Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 09.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на деветнадесети май, през две
хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Б.Ш.,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. №
6 по описа за 2014г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдът е
сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищецът Д.И.Г. поддържа
твърдение, че чрез Договор за покупко- продажба, сключен на 21.12.2006г. и
обективиран в Нотариален акт № 97, том ІІ, рег. № 5595, дело № 252 от
21.12.2006г. на нотариус С. Г., той придобил 1/2 идеална част от
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 11, с местонахождение в
гр. С., ул. „***** *********, със застроена площ от 153, 60 кв.м., разположен на две нива, заедно с 8, 68%
идеални части от общите части на сградата и от терена, върху който тази сграда
е построена, представляващ УПИ ХХVІІ-671 от кв. 53 по плана на гр. С., м.
„Хладилника- Витоша“, целият с площ от 470 кв.м. Апартаментът бил придобит от ищеца
в съсобственост с третото неучастващо в настоящото дело лице С.М.. Чрез сила и
заплашване, ищецът и другия съсобственик на имота били принудени да учредят
против волята си договорна ипотека върху имота, а след това ипотекарният
кредитор - трето
неучастващо в настоящото дело лице „М.К.Г.” ООД - упражнил правата си в хода на образуваното срещу ищеца изпълнително дело №
20128390400168 съгласно описа на ЧСИ И. К., с per.
№ 839 при
КЧСИ, като насочил принудителното изпълнение именно върху процесния недвижим
имот. По споменатото
изпълнително дело била извършена публична продан на процесния недвижим имот и в
резултат от проданта било издадено Постановление за възлагане от 27.12.2012г., с което за собственик на имота бил
определен наддавачът С.Г.Г. (първи ответник) по времето, докато той самият бил в граждански брак
с Б.А.Г. (втори ответник). Въпреки че споменатото Постановление
за възлагане от 27.12.2012г. касаещо процесния недвижим имот според ищеца
не било влязло в сила - то неправомерно било вписано в
имотния регистър на Служба по
вписванията при АВп. Процесуална пречка пред вписването на
постановлението за възлагане в Агенция по вписванията съставлявали от една страна факта, че
самото постановление било обжалвано по реда на чл. 435 от ГПК ( в
производство по гр.д. № 1289/2013г. на І състав при СГС), а от друга страна факта, че бил предявен иск за
унищожаване на договора за ипотека, въз основа на който било
осъществявано принудителното изпълнение и в хода на производство
по гр.д.
№ 3102/2013г. на І-10 състав при СГС била издадена и Обезпечителна заповед
от 09.05.2013г. за спиране на изпълнителните действия по изпълнително дело №
20128390400168 на ЧСИ И. К.. Изпълнителното
дело обаче, било преместено от взискателя при ЧСИ М. П., където било образувано
под нов № 20138510401684. Съдебният
изпълнител М. П. грубо нарушил закона и не се съобразил с наличието на
обезпечителна заповед, а неправомерно констатирал неверния спорад ищеца факт,
че постановлението за възлагане било влязло в сила, след което неправомерно бил
издал преписи от него и го предоставил за вписване в Агенция по вписванията. Съдията
по вписванията на свой ред осъществил напълно неправомерно вписване на
невлазлото в сила постановление за възлагане. По този начин, макар двамата ответници формално да се легитимирали като носители на правото на
собственост върху притежаваната от ищеца 1/2 идеална част от процесния имот, те практически не били придобили това
право, защото се позовавали на правните последици на едно невлязло в сила
постановление за възлагане. При това, ответниците,
в качеството на купувачи на имота, неправомерно били въведени във владение на
този имот от съдебния изпълнител М. П. и в последствие дори се
разпоредили с него, в полза на С.И.С. (допусната по нейно искане в качеството
на трето лице – помагач на страната на ответниците с Определение на настоящия
съд от 16.03.2016г.). При всички изложени по- горе фактически твърдения и съгласно
уточнителна молба от 11.11.2014г., възприета в доклада по делото - ищецът претендира да
бъде признато по отношение на двамата ответници правото му на собственост върху 1/2 идеална част от
процесния недвижим имот. С оглед изхода на настоящия
процес, ищецът претендира за осъждане на ответниците, да му заплатят
направените съдебни разноски.
Ответниците С.Г.Г. и Б.А.Г.
оспорват допустимостта на предявените срещу тях субективно съединени искове,
като навеждат доводи за липсата на правен интерес на ищеца от предявяването на
исковете, тъй като твърдят, че са се разпоредили с претендираното право, още преди вписването
на исковата молба, въз основа на която е предявен иска. В този смисъл, при
липсата на възможност за противопоставимост на решението по настоящото дело на
третото лице приобретател на имота, те оспорват правния интерес и процесуалната
легитимация на страните в настоящото производство. При условията на
евентуалност, ответниците оспорват основателността на предявените искове, като
навеждат доводи, че част от наведените в исковата молба основания за
предявяването на иска са недопустими предвид нормативно ограничената възможност
за атакуване на правните последици от Постановление за възлагане от
27.12.2012г. по изпълнително дело № 20128390400168 (касаещо процесния недвижим
имот). Ответниците не оспорват твърдението на ищеца, че е бил собственик на процесния недвижим
имот, но сочат, че това правно положение е било само до датата на влизане в сила на
процесното Постановление за възлагане от 27.12.2012г. Ответниците
не
оспорват твърдението на ищеца, че са били въведени във владение на процесния
недвижим имот, нито че са се разпоредиби с него в полза на третото
лице- помагач. Оспорват наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на извършените
действия в хода на изпълнителното производство, относно издаването на
процесното Постановление за възлагане от 27.12.2012г., както и относно вписването
му като титул за собственост. Молят за отхвърляне на предявените искове, поради
тяхната неоснователност и претендират за осъждане на ответника, да им заплати
направените съдебни разноски.
Третото лице
- подпомагаща страна на ответниците С.И.С.
оспорва предявените субективно съединени искове, като отрича доводите на ищеца,
на които тези искове са основани и поддържа тезата, че е придобила
собствеността върху процесния имот посредством Договор за покупко- продажба,
обективиран в Нотариален акт № 83, том І, рег. № 683, нот. Дело № 45/2014г. на
нотариус Х.В. с район на действие СРС. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следните факти, по
които страните не спорят и които са установени посредством приетите
доказателства по делото:
Посредством Договор за
покупко- продажба от 21.12.2006г. и обективиран в Нотариален
акт № 97, том ІІ, рег. № 5595, дело № 252 от 21.12.2006г. на нотариус С. Г., Д.И.Г.
е придобил 1/2 идеална част от правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ апартамент № 11, с местонахождение в гр.
С., ул. „***** ********* застроена площ от 153, 60 кв.м.,
разположен на две нива, заедно с 8, 68% идеални части от общите части на
сградата и от терена, върху който тази сграда е построена, представляващ УПИ
ХХVІІ-671 от кв. 53 по плана на гр. С., м. „Хладилника- Витоша“, целият с площ
от 470 кв.м. Апартаментът бил придобит от ищеца в
съсобственост с трето неучастващо в делото лице С.М..
По искане на дружеството „М.К.Г.” ООД е било
образувано изпълнително дело № 20128390400168 съгласно описа на ЧСИ И. К., с per. № 839 при КЧСИ, а принудителното изпълнение
за парично вземане, срещу длъжниците по изпълнението – Д.Г. и С.М.
било насочено върху недвижимия имот, който е предмет на настоящия правен спор.
По искане на взискателя е
насрочена публична продан на имота в рамките на която от ЧСИ К. е било издадено
Постановление за възлагане от 27.12.2012г., с което
процесния имот бил възложен на С.Г.Г. (първи ответник) по време, докато бил в
граждански брак с ответницата Б.А.Г. (втори ответник).
Процесното Постановление
за възлагане от 27.12.2012г. е било
обжалвано от Д.Г. и С.М.
по реда на чл. 435 от ГПК, но в производство по гр.д. № 1289/2013г. на І състав при
СГС, но жалбата е оставена без разглеждане с Определение от
19.02.2013г., влязло в сила на 31.05.2013г. (на стр. 249 от делото).
В производството по гр. д. № 3102/2013г. съгласно
описа на І-10 състав при СГС, по искова молба № 25954/05.03.2013г. подадена от Д.Г.
