О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
гр.Шумен, 19.12.2018 г.
Шуменски окръжен съд в закрито заседание на деветнадесети
декември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове:1. Йордан Димов
2.
Ненка Цветанкова
като разгледа докладваното
от мл.
съдия Цветанкова в.ч.гр.дело № 455 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по
чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Макс Колект“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“...“
№17, офис 109, представлявано от Х.Й.- управител, чрез процесуален
представител- юрисконсулт Г.Ц.срещу Определение №1867/12.07.2018 г. по ч. гр. д. 620/2018
г. по описа на Районен съд Шумен, с което на основание чл.415 ал.5 от ГПК е
обезсилена издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 313/02.03.2018 г. по ч. гр. д. 620/2018 г. по описа на Районен съд
Шумен.
В определението е посочено, че заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК като заявителят не е представил в едномесечен срок от получаване на
указанията на съда доказателства за предявен установителен иск срещу длъжника.
Жалбоподателят счита, че
определението е незаконосъобразно и неправилно, поради което моли да бъде отменено. Излага съображения, че във
връзка с връчено на 06.06.2018 г. съобщение от РС Шумен, съдържащо указания за
предявяване на иск срещу длъжника П.П.М. по чл.422 от ГПК в едномесечния срок
по чл. 415, ал.4 от ГПК и довнасяне на държавна такса, на 06.07.2018 г. по
пощата е изпратена искова молба и документ за внесена държавна такса, ведно с
доказателство за предявения иск до заповедния съд. Сочи, че това обстоятелство
се установява, както от приложеното копие на приемо- предавателен протокол от
06.07.2018 г. между жалбоподателя и „Български пощи“ ЕАД, в който под номер 2 е
посочен получателят на пратката и нейното съдържание, така и от пощенското
клеймо. От приложеното копие на обратна разписка се установява, че пратката е
получена в РС Шумен на 09.07.2018 г., който е първият присъствен ден след
06.07.2018 г. С оглед на това, че както исковата молба, така и доказателствата
за предявяването й са изпратени в указания едномесечен срок по пощата, съгласно
разпоредбата на чл.62, ал.2 от ГПК срокът не се счита за пропуснат, поради
което неправилно, въпреки своевременното изпълнение на дадените указания, е
обезсилена заповедта за изпълнение. В тази насока са изложени подробни
съображения.
Частната жалба е подадена в
срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна при наличието на правен
интерес, поради което се явява процесуално допустима.
В законоустановения срок по чл.276, ал.1 от ГПК от
ответника по частната жалба не е постъпил отговор на частната жалба.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по
делото, намери частната жалба за основателна по следните съображения:
По гр.д.№ 620/2018 г. по описа на РС Шумен, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 313/02.03.2018 г. в полза на жалбоподателя „Макс Колект“
ООД срещу длъжника,
ответник по жалбата П.П.М., да заплати сумата от
32,15 лева главница по издадена фактура № **********/01.10.2015 г. за
предоставена услуга мобилен достъп до интернет по Договор № DE176001110314033/11.03.2014 г. и Договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 13.07.2016г., 2,89 лева- лихва за забава върху
главницата за периода от 17.10.2015 г. до 20.02.2018 г., както и законна лихва
от 01.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
325,00 лева разноски по делото, от които 25,00 лева за заплатена държавна такса
и 300,00 лева адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е била връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Видно от приложената по делото разписка, съобщение с
указанията на районния съд за предявяване на установителен иск в едномесечен
срок от получаването му и представяне на доказателства по заповедното
производство за предявяване на иска, е надлежно връчено на заявителя на
06.06.2018 г.
От приемо- предавателен протокол от 06.07.2018 г. се
установява, че на посочената дата жалбоподателят е предал на представител на
„Български пощи“ ЕАД три броя пощенски пратки, сред които под номер 2 пратка с
баркод 104007AVDR2- искова молба и доказателство за внесен иск по заповедното производство
срещу П.П.М.,***. Същата пратка с горепосочения баркод е депозирана в РС Шумен
на 09.07.2018 г. като върху нея е направено отбелязване „искова молба и
доказателство за внесен иск по заповедно срещу П.П.М.“.
С Определение №1867/12.07.2018 г. по описа на Районен съд Шумен, на основание чл.415 ал.5 от ГПК е обезсилена издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 313/02.03.2018 г. по ч. гр. д. 620/2018 г.
