Определение по дело №480/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 558
Дата: 25 август 2020 г. (в сила от 25 август 2020 г.)
Съдия: Димитър Михайлов Ковачев
Дело: 20201700500480
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2020 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 55825.08.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникВтори граждански състав
На 25.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ДИМИТЪР М. КОВАЧЕВ
АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР М. КОВАЧЕВ Въззивно частно гражданско дело
№ 20201700500480 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 274 във връзка с чл. 418, ал. 4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Централна кооперативна банка“АД срещу
Разпореждане 12211 от 18.06.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 2030/ 2020г. на Районен
съд Перник, в частта му с която е отхвърлено искането на заявителя за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за вземане в размер на сумата от 40,92 лева,
лихва за периода 13.03.2020г. до 13.05.2020г. във връзка с Договор за потребителски
кредит между заявителя и Д. А. В. .
Жалбоподателят оспорва атакуваното разпореждане като неправилно и
незаконосъобразно. Счита се за неправилен извода на съда, че уговорената в договора
лихва не се дължи след падежа на кредита. Посочва, че лихвата била начислена в
периода на действие на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение обявено с решение на народното събрание от 13.03.2020г., в
който банката не можела да начислява лихва за забава и затова длъжника дължал лихва
в размера уговорен с договора. Посочва, че в решение на УС на БНБ, с което било
утвърден ред за отсрочване на изискуеми задължения към банките също било уредено
задължение за лихва. Такова било уредено и в чл. 430, ал 2 от ТЗ и в самия договор до
окончателното погасяване. Посочва, че по размер претендирана сума за лихва
съвпадала с договорната лихва предвидена по погасителния план. Тя действително
щяла да бъде начислена само до падежа по погасителен план, ако не било въведено
извънредното законодателство, но предвид извънредния закон и другото посочено в
жалбата законодателство се дължала и за сочения период.
ПОС намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от лице с правен
интерес срещу подлежащ на обжалване акт.
По същество жалбата е неоснователна. Оплакванията в нея са крайно
несъстоятелни.
Видно от договора за кредит неговия краен падеж е през 2017г. След крайния
падеж възнаградителна лихва не се дължи. Уредената в чл. 430 от ТЗ лихва е именно
възнаградителна. Когато кредитополучателя не върне на падежа главницата, върху нея
той занапред дължи обезщетение за забава, но не и възнаграждение за нейното
ползване.
Същевременно съгласно закона на който се позовава жалбоподателя в редакцията
действала до 13.05.2020г. длъжникът не дължи и обезщетение за забавата и всъщност
действията на банката са опит за заобикалянето му.
Упоменатият ред за РЕД за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към
банки и дъщерните им дружества - финансови институции във връзка с въведеното на
13.03.2020 г. от Народното събрание извънредно положение, произтичащо от
пандемията от COVID-19 не е приложен по делото. Той не е и нормативен акт и няма
как да доведе до задължения за клиентите на банките без съгласие на тези клиенти
и/или длъжници, няма и как да поражда права за банката едностранно да продължава
действието на срока на договора за кредит, както всъщност се опитва да заяви, че е
сторено жалбоподателя. По въпросите докога се дължи възнаградителна лихва и откога
мораторна има и трайна практика на ВКС.
ПРС е достигнал до същите правни изводи и правилно е отказал да издаде заповед
за сумата от 40,92 лева лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.
Предвид горното частната жалба е неоснователна и разпореждането следва да се
потвърди в обжалваната му част, включително по разноските
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане 12211 от 18.06.2020г. постановено по ч.гр.д.№
2030/ 2020г. на Районен съд Перник, в частта му с която е отхвърлено искането на
заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Д. А. В. с ЕГН
********** за вземане в размер на сумата от 40,92 лева, лихва за периода 13.03.2020г.
до 13.05.2020г. по договор потребителски кредит ***г., както и в частта по
присъдените разноски.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________