№ 117
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20211800900151 по описа за 2021 година
П. В. П. от с. В., С. област, ул. „Гурко“ № 32, с ЕГН **********, е предявил срещу
„З.” АД, ЕИК . обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ –
за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за причинени на ищеца
неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие смъртта на дядо му В. И. М.
с ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, причинено на 26.10.2020 год. около 18.30
часа на главен път I-1, 191.800 км, в района на с. С., С. област, по вина на А. П. Д. с ЕГН . –
водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „320 ЦДИ“, с ДК № СО 7962 СК, със
застрахователна полица № BG/02/120002706321, сключена с ответника, валидна от
24.09.2020 год. до 23.09.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
19.05.2021 год. до окончателното й заплащане.
Претендират се направените по делото разноски и заплащане на адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото от адв. адв. М.
Николова – Трайкова от САК.
С исковата молба се твърди, че на 26.10.2020 год. около 18.30 часа на главен път I-1,
191.800 км, в района на с. С., С. област, лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „320 ЦДИ“,
с ДК № СО 7962 СК, управляван от А. П. Д. с ЕГН ., застигнал и ударил отзад попътно
движещо се превозно средство с животинска тяга – каруца с общински peг. № 116.
Вследствие на удара водачът на каруцата В. И. М. получил тежки травматични увреждания
в областта на главата и гърдите, незабавно бил транспортиран в УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД,
където бил приет за лечение в критично състояние. Оздравителен резултат не бил постигнат,
като от тежките травматични наранявания и настъпили усложнения на 09.11.2020 год. В. М.
1
починал.
Във връзка с описаното ПТП било образувано досъдебно производство № 355/2020
год. по описа на РУ – Б., неприключило понастоящем.
Твърди се, че вина за настъпилото произшествие имал водачът на л.а. „Мерцедес“ –
А. П. Д., която поради движение с несъобразена с пътните условия скорост и недостатъчен
контрол върху управлявания от нея автомобил е нарушила правилата за движението по
пътищата и виновно е реализирала ПТП, вследствие на което е причинена смъртта на В. И.
М. – дядо на ищеца П. В. П..
Твърди се, че настъпилата внезапна смърт на В. И. М. е била приета изключително
болезнено от внука му. Загубата на дядо му е довела до нестихващи душевни болки и
страдания, каквито единствено загубата на близък човек може да причини. Ищецът не може
да приеме обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на дядо му, който го е отгледал
от дете. Твърди се, че ищецът живеел в дома на баба си и дядо си през целия си съзнателен
живот и приемал В. М. като баща, той му е бил най-близкият човек, допринесъл
изключително много за изграждането му като личност. Твърди се, че с течение на годините
между двамата се е изградила изключителна привързаност, дядо и внук били заедно
непрестанно. Починалият е издържал внука си през ученическите му години. Твърди се, че
ищецът все още не може да се съвземе и да превъзмогне загубата на дядо си, шокът от
новината за инцидента го е сринал психически, чувства се съкрушен от загубата на най-
близкия си човек.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „320 ЦДИ“, с ДК № СО
7962 СК, управляван при ПТП от А. П. Д., е била сключена със „З.” АД застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/02/120002706321, валидна от 24.09.2020 год. до 23.09.2021 год., което ангажира
отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на произшествието
неимуществени вреди.
Твърди се, че П. В. П. депозирал писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1
от КЗ – вх. № ОК-104512/19.02.2021 год. по описа на „З.” АД, по която до изтичане на срока
по чл.108, ал.1 от КЗ за окончателно произнА.не по претенцията застрахователят не се е
произнесъл, което обуславя интереса от предявяване на настоящите искове с правно
основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете като неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на
които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м., че за ищеца е възникнало право на
обезвреда за неимуществени вреди в резултат от загуба на близък. Сочи се, че от
използваните в и.м. общи оценъчни понятия, но без излагане на конкретни житейски факти,
не се установява, че ищецът следва да получи обезщетение за неимуществени вреди от
2
смъртта на неговия дядо и вместо най-близките роднини на пострадалия. Сочи се, че не се
установява и че поради житейски обстоятелства двамата са имали отношения на особена
близост, които да обосновават житейска връзка, различна от обичайната между внук и дядо.
