№ 219
гр. Смолян, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20255400500259 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение 136/28.04.2025 г. по гр. д. № 226/2025 г. Смолянски
районен съд е осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ
И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ при МВР да заплати на В. С. Б. сумата
от 2 803, 39 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение
за положения от ищеца нощен труд за периода от 10.09.2022 г. до 03.02.2025 г.,
получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с
коефициент 1, 143, ведно със законната лихва върху главницата от 04.02.2025
г. до окончателното й изплащане; ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение; ответникът е
осъден да заплати на РС – Смолян ДТ в размер на 112, 14 лева и разноски за
експертиза в размер на 150 лева.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА ОТ
НАСЕЛЕНИЕТО“ при МВР, чрез главен юрисконсулт С.С., с оплаквания, че
е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и е
необосновано.
Във въззивната жалба се сочи, че правния спор почива върху
отговора на въпроса приложима ли е общата нормативна уредба и в частност
КТ и чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ за преизчисление на нощния труд в дневен с
коефициент 1, 143 за служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЦЗМВР или същата
1
се дерогира от специалната правна уредба, предвидена в ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, която е съобразена с
основни правни принципи, включително и с европейското законодателство.
Сочи се, че разрешението, дадено от районния съд, създава прецедент, който
прецедент е резултат и от константната съдебна практика на Окръжен съд –
Смолян, като се твърди, че тази практика не кореспондира с практиката на
останалите окръжни съдилища и тази на ВКС. Сочат се решения по В. гр. д. №
71/23 г. и по В. гр. д. № 67/23 г. на ОС – Смолян, постановени след ТР №
1/15.03.2023 г. на ОСГК на ВКС, които на практика се съобразяват с
разрешението на поставения за тълкуване пред най-висшия в страната съд
въпрос, както и съобразяват разпоредбата на чл. 130 ал. 2 от ЗСВ. Прави се
позоваване и се цитира актуална практика на ВКС.
Във въззивната жалба се твърди, че възприетата от районния съд
аналогия с разпоредбата на чл. 50а ал. 2 от Закона за държавният служител е
ирелевантна с оглед разпоредбата на чл. 46 ал. 2 от ЗНА.
Твърди се, че не е налице юридическа непълнота, още повече е
неправилно същата аналогия да бъде отнесена към правото на ЕС. Твърди се
неправилно интерпретиране нормите на Съюза, водещо до погрешен извод на
съдебния състав за пряк афекти на Директива 2003/88/ЕО и необходимостта от
заместване чрез аналогия.
Твърди се неправилност и необоснованост на извода, че
същевременно полицаите и пожарникарите не могат да се възползват от
методиката по чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, от която пък се ползват работещите по КТ
в частния сектор, на които не им се полагат придобивките по ЗМВР, но защото
не са натоварени с особените функции и ограниченията по ЗМВР. Според
жалбоподателят превръщането на часовете положен нощен труд с коефициент
в частният сектор по КТ е за целите на заплащането на трудовото
възнаграждение, а не за компенсиране на тежестта на нощния труд. Сочи се, че
директивата не разглежда аспекти на трудовите възнаграждения, а засяга тези
свързани с организацията на работното време …; що се отнася до
съотношението между нормалната продължителност на нощния труд и
нормалната продължителност на труда през деня, СЕС най-напред отбелязва,
че нито една от разпоредбите на Директивата не съдържа указание по този
въпрос, тя установява само минимални изисквания, които включват
изискването за максимална продължителност на нощния труд от осем часа за
всеки период от 24 часа.; като предвижда задължението да се предприемат
необходимите мерки, така че работници, които полагат нощен труд, да се
ползват с подходяща за естеството на работата им защита, Директивата оставя
известна свобода на преценка на държавите членки по този въпрос.
Излагат се твърдения, че неправилно и необосновано се приема, че
делят 8 часа към 7 часа, за да се формира коефициент 1, 143 съобразно КТ, тъй
като ищецът действително е работил 8 часа нощен труд – превръщането на
нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличено
2
заплащане на нощния труд, а по ЗМВР такова се заплаща по силата на нарочна
заповед.
Твърди се, че не е разгледана правилно приложимостта на
разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР, която е императивна, както и
разпоредбата на чл. 187 ал. 4 от ЗМВР; не са взети предвид, че нормите на чл.
179 и чл. 187 ал. 9 и ал. 10 от ЗМВР са делегиращи и предвиждат условията и
редът за полагане на нощен труд, включително и заплащането му да се
извършват със съответните актове – наредба и заповед.
