Решение по дело №1274/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260411
Дата: 20 ноември 2020 г.
Съдия: Радостина Ангелова Стефанова
Дело: 20205300501274
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    260411

 

                               гр.Пловдив, 20. 11. 2020 г.

 

                                   В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с.,  в публичното заседание на двадесет и трети септември  през две хиляди и двадесета година,  в състав:

 

           Председател :  Светлана Изева

                 Членове  :   Радостина  Стефанова

                                      Силвия Алексова

 

Секретар Петя Цонкова

като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова

възз.гр.д. № 1274/2020г.

И за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. чл.49 във вр. с чл.45 и чл. 51 от ЗЗД.

 Образувано е по въззивна жалба на Н.Й.А., ЕГН - **********, Х.В.А., ЕГН - ********** и К.В.А., ЕГН - ********** /наследници, заместили като страна наследодателя си В. Х. А., починал в хода на процеса/ против Решение № 1576/08.05.2020г. на Районен съд –Пловдив, XXII гр.с., по гр.д. № 14253/2017г., с което са -

отхвърлени предявените от тях против Община - Родопи, с адрес- гр. ****, представлявана от кмета инж. П. С., искове за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата в общ размер на 3 866 лв.  /по 1 288,66 лв. на всеки един/ обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от това, че В. Х. А. не е могъл пълноценно да използва и да се разпорежда със следния имот - УПИ IV -877, кв.52 по плана на село ****, Община Родопи, обл. Пловдив, с административен адрес- с. ****, ведно с къща, находяща се във вътрешния двор на имота, долепена до задната стена на двуетажна масивна жилищна сграда, собственост на сем. В. , с лице към улицата, поради затрупването му със строителни отпадъци от ответника при принудителното премахване на незаконни постройки, собственост на сем. В. , въз основа на Заповед № ДК-02Пд-16/01.07.2010 г.;

-отхвърлени предявените от тях искове против Община - Родопи за осъждане на ответника да им заплати сумата в общ размер от 543 лв. /по 181 лева за всеки един/– обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за селскостопанската продукция /домати, краставици, чушки, зеле, 4 бр. грозде – асма, 1 плодово дърво ябълка и 1 плодово дърво смокиня/, която могла да се произведе в дворното място, ако ответникът е изпълнил задължението си за почистване на строителните отпадъци в имота за периода 01.11.2015 г. – 17.08.2017 г.,

-както и за сумата в размер от 6 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени за периода 01.11.2015 г. до 07.09.2017 г., представляващи страданията и притесненията, които В. Х. А. е понесъл от това, че не е могъл да използва процесния имот, тъй като е инвалид;

-както и са отхвърлени исковете на Н.Й.А., ЕГН - **********,***, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 1934 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от това, че ищецът не е могъл пълноценно да използва и да се разпорежда със следния имот: УПИ IV -877, кв.52 по плана на село ****, Община Родопи, обл. Пловдив, с административен адрес: село ***, ведно с къща, находяща се във вътрешния двор на имота, долепена до задната стена на двуетажна масивна жилищна сграда, собственост на сем. В. , с лице към улицата, поради затрупването му със строителни отпадъци от ответника при принудителното премахване на незаконни постройки, собственост на сем. В. , въз основа на Заповед № ДК-02Пд-16/01.07.2010 г.;

-както и за сумата от 272 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за селскостопанската продукция /домати, краставици, чушки, зеле, 4 бр. грозде – асма, 1 плодово дърво ябълка и 1 плодово дърво смокиня/, която могла да се произведе в дворното място, ако ответникът е изпълнил задължението си за почистване на строителните отпадъци в имота за периода 01.11.2015 г. – 17.08.2017 г.;

-както и сумата от 3 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени за периода 01.11.2015 г. до 07.09.2017 г., представляващи страданията и притесненията, които ищцата е понесла от това, че не е могла да използва процесния имот, тъй като е инвалид;

-както и са осъдени Н.Й.А., ЕГН **********, Х.В.А., ЕГН ********** и К.В.А., ЕГН ********** ***, представлявана от кмета инж. П. С., сумата в размер на 250 лв. – разноски в производството.

Молят да бъде отменено и вместо това да се  постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените искове, ведно със законните последици.   