по описа на Районен съд Шумен поради това, че след като посочената заповед е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят не е представил в
едномесечен срок от получаване на съобщението с указанията
на съда, доказателства за предявен установителен
иск чл.422 от ГПК.
От служебна справка, изготвена от служител на РС
Шумен на 24.07.2018 г. се установява, че на 09.07.2018 г., ведно с подадена
искова молба по чл.422 от ГПК с вх. №11054/09.07.2018 г. в РС Шумен е подадена
и молба с изходящ номер 4450/06.07.2018 г., с която се представя доказателство
за предявен иск срещу длъжника П.П.М. по ч.гр.д. 620/2018 г.. Тази молба не е
входирана в деловодството на съда, а е останала към втория екземпляр на исковата
молба по новообразуваното дело №2007/2018 г.
С оглед гореизложеното и предвид датата на
пощенското клеймо на приложения към исковата молба по гр. д. №2007/2018 г. по
описа на РС Шумен пощенски плик, с която е била изпратена и молбата до
заповедния съд, се установява, че исковата молба срещу длъжника и документ за
внесена държавна такса, както и доказателства за предявяването й, са били
изпратени от заявителя по пощата на 06.07.2018 г.
В
настоящия случай, от представените доказателства се констатира,
че заявителят „Макс Колект“ ООД е получил указания за предявяване на установителен иск за вземането си на 06.06.2018 г., който срок съобразно разпоредба на чл.60, ал.3 и
чл.62, ал.1 от ГПК изтича на 06.07.2018 г. В последния ден на този срок, на
06.07.2018 г. заявителят е изпратил по пощата искова молба и документ за
внесена държавна такса, с която в изпълнение на указанията на заповедния съд
предявява установителен иск по чл.422 от ГПК срещу длъжника П.П.М., както и
молба, с която представя доказателства за предявения иск пред съда, издал
заповедта за изпълнение.
Гореизложеното дава основание за настоящия
въззивен състав да направи следните изводи:
Предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК срокът
не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата.
Поради това следва да се приеме, че въз основа на дадените указания до заявителя, срокът за изпълнението
на които изтича на 06.07.2018 г., същият в последния
ден е предявил иск
с правно основание чл. 422 от ГПК срещу длъжника П.П.М.,
с предмет идентичен на издадената Заповед за изпълнение №
313/02.03.2018 г. по ч. гр. д. 620/2018 г. по описа на Районен съд Шумен. Заявителят е длъжен да
предяви иск за установяване на вземането си, но в същия срок следва да представи
и доказателства за това свое действие пред съда, който е издал заповедта за
изпълнение. В случая пред съда по заповедното производство- с молба с вх. №11900, изпратена по пощата на 06.07.2018 г., която
поради грешка е входирана и приложена по ч. гр.д. 620/2018 г. на 24.07.2018 г.,
с оглед правилото на чл.62, ал.2 от ГПК следва да се приеме, че заявителят в преклузивния срок по чл.
415, ал. 4 от ГПК е представил доказателства за предявяването на
положителен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК- искова молба с вх. №11054/09.07.2018 г.
С оглед гореизложеното, в случая не са били налице
предвидените в чл. 415, ал.5 от ГПК предпоставки за обезсилване на заповедта.
Поради това неправилно
и незаконосъобразно с атакуваното определение заповедният съд обезсилил
Заповед за изпълнение №
313/02.03.2018 г. по ч. гр. д. 620/2018 г. по описа на Районен съд Шумен и прекратил производството по делото.
Предвид отправеното в частната жалба искане за
присъждане на направените от жалбоподателя разноски в настоящото производство,
съдът намира, че повдигнатият пред въззивния съд спор в това производство има процесуалноправен
характер и не касае съществуването на заповедния дълг, не разрешава
материалноправния спор за съществуването, ликвидността и изискуемостта на
заповедното задължение. С оглед на това въпросът за претендираните разноски в
настоящето производство следва да бъде решен в исковото производство. Така
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. 415 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
Водим от горното, Окръжен съд Шумен,
О П Р Е Д Е Л
И:
ОТМЕНЯ Определение №1867/12.07.2018 г. постановено по ч. гр. д. 620/2018 г. по описа на Районен съд Шумен, с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 313/02.03.2018 г. по ч.
гр. д. 620/2018 г. по описа на Районен съд Шумен.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове: 1.
2.