Твърди се, че районният съд е приложил нормите на общото
трудово законодателство при липса на законово основание за това. Прави се
позоваване на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на ЕС, като се
твърди, че първоинстанционното решение противоречи на правото на ЕС, тъй
като СЕС признава наличието на обективни обстоятелства като обезщетение и
компенсационни механизми, предвидени за обезпечаване на законово
определената продължителност на работното време през нощта, а с ТР на ВКС
същите са и индивидуализирани.
Сочи се в жалбата, че в случая не е налице и празнота в правната
уредба, а изрична регламентация, при това на законово, а не на подзаконово
ниво, която изрични предвижва в чл. 187 ал. 1 изр. 2-ро на ЗМВР, че
нормалната продължителност на полагания труд през нощта на държавните
служители в системата на МВР е 8 часа.
Твърди се от жалбоподателят, че прилагането на ЗМВР в точния
му смисъл, съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, не третира
дискриминационно служители в публичния сектор по отношение отчитане и
заплащане на положения от тях труд, не е в противоречие с правото на ЕС на
практиката на СЕС. За неоснователно се счита направеното заключение за
несъвместимост и неприложимост на нормата на чл. 187 ал. 4 от ЗМВР по
отношение на отнесените към нея правни норми. Според жалбоподателя
районният съд не отчита, че в чл. 267 от ДФЕС се съдържа разграничение
между тълкуването на правото на ЕС, което е в преюдициалната
компетентност на европейската юрисдикция и прилагането на това право,
което е в компетентността на националния съд.
По-нататък в жалбата се изреждат мерки за защита и
компенсаторни механизми, предвидени в ЗМВР, спрямо служителите по чл.
142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. Според жалбоподателя СЕС признава наличието на
такива обективни обстоятелства като обезщетение и компенсационни
механизми, предвидени за обезпечаване на законово определената
продължителност на работното време през нощта, то причините,
обосноваващи работно време от 22. 00 ч. до 06. 00 часа през нощта са налице
и обосновано определени при вида на функциите на изпълнение на тези
специални задължения. Твърди се, че при предвидени механизми за заплащане
на положен труд над нормата, т.е. труд, положен извън установеното работно
3
време, то съотнасянето на положения нощен труд от 8 часа към по-малката
продължителност от 7 часа и прилагане на преобразуващ коефициент по реда
на КТ и НСОРЗ е в противоречие с така постановеното решение на СЕС,
включително и с Определение на СЕС от 29.07.2024 г. и Решение на СЕС от
04.05.2023 г. по съединени дела С-529/21 – С-536/21, С-732/21 – С-738/21,
които сочат, че нормата на работното време в рамките на часовата му
продължителност на нощния труд на служителите по ЗМВР не се налага да
бъде по-кратка съобразно разпоредбите на общото трудово законодателство
по КТ.
По-нататък във въззивната жалба се излагат разбиранията на
жалбоподателя относно Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023 г. на
СЕС
В заключение във въззивната жалба се твърди, че разлика в
третирането не съществува и не води до резултат, който да е несъвместим с
нормите на Съюза; наличието на такава нормативна несъвместимост в
производство пред СЕС не е установявана, а резултат следва да е съвместим с
правото на Съюза, като Директива 2003/88/ЕО не съдържа изискване за
критерии и същите са на преценка на националните правоприлагащи органи
при съблюдаване на дадените разрешения на СЕС. Твърди се, че приетите с
решение С-435/2023 на СЕС изводи са в унисон с тези по дело С-260/20 г.,
решението по което е взето предвид при постановяване на ТР № 1/15.03.2023
г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното
решение; претендират се разноски; прави се възражение по чл. 78 ал. 5 от
ГПК.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ищецът В. С. Б., чрез пълномощник адв. В.Р., с който се оспорва въззивната
жалба като неоснователна.
В отговора се сочи, че поради противоречива съдебна практика и
постановяване на ТР № 1/15.03.2023 г., както и с оглед решенията от
24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020 г. и от 04.05.2023 г. по съединени дела
С-529/21 – С-536/2021 и С-732/2021 – С-738/2021, ОС – Смолян е отправил
преюдициално запитване по В. гр. д. № 193/2023 г., по което е образувано дело
С-435/2023 на СЕС, по което е постановено Определение от 29.07.2024 г., в
което се приема, че не се допуска правна уредба, която по въпроса за
нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането
на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи
по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група
работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо
работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от
закона цел на това законодателство и е съразмерна с тази цел; не се допуска
прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането
4
води до резултат, несъвместим с цитираните разпоредби от правото на Съюза,
по-специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и
разумен критерий.