Въззиваемата страна Община - Родопи, с адрес- гр. ***, представлявана от кмета инж. П. С., чрез юрк. Ю.К., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от Н.Й.А. и  В. Х. А. /впоследствие заместен от наследници Х.В.А. и К.В.А. по силата на наследствено правоприемство/ против Община – Родопи, е заведена искова молба, ведно с писмени уточнения и изменения, неразделна част към нея /на л.22, на л.27, на л.32, на л.77, на л.83 и на л.115/, с която посочват, че заедно със сем. В. , са съсобственици на описания по-горе имот, като на 01.11.2015 г. в него било извършено принудително премахване на незаконните постройки, собственост на сем. В. . След разрушаване на тези постройки в имота, останали строителни отпадъци, които затруднявали достъпа на ищците до жилището им. Принудителното премахване било извършено от фирма „Елиста“ ООД, въз основа на Заповед № ДК-02Пд-16/01.07.2010 г., издадена от Началника на сектор **** РДНСК, Южен централен район /сега РО НСК/, както и Писмо с изх. № ПД-178-06-253 от 24.10.2015 г. на МРРБ-ДНСК- ****, подписано от Началника на ДНСК – инж. М. Г. Съгласно посоченото писмо премахването и почистването на строителните отпадъци в процесния имот е следвало да бъде извършено от Община Родопи за сметка на сем. В. , нещо, което и до настоящия момент Община - Родопи не била сторила. Единственото, което ответникът направил е да изпрати Нотариална покана № 94-Х-417-1/1/16.06.2016 г. до сем. В. , с която им дал 7-дневен срок от получаване на поканата за доброволно премахване и почистване на имота, като в противен случай общината щяла да извърши това за тяхна сметка. Поддържат, че в резултат на неправомерните действия на Община Родопи, а именно – непочистване на имота от строителните отпадъци, съобразно чл.14 от Наредба № 13/23.07.2001 г. на МРРБ и цитираните по-горе писмо и нотариална покана, ищците търпят имуществени и неимуществени вреди в посочените по-горе размери. На 11.08.2017 г. ищците изпратили на Община Родопи нотариална покана, получена от последната на 14.08.2017 г., в която отправяли искане за възстановяване на претърпените загуби и пропуснати ползи, както и за обезвреда на претърпените неимуществени вреди, но до завеждане на исковата молба  ответникът не бил заплатил претендираните суми.

Ответникът Община – Родопи, чрез юрк. Ю.К.,  депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, че исковете са недопустими, респективно са неоснователни. Оспорва да са налице елементите от фактическия състав на по чл.49 ЗЗД. Твърди, че вредите са настъпили по изключителната вина на ищците, респ. прави възражение за съпричиняване. 

В хода на производството са допуснати и приети заключение на СМЕ /на л.110 и сл./, изготвена от в.л. д-р Е. Б.,  заключение на СМЕ /на л.183 и сл./, изготвено от в.л. д-р М. К., заключение на Комплексна СМЕ /на л.187 и сл./, изготвена от в.л. д-р М. К. и от в.л. д-р И. К., относно здравословното състояние на ищците Н.Й.А. и В. Х. А.. Приложена е преписката, ведно с всички документи на административния орган, касаеща събарянето на незаконните постройки в процесния ПИ, както и водената кореспонденция със сем. В. . Прието е заключението по допуснатата САгрономическа експертиза /на л.266 и сл./,  изготвена от в.л. агроном М. В., както и заключение на СТЕ /на л.406 и сл./, изготвена от в.л.В. Р.

По делото са били разпитани свидетелите С. А. и св.Х.А. /за ищците/ и св.Р. Р. /за ответника/.

В хода на въззивното производство бяха  приеха по делото Решение № 810/10.04.2019г. на Административен съд –Пловдив, XIII гр.с., по адм.д.№ 2545/2017г. и Решение № 2279/12.02.2020г. на ВАС по адм.д.№ 7560/2019г., с което е оставено в сила Решение № 810/10.04.2019г. на Административен съд –Пловдив, XIII гр.с., по адм.д.№ 2545/2017г. 

