МОТИВИ
по Присъда № 31/07.03.2018 г. по НОХД № 479/2017 г.по описа на Дупнишки РС
Дупнишка районна
прокуратура е повдигнала
обвинение против И.П.В.,
роден на ***г***, българин, гражданин на Р България, със средно образование,
неженен, безработен, осъждан-реабилитиран, ЕГН **********,
за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с
чл.130, ал.1 от НК и за престъпление по чл.
144 ал. 3, във с ал. 1 от НК.
В
обвинителният акт се
сочи, че на 22.10.2016
г., около 02,30 ч. в гр. Дупница, в
заведение „Дъблин“, под Спортната зала, е причинил на А.С.С. ***, лека
телесна повреда - разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – частично счупване на
коронката на първи долен ляв зъб, разкъсно контузна рана и кръвонасядане в
лява слепоочна област, кръвонасядания в областта на
двете очи и челото, мозъчно сътресение, натъртване на меки тъкани на гърба в
областта на лява лопатка, контузия и охлузвания на лява предмишница
и хематом в дясна седалищна област, чрез нанасяне на юмручни удари в областта
на главата и ритници по цялото тяло на пострадалата, като деянието е извършил
по хулигански подбуди, с цел да демонстрира чувството си на превъзходство,
пренебрежение към установения обществен ред, както и незачитане на личността на
А.С. - престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12, във вр. с
чл. 130 ал. 1 от НК.
Освен това по същото време и на същото
място се е заканил с убийство на А.С.С. ***, чрез
думи, а именно „Ще те убия, ще те усмъртя” и това заканване е възбудило у А.С.
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144 ал. 3,
във с ал. 1 от НК.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинителния
акт и предлага на подсъдимият да бъде наложено наказание, предвидено в
особената част на НК- „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца за първото
деяние и за срок от една година по отношение на заплахата за убийство, като
бъде определено едно общо, най- тежко наказание на основание чл. 23, ал. 1 от НК, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок
от три години. Пледира да бъдат уважени предявените граждански искове, както и
подсъдимия да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
В хода на съдебното следствие пострадалата
свидетелка А.С. е конституирана като страна в процеса, в качеството й на
граждански ищец и частен обвинител, която чрез повереника
си –адв. Д. пледира да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ на подсъдимия, което да бъде изтърпяно ефективно, тъй
като само по този начин биха се постигнали целите на наказанието предвид
предишното осъждане на дееца, макар и реабилитира, но същото касае деяние
против здравето на човека. Моли, предявения граждански иск да бъде уважен
изцяло, като счита че е доказан по
основание и размер. Претендира деловодни
разноски, както и да ѝ бъде присъден заплатения от нея адвокатски
хонорар.
Подсъдимият В. е дал обяснение, с които се опитва да
оневини поведението си, като в последна
дума моли да бъде оправдан, сочейки, че е ударил само един шамар на
пострадалата свидетелка..
Адв. Я. -защитник на подсъдимия пледира
да бъде прието от съда, че деянието по чл. 131 ал. 1 т. 12, във вр. с чл. 130 ал. 1 от НК е несъставомерно,
като счита, че е извършено такова по чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като не е налице хулигански елемент. Относно деянието
чл. 144, ал. 3 от НК, счита, че не е
извършено от подзащитния му. Пледира да бъдат
наложени наказания в минимален размер с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.
Счита, че гражданския иск е прекомерно завишен.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
И.П.В. е роден на ***г***, българин, гражданин
на Р България, със средно образование, неженен, безработен,
осъждан-реабилитиран, ЕГН **********.
На 21.10.2016 год. около 23.30
часа св. А.С. отишла
в заведение „Дъблин“, находящо се под Спортна
зала гр. Дупница. Т.к. св. С. приятелка на св. С. работела в заведението като
барман, св. А.С. седнала на бара и двете, когато С. била свободна си говорили.
Двете били съученички до 8 клас, а след това останали приятелки. Св. С. се
намирала в тежък личен момент, тъй като майка ѝ била починала наскоро и
имала нужда да поговори с приятелката си, която отишла в това заведение втори
път. Св. С. работела в заведението като барман отскоро, близо около две седмици.
Заведението е било тематично за това познавала посетителите, тъй като били
почти били едни и същи. Тази вечер в същото заведение, с друга компания бил и подсъдимия И.В.. Св. С.