Твърди се в отговора, че специалният закон и наредбите по
неговото прилагане не съдържат разпоредби, с които да се регламентират
мерки, които по адекватен начин да компенсират особената тежест именно на
нощния труд, поради което следва да се приложи методиката по чл. 9 ал. 2 от
НСОРЗ.
Твърди се, че прилагането на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ е изпълнение на
предвиденото в чл. 12 б. а/ от Директивата задължение да се предприемат
необходимите мерки, така че работниците, които полагат нощен труд и
работниците на смени да се ползват с подходяща за естеството на работата им
защита. Прави се позоваване на т. 73-80 от Решението по дело С-262/20 на
СЕС, в което се приема, че ли липсата на механизъм за преобразуване на
нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения от правен и
икономически порядък, и ако не се установи друго, подобен аргумент не
отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното
производство разлика в третирането.
Твърди се в отговора, че прилагането на ТР № 1/15.03.2023 г. на
ВКС би довело именно до разлика в третирането и до поставянето на
служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, работещи на смени и полагащи
нощен труд, спрямо същите служители, които не работят на смени и не
полагат нощен труд, както и спрямо служители в сходно положение, които
полагат нощен труд, в по-неблагоприятно положени. Сочи се, че посочената в
ТР разлика в третирането е оправдана именно със „съображение от правен
порядък“ по смисъла, вложен в т. 74 и т. 75 от решението по дело С-262/22 –
че „воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на
работното време през деня и нощта – „8 часа дневно“, независимо от частта на
денонощието“ и че „При разработването и приемането на ЗМВР
законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните
правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на
МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми…“. Сочи се,
че в т. 76 от решението по дело С-262/22 на СЕС обаче за подобно
съображение от правен порядък е прието, че: „видимо не отразява допустима
от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство
разлика в третирането“, освен ако не покажат друго проверките, които следва
да направи запитващата юрисдикция“. Твърди се, че при извършените
проверки се установява, че именно спецификата на служебните
правоотношения и равенството на гражданите пред закона изглежда, че не са
адекватно съобразени от законодателя в приетите изменения на чл. 187 от
07.07.2020 г., след като полагането на нощен труд от работещите на смени
служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР всъщност не се овъзмездява от
компенсаторни механизми.
5
С отговора се прави искане да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, претендират се разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателя юрисконсулт С. поддържа
въззивната жалба.
За въззивавемия пълномощникът му адв. В.Р. оспорва въззивната
жалба.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във
въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по
същество съобрази следното.
Не е спорно по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с
ответника, като за процесния период заема длъжността „Командир на екип в
група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Районна служба
„ПБЗН“ – Смолян към РД „ПБЗН“ – Смолян при ГД „БПЗН“ при МВР.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се
установява от извършената от вещото лице проверка на документи при
ответника, че на ищеца е заплатен положения нощен труд, без същите часове
нощен труд да бъдат превръщани в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.
Вещото лице сочи, че за процесния период ищецът е положил общо 1 371 часа
нощен труд, които са му заплатени на основание заповеди на Министъра на
вътрешните работи, издадени на основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР, където
съгласно т. 1 „За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.
00 и 06. 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер 0. 25 лева“. Вещото лице сочи, че
разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по
Наредбата е 188 часа; извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Експертизата
установява, че за процесния период положения извънреден труд от ищеца е
начислен и заплатен съгласно разпоредбите на наредбите, определени за
държавните служители в МВР.
В заключение /с уточненията в съдебно заседание/ вещото лице
сочи, че общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за
положен нощен труд за процесния период, преизчислен съгласно НСОРЗ за
ищеца е 2 803, 39 лева.
Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в
съответствие със закона според настоящата инстанция. Съгласно чл. 176 от
ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,
между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за
извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните
6
служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл.
187 ал. 9 и ал. 10 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи.
В действалите за процесния период от време наредби по чл. 187 ал.
9 и 10 от ЗМВР, в разпоредбите на чл. 3 ал. 3 предвиждат, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00
ч. и 6: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. В тези наредби липсва изрична норма, съответстваща
на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на
часовете положен труд с коефициент 1, 143. С отмяната на тази наредба /2016
г./ е налице законова празнота при уреждане на преизчисляването на нощния в
дневен труд за служителите в МВР.