и С.М. е било допуснато обезпечение на предявените искове срещу
И.А. М. и „М.К.Г.“ ООД, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на
изпълнителното производство“ по изпълнително дело № 20128390400168
съгласно описа на ЧСИ И. К., с per. № 839 при КЧСИ. На 25.06.2013г. исковата
молба по същото дело е била върната в съда, след като е била вписана.
По молба на взискателя,
изпълнителното дело № 20128390400168 съгласно описа на ЧСИ И. К., с per. № 839 при КЧСИ е било прекратено при нея и
образувано след преместването при ЧСИ М. П. като изпълнително дело №
20138510401684, при запазване на страните и предмета на делото.
Постановлението за възлагане от 27.12.2012г. е
вписано в Агенция по вписванията на 04.07.2013г., в том 076, акт 160/2013г.,
въз основа на заверен препис от ЧСИ М. П., със саморъчно отбелязване
за влизане в сила на 31.05.2013г. За влизането в сила на Постановлението е
съставен Протокол с изх. № 98421/03.07.2013г. Изводите за посочените
обстоятелства следва да бъдат направени от документите, които са представени
пред съда с писмо от Агенция по вписванията (приложени на стр. 343-347 от
делото).
На 11.03.2014г. ответниците в процеса С.Г. и Б.Г. от
една страна и от друга страна - конституираната като трето лице – помагач С.И.С.
са сключили Договор за покупко- продажба на процесния недвижим имот, който е
обективиран в Нотариален акт № 83, том І, рег. № 683, нот. Дело № 45/2014г. на
нотариус Х.В. с район на действие СРС (на л. 158-159 от делото).
В дадените пред съда показания, свидетелят М. Н.П.
посочва, че в качеството на частен съдебен изпълнител е образувал пред него изпълнително
дело № 20138510401684, съставил е и е подписал лично Протокол с изх. №
98421/03.07.2013г., в който е констатирал факта на влизането в сила на
процесното Постановление за възлагане от 27.12.2012г., издадено от ЧСИ И. К. и
след като е съобразил, че то е в единствен екземпляр, е издал преписи от същото
постановление, за да бъдат вписани в Агенцията по вписванията. Преписите от
постановлението за възлагане били вписани в Агенцията по вписванията от
служител на свидетеля М. П..
Като доказателства по делото
са приети преписи от други книжа, вкл. Постановления на органи на Прокуратурата
на РБ, които съдът не намира за
необходимо да обсъжда, тъй като не намира, че имат отношение към предмета на
спора и дейността по доказване.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предавените субективно съединени искове са процесуално допустими.
Наведените от ответниците доводи за недопустимост
на тези искове, поради липса на правен интерес за ищеца: да установи своето
право на собственост върху процесния недвижим имот никак не могат да бъдат
споделени. Това е така, доколкото всяко лице, може да претендира да установи
правото си на собственост върху недвижим имот, щом в исковата молба мотивира
своето твърдение за съществуването на това право и същевременно отрича правата
на ответника (в т.см. Определение от 13.03.2014г. по ч.гр.д. № 329/2014г. по
описа на АС С., което е задължително
за настоящия първоинстанционен съд).
Обстоятелството, че искът се разглежда като
установителен, а не като ревандикационен е съобразено с изричното уточнение на
петитума в молба на ищеца от 11.11.2014г., с разпоредбата на чл. 214, ал.1,
изр. трето от ГПК и с твърдението на
ищеца, че след предявяването на иска – ответниците са извършили правни
действия, които са насочени към разпореждане със собствеността върху имота и са
предали владението върху този имот на трето лице С.И.С. т.е. оспорват собствеността, но вече не
владеят имота.
Процесуалните действия, с които след 04.07.2013г. е
постановено вписване на процесното Постановление за възлагане от
27.12.2012г. ищецът е предявил отделни искове с различен предмет
от предмета на настоящото дело, на различни от процесното основание и срещу
ответници, които не са напълно тъждествени в това свое процесуално качество с
ответниците по настоящото дело, според настоящия съд не са пречка за
разглеждане на повдигнатия пред него правен спор, тъй като не биха могли да
имат преюдициално значение, поради последващите дати на предявяването на
исковете, а следователно и на вписване на исковите молби – с оглед правните
последици от вписването, регламентирани от чл. 114 от ЗС.