Оспорват се твърденията за естеството и за съществуването на описаните отношения
между ищеца и починалия, за дълбока близост и подкрепа, за изключителни по интензитет
болки и страдания, както и за настъпване на неимуществени вреди, надвишаващи
възприеманата презумпция за обичайната реакция на скръб. Сочи се, че във връзка с със
същото ПТП пред СОС са предявени искове и образувани множество дела (т.д. № №
30/2021, 34/2021, 41/2021, 69/2021, 78/2021, 82/2021, 97/2021 год. и 774/2021), като всеки от
роднините на покойния В. М. претендира да има изключително близка връзка с покойния и
да търпи вреди от смъртта му. Сочи се, че масовият характер на това твърдение го прави
очевидно невряно за някои или за всички, които го твърдят, тъй като то очевидно не е
изключително, а общо, присъщо за всички претендиращи.
Ответникът сочи, че към датата на ПТП ищецът няма материалноправна легитимация
за предявяване на настоящата искова претенция, тъй като не е сред лицата от кръга с право
на обезщетение за неимуществени вреди, определен изчерпателно и ограничително с ППВС
№ 4/1968 год. и ППВС № 5/1969 год. Сочи, че същевременно действащият към момента на
предявяване на претенцията §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на Кодекса за застраховането определя
лимит относно претенциите на лицата по чл.493а, ал.2 от КЗ, но под условие на
установяване на особени обстоятелства по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 год.
на ОСНГТК на ВКС.
С отговора се твърди, че ПТП се е осъществило поради действията на водача на
каруцата В. И. М., като се прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия поради действията му като водач на ППС с животинска тяга –
- първо, същият е намалил скоростта си на движение без предупреждение, като е
създал риск от настъпване на ПТП;
- второ, движил се е в средата на пътната лента, а не възможно най-вдясно, като е
нарушил разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗДвП;
- трето, управлявал е каруцата в тъмната част на денонощието без поставена светлина
или светлоотразители в задната й част, като е нарушил разпоредбата на чл.71, ал.1 от ЗДвП;
- четвърто, управлявал е каруцата след употреба на алкохол и с висока степен на
алкохолно опиянение, отразено в представената с и.м. епикриза.
Ответникът оспорва да е налице пряка причинно-следствена връзка между ПТП и
настъпилата няколко дни по-късно смърт на В. М., като сочи, че е възможно да се касае за
лекарска грешка или смъртта да е настъпила по други причини – независимо от травмите от
ПТП.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
Пълномощникът на ищеца в о.с.з. на 25.10.2022 год. е направил искане по чл.78, ал.5
от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от
3
ответника прекомерно адвокатско възнаграждение.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с и.м. констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
183/30.10.2020 год. на РУ – Б., в същия е отразено настъпило ПТП на 26.10.2020 год. около
18.30 часа на главен път I-1, 191.800 км, в района на с. С., С. област, с участник 1 – лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „320 ЦДИ“, с ДК № СО 7962 СК, с водач А. П. Д. с
ЕГН . и участник 2 – каруца с животинска тяга с общински peг. № 116, с водач В. И. М. с
ЕГН **********. Отразено е, че ПТП е настъпило след като участник 1, движейки се по
главен път I-1, застига и удря участник 2, който намалява скоростта без предупреждение.
Водачът на каруцата В. И. М. вследствие на нараняванията, получени при
катастрофата, е транспортиран в УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД, където е приет за лечение и
впоследствие починал на 09.11.2020 год.
Във връзка с произшествието е образувано досъдебно производство № 355/2020 год.
по описа на РУ – Б., преобразувано с оглед смъртта на водача на каруцата в ДП № 189/2020
год. по описа на ОСлО при СОП, пр.пр. № 3390/2020 год. по описа на СОП.
От показанията на свидетелката А. П. Д., участник в ПТП и заключението по
назначената автотехническа експертиза, оспорено от пълномощника на ответника, се
установява следния механизъм на произшествието:
На 26.10.2020 год. около 18.30 часа – тъмната част на денонощието, при сухо
асфалтово покритие и нормална видимост по първокласен път № 1 от републиканската
пътна мрежа, в зоната на километър 191+800, в посока от с. С. към гр. Б., в дясната си пътна
лента, със скорост около 63 км/ч, на къси светлини, се е движил лек автомобил „Мерцедес
Е320 ЦДИ” с регистрационен номер СО 7962 СК, с десен волан, управляван от А. П. Д..