познавала подсъдимия В. като клиент, като в неговото присъствие тя била
спокойна, тъй като не бил конфликтен, не е бил агресивен и не е създавал проблем
при посещенията си. Твърди, че две -три седмици преди това бил възникнал
проблем между подсъдимия В. и негов приятел, като причината, за това бил
неговия приятел, но тогава конфликта бил потушен от собственика на заведението.
Още в самото начало на вечерта св. С. се похвалила на подсъдимия, че има
пръстен, като му го е дала да го види, а той го сложил на малкия пръст на
ръката си. При идването на св. А.С. подсъдимия направил няколко опита да
създаде близост с нея, като ѝ предложил да ходят у тях, както и да ходят
на дискотека, но тя отказала, като заявила че има приятел. Това, че подсъдимия
имал интерес като мъж към жена спрямо св. С. се доказва не само от показанията
на св. С., но и от показанията на св. С.. В заведението имало доста хора и музика, но около 01.00 – 01:30 часа на 22.10.2016 год., т.к. работното време на
заведението приключвало св. С. помолила посетителите да напуснат заведението,
т.к. трябвало да приключва работа. Почти всички посетители на заведението си
тръгнали, включително и компанията на подсъдимия В.. Останали св. С., св. С.,
подсъдимия и още четири души. През това време св. С. и св. С. поиграли билярд,
като подсъдимия се доближил до св. С. и подновил предложението си да се видят
насаме. Тръгнали си и последните останали четири души от бара, в който останали
само тримата - св. С., св. С. и
подсъдимия В.. Тогава св. С. поискала от В. да ѝ върне пръстена,
но той не могъл да го свали. Св. С. му дала течния сапун, който стоял на бара,
след като не се справил, св. С. му дала друг течен сапун от кухнята, но и този
опит бил неуспешен. Тогава той помолил да отидат до болницата да се опитат да
го свалят там. Св. С. обаче решила, че подсъдимия умишлено не връща пръстена на
приятелката ѝ и се намесила като му казала ултимативно да върне пръстена
и задърпала ръката му. В този момент
подсъдимия сложил ръката в джоба си, тъй като пръста му се бил подул. Св. С. започнала да изважда ръката от джоба
му, сдърпали се и се сборичкали се. Подсъдимият казал на св. С. да предупреди
св. С. да не бъде агресивна, но докато казвал това, св. С. го изритала в
слабините. От удара подсъдимия изпитал болка, тъй като това му място е уязвимо,
тъй като преди 13 години е претърпял операция поради злокачествено новообразувание на десния тестис. Рреагирал
инстинктивно и започнал да я обижда и ругае, с цветущи, според св. С., изрази,
а според св. С. я нарекъл „Ще ти еба майката!“; „Курво тъпа“; „Боклук
нещастен“; „Путко мършава“; „Изрод, седни си на
мястото“ . Св. С. се изплашила от промененото му поведение, което преди това е
било мило, за това се опитала да си вземе телефона, ключа, цигари и всичко,
което носела била оставила на бара. Имала намерение вещите си да ги постави в
джоба на якето, което било поставено на облегалката на бар стол, но подсъдимия
я изненадал с удар първо в областта на главата, от лявата страна, като я ударил
с юмрук, докато тя била с гръб към него, а след това се извърнала и ударът
попаднал в областта на лицето ѝ, на дясната скула. Св. С. се стъписала,
тъй като не познавала подсъдимия в тази му светлина, но много бързо реагирала и
се намесила. Започнала да призовава подсъдимия да спре физическата разправа.
Св. С. се зашеметила от удара, паднала на пода, като преди да падне се ударила
в столовете, които били в близост. Подсъдимият В. в това време започнал да рита
св. С. с крак в областта на тялото, като тя се свила в поза ембрион, и го молела да преустанови ритниците,
но той не само че не спрял а продължавал да я нагрубява и заплашва, като
ѝ казвал, че ще я убие. Изрекъл думите: „Боклук! Ще те убия! Ще те
усмъртя!“. Св. С. успяла да се изправи, като през това св. С. излязла иззад
бара и застанала помежду им. Подсъдимият отново се пресегнал през нея и се
опитал да нанесе още удари на св. С.. Тя оставила вещите си на бара, без яке се
запътила към стълбите на заведението, като преди да излезе се обърнала да види
дали ще я последва подсъдимия, който бил задържан през това време от св. С..
