Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………….
гр. София, 10.03.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно
отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
мл. с. АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при
секретаря Татяна Шуманова и в присъствието на прокурора Ивайло Занев, като
разгледа докладваното от съдия Алексиев
ВНЧД № 2871 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С
протоколно определение от 11.06.2019 г. по НЧД
№ 21954/2018 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС –
НО), 22-ри състав е определил на осъдения Ц.П.Х. едно общо, най-тежко наказание
измежду наложените му по НОХД № 419/2017
г. по описа на РС – гр. С. и по НОХД №
1595/2018 г. по описа на СРС, а именно „лишаване от свобода“, в размер на седем
месеца. Определил е първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието.
Увеличил е, на основание чл. 24 от НК, така определеното общо, най-тежко
наказание, с три месеца, до краен размер от десет месеца „лишаване от свобода“.
Приспаднал е, на основание чл. 59, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 2 от НК, времето,
през което осъденият е бил задържан по включените в съвкупността дела, както и
изтърпяната до момента част от наказанието.
Недоволен
от така постановения акт е остана служебнияj защитник – адв. Я.М., САК, на осъдения Ц.Х., който, в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозирал въззивна жалба. В нея бланкетно се
твърди, че първоинстанционното определение е неправилно и незаконосъобразно.
Изтъква се, че единствената цел на прокуратурата е да се увеличи наложеното
наказание извън произнесените присъди. Желае се отмяна на обжалвания акт на
СРС, алтернативно – изменението му, като се намали размера на увеличеното по
реда на чл. 24 от НК наказание.
С
подадената частна жалба не се правят искания за събиране на доказателства от
въззивния съд.
В
разпоредително заседание на 15.07.2019 г., въззивният съд, по реда на чл. 327
от НПК, след като се запозна с частната въззивна жалба, както и с приложените
материали към делото, прецени, че не е необходим разпитът на осъдения. Намери,
също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за
обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
С оглед
разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и обстоятелството, че приведеното в
изпълнение от първоинстанционния съд наказание на осъденото лице не е над
размера, посочен в разпоредбата на чл. 93, т. 7 от НК, а именно не е над пет
години „лишаване от свобода”, от една страна, а от друга, че настоящото
въззивно производство е инициирано по жалба на защитата на осъденото лице,
поради което липсва процесуална възможност за влошаване на положението на
последния в размери, надвишаващи визираните в дефинитивната норма на чл. 93, т.
7 от НК, както и съобразявайки логиката на закона, изводима и от разпоредбата
на чл. 306, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, чието продължение се явява
настоящата второинстанционна процедура, въззивният съд прецени, че присъствието
на осъденото лице в съдебното заседание не е задължително.
В рамките на проведеното въззивно
съдебно следствие са събрани и приобщени към доказателствената съвкупност справка
за съдимост на осъдения (л. 12 – л. 27 от въззивното съдебно производство),
както и заверени електрофотографски (ксерографски) копия на бюлетини за
съдимост на осъдения Х. (л. 28 – л. 41 от въззивното съдебно производство), на
определение от 12.03.2012 г., постановено по НОХД № 22465/2011 г. на СРС – НО, 109-ти състав (л.
42 – л. 45 от въззивното съдебно производство), определение от 30.01.2014 г.,
постановено по НЧД № 435/2014 г. на СГС
– НО, 27-ми състав (л. 46 – л. 47 от въззивното съдебно производство),
определение от 14.05.2019 г., постановено по НЧД № 135/2019 г. на РС – С. (л. 48 – л. 52 от
въззивното съдебно производство), писма и справки за изтърпените наказания от
осъдения (л. 53 – л. 59 от въззивното съдебно производство).
Пред настоящата инстанция осъденият Ц.П.Х.,
редовно призован, не се явява и не ангажира становище по фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по основателността на
депозираната от защитата му частна въззивна жалба.
В
съдебното заседание пред въззивната инстанция, служебно назначеният защитник на
осъденото лице – адв. Я.М., САК, поддържа въззивната частна жалба, по
наведените в нея съображения. Изтъква, че първоинстанционният съд не е направил
нужното за уведомяването на осъдения за делото и за призоваването му за участие
в производството, с което е ограничил правото му на защита в производството.