Платното за движение в участъка на ПТП е било двупосочно, с по една лента за движение в
противоположните посоки, всяка с широчина по 3.75 метра, отделени една от друга
посредством единична прекъсната линия „М3”, прав, равнинен участък.
Придвижвайки се по гореописания начин, лекият автомобил „Мерцедес” е застигнал
несигнализирана по определения от ЗДвП начин конска каруца с водач В. И. М., движеща се
в същата посока. Водачът на автомобила Д. е забелязала каруцата и в момента, в който
челната част на управлявания от нея автомобил се е намирала на около 24.5 метра от
мястото на удара, е задействала спирачната система на лекия автомобил за аварийно
спиране, но независимо от това е настъпил удар между дясната му челна част и задната лява
част на каруцата. Вследствие на удара каруцата е отблъсната напред и вдясно по отношение
първоначалната си посока на движение. Лекият автомобил, придвижвайки се след удара в
спирачен режим, също се е установил на място.
Според АТЕ анализът на горното сочи, че причините за възникване на ПТП не са от
технически характер и следва да се търсят в субективните действия на водача на лекия
4
автомобил А. П. Д., която не е контролирала непрекъснато превозното средство, което е
управлявала, поради което със закъснение е реагирала за аварийно спиране при настъпилата
опасност за движението. Същата в конкретната пътна ситуация е имала видимост пред
фронта на автомобила на разстояние около 55 метра, при опасна зона за спиране с реалната
скорост на движение 44 метра, но е реагирала за аварийно спиране късно – когато челната
част на автомобила се е намирала на около 24.5 метра от мястото на удара.
От основното и допълнителното заключение по назначената СМЕ, неоспорени от
страните, се установява, че в резултат на ПТП пострадалият В. И. М. е получил следните
травматични увреждания : тежка съчетана черепномозъчна и гръдна травма, изразяваща се в
контузия на главата с подкожен хематом в дясната теменна област, мозъчно сътресение,
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на лявата голямомозъчна хемисфера и
мозъчна контузия, счупване на 3-6-ти ребра вдясно по мишничната линия, масивна контузия
на средостението и на околосърдечната торбичка. Като усложнения на травмата са
установени белодробна тромбоемболия и пневмония, по-изразена вляво. Непосредствената
причина за смъртта на В. И. М. е белодробната тромбоемболия.
СМЕ сочи, че е налице пряка и непрекъсната причинна връзка между причинените
при ПТП травми, развилите се усложнения и настъпилия смъртен изход.
От представеното с и.м. удостоверение за съпруга и родствени връзки на починалия
вследствие на горното ПТП В. И. М. се установява, че ищецът е негов внук.
Във връзка с твърденията на ищеца за търпени душевни болки и страдания вследствие
смъртта на дядо му са събрани гласни доказателства чрез разпит на водените от ищеца
свидетели В. П. Б., негов баща и Д.Е.С., живуща с него на съпружески начала, от които се
установява следното :
Свидетелят Б. дава изключително объркани и противоречиви показания за
отношенията между него и сина му, от една страна и между ищеца и дядо му приживе, от
друга. Най-общо казано, бащата продължително време е отсъствал от Б. /„защото съм бил в
А. тогава. Г. да кажа, де“/ и не е виждал дълго време първородния си син П. П., който е бил
отглеждан от други – първоначално до 4 – 5 годишна възраст от „баба му“ на свидетеля, а
впоследствие – от „деда му“; след многократни уточнения става ясно, че „дядото“ на
свидетеля всъщност е починалият В. М., бащата на жената, с която свидетелят съжителства
на семейни начала без брак, а „баба му“ – жената на В. М., с която обаче били известно
време разделени, вероятно защото В. лежал в затвора за убийство.
Свидетелят има три деца – момиче, което отглеждала само жена му, по-малък син,
който ходил с него в Г. и ищецът, когото виждал много рядко –
„- Колко често сте имал контакт със сина си П. ?
