Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………2019 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд
Седми
касационен състав
на
четиринадесети ноември година две хиляди и деветнадесета
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Мария Желязкова
Таня Димитрова
секретар
Миглена Петкова
прокурор
Иванов
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Д. №2805
по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Производството по делото е образувано по касационна
жалба на Я.Л.М., подадена чрез адв. И.Б. срещу Решение № 1615/02.09.2019 г. по
НАХД № 1842/2019 г. на Варненски районен съд, с което се ПОТВЪРЖДАВА НП №
413887-F392923/27.02.2019 год. на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП- Варна, с което на Я.Л.М. *** за нарушение на чл.96, ал.1 от НК на осн.
чл.178 от ЗДДС е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лв.В жалбата
се навеждат твърдения за незаконосъобразност на въззивното решение.
По конкретно се твърди, че въззивния съд не е
обсъдил възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за
допуснатите в хода на административнонаказателното производство процесуални
нарушения довели до нарушаване правото на защита на М. и в частност
неспазването на 6 месечния срок за издаване на НП указан в чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Поддържат се и твърденията за липса на обективните предпоставки за ангажиране
отговорността на М., поради липса на доказателства за извършени от него
облагаеми доставки. Молбата към съда е за отмяна на решението и на потвърденото
с него НП.
В съдебно заседание, касатора не се явява, не се
представлява. След съдебно заседание са депозирани подробни писмени бележки.
Ответникът по касация, чрез писмена молба подадена
от процесуален представител оспорва жалбата и пледира за оставянето й без
уважение.
Представителя на прокуратурата, изразява становище
за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на събраните доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
За да постанови решението си, въззивния съд е приел
от фактическа страна, че на 18.05.2018г. в ТД на НАП, гр.Варна от страна на П Б
С - инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, проверка за наличие на основания
за регистрация по ЗДДС, възложена с Резолюция № 032691800346069/19.02.2018г.,
на Я.Л.М. с ЕГН **********, приключила с Протокол № 031831801056865/18.05.2018Г.,
връчен на дата 30.05.2018г. по електронен път на адрес: zebster@mail.bg, е било
установено, че при извършена проверка от органи по приходите в дирекция
„Контрол" към ТД на НАП Варна на Я.Л.М. с цел анализ на получени доходи по
ЗДДФЛ за периода м.1-12/2016г., приключила с Протокол
№П-03000317158910-073-001/15.12.2017г. и е установено, че задълженото лице
осъществява независима икономическа дейност по смисъла на чл.3 от ЗДДС -
продажба на стоки: бельо, дрехи, очила, навигационна апаратура, камери,
компютърна техника, авточасти и др. с получатели физически лица. Продажбите са
осъществявани чрез куриер - "ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД. При проверката към
30.11.2016г. е установен реализиран от лицето облагаем оборот от продажби на
стоки в размер на 52 182,67 лв. (в т.ч.: м.1/2016г. - 5619,00 лв., м.2/2016г. -
3926,02 лв., м.3/2016г. - 3498,00 лв., м.4/2016г. - 4744,00 лв., м.5/2016г. -
3217,00 лв., м.6/2016г. - 3383,00 лв., м.7/2016г. - 5721,27 лв., м.8/2016г. -
9590,00 лв., м. 9/2016Г. - 3105,39 лв., м.10/2016г. - 4426,00 лв., м.11/2016г.
- 4952,99 лв.), формиран от установени получени чрез същия куриер наложени
платежи. С оглед установеното, към 30.11.2016г. за Я.Л.М. е налице основание за
задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който всяко данъчно
задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от
последните 12 последователни месеца е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на
данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС. Задължението за регистрация възниква независимо от срока,
за който е достигнат облагаемия оборот, но не и за период по-дълъг от 12
месеца. Съгласно посочената разпоредба, Я.Л.М. е бил задължен в срок до
14.12.201бг. да подаде заявление за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС,
което не е сторено.
Установеното дало основание на св. Стоянова да
приеме, че Я.Л.М. с ЕГН ********** е нарушил разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, като не е подал заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения
14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнал оборот
над 50000 лв., т.е. до 14.12.2016г., за което и съставила АУАН №
F392923/04.07.2018 год..
Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя на
осн. чл.40,ал.2 от ЗАНН и връчен на 23.01.2019 год., подписан от него без
възражения.
В срока по чл.44,ал.1от ЗАНН не са направени писмени възражения.
Въз основа на така съставения акт АНО издал НП № 413887-F392923/27.02.2019 год., с което
наложил на Я.Л.М. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.96,ал.1 от НК на осн.
чл.178 от ЗДДС административно наказание глоба в размер на 500 лв.
За да потвърди наказателното постановление,
въззивния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати процесуални нарушения, които водят до нарушаване, правото на
защита на нарушителя, а от там и до отмяна на атакуваното пред него НП. Приел е
и, че нарушението е доказано по безспорен начин.
Така постановеното решение е неправилно.
Въззивния съд не е отчел всички представени пред
него доказателства, което е довело до постановяване на незаконосъобразен акт.
Не са изложени и мотиви относно възражението на М.
за нарушение на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Настоящият състав като касационна инстанция намира,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати множество
процесуални нарушения, които водят до отмяна на атакуваното НП.
На първо място, съдът намира, че е нарушена
разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Неправилно АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителя. Видно от доказателствата по делото /л.88 от преписката/ на М. е
била изпратена покана изх.№ 1006/08.06.2018 г., в седмодневен срок да се яви в
ТД на НАП – Варна, за да му бъде съставен АУАН. Поканата е била връчена по
електронен път, чрез активиране на електронна препратка от електронния адрес на
М. на 09.06.2018 г.
С писмо от 13.06.2018 г., М. ***, уведомление с вх.
№ 32997/15.06.2018 г., с което уведомява св. Стоянова, че до 27.07.2018 г. е
командирован по служба в гр. София и поради тази причина не може да се яви за
съставяне на АУАН. Въпреки това на 04.07.2018 г. св. Стоянова е съставила
процесния АУАН в отсъствие на нарушителя.
На следващо място, настоящият състав, като
касационна инстанция намира, че е нарушен и чл.43, ал.6 от ЗАНН и
производството неправилно е било спряно.
Чл.43, ал.4 е категоричен, че когато актът е
съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако
няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за
предявяване и подписване. Вярно е, че по делото е налично доказателство затова,
че АУАН е изпратен по пощата на адреса на М. на 05.07.2018 г. и пратката се е
върнала непотърсена. Налице са доказателства и за две посещения на адреса на
жалбоподателя от служители на ТД на НАП – на 20.07.2018 г. и на 30.07.2018 г.
Съдът намира, че горните действия не изпълняват
изискването за „щателно издирване“ по смисъла на чл.43, ал.6 от ЗАНН. Очевидно
е, че като съставянето на АУАН, така и опитите за връчването му са осъществени
в периода, в който М. сам е уведомил органите на ТД на НАП Варна, че ще бъде
извън града и няма да може да участва в производството срещу него. Нямало е
нужда М. да бъде издирван, тъй като той предварително е бил уведомил
проверяващите, че ще отсъства поради служебна ангажираност. Тоест всички
действия по издирването на М. са били извършени с ясното съзнание, че той не е
на адреса си и не може да бъде намерен.
При тези доказателства, съдът намира, че
административнонаказателното производство неправилно е било спряно на основание
чл.43, ал.6 от ЗАНН на 06.08.2018 г., следователно НП е издадено след изтичане
на 6 месечния срок посочен в чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Горното налага да бъде отменено както въззивното
решение, така и потвърденото с него НП.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1615/02.09.2019 г. по
НАХД № 1842/2019 г. на Варненски районен съд, с което се ПОТВЪРЖДАВА НП №
413887-F392923/27.02.2019 год. на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП- Варна, с което на Я.Л.М. *** за нарушение на чл.96, ал.1 от НК на осн.
чл.178 от ЗДДС е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лв.
ОТМЕНЯ НП № 413887-F392923/27.02.2019
год. на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Варна, с което на Я.Л.М.
*** за нарушение на чл.96, ал.1 от НК на осн. чл.178 от ЗДДС е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.