Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 2135 / 05.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на пети декември, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. №3408 по
описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ.
Ищците
Ж.П.М., П.Ж.М. и С.Ж.М., наследници на С.С.М.,
всичките с постоянен адрес ***, чрез адвокат Г.К. със съдебен адрес ***, са
предявили против Национална здравноосигурителна каса два обективно съединени
иска, с които претендират обезщетение за вреди причинени от
незаконосъобразността на решение № РД-Е-112-97/23.07.2015г. на управителя на
НЗОК, което е отменено по съдебен ред и решение № РД-Е-112-249/15.12.2016г. на
управителя на НЗОК, което също е отменено по съдебен ред. С първият иск се
претендира заплащане на обезщетение за
нанесени имуществени вреди в размер на 234 348,95 лв. за периода 28.04.2015г.-21.01.2016г.,
мораторна лихва от 15.10.2016г. до датата на
завеждане на исковата молба, в размер на 21 042 лв. и законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното плащане. С вторият иск се
претендира заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 50 000 лв. за периода 23.07.2015г.-17.12.2018г., както и акцесорна претенция за заплащане на мораторна
лихва от 15.10.2016г. до датата на предявяване на исковата молба в размер на
5 845 лв., както и законната лихва от предявяване на иска до окончателното
плащане.
В
съдебно заседание ищците с представител по пълномощие адв.
К. поддържат исковете, ангажират доказателства и искат съда да осъди ответника
да им плати обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в претендираните размери. Искат възстановяване на сторените
по делото разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът
Национална здравноосигурителна каса, чрез представители по пълномощие юрисконсулт
Й. и юрисконсулт Д. оспорва исковете, счита ги за неоснователни и иска съдът да
ги остави без уважение.
Прокурорът
счита исковете за недоказани по размер и основание.
ФАКТИ:
На
24.06.2015г. С.М. е подала до Министерството на здравеопазването заявление с
вх. № 95-00-86/24.06.2015г. за финансиране със средства от бюджета на МЗ за
лечение в чужбина (л.22 от адм.д. № 1851/2015г. по
описа на АСБ). С писмо с рег. № 95-00-86/07.07.2015г.
Министерство на здравеопазването служебно е препратило заявлението за
разглеждане от НЗОК, която го е завела под неин вх. № Е 112-03-11/09.07.2015г.
(л.21 от адм.д. № 1851/2015г. по описа на АСБ). Заявлението
е разгледано на заседание на Комисията за разглеждане на искания на
здравноосигурени лица за издаване на разрешение за получаване на лечение извън
държавата-членка по пребиваване (формуляр S2), за което е съставен Протокол №
Е112-04-37/13.07.2015г. (л.43 от адм.д. № 1851/2015г.
по описа на АСБ). С протокола в т.13 е констатирано, че М. е с потвърдена
диагноза „Са гландуле маме
син. Ст. пост операционем. Ст. пост радиотерапиам ет химиотерапиам. Метастатична
болест.“. Разгледана е приложената към заявлението медицинска документация и е
взето решение да се изпрати цялата преписка за експертно становище до
националния консултант по медицинска онкология (химиотерапия), респ. до
заместващия го специалист, във връзка с възможността за лечение в лечебно
заведение на територията на България по съответната диагноза, както и дали това
може да бъде осъществено в необходимите срокове, съобразно състоянието на
пациента.
На
17.07.2015г. д-р Мая Великова е депозирала пред НЗОК становище вх. №
Е-112-03-11, изискано от комисията, като е посочила, че съобразно заболяването
на С.М., при нея е показана системна химиотерапия първа линия, каквато вече е
била препоръчана, като посочения от пациентката мотив за лечение извън
страната, свързан с поставяне, използване и поддържане на „порт“ не следва да
бъде решаващо основание, тъй като е възможно лечението да се реализира в
специализираните лечебни заведения и в България, чрез използване на централен
венозен порт (л.48 от адм.д. № 1851/2015г. по описа
на АСБ).
Проведено
е следващо заседание на специализираната комисия при НЗОК, за което е съставен
Протокол № Е 112-04-39/23.07.2015г. (л. 49 от адм.д.
