Решение по дело №1601/2021 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 245
Дата: 20 декември 2021 г. (в сила от 17 март 2022 г.)
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20211210201601
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 245
гр. Благоевград, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова

при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20211210201601 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АЛ. Г. Ц. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С*, ул.”П*,
подадена чрез адв.Б. с адрес за кореспонденция гр.С*, бул.”Ш*, *, срещу Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К
№ 5080689 на ОДМВР Благоевград, с който на жалбоподателя, за административно
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания електронен фиш, оспорва се
възприетата от наказващия орган фактическа обстановка, като се навеждат твърдения, че на
процесната дата жалбоподателят не е управлявал автомобила на посоченото място, че същия
не е собственик на автомобил с посочения рег.номер,както и че същият е издаден при
допуснати нарушения на процесуалните правила. Иска се от съда да отмени издадения
електронен фиш, като незаконосъобразен. Претендират се разноски.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание жалбоподателя, редовно
призован не се явява и не изпраща процесуален представител. В писмено становище от
надлежно упълномощен адвокат се излагат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш с искане за неговата отмяна. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура Благоевград, редовно
призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по същество.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по
делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 06.07.2021г., в 10.38 часа, по път 1 Е79, на км. 361, с посока на движение към
гр.Симитли при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведена с пътен знак В-26 с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 № 11743d4, била засечена скорост на движение на МПС
„“Ф*”, с рег. № * от 97 км/ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %)
при разрешена такава - 60 км – т.е превишение от 37 км/ч.
Товарния автомобил с така разчетения регистрационен номер бил регистриран като
собственост на МВР. Въз основа на тези данни от ОДМВР- Благоевград е издаден
електронен фиш серия К № 5080689 срещу жалбоподателя А.Ц. за налагане на глоба в
1
размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП, предмет на контрол в настоящото
производство.
Издадения фиш е бил връчен на жалбоподателя на 20.10.2021г., като в законоустановения
срок, същия подал жалба пред Районен съд гр.Благоевград с твърдения за неговата
незаконосъобразност.
От събраните доказателства, съдът намира, че се установява частично приетото като факти в
атакувания електронен фиш.
От приложения към делото снимков материал –снимка № 11743d4/0157841 (заснета с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип) се установява, че на процесната дата – 06.07.2021г., в 10.38 ч., при
локация Е79 км.361, при G. координати 42.010281 23.074225 е измерена скорост на
движение от 97 км/ч след приспаднат толеранс, като са записани датата, часа, фиксираната
скорост и е заснет регистрационния номер на автомобила.
По делото е приложен и протокол, съставен на 06.07.2021г. за използване на АТСС по
чл.10,ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата
Използваната за установяване на процесното нарушение преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е
преминала проверка на 28.04.2021г., при която е установено съответствие с одобрения тип,
както и наличието на всички необходими надписи и означения върху средството за
измерване. В подкрепа на приетото са и гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитания по делото свидетел К.. и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, а именно снимков материал,
справка за собственост на МПС, справка за нарушител/водач, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126, протокол за използване на АТСС, протокол от проверка
№ 16-С-ИСИС/28.04.2021 г., заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., писмо № 11-00-
275/22.11.2021г. ведно с копие от скица – схема на пътя. Служебно са изискани от съда
доказателства за собствеността на автомобил с рег.№*, както и информация дали по повод
атакувания фиш е прилагана процедура по чл.189, ал.5 от ЗДвП, като в тази връзка по
делото е представена справка за собственост на този автомобил, от която се установява, че
именно той е собственост на жалбподателя, както и че не е прилагана процедура по чл.189,
ал.5 от ЗДвП. От страна на жалбоподателя е представена служебна бележка от работодателя
му, от която се установява, че същия на процесната дата е изпълнявал трудовите си
задлъжения в гр.Костинброд.
Съдът кредитира показанията на св. К., доколкото същите са последователни и
логични, като съдържат информация за процедурата по установяване на нарушение със
системата за контрол. От показанията на този свидетел се установява, че мястото, където е
било заснето нарушението попада в обхвата на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на
скоростта от 60 км/ч. От показанията на свидетеля се установява, че използваното АТСС се
монтира на пътя, като след въвеждане от страна на полицейския служител на указаното с
пътния знак максимално допустима скорост на движение, техническото средство
автоматично заснема автомобилите със скорост на движение на допустимата такава, като
генерираните снимки се изпращат чрез GSM оператор в системата, където след обработка на
снимковия материал се издава съответния електронен фиш.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН вр. чл.189, ал.8 ЗДвП, поради което е допустима. .