Пострадалата свидетелка отишла до дома си с такси, като при слизането от него
била психически срината е паднала в ръцете на майка си, напикала се. Отишла да
се преоблече и да вземе от приятелката си
-св. Даяна Лозанска телефона на св. С., през това време споделила на
майка ѝ какво ѝ се е случило, а последната се обадили на баща
ѝ и тримата отишли в заведението, за да видят дали все още там не се намира подсъдимия.
Последният след случая останал в заведението за известно време, изпушил една
цигара, а св. С. се опитала да разбере дали и нея няма да набие по същия начин,
тъй като и тя е жена и щом е посегнал на приятелката ѝ може да го стори и
на нея. Тъй като последната успяла да се обади на собственика на заведението
–св. А.И., който бил дошъл почти
веднага, се опитал да разбере какво се е случило. Останал изненадан, тъй като
очаквал да види някой агресивен посетител на заведението, но видял И.В., който
познавал като кротък и тих човек. В тази посока са и показанията на св. Батьо П.
–съученик на подсъдимия и посетител на заведението този ден, но същия не станал очевидец. От св. И. разбрал версията на подсъдимия, тъй
като св. С. настоявала св. И. да пребие подсъдимия. Подсъдимият В. си тръгнал,
а след известно време, още същата вечер, тъй като св. И. се притеснил, че в
негово заведение се е случило подобно нещо и искал да се убеди относно здравословното
състояние на пострадалата свидетелка помоли св. С. да звънне на св. А.С.. Още
същата вечер в заведението дошла тя с родителите си, като всички били много
афектирани от случая, и казали че В. ще си понесе последиците от деянието. По
настояване на св. И., пострадалата с родителите си, той и св. С. отишли в
полицията, за да съобщят за случая. След това св. С. отишла в Бърза помощ,
където дежурния лекар описал констатираните наранявания и е насочена за хоспитализация поради съмнения
за мозъчно сътресение. Свидетелката била
приета за лечение в ХО към МБАЛ „Св.И. *** и след проведено лечение, изписана
на 27.10.2016 год. Освен болките от нанесените й удари св. С. дълго време била
в емоционален дискомфорт, тъй като се затворила в
себе си, не излизала навън, тъй като имала синини и болки по тялото, поради
която причина не можела да посещава лекции в УНСС, където учела „Право“ в
четвърти курс, станала недоверчива към отношенията на противоположния пол.
Видно от изготвената съдебно -медицинска
експертиза в следствие нанесените й удари
от подсъдимия В., св.С. е получила следните травматични наранявания: частично
счупване на коронковата част на първи долен ляв зъб –отчупване на около
1мм от върховата и част и пукнатини по дентина,
контузия на главата, изразяваща се в разкъсно -контузна рана и кръвонасядадане
в лява слепоочна област, кръвонасядания в областта на двете очи и челото. Мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието. Контузия
(натъртване на меки тъкани) гърба в
областта на лява лопатка. Контузия (болка и охлузвания) на лява предмишница. Кръвонасядане (хематом)
в дясна седалищна област (паднала). Тези увреждания на здравето на св. С. са
ѝ причинили в съвкупност разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128, 129 от НК. Вещото лице е изготвило заключението въз основа на
издаденото медицинско свидетелство, като в съдебно заседание уточнява, че личен
преглед не е извършил на лицето. Описанието от лекаря прегледал пострадалата
свидетелка относно получените травми говорят за поставени много общи диагнози,
тъй като липсва конкретизация и независимо от обстоятелството, че някои от
травмите могат да бъдат получени само от едно падане, вещото лице е категорично,
че в каквито и вещи да е паднало лицето не може едновременно да се получат
наранявания едновременно на гърба и устата.
Вещото лице е посочило, че данните по
делото не доказват и не сочат по –убедително за претърпяно от пострадалата
мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание (комоционна
кома) и такова не се приема- видно от показанията на самата пострадала, че има
сравнително добри спомени за инцидента, като и времето, преди и след него
(съобщава само за „моменти причернявания пред очите и
оглушеност“); извършва активни действия – опитва се
да се изправи, плаче и говори и др. По наличните данни се приема, че в резултат
на ударите по главата същата е претърпяла по -леко мозъчно сътресение, протекло
с краткотрайно степенно разстройство на съзнанието- зашеметяване, замъгленост, оглушеност и др.