№ 1851/2015г. по описа на БАС), като видно от неговата т.17 отново е обсъдена
молбата на М. за издаване на разрешение за получаване на лечение извън
държавата-членка по пребиваване, като е съобразено постъпилото експертно становище
от д-р Великова. То е изцяло възприето, поради което комисията е приела, че в
конкретния случай не са налице предпоставките за издаване на предварително
разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване (формуляр S2),
предвидени в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, поради което
комисията е решила да предложи на управителя на НЗОК да издаде отказ на М. за
планово лечение в лечебно заведение на територията на ЕС.
Въз
основа на горните фактически данни, обективирани в
протоколите на специализираната комисия при НЗОК, както и въз основа на
експертното становище, дадено от д-р Великова, директорът на НЗОК е постановил решение
№ РД-Е 112-97/23.07.2015г., с което отказал да издаде предварително разрешение
за лечение извън държавата-членка по пребиваване (формуляр S2) в полза на С.М.,
като е посочил, че лечението, за което се иска разрешение е сред обезщетенията,
предвидени в българското законодателство и заплащани от НЗОК и лечението може
да бъде осъществено в България в оправдан от медицинска гледна точка срок, като
се вземе предвид текущото здравословно състояние на пациента и вероятното
развитие на неговото заболяване, като в тази връзка се е позовал на чл.20,
параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕО) № 883/2004 (л. 54 от адм.д. № 1851/2015г. по описа на АСБ).
С
решение № 1510 от 21.09.2016г., постановено по адм.д.
№ 1851/2015г. по описа на АСБ е отменено решение № РД-Е 112-97/23.07.2015г. на
директора на НЗОК и е изпратена административната преписка на директора на НЗОК
за разглеждане и произнасяне в 14-дневен срок, съобразно мотивите на съдебния
акт (л.143 от адм.д. № 1851/2015г. по описа на АСБ).
Решението е влязло в сила на 14.10.2016г.
В
мотивите на решението е посочено, че становището, дадено от д-р М.Великова е
възпроизведено изцяло от административния орган и по същество стои в основата
на формирания отказ. Същевременно реда, по който е постановен отменения
административен акт е регламентиран в Правила за дейността на комисията в ЦУ на
НЗОК и за реда за разглеждане на искания
за издаване на разрешение за получаване на подходящо лечение извън
държавата-членка по пребиваване и за разглеждания на искания за издаване на
предварително разрешение за възстановяване на разходите за трансгранично
здравно обслужване № РД-16-20/07.05.2014г., утвърдени от директора на НЗОК.
Тези правила регламентират необходимостта от вземане на становище от
националния консултант, в случая – по медицинска онкология. Административният
орган, в нарушение на това изискване е възложил становището на д-р М.Великова,
вместо на националния консултант - проф.д-р А.Дудов
или на определил от него заместник за целите на тези производства д-р
С.Ганчева. Тъй като в Правила, по които се развива производство пред
административния орган и в Наредба № 47 от 8.09.2010 г. за организацията, дейността и условията и реда за финансиране на
националните и републиканските консултанти, няма уредена хипотезата на
заместване на националния консултант, а още по-малко възможност, при която
заместникът на националния консултант да посочва друг лекар, който да дава
експертно становище в производството по разглеждане на искане за издаване на
разрешение за получаване на подходящо лечение извън държавата-членка по
пребиваване, съдът по адм.д. № 1851/2015г. по описа
на АСБ е приел, че се касае за съществено процесуално нарушение (отменително основание по смисъла на чл.146, т.3 от АПК) извършено
в хода на административното производство по даване на експертно становище не от
националния консултант, а от друг лекар. Съдът е приел, че ако не било
допуснато това нарушение е възможно да се достигне до друг извод по същество,
предвид обстоятелството, че националният консултант е възможно да даде друго
становище.
Освен
това съдът по адм.д. № 1851/2015г. по описа на АСБ е
приел, че оспореното решение е незаконосъобразно и поради това, че
административният орган не е изложил подобни фактически твърдения и в този
смисъл издаденият от него административен акт е лишен от мотиви (отменително основание по чл.146, т.2 от АПК.), които не
могат да бъдат заместени от формалното възпроизвеждане на текста на законовата
норма, каквото е сторено в отмененото решение.
