№ 410
гр. София, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г в закрито заседание на двадесет и
девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефан Кюркчиев
Членове:Гергана Коюмджиева
Биляна Магделинова
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Въззивно гражданско
дело № 20211100510301 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на Н. Т. Т. срещу постановление от 30.07.2021г.
по изп. дело №20218490403613 по описа на ЧСИ А.П., рег.№ 849 на КЧСИ, с
което е отказано намаляване размера на претендираното по делото
адвокатско възнаграждение и определените такси и разноски.
В жалбата са изложени съображения, че съгласно покана за доброволно
изпълнение от 22.07.2021г. и приложения към нея изпълнителен лист от
20.07.2021г. задължението на взискателя е в размер на 4625,09лева разноски
по гр.дело№15664/2015г. на СГС, 668,06лева разноски по гр.д.№2624/2019г.
на САС, 2263,79лева разноски по гр.дело №2624/2019г. на САС, 550лева
адвокатско възнаграждение по изп. дело, 66,00лева разноски по изпълнението
и 815,46лева такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че сумите по изпълнителния лист са посочени
неправилно, поради което е подадена жалба по чл.407 от ГПК срещу
разпореждането, с което е уважена молбата за издаване на изпълнителен лист,
като образувано производство не е приключило. Счита, че е допусната грешка
от съда, издал изпълнителния лист. В тази връзка твърди, че с решение от
1
21.01.2019г. по гр. дело№15664/2015г. на СГС е осъден да плати разноски по
делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в размер на 4732,56лева на всеки. С
решение №899 / 23.04.2020г. на САС е отменено решението на СГС в частта
за разноските „над сумата от 4 625,09лева“, от което следва, че общият
размер на разноските е от 4625,09лева общо за четиримата ответници или по
1156,27лева за всеки един от тях. Със същото решение САС определил
разноски за въззивната инстанция в размер на 668, 06лева за всеки един от
ответниците. След подадена жалба от тяхна страна, с определение
№11802/05.08.2021г. САС изменил своето решение в частта за разноските,
дължими за апелативна инстанция, като осъдил жалбоподателя да заплати
2263,79лева на всеки един от ответниците. Твърди, че определението на съда
било за изменение на решението в частта за разноските, а не за допълване,
като при буквално и стриктно тълкуване на съдебните актове следва, че съдът
е определил разноски за въззивно обжалване в общ размер от 2263,79лева за
всеки от ответниците, вместо 668,06лева, както е посочено в решението.
Счита, че са нарушени правата му, тъй като издаденият изп. лист е за много
по-голяма сума от дължимата. В тази връзка излага твърдения за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и определените такси и
разноски от ЧСИ.
Взискателят не е представил писмено възражение.
По реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ А.П. излага съображения за
неоснователност на жалбата по отношение възраженията срещу приетия
размер на разноските. Счита за недопустима жалбата по отношение
претенциите за допуснати несъответствия между изпълнителния лист,
послужил като основание за образуване на делото, и съдържанието на
съдебните актове, въз основа на които е издаден. Твърди, че изпълнителният
лист очертава рамките на процесуално допустимото поведение на съдебният
изпълнител, който няма право да установява различно материално-правно
положение на страните в правоотношението в сравнение с установените от
съда. Счита за неоснователни доводите за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и разноските, тъй като същите са определени съобразно
материалния интерес и наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и ТТРЗЧСИ.
Софийски градски съд, като взе предвид представените
2
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по изп. дело № 20218490403613 по описа на ЧСИ П. е
образувано по молба от 22.05.2021г. на М.Н. за събиране на сумата от 4625,09
лева-разноски, 668,06лева, разноски по делото пред САС, и 2263,79 лева,
разноски по делото пред САС.
Представен е договор за правна защита и съдействие, от който се
установява, че е платена сума в размер на 550,00лева за процесуално
представителство по изпълнителното дело от взискателя. От ПКО
№10339/22.07.2021г. и фактура се установява предплащане на такси по
изпълнителното дело в размер на 66,00лева, от които 20,00лева за образуване
на делото, 20,00лева за изготвяне и връчване на покана и други, 15,00лева за
налагане на запор, без извършване на опис, и 11.00лева ДДС. С покана за
доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 26.07.2021г., същият е
поканен да заплати горепосочените суми, както 66,00лева разноски,
815.46лева такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. С
молба от 10.08.2021г. длъжникът уведомил ЧСИ за подадена жалба по реда
на чл.407, ал.1 от ГПК против разпореждането за издаване на 4 броя
изпълнителни листове, по които са образувани изп. дела. Направено е искане
да не се предприемат изпълнителни действия до произнасяне на САС по
частната жалба. С постановление от 11.08.2021г. е оставено без уважение
искането за спиране на производството по изпълнителното дело.