При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото
сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за
преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените
в трудовото законодателство. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за дневно отчитане на
работното време. Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1, 143, получен при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното работно време /7 часа/. Противното разбиране,
както се твърди във въззивната жалба, би поставило държавните служители в
системата на МВР в неравностойно положение както спрямо останалите
държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово
правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за
извънреден труд. В този смисъл и Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. №
1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни
възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно
разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично
уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителния отговор на въпроса
за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния
принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от
Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение
принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът
констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им
разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или
морала.
Неоснователни са доводите, че положеният от ищеца часове нощен
труд следва да бъде заплатени само с по 0, 25 лева на час. На държавните
служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на
труд през нощта от 22: 00 до 6: 00 ч., като условията и редът за изплащане на
7
тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2
ЗМВР). За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22, 00 и
06, 00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение
за нощен труд в размер 0, 25 лв. Тази специална разпоредба съответства на
общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен
час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд
в размер не по-малък от 0, 25 лв. Разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ
предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да
се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби, които
установяват два отделни способа за заплащане на положения нощен труд.
Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат
съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби
се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща и
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от
27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо
приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че
ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева за всеки отработен час
през нощта.
Ако не се приеме гореизложеното във връзка с приложението на
чл. 188, ал. 2 ЗМВР, то празнотата може да бъде преодоляна по реда на чл. 46,
ал. 2 ЗНА - аналогия на закона (извеждане на правило относно неуреден
случай въз основа на изрично уредена сходна хипотеза), като се приложи
общата уредба на трудовите правоотношения в тази насока.
В случая следва да се вземе предвид, че въззиваемият е лице със
статут на държавен служител – чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. По отношение на
работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл. 50а,
ал. 2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.
Последните два закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат
специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а
именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от
структурите на МВР. Както ЗДСл, така и ЗМВР могат да регламентират
отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на
Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение
с правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда.
Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане
8
на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от
време, който в процесния случай е тримесечен.
В тази насока от неоспореното заключение на ВЛ е видно, че с
оглед броя на нощните смени, всяка от по 8 часа, след превръщането на
отработените нощни часове в дневни, получения брой часове надхвърлят
установеното работно време, поради което разликата се явява извънреден
труд. Т.е при съпоставката с общия брой нощни часове за периода като норма
часове, разликата от 188 часа е извън тази норма и е извънреден труд. Поради
това са неоснователни доводите във въззивната жалба за смесване на
понятията „нощен труд“ и „извънреден труд“ от районния съд.
Предвид изменението на чл. 187 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР с ДВ бр.
60/07.07.2020 г. следва да се допълни:
Съгласно чл. 187 ал. 1 изречение второ от ЗМВР, според
изменението в сила от 10.07.2020 г., нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Създадена е
нова ал. 4, според която, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Този
коефициент се равнява вече на единица, а не на 1, 143 , какъвто коефициент се
използва по силата на субсидиарното прилагане на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата при сумарно изчисляване
на работното време.
С тези изменения вече се установява законово закрепено
неравенство в третирането на полицаите и пожарникарите, те са поставени в
неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и
работещите по трудово правоотношение, поради което тези норми от
националното право са несъвмести с правото на ЕС.
С решението от 24.02.2022 г. на СЕО по дело № 262/2020 г., съдът
приема в т.73-79, че: „Що се отнася до обосноваността на евентуалната
разлика в третирането, следва да се припомни, разликата в третирането е
обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато
е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е
съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври 2020 г., Veselības ministrija,
C-243/19, EU:C:2020:872, т. 37 и цитираната съдебна практика). В това
отношение от преюдициалното запитване следва, че спорната в главното
производство липса на механизъм в Наредби № 8121з-592 и № 8121з-776 за
преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения
от правен и икономически порядък. Сочи се, че освен
ако не покажат друго проверките, които следва да направи запитващата
юрисдикция, подобен аргумент видимо не отразява допустима от закона цел,
годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в
третирането; от друга страна, запазването на подобен механизъм за
9
преобразуване би изисквало значителни допълнителни финансови средства.
Прието е, че подобен аргумент не може да се приеме; всъщност правото на
Съюза наистина не е пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни
съображения успоредно със съображения от политически, социален или
демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата на
мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по
себе си да представляват цел от общ интерес.
