Мотиви
към присъда № 2 / 19.І.2016г., постановена по НОХД № 450 /
2012г. по описа на Харманлийски районен съд
Обвинението против подсъдимия С.Н.С. ЕГН ********** ***, е за престъпление
по чл. 172б ал.1 от НК.
Районна прокуратура – Харманли,
представлявана от прокурора Христина
Жисова, поддържа повдигнатото обвинение против подсъдимия и пледира за осъди-телна
присъда.
Подсъдимия С.С., на
предварителното производство и на съдебното следствие, не се признава за виновен.
Дава обяснения по обвинението.
Защитникът
на подсъдимия С. – адв. Д.А. *** счита, че не е налице престъпление от страна и
на под защитния му, като пледира съда да го признае за не виновен и да го
оправдае по повдигнатото обвинение.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с
обясненията на подсъдимия, намира за установена следната фактическа обстановка
:
През 2009г. подс.С. закупил част
от имот в гр. Харманли находящ се на ул. „Ал. Константинов„. Другата, по-голяма
част от имота – 2/3, била собственост на неустановено по делото лице с име Д . В имота се намирала и постройка използвана преди време за заведение- бирария.
Закупувайки частта от имота,
подсъдимия решил да използва постройката за шивашки цех и поставил там шевни
машини с които, наети от него шивачки шиели на ишлеме различни дрехи: ризи на
марката „Мейсън”, гащеризони и дори бански. Мате-риалите били получавани по
бройка и след ушиване на изделията, по бройка били екс-педирани. От ушитата
стока нищо не оставало на место – за продажба. По това време във фирмата
работили около 10 шивачки, сред които и св. Я .
Между двамата собственици (подс. С.
и Д ), били водени
разговори за относно ползването на помещението изцяло и само от подсъдимия, но
до разбирателст-во така и не се стигнало, тъй като през зимата на 2010г.
поръчките и работата по шиенето намаляла. С. използвал своята част за шивашки
цех - без да има реално обособена част от помещението, без да плаща наем, а
останалата част била използвана от другия собственик за отдаване под наем на
други хора. Самият Д намерил нае-мател за своята част от
помещението – жена (неустановено по делото), която щяла да продава там дрехи.
Самата жена с помощта на Д започнала да пренася в помеще-нието своята
стока в кашони и да я подрежда на рафтове и окачалки.
Д също имал ключове за сградата и
често наетите от подсъдимия шивач-ки го виждали да идва на място, като внася
или изнася някакви кашони. Това поведе-ние
на Д и жената наемател започнало да пречи на работата по шиенето и подсъди-мия
започнал да мисли за наемане на друго самостоятелно помещение в което спокойно
да развива дейността си .
На 09.VІІ.2010г. св.Х.С.
-полицейски служител при РПУ Харман-ли получил сигнал, че в шивашки цех ,
находящ се в гр. Харманли на ул.”Алеко
Конс-тантинов” №, стопанисван от подс. С., се съхраняват дрехи с поставено лого
на чужди търговски марки. За сигнала С. изготвил Докладна записка, с която
уведо-мил Началника на РУ „Полиция”- гр.Харманли, който разпоредил сформиране
на група за проверка на сигнала в състав: св. Х.С., П.П. и П К – всички
служители на РУП Харманли.
На същата дата за времето от
14.00ч. до 15.00ч.,на посочения адрес в шиваш-ки цех стопанисван от подсъдимия-
в негово присъствие, бил извършен оглед за който бил съставен протокол за оглед
на местопроизшествие и изготвен фотоалбум. При огле-да се установило, че цеха
се състои от четири помещения, от които едното оборудвано с шивашки машини. В
помещение, зад входната врата били намерени рафтове с поставени на тях кашони и
закачалки. По закачалките- на видно място, и в кашоните са били намерени
различни стоки- дрехи с логото на търговските марки „НАЙК”(„NIKE”), „ПУМА”(„PUMA”),„АДИДАС”(„ADIDAS”),„АРМАНИ”(„ARMANI”),„МАДОК”(„МА-DОС”), „ДИЗЕЛ”(„ DIESEL”), „РЕДCTAP” („ REDSTAR”) и „ВЕРСАЧЕ” („VERSA-CE”). Дрехи с логото на тези търговски марки били намерени на
видно място по раф-товете и в другите помещения. При огледа се установило, че
на рафт, пред тениски с логото на „ПУМА” („PUMA”) се намират табелки с надпис
„15лв.” и „Гигант - 10лв.” -поставени на видно място.