С
писмо с изх.№ Е-112-03-11/10.10.2016г. управителят на
НЗОК е уведомил М., че подаденото от нея заявление отново ще бъде разгледано от
Комисията за разглеждане на искания на здравноосигурени лица за издаване на
разрешение за получаване на лечение извън държавата-членка по пребиваване
(формуляр S2),
заплащано от НЗОК и в тази връзка е поискал предоставяне на актуална медицинска
документация, както и медицински документи от проведено лечение извън България,
в случай, че такова е вече осъществено (л.84 от адм.д.
№ 327/2017г. по описа на АСБ). М. е представила допълнителни медицински
документи, включително и такива от Университетска болница Мюнхен.
Заявлението
отново е разгледано на заседание на Комисията за разглеждане на искания на
здравноосигурени лица за издаване на разрешение за получаване на лечение извън
държавата-членка по пребиваване (формуляр S2), за което е съставен Протокол №
Е112-04-60/01.11.2016г. (л.139 от адм.д. № 327/2017г.
по описа на АСБ). С протокола в т.18 е констатирано, че М. е с потвърдена
диагноза „Са гландуле маме
син. Ст. пост операционем. Ст. пост радиотерапиам ет химиотерапиам. Метастатична
болест.“. Разгледана е приложената към заявлението медицинска документация,
както и допълнително представените документи и е взето решение да се изпрати
отново цялата преписка, съгласно препоръките на съда, за експертно писмено
становище до проф. д-р А.Д.- национален консултант по медицинска онкология и
председател на Българското онкологично дружество, във връзка с възможността за
лечение в ЛЗБП на територията на Република България по съответната диагноза на
база приложени медицински документи, както и дали съответното лечение може да
бъде осъществено в необходимите срокове, съобразно състоянието на пациента.
На
10.11.2016г. д-р А.Д.е депозирала пред НЗОК становище вх. № Е-112-03-11,
изискано от комисията, според което посоченото в запитването лечение е възможно
да се проведе в Република България, но от 01.01.2015г.
след съответните процедури в страната и предвидените такива в съответните
лечебни заведения. Посочено е също, че пациентката е кандидатствала за лечение
в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ за подобно лечение през 2016г., т.е. 1 година след
разрешението на комбинацията с Перджета, като е
нямало пречки това лечебно заведение да закупи Перджета
за лечението на болната. Според д-р Дудов не би
трябвало да има разлика в качеството на лечението, тъй като става дума за едни
и същи лекарствени продукти, прилагани по едни и същи алгоритми (л.112 от адм.д. № 327/2017г. по описа на АСБ).
Проведено
е следващо заседание на специализираната комисия при НЗОК, за което е съставен
Протокол № 64 Е 112-04-64/16.11.2016г. (л. 145 от адм.д.
№ 327/2017г. по описа на АСБ). В т.14 от него отново е обсъдена молбата на М.
за издаване на разрешение за получаване на лечение извън държавата-членка по
пребиваване, като е взето решение да се изчака постъпването на допълнителни
документи от страна на пациентката, касаещи практическата възможност за осигуряване
на необходимата лекарствена комбинация за химиотерапия с Перджета
през 2015г. (периодът, когато е проведено лечението в Германия).
Проведено
е отново заседание на специализираната комисия при НЗОК, за което е съставен
Протокол № 67 Е 112-04-67/02.12.2016г. (л. 151 от адм.д.
№ 327/2017г. по описа на АСБ). В неговата т.10 отново е обсъдена молбата на М.
за издаване на разрешение за получаване на лечение извън държавата-членка по
пребиваване, като е посочено, че на 21.11.2016г. в деловодството на НЗОК са
постъпили допълнителни документи от С.М., като са посочени представените
писмени доказателства, които са били представени по адм.д.
№ 1851/2015г.
Проведено
е още едно заседание на специализираната комисия при НЗОК, за което е съставен
Протокол № 68 Е 112-04-68/09.12.2016г. (л. 158 от адм.д.
№ 327/2017г. по описа на АСБ), в т.12 от който е обсъдена молбата на М. за
издаване на разрешение за получаване на лечение извън държавата-членка по
пребиваване, като въз основа на полученото експертно становище от проф. д-р А.Д.и
след разглеждане на допълнително представените документи комисията е приела, че
в конкретния случай не са налице предпоставките за издаване на предварително
разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване (формуляр S2), предвидени в Регламент
(ЕО) № 883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за
координация на системите за социална сигурност, поради което комисията е решила
да предложи на управителя на НЗОК да издаде отказ на М. за планово лечение в
лечебно заведение на територията на ЕС.
Въз
основа на горните фактически данни, обективирани в
протоколите на специализираната комисия при НЗОК, както и въз основа на
експертното становище, дадено от проф. д-р Дудов,
директорът на НЗОК е постановил решение № РД-Е 112-249/15.12.2016г., с което отново
е отказал да издаде предварително разрешение за лечение извън държавата-членка
по пребиваване (формуляр S2) в полза на С.М., като е посочил, че лечението, за
което се иска разрешение е сред обезщетенията, предвидени в българското
законодателство и заплащани от НЗОК и лечението е можело да бъде осъществено в
България през 2015г. в оправдан от медицинска гледна точка срок, като се вземе
предвид текущото здравословно състояние на пациента и вероятното развитие на
неговото заболяване, като в тази връзка се е позовал на чл.20, параграф 2,
второ изречение от Регламент (ЕО) № 883/2004 (л. 165 от адм.д.
№ 327/2017г. по описа на АСБ).
С
решение № 1453 от 01.08.2017г. и решение № 822 от 26.04.2018г. за поправка на
очевидна фактическа грешка, постановени по адм.д. №
327/2017г. по описа на АСБ е отменено решение № РД-Е 112-249/15.12.2016г. на
директора на НЗОК и е изпратена административната преписка на директора на НЗОК
за разглеждане и произнасяне в 14-дневен срок, съобразно мотивите на съдебния
акт (л.236 и л.249 от адм.д. № 327/2016г. по описа на
АСБ). Решението е потвърдено с решение № 15757/17.12.2018г., постановено по адм.д. № 12031/2017г. по описа на Върховен административен
съд. В мотивите на решението съдът е приел, че оспореният административен акт –
втори по ред отново е без мотиви, тъй като изложените мотиви пак, както и при
първото решение, възпроизвеждат текста на чл. 20, §. 2, изр. второ от Регламент
(ЕО) №883/2004 г., без в тях да е вложено конкретно съдържание, относимо към заболяването на пациента М., а в
административната преписка няма доказателства да е било изследвано
здравословното й състояние към момента на вземане на решението - 15.12.2016г.,
нито има становище относно прогнозното развитие на заболяването към същия
момент. Съдът е посочил още, че липсва изпълнение на изискването за обективна
медицинска оценка на здравословното състояние, историята и вероятното развитие
на заболяването на пациента, степента на болка при пациента и/или естеството на
увреждането на пациента към момента на подаване на искането за разрешение
(съгласно изискването на чл. 80ж, ал. 6 от ЗЗО). Органът не е извършил преценка на
здравословното състояние на пациента към момента на първоначалното подаване на
заявлението през м. юни 2015 г. и не е изложил становище относно прогнозното
развитие на заболяването нито към онзи момент, нито към момента на вземане на
решението - 15.12.2016г. Липсата на обсъждане здравословното състояние на
пациента към момента на подаване на заявлението, според съда, е пречка да бъде
преценен основният компонент по приложението на Регламента, а именно
възможността лечението да бъде осъществено в оправдан от медицинска гледна
точка срок с оглед на текущото здравословно състояние на пациента и вероятното развитие
на заболяването.
На
следващо място съдът по адм.д. № 327/2017г. по описа
на АСБ е приел, че от приложимата правна уредбата, вкл. и на чл.8, ал.1 от
Правилата за дейността на комисията в централното управление на НЗОК и реда за
разглеждане на искания за издаване на разрешение за получаване на подходящо
лечение извън държава - членка по пребиваване следва, че изискваните писмени
становища, които да отговорят на въпроса относно наличието на кумулативни
елементи от фактическия състав на материалното право, трябва да са най-малко
две, при това да са дадени от независими един от друг експерти, а в случая
органът се е позовал само на становището на проф. д-р Дудов.
Органът е отбелязал и становището на д-р Мая Великова дадено при първото
разглеждане на заявлението, но според мотивите на съда, последното не е
релевантно за спора, тъй като д-р Великова не е национален консултант, който
при това да е и професионално независим от проф. д-р Дудов,
а становища от двама независими консултанта е гаранция за висока експертност при вземане на обжалваното пред съда решение.
За това съдът е направил извод, че административният орган не е изискал
допълнителни становища от компетентни лица и не е подложил на самостоятелна
преценка представените от пациента допълнителни писмени доказателства при
разглеждането на преписката. Това нарушение е квалифицирано от съда като
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, допуснато в хода на административното производство по даване на
експертно становище, тъй като ако не е било допуснато е било възможно да се
достигне до друг извод по същество, предвид обстоятелството, че другият
национален консултант е възможно да даде различно становище от това на проф.
д-р А.Д.. При евентуално разногласие в становищата, съгласно чл. 8, ал. 2 от
Правилата за дейността на комисията в централното управление на НЗОК и реда за
разглеждане на искания за издаване на разрешение за получаване на подходящо
лечение извън държава - членка по пребиваване, комисията трябва да вземе
положително решение в полза на пациента, или да прецени необходимостта и да изиска
писмено становище от трети специалист. Липсата на второ становище от независим
национален експерт е довело до неспазване на регламентираната процедура, което
има негативен за молителя (оспорващата страна) правен резултат.
На
трето място съдът е изложил мотиви и за материална незаконосъобразност. Приел
е, че търсеното от оспорващата М. лечение не е могло да бъде проведено в
Република България в обозрим и медицински съобразен срок с оглед критериите на
Регламента. Този извод е направен въз основа на удостоверението от 08.12.2015
г., изходящо от Клиника на университета - гр. Мюнхен, Онкологичен консилиум (л.62-63
по адм. д. № 1851/2015г. по описа на Адм. съд Бургас), според което диагнозата на М. е рак на
гърдата с метастази и провежданата терапия включва паклитаксел
седмично, трастузумаб (херцептин)
+ пертузумаб (перджета).
Онкологичният консилиум е потвърдил, че тази терапия съответства на настоящите
директиви за лечение на карцином на гърдата с изброените по-горе специфики и
по-специално съответства на утвърдения медицински стандарт в Германия. Същевременно
по делото е установено, че предложената терапия в Р. България, включваща циклофосфамид, доцетаксел, рубидомицин, не е подходяща терапия, поради
обстоятелството, че туморът е положителен за хер-2, което въз основа на
актуалните научни изследвания води до недвусмислено заключение, че следва да се
препоръча терапия със субстанция, съобразена с хер-2, включваща трастузумаб + пертузумаб, в
комбинация с таксан (паклитаксел).
От
удостоверение изх. № 406/20.04.2016 г. на Университетска многопрофилна
болница за активно лечение „Царица Йоана - ИСУЛ” ЕООД (л.104 по адм. д. № 1851/2015г. по описа на Адм.
съд Бургас) се установило, че лечебното заведение разполага с препаратите паклитаксел и херцептин от
01.10.2015 г., а препаратът перджета (което
е търговското наименование на пертузумаб - съгласно
Удостоверение изх. № 126/21.04.2016 г. на „Специализирана болница за активно
лечение на онкологични заболявания” ЕООД, гр. София) е
приложен за първи път едва през м. февруари 2016г. Препаратът
паклитаксел за седмично приложение (каквато
терапия е препоръчана и проведена на М. в Университетската болница в Мюнхен)
се използва от започване на дейността на отделение по медицинска онкология, без
да е посочен момента на това събитие, но с оглед на първа точка от
удостоверението, съдът е направил извод, че това лечение се прилага след
01.10.2015 г. За това в мотивите на решението е обобщено, че в УМБАЛ „Царица
Йоана - ИСУЛ” ЕООД лечението с херцептин и перджета е започнало едва през месец февруари 2016 г., т.е.
към м. юни 2015г. то все още не е било приложимо и оспорващата не е могла да се
ползва от него.
От
друго удостоверение № 126/21.04.2016 г. на „Специализирана болница за активно
лечение на онкологични заболявания” ЕООД, гр. София (л.108
по адм. д. № 1851/2015г. по описа на Адм. съд Бургас) съдът е направил извод, че
регистрираната комбинация от седмичен паклитаксел, херцептин и перджета, така както
комбинацията е посочена в удостоверението на Университетската болница в Мюнхен,
за лечение на заболяването, от което страда пациента М., се използва от месец
януари 2016 г. Т.е. към м. юни 2015г. тази комбинация за лечение все още не е
била приложима и М. също не е могла да се ползва от него.
