Р Е Ш Е Н И Е
№ 260122 22.01.2021
г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На тринадесети януари две
хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.дело № 5904 по
описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на М.М.Б.
против „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на незаконосъобразно прекратяване на застрахователен договор за
застраховка „Каско“, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор от
ответника, който твърди, че искът е неоснователен.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и
моли съда да уважи иска, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество моли съда
да отхвърли иска и да присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено
следното:
На
19.12.2018 г. М.М.Б., чрез застрахователен посредник „***“ ООД, представляван
от застрахователния брокер и свидетел по делото Г. П. М., сключва с „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД автомобилна застраховка „Каско+“ за лек автомобил марка „***“,
модел „***“, с рег. № ***, за което е издадена комбинирана застрахователна
полица № ***, която е връчена на клиента, заедно с Общи условия. Срокът на
договора е от 20.12.2018 г. до 19.12.2019 г. Уговорената застрахователна премия
е в размер на 1095,64 лева.
На
05.12.2019 г. ищецът, отново чрез застрахователен посредник „***“ ООД и отново
чрез свидетеля М., подновява с „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД автомобилна
застраховка „Каско+“ за лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***,
за което е издадена комбинирана застрахователна полица № ***, която е връчена
на клиента, заедно с Общи условия. Срокът на договора е от 20.12.2019 г. до
19.12.2020 г. Уговорената застрахователна премия е в размер на 854,58 лева. В
полицата изрично е упоменато, че в случай на завеждане на претенция по
предходна действаща полица за същото МПС и при промяна на „Бонус/Малус“
стъпалото, застрахованият е задължен да довнесе дължимата допълнителна премия.
На
следващия ден, 06.12.2019 г., ищецът, без да уведоми свидетеля М., депозира
пред застрахователя уведомление за щета на застрахования автомобил по
предходната застрахователна полица № ***. Образувана е преписка по щета № ***/2019
г., по която застрахователят определя и изплаща обезщетение в размер на 871,46
лева.
Според
т.7.2 от Раздел II от Общи условия за автомобилна застраховка „Каско+“ (за краткост ОУ) в
случай на подновяване на застрахователния договор с приложен „Бонус/Малус“
(какъвто е процесният) и последващо предявяване на претенция по предходната
полица (каквото ищецът предприема), застрахователят има право да изиска
увеличение на застрахователната премия по подновената полица. В случай на
неплащане в срок на сумата на увеличението, застрахователят може да прекрати
застрахователния договор.
Според
т.1 от Раздел V от
ОУ всички съобщения и уведомления между страните по сключен договор за
застраховка, се правят писмено до застрахователя на посочения в полицата адрес,
респективно на последния адрес на застрахования, съобщен от него. Не се счита
за писмено съобщение или уведомление изпращането на факс или електронна поща.
На
30.12.2019 г. до свидетеля М. е изпратено съобщение по електронна поща, с което
застрахователят я уведомява, че до 14.01.2020 г. е необходимо да бъде издаден
анекс за доплащане на премия в размер на 112,58 лева, с която застрахователната
премия се увеличава на 956,96 лева, поради предявяване на претенция след
издаването на полицата, и тази сума да бъде платена. При бездействие в този
срок, застрахователният договор ще бъде прекратен. Свидетелят М. не е прочела
това съобщение, изпратено на електронната й поща.
На
17.01.2020 г. застрахователният посредник „***“ ООД поисква от застрахователя
нова оферта за застраховка „Каско“ за същата кола, но до сключване не се стига.
На
13.02.2020 г. застрахователят изпраща писмо до ищеца на адреса, посочен в
полицата, което да се счита за писмено предизвестие за прекратяване на
застрахователния договор, тъй като изисканата допълнителна премия не е платена.
Писмото се връща с отбелязване с пощенския служител като „непотърсено“. Поради
това на 25.03.2020 г. застрахователят изпраща писмо до „***“ ООД, получено на
27.03.2020 г., с което уведомява посредника, че застрахователният договор с
полица № *** е прекратен едностранно поради неплащане в срок на допълнителна
премия. Моли се да бъде уведомен ищеца за прекратяване на договора.
През
август 2020 г. ищецът претърпява ПТП с автомобила, като виновен за
произшествието е водачът на другия автомобил. Със завеждането на щетата се
заема свидетелят М., която взема документите от представителството на марка „***“
в гр. Бургас и отива в офис на ответника. Там й съобщават, че застрахователният
договор е прекратен. Тя се обажда по телефона на свидетеля Пламен Неделчев,
мениджър продажби в „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, който потвърждава, че
застрахователният договор е прекратен. Тъй като застрахователят отказва да
заведе щетата по застраховка „Каско+“, свидетелят М. завежда щетата в ЗК „***“
АД, тъй като виновният за произшествието водач е застраховал гражданската си
отговорност именно в тази компания. Свидетелят съдейства на ищеца да не му се
изплаща сума като обезщетение, а да се отремонтира автомобила за сметка на ЗК „***“
АД.
На
31.08.2020 г. упълномощен от ищеца адвокат депозира пред застрахователя писмо с
искане да бъде уведомен защо застрахователният договор е прекратен. Ищецът
получава писмен отговор на 21.09.2020 г., с който дружеството потвърждава, че
застрахователният договор е прекратен.
Тъй
като застрахователят отказва да „поднови“ застрахователния договор, свидетелят М.
съдейства за сключване на нов застрахователен договор „Каско“ с ЗК „***“ АД,
като на 23.09.2020 г. е подписана с тази компания застрахователна полица № ***
за застраховка „Каско на МПС“ за същия автомобил.
Според
свидетеля М. въпреки ситуацията, ищецът е бил „видимо е спокоен“.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приетите по делото писмени и гласни доказателства
(показанията на свидетелите Г. П. М. и Пламен Златков
Неделчев).