След приключване на огледа,
подсъдимия С. с протокол за доброволно предаване, предал на разследващ полицай –
намерените при огледа стоки с логото на описаните търговски марки както следва:
52бр. дънкови панталони с логото на марката „МАДОК”(„МАDОС”), 6бр. дамски дънкови рокли с
логото на марката „МАДОК” („МАDОС”), 15бр. дънкови панталони с логото на марката „РЕДCTAP” („ REDSTAR”), 4бр. къси дънкови панталони с логото на марката „РЕДCTAP” („ REDSTAR”), 1бр.шор-ти с логото на марката „АДИДАС” („ADIDAS”), 49бр. тениски с логото на марката „АДИДАС” („ADIDAS”), 6бр. блузи с логото на марката„АДИДАС” („ADIDAS”), 40бр. екипи долнище и горнище с логото на марката „АДИДАС” („ADIDAS”), 25бр. тениски с логото на марката „ПУМА”(„PUMA”), 9бр. тениски с логото на марката „НАЙК” („NIKE”), 11бр. тениски с логото на марката „ДИЗЕЛ”(„ DIESEL”), 36бр. якета с логото на марката „ДИЗЕЛ”(„ DIESEL”), 11бр. тениски с марката „АРМАНИ”(„ARMANI”), 3бр. тениски с марката „ВЕРСАЧЕ” („VERSACE”) и 2бр. ризи с логото на марката „ВЕРСАЧЕ” („VERSACE”).
По време на огледа подс.С. не дал обяснения и не е
предоставил каквито и да било документи :фактури или други първични счетоводни
документи, удостоверя-ващи закупуването и произхода на иззетите стоки (дрехи).
След проведената полицейска операция подсъдимия
прехвърлил шевните ма-шини в дома си, където била довършена поетата поръчка ,
след което цялата дейност била преустановена.
Разпитаните в хода на досъдебното
производство и в хода на съдебното ди-рене : св. А.К., Х.Й., А.Т.,
З.Х. и М.М. - упълномощени представители на притежателите на търговските марки
за България я съответно : „Aрмани” ("GIORGIO ARMANI S.P.A"), „Мадок -
Бема Текстил” ("MADOC JEANS - Bema Tekstil LTD"), „Дизел” ("DIESEL
S.P.A Via Dell In-dustrie"), „Вресаче”("GIANI VERSACE S.P.A Via
Manzoni"), „Пума” ("PUMA AG Rudolf Dassler Sport, DE"),
„Редстар”("REDSTAR- Gulom Tekstil Ve Kuyumculuk sanay Ticaret
Limited"), „Найк”( "NIKE INTERNATIONAL, Ltd US") и „Адидас”("ADIDAS"
AG"), заявяват ,че не са предоставяли под никаква форма съгласие от
притежателите на тър-говските марки, които представляват да бъдат използвани
под каквато и да е форма в търговската дейност по смисъла на чл. 13 ал.2 от
Закона за марките и географските оз-начения(ЗМГО) от подсъдимия С. . Такова
съгласие не било предоставяно както на подсъдимия като физическо лице, а така
също и на свързаните с него търговци: „СНС Фешън” ЕООД, вписано в търговския
регистър към ХОС по ф.д.№ 1148/2006г. със се-далище гр.Харманли и едноличен
собственик и управител подс.С.С. и ЕТ „С.Н.
–Софи” вписано в търговския регистър към ХОС по ф.д.№ 187/ 1994г. със седалище
гр.Харманли със собственик и управител подс.С.С..