Районният съд с атакуваното решение, по отношение на допустимостта на исковете, мотивира, че възраженията на ответника за липса на подведомственост на спора пред гражданския съд, както и по възраженията за допустимост на исковете съдът се е произнесъл в Определение от 21.12.2018 г. /л.101/.  С влязло в сила Определение на Пловдивския окръжен съд по ч.в.гр.д № 2545/2017 г., XIII гр. с.,  е постановено, че компетентен да разгледа спора между страните е именно Пловдивският районен съд. Относно възраженията за недопустимост, съдът е обосновал, че те касаят не допустимостта на иска, а неговата основателност, поради което и следва бъдат разгледани по същество.

I.По отношение на исковете на Н.Й.А.,  Х.В.А., и К.В.А., /наследници, заместили като страна наследодателя си В. Х. А., починал в хода на процеса/ за обезщетението за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от това, че ищците не са могли пълноценно да използват и да се разпореждат с процесния имот, за  сумата в размер на 3 866 лв.  /по 1 288,66 лв. на всеки един от тях/ в периода 01.11.2015 г. – 17.08.2017 г.;

-както и по отношение на иска на Н.Й.А., предявен в лично качество,  за сумата в общ размер на 1 934 лв. в периода 01.11.2015 г. – 17.08.2017 г.

Районният съд, за да отхвърли изцяло исковете излага следните основни съображения. Аргументира, че съгласно разпоредбата на чл.51 от ЗЗД обезщетението от непозволено увреждане обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – неимуществени и имуществени, като последните могат да бъдат под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи.

В Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, макар и поставено по въпроса за приложимостта на чл.82 ЗЗД, е даден принципен отговор и на въпроса за изискуемостта на вземането за пропуснати ползи, съгласно което установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото, тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. В хипотеза на търсено обезщетение от страна на собственик за пропуснатата полза, като вреда от едно неправомерно бездействие в правната му сфера като собственик на недвижим имот, което е довело до невъзможността да бъде реализирана една сигурна полза от имота, доказването на последната следва да бъде пълно и пряко, тази пропусната полза не може да бъде предполагаема, без да съществуват обективно, доказани по делото данни за това, че за посочения период от време, ако строителните отпадъци са били отстранени, ищците като собственици, би реализирал в патримониума си имуществен позитив. Районният съд посочва, че в случая това не се доказало, като обстоятелство, че Съдебно-техническата експертиза дава заключение, че процесният имот намалява стойността си, поради наличните отпадъци, не води до настъпване на вреда към този момент за ищците. Вредата следва да е конкретна. Самото  обезценяването на имота нито води до настъпване на загуби за ищците, нито пък води до пропускане на ползи, без да има данни и доказателства, че ищците са имали намерение да се разпоредят с имуществото си, че са имали потенциални купувачи.

С въззивната жалба се въвеждат основни възражения, че Районният съд правилно е установил противоправното поведение на Община – Родопи в продължение на повече от две години, ако се отчете до датата на смъртта на входа на делото на ищеца А. /на 13.06.2019г./, което обстоятелство допълнително се подкрепя и от приложените 2 бр. решения на Административен съд –Пловдив и на ВАС. Неправилно обаче е направил извод за неоснователност на иска, независимо от приетата СТЕ на в.л.Р. и от разпитаните свидетели. Установено е, че е намален активът  на имуществото на ищците – както на двора, така и на къщата им в резултат на невъзможността да ги използват пълноценно.  Достъпът е затруднен от струпаните отпадъци  и е лишило ищците от ползването на двора, поради непремахването им от Община – Родопи, което е и пряка причинна връзка с намаляването на пазарната оценка на имота  от 28 560 лв. на 20 960 лв., тоест намалението е с 7 600 лв. към датата на исковата молба, според експертизата, прието в съд. заседание на 03.02.2020г.