По съществото на спора, предявените искове са неоснователни.
За да достигне до този извод, съдът внимателно
анализира установените правно значими за спора факти, съобразявайки
обстоятелството, че повдигнатият пред него спор не е фактически, а чисто
правен, доколкото страните в процеса не спорят по настъпването на юридическите
факти, чиято хронологична последователност бе изложена вконстативно-
съобразителната част от мотивите на настоящото решение, а по правните последици
от тези факти.
Обсъждайки относимите към спора факти, съдът намира,
че в настоящото исково производство, той не би могъл да
обсъжда законосъобразността
и действителността на процесното Постановление за възлагане от
27.12.2012г., издадено от ЧСИ И. К., нито законосъобразността на
извършените от нея изпълнителни действия в производството по изпълнително
дело № 20128390400168 съгласно описа на ЧСИ И. К., с per. № 839 при КЧСИ (виж в т.см. и Решение № 153 от
12.07.2013г. по гр.д. № 1317/2013г. на ГК, ІІ ГО на ВКС), защото тези въпроси
са обект на самостоятелна процесуално правна защита, предвидена от чл. 435 и
сл. от ГПК и заинтересованите страни могат да потърсят такава защита в рамките
на определен от закона преклузивен срок. По волята на законодателя пропускането
на срока за обжалване на изпълнителните действия и постановленията на съдебния
изпълнител стабилизира техните правни
последици, в интерес на правната сигурност.
В настоящия процес обаче,
съдът би следвало задължително да обсъди въпроса
относно влизането в сила на процесното Постановление
за възлагане от
27.12.2012г., издадено от ЧСИ И. К., защото именно този въпрос е
ключов за разрешаването на спора, като се отчитат регламентираните от чл. 496,
ал.2 и ал. 3 от ГПК правни последици. Въпреки, че ответниците, които се
позовават на постановлението за възлагане не изпълниха задължението си – да
представят в оригинал споменатия документ – съдът не намира основание да
приложи нито разпоредбата на чл. 161 от ГПК, нито разпоредбата на чл. 183 от ГПК - тъй като в хода на съдебното дирене се установи, че оригиналният документ
се намира в кориците на изпълнителното дело, а издадените от него преписи са
вписани в Агенцията по вписванията (такъв препис бе изискан и представен от
Агенция по вписванията).
Съдът намира, че издаденото
от ЧСИ И. К. Постановление за възлагане от 27.12.2012г. в действителност е влязло в
сила, поради липсата на доказателства за настъпването на особен юридически
факт, който да попречи на тази предвидена от закона правна последица.
Издадената Обезпечителна
заповед от 04.10.2013г. по ч.гр.д. № 3588/2013г. по описа на 7 с-в при АС С., с
която е допуснато „спиране на
изпълнителното производство“ по гр.д. № 3102/2013г.
съгласно описа на І-10 състав при СГС, на
практика не би могла да осуети влизането в сила на на процесното Постановление за възлагане от 27.12.2012г. Това е така, доколкото по своята същност,
обезпечителната мярка е насочена към забрана за извършване на изпълнителни
действия. Езиковото, логическо и систематическо тълкуване на закона налага
категоричен извод, че при наличие на вече постановена обезпечителна мярка
„спиране на изпълнението“, съдебният изпълнител не би могъл например да извърши
определени действия по изпълнението – напр. опис, оценка, да насрочи публична
продан или да издаде законосъобразно постановление за възлагане на недвижим
имот. При
наличието на обезпечителна мярка „спиране на изпълнителните действия“, съдебният
изпълнител обаче, без всякакво съмнение може законосъбразно да констатира
съществуването на юридически факти, от категорията на юридическите събития –
например смъртта на накоя от страните в изпълнителния процес или пък изтичането
на срок за обжалване или да съобрази поведението си с правните последици на
влязъл в сила съдебен акт (какъвто е настоящият случай), защото констатирането на тези факти не осъществява изпълнителни действия,
а само съобразяване с правните последици на факти, които са поставени извън
волята и/ или действията на съдебния изпълнител.