„- Много рядко, защото аз съм бил по чужбина. Виждах го когато се прибирах от Г.,
контактувахме, но той си имаше повече общо с деда си В..“.
Свидетелят не дава адекватно обяснение защо е полагал грижи и е издържал
единствено двете си по-малки деца, а не и ищеца, въпреки че сочи, че е имал финансови
5
възможности –
„- Аз имах пари и гледах другите си две деца. Ама не толкова достатъчно, колкото
той /В. М./, защото имаше заведения и други бизнеси. … Дядо му се грижеше за него /за
ищеца/, защото имаше много възможности.“.
Единствените лаконични показания на свидетеля за съществуваща емоционална
връзка между ищеца е дядо му съставляват предположения –
„- Имате ли впечатление след смъртта на В. на Вашия син да му е било мъчно за
него?
- Аз, тогава в момента ме нямаше. Нали Ви казах, че съм бил в Г., ама предполагам,
защото той ходеше всеки ден до болницата.
- Към момента нещо споделял ли Ви е /ищецът/ ?
- Щом го е гледал 12-13 години. Предполагам. Мисля, че му е тежко.“
Свидетелката Д.С. съжителства на семейни начала с ищеца от лятото на 2020 год.,
т.е. от няколко месеца преди смъртта на дядо му. Знае, че дядо му е отгледал П. от малък,
бил му е като баща. Според нея П. е приел смъртта му много тежко – „Депресия, не ядеше,
не спеше, плачеше, беше му много тежко и мъчно … Още му е гадно. Не може да преживее
този шок.“. Допълва, че докато дядо му е бил в затвора, го е гледала баба му.
От извършената от съда справка за данните по чл.574, ал.12 от КЗ от
Информационния център на Гаранционен фонд се установява, че за лекия автомобил с ДК №
СО 7962 СК, управляван при ПТП от А. П. Д., е била сключена със „З.” АД застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/02/120002706321, валидна от 24.09.2020 год. до 23.09.2021 год., т.е. към датата на ПТП,
26.10.2020 год.
Видно от представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ на П. В. П. – вх. № ОК-104512/19.02.2021 год. по описа на „З.” АД, по същата е била
образувана преписка по щета, по която няма данни до изтичане на срока по чл.108, ал.1 от
КЗ застрахователят да се е произнесъл, като определи и изплати обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
6
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнА.не по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.405 от
КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка.
Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. чл.498, ал.3 от КЗ бе
установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция на П. В. П. – вх. №
ОК-104512/19.02.2021 год. по описа на „З.” АД, по която няма данни до изтичане на срока
по чл.108, ал.1 от КЗ застрахователят да се е произнесъл, като определи и изплати
обезщетение.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно приетото с т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016
год., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 год. и
ППВС № 5/24.11.1969 год. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да се допусне
като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали
причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.
Съгласно приетото в ТР № 1/2018 год. особено близка привързаност може да
7
съществува между починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите, дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки
и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 год. и № 5/1969 год. Обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че
лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания.
В настоящия случай ищецът не проведе пълно и главно доказване за съществуването
на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия му дядо и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
По отношение на продължителността следва да се посочи, че застрахователната претенция е
била предявена по-малко от четири месеца след смъртта на В. М., а исковата молба – след
девет месеца, от което следва, че търпените от ищеца душевни страдания все още не могат
да се определят като продължителни. По отношение на интензитета съдът намира, че от
показанията на разпитаните по делото свидетели В. Б. и Д.С. не бе установено, че между
ищеца и дядо му поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Свидетелите, чиито показания се преценяват от съда с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК
през призмата на тяхната пряка заинтересованост от благоприятен изход на спора за техния
близък, обаче установяват единствено, че за продължителен период ищецът е живеел при
дядо си, който го е отглеждал и издържал – без да става ясно защо това не са го правили
майка му /която е живеела в същата махала/ и баща му /който е работил в Г. и по негови
думи е имал финансови възможности/. От горните показания обаче не бе установена никаква
силна емоционална връзка между дядо и внук, чието съществуване не може да се презумира
поради факта, че са живели в едно домакинство. Както бе посочено, бащата на ищеца е
виждал сина си толкова рядко, че няма и как да има такива преки впечатления, поради което
единствено изказва предположения за връзката между ищеца и В. М.; свидетелката Д.С.