Настоящият съдебен състав, намира, че жалбата е основателна. По отношение на извършеното противоправно поведение на ответника, изразяващо се в бездействие – неизпълнение на задължението си по чл.14 от Наредба № 13/23.07.2001 г. на МРРБ, а именно да почисти процесния терен от строителните отпадъци,  въззивната инстанция препраща към мотивите на решението на осн. чл.272 от ГПК. Съобразно заключението на СТЕ, изготвено от в.л.В. Р., прието в съдебно заседание на 03.02.2020г. /на л.431/, са направени констатации, че пазарната цена на къщата и на идеалните части от дворното място към датата на подаване на исковата молба  07.09.2017г. с наличието на строителни отпадъци в двора, които затрудняват достъпът до къщата и използването на дворното място е в размер на 20 960 лв., а пазарната цена на къщата и на идеалните части от дворното място към датата на подаване на исковата молба  07.09.2017г. без наличието на строителни отпадъци в двора, които затрудняват достъпът до къщата и използването на дворното място е в размер на 28 560 лв. Вещото лице е онагледило заключението със снимков материал /снимки от № 1 до № 8/. Констатира, че при извършеното събаряне на материалите са били разхвърляни на повече площ от дворното място. Освен строителните отпадъци в купчините се съдържат и други материали, които най-вероятно са се намирали вътре в постройките. Това обстоятелство създава по-голям обем на купчината от отпадъци, смесени с треви, бурени и дървесни израстъци. Същите не са обезопасени и незастроеното дворно място от имота не може да се използва. Строителни отпадъци от събарянето има наредени покрай оградата, непосредствено след пътната врата, които заемат част от бетоновата пътека за преминаване. Достъпът до жилищната сграда на ищците е по бетоновата пътека, но поради струпаните строителните материали  се среща затруднение за свободен достъп до нея /както е показано на снимка № 3/. Значителното спадане на размера на актива на имуществото на ищците води до извод, че е налице конкретна имуществена вреда, която подлежи на обезщетяване.

В обжалваната част решението ще бъде отменено и вместо него ще се постанови друго, с което ще се уважат заведените искове в претендираните размери.

          II.По отношение на исковете на Н.Й.А.,  Х.В.А., и К.В.А., /наследници, заместили като страна наследодателя си В. Х. А., починал в хода на процеса/ обезщетението за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за селскостопанската продукция /домати, краставици, чушки, зеле, 4 бр. грозде – асма, 1 плодово дърво ябълка и 1 плодово дърво смокиня/, която могла да се произведе в дворното място, ако ответникът е изпълнил задължението си за почистване на строителните отпадъци в имота за периода 01.11.2015 г. – 17.08.2017 г.,  за сумата в размер от 543 лв. /по 181 лева за всеки един от тях/.

-както и по отношение на иска на Н.Й.А., предявен в лично качество,  за сумата от 272 лв. – обезщетение за имуществени вреди за периода 01.11.2015 г. – 17.08.2017 г.

Районният съд, за да отхвърли изцяло исковете излага следните основни съображения. Аргументира, че по делото не се било констатирало, че ищците, преди събарянето на незаконните постройки са имали посочените по обем и вид в допълнителната молба от 19.07.2018 г. /л.77/ селскостопанска продукция. От разпита на свидетелката С. А. се е установило, че ищците са гледали домати и краставици за свое ползване. Не се установява, какво количество е засаждано, какво количество селкостопанска продукция е получавано. Не се е установило дали плодовите дръвчета – ябълка и смокиня са засегнати от натрупаните строителни отпадъци, дали достъпа до тях е невъзможен, дали са давали плодове и в какво количество. Не се е установило наличието на грозде /астма/. Съдебно-агротехническата експертиза е дала оценка на база твърденията на ищците. Тези твърдения, подлежат на доказване, а такова не е проведено. Наред с това не се е доказало, че действителност такъв имуществен актив от стойността на тази продукция, ще постъпи за ищците, доколкото по делото се установява, че отглежданите зеленчуци са за собствено потребление, а не за продажба.

С въззивната жалба се въвеждат основни възражения, че неправилни са правните изводи на Районния съд, за това, че Съдебно-агротехническата експертиза е дала заключение на базата на твърденията на ищците. Поддържа се, че това не отговаря на истината, тъй като вещото лице с оглед на изпълнението на задачите е работило както по документите и материалите по делото, така и е осъществило оглед на място в имота и е добила лични впечатления от насажденията и техния вид, като и че са затрупани от отпадъците. Показанията на ищцовите свидетели са потвърдили констатациите  на експертизата. След събарянето на сградата от 01.11.2015г. ищците не са могли реално да обработват и съответно да получават добиви от тях. Фактът, че тази селкостопанска продукция е била за лично ползване не изключва настъпване на вреди, понеже ищците са били лишени от собствената си продукция и са били принудени да закупуват такава от пазара или от магазина със собствени средства, което води да финансови загуби за тях. Загубата се явява имуществена вреда в патримониума на ищците.