В този смисъл съдът прие като
компетентно изготвено заключението на вещото лице, в което е прието, че
описаните травматични увреждания са
причинени по механизма на удари с тъп или
върху твърд предмет и е възможно да са
получени по време и начин, за който
съобщава пострадалата.
Така установеното малко частично
счупване на коронката на първи долен ляв
зъб, както и мозъчното сътресение със степенно разстройство на съзнанието
(всяко по отделно и в съвкупност) причиняват разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Останалите увреждания са причинили
болки и страдание на пострадалата.
Установените при пострадалата
повреждания не са довели до постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота или разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Счупването на зъба не подлежи на самостоятелно
възстановяване; срок за възстановяване на останалите увреждания при
благоприятно протичащ възстановителен
процес (към момента на изготвянето няма обективни данни за усложнения,
такива не са изложени и в хода на съдебното следствие) – до около 20-25 дни.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена след анализ - по отделно и в съвкупност на приобщените по
делото гласни и писмени доказателства, чрез обясненията на подсъдимия, които
приема както че съставляват доказателствено средство,
така и в една част представляват негова
защитна теза, и показанията на разпитаните свидетели св. А.С., св. Е.С., прочетените
показания на св. Ек. С., св. Даяна Лозанска, св. Соня Чорбаджийска, св. Б.П.,
св. А.И., св. Щ. Крапчански, св. Ю.В., както и
изготвената по делото съдебно -медицинска експертиза, медицински документи, свидетелството за
съдимост на подсъдимия.
Съдът кредитира показанията на св. Соня
Чорбаджийска и св. Даяна Лозанска, в частта относно описанието на
здравословното състояние на
пострадалата. Първата е майка, а втората
е близка приятелка на пострадалата свидетелка, като показанията им са напълно
обективни и в унисон с събраните по делото доказателства - съдебно -медицинска
експертиза и медицински документи, доколкото същите са станали свидетели на
състоянието на св. С.. На мястото на събитието са били само тримата - св. С.,
св. С. и подсъдимия. Всеки от тях в показанията, респ. обясненията спестява по
нещо за пред съда. До този извод съдът стигна от приложената по делото съдебно-
медицинска експертиза, от която е видно,
че св. С. е претърпяла по -леко мозъчно сътресение, протекло с краткотрайно
степенно разстройство на съзнанието- зашеметяване, замъгленост, оглушеност и др. и в тази връзка приложената по делото епикриза, издадена от болничното заведение съдът я
разглежда критично, като изцяло кредитира мнението на експерта съдебен лекар,
тъй като същото се подкрепя от показанията на св. С., които са стройни, пълни
до най-малка подробност, като съдът не кредитира показанията ѝ в частта,
в която твърди, че е припадала няколко пъти. В този смисъл съдът не кредитира
показанията на св. Лозанска и св. Чорбаджийска които също твърдят, че св. С. е
припаднала в болницата. Съдът приема, че това състояние на лесна уморяемост, силна уплашеност и
омаломощаване се дължат на обстоятелството, че лицето е било с диагноза преддиабетно състояние, което е оказало влияние след това
внезапно и неочаквано нападение над личността ѝ. Противоречиви са показанията на св. С. и св. И.
досежно обстоятелството дали на пода в заведението е
имало кръв, както и осветеността на заведението. Св. С. твърди, че е видяла
такава, св. И. е категоричен, че такава не е имало. Съдът е склонен да приеме
показанията на св. И. за достоверни, тъй като при това положение е следвало да
сигнализират надлежните органи за това обстоятелство - св. С., като приятелка и работеща в заведението, а св. И.