От заключението на съдебната
маркова експертиза за нарушени права на ре-гистрирани на територията на
Р.България търговски марки, се установява че надписите и знаците, поставени
върху всички артикули предоставени за изследване, са идентични с елементите,
които са обект на различни защитни документи, при това всички с дейст-вие на
територията на Р България. Вещото лице е посочило ,че марките, регистрирани
като марки на Общността, имат действие на територията на Р България по реда на
Рег-ламент (ЕО) № 207/09 на Съвета на ЕО. Така също и марки на Общността,
действащи към датата на присъединяването към Общността, съгласно параграф 26 от
Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на
ЗМГО, са в си-ла на територията на страната след присъединяването към ЕО. Вещото
лице е посочи-ло, че надписите поставени върху артикулите и по етикетите им, са
идентични с тези, обект на съответните търговски марки описани в експертизата и
приложени в приложе-нията. Установена е идентичност между инкриминираните вещи и
тези включени в клас 25 от Ницската класификация, за който клас са и
регистрираните търговски марки.
Според експерта са причинени вредни последици
за държателя на марките, които се изразяват в използване на създадения от него
имидж, от страна на производи-телите и разпространителите на неоригиналните
стоки и последващото му накърняване, поради несъответствие в качеството на
оригиналните и неоригиналните артикули. Вредните последици имали материално
изражение, тъй като се отклонявал поток от потребители чрез реализацията на
неоригинални стоки на пазара. Материалното изра-жение приблизително можело да
бъде определено като произведение от средно про-дажните цени за пазара, където
са предлагани иззетите стоки и количеството им. По средно притеглени пазарни
цени вещото лице, е определило, че паричното измерение на загубите възлизат на
общо 18 207лв.
От изисканата и приобщена по
делото справка от Агенция по геодезия , кар-тография и кадастър, се установява
че имот с административен адрес гр. Харманли ул.” Алеко Константинов „ № – идентификатор 77181.18.97 , към дата 09.VІІ.2010г.
е собственост на Ж и До.
Гореописаната фактическа
обстановка настоящия състав установи въз основа на събраните в хода на съдебното дирене гласни
доказателства: обясненията на подсъ-димия, показания на св. М, П.П., Х.С. и упълно-мощените
представители на търговските марка, писмените
доказателства и приобще-ните по реда на 283 от НПК писмени доказателства
събрани в хода на досъдебното про-изводство, преценени поотделно и тяхната
съвкупност.
Въз основа на събраните по делото
доказателства ,настоящия съдебен състав намира за безспорно установено следното
:
1. В периода 2009г.-2010г.
подсъдимия С. извършвал търговска дейност чрез „СНС Фешън” ЕООД, като шиел
дрехи: ризи на марката „Мейсън”, гащеризони и дори бански. Получавал материалите
по бройка и след ушиване на изделията, по брой-ка те били експедирани. Нищо от
готовата продукция нищо не оставала за продажба. За тази си дейност С. имал
наети шивачки, а не шиел сам.
През това време и за дейността си
подсъдимия обособил шивашки цех, в който поставил около 20машини, в помещение
използвано преди време за заведение.
Самото помещение се намирало в
имот находящ се в гр. Харманли на ул. ”Ал.Константинов”, част от който бил
закупен от подсъдимия. Другата, по-голяма част била собственост на неустановено
по делото лице на име Д .
Поради недоразумение между
двамата собственици на имота относно самостоятелното ползване на помещението,
всеки един от тях използвал своята част- без тя да е реално определена и
обособена, както намери за добре: С. поставил в по-осветената част шевните си
машини, а Д отдал своята част под наем на жена, която наредила стока: дрехи по
рафтове и окачалки, като част от стоката били поставени и в кашони.
Гореописаното, настоящия състав
на съда намира за установено както от обясненията на самия подсъдим, така и от
показанията на свидетелката Мва – изпълняваща длъжността шивачка във фирмата на
С. към оня момент. Тези обяснения и
показания съда намира за логични, последователни и непротиворечиви помежду си.