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
2
При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове, районният съд е инстанция по
същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че атакуваният електронният фиш
е издаден от компетентна ОД на МВР, в рамките на предоставени със ЗАНН и ЗДвП
правомощия, за което по делото са представени безспорни доказателства /Заповед л.17/. с
оглед така представената заповед и нейното съдържание, същите са изводите на съда и по
отношение на служителя, установил нарушението, Същият съдържа предвидените с чл.189,
ал.4, изр. 2-ро ЗДвП, задължителните реквизити и съответства на утвърдения от Министъра
на вътрешните работи образец. В съответствие с цитираната разпоредба, в електронният
фиш са отразени данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
ползвателя на превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното ѝ заплащане.
Мястото, времето на извършване на нарушението и самото нарушение са отразени с
необходимата конкретност и яснота, като е посочена въведеното със съответния пътен знак
ограничение на скоростта и установената скорост на движение на заснетото МПС..
Соченото в ЕФ се подкрепя и от събраните писмени доказателства, чрез предоставената
информация от Областно пътно управление, установяващи, че посочения километър е бил в
обхвата на знак В26.Съставен е и предвидения с чл.10 на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г Протокол от използване на АТСС /, в който е вписано, че нарушението е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с фабричен
номер SN11743D4, като същото съответства на отразеното в приложеното по делото копие
от разпечатка от снимка.
От приложения по делото протокол № 21-С-ИСИС/ 29.04.2020г. от проверка, съдът
установи вида, типа, техническата годност и изправност на техническото средство. От
посочените писмени доказателства, се установява, че техническо средство ARH CAM S1 с
фабричен номер SN11743D4 представлява преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации.
Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, при отсъствие на човешка
намеса при установяване на нарушението, гарантиращо избягване на субективният човешки
фактор.
С публикуваните в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г. изменения на ЗДвП, законът е съобразен с
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването на мобилни
камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта, като в разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП е добавен терминът "автоматизирано" техническо средство. А
съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически
средства и системи" са както стационарните системи (прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган), така и мобилните технически средства, които могат да са
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес. Ето защо след законодателните промени при мобилните системи за
видеоконтрол от съществено значение е независимо от присъствието му при установяване
на нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и задава
3
ограничението на скоростта, и след преустановяване на контрола да го изключва и
демонтира / спазването на този ред в случая се установи и от показанията на св.К./. В тази
последователност от действия се изразява поставянето на начало и край на работния процес
от контролния орган.
С оглед на измененията на закона и като взе предвид обстоятелството, че използването на
мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на
контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното
техническо средство, районният съд намира, че използваната в случая система за
видеоконтрол представлява годно автоматизирано техническо средство.
В този смисъл е и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата (Наредбата). В чл.9 от същата е предвидено, че за осъществяване на контрол с
АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно
разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока. Служителят
включва автоматизираното техническо средство или система и извършва необходимите
първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на
работния процес. След изтичане на времето за контрол, служителят изключва
автоматизираното техническо средство или система, като информацията със запаметените от
уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за
издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се
отразява в протокола по чл. 10 от Наредбата. В разпоредбата на чл. 11 от Наредбата /в
редакцията му към датата на нарушението/ изрично е регламентирани възможността за
осъществяване на контрол чрез мобилно АТСС – използват се служебни автомобили или
мотоциклети. движещи се в пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол
или АТСС, разположени временно на участък от пътя /какъвто е настоящия случай/. В
случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение
нарушителите се спират на място и се предприемат действия за реализиране на
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. За нарушения,
установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават.
Съгласно чл. 10, ал.2 от Наредбата само при контрол във време на движение с мобилно
АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък /какъвто не е настоящия
случай/.
Съобразно това следва, че санкционирането на нарушители посредством издаване на
електронен фиш е допустимо и законосъобразно при осъществен контрол с работещо на
място мобилно АТСС, или такова разположено временно на участък от пътя.
При формална законосъобразност на атакувания електронен фиш, обаче съдът
намира, че в случая неправилно е ангажирана отговорност на жалбоподателя. Безспорно е
установено от приобщените по делото писмени доказателства, че нарушението е заснето със
система за видеоконтрол, временно разположена на пътя, която по правило е предназначена
за автоматично фиксиране на допуснатите нарушения на правилата за движение, при
предварително зададени параметри на ограничение, натрупване и архивиране за последващо
използване на съпътстващата информация от измерването. Измерването и регистрирането на
скоростта, и записът на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично
от системата радар-камера-компютър. Данните от радара, въведените ограничения и
работните режими на системата са криптирани и вградени в доказателствения
видеоматериал. По този начин всяко едно нарушение на правилата за движение автоматично
се записва и съхранява като отделен файл, а за целите на съдебните производства по
обжалване на издадените ЕФ - се разпечатва на хартия във формата на снимка. При това,
при установяване на нарушенията не участват контролните полицейски органи, те нито
спират, нито проверяват водача на автомобила, нарушението се установява единствено въз
основа на записа от системата радар-камера-компютър. Затова и разпоредбата на чл.189,
4
ал.15 от ЗДвП постановява, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес.