като собственик. Освен това още същата вечер в заведението са отишли и
родителите на пострадалата свидетелка и тя самата. Показания от св. С. и св. Чорбаджийска
в тази насока няма. Св. С. твърди, че при идването на св. С. е видяла цепнатина
в областта на устата, от дясно, а от представената съдебно -медицинска
експертиза е видно, че е налице контузия на главата, изразяваща се в разкъсно -контузна рана и кръвонасядадане в лява слепоочна област. От друга страна
св. С. дава противоречиви показания относно броя на ударите, начина на
нанасяне, начина на падането на св. С. –сама ли е паднала или е била блъсната,
ритниците, които е получила и къде в
областта на тялото, тъй като още същата вечер, отивайки в полицията е дала
собственоръчно написани обяснения, в които на първо място не е посочила, че е
видяла кръв, респ. твърди, че подсъдимия е ударил св. С. като ѝ нанесъл
шамари, а в съдебно заседание твърди, че е била ударена с юмрук (единствено
число) в областта на главата. На второ място в обяснението св. С. твърди, че
ритниците били в областта на главата и корема, а в съдебно заседание твърди, че
ритниците били в областта на цялото тяло. На трето място разминават се показанията
на св. С. дадени в хода на съдебното следствие, че подсъдимия не е бил пиян или поне не му личало, а в
обясненията дадени един час по-късно след случая, е заявила, че е бил много
пиян. Подсъдимият от своя страна спестява обстоятелството, че не е нанесъл удари на пострадалата, но
това е негова защитна позиция. Последното не отговаря на обективната
действителност, тъй като макар и да липсва
конкретизация в медицинското свидетелство относно получените травми, тъй като
са поставени много общи диагнози, вещото лице е категорично, че в каквито и
вещи да е паднало пострадалото лице не може да се получат наранявания
едновременно на гърба и в областта на очите и устата, каквито са налице в
случая.
С оглед на така установеното,
съдът прие, че подсъдимият В. е
осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав
по чл.130, ал.1 от НК,
като го оправда на основание чл. 304 от НПК, че е извършил престъпление по чл.131, ал.1, т.12,
във вр. с чл.130, ал.1 от НК и по чл.144, ал.3, във вр.
с ал.1 от НК.
ОТ
ОБЕКТИВНА СТРАНА
От обективна страна подсъдимият е осъществил
състава на престъплението по чл.130,
ал.1 от НК, като на 22.10.2016г., около 02:30 ч. в гр. Дупница, в заведение
„Дъблин”, под Спортната зала, е причинил на А.С.С. ***,
лека телесна повреда – разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК, изразяваща се в частично счупване на коронката на първи долен ляв
зъб, разкъсано контузна рана и кръвонасядане
в лява слепоочна област, кръвонасядания в областта на
двете очи и челото, мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието,
контузия, натъртване на меки тъкани на гърба в областта на лява лопатка, контузия
и охлузвания на лява предмишница и хематом в дясна
седалищна област, чрез нанасяне на юмручни удари в областта на главата и
ритници по цялото тяло на пострадалата – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Телесната повреда е понятие с медицинско и правно съдържание. В
медицината с понятието „телесна повреда” се означава всяко нарушение на
анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите и органите на
човешкия организъм вследствие въздействие на увреждащи фактори от външната
среда. В медицински аспект понятието „телесна повреда” съдържа медико -биологичната
характеристика на анатомични и функционални нарушения на организма, които той е
претърпял от външния вредоносен фактор.
Правното понятие „телесна
повреда” съдържа в себе си освен медико-биологичната характеристика на
увреждането, така и социалния, общественоопасен
характер на деянието, както и субективния елемент (вината в съответен вид и форма). Казано с
други думи, правното понятие „телесна повреда” е по-широкото и по-богато на
признаци в сравнение с чисто медицинското понятие за телесна повреда. Здравето
на човека се изразява в неговата телесна цялост и нормално функциониране на
органите му като конкретно състояние по време на посегателството. Към леките
телесни повреди се отнасят тези, които са причинили разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 от НК и чл.129 от НК. Заключението на вещото лице д-р В.
Н., изготвило съдебно - медицинската експертиза по делото е, че в конкретния
случай се касае за временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано
физическо лице.
Изпълнителното деяние
е осъществено чрез действие, което е в пряка и причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, а именно чрез посегателство срещу телесната
неприкосновеност на друго лице - спрямо пострадалата св. С., довело до
причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание, непопадащи в хипотезите на чл.128 и чл.129 от НК подсъдимият В. с
действията си – нанасяне на юмручен удар в областта на главата отзад, а след
това и в областта на лицето на свидетелката А.С., и след това бутайки я на
земята и ритайки я по тялото причинил на последната телесно увреждане с
характер на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
От субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл,
подсъдимият В. е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици,
нанасяйки целенасочени удар първо по главата, а след това ритници по тялото на
пострадалата свидетелка е желаел тяхното настъпване.