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.88, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.354, ал.2
от КЗ.
Прекратяването
на действието на договора с едностранно волеизявление от изправната страна
преди изтичане на срока му,
представлява разваляне на договора, ако основанието за прекратяване на
облигационната връзка е виновно неизпълнение на задължение от насрещната страна – аргумент от Решение
№ 219 от 9.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 203/2015 г., I т. о. За да настъпи правното
действие на изявлението за разваляне
на договора, то трябва да е в писмена
форма, когато договорът е в писмена форма, и да достигне до насрещната страна. Това следва и от
волята на страните по процесния застрахователен договор – всички съобщения и
уведомления между тях се правят писмено – т.1 от Раздел V
от ОУ.
Установява
се, че застрахователят е изпратил по пощата уведомление до ищеца, че счита
застрахователният договор за прекратен. Уведомлението
е изпратено с писмо с обратна разписка и е върнато като непотърсено. По възможността
да се приеме, че е налице фингирано връчване, е формирана постоянна практика на
ВКС, обективирана в решение
№ 148 от 02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 180 от
23.11.2016 г. по т. д. № 2400/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 41 от
29.05.2017 г. по т. д. № 60106/2016 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. и др. С тях се приема, че
законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения
между страните по договорните правоотношения. В случай, че страната избере да връчи
уведомление на насрещната
чрез пощенска пратка, то съгласно разпоредбата на чл.
36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските
пратки се определят според Общи правила, приети с решение № 581/27.10.10 г. от
Комисията за регулиране на съобщенията. В чл.
5, ал. 3 на Общите правила са разписани действията, които следва да
извършат пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка не е
предадена при посещение на адреса - пощенският оператор удостоверява, че
пратката не е доставена на адреса и същата е върната на подателя съгласно
изричното указание в чл. 14
от правилата. Общите правила и чл.
36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги не въвеждат фикция, че при липса на фактическо връчване,
дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл.
5, ал. 3, пратката ще се счита за доставена на получателя. Прието е, че при
предвидени в договора конкретни способи за връчване на кореспонденция между
страните, редовността на връчването се преценява според клаузите на договора.
В
този смисъл, след като се касае за препоръчана
пощенска пратка, удостоверителното
изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в
пощенската служба по чл.
5, ал. 3 от Общите правила не презумира недобросъвестното поведение на
получателя (например укриване или отказ за получаване или узнаване на
съдържанието на съобщението), тъй като последният не е страна по договора между
подателя и пощенския оператор. В
застрахователния договор няма клауза, която да предвижда,
че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата без
фактически същото да е получено. При
липса на клауза в договора, която фингира
недоставено или само изпратено съобщение като получено, и липса на доказателства за недобросъвестно
поведение на получателя, не
е надлежно връчено уведомление за разваляне
(прекратяване) на договор, което е изпратено до
длъжника с писмо с обратна разписка и е върнато на подателя като непотърсено –
аргумент от Определение № 272 от 4.05.2020 г. на ВКС
по т. д. № 1729/2019 г., II т. о.
В
този смисъл ищецът е уведомен, че застрахователят счита застрахователния
договор за развален едва на 21.09.2020 г., когато адвокат К. получава писмено
уведомление в този смисъл от застрахователя. До тази дата застрахователният
договор е действащ и поражда правни последици.
В
случая застрахователят приема, че застрахованият виновно не изпълнява
задължение по договора, но не му предоставя срок за изпълнение, какъвто
изискват и ОУ, тъй като ищецът не е бил уведомен надлежно (писмено според ОУ) за
задължението си да доплати застрахователна премия. Той не е бил уведомен и от свидетеля
М., която твърди (неизгоден за себе си факт), че не е уведомила Б., че следва
да доплати сума по застрахователния договор.
С
оглед горното, в случая не са настъпили последиците
от разваляне на застрахователния договор, поради което за ищеца не настъпват „неимуществени вреди от незаконосъобразното прекратяване
на договора за застраховка „Каско““.
Дори
и да се приеме, че застрахователният договор е развален („прекратен“ според
застрахователя), то, както се посочи, това разваляне настъпва, считано от
21.09.2020 г. От тази дата до предявяване на иска на 28.09.2020 г., а и в
по-късен момент, няма доказателства ищецът да е претърпял неимуществени вреди –
свидетелят М. посочи, че ищецът е бил „спокоен“ и той „нищо не е загубил“,
защото тя му е „оправила всичко“.
Ето
защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Тук се налага следното
уточнение:
Искът
е предявен на 28.09.2020 г., а не на 25.09.2020 г., но доколкото се претендира
присъждане на „законна лихва от завеждане на исковата молба“, то следва да се
приеме, че се касае за техническа грешка и волята на страната е ясна –
присъждане на законна лихва от образуване на делото, а не от по-ранен момент.
По разноските:
С
оглед този изход на делото право на разноски има само ответникът, които са в
размер на 528 лева, адвокатско възнаграждение, съобразно списък с разноските по
чл.80 от ГПК. С оглед материалния интерес по делото, минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 528 лева с ДДС (аргумент от чл.7, ал.2, т.2 и
пар.2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения), поради което не е прекомерно
и следва да се присъди в цялост.
Мотивиран
от горното ГПК Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.М.Б., ЕГН – **********,
против „ДЗИ
– ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК – *********, осъдителен иск за сумата от 3000 (три хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно
прекратяване на договор от 05.12.2019 г. за застраховка „Каско+“ за лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, за което е издадена
комбинирана застрахователна полица № ***, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба на 28.09.2020 г. до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА М.М.Б., ЕГН – **********, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 528 (петстотин двадесет и осем)
лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(П)
Вярно с оригинала!
ММ