За
това съдът е приел, че обжалваният пред него втори по ред отказ е
незаконосъобразен и поради нарушение на материалния закон, тъй като към момента,
в който пациента М. е направила искането за трансгранично лечение -
24.06.2015г. (молбата до Министерство на здравеопазването,
след което нейното искане е било препратено към НЗОК по компетентност)
най-подходящото за нея лечение е било това, което е препоръчано от
Университетската болница в Мюнхен, включващо седмичен паклитаксел,
херцептин и перджета, като
това лечение не се е провеждало в Република България и не е било възможно да
бъде проведено на територията на страната в
оправдан от медицинска гледна точка срок. Изводът на съда, че ефективна
животоспасяваща терапия за М. не е могло да бъде проведена на територията на
Република България към м.юни 2015г. е подкрен и от удостоверение
изх. № 5493 от 28.04.2016 г., от „Рош България” ЕООД,
в качеството му на единствен вносител на включените в терапията медикаменти (л.111-114
от адм. д. № 1851/2015г. по описа на Адм. съд Бургас), където от т. 6 се установява, че за
цялата 2015 г. не е имало доставки на подходящите за лечение на заболяването на
пациента препарати.
Изводът
на съда е подкрепен и от удостоверение от УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ” ЕАД, изх.
№ 786/11.07.2017 г. (л 218 от адм.д. № 327/2017г. по
описа на АСБ), според което за периода 01.01.2015г.-
01.07.2015г. няма отчетени клинични пътеки с лечение „седмичен паклитаксел, херцептин и перджета”. Освен това удостоверението сочи, че за
релевантния период препаратът „перджета” не се
заплаща/реимбурсира от НЗОК като реимбурсация
му в България е от месец януари 2016 г., т.е. през 2015г. М. не е могла да се
ползва от финансовото обезпечаване на това лекарство.
Така
съдът по адм.д. № 327/2017г. по описа на АСБ е
направил извод в решението си, че М. не би могла да бъде лекувана на
територията на Република България към м. юни 2015 г. в оправдан от медицинска
гледна точка срок, съответен на нейното здравословно състояние и вероятното
развитие на нейното заболяване.
Съдебното
решение по адм.д. № 327/2017г. по описа на АСБ е
оставено в сила от ВАС с решение №15757/17.12.2018г. по адм.д.№12031/2017г.
В
исковата молба е посочено, че като резултат от отменените незаконосъобразни
актове на управителя на НЗОК, ищцата е била принудена сама да заплати лечението
си в Германия, което й нанесло вреди, засягащи имуществената й сфера,
изразяващи се в заплащане на необходимата медицинска помощ, манипулации,
медицински изследвания, провеждане на необходимата терапия и вливания, болничен
престой, регулярни пътувания до Германия, престой в същата държава, извън
болничното заведение. Като общ размер на претърпените от ищцата имуществени
вреди е посочена сумата в размер на 180 000 лева, като в последствие съда
е допуснато изменение в размера на предявения иск на 234 348,95 лева.
Като
доказателства за твърдените като претърпени имуществени вреди са представени
два броя удостоверения с № УРИ 251000-7668/28.03.2017г. и №
251000-27030/25.11.2016г. от Министерство на вътрешните работи, областна
дирекция на МВР – Бургас, сектор „Български документи за самоличност“ (л.
26-27), съгласно които за периода 01.05.2015г. – 31.12.2015г. в
автоматизираната информационна система на МВР са въведени следните данни за
задгранични пътувания на С.М.: Излизане от РБ през ГКПП Калотина шосе на
16.11.2016г. в 07:30ч. и влизане в РБ през ГКПП Калотина шосе на 19.11.2015г. в
22:00ч.; излизане от РБ през ГКПП Калотина шосе на 06.12.2015г. в 07:05ч. и
влизане в РБ през ГКПП Калотина шосе на 09.12.2015г. в 22:37ч. и на Ж.М. –
съпруг: излизане от РБ през ГКПП Калотина шосе на 13.03.2015г. в 07:18ч. и
влизане в РБ през ГКПП Калотина шосе на 21.03.2015г. в 22:14ч.; влизане в РБ
през ГКПП Калотина шосе на 27.05.2015г.
в 22:35ч.; влизане в РБ през ГКПП Калотина шосе на 25.06.2015г. в 20:42ч.;
излизане от РБ през ГКПП Калотина шосе на 16.11.2015г. в 07:33ч. и влизане в РБ
през ГКПП Калотина шосе на 19.11.2015г. в 21:59ч.; излизане от РБ през ГКПП
Калотина шосе на 06.12.2015г. в 07:06ч. и излизане от РБ през ГКПП Калотина
шосе на 09.12.2015г. в 22:37ч.
Представени
са още фактури, с превод на български език, издадени от Университетска болница
Мюнхен на пациент С.М. за извършените плащания с описание на извършената услуга
(л.39 – 212) за периода 28.04.2015г. – 12.04.2016г., сред които и споразумение
за хонорара относно медицински услуги при лечение на частен пациент
(л.121-122), оценка на разходите (л.125 – 126) и фактуриране на монтаж на
централен венозен катетър (порт катетър) над дясната радиална вена на
20.05.2015г. (л.133-134).
В
хода на съдебното производство е извършена съдебно-счетоводна експертиза
(л.285). От вещото лице са изследвани 44 броя приложени по делото фактури и
други документи, удостоверяващи подлежащи на заплащане медицински услуги,
описани подробно в констативно-съобразителната част на експертизата и е
установено, че общата стойност на медицинските услуги е в размер на
119 820,70 евро с левова равностойност 234 348,95 лева. Посочено е,
че фактурите придружени с касови бонове са три на брой: № 28822/201504/00199/28.04.2015г. на
л.39, № 28822/201506/00367/16.06.2015г. на л.62, № 28821/201505/00203/05.05.2015г. на л.66 на обща стойност
408,30 евро с левова равностойност 798,57 лева. Документите, на които е
отбелязано „сумата получена с благодарности /подпис лекар/“ са две на брой –
споразумение хонорар, относно медицински услуги при лечение на пациент (л.121)
и фактура без номер от 20.05.2015г. (л.133) на стойност 1 550 евро с
левова равностойност 3 031,54 лева. В заключението е посочено, че платежни
нареждания са приложени към 7 броя фактури - №65418065/04.08.2015г. (л.143); №
65520809/12.11.2015г. (л.154); №65424089/25.08.2015г. (л.162); №65346485/10.07.2015г.
(л.170); № 65516831/03.11.2015г. (л.179); №65334324/12.06.2015г. (л.204) и №65613498/31.12.2015г.
(л.210) на обща стойност 63 813,46 евро с левова равностойност
124 808,28 лева. На експертизата е било представено извлечение от
банковата сметка на П.Ж.М. – син на С.М. в Дойчебанк
за периода м.04.2015г. до м.09.2016г. (л.296 – 301), от анализа на която вещото
лице е установило плащания по приложените по делото фактури по банков път. При
изслушването на експертизата в съдебно заседание вещото лице поясни, че е
сверявало сумите, които са излезли от банковата сметка на П.М., с тези които са
посочени като платени по банков път и е установило, че сумите съвпадат,
включително и тази сума, за която е отбелязано, че е платена на каса (има касов
бон), е платена от банковата сметка на лицето.
В
исковата молба се сочи още, че незаконосъобразните актове са причинили на
ищцата и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болка и страдание, и в
далеч не по-малка степен, обида и унижение, произтичащи от отказа на НЗОК за
финансиране на животоспасяващото лечение. Посочва се, че фактът, че ищцата е
квалифицирано медицинско лице – лекар, прави още по-ясно съзнаването на тежките
последици от отказа за осигуряване на адекватно лечение, което причинява
отрицателни емоции, както на ищцата М., така и на близките й. От друга страна
се акцентира и това, че отлагането на лечението на С.М. във времето й причинява
физически болки и страдания, като последица от неполучаването на навременна,
адекватна медицинска помощ. Посочено е, че общия размер на претърпените от
ищцата неимуществени вреди възлиза на 50 000 лева.
Като
доказателства за твърдените претърпени неимуществени вреди са ангажирани свидетелски
показания. В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите М.Г.И. –
съпруга на брата на съпруга на С.М. и А.М.К. – приятелка на М..
Според
показанията на свидетелката И. двете със С.М. са били много близки и тя разбрала
за заболяването още в самото начало. Свидетелката заяви, че като личност М.
била много силна и с опита си като лекар имала воля да се пребори за живота си,
но постепенно всичко започнало да се усложнява, и най-