При вече издадено Постановление за възлагане от
27.12.2012г., на практика не е налице изпълнително действие, което
да подлежи на спиране- в изпълнение на издадената Обезпечителна заповед от
04.10.2013г. по ч.гр.д. № 3588/2013г. по описа на 7 с-в при АС С. - защото по
смисъла на процесуалния закон, само две хипотетични възможности биха могли да
осуетят влизането на постановлението в сила.
Първата от тези процесуални
възможности е свързана с подаването на жалба срещу постановлението за
възлагане. Такава жалба по реда на чл. 435 от ГПК е била подадена от ищеца Д.Г.,
но е била оставена без разглеждане, по причини, които се свеждат до волята на
законодателя ( това е видно от мотивите на Определение от 19.02.2013г. по гр.д. № 1289/2013г. на І състав при
СГС, , влязло в сила на 31.05.2013г. (на стр. 249 от делото).
Втората от тези процесуални
възможности е свързана с правните последици на иск по чл. 496, ал. 3 от ГПК, който
би могъл да бъде предявен, на изрично и лимитативно посочените в тази
разпоредба основания. Такъв иск не е бил предявен.
Следователно, издаденото от ЧСИ И. К. Постановление
за възлагане от 27.12.2012г. е влязло в сила, както е
констатирал съдебния изпълнител М. П. и породило правните си последици, а с
правомерното му вписване в имотния регистър е станало и противопоставимо на
третите добросъвестни лица. Последиците на влязлото в сила Постановление за
възлагане от 27.12.2012г. засягат по неблагоприятен
начин правната сфера на ищеца Д.Г., който е изгубил правото на собственост
върху процесния недвижим имот. Споменатото право е преминало в патримониума на
купувача - С.Г.Г. и на съпругата му Б.А.Г., в
режим на съпружеска имуществена общност. Наведените от ищеца доводи - за
незаконосъобразност на изпълнителните действия извършени от от ЧСИ И. К. - преди издавенето на Обезпечителна заповед от
04.10.2013г. по ч.гр.д. № 3588/2013г. по описа на 7 с-в при АС С. няма как да
бъдат взети предвид в настоящото производство, поради което не е необходимо да
бъдат обсъждани (независимо дали съдът ги споделя или не).
Доколкото с влизането в сила
на процесното Постановление за възлагане от 27.12.2012г. спорното право на
собственост е преминало от патримониума на ищеца Д.Г. - в патримониума на двамата
ответници, то и субективно съединените срещу С.Г.Г. и Б.А.Г. искове за ½ идеална част от правото на собственост
върху имота, представляващ апартамент № 11, с
местонахождение в гр. С., ул. „***** ********* следва да бъдат отхвърлени.
По
отношение на направените съдебни разноски;
С оглед изхода на спора, ответниците имат право да
получат направените съдебни разноски, които са съизмерими с възнаграждение за
процесуално представителство и разноски по събиране на доказателства. Тъй като
ответникът не представи списък на разноските по чл. 80 от ГПК, съдът, след като
съобрази доказателствата за действителния размер на направените разноски,
намира че ищеца следва да бъдат осъден да заплати на ответниците сумата от общо
40 лева (доказани с вносни документи на л. 304, 306, 321 от делото).
На третото лице- помагач не се дължат разноски и
то няма право на такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Д.И.Г. с ЕГН ********** със съдебен адреса***, срещу С.Г.Г.
с ЕГН *** **** и Б.А.Г. с ЕГН ********** и двамата
със съдебен адресат- адв. И.,***, субективно съединени искове с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК - за установяване на правото на
собственост на ищеца върху една втора идеална част от недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ № 11, с местонахождение в гр.
С., ул. „***** *********, със застроена площ от 153, 60 кв.м.,
разположен на две нива, заедно с 8, 68% идеални части от общите части на
сградата и от терена, върху който тази сграда е построена, представляващ УПИ
ХХVІІ-671 от кв. 53 по плана на гр. С., м. „Хладилника- Витоша“, целият с площ
от 470 кв.м.
ОСЪЖДА Д.И.Г., да заплати общо на С.Г.Г. и Б.А.Г., на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК – сумата от 40 (четиридесет) лева,
представляващи съдебни разноски, направени по делото пред Софийски градски съд.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на
ответниците - С.И.С., със съдебен адресат- адв. И.,***.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд С., в двуседмичен срок
от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: