РЕШЕНИЕ
№ 1362
Пазарджик, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - II състав, в съдебно заседание на седми март две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: | ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
При секретар АНТОАНЕТА МЕТАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ административно дело № 20247150700873 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията.
2. Образувано по Жалба на С. Г. В., [ЕГН] и П. К. В., [ЕГН], двамата с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. Лозенград, № 2, ет. 1, ап. 2, чрез адв. П. Г., срещу мълчалив отказ на кмета на община Пазарджик, да издадете заповед, с която на основание чл. 192, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗУТ, да учреди право на преминаване през съседния на жалбоподателите, служещ поземлен имот с идентификатор 46749.502.1805, с номер предходен план 503 в квартал 97, парцел XV по плана на с. Мало Конаре, обл. Пазарджик.
3. Поддържа се, че оспорения административен акт е постановен в нарушение на материалния закон.
Поддържа се, че на 11.06.2024г. жалбоподателите, като собственици на поземлен имот с идентификатор 46749.502.1806 по кадастралната карта и регистри на с. Мало Конаре, за който е отреден УПИ XV- 503, от кв. 97 по плана на населеното место, са подали молба с вх. № 44-2379 с искане, Кмета на Община Пазарджик да издаде заповед за учредяване на право на преминаване през УПИ XXVII-503, от кв. 97 по плана на населеното место, като са посочили, че са налице предвидените в закона предпоставки, така щото искането им да бъде удовлетворено. Счита се, че в случая не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и всяко друго техническо решение за осигуряване на достъп до собственият им УПИ XV- 503, от кв. 97 по плана на населеното място е явно икономически нецелесъобразно. Твърди се, че жалбоподателите са възпрепятствани да стигат до имота си, тъй като съседът им е поставил ограда и не ги допуска до същия, което препятства всяка една възможност да полагат грижи за собствеността си, която се руши.
Тези твърдения се поддържат и в представената по делото молба-конкретизация на искането(л. 107 и л. 114).
Иска се мълчаливият отказ на кмета на общината да бъде отменен, като преписката се върне на административния акт за издаване на законосъобразен акт по направеното искане от жалбоподателите. Иска се също така, да се присъдят сторените разноски по производството.
3. Кмета на Община Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрк. П. е представил писмено становище по делото, което обаче е относимо по друго искане на Влайкови, което е различно от процесното по което се твърди да е формиран оспорения отказ. Друго становище от страна на административния орган не е заявено по делото.
4. Заинтересованата по административно правния спор страна Я. Д. Г., от с. Мало Конаре, ел. 41, № 1, чрез процесуалния си представител адв. Гюрджеклиева е на становище, че жалбата е основателна. Иска се оспорения мълчалив отказ да бъде отменен, а преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне по искането на жалбоподателите.
II. За фактите :
5. С Молба вх. № 44-2379 от 11.06.2024 г., С. и П. В., са поискали от кмета на Община Пазарджик, на основание чл. 192, ал. 2, във връзка с ал. 1 ЗУТ да издаде заповед, с която да учреди право на преминаване през съседния на собственият им, служещ имот с идентификатор 46749.502.1805, с номер по предходен план 503 в квартал 97, парцел XV, доколкото този имот има лице към улица и е създадено едно фактическо положение, при което те са лишени изцяло от достъпа до имота си и ползването му.
6. Искането е основано на твърденията, че по силата на сделка за покупко-продажба, извършена с нот. акт № 5 от 21.10.2021 г. на нотариус, действащ в обсега на Районен съд Пазарджик, Влайкови са собственици поземлен имот с идентификатор 46749.502.1806 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Мало Конаре, съставляващо на дворно място с площ от 1048,00м², заедно с подобренията в него, за което е отреден УПИ ХХVІІ-503, в кв. 97 по плана на населеното место. Посочено е, че в продължение на около 40 години, за да ползват имота си, те са преминавали през съседния УПИ ХV-503, доколкото това е единствената възможност за излаз до улица. В този период, двата имота не са били оградени. През 2021 г., УПИ ХV-503, м кв. 97 по плана е бил продаден на заинтересованата страна Я. Г., който оградил собствения си имот от всички страни с ограда на бетонова основа. От този момент насетне, Влайкови били изцяло възпрепятствани да ползват собствения си УПИ ХХVІІ-503, в кв. 97 по плана на населеното място.
Посочено в искането е още, че със Заповед № 4202 от 28.08.1977г., е одобрена и уличната регулация на с. Мало Конаре, като съобразно плана, УПИ XV- 503 граничи със съществуваща на място улица, а откъм северната част на УПИ XXVII- 503 е отредено изграждането на задънена улица с о.т. 161-219 за достъп до този имот и до още пет съседни нему имота. Сочи се, предвидената с плана задънена улица не е осъществена и понастоящем. Заявено от молителите е, че със собственика на съседния УПИ XV- 503 не са могли доброволно да постигнат съгласие за учредяване на право на преминаване през собствения му имот, както и че друга техническа възможност за достъп до УПИ XXVII- 503 не е налична.
