитетен кредит ирелевантно е изследването на субективния
елемент от упражняването на правото, а именно уведомяването на солидарния
длъжник. В случая уведомяването за трансформацията чрез индивидуалния
профил на ответника в системата за интернет банкиране не може да породи
целеният преобразуващ ефект, поради което и между страните приложим се
явява първоначално уговореният падеж – 04.04.2024 г., който все още не е
настъпил. Следва да се посочи също, че позоваването на настъпилата
трансформация в настоящото производство не е в състояние с обратно
действие да валидира действието на погасителния план, тъй като
упражняването на потестативните права има действие само занапред. Ищецът
не твърди, съответно не сочи доказателства за настъпила предсрочна
изискуемост към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
Поради изложеното, вземането на ищеца за главница е доказано, но не и
неговата изискуемост към момента на настоящото произнасяне, поради което
предявеният главен иск подлежи на отхвърляне.
С отпадането на последиците на едностранно изготвения от банката
погасителен план досежно посочените в него падежи и размери без основание
се явяват претендираните възнаградителни лихви с падежи 11.09.2017 г. –
09.10.2018 г., която претенция също подлежи на отхвърляне. С оглед
диспозитивното начало съдът е обвързан от съдържащата се в исковата молба
индивидуализация на възнаградителната лихва с конкретни падежни дати по
погасителен план, а не с период, поради което и не дължи служебното й
преизчисляване съобразно първоначалните условия, независимо от
констатацията, че същата е дължима в размер на 9% годишно за периода от
11.04.2016 г. до окончателното плащане на главницата, но не по-късно от
крайния падеж - 04.04.2024 г.
Изходът на спора по главния иск обуславя извод за неоснователност и
12
на предявения акцесорен иск за неустойка за забава, който също подлежи на
отхвърляне.
Претенцията за такси за месечно обслужване на разплащателна сметка,
по която е наложен запор, се явява недоказана по основание, предвид липсата
на представени доказателства такъв в действителност да е наложен. По
същата причина недоказана се явява и претенцията за сумата от 25 лева,
претендирана като такса вписване удостоверение, доколкото липсват
доказателства по делото за реалното извършване на посочения разход. При
това положение претенциите подлежат на отхвърляне, включително досежно
претендираната върху тях неустойка за забава.
По разноските:
При този изход на спора и доколкото ответникът в настоящото
производство се представлява от особен представител, чието възнаграждение
е определено в окончателен размер със самостоятелен акт, на страните не се
следват разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете за приемане за установено в отношенията между
страните, че Д. СТ. ИВ., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Тракия“ № 53А,
дължи на „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Тодор Александров“ № 26, следните
суми: главница в размер на 25 723.45 лева, /включваща четиринадесет вноски
по кредита за периода 09.09.2017 г. – 09.10.2018 г. след преобразуването му в
анюитетен/; договорна лихва в размер на 56.83 лева за периода 11.09.2017 г. –
09.10.2018 г.; наказателна лихва в размер на 1 011.32 лева за периода
15.08.2017 г. – 28.05.2019 г.; месечни такси за периода 04.2018 г. – 05.2019 г.
в размер на 1 950 лева; такса за вписване на удостоверение в размер на 25
лева, както и наказателни лихви върху посочените такси за периода
30.04.2018 г. – 28.05.2019 г. в размер на 395.38 лева, дължими по Договор за
овърдрафт № 056-1002774 от 28.03.2014 г., сключен между „ПроКредит Банк
(България)“ ЕАД и „ДАНИ-2002“ ЕООД, в качеството му на
кредитополучател и Д. СТ. ИВ. и В. И.а Й., в качеството им на солидарни
13
длъжници, след преобразуване от страна на банката на кредита в анюитетен
на основание чл. 4.2 и чл. 6.1 от договора за срок от 30 месеца, и за които
вземания е издадена Заповед № 601/20.06.2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК (поправена
по реда на чл. 247 от ГПК с Определение № 457/01.06.2020 г.) по ч.гр.д. №
902/2019 г. по описа на РС - Провадия, на основание чл. 422 във връзка с
чл. 415 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаването на
заявлението в съда /17.06.2019 г./ до окончателното й изплащане, на
основание чл. 86 от ЗЗД, като неоснователни.
Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14