Настоящият съдебен състав, намира, че жалбата е  основателна. По отношение на извършеното противоправна поведение на ответника въззивната инстанция препраща към мотивите на решението на осн. чл.272 от ГПК. От приетата по делото САгрономическа експертиза, изготвена от в.л. М. В. се констатира, след извършен оглед на място, че стойността на пропуснатите ползи за селскостопанска/земеделска продукция, която е могла да се произведе в дворното място за процесния период е в общ размер на 815 лв. В  съобразителната част вещото лице уточнява, че приема за целите на експертизата стойностните показатели за средна пазарна цена за 1 кг земеделска продукция, респ. за 1 бр. растение – дърво, лоза /асма. Освен това, въззивната инстанция кредитира показанията на ищцовите свидетели, които са категорични, че ищците са отглеждали на двора за лично ползване зеленчуци, имало е и дръвчета и асма/ сега затрупани/.  За да се наложи извод, че е налице пропусната полза не е задължително стопаните да са отглеждали продукция за пазар, където да я продават. Достатъчно е да се докаже, че са произвеждали такава и за собствено лично потребление в семейството. 

В обжалваната част решението ще бъде отменено и вместо него ще се постанови друго, с което ще се уважат заведените искове в претендираните размери.

III. По отношение на исковете на Н.Й.А.,  Х.В.А., и К.В.А., /наследници, заместили като страна наследодателя си В. Х. А., починал в хода на процеса/ за сумата в размер от 6 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени за периода 01.11.2015 г. до 07.09.2017 г., представляващи страданията и притесненията, които В. Х. А. е понесъл от това, че не е могъл да използва процесния имот, тъй като е инвалид;

-както и и по отношение на иска на Н.Й.А., предявен в лично качество, за сумата от 3 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени за периода 01.11.2015 г. до 07.09.2017 г.,  които тя  е понесла от това, че не е могла да използва процесния имот, тъй като е инвалид.

Районният съд, за да отхвърли изцяло исковете излага следните основни съображения. Аргументира, че неимуществените вреди представляват болките и страданията, психически, емоционални и физически дискомфорт, които едно лице търпи от дадено събитие, в случая с правно значение – деликт. Изтъква, че претенцията за неимуществените вреди подлежи на  доказване, като тези вреди не се презумират. Те се основават на реално настъпили вреди, а не за вреди които биха могли да настъпят. От показанията на свидетелите С. А. и Х.А. не се е установило настъпване на неимуществени вреди за ищците. Не се било установило по какъв начин фактът, че в имота им има строителни отпадъци, се е отразил на начина им на живот, по какъв точно начин се е влошил живота им. Как са живели преди това и как живеят при наличието на строителни отпадъци в имота им, как те преживяват това обстоятелство, какви са конкретните им вреди. Единствено, което е посочено, че е затруднено придвижването на ищците от наличните отпадъци, но дали това им се отразява емоционално, психически или физически не е посочено. Районният съд приема, че самото затруднено придвижване в имота е неимуществена вреда, то може да доведе до такива. По делото се е установило, че и двамата ищци имат сериозни здравословни проблеми, предизвикани от заболявания, които не стоят във връзка с наличните строителни отпадъци. И двамата са инвалиди. Не се е установило, че влошаването на здравословното им състояние,  което да е в резултат от наличните в имота им строителни отпадъци. Това не се е установило нито от свидетелите, нито от приетите СМЕ. Не се е установило ищците да се чувстват депресивно или да преживяват някакъв друг емоционален и психически дискомфорт. Не се е установило ищцата Н.А. да е получавала епилептичен припадък. Възможността да настъпи такъв заради ограничения достъп до имота й не е основание да се търсят неимуществени вреди, доколкото те следва да са реално настъпили, а не предполагаеми и хипотетични.           Не се е установило, че ищецът В. А. не е излизал от дома си, поради причина наличните отпадъци. Свидетелят Х.А. е заявил, че след събаряне на незаконната постройка ищецът не е излизал от дома си, поради рязкото влошаване на здравословното му състояние. Няма данни това влошаване да е именно в резултат на ограничения достъп до имота. Такова влошаване не се установява и от СМЕ. Свидетелят А. бил казал данни, че с негова помощ би могло ищецът В. А. да излезе от дома си.          Предвид на това, не са се доказали вреди под формата на болки и страдания – психически, емоционален и физически дискомфорт, в резултат от противоправното бездействие на ответника. 