очевидно няма как да има преки впечатления от такава връзка за по-продължителен период
от време, тъй като е заживяла с ищеца на семейни начала няколко месеца преди смъртта на
8
дядо му. От друга страна, свидетелката използва общи понятия и не влага никаква
конкретика, като описва състоянието на ищеца след смъртта на родственика му – „Беше му
много тежко и мъчно … Още му е гадно. Не може да преживее този шок.“. В обобщение –
свидетелите не само не сочат за отношения между дядото и внука, които се отличават от
обичайните такива между близки родственици, но и изобщо не установяват в какво са се
изразявали тези отношения.
С оглед така събраните гласни доказателства съдът приема, че ищецът установява
само формалната връзка на родство с починалия, но не и основанието за изключение от
разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 год. и № 5/1969 год. – че в случай на смърт
право на обезщетение имат най-близките на починалия, поради което предявеният иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Поради отхвърляне на главния иск съдът следва да отхвърли и акцесорния иск по
чл.409 от КЗ за заплащане на лихва върху претендираното застрахователно обезщетение.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 52/26.08.2021 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищецът е бил
освободен от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с оглед изхода
на делото направените разноски от бюджета на съда – изплатени възнаграждения на в.л. по
назначените СМЕ и АТЕ в общ размер на 450 лева, остават за сметка на държавния бюджет.
С оглед изхода на делото на пълномощника на ищеца не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА за оказана на осн. чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото –
размерът на възнаграждението се определя с оглед уважения размер на иска, а същият с
настоящото решение следва да се отхвърли изцяло.
В хода на производството по делото ответникът е останал задължен за разноски,
поради което на осн. чл.77 от ГПК съдът следва да постанови принудителното им събиране.
В о.с.з. на 25.10.2022 год. съдът е определил депозит за възнаграждение на вещото лице по
назначената по искане на ответника допълнителна СМЕ в размер на 300 лева, вносими от
ответника в срок до 28.10.2022 год. включително с представяне на копие от вносния
документ в съда в същия срок, което не е сторено и до момента.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в общ размер на
2 220 лева – заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на 2
000 лева с ДДС, удостоверен с договор за правна помощ от 04.10.2021 год. /л.146 от делото/,
внесени депозити за призоваване на свидетел в размер на 70 лева и за възнаграждение на
в.л. по АТЕ в размер на 150 лева. Пълномощникът на ищеца е направил в о.с.з. на
25.10.2022 год. искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на
разноските, съставляващи претендирано от ответника прекомерно адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно – заплатеното възнаграждение е
около минималния размер от 1 430 лева, предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
9
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален
интерес от 30 000 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да се
осъди да заплати на ответника сумата от 2 220 лева, съставляваща направени по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. В. П. от с. В., С. област, ул. „Гурко“ № 32, с ЕГН
**********, срещу „З.” АД, ЕИК . обективно съединени искове с правно основание чл.432,
ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева /тридесет хиляди
лв./ за причинени на ищеца неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие
смъртта на дядо му В. И. М. с ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, причинено на
26.10.2020 год. около 18.30 часа на главен път I-1, 191.800 км, в района на с. С., С. област,
по вина на А. П. Д. с ЕГН . – водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „320 ЦДИ“, с
ДК № СО 7962 СК, със застрахователна полица № BG/02/120002706321, сключена с
ответника, валидна от 24.09.2020 год. до 23.09.2021 год., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 19.05.2021 год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.77 от ГПК „З.” АД, ЕИК . да заплати по депозитната сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 300 лева /триста лв./, съставляваща невнесен в срок
депозит за възнаграждение на вещо лице по назначена по искане на ответника допълнителна
СМЕ.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК П. В. П. от с. В., С. област, ул. „Гурко“ № 32, с
ЕГН **********, да заплати на „З.” АД, ЕИК . направените по делото разноски в размер на
2 220 лева /две хиляди двеста и двадесет лв./.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10