2. На 09.VІІ.2010г., след получен
сигнал била сформирана група от поли-цейски служители: св. С., П. и К, които
отишли в шивашки цех стопа-нисван от подс. С.,***. При проведения оглед на место се констатирало
, че цеха се състои от четири помещения, от които едното оборудвано с шивашки
машини. В помещение, зад входната врата били намерени рафтове с поставени на
тях кашони и закачалки. По закачалките - на видно място, и в кашоните са били
намерени различни стоки- дрехи с логото на търговските марки: „Найк”, „Пума”, „Адидас”, „Армани”, „Мадок”, „Дизел”, „Редстар” и „Версаче”. За извършения оглед, в присъствието на подс.С., бил съставен
надлежен протокол и изготвен в последствие фотоалбум.
По време на огледа подс.С. не дал обяснения и не е
предоставил каквито и да било документи :фактури или други първични счетоводни
документи, удостоверя-ващи закупуването и произхода на иззетите стоки (дрехи).
С протокол за доброволно предаване,подс.С.
предал на разследващ поли-цай – намерените при огледа стоки с логото на
описаните по-горе търговски марки .
Описаното по-горе съда намира за
установено както от обясненията на подс.
С., така и от показанията на св: Х.С. и П.П. *** – в частта им отнасяща се до
извършените от тях действия. Показанията на тези свидетели в тази им част, съда
кредитира изцяло като обективни и безприст-растни.
Показанията на св. П. в частта им,
съдържаща твърдение че откритите при огледа стоки принадлежат на подсъдимия, не
се споделят настоящия състав на съ-да, тъй като са изолирани и не кореспондират
със събраните в хода на разследваното
гласни и писмени доказателства .
При така приетата фактическа
обстановка, съдът намери, че от материалите по делото не може да бъде направен категоричен
и несъмнен извод, че подсъдимият С.С. е извършил инкриминираното деяние,
вменено му като престъпление.
От една страна не се събраха
доказателства, от които по несъмнен начин да се направи еднозначният извод, че именно
подсъдимия С., в стопанисвания от него шивашки цех е съхранявал с цел продажба
и пускане на пазара, различни стоки- дрехи с логото на защитените търговските
марки: „Найк”, „Пума”, „Адидас”, „Армани”, „Ма-док”, „Дизел”, „Редстар” и
„Версаче”. От друга страна, от събраните в хода на съдеб-ното дирене гласни
доказателства се установява, че не цялото огледано помещение е използвано
еднолично и само от подсъдимия. Обясненията на подс. С. и св. Я, че част от
помещението е използвана от други неустановени и неразпитани по делото лица,
съда счита че не следва да се разглеждат като противоречащи на останалия
дока-зателствен материал и опит за изграждана на защитна версия, тъй като
доказателства в противната насока не се събраха.
Единственото доказателство, което
свързва подсъдимия С. с предмета на деянието се явява Протокол за доброволно
предавана от 09.VІІ.2010г. Според съда до-казателствената тежест на този
протокол - подписан от подсъдимия С. и приобщен по делото, не следва да се
абсулютизира и не следва той да се приема като безспорно и категорично
доказателство че процесните вещи са били съхранявани и са били във вла-дение на
подсъдимия. В протокола освен изписаното от С. : „Обяснения ще дам на по късен
етап.”, не се съдържа каквото и да е изявление от негова страна че инкримини-раните
стоки са негова собственост.
С оглед гореизложеното и тъй като
една осъдителна присъдата не може да почива на предположения, а обвинителната
теза с внесения за разглеждане пред съда, обвинителен акт срещу подсъдимия С.Н.С.
е недоказана и необосно-вана както от
обективна , така и от субективна страна, на основание чл.303 и чл.304 от НПК, съдът
следва да го признае за невинен и го
оправдае по повдигнатото му обвине-ние за престъпление по чл.172б ал.1 от НК.
Водим от горните съображения съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия :
..................
/В.Коларов /