С въззивната жалба се въвеждат основни възражения, че правните изводи на Районния съд се необосновани, тъй като по делото са приети 2 бр. СМЕ и 1 бр. Комплексна СМЕ, които са установили, че ищците /и двамата инвалиди/ са страдали и страдат от редица заболявания и наличието на строителни отпадъци в двора им е довело до невъзможността да се придвижват спокойно, което се е отразило негативно на психическото, емоционалното и физическо състояние. Струпването на отпадъците е влошило качеството им на живот., което е отразено и в експертизите.

Настоящият съдебен състав, намира, че жалбата е   неоснователна. От събраните по делото доказателства /приет заключения на СМЕкспертизи/ не се налага извод, че е налице пряка и непосредствена причина между струпаните строителни отпадъци на двора и здравословното състояние на ищците, което е било влошено още пред 2015г. Действително, неминуемо е налице и психически и емоционален дискомфорт, но същият не е довел до доказани страдания именно вследствие на изоставените материали от разрушените незаконни постройки.

В обжалваната част решението се явява законосъобразно  и подлежи на потвърждаване.

Разноски.

Съобразно правния резултат решението на Районния съд в частта за разноските ще бъде отменено и вместо това ще се постанови друго, с което Община – Родопи ще бъде осъдена да заплати да заплати на Н.Й.А., Х.В.А. и К.В.А., общо сумата 1 788, 50 лв. за направени разноски, изчислени по съразмерност,  за двете съдебни инстанции /по гр.д.№  14253/2017г. по описа на  Районен съд –Пловдив, XXII гр.с.  и  по възз.гр.д.№ 1274/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., по възз.гр.д.№ 1274/2020г./

съответно ще бъдат осъдени Н.Й.А., Х.В.А. и К.В.А.,***- Родопи, общо  сумата 285  лв. за направени разноски, изчислени по съразмерност,  за двете съдебни инстанции /по гр.д.№  14253/2017г. по описа на  Районен съд –Пловдив, XXII гр.с.  и  по възз.гр.д.№ 1274/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., по възз.гр.д.№ 1274/2020г./.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд –  V възз. гр.с.

          

                     Р  Е  Ш  И:

 

Потвърждава Решение 1576/08.05.2020г. на Районен съд –Пловдив, XXII гр.с., по гр.д. № 14253/2017г. в частта,  с която са отхвърлени предявените от Н.Й.А., ЕГН - **********, Х.В.А., ЕГН - ********** и К.В.А., ЕГН - ********** /наследници, заместили като страна наследодателя си В. Х. А., починал в хода на процеса/  за осъждане на Община – Родопи,  да заплати сумата в размер от 6 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени за периода 01.11.2015 г. до 07.09.2017 г., представляващи страданията и притесненията, които В. Х. А. е понесъл от това, че не е могъл да използва процесния имот - УПИ IV -877, кв.52 по плана на село ****, Община Родопи, обл. Пловдив, с административен адрес- с. ***, ведно с къща, находяща се във вътрешния двор на имота, долепена до задната стена на двуетажна масивна жилищна сграда, собственост на сем. В. , с лице към улицата, тъй като е инвалид.

В тази част решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

 Потвърждава Решение 1576/08.05.2020г. на Районен съд –Пловдив, XXII гр.с., по гр.д. № 14253/2017г. и в частта,  с която е отхвърлен предявения в лично качество от Н.Й.А., ЕГН - **********,*** иск за заплащане на сумата от 3 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени за периода 01.11.2015 г. до 07.09.2017 г., представляващи страданията и притесненията, които ищцата е понесла от това, че не е могла да използва процесния имот - УПИ IV -877, кв.52 по плана на село ****, Община Родопи, обл. Пловдив, с административен адрес- с. ***, ведно с къща, находяща се във вътрешния двор на имота, долепена до задната стена на двуетажна масивна жилищна сграда, собственост на сем. В. , с лице към улицата,  тъй като е инвалид.