7. По делото се представи въпросния констативен нот. акт № 5 от 21.10.2021 г. на нотариус Дъбова, действаща в обсега на Районен съд Пазарджик(л.19), който легитимира С. и П. В., като собственици на дворно място, цялото с площ по скица от 1048,00 м², съставляващо поземлен имот с идентификатор: 46749.502.1806 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Мало Конаре, одобрени със Заповед № РД-18-277 от 27.10.2020 г., за което е отреден УПИ ХХVІІ-503, кв. 97 по регулационния план на населеното място, заедно със застроена в мястото едноетажна сграда с площ от 70,00м². Приложена е и скица на поземления имот № 15-906013 от 16.08.2021 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър Пазарджик.
Представи се също така, нот. акт № 47 от 15.04.2021 г., на нотариус И., действаща в обсега на Районен съд Пазарджик(л.23), с който е извършена сделка по покупко-продажба, легитимираща заинтересованата страна Я. Д. Г., като собственик на поземлен имот с площ от 1165,00 м², с идентификатор 46749.502.1805 по кадастралната карта и кадастралните регистри за с. Мало Конаре, за който е отреден УПИ ХV-503 в кв. 97 по плана на населеното място. Този урегулиран поземлен имот, разполага от южната си страна с излаз на улица с осови точки 321 – 329.
8. От страна на ответника се представи Скица № 772 от 09.09.2024 г.(л. 77), извлечение от действащия регулационен план на с. Мало Конаре, одобрен със Заповед № 4202 от 28.09.1977 г. Според предвижданията на този устройствен план, за поземлен имот с идентификатор 46749.502.1806 е отреден УПИ ХХVІІ-503, кв. 97. В имота е заснета едноетажна жилищна сграда. Съседен на имота от южна страна е поземлен имот с идентификатор 46749.502.1805, за който е отреден УПИ ХV-503 в кв. 97 по плана.
Съобразно одобрената улична регулация на населеното място е предвидена задънена улица с осови точки 161 – 219, която осигурява достъп до процесния УПИ ХХVІІ-503; УПИ ХХІV-504; УПИ ХХVІІІ-502; УПИ ХХІХ-501; УПИ ХІХ – 500 и УПИ ХХ-500.
9. Видно от въпросната ситуация е, че УПИ ХХVІІ-503, от кв. 97 не разполага с лице(изход) към улица, освен предвидена по плана задънена улица с осови точки 161 – 219. С оглед разположението на УПИ ХХVІІ-503 и останалите имоти в квартал 97 по плана на населеното място е видно, че друга техническа възможност за осигуряване на изход на имота към улица е практически невъзможно. Макар и да е относимо към друг правен спор между Влайкови и кмета на общината, в представеното по делото становище от процесуалния представител на последния е видно(л. 73), че предвидената задънена улица с осови точки 161 – 219, в кв. 97 по плана не е осъществена и понастоящем.
10. С Писмо вх. № 2045 от 04.03.2020 г.(л. 116), кмета на Община Пазарджик е заявил, че образуваното производство по учредяване на право на преминаване по искането на Влайкови не е завършена и все още не е издадена заповед по реда на чл. 192 от ЗУТ. Приложени към писмото са Експертна оценка за определяне на пазарна стойност на право на преминаване през поземлен имот с идентификатор 46749.502.1805 по КККР на с. Мало Конаре до поземлен имот с идентификатор 46749.502.1806 по КККР на с. Мало Конаре от м. октомври 2024 г.; Протокол от 23.01.2025 и Решение на комисията, определена със Заповед № 2054 от 05.09.2024 г. на кмета на общината, с които са определени мястото на преминаване през поземлен имот с идентификатор 46749.502.1805 по КККР на с. Мало Конаре и обезщетението в размер на 4259,00лв. за площ от 256м².
По делото се представи и схема(л.76) с обозначение на определеното място на преминаване през имот с идентификатор 46749.502.1805 по КККР на населеното място.
ІІІ. За допустимостта на жалбата :
11. Според чл. 25, ал. 1 от АПК, датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено. В случая е несъмнено, че датата на започване на производството е 11.06.2024 г., когато искането на Влайкови е било регистрирано в администрацията.
12. Искането каза се, е за издаване на заповед от кмета на общината, с която в тяхна полза да бъде учредено право на преминаване през чужд имот - този на заинтересованата страна Я. Д. Г.. Съобразно чл. 192, ал. 6 от ЗУТ, цената на правото на преминаване по ал. 2 и 3 се определя по реда на чл. 210 и се заплаща преди издаване на заповедите по ал. 2 и 3. Очевидно, собственика на обслужващия имот е пряко заинтересовано от издаването на заповедта по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ лице, доколкото последица от нейното постановяване е обременяване на имота му с тяжест и определяне на конкретен размер на обезщетението което му се дължи за това.
13. При това положение, съобразно правилото на чл. 57, ал. 5 от АПК, извън случаите по ал. 4 или когато е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството. Казано с други думи, кмета на общината е следвало да издаде искания от него административен акт или изрично да откаже издаването на такъв в едномесечен срок от започване на производството, тоест до 11.07.2024г., включително. По делото нито се твърди, нито се установява до този момент, сезирания административен орган да е предприел каквито и да е действия във връзка с отправеното до него искане. Според прежде посоченият Протокол и Решение от 23.01.2025 г., едва със Заповед № 2054 от 05.09.2024 г. на кмета на общината е била определена комисия, която да определени мястото на преминаване през поземлен имот с идентификатор 46749.502.1805 по КККР на с. Мало Конаре и размера на дължимото обезщетение. Тоест по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, към 26.07.2024 г., когато е подадена жалбата по повод на която е образувано настоящото производство е налице мълчалив отказ на кмета на общината, формиран по молба вх. № 44-2379 от 11.06.2024 г., заявена от С. и П. В..
14. Съобразно чл. 215, ал. 4, предложение първо, във връзка с ал. 1 от ЗУТ, жалбите и протестите срещу индивидуални административни актове, постановени по реда на този закон, независимо дали те са изрични или мълчаливи се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в 14-дневен срок от съобщаването му. Това специално като квалификация процесуално правило, несъмнено изключва приложението на общата норма на чл. 84, ал. 2 от АПК, съобразно което, мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Сиреч, срока за обжалване на процесния мълчалив отказ е започнал да тече на 12.07.2024 г. и е продължил до 26.07.2024 г., когато е подадена жалбата по повод на която е образувано настоящото производство. Това ще рече, че тя е допустима.
IV. За правото :
15. Съобразно чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината.
16. В Протокол от 23.01.2025 г., комисията назначена със Заповед № 2054 от 05.09.2024 г. на кмета на общината е констатирала следното: „….Установява се, че осигуряването на такова право се налага, тъй като двата имота са представлявали част от едни имот пл. № 503 по кадастралния план - обезсилен, за който по регулационния план от 1975 година са били предвидени УПИ XV-503 в кв. 97 (имот с идентификатор 46749.502. 1805) и УПИ ХXVII-503 (имот с идентификатор 46749.502.1806 ) с достъп от север по улица тупик с о. т. 161-219, която не е реализирана….“.
На следващо място, по делото не са налични данни, между собствениците на двата имота да е било постигнато или да е възможно постигането на общо съгласие по отношение на учредяването на право на преминаване през УПИ XV-503 в кв. 97 по плана на населеното место.
17. При това положение, следва да се приеме, че оспорения в настоящото производство мълчалив отказ на кмета на община Пазарджик е незаконосъобразен, поради противоречие с материалния закон. Той ще следва да бъде отменен, а преписката върната на администрацията за издаване на законосъобразен административен акт.
V. За разноските
18. Констатираната незаконосъобразност на мълчаливия отказ, предполага на жалбоподателите да се присъдят сторените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 2270,00 лв., съобразно представения по делото списък.
На назначения особен представител на заинтересованата страна, следва да се определи възнаграждение в размер на 650,00лв., които да се изплатят от внесения от жалбоподателите депозит.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Мълчалив отказ на кмета на община Пазарджик, да издадете заповед по Молба вх. № 44-2379 от 11.06.2024 г., подадена от С. Г. В. и П. К. В., с която на основание чл. 192, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗУТ, да учреди право на преминаване през поземлен имот с идентификатор 46749.502.1805, за който е отреден УПИ ХV-503, от квартал 97 по плана на с. Мало Конаре, обл. Пазарджик.
ВРЪЩА преписката на кмета на Община Пазарджик, за издаване на административен акт по Молба вх. № 44-2379 от 11.06.2024 г., подадена от С. Г. В. и П. К. В., при спазване на указанията дадени в настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок в който кмета на Община Пазарджик да се произнесе по Молба вх. № 44-2379 от 11.06.2024 г., подадена от С. Г. В. и П. К. В.
ОСЪЖДА Община Пазарджик, да заплати на С. Г. В., [ЕГН] и П. К. В., [ЕГН], двамата с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. Лозенград, № 2, ет. 1, ап. 2, сумата от 2270,00 лв. (две хиляди двеста и седемдесет) лева, представляващи извършени от тях разноски по производството.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на назначения особен представител адвокат Г. С. Г. от Адвокатска колегия Пазарджик в размер на 650,00лв.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Г. С. Г. от Адвокатска колегия Пазарджик сумата от 650,00(шестстотин и петдесет)лева от внесения депозит за възнаграждение на назначения особен представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Съдия: | |