В решението на СЕС се сочи, че ако не е основана на такъв
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно
положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв
случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-
голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи
признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната
ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо
на преследваната с нея цел. Приема се от СЕС, че членове 20 и 31 от Хартата
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството
на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа
за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е
свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна на тази цел.“
В същото решение е разяснено /т. 38 - т. 40/, че правото на всеки
работник на ограничаване на максималната продължителност на труда и на
периоди на почивка, по-специално междудневна, не само представлява
особено важно правило на социалното право на Съюза, но и е изрично
прогласено в член 31 параграф 2 от Хартата, на която член 6, параграф 1 ДЕС
придава същата юридическа сила като Договорите (решение от 17 март 2021
г., Academia de Studii Economice din Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210, т. 36 и
цитираната съдебна практика). Разпоредбите на Директива 2003/88 и по-
специално членове 8 и 12 от нея, уточняват това основно право и поради това
трябва да се тълкуват с оглед на него (решение от 17 март 2021 г., Academia de
Studii Economice din Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210. С това напомняне, от
постоянната практика на Съда следва, че при тълкуването на разпоредба от
правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният текст, но и
контекстът й и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 11
юни 2020 г., CHEP Equipment Pooling, C-242/19, EU:C:2020:466, т. 32 и
цитираната съдебна практика).“
Съгласно чл. 5 ал. 4 от КРБ, международните договори,
ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за
Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат
10
предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им
противоречат. Такъв е ДЕС, който, както е посочено и в решението на СЕС, в
своя член 6, параграф 1 придава на Хартата на основните права на ЕС същата
юридическа сила като Договорите (решение от 17 март 2021 г., Academia de
Studii Economice din Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210, т. 36 и цитираната
съдебна практика). По т.1 от диспозитива на решението на СЕС е прието, че,
член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на
организацията на работното време, трябва да се тълкуват в смисъл, че не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на
такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд.
В тази връзка следва да се посочи, че с промяната на ЗМВР не са
предвидени такива мерки за защита, които да ползват само полагащите нощен
труд държавни служители по чл. 142 ал. 1 т.1 ЗМВР, а съществуващите в
ЗМВР защитни мерки се прилагат за всички държавни служители по т. 1,
включително неполагащите труд през нощта. По този начин, както е описано и
в т. 69 от решението на СЕС, националното право видимо изключва
държавните служители в МВР като полицаите и пожарникарите от обхвата на
общия правен режим, който предвижда ограничение от седем часа на
нормалната продължителност на нощния труд, от една страна, а от друга, не
предоставя на тези държавни служители възможността за преобразуване на
нощния труд в дневен.
При това положение разпоредбата на чл. 187 ал 4 от ЗМВР и изр.
второ на ал.1 на същия член не следва да се прилагат, защото са несъвместими
с правото на Съюза – те допускат определената в законодателството на
държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, включително за полицаите и пожарникарите, без тази разлика в
третирането да се основава на обективен и разумен критерий, не е свързана с
допустима от закона цел на нашето законодателство и е не е съразмерна на
тази цел. Изменението в ЗМВР, изрично закрепващо еднаква
продължителност от 8 часа на нощния труд с дневния и прилагането на
коефициент единица, не се основава на обективен и разумен критерий,
свързан с допустима от закона цел. Не се открива друга причина за промяната
в закона, освен спестяването на значителни финансови средства; както и
преодоляване на преобладаващата практика на съдилищата в страната, която
уважава исковете на полицаите и пожарникарите в резултат на прилагане,
заради празнотата в закона преди горното изменение, и наредбите, на чл. 9 ал.
11
2 от НСОРЗ. Този извод се налага и от мотивите за изменение разпоредбата на
чл. 187 от ЗМВР, в които мотиви липсва каквато и да е конкретика, обосновка
и посочване по ясен начин целта на това изменение. В законопроекта за
изменение на ЗМВР от 18.09.2019 г. въобще не са предвидени изменения или
допълнения на чл. 187 от ЗМВР. Тези изменения са предложени от група
народни представители между първо и второ четене на закона, с обосновка:
„Предвид спецификата на работа на служителите, в ЗМВР са залегнали и
специални правила по отношение на максималната продължителност на
работното време, при работа на смени /24 часа/, при начина на определяне на
служителите, които работят на ненормирано работно време и друг. Това от
своя страна обуславя изискването за регламентиране и на нормалната
продължителност на работното време през нощта за тези служители. От една
страна, това ще даде гаранции на служителите при полагането на нощен труд,
а от друга, ще наложи еднаквост при прилагането на разпоредбите,
регламентиращи полагането на нощен труд и ще допълни празнотата в
специалния закон“.