по вида, и размера на наказанието
С оглед на изложеното по-горе -
незначителността на вредните последици и с оглед личността на подсъдимия съдът
прие, че деянието представлява по –ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на този вид престъпления, поради което призна подсъдимия В. за виновен по за
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като с оглед на обстоятелството, че същия
не е осъждан и не освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, не са причинени имуществени вреди от деянието, го освободи от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание „глоба“ в размер на 1500.00лв.
(хиляда и петстотин лева), малко над предвидения от закона минимум, пред
обстоятелството, че същия, макар и реабилитиран
е извършил престъпление против личността, а настоящето е причинено върху
млада беззащитна жена. Съдът се съобрази с размера на наложеното наказание
предвид обстоятелството, че подсъдимия е безработен.
ПО ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ по чл.131 ал.1 т.12 във връзка с чл.130
ал.1 от НК
За да
е налице фактическия състав на чл.131, ал.1 т.12 вр.
с чл.130, ал. 1 от НК следва да са налице от обективна страна следните
предпоставки: да е налице лека телесна повреда; същата да е извършена по
хулигански подбуди; деянието да е извършено при пряк умисъл. Едва при наличието
на тези предпоставки би бил осъществен фактическия състав на посоченото
престъпление от общ характер.
Съдебната
практика безпротиворечиво е изяснила смисъла на
квалификацията „хулигански подбуди” – едно деяние е такова, когато е
предшествано или съпроводено от хулигански действия, които са подтикнали дееца
да го извърши, когато е извършено по мотиви, изразяващи се в явно неуважение
към обществото, пренебрежение към правилата на обществото и човешката личност.
В конкретния случай по отношение на обвинението по чл.
131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, съдът счете, че липсва квалифициращото обстоятелство
"хулигански подбуди", тъй като нанесената от подсъдимия на пострадалата св. С.
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК – причинено разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128, и чл. 129 от НК, в които се поглъщат и
причинените болки и страдания без
разстройство на здравето, не е била причинена от подс. В. по подбуди, свързани с цел да демонстрира чувството си на
превъзходство, пренебрежение към установения обществен ред, както и незачитане
на личността на А.С., нито пък обстоятелството, че деянието е извършено в
заведение, предпоставя че е извършено на публично
място, тъй като в заведението били само тримата- подсъдимия, св. С. и св. С.. Не на
последно място следва да бъде отчетен фактът, че реакцията на подсъдимия е била
провокирана от поведението на пострадалата свидетелка, която го е изритала в
слабините, уязвимо и болезнено за
подсъдимия място. Така че
съдът прие, че целта на подсъдимия е било нанасянето на телесно увреждане, а не
демонстрирането на явно неуважение към обществото. Според ППВС № 2 от
29.06.1974г. по н.д. № 4/74 г. нанасянето на обида, причиняване на телесна
повреда или други подобни действия по чисто личен мотив могат да се
квалифицират като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо
нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Същото
разбиране е застъпено и в р. № 65 от 08.03.2010г., по н.д. № 718/09г. на І
н.о., където е упоменато, че „хулиганските” мотиви не са съвместими с чисто
личните, че тяхното съчетаване е психологически възможно, но и стоящо в
основата на евентуалния умисъл на престъпното хулиганство.
По горните съображения
за несъставомерност на деянието от обективна и
субективна страна съдът призна подсъдимия за невиновен по повдигнатото му
обвинение по чл.131 ал.1 т.12 във
връзка с чл.130 ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК го оправда.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ по чл.144, ал.3 във вр. с ал. 1
от НК
Повдигнато е
обвинение срещу подсъдимия по чл. 144, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК,
т.е. за квалифициран състав на престъплението закана с престъпление. Обект на
престъплението е конкретно физическо лице, доколкото с разпоредбата на чл.144,
ал.3 от НК се защитава личната свобода на гражданите и се засягат обществените
отношения, осигуряващи правото на всеки човек свободно и самостоятелно да
формира решения и да изразява собствена воля. Изпълнителното деяние се изразява
в обективиране чрез думи или действия на закана за
убийство спрямо определено лице. Същата следва да бъде възприета от това лице и
да възбуди у него основателен страх за осъществяването й. От субективна страна
следва да е налице пряк умисъл, като деецът следва да съзнава съдържанието на
заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна.
Съдът счита,
че деянието на подсъдимия не осъществява признаците на визираното престъпление.
