№ 434
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Цветан Ив. Колев
Петър Стоицев
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20231100604175 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.313, ал.1 и сл. от НПК.
С Присъда, постановена на 03.05.2023 година, по НЧХД № 16205/2022
година, Софийски районен съд, 116-ти състав е признал подсъдимия А. Г. П.,
ЕГН **********, българин, българско гражданство, с висше образование,
неженен, неосъждан, неработещ, с адрес: гр. София, ул.**** за виновен в
това, че на 20.06.2022 г., около 11,50 часа, в гр. София, на ул. ****, е причинил
на М. С. А. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като й нанесъл следните
травматични увреждания, а именно: навяхване на шията чрез силно натискане
на темето на главата с ръка надолу - престъпление по чл. 130. ал. 1 НК, като
частната тъжителка М. С. А. първа причинила на А. Г. П. – ЕГН: **********
също такава лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане с оток на
палеца на левия крак, причинена чрез хвърляне на керемида, която паднала
върху крака на подсъдимия А. П. и причиняване на порезна рана по гърба на
дясната ръка на подсъдимия П. чрез замахване с ламаринена обшивка, с която
го порязала, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК и А. Г. П. отвърнал веднага на М. С. А. с причинената от него
също такава телесна повреда, поради което и на основание чл. 130, ал. 3, вр.
с чл. 130, ал.1 от НК освободил и двамата от наказателна отговорност,
като признал същевременно подсъдимия А. П. за невиновен за това, че с
деянието да е причинил на М. С. А. охлузване и кръвонасядане на дясната
мишница и деянието да е извършено чрез рязко извИ.е на врата вдясно,
поради което и го оправдал в тази част на повдигнатото му обвинение.
1
Недоволна от присъдата е останала частната тъжителка М. С. А..
Обжалва я с въззивна жалба. Оплакванията са за незаконосъобразност и
неправилност. Искането за отмяна на присъдата в частта й, с която е
приложена разпоредбата на чл.130,ал.3 НК. Вместо това, жалбоподателката
моли за постановяване на присъда, с която да бъде наложено на подсъдимия
наказание.
В съдебно заседание, частната тъжителка, лично и чрез своя защитник
поддържа въззивната жалба. Пледира, /отново лично и чрез представител/, за
отмяна на присъдата в атакуваната част и налагане на наказание на
подсъдимия.
Подсъдимият участва активно във въззивно съдебно заседание. Той и
неговият защитник изложиха съображения в подкрепа на
първоинстанционната присъда. Молят за потвърждаването й.
В „последната си дума“, подсъдимият поиска потвърждаване на
присъдата.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, материалите по делото
и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана в
срок от активно-легитимирана страна.
Разгледана „по същество“, жалбата се явява основателна.
Съображенията на въззивния съд са следните:
Първоинстанционното производство по НЧХД № 16205/2022 година е
образувано въз основа на частна тъжба, депозирана от М. С. А., с която срещу
подсъдимия е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК
срещу А. Г. П. за това, че на 20.06.2022 г., около 11,50 часа, в град София, на
ул. ****, е причинил на М. С. А. лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите нас чл.128 и чл.129 от НК, като й
нанесъл следните травматични увреждания - тежко навяхване на шията,
охлузване и кръвонасядане на дясната мишница, чрез силно натискане на
главата й и рязко извИ.е на врата вдясно, следствие на което последвало и
тангенциално съприкосновение между дясната мишница на пострадалата и
повърхността на отвора на капандурата.
ПО ФАКТИТЕ:
Подсъдимият и тъжителката са братовчеди. Тъжителят живее в град
София, ул. „****“, ет. ****. В същата сграда живеят и родителите на
тъжителката и нейния брат А. А. живеят на етаж втори. Тъжителката М. А.
живее на друг адрес в град София, но често посещавала родителите си.