Както е посочено и в самото решение на СЕС, подобен аргумент
видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата
в главното производство разлика в третирането и не може да се приеме
спестяването на значителни финансови средства като аргумент, за да е
допустима разлика в третирането. Както е посочено и в преюдициалното
запитване на РС – Луковит, по което е образувано дело С-262/2020 г., в
доклада на МВР по приемането на наредбата от 2016 г. е подчертано, че ако се
приеме предложението на синдикалните организации /запазване на
коефициента 1, 143 по наредбата от 2014 г./, ще са необходими допълнителни
финансови средства, които, изчислени на база положения нощен труд през
месец юли 2016 г. възлизат на 18 324 000 лева.
Указано е по т. 79 от решението на СЕС, че ако не е основана на
такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно
положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв
случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-
голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи
признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната
ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо
на преследваната с нея цел. Така, при положение, че не следва да се прилагат
изр. 2 на ал. 1 от чл. 187 от ЗМВР и ал. 4 на същия член, заради
несъвместимостта им с правото на Съюза, ще се приложи същото разрешение
на спора, което е дадено при редакцията на ЗМВР преди изменението от юли
2020 г. – налице е празнота в уредбата, ето защо се прилага чл. 9 ал. 2 от
НСОРЗ и преизчисляването на възнаграждението за положения от ищеца труд
през нощта през целия исков период става с прилагане на коефициент 1, 143.
12
В Тълкувателно решение от 15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на
ОСГК на ВКС се приема, че при разработването и приемането на ЗМВР,
законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните
правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на
МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми.
Настоящият съдебен състав отчита, че нито в закона, нито в
наредбите след тази от 2014 г. е предвиден компенсаторен механизъм
/придобивка, привилегия/, която не е съществувала при действието на
наредбата от 2014 г. и която да е въведена именно с цел да компенсира
полагащите нощен труд полицаи и пожарникари за отпадането на
допълнителното възнаграждение за този труд, получавано чрез прилагане
методиката на чл. 31 ал. 1 от наредбата от 2014 г.
От справката от Министерство на вътрешните работи от
11.07.2023 г. се установява, че в числото на държавните служители по чл. 142
ал. 1 т. 1 от ЗМВР, какъвто служител е ищеца, има значителен брой
служители, които не работят на смени и не полагат нощен труд. Според
справката от МВР средно за годините 2019, 2020, 2021 и 2022 години 65, 20 %
от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР са работили на смени и са
полагали нощен труд, а 34, 80 % от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР
не са работили на смени и не са полагали нощен труд.
За да се даде отговор на въпроса дали са налице други механизми,
чрез които служителите, полагащи нощен труд, са компенсирани за по-
продължителния нощен труд, следва да се извършат съпоставки между тях и
полагащи нощен труд по трудово правоотношение, полагащи нощен труд от
лица в частния охранителен сектор и на следващо място, съпоставка със
служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, които не полагат нощен труд,
проследявайки предвидените в ЗМВР социални придобивки.
Полагащите нощен труд по трудово правоотношение лица според
разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от КТ полагат нощен труд в размер на 7 часа, а
ако е положен нощен труд с по-голяма продължителност, той се превръща в
дневен труд според разпоредбите на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ с коефициент 1, 143
/установената продължителност на дневния труд спрямо установената
продължителност на нощния труд/ или положения труд в повече от
установеното работно време се отчита и заплаща като извънреден труд.
Полагащите нощен труд в частния охранителен сектор нямат
привилегии като по-ранно пенсиониране, по-дълъг платен годишен отпуск и
други, но тези лица на първо място са в трудово правоотношение /чл. 50 и чл.
51 от Закона за частната охранителна дейност/, което означава, че се ползват
от разпоредбите на чл. 140 ал. 1 от КТ и съответното чл. 9 от НСОРЗ, т.е.
положения нощен труд над 7 часа се приравнява на дневен с коефициент 1, 143
и по този начин трудът над установения норматив се заплаща като
извънреден. На следващо място, придобивките на служителите по чл. 142 ал. 1
13
т. 1 от ЗМВР са предоставени с оглед осъществяването на залегналите в чл. 2
от ЗМВР дейности – защита на правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността, защита на националната сигурност,
опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.
От друга страна, следва тези придобивки да компенсират ограниченията като
тези по чл. 153 от ЗМВР, които служителите в МВР следва да търпят поради
особеното си положение и завишените изисквания към тях.