Ангажира доводи, че съдът неоснователно е увеличил определеното на осъдения
едно общо най-тежко наказание по реда на чл. 24 от НК, което е попречило на
социалната интеграция и адаптация на осъдения. Отправя искане за отмяна на
решението на първоинстанционния съд, алтернативно – за изменението му, в насока
отмяна на приложението на чл. 24 от НК.
Прокурорът
при СГП намира частната въззивна жалба за основателна, но по различни
съображения от наведените в нея. Акцентира, че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на чл. 39, ал. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като
компетентен да се произнесе по искането за групиране на наказанията на осъдения
е бил РС – С., който със свое определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, влязло в сила на 30.05.2019 г. се е произнесъл, като е определил едно общо,
най-тежко наказание на осъдения за съвкупността от присъди, в размер на десет
месеца „лишаване от свобода“, без приложение на чл. 24 от НК. Намира
произнасянето на СРС с определението от 11.06.2019 г. за процесуално
недопустимо, поради което предлага същото да бъде отменено и производството да
бъде прекратено, на основание чл. 317, вр. чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1,
т. 6 от НПК.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, обжалваното определение, изложеното във
въззивната частна жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :
Въззивната
частна жалба на служебно назначения защитник на осъдения Ц.П.Х. е подаден в
срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.
320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
След
извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение
на редовността (допустимостта) на въззивната частна жалба, съдът пристъпи и към
преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт.
Настоящият
съд намери, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение,
че разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията в тази насока
са следните :
Производството
по НОХД № 21954/2019 г. по описа на СРС
– НО, 22-ри състав, е образувано въз основа на внесено предложение от прокурор
при СРП, сектор „ИНПЛ“, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, за определяне
на едно общо, най-тежко наказание на осъдения Ц.П.Х., измежду наложените му за
съвкупността от престъпления по НОХД №
1595/2018 г. по описа на СРС и по НОХД №
419/2017 г. по описа на РС – С., в размер на седем месеца „лишаване от
свобода“, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, увеличаването му
по реда на чл. 24 от НК до ½ и приспадане на времето, през което
осъденият е бил задържан и е търпял наказанията по включените в съвкупността
дела.
За да постанови протестираното
определение, СРС е провел съдебно следствие по общия ред, в рамките на процедурата
по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. Приобщил е, по реда на чл. 283 от НПК, а именно
чрез прочитане, събраните писмени доказателствени средства. При постановяване
на определението, първоинстанционният съд е обсъдил събраните пред него
относими писмени доказателства и доказателствени средства.
С протоколно определение от
11.06.2019 г. по НЧД № 21954/2018 г., СРС – НО, 22-ри състав, е определил на
осъдения Ц.П.Х. едно общо, най-тежко наказание измежду наложените му по
НОХД № 419/2017 г. по описа на РС – гр. С.
и по НОХД № 1595/2018 г. по описа на
СРС, а именно „лишаване от свобода“, в размер на седем месеца. Определил е
първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието. Увеличил е, на
основание чл. 24 от НК, така определеното общо, най-тежко наказание, с три
месеца, до краен размер от десет месеца „лишаване от свобода“. Приспаднал е, на
основание чл. 59, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 2 от НК, времето, през което осъденият
е бил задържан по включените в съвкупността дела, както и изтърпяната до
момента част от наказанието.
Въззивният съд намира, че определението на СРС е постановено в нарушение на
императивната законова разпоредба на чл. 39, ал. 1 от НК. Съгласно цитирания
законов текст, когато трябва да се определя общо наказание за няколко
престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни
съдилища, компетентен е съдът, постановил присъдата, която последна е влязла в
сила. Видно от справката за съдимост на осъдения Х., последната влязла в сила
присъда спрямо него е тази по НОХД №
806/2017 г. по описа на РС – С.. По това дело осъденият Х. е такъв с
определение за одобряване на споразумение от 04.02.2019 г., влязло в сила на същата дата, за престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, на „лишаване
от свобода“, за срок от десет месеца. За сравнение, определението за одобряване
на споразумение по НОХД № 1595/2018 г.
по описа на СРС – НО, 22-ри състав, е влязло в сила на 13.12.2018 г. При това, компетентният съд,
който е следвало да обсъди въпроса с групирането на наказанията на осъдения Х.,
съгласно правилата за подсъдността, визирани в чл. 39, ал. 1 от НПК, е бил РС –
гр. С., а не СРС. За отбелязване е, че в хода на съдебното заседание, проведено
на 11.06.2019 г., по НЧД № 21954/2018 г.
по описа на СРС - НО, 22-ри състав, съдът, постановил атакувания съдебен акт, е
разполагал с пълни данни за съдимостта на Х., включително и с данни за това, че
на 04.02.2019 г. е влязла в сила присъда/определение за одобряване на споразумение,
постановено по НОХД № 806/2017 г., по
описа на РС – гр. С., въпреки което, обаче, не е съобразил правилата за
местната подсъдност при разглеждане на тази категория дела. Поради това и по
аргумент от чл. 317, вр. чл. 39, ал. 1 от НПК, съдебният състав на СРС не е
следвало да се произнася по същество на искането на СРП за групиране на
наказанията на Х., а е следвало да прекрати съдебното производство и да го
изпрати на РС – С. за произнасяне по компетентност. Като не е сторил това,
съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила – тези по чл. 39,
ал. 1 от НПК.
Вън от горното, от данните на
приложената по настоящото дело актуална справка за съдимост на осъдения Х., се
констатира и това, че са налице не само основания за прекратяване на съдебното
производство, като образувано пред териториално некомпетентен съд, но и за
прекратяване на цялото наказателно производство по НЧД № 21954/2018 г. по описа на СРС, респективно
на ВНЧД № 2871/2019 г. по описа на СГС -
НО, 10-ти въззивен състав. Това е така, защото с определение, постановено по
реда на чл. 306, ал. 1, ал. 1, т. 1 от НПК, по ЧНД № 135/2019 г. по описа на РС – гр. С. (л.
11-ти от справката за съдимост на Х.), влязло в сила на 30.05.2019 г. (т.е. 12 дни преди произнасянето на състава по СРС по
НЧД № 21954 / 2018 г.), състав на РС –
гр. С. се произнесъл по въпроса с определянето на общо наказание на осъдения,
като му е определил такова, в размер на десет месеца „лишаване от свобода“, за
престъпленията, за които е осъден по НОХД
№ 419/2017 г. на РС – гр. С., по НОХД
№ 1595/2018 г. на СРС и по НОХД №
806/2017 г. по описа на РС – гр. С.. Произнасянето на СРС с атакуваното пред
настоящия съдебен състав определение, е второ по ред с идентичен предмет –
групиране на наказанията на осъдения по посочените съдебни актове.
Предвид изложеното, следва да се
приеме, че произнасянето на СРС с определението му от 11.06.2019 г. се е явило
в нарушение на принципа, установен в чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК non bis in
idem (не втори
път за едно и също нещо). Първият съд е постановил процесуално недопустим
съдебен акт.
Като обобщение на изложеното по-горе
се налага окончателният извод, че оспорваният съдебен акт, постановен на
11.06.2019 г., по НЧД № 21954/2019 г. по
описа на СРС, следва да бъде отменен, поради процесуалната му недопустимост, а
наказателното производство по ВНЧД №
2871/2019 г. по описа на СГС, включващо в себе си и НЧД № 21954/2019 г. по описа на СРС, следва да
бъде прекратено, на основание чл. 317, вр. чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1,
т. 6 от НПК, поради това, че спрямо същото осъденото лице, за същия (и даже
по-голям като обем) предмет на групиране, вече има постановен и влязъл в сила
друг съдебен акт - този по НЧД №
135/2019 г., по описа на РС – гр. С., влязъл в сила на 30.05.2019 г.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 317, вр. чл. 289, ал. 1,
вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ определение от 11.06.2019 г. по
НЧД № 21954/2018 г. на СРС - НО, 22-ри
състав.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по ВНЧД
№ 2871/2019 г. по описа на СГС, включващо в себе си и НЧД № 21954/2019 г. по описа на СРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.