№ 3490
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110142009 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от 27.07.2023 г. от
И. О. Л. срещу ЕОС Матрикс ЕООД, с предявени искове с правно основание
чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника
суми от общо 3 696.39 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №20491/2011 г. на СРС, 36 с-в, поради погасяване по давност.
Налице са твърдения, че по издаден на 28.05.2011 г. по ч.гр.д.
№20491/2011 г. на СРС, 36 с-в изпълнителен лист в полза на Райфайзенбанк
България ЕАД било образувано изпълнителното дело № 3727/2011 г. по описа
на ЧСИ ..., per. № ..., като на ищцата била връчена покана за доброволно
изпълнение на 18.06.2011 г. В хода на изпълнителното дело разбрала, че
вземането е прехвърлено от кредитора на ЕОС Матрикс ЕООД. Твърди, че
последното изпълнително действие по делото е налагането на запор на МПС
на 07.06.2013 г., поради което предвидената в закона петгодишна давност за
вземанията по изпълнителния лист е изтекла.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника ЕОС Матрикс ЕООД. Заявява, че твърди, че не оспорва погасяване
на правото на принудително събиране на вземането, както и че изп.д. №
3727/2011 г. по описа на ЧСИ ..., peг. № ... на КЧСИ е прекратено на
1
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК като след това не е предприемал
действия по принудителното му събиране. При евентуално уважаване на иска
намира, че не дължи разноски.
С молба от 19.02.2024 г. ответникът прави признание на исковете, като
счита, че не дължи разноските по делото, евентуално прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Ищецът И. О. Л., чрез адв. К. в открито съдебно заседание на
21.02.2024 г. прави искане за постановяване на решение при признание на
иска. Претендира и присъждане на разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, както и предвид направеното от ответника признание
на предявения иска, счита, че са налице предпоставките за постановяване на
решение основаващо се на признание на иска, съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК.
По разноските.
Съдът намира, че с оглед изхода на делото искането на ищеца по реда на
чл. 78, ал. 1 от ГПК е основателно за сума в размер на 669.64 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна
помощ от 29.08.2023 г. В тази насока съдът намира за основателно
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищеца в размер на 769.70 лв., тъй като делото не представлява фактическа
и правна сложност, поради което възнаграждението следва да бъде намалено
до минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно до размера
от 669.64 лв.
На следващо място съдът намира, че не са налице кумулативните
предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК, в какъвто смисъл е искането на
ответника, тъй като независимо, че ответникът е признал иска, съдът намира,
че с поведението си е дал повод за завеждане на иска. Това е така, защото
видно от изп.д. № 3727/2011 г. по описа на ЧСИ ..., peг. № ... на КЧСИ,
ответното дружество е поддържало висящността на това изпълнително дело
чрез подаване на молби за извършване на изпълнителни действия и след
прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Затова и
доколкото за ищеца не е имало друга възможност да реализира правата си,
освен по исков път, съдът намира, че разноските по делото следва да бъдат
2
възложени на ответника. На ответното дружество следва да бъде възложена
по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК и дължимата държавна такса по делото в
размер на 147.86 лв., платима по сметка на СРС, тъй като ищецът е бил
освободен от заплащането й по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на И. О. Л. ЕГН **********,
със съд. адрес гр. София, .., чрез адв. К., срещу ЕОС Матрикс ЕООД ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ..., с предявени искове с
правно основание чл. 439 от ГПК, че И. О. Л. не дължи на ЕОС Матрикс
ЕООД суми от общо 3 696.39 лв., ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението на 13.05.2011 г. да изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №20491/2011 г. на СРС, 36 с-в и
изпълнителен лист, по който е образувано изп.д. № 3727/2011 г. по описа на
ЧСИ ..., peг. № ... на КЧСИ, поради погасяване на правото на принудително
събиране на вземането по давност.
ОСЪЖДА ЕОС Матрикс ЕООД ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ..., да заплати на И. О. Л. ЕГН **********, със съд.
адрес гр. София, .., сума в размер на 669.64 лв., представляващи разноски по
делото.
ОСЪЖДА ЕОС Матрикс ЕООД ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ..., да заплати по сметка на Софийски районен съд
сума в размер на 147.86 лв., представляваща държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3