Разпоредбите на чл. 178 ал. 1 т. 1 – 6, чл. 179 ал. 1 и ал. 4, чл. 181
ал. 1, 2 и 3, чл. 182, чл. 183 ал. 1 и ал. 3, чл. 184 ал. 1, чл. 185 ал. 1, чл. 186, чл.
186а, чл. 187 ал. 5, 6 и 7, чл. 1891 чл. 190, чл. 191, чл. 233, чл. 234 и чл. 238 от
ЗМВР и чл. 69 от КСО не предвиждат каквото и да е разграничение на
служители, които полагат нощен труд и на служители, които не полагат нощен
труд. Така неполагащите нощен труд служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР
също получават допълнително възнаграждение в размер на 2 % за всяка
прослужена година, на неполагащите нощен труд лица също им се осигурява
храна или левовата й равностойност, както и работно или униформено
облекло или им се заплаща ежегодна сума за облекло; задължителното
здравно и социално осигуряване на неполагащите нощен труд лица по чл. 142
ал. 1 т. 1 от ЗМВР също е за сметка на републиканския бюджет; при
изпълнение на служебните си задължения всички служители по чл. 142 ал. 1 т.
1 от ЗМВР пътуват безплатно в обществения градски транспорт, като тази
възможност се ползва и от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 3 от ЗМВР. На
държавните служители, които ползват жилище при условията на свободно
договаряне, МВР изплаща компенсационни суми; служителите по чл. 142 ал. 1
т. 1 и т. 3 имат право на безплатна медицинска помощ в Медицински институт
на МВР и ползват почивните бази на МВР. По-голямата продължителност на
редовния платен годишен отпуск, както и допълнителен платен отпуск за
всяка прослужена година се ползва от всички държавни служители на МВР.
Разпоредбата на чл. 234 от ЗМВР предвижда обезщетение при прекратяване
на служебното правоотношение в размер до 20 месечни възнаграждения, като
не е предвидено ограничение тази социална придобивка да се ползва само от
служителите, полагали нощен труд. Няма такова разграничение и в
разпоредбата на чл. 238 от ЗМВР. По-ранното пенсиониране според
разпоредбата на чл. 69 ал. 2 от КСО също е предвидено за всички държавни
служители по ЗМВР.
Следва да се отчете и обстоятелството, че и полицаите и
пожарникарите, и работещите по трудово правоотношение в частния сектор,
имат право на безплатна храна и ободряващи напитки, съответно на левовата
им равностойност, при съответните условия. Също така, размерите на
минималната междудневна почивка и непрекъснатата седмична почивка,
включително тази при сумирано изчисляване на работното време по КТ и по
наредбата от 22.07.2022 г., са еднакви.
Този нарочен преглед на социалните придобивки, уредени в ЗМВР,
установява, че те не компенсират по-голямата продължителност на нощния
14
труд на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, тъй като те се ползват и от
служители, които не полагат нощен труд /съставляващи 34, 80 % от всички
служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР/, а някои от тези придобивки се
ползват и от лица в трудово правоотношение.
Цитираната законова уредба на социалните придобивки на
служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР дава основание на настоящия
съдебен състав да се разграничи от приетото в Тълкувателно решение №
1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, че „неблагоприятните
последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира
със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за
прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голяма основен платен
годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на
служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за
заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на
задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни
условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при
условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.“.
Решението по дело С-262/2020 г. на СЕС сочи, че не следва да се
приема национална правна уредба, според която нормалната продължителност
на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. В същото това решение се приема, че
във всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за
защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. Описаните по-горе
придобивки не могат да бъдат определени като „компесаторни механизми“,
като „други мерки за защита“ в смисъла, посочен в т. 51 от Решението по дело
С-262/2020 г. от 24.02.2022 г. на СЕС – те не са насочени специално към
полагащите нощен труд държавни служители, нито пък се предоставят поради
и съобразно продължителността на труда им през нощта, „не са свързани
пряко с естеството на нощния труд“. Тези придобивки очевидно са
предоставени, за да направят възможно осъществяването на залегналите в чл.
2 от ЗМВР дейности - защита на правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността, защита на националната сигурност,
опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението,
като същевременно компенсират ограниченията, например тези по чл.153
ЗМВР, които служителите в МВР следва търпят заради особеното си
положение, и завишените изисквания към тях.
В Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2024 г. СЕС приема,
че член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва
да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна
национална съдебна практика, ако прилагането й води до резултат,
несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по- специално - до
15
разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий.
Предвид разрешенията, дадени от СЕС, настоящият съд приема, че
следва да се съобразят нормите на правото на ЕС –
Член 12 от директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 04.11.2003 г., озаглавен „Защита на безопасността и здравето“:
„Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че:
а) работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени се ползват с
подходяща за естеството на работата им защита на безопасността и здравето;
б) съответните служби или средства за защита и профилактика във връзка с
безопасността и здравето на работниците, които полагат нощен труд и
работниците на смени, са равностойни на тези, които се прилагат за другите
работници и са на разположение по всяко време“;
Хартата на основните права на ЕС
Член 20 Равенство пред закона
Всички хора са равни пред закона.
Член 31 Справедливи и равни условия на труд
1. Всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат
достойнството му.
2. Всеки работник има право на ограничаване на максималната продължителност на труда, на периоди
на дневна и седмична почивка, както и на платен годишен отпуск
В Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023 г. се приема, че
член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да
се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за
нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането
на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи
по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група
работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо
работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.
Правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да
вземат предвид бюджетни съображения, успоредно със съображения от
политически, социален или демографски порядък, и да въздействат върху
естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива
съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес.
От извършените по делото проверки се оформя у членовете на
настоящия съдебен състав убеждение, че липсата на изрично правило за по-
малка продължителност на нощния спрямо дневния труд в предходната
редакция на чл.187 ЗМВР, както и промяната в чл.187, ал.1, изр.второ и ал.4
от ЗМВР от 11.07.2020 г. и в съответните наредби от 2020 г. и в сега
действащата наредба от 2022 г. всъщност са наложени, за да се спестят
значителни финансови средства. Подобни обстоятелства, съгласно решението
по дело С-262/20 г., включително спестяване на финансови средства, не могат
да бъдат аргумент за различно третиране и видимо не отразяват допустима от
закона цел, годна да обоснове това различно третиране.
16
В тълкувателното решение разликата в третирането е оправдана
именно със „съображение от правен порядък“ по смисъла, вложен в т. 74 и 75
от решението от 24.02.2022 г. по дело С-262/2022 – че „воля на законодателя е
да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта
- „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният
ден се разполага – през деня или през нощта…“ и че „ При разработването и
приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за
спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите
пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд
от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни
механизми…“.
В т.76 от решението на СЕС от 24.02.2022 г. обаче за подобно съображение от
правен порядък е прието, че: „видимо не отразява допустима от закона цел,
годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в
третирането“, освен ако не покажат друго проверките, които следва да
направи запитващата юрисдикция. „
Установеното според настоящия съдебен състав, не показва друго.
Именно спецификата на служебните правоотношения и равенството на
гражданите пред закона, не са адекватно съобразени от законодателя, след
като полагането на нощен труд от работещите на смени служители на МВР
всъщност не се овъзмездява с горните компенсаторни механизми по
описаните досега причини.
Обжалваното решение е правилно и в частта, с която са уважени
исковете за присъждане левовата равностойност на дължимата за периода и
неосигурена храна и напитки и лихвата върху нея. Целта на предоставянето на
храната по ал.3 на чл.181 ЗМВР е същата да бъде предоставена в точно
определен момент – по времето, когато се извършват дейности, свързани със
специфичния характер на труда. В случая храната не е своевременно
предоставена, към настоящия момент иск за реално изпълнение не може да се
предяви, което обаче съвсем не означава, че това право е погасено. Когато
едно задължение не е изпълнено и последващото му реално изпълнение е
лишено от интерес, това води до трансформация на задължението от
натурално в задължение за парично обезщетяване. Липсата на възможност
както за реално изпълнение, така и за компенсаторно парично обезщетение, в
каквато насока е възражението на жалбоподателя, би довело до крайно
несправедливия и противен на разума на закона резултат длъжникът да може
да се освобождава от това си задължение чрез неговото просто неизпълнение,
което не е целта на предвидените облекчения за служителите, полагащи труд
при специфични условия или през нощта. Ако се приеме тезата във въззивната
жалба на ОД на МВР, би се стигнало до неоснователно обогатяване на
работодателя.
17
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че
законосъобразно и обосновано районният съд е уважил исковата претенция,
поради което решението следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемия деловодните разноски за
настоящата инстанция в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение,
което възнаграждение не се явява прекомерно по смисъла на чл. 78 ал. 5 от
ГПК.
Водим от горното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 136/28.04.2025 г. по гр. д. №
226/25 г. на Смолянски районен съд.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ при МВР да заплати на В. С. Б. деловодни разноски за
настоящата инстанция в размер на 500 лева за адвокатско
възнаграждение
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18