РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Първомай, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно
наказателно дело № 20245340200141 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0325-000677/02.08.2024 г.,
издадено от Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на Р. И.
Х. за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
неправилно, а наложеното наказание е явно несправедливо. С допълнителна молба се
излагат съображения, че в наказателното постановление не се съдържала в
необходимата и достатъчна степен обосновка на обвинението. Не било посочено в
какво се изразявало противоправното поведение на жалбоподателя. Също така при
определяне размера на наказанието наказващият орган не бил взел предвид ниската
степен на обществена опасност на деянието, както и на дееца, който нямал други
нарушения по ЗДвП. По тези съображения моли наказателното постановление да бъде
отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено
е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и
законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да
бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
1
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят Р. И. Х. е правоспособен водач на МПС с придобити
категории М и В. На 10.07.2024 г. жалбоподателят Р. И. Х. отишъл в с. Тополово, общ.
Асеновград, където взел от Б.Н.К. мотоциклет марка „Ямаха 125“, с рама № **** и
двигател № ***, за да го изпробва, тъй като имал намерение да го купи.
Гореописаният мотоциклет бил закупен от Б.Н.К. от Германия, но той нямал
документи за произход, поради което не могъл да бъде регистриран. Въпреки че
мотоциклетът не бил регистриран по надлежния ред и съответно бил без поставен
регистрационен номер, жалбоподателят решил да се придвижи с него от с. Тополово,
общ. Асеновград до с. Буково, общ. Първомай, като по пътя мине през с. Искра, общ.
Първомай. По същото време в с. Искра, общ. Първомай се провеждала специализирана
полицейска операция за обезпечаване на обществения ред, безопасността на
движението и противодействие на общата престъпност. В екипа били включени
служителите в Група „Криминална полиция“ при РУ – Първомай – свидетелят В. Д. и
колегите му С.С. и Д.К., както и горски стражар Р.С. от ТП „ДГС Първомай“, които
били облечени с цивилни дрехи и се придвижвали със служебен автомобил „Шкода
Октавия“ с рег. № ***, който бил без надпис „Полиция“, но оборудван със сигнална
лампа на предното стъкло. Заедно с тях в екипа били включени и двама униформени
служители на ЗЖУ Пловдив, които били със служебен бус с надпис „Жандармерия“.
Около 11:50 ч. всички те се намирали на центъра на с. Искра, общ. Първомай, когато
покрай тях преминал жалбоподателят Р. И. Х., който управлявал мотоциклет „Ямаха
125“, с рама № **** и двигател № ***. Свидетелят Д. и колегите му С., К. и С.
забелязали, че водачът е без предпазна каска, а мотоциклетът бил без поставен
регистрационен номер. Междувременно, когато минавал покрай тях, жалбоподателят
ясно ги видял и завил наляво по ул. „Георги Димитров“, като ускорил скоростта на
движение. Тъй като свидетелят Д. и колегите му предположили, че щом мотоциклетът
е без регистрационен номер, най-вероятно не е регистриран, решили да го последват,
като включили светлинната сигнализация на служебния автомобил „Шкода Октавия“.
Настигнали го в района на училището, а свидетелят Д. му подал звуков сигнал с
клаксона. Жалбоподателят продължил да ускорява скоростта на движение, като след
около 100-200 метра, вече на излизане от селото, когато пътят станал черен и с дупки,
намалил скоростта. Тогава свидетелят Д. успял да се изравни с него и колегата му Д.К.
няколко пъти му извикал „Стой! Полиция!“. Жалбоподателят не спрял и продължил
към селата Драгойново и Буково.
Впоследствие жалбоподателят бил установен и призован да се яви в РУ –
Първомай. На 11.07.2024 г. Б.Н.К. предал на органите на РУ – Първомай мотоциклет
„Ямаха 125“, с рама № **** и двигател № ***. В хода на извършената проверка било
установено, че гореописаният мотоциклет не е регистриран по надлежния ред.
Поради съмнение за извършване на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК
материалите, касаещи поведението на жалбоподателя, били изпратени на прокурор от
Районна прокуратура Пловдив, ТО Първомай за становище по образуване на
досъдебно производство. По този повод случаят бил заведен по пр. пр. № 8907/2024 г.
по описа на същата прокуратура и с постановление от 25.07.2024 г. наблюдаващият
прокурор отказал да образува наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1
и чл. 213, ал. 1 НПК, тъй като приел, че деянието не представлява престъпление и
върнал преписката на началника на РУ Първомай с оглед реализиране на
административнонаказателната отговорност спрямо жалбоподателя Х..
2
Така на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН било съставено процесното наказателно
постановление (НП), с което на жалбоподателя за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП
била наложена на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от приобщените по делото писмени доказателства, приложената прокурорска
преписка № 8907/2024 г. на РП Пловдив, ТО Първомай, както и от гласните
доказателства – показанията на свидетелите В. Д. и А.М.. След извършен анализ на
тези показания съдът намира, че същите са непротиворечиви, добросъвестно дадени,
логични и последователни, поради което и им се довери при изграждане на
фактическата обстановка по делото. Свидетелят Д. е възприел, че именно
жалбоподателят Х. е управлявал мотоциклета, който не е имал поставена
регистрационна табела, а след извършената проверка се е установило, че превозното
средство не е регистрирано и никога не е било. Съдът кредитира и показанията на
свидетелката М., тъй като същите се явяват обективни и съответни на останалите
доказателства. Поради това и доколкото в случая не се констатираха каквито и да е
основания показанията на тези свидетели да бъдат подлагани под съмнение, то същите
се възприемат от съда.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
В случая съдът намира, че обжалваното наказателно постановление отговаря
на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, а материалната компетентност на
административнонаказващия орган (АНО) следва от представената оправомощителна
заповед.
Доколкото обжалваното наказателно постановление е съставено на основание
чл. 36, ал. 2 ЗАНН, т. е. в хипотезата, когато прокурорът е отказал да образува
наказателно производство, в случая следва да се изследва евентуалното наличие на
пороци само в НП. Следователно без значение се явяват възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя, че служителите, констатирали
нарушението, нямали правомощия да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, тъй
като не са съставили акт, поставящ начало на административнонаказателното
производство.
В разглежданата хипотеза наказателното постановление е издадено в
предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални
разпоредби и е съобразено с целта на закона. Същото е издадено в 6-месечния срок по
чл. 34, ал. 3 ЗАНН, считано от получаване от наказващия орган на материалите по
преписката на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл. 57 ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му съставомерни фактически признаци (време, място, авторство и
обстоятелства, при които е извършено). Конкретизирано е в описателната част на НП
моторното превозно средство, което е управлявал жалбоподателят, вписано е, че
мотоциклетът не е регистриран по надлежния ред, отбелязано е образуването на
проверка за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК и издаденото постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от 25.07.2024 г. Поради това съдът
3
приема, че нарушителят е имал възможността да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му – а именно че управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред, като това е изрично посочено в мотивната част на НП. Посочена е
нарушената норма, както и санкционната норма. В тази връзка неоснователно е
възражението, че не бил вписан собственик на МПС, тъй като, както бе изяснено по-
горе, не са представени каквито и да било документи за мотоциклета. В тази хипотеза
наказващият орган няма задължение да посочва кога е следвало да бъде регистрирано
МПС, тъй като в случая се касае за изначална липса на регистрация, а не за служебно
прекратена регистрация.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Вземайки предвид изложеното и след преценка на доказателствената
съвкупност, съдът намира, че жалбоподателят Р. И. Х. виновно е нарушил
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като на 10.07.2024 г. в с. Искра, общ. Първомай е
управлявал мотоциклет „Ямаха 125“, с рама № **** и двигател № ***, който не е
регистриран по надлежния ред. С оглед обстоятелството, че е безспорно доказано, че
мотоциклетът е управляван от жалбоподателя Х., той като водач на МПС по смисъла
на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП се явява годен субект на нарушението, тъй като съгласно
чл. 175, ал. 3 ЗДвП отговорността се носи от водача на превозното средство. На
следващо място от обективна страна е доказано и че управляваният от жалбоподателя
Х. мотоциклет не е бил надлежно регистриран. В тази насока е необходимо да се
посочи, че според легалното определение на § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП „регистрация“ е
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение,
включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с
регистрационен номер. Същевременно надлежният ред за регистрация на МПС е
регламентиран в ЗДвП и специалния подзаконов нормативен акт – Наредба № І-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. В разглеждания случай по категоричен
начин е установено, че към момента на извършване на деянието, т. е. на управлението
на мотоциклета, за него не е било издадено необходимото административно
разрешение от органа по регистрация, поради което правилно в наказателното
постановление е прието, че МПС не е надлежно регистрирано. Изпълнителното деяние
е осъществено чрез действие и представлява поведението на жалбоподателя Х. по
привеждането в движение и придвижването по пътищата, отворени за обществено
ползване, с процесния мотоциклет „Ямаха 125“, с рама № **** и двигател № ***.
Нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е формално и от обективна страна е било
довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост
от настъпването на определени вредоносни последици в причинна връзка с деянието.
От субективна страна нарушението е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. В тази връзка жалбоподателят е знаел, че процесният мотоциклет
не е бил регистриран – същият не е имал регистрационни документи, нито е имал
поставена регистрационна табела – но въпреки това е предприел управлението му.
За така извършеното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП съгласно разпоредбата
на чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП са предвидени административно наказание „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и
4
административно наказание „глоба“ от 200 до 500 лв. Правилно е определена
приложимата санкционна норма, доколкото жалбоподателят е управлявал МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред. И двете наказания са наложени в предвидения в
закона минимален размер, който според настоящия състав е съобразен и кореспондира
с обществената опасност на деянието и на дееца, поради което наказанията са
справедливи по размер и съответни на извършеното нарушение. Законосъобразно
наказващият орган е наложил освен имущественото наказание „глоба“ и кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от права“, доколкото се доказва от справката за
нарушител/водач, че жалбоподателят Х. е придобил правото, от чието упражняване е
лишен с наказателното постановление, а именно право да управлява моторно превозно
средство. Действително лицето не притежава СУМПС за категория А, необходимо за
управление на процесното МПС, но доколкото същият е правоспособен водач от
категория В, то не съществува пречка за налагане на наказанието лишаване от право да
управлява МПС. Така т. 6 от Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/82 г.,
Пленум на ВС.
Деянието на жалбоподателя не може да се квалифицира и като маловажен
случай на административно нарушение. На първо място това следва при съобразяване
на правилото по чл. 189з ЗДвП, изключващо приложението на разпоредбата на чл. 28
ЗАНН в процесния случай. На следващо място значението на по-ниската степен на
обществена опасност на деянието вече е отчетено, за да бъде постановен отказът за
образуване на досъдебно производство и квалифицирането на извършеното като
административно нарушение. По този начин степента на реална обществена опасност
на деянието на жалбоподателя не е игнорирана и е съобразена при преценката по какъв
ред следва да бъде ангажирана отговорността на дееца. От справката за
нарушител/водач се установяват и предходни нарушения на правилата за движение от
страна на жалбоподателя Х., установени с влезли в сила фишове, поради което
процесното деяние не се явява инцидентно нарушение. В конкретния случай
жалбоподателят Х. е действал с пряк умисъл, който е най-тежката форма на вина, а
такова деяние е със завишена обществена опасност спрямо непредпазливите
нарушения от същия вид. От съществено значение за извода, че обществената
опасност на извършеното не е явно малозначителна се явяват и конкретните
обстоятелства, при които е осъществено нарушението. В тази насока следва да се
съобрази, че жалбоподателят е взел решение да се придвижи с процесния мотоциклет
на сравнително дълго разстояние от над 30 км, като маршрутът му е преминавал през
няколко населени места. Същевременно не се е подчинил на подадения от служители
на РУ – Първомай светлинен сигнал да спре, ускорил е скоростта на движение с цел да
се отдалечи от тях и да избегне проверка, с което си поведение е застрашил
безопасността на останалите участници в движението. Тук е мястото да се отчете и че
жалбоподателят не притежава необходимата категория А за управление на мотоциклет.
Затова съдът счита, че съвкупната оценка на всички тези обстоятелства относно
обществената опасност на деянието и на дееца налага извод, че случаят не може да се
определи като такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид, като наложените наказания в
минимален размер са справедливи и съответни на извършеното административно
нарушение.
По тези съображения съдът намира, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно
5
постановление следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, РС Първомай
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0325-000677/02.08.2024 г.
на Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на Р. И. Х., ЕГН:
**********, адрес: ***, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РХ/ВХ
Съдия при Районен съд – Първомай: ___________п____________
6