С постановление от 30.07.2021г. ЧСИ е отказал да редуцира размера на
разноските по изпълнението, респ.размера на адвокатския хонорар, като е
приел, че същите са съобразени с предвидените размери в ТТР към ЗЧСИ и
минималните адвокатски възнаграждения, предвидени в НМРАВ№1/2004г.
От съобщение за вдигане на запор от 10.08.2021г. се установява, че
ЧСИ е вдигнал наложения по изпълнителното дело запор поради пълното
погасяване на вземането.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като жалбоподателят е
длъжник в изпълнителното производство и е легитимиран на основание
чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК да обжалва акт на съдебния изпълнител, с
който са приети разноски по изпълнителното дело и е депозирана в срок.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
3
Изпълнителното производство е образувано по изпълнителен лист,
издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение, за събиране на сумите,
посочени в него. Обстоятелството, че длъжникът е обжалвал определението
за издаване на изпълнителен лист не дава основание за спиране на
изпълнителното дело или за неизвършване на изпълнителни действия по него.
Поради това съдебният изпълнител е изпълнил своите правомощия, като е
предприел законоустановените действия за събиране на обективираното в
изпълнителния лист вземане, тъй като съгласно чл. 407, ал.2 от ГПК
обжалването на разпореждане, с което се уважава молбата за издаване на изп.
лист, не спира изпълнението.
Според чл. 78, ал. 5 от ГПК при прекомерност на заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат с действителната и правна сложност на
делото може по искане на насрещната страна да се присъди по – нисък размер
на разноските, но не по малко от минимално определения размер, съобразно
чл.36 от Закона за адвокатурата. В настоящото изпълнително производство
осъществената правна помощ се изразява в подаване молба за образуване на
изп. дело и молба с посочен начин на изпълнение. В срока за доброволно
изпълнение длъжникът е платил доброволно сумите, за събиране на които е
образувано изпълнителното дело и е подадено възражение по отношение
размера на разноските. С оглед установената фактическа и правна сложност
на изпълнителното производство следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в минимален размер.
Съгласно чл. 10, т. 1 и т.2 от Наредба №1от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изп.
дело минималното възнаграждение на адвоката е 200 лева, а когато се касае
за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изп.
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
В разглеждания случай участието на адвоката по изпълнителното дело
се е изчерпало с подаването на молбата за образуването му и посочен начин
на изпълнение. Не са извършвани същински изпълнителни действия за
удовлетворяване на паричните вземания, тъй като е извършено плащане от
длъжника в срока за доброволно изпълнение. От изложеното следва, че се
4
дължи адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното
дело, поради което същото следва да бъде намалено от 550,00 лева на 200
лева.
Следва пропорционално да бъде намалена и таксата по чл. 26 от
ТТРЗЧСИ, тъй като сумата за събиране по изпълнителното дело е в размер на
7556,94 лева и приложение намира т. 26, б. „в“ от Тарифата, като дължимата
пропорционална такса е в размер на 624,55лева, до който размер същата
следва да бъде намалена.
Предвид изложеното жалбата е основателна и следва да бъде уважена,
като се отмени оспореното постановление и се намалят разноските за
адвокатско възнаграждение и такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ, съобразно
гореизложеното.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 30.07.2021г. по изп. дело №20218490403613 по
описа на ЧСИ А.П., рег.№ 849 на КЧСИ, с което е отказано намаляване
размера на претендираното по делото адвокатско възнаграждение и
определените такси чл. 26 ТТРЗЧСИ.
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал.5 от ГПК разноските на
взискателя М. П.Н. с ЕГН ********** за адвокатско възнаграждение от
550,00лева на 200,00лева, както и пропорционалната такса по чл. 26
ТТРЗЧСИ от 815,46 лева на 624,55лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5