В конкретния случай отчитайки приложената снимка /л.8/, и като взе предвид, че
снимката е единственото доказателствено средство в хипотезата на чл.189, ал.15 от ЗДвП,
въз основа на която се ангажира отговорността за управление на автомобил със скорост над
допустимата за съответния пътен участък, съдът установи, че заснетия автомобил е с рег.№
*, , а от представената справка за собственост /л.10/ на този автомобил се установява, че
същия е собственост на МВР, а не на лицето, сочено като нарушител в атакувания
електронен фиш. Анализа на тези доказателства води до извод, че в случая неправилно е
определен субекта на отговорност и се явява недоказано участието на жалбоподателя в
претендираното нарушение. Като в подкрепа на този извод е и представената служебна
бележка, удостоверяваща местонахождението на жалбоподателя към процесната дата. При
това положение и с оглед възприетата и изложена по - горе фактическа обстановка, съдът
счита, че административното нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДВП, не може да се вмени във
вина на жалбоподателя, поради недоказаност на възможността лицето да е субект на
административната отговорност. Макар в електронния фиш името на жалбоподателя да е
посочено, като собственик, на когото е регистрирано моторното превозно средство, по
делото бяха събрани безспорни доказателства, че жалбоподателя не е собственик на
процесния автомобил. По тези причини електронният фиш се явява незаконосъобразно
издаден - предвид приетата липса на доказателства обуславящи административната
отговорност на жалбоподателя за конкретното нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДВП. Извод,
който не се променя от факта, че жалбоподателят е разполагал с възможност да подаде по
реда на чл. 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата писмена декларация, относно
обстоятелството управлявал ли е на процесните дата и място посочения автомобил,
съответно ако не е - да посочи лицето, на което е предоставил управлението, от която по
една или друга причина не се е възползвал, тъй като органите на МВР са тези, които е
следвало представят доказателства относно качеството, в което е посочено, че е ангажирана
отговорността на лицето. Последното съдът намира, че е било необходимо във връзка с
установяване на автора на деянието, доколкото автомобилът не е бил спрян от контролните
органи, непосредствено след като средството за измерване на скоростта е отчело движение
със скорост над максимално допустимата за извън населено място, за да бъде установена на
място самоличността на водача, а фактът на заснемане на лекия автомобил сам по себе си се
явява недостатъчен за установяването на нарушителя, без да се предприемат по - нататъшни
действия в тази насока ..
Предвид всичко изложено съдът намира, че в конкретния случай по делото бях събрани
достатъчно и убедителни по своето съдържание доказателства за това, че нарушението не е
извършено от жалбоподателя и заснетия автомобил не е негова собственост, поради което и
електронния фиш следва да бъде отменен.
По отношение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът
намира следното.
5
В писмена молба-становище е направено искане за присъждане на разноски, като е
приложен списък и договор за правна защита и съдействие, от които се установява
претендиране на сума в размер на 500 лв., представляваща изплатено адвокатско
възнаграждение. От друга страна с писмо на наказващия орган е направено възражение за
прекомерност. В конкретния случай съдът прие, че с атакувания електронен фиш
незаконосъобразно е ангажирана отговорност на жалбоподателя, като с цел да установи
правото си е ползвал адвокат във връзка, с което е сторил разноски. Съгласно чл.63, ал.3 от
ЗАНН, страните имат право на разноски. Според ал.4 на същия текста обаче, когато се
направи възражение от насрещната страна за прекомерност, както е настоящия случай съдът
преценява фактическа и правна сложност на делото и ако прецени може да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съобразявайки предвиденото от
законодателя, настоящия съдебен състав намира, че настоящото производство не може да
бъде определено като такова със значителна фактическа и правна сложност, същото
продължи в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, поради което и
претендираната сума се явява прекомерна спрямо характера на делото, поради което и
възражението в тази насока се явява основателно и същата следва да бъде ревизирана. С
оглед горното и съобразявайки разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира,
че искането за разноски следва да бъде уважено, като претендираната сума бъде коригирана
и издателят на незаконосъобразния акт да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата
от 300 /триста лв./, който размер според съда съответства на действителната фактическа и
правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1, пр.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 5080689 на ОДМВР Благоевград, с който на
АЛ. Г. Ц. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С*, ул.”П* Н*”№*, за административно
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева
ОСЪЖДА ОД на МВР Благоевград да заплати на АЛ. Г. Ц. с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр.С*, ул.”П* сторени от същия разноски за адвокат в размер на 300 лв./триста/ лева,
като в останалата част, над уважения размер ОТХВЪРЛЯ искането, като неоснователно
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Благоевград в 14 -
дневен срок, считано от съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6