Обект на
твърдяното престъплението е, че спрямо А.С. -частния обвинител и граждански
ищец подсъдимият е извършил действия – отправяне на думите “ „Ще те убия!; Ще те усмъртя” на
22.10.2016г., около 02:30 ч. в гр. Дупница, в заведение „Дъблин”, под Спортната
зала установени от гласните доказателства –
показанията на свидетели С. и С..
За да бъдат обаче
отправените думи възприети като закана за убийство по смисъла на чл. 144 ал. 3
от НК, е необходимо те да са могли да възбудят основателен страх у заплашения
за осъществяването й, тоест да е съществувало основание, че заканата ще бъде
реализирана. С оглед събраните гласни доказателства, съдът приема, че процесните думи на подсъдимия не са били в състояние да
възбудят основателен страх у заплашената, че ще реализира заканата за убийство.
Видно от първоначално дадените обяснения на св. С. на 22.10.2016 г. – 2 бр.
ръкописно написани заявление и обяснения, депозирано в РУ гр. Дупница такова
заплашване не е посочено, то възниква едва на 09.11.2016 г. в последващо такова обяснение. Видно е, че пострадалата е
дала първоначални данни за нанесена ѝ телесна повреда, а не че се
страхува за живота си, както и че ще бъде умъртвен от подсъдимия. Доколкото
собственоръчно написаните обяснения не се ползват с доказателствена
сила, тъй като свидетелят не е предупреден за наказателна отговорност по чл.
290 от НК, съдът прие, от събраните гласни доказателства, чрез показанията на
св. С. и св. С., че действително подсъдимия в състояние на раздразнение
породено от силна болка, е изрекъл че ще убие св. А.С., но приема че същата
не се е изплашила, тъй като са изречени
в състояние на естествено избухване на нерви и не сочи на действителна заплаха
за убийство по чл. 144 ал.3 от НК. Това е така, защото заплашването трябва да е
част от реалността, да принадлежи на познаваемите процеси и явления и да
създава възможност за възбуждане у жертвата на основатален
страх от извършване на престъплението,
начинът по който е отправена заканата, психичното състояние на дееца. За
съставомерността на деянието не е необходимо
пострадалият да се е уплашил. Съдът прие в случая, че е възникнал битов скандал, тъй като, като
бе казано по -горе придобилите гражданственост думи, изречени от
подсъдимия, при развилата се ситуация,
последния не е вложил умисъл в изречените думи спрямо св. Стотирова,
в които да се обективира интелектуалният момент, а
именно в съзнанието у дееца не е било налице, че отправя към пострадалата
закана с престъпление и волевият момент, т.е. подсъдимия В. не е отправял заканата с цел да бъде възприета от
жертвата и тя обективно да е възможно да предизвика страх от нейното
осъществяване. При заканата думите и действията със застрашителна насоченост
срещу волята на потърпевшия се използват съзнателно и със съдържанието, което
имат за разлика от скарването същите изрази и действия се използват импулсивно,
механично и имат единствено емоционален заряд, изразяват гняв и яд, но в
действителност не целят чрез реална заплаха или реално нападение да се
въздейства върху свободното протичане на волевите процеси у потърпевшия и да ги
промени като предизвика страх от осъществяването на заканата.
Съдът има предвид и
установената трайна съдебна практика, че заканата по чл.144, ал.3 от НК следва
да се преценява като такава към момента на извършване на деянието, а не след
време, както и с оглед възприятието на конкретния адресат /вж. ТР №53/1989г. на
ОСНК, р.№49/1987г., р.№339/1997г./. Преценката дали заканата с
престъпление е могла да възбуди основателен страх у пострадалия, следва да бъде
взета предвид цялостната фактическа обстановка, характеризирана като време,
място, евентуално присъствие и на други лица, освен дееца и пострадалия.
Пострадалата е била изплашена, но св. С. се намесила веднага да ѝ помогне, като
подсъдимият не ѝ се противопоставил, а след намесата ѝ преустановил физическото и психическото си
въздействие върху св. С..
По тези съображения
съдът приема, че поради недоказаност на особения елемент от обективна страна –
възбуден основателен страх у заплашения за осъществяване на заканата за
убийство, деянието по чл.144, ал.3 от НК е несъставомерно.
От субективна
страна деянието също не осъществява признаците на визираното престъпление. То
следва да е извършено при условията на пряк умисъл – подсъдимият В. да е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
да е предвиждал настъпването на неговите общественоопасни
последици и да е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е отправил думите, без
да придава на същите съдържанието на закана за убийство. Такива факти и
обстоятелства не се доказаха.
По горните съображения за несъставомерност на деянието
от обективна и субективна страна съдът призна подсъдимия за невиновен по
повдигнатото му обвинение по чл.144, ал.3 във вр.с
ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК го оправда.
ПО ГРАЖДАНСКАТА
ОТГОВОРНОСТ:
На
основание чл.84 от НПК в настоящият наказателен процес е приет за съвместно
разглеждане граждански иск против подсъдимия И.П.В. предявен от А.С.С. за сумата от 5 000.00
(пет хиляди) лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, за
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл.
130, ал. 1 от НК, както и 2 000.00 лева обезщетение за причинени имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
увреждането - 22.10.2016 г. до окончателното им изплащане.
По
отношение на гражданският иск по чл.130, ал.1 от НК каквото деяние съдът
установи, че е доказано, че е извършено, съдът намира, че същият е частично основателен
досежно претендираното
обезщетение за причинени неимуществени вреди.
По делото се установи по
несъмнен начин, че подсъдимият В. е причинил на пострадалата – граждански ищец
неимуществени вреди в следствие на действията си, от което са произтекли
неблагоприятни последици за пострадалата – телесно увреждане. Тези
неблагоприятни последици от инкриминираното деяние представляват неимуществени
вреди, които подсъдимият В. на основание чл.52 от ЗЗД е длъжен да обезщети по
справедливост –касае се за млад човек, който е пострадал от престъпление
наказуемо от закона, св. С. освен че е изпитала болки и страдания вследствие на
нанесените ѝ травми, е била изплашена, станала по-затворена и имала
по-малко доверие на заобикалящите я непознати, когато излизала. За около един
месец не е могла да посещава обичайните места на които е ходила, в това число е
пропуснала учебен материал, тъй като твърди, че е учила, за което не е представила
писмени доказателства. Съдът намира, че в конкретния случай сумата от 2 000.00 (две
хиляди) лева обезщетение ще съответстват на причинените неблагоприятни
последици. Ето защо съдът отхвърли гражданският иск в останалата част над
уважения до претендирания от 5 000.00 лева за неимуществени вреди, като неоснователно
завишен.
Уважен е и акцесорно предявения иск за законна лихва върху уважения
размер на сумата, считано от датата на увреждането - 22.10.2016 год. до окончателното
изплащане на цялото задължение.
Гражданският иск в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева), ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 22.10.2016 год. до
окончателното изплащане на дължимото, предявен като обезвреда за деяние съставляващо престъпление по чл.144,
ал.3 във вр. с ал. 1 от НК съдът отхвърли като
неоснователен. По никакъв начин в процеса не се доказа по отношение на
гражданският ищец да са настъпили вредни последици, които следва да бъдат обезщетявани
от подсъдимия. Съдът счита, че не е доказано по безспорен начин, че св. С.
за един по продължителен период от време е продължава да изпитва страх да не би
подсъдимия В. да реализира отправените към нея закана за убийство през нощта на
22.10.2016 год., тъй като от показанията на св. Соня Чорбаджийска –нейна майка
е видно, че пострадалата е имала силен характер, веднага е започнала да
посещава психолог, и е преодоляла психичната травма. Оценка от психолог не е
представена по делото, така че съдът приема, че посоченото обстоятелство
относно изпитването на страха след случая за живота и здравето на пострадалата
за един по-продължителен период от време, е преекспонирано.
В тази връзка съдът приема и показанията на св.
Лозанска, в частта, в която
твърди, че св. С. е лице, което отстоява себе си и правата си.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
Съдът осъди, на основание чл. 189, ал.
3 от НПК, подсъдимия ОСЪЖДА подсъдимия И.П.В., със снета самоличност, да
заплати сторените на досъдебното производство разноски за изготвяне на
експертиза в размер на 90.00лв. (деветдесет лева) по сметка на ОД на МВР
гр.Кюстендил, 39.60лв. (тридесет и девет лева и шестдесет стотинки) сторени
разноски в хода на съдебното следствие, 80.00лв. (осемдесет лева), представляващи
4 % държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск за
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, които суми следва да бъдат заплатени по
сметка на Районен съд – Дупница, както и да заплати на А. С.С.,
ЕГН ********** сумата от 2 300лв. (две хиляди и триста лева),
представляващи разноски за един адвокат.
По
горните съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: