О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/ .08.2019 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на първи август
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Колева
въззивно търговско дело № 963 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
постъпилa въззивна жалба с вх. № 31209/30.04.2019 г. от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, гр. София, чрез адв. П.Р.- ВАК, срещу решение № 1489/11.04.2019 г.,
постановено по гр. дело № 5764/2018 г. по описа на ВРС, 21-ви състав.
І. По допустимостта на
въззивното производство.
Въззивната жалба е
подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК, и е
процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК
реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата
държавна такса за въззивното производство е внесена.
Преписи от
въззивната жалбa са връчени на насрещната страна.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор от „НВТ ИНВЕСТ“ ООД, гр. Варна, представлявано от
управителя Владимир Велчев Тонев, чрез
адв. Я.Я.. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за
проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
ІІ. По предварителните
въпроси.
В жалбата си
въззивникът „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД обосновава подробно оплаквания за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в цялост. Претендира, че правомерно е отказал изплащане
на обезщетение по заведената щета вследствие неизпълнение на застрахователния
договор от страна на застрахования, което неизпълнение е било значително с
оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в договора. Tвърди, че по
делото били опровергани твърденията на насрещната страна за липса на
сигнализация за водопроводна авария и навлизане на вода в подлеза на пътен
възел „Почивка“, както и забрана за навлизане в него към датата на застрахователното
събитие – 21.12.2017 г., около 20.10 часа. Излага, че видно от Справка рег.№
819000-2019 по УРИ: 81900-1080/09.01.2019 г. на Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – гр. Варна на 21.12.2017 г. в 19.03 часа в ОДЧ на ОДМВР – гр. Варна бил
получен сигнал за наводняване на пътното платно на бул. „Васил Левски“ в района
на пътен възел „Почивка“. По подадения сигнал в 20.00 часа бил изпратен екип
ППК – 657, който взел необходимите мерки за ограничаване на пътното движение и достъпа
до автоподлеза на пътния възел. Сочи се също, че за безопасността на
участниците в движението, напречно на пътното платно, били поставени
светлоотразителни конуси и полицейски ленти, а движението в посока к.к. Златни
пясъци било отклонено през бул. „Княз Борис I“ до отстраняване на аварията и
отводняване на платното. Твърди, че видно от Справка № ВП – 2123/16.11.2018 г.
работната група на ВиК започнала работа по отстраняване на възникналата авария
на 21.12.2017 г. в 20.00 часа, като същата продължила до 16.00 часа на
22.12.2017 г. От изложеното обосновава извод, че към 20.10 часа този участък е
бил забранен за движение. Сочи, че от самите обяснения на ищеца, обективирани
във Възражение вх.№ 26/01.02.2018 г. до централното управление на
застрахователя, се установява, че непосредствено преди да навлезе в подлеза, в
посоката на движение на процесното МПС, той е забелязал полицейския автомобил.
Счита, че ако ищецът е действал при полагане на необходимата грижа, то същият е
щял да намали скоростта, да подходи с внимание към участъка, който е бил
сигнализиран, както постъпил и разпитания по делото свидетел Куцаров, който се
движел непосредствено зад автомобила на ищеца, но щом видял багера и патрулната
кола спрял и полицаите го предупредили за аварията.
Намира за
недоказани твърденията на ищеца във връзка с наводняването на автомобила като
следствие от бързото покачване нивото на водата, а за единствено релевантен в
случая сочи факта, че към момента на навлизане в участъка /20.10 часа/ същият
вече е бил наводнен и не е било възможно преминаване. Претендира за
установяване неправилната експлоатация на процесното МПС по см. на т.9.1.13 от
ОУ, която изключва отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение
при „управление на леки автомобили на
пътни участъци или в места, които предполагат висок риск от увреждане на МПС,
или в резултат от навлизане в пътища, които са явно неподходящи за движение на
МПС от съответния вид“. Позовава се също и на вменените по силата на новия
КЗ, чл. 395, ал.1, задължения на застрахования да вземе мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди и да спазва предписанията на застрахователя.
Настоява, че ищецът е проявил груба небрежност с навлизането си в достатъчно
добре сигнализиран и осветен участък с високо ниво на събрани води, за
преминаването през които процесното МПС не е технически пригодено. Като
основание за последвалия отказ за изплащане на обезщетение е посочена и т.10.8
от ОУ към сключения между „НВТ ИНВЕСТ“ ООД и жалбоподателя застраховка „Каско+“
във връзка с неизпълнение на произтичащите от договора задължения за
застрахования. Отделно от това, въззивникът сочи, че съгласно т.9.1.17 от ОУ
застрахователят не предоставял застрахователно покритие за щети, настъпили в
резултат на повреда на двигателя от навлизане на вода, кал и други в цилиндрите
на двигателя, какъвто е процесният случай. В условията на евентуалност отправя
искане за отхвърляне на ищцовата претенция за заплащане на сумата от 150 лева,
представляваща заплатена сума за „Услуги по регистрация“ във връзка с
твърдяната загуба на регистрационна табела вследствие на застрахователното
събитие, като твърди, че същата не представлява покрит застрахователен риск по
процесния договор.
Моли за отмяна на
решението и постановяване на друго решение, с което да се уважи въззивната
жалба, респ. да се отхвърлят предявените искове, както и да се присъдят
извършените съдебни разноски и адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции.
В срока за отговор
по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна „НВТ
ИНВЕСТ“ ООД, чрез пълномощника адв. Я.Я. - ВАК, е постъпил отговор, с който
оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че по делото не са били събрани
доказателства, от които да се установи наличието на твърдените от жалбоподателя
сигнализация за водопроводна авария, обезопасяване на пътното платно, респ.
временна реорганизация на движението. Сочи, че единствено установено било как на
мястото на наводнението – пътен възел „Почивка“ е била разположена строителна
машина на ВиК, която към момента на настъпване на застрахователното събитие се
намирала на остров встрани от пътното платно, което е позволявало на МПС да
преминават в областта на наводнения участък. Изложеното се подкрепяло и от
изслушаните в хода на първоинстанционното производство свидетелски показания на
свидетеля Красимир Куцаров. Твърди, че от събраните по делото доказателства не
може да се заключи и че след пристигането на служителите на МВР на мястото на
инцидента са били предприети някакви действия по реорганизация на движението
съобразно разпоредбата на чл. 165, ал. 1, т.9 ЗДвП, доколкото видно от
показанията на свидетеля Куцаров служителите на МВР са се намирали в служебния
си автомобил. Намира, че от приобщеното по делото писмо от 09.01.2019 г. на
сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР – гр. Варна, не може да се заключи каква е
била фактическата обстановка преди навлизането на застрахованото МПС в
наводнения участък, който документ не притежаваща обвързваща доказателствена
сила по см. на чл. 179 ГПК.
Въззиваемото дружество
се позовава на приетото по делото заключение по проведената САТЕ, съгласно
което разположението на аварията в подлеза на пътен възел „Почивка“ в неговата
най-ниска част не позволявало на водача на застрахованото МПС да прецени реално
наличието на вода и нивото й, за което допринасял и момента на инцидента, а
именно тъмната част на денонощието. Оспорва твърденията за проявена груба
небрежност от страна на водача, респ. неизпълнение на задължения по процесния
договор, като подчертава отново отсъствието на сигнализация за аварията и
липсата на обективна възможност за реална преценка на ситуацията. В хода на
производството не били събрани и доказателства за нарушаване правилата за
движение от водача на застрахованото МПС, който според свидетелските показания
се движел с нормална скорост от 50-
Моли за отхвърляне
на процесната въззивна жалба като неоснователна и необоснована, потвърждаване
на решението и присъждане на разноски, включително заплатеното адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция.
III. По
доказателствата: С жалбата си „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД е поискало допускане до разпит като свидетели на мл. инспекторите И.Б.М.и Д.И.Д.,
които били изпратени като патрулиращ екип на мястото на наводнението. Искането
е отправено за установяване на фактите, че към 20.00 часа на 21.12.2017 г.
мястото на инцидента е било обезопасено и са били предприето необходимите
действия за ограничаване на движението. Посочено е от въззивника, че в
нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд в проведеното на
15.03.2019 г. о.с.з. по делото е оставил доказателственото искане без уважение,
доколкото е приел, че не е налице ново обстоятелство по см. на чл. 147, т.1 ГПК.
В срока за отговор
въззиваемото дружество изразява становище за неоснователност на искането за
допускане на гласни доказателствени средства.
Видно от
приложеното гр.д.№ 5764/2018 г. по описа на ВРС, искането за допускане до разпит на посочените
автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Варна е било
оставено без уважение при първоинстанционното разглеждане като направено в
условията на процесуална преклузия, при липса на основание за прилагане на
изключенията по чл. 147 ГПК. Изложеното от районния съд в тази връзка не се
споделя от настоящата инстанция. Обстоятелствата, че от страна на ОД на МВР са
предприети мерки във връзка с аварията на ВиК мрежата и за това кои са
конкретните лица, които са взели на място тези мерки, е станало известно на
жалбоподателя едва след представяне с постъпилото по делото писмо вх. №
12337/18.02.2019 г. от ОД на МВР - Варна, сектор „Пътна полиция”, на препис от
писмо изх. № 819000-
Не са констатирани
от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция, които да налагат
повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между страните.
Производството
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване
на страните.
При изложените
мотиви и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за
разглеждане въззивна жалба с вх. № 31209/30.04.2019 г. на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано
от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева, чрез
пълномощника адв. П.Р., срещу решение № 1489/11.04.2019
г., постановено по гр. дело № 5764/2018 г. по описа на ВРС, 21-ви състав, с
което е осъдено „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД да заплати на „НВТ ИНВЕСТ“ ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. Юрий Венелин № 22, ет.1, представлявано от управителя
Владимир Велчев Тонев, сумата от 10808,10
лева (десет хиляди осемстотин и осем лева и 10 ст.), съставляващи
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско+“, оформена в
застрахователна полица №440117031019447/10.04.2017 г., валидна за периода
18.04.2017 г. – 17.04.2018 г., вследствие причинени на притежавания от „НВТ
ИНВЕСТ“ ООД автомобил „Мерцедес-Бенц”, рег. № ****имуществени вреди, за което
обстоятелство е образувана застрахователна преписка №44010311710904/22.12.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата
молба в съда – 23.04.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
258,21 лева съставляваща мораторна лихва върху дължимата главница за периода
27.01.2018 г. – 22.04.2018 г.,на осн. чл. 405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели в насроченото съдебно заседание
мл. инспектор И.Б.М.и мл. инспектор Д.И.Д. – мл.автоконтрольори в сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – гр. Варна, които да бъдат призовани по месторабота, за
установяване на посочените във въззивната жалба обстоятелства.
УКАЗВА на въззивника „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да представи в 1-седмичен срок доказателства за ВНЕСЕН
ДЕПОЗИТ по сметка на ВОС – ДЕПОЗИТИ за призоваване на свидетелите в размер на 20
/двадесет/ лева за всеки от тях.
Лицата да се призоват
чрез сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Варна, след представяне на
доказателства за внесен депозит.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2019
г. от 15,00
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящето определение, като на въззивника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да се
връчи и препис от отговора на въззивната жалба. Да се призове и третото
лице-помагач на страната на жалбоподателя – ОБЩИНА ВАРНА, с административен адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски
полк“ № 43, с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.