През последните няколко години обитатели на кооперацията били
недоволни от поведението на подсъдимия А. П., най-вече по повод
складираните и оставяни, строителни материали и отпадъци в двора на
етажната собственост, по стълбищата, както и в междуетажното пространство
на сградата.
От края на месец май 2022 година, подсъдимият самоволно, /без
решение на общото събрание на етажната собственост/, започнал частичен
ремонт на онази част от покрива, която покривала стълбищното пространство
на кооперацията, като с оглед ограничената покривна площ и немалкия наклон
2
на конструкцията често оставял материали и върху тази част от покрива,
разположена върху таванското ателие - собственост на родителите на М. А..
Тази част на покрива обаче вече била ремонтирана от родителите на
тъжителката и те се притеснявали оставените материали да не навредят на
положеното покривно покритие. По този повод и родителите на тъжителката,
и тъжителката неколкократно разговаряли с П., правели му забележки и
настоявали той да премахне складираните върху тяхната част от покрива
материали. Техните спорове често прераствали в скандали.
Очевидно напрежението в отношенията им нараствало, в него се
включвала активно и тъжителката, която често, когато посещавала родителите
си излизала на покрива, за да види какво се случва горе.
Тук е мястото да се уточни, че извеждането на покрива става по двойна
дървена стълба, долната част на която се намирала на стълбищната площадка,
а за да се изкачи на самия покрив е нужно да се повдигне „набере“ на ръце,
нищо което А. никога не правела. Задоволявала се да стъпи на площадката на
подпокривното пространство и от там да проверява работата на подсъдимия.
Не веднъж се случвало тя да влиза в конфликти с него. В изблик на гняв А.
местила строителни материали, вата, керемиди и туби от покрива над ателието
на родителите й на ремонтиращата се част, нещо което силно дразнело П.. И
споровете им често прераствали в кавги.
Инкриминираната дата е 20.06.2022 година. Тогава тъжителката М. А. за
пореден път се качила на покрива. Застанала обичайно на площадката под
покрива и показала тялото си през капандурата от гърдите нагоре.
В същото време, подсъдимият А. П. работил по ремонта на покрива. Не
бил сам. С него работил и свидетелят Д.
П., който обаче работел и нямал видимост към капандурата.
М. А. видяла, че строителните материали отново са върху
ремонтираната част на покрива. Започнала да вика и да се кара поради това.
Керемиди и ламаринена обшивка били наредени върху ремонтирания покрив
над жилището на родителите й. А. започнала, както и друг път да премества
керемиди и ламарини за обшивка от тази част върху неремонтираната част от
покрива. В момента, когато тъжителката хванала ламаринена обшивка,
подсъдимият, ядосан посегнал към нея. Ламарината порязала гърба на дясната
си ръка. От това и гневът и на подсъдимия ескалирал. П. успял да издърпа
ламаринената обшивка от ръцете на братовчедка си, като вследствие на
издърпването М. А. залитнала назад и се опряла с гърба си на капандурата. В
този момент подсъдимият силно натиснал с дясната си ръка темето на главата
на М. А. надолу, вследствие на което същата получила навяхване на шията.
Непосредствено след инцидента тъжителката слязла в жилището на
родителите си, обадила се на телефон 112, като няколко часа по-късно
потърсила и медицинска помощ. Споделила за инцидента със свидетелите
С.А. и А. А.
В резултат на проведения преглед на М. А. било издадено
съдебномедицинско удостоверение, в заключението на което били отразени
получените от нея травматични увреждания.
След инцидента, медицинска помощ потърсил и подсъдимият, като в
3
издаденото му съдебномедицинско удостоверение е отразено, че той е
претърпял травматични увреждания на палеца на левия крак вследствие на
удар с или върху твърд тъп предмет, а така също при прегледа била
установена порезна рана на дясната му ръка.
Това са фактите, установени в производството.
Наблюдават се известни, при това съществени изключения, между
установеното от въззивния съд и първоинстанционния.
Различията между приетото за установено от втората инстанция и
приетото за установено от първата е във възприетото от районният съд
целенасочено „замеряне“ на подсъдимия с керемиди в инкриминирания ден, в
„размахването“ на ламаринена обшивка от страна на А., вследствие на което
подсъдимият е получил травматичните увреди.
Тези различия са съществени, защото те са тези, които са мотивирали
районният съд да приложи разпоредбата на чл.130,ал.3 НК и да не наложи
наказание и на двете страни.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Доказателствата, чийто анализ изяснява описаната фактическа
обстановка са следните:
ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
ОБЯСНЕНИЯ НА ПОДСЪДИМИЯ:
Подсъдимият твърди, че на въпросната дата 20.06.2022 г. М. А. се качила
на покрива, докато той и свидетелят Д. П. извършвали ремонт. Тялото й се
подало през капандурата от гърдите нагоре и ръцете й били свободни да взима
материали, оставени в непосредствена близост до и около капандурата. През
това време А. П. работел клекнал, като правел замерване за полагането на
летви, а на другия скат на покрива се намирал свидетелят П., който работел и
нямал видимост към капандурата. М. А., както обикновено правела, която се
появи там, започнала да вика и да се кара. Подсъдимият отначало се опитал да
не реагира на вербалната атака. Това, твърди той разярило А., която започнала
да отправя закани във връзка с ремонта на покрива. После, ядосана от
поведението на подсъдимия, М. А. взела една керемида от намиращите се до
капандурата и я хвърлила към подсъдимия, но не успяла да го улучи.
Керемидата паднала и се счупила. Непосредствено след това тъжителката
взела друга керемида, която запратила по посока на подсъдимия. Същият
опитал да я хване и да се предпази, но керемидата паднала върху левия му
крак и го наранила.
Веднага след това подсъдимият отишъл при тъжителката и взел от
ръцете й третата керемида, която тя се канела да хвърли към него. Това не
било достатъчно на тъжителката и тя успяла да вземе намиращата се в близост
ламаринена обшивка с режещи ръбове, като замахнала с нея към подсъдимия,
при което го порязала в областта на гърба на дясната ръка. П. успял да
издърпа ламарината от ръцете на братовчедка си, като вследствие на
издърпването М. А. залитнала назад и се опряла с гърба си на капандурата. В
този момент, много силно афектирана, тъжителката се заканила на
подсъдимия, че ще загази много и понечила да заслиза надолу по стълбата.
Тогава подсъдимият не издържал на обливащия го гняв и силно натиснал с
4
дясната си ръка темето на главата на М. надолу. А. повече не се появила този
ден на покрива.
Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия. За това
производство те се явяват основно доказателство, особено за факти, за които
почти няма доказателства, освен самите обяснения на подсъдимия. Дава вяра
на същите в следните техни части:
Че на 20.06.22 година М. А. се е качила на покрива, докато А. П. е
работил няма съмнение, тъй като това се изнася, както в обясненията на
подсъдимия, така и в показанията на свидетелите С.А. и А. А..
Че е имало вербален конфликт между двамата също въззивният съд го
приема – за такъв се говори и от подсъдимия, и от свидетеля Д. П., който
в този момент е работил заедно с него по ремонта на покрива, /макар и да
не е видял нищо/.
Че е натиснал главата на М. А. надолу, за да я накара по-бързо да се
махне от заемането от него пространство, съдът също приема.
Направеното от вещите лица експертно заключение в частта относно
вероятния произход на полученото от тъжителката навяхване на шията
кореспондира в пълна степен с обясненията на подсъдимия относно
упражнения от него натиск върху горната част на главата на М. А..
Получените травматични увреждания на тъжителката се дължат на
действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени чрез
натискане на главата.
Че не е извивал главата на тъжителката, а единствено я е натиснал по
главата надолу, причинявайки установеното навяхване, което от
медицинска гледна точка е абсолютно възможна хипотеза на механизъм
на получаване, на травматичните увреждания по шията и врата на М. А..
Това са фактите, изнесени в обясненията на подсъдимия, на които
въззивният съд дава вяра.
Не кредитира обясненията му в следните части и те именно са
съществените за изясняване на обективната истина и от там за крайния
резултат в производството:
Че именно частната тъжителка М. А. е провокирала конфликта, че
същата е започнала скандала.
Пред въззивната инстанция бе проведен разпит на вече разпитани пред
първата свидетели. Свидетелят Д. П. изнесе доста по-колебливи от
възприетите от първоинстанционният съд показания и благодарение на тях,
въззивната инстанция не би могла да достигне до изводи, до които именно
благодарение на неговите показания е достигнал първостепенния съд. П. не
подкрепи обясненията на подсъдимия, в насока – изначално, делово
подсъдимият А. П. е обяснявал на М. А. необходимостта от складирането на
материалите именно там. Свидетелят Д. П., който е единственият обективен,
макар и частичен очевидец на станалото, пред въззивната инстанция каза, че е
чул някакъв скандал, но не е в неговата природа да бъде крайно любопитен, да
се меси в „чужди работи“ и не можа да каже какво е било естеството на този
спор.
Не се установи твърдяното от подсъдимия, че именно тъжителката първа
е започнала да хвърля керемиди по подсъдимия, като втората от тези
5
керемиди го е уцелила по крака, причинявайки му травматично
увреждане.
Първоинстанционният съд е кредитирал обясненията в тази част,
позовавайки се на съотносимост на тези обяснения със заключението на
съдебно-медицинската експертиза от една страна и на показанията на
свидетеля Д. П. от друга. Съдебно-медицинската експертиза, действително
установява характера на уврежданията и вероятната причина за настъпването
им, но не и точния механизъм на причиняването и още по-малко кой е
отговорен за това причиняване. А показанията на свидетеля Д. П. са почти
безполезни в това отношение, тъй като той не е видял нищо. Единствено е чул
скандал, от което следва, че възможността подсъдимият А. П. да се е
самонаранил, докато се е опитвал да пречи на тъжителката М. А. да
„разхвърля“ и премества строителни материали е по-вероятна от тази, А. да го
е замеряла с керемиди и да е размахвала дълго парче ламарина. Нито тежестта
на керемидите, нито тяхната форма позволява лесното им размятане, особено
в положението, в което А. се е намирала, стъпила на неудобната
полуплощадка под керемидения покрив. Не е имала нито опора, нито някаква
допълнителна подкрепа, а на повече от три метра под нея е била стълбищната
площадка. Не е невъзможно наистина да е реагирала по начина, по който
подсъдимият описва, но е далеч по-малко вероятно, от колкото това тя да е
премествала материалите от точка „А“ до точка „Б“ върху покрива, на едно
относително късо разстояние и при опита на А. П. да й попречи да стори това
да се е самонаранил. При липсата на доказателства, които да подкрепят
неговата теза, те за въззивния съд си остава единствено „защитна теза“, която
не може да бъде безусловно кредитирана.
Съдът не кредитира и обяснението на подсъдимия, в частта в която
твърди, че едва след преустановяване на противоправното нападение на
пострадалата с ламарина действително двамата с подсъдимия са провели
диалог, пострадалата е тръгнала да слиза по стълбата и едва тогава
подсъдимият е натиснал главата й надолу.
СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ:
Съдът кредитира показанията на свидетелите С.А., А. А., Г. П.а,
показанията на Д. П., дадени пред въззивната инстанция.
Съдът напълно споделя анализа на свидетелските показания на С.А., А.
А. и Г. П.а, направен от първостепенния съд и за процесуална икономия не
намира за нужно да го преповтаря. Единствено е достатъчно да отбележи, че
свидетелите Сава и А. А.и предават възприятия, които са последващи на
случилото се, но затова пък са могли да възприемат състоянието на своята
дъщеря и сестра, непосредствено след инцидента.
Съдът кредитира и ПИСМЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдебномедицински удостоверения № 203.06/2022 г. и № V-221/2022 г.,
амбулаторни листове за преглед на пациент, жалба от А. П., сигнал и жалба по
електронна поща до Столичен инспекторат и Пожарна безопасност,
съобщение от Столичен инспекторат, констативен протокол № 4 КП-22-
0022242 от 18.05.2022 г. ведно със снимков материал, разпореждане № ПР-
ПБЗН-СД7-5-33 от 16.06.2022 г., служебна бележка, издадена от представител
на „А.“ ООД, доказателства за платена глоба, уведомление за доброволно
6
изпълнение, справка за съдимост на А. П..
СЪДЕБНИ ЕКСПЕРТИЗИ:
Няма причина въззивният съд да не кредитира изготвените по делото
експертни заключения по назначените съдебномедицинска, комплексна
съдебномедицинска и техническа /аудио/ експертизи.
И анализът на тези доказателства, направен от районният съд е подробен
и обективен и въззивният съд го възприема в почти всички негови части.
Единствено не може да се съгласи с приетото от първоинстанционния
съд, че от комплексната съдебно-медицинска експертиза е установено, че то
установява не само механизма на причиняване на уврежданията на А. П., но и
подкрепя възприетото от районния съд разбиране, че именно М. А. умишлено
е причинила тези увреждания на П..
ПО ПРАВОТО:
С действията си - на 20.06.2022 г., около 11:50 часа, в гр. София, ул.
„****“, натискайки силно главата на тъжителката по теменната област,
подсъдимият А. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, причинявайки навяхване на шията,
довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В тази част /частта, с която подсъдимия е признат за виновен/ присъдата
следва да бъде потвърдена.
Не такова е становището на въззивния съд по отношение на присъдата, в
частта й досежно приложението на чл.130,ал.3 НК. В тази връзка:
Не се доказа на същата дата, на същото място и по същото време
тъжителката да е хвърлила керемида по подсъдимия П. и да е замахнала с
парче ламарина, с което М. А. да е осъществила спрямо А. П. от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК,
причинявайки на подсъдимия порезна рана по гърба на дясната ръка и
кръвонасядане и оток на палеца на левия крак, които да са причинили на
подсъдимия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
И ако деянието на подсъдимия положително е извършено при форма на
вина - пряк умисъл, при ясно съзнание за общественоопасния характер на
извършеното, предвиждане на настъпването на общественоопасните
последици търсене на настъпването им, то не се установи подсъдимата
умишлено да е причинила на подсъдимия лека телесна повреда.
Въззивната инстанция приема доказателствата да установяват, че М. А.
е премествала керемидите и ламарината и при спречкването, настъпило между
двамата подсъдимият е пострадал, порязвайки ръката си и наранявайки крака
си. Действително е имало скандал, поредния скандал между двамата, но както
и при анализа на доказателствата съдът посочи, липсват убедителни и
обективни доказателства А. целенасочено да е замеряла подсъдимия с
керемиди, при това да го е сторила и нарочно.
Престъплението по чл.130 НК е умишлено деяние. Непредпазливо
причиняване на лека телесна повреда, /каквото с най-голяма вероятност е
причинено от А. на П./, не се наказва.
Деянието на подсъдимия е противоправно и наказуемо. Липсата на
адекватно по тежест, насрещно престъпно посегателство по чл.130 НК
7
изключва възможността за приложението на чл.130,ал.3 НК, т.е. изключва
възможността да се приложи института на „реторсията“, поради което и в тази
част присъдата следва да бъде отменена.
Въззивният съд е съгласен със становището на първоинстанционния, че
не се доказва подсъдимият да е причинил на А. кръвонасядане на дясната
мишница. Не се установи и той да е осъществил деянието, чрез рязко извИ.е
на врата, поради което и в оправдателната част по тези обвинения, съдът
намира присъдата за правилна. В тази част тя следва да бъде потвърдена.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
При отмяна на присъдата в частта за приложената реторсия е
необходимо да се постанови наказание, на което да бъде осъден П..
За това престъпление, законодателят в разпоредбата на чл.130,ал.1 НК е
предвидил наказание „лишаване от свобода“ или „пробация“.
С Присъда, постановена на 07.07.2020 г. по НЧХД 12138/2018
подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.
130,ал.1 от НК с пострадал, комуто е причинил лека телесна повреда М. Г.а А.,
/майка на частната тъжителка в това производство/, след което е освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева.
Изглежда приложеното освобождаване от наказателна отговорност с
прилагане на чл.78А НК и налагане на административна санкция не е
изиграло очакваната поправяща и превъзпитателна роля. Налице е известно
„рецидивиране“ в проявната му дейност и фиксиране в неговите най-близки
съседи. Нужно е приложението на една по-солидна, по-адекватна и по-
прецизно избрана, с оглед конкретиката на поведението на подсъдимия
санкция, която най-добре да защити идеята за лична превенция на закона.
Въззивният съд при изключване на възможността да приложи
„реторсия“, при определяне на наказанието да наложи едно от двете
алтернативно предвидени наказания в разпоредбата на чл.130,ал.1 НК.
В случая, обективно е да се наложи наказание „Пробация“, като освен
задължителните за налагане пробационни мерки по чл.42а,ал.2,т.1 и 2 от НК
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ следва да наложи и пробационната мярка
„включване в програма за обществено въздействие „Формиране на умения за
справяне с гнева“.
Именно с оглед характера на последната от трите пробационни мерки,
съдът намира, че тя би имала според нейната същност и цел на регулиране
най-силно личностно поправителна роля. Вземането на мерки за овладяване
на гнева и контрол върху поведенческите реакции при ситуации, неприятни за
подсъдимия биха били полезни и дори наложителни с оглед до сега
установеното негово поведение.
Всяка една от трите мерки следва да бъде приложена за срок от една
година – срок достатъчен да изиграе превъзпитателна и поправяща роля.
Тази промяна съдът може да извърши с решението си, без да е
необходимо да постановява нова присъда, тъй като с първоинстанционната
присъда, А. П. вече е бил признат за виновен и не се налага промяна на това
8
становище на съда.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, в тежест на подсъдимия и в полза на
тъжителката следва да бъдат присъдени разноски - 2600 лева за първата
инстанция и 2000 лева за въззивната.
Воден от горното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПРИСЪДА, постановена на 03.05.2023 година, по НЧХД №
16205/2022 година, в частта й, с която Софийски районен съд, 116-ти състав, е
приел, че М. С. А. първа е причинила на А. Г. П. лека телесна повреда и в
частта, с която на основание чл. 130, ал. 3, вр. с чл. 130, ал.1 от НК е
освободил и двамата от наказателна отговорност.
ОСЪЖДА А. Г. П. с ЕГН **********, българин, българско
гражданство, с висше образование, неженен, неосъждан, неработещ, с адрес:
гр. София, ул.**** за извършеното престъпление по чл. 130. ал. 1 НК на
наказание „ПРОБАЦИЯ“.
На основание чл.42а,ал.2,т.1, т.2 и т.4 от НК определя следните
пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за
срок от една година, „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от една година и „ включване в програма за обществено
въздействие „Формиране на умения за справяне с гнева“ за срок от една
година.
ОСЪЖДА А. Г. П., ЕГН ********** да заплати на М. С. А., ЕГН ****
сумата от 2600 лева, представляваща разноски, направени в
първоинстанционното производство, както и сумата от 2000 лева,
представляваща разноски, направени във въззивното производство.
Потвърждава Присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9