Отменя Решение 1576/08.05.2020г. на Районен съд –Пловдив, XXII гр.с., по гр.д. № 14253/2017г.

в частта, с която са отхвърлени предявените от Н.Й.А., ЕГН - **********, Х.В.А., ЕГН - ********** и К.В.А., ЕГН - ********** /наследници, заместили като страна наследодателя си В. Х. А., починал в хода на процеса/ искове против Община - Родопи  за обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от това, че ищците не са могли пълноценно да използват и да се разпореждат с процесния имот - УПИ IV -877, кв.52 по плана на село ****, Община Родопи, обл. Пловдив, с административен адрес- с. ***, ведно с къща, находяща се във вътрешния двор на имота, долепена до задната стена на двуетажна масивна жилищна сграда, собственост на сем. В. , с лице към улицата,   за  сумата в размер на 3 866 лв.  /по 1 288,66 лв. на всеки един от тях/  в периода 01.11.2015 г. – 17.08.2017 г.

-в частта, с която е отхвърлен иска на Н.Й.А., ЕГН **********, предявен в лично качество,  за сумата в размер на 1 934 лв. в периода 01.11.2015 г. – 17.08.2017 г. за обезщетението за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от това, че не е могла пълноценно да използва и да се разпорежда с процесния имот- УПИ IV -877, кв.52 по плана на село ****, Община Родопи, обл. Пловдив, с административен адрес- с. ***, ведно с къща, находяща се във вътрешния двор на имота, долепена до задната стена на двуетажна масивна жилищна сграда, собственост на сем. В. , с лице към улицата, в периода 01.11.2015 г. – 17.08.2017 г.

-в частта, с която са отхвърлени предявените от Н.Й.А., ЕГН - **********, Х.В.А., ЕГН - ********** и К.В.А., ЕГН - ********** /наследници, заместили като страна наследодателя си В. Х. А., починал в хода на процеса/ против Община - Родопи искове  за осъждане на ответника да им заплати сумата в общ размер от 543 лв. /по 181 лева за всеки един/– обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за селскостопанската продукция /домати, краставици, чушки, зеле, 4 бр. грозде – асма, 1 плодово дърво ябълка и 1 плодово дърво смокиня/, която могла да се произведе в дворното място, ако ответникът е изпълнил задължението си за почистване на строителните отпадъци в имота за периода 01.11.2015 г. – 17.08.2017 г. в УПИ IV -877, кв.52 по плана на село ****, Община Родопи, обл. Пловдив, с административен адрес- с. ***, ведно с къща, находяща се във вътрешния двор на имота, долепена до задната стена на двуетажна масивна жилищна сграда, собственост на сем. В. , с лице към улицата.

-в частта, с която е отхвърлен иска на Н.Й.А., ЕГН – **********, предявен в лично качество, против Община – Родопи,  за сумата от 272 лв. – обезщетение за имуществени вреди обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за селскостопанската продукция /домати, краставици, чушки, зеле, 4 бр. грозде – асма, 1 плодово дърво ябълка и 1 плодово дърво смокиня/, която могла да се произведе в дворното място, ако ответникът е изпълнил задължението си за почистване на строителните отпадъци в имота за периода 01.11.2015 г. – 17.08.2017 г.

като вместо това постановява-

Осъжда Община - Родопи, с адрес- гр. ***, представлявана от кмета инж. П. С., да заплати на Н.Й.А., ЕГН - **********, Х.В.А., ЕГН - ********** и К.В.А., ЕГН - ********** /наследници, заместили като страна наследодателя си В. Х. А., починал в хода на процеса/ сумата в общ размер на 3 866 лв.  /по 1 288,66 лв. на всеки един от тях/, представляваща  обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от това, че ищците не са могли пълноценно да използват и да се разпореждат с процесния имот- УПИ IV -877, кв.52 по плана на село ****, Община Родопи, обл. Пловдив, с административен адрес- с. ***, ведно с къща, находяща се във вътрешния двор на имота, долепена до задната стена на двуетажна масивна жилищна сграда, собственост на сем. В. , с лице към улицата, за  периода 01.11.2015 г. – 17.08.2017 г.

Осъжда Община - Родопи, с адрес- гр. ***, представлявана от кмета инж. П. С., да заплати на Н.Й.А., ЕГН – **********, сумата в размер на 1 934 лв. в периода 01.11.2015 г. – 17.08.2017 г. за обезщетението за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от това, че не е могла пълноценно да използва и да се разпорежда с процесния имот - УПИ IV -877, кв.52 по плана на село ****, Община Родопи, обл. Пловдив, с административен адрес- с. ***, ведно с къща, находяща се във вътрешния двор на имота, долепена до задната стена на двуетажна масивна жилищна сграда, собственост на сем. В. , с лице към улицата, в периода 01.11.2015 г. – 17.08.2017 г.

Осъжда Община - Родопи, с адрес- гр. ***, представлявана от кмета инж. П. С., да заплати на Н.Й.А., ЕГН - **********, Х.В.А., ЕГН - ********** и К.В.А., ЕГН - ********** /наследници, заместили като страна наследодателя си В. Х. А., починал в хода на процеса/ сумата в общ размер от 543 лв. /по 181 лева за всеки един/– обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за селскостопанската продукция /домати, краставици, чушки, зеле, 4 бр. грозде – асма, 1 плодово дърво ябълка и 1 плодово дърво смокиня/, която могла да се произведе в дворното място, ако ответникът е изпълнил задължението си за почистване на строителните отпадъци в имота за периода 01.11.2015 г. – 17.08.2017 г. УПИ IV -877, кв.52 по плана на село ****, Община Родопи, обл. Пловдив, с административен адрес- с. ***, ведно с къща, находяща се във вътрешния двор на имота, долепена до задната стена на двуетажна масивна жилищна сграда, собственост на сем. В. , с лице към улицата.

Осъжда Община - Родопи, с адрес- гр. ***, представлявана от кмета инж. П. С., да заплати на Н.Й.А., ЕГН – **********, сумата 272 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за селскостопанската продукция /домати, краставици, чушки, зеле, 4 бр. грозде – асма, 1 плодово дърво ябълка и 1 плодово дърво смокиня/, която могла да се произведе в дворното място, ако ответникът е изпълнил задължението си за почистване на строителните отпадъци в имота за периода 01.11.2015 г. – 17.08.2017 г. - УПИ IV -877, кв.52 по плана на село ****, Община Родопи, обл. Пловдив, с административен адрес- с. ***, ведно с къща, находяща се във вътрешния двор на имота, долепена до задната стена на двуетажна масивна жилищна сграда, собственост на сем. В. , с лице към улицата.

Отменя Решение 1576/08.05.2020г. на Районен съд –Пловдив, XXII гр.с., по гр.д. № 14253/2017г. в частта, с която са осъдени Н.Й.А., ЕГН **********, Х.В.А., ЕГН ********** и К.В.А., ЕГН ********** ***, представлявана от кмета инж. П. С., сумата в размер на 250 лева – разноски в производството по делото.  

като вместо това постановява –

Осъжда Община - Родопи, с адрес- гр. ***, представлявана от кмета инж. П. С., да заплати на Н.Й.А., ЕГН **********, Х.В.А., ЕГН ********** и К.В.А., ЕГН **********, общо сумата 1 788, 50 лв. за направени разноски, изчислени по съразмерност,  за двете съдебни инстанции /по гр.д.№  14253/2017г. по описа на  Районен съд –Пловдив, XXII гр.с.  и  по възз.гр.д.№ 1274/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., по възз.гр.д.№ 1274/2020г./.

Осъжда Н.Й.А., ЕГН **********, Х.В.А., ЕГН ********** и К.В.А., ЕГН **********,***, представлявана от кмета инж. П. С., общо  сумата 285  лв. за направени разноски, изчислени по съразмерност,  за двете съдебни инстанции /по гр.д.№  14253/2017г. по описа на  Районен съд –Пловдив, XXII гр.с.  и  по възз.гр.д.№ 1274/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., по възз.гр.д.№ 1274/2020г./.

В  тези обжалвани части решението  е окончателно.

                                   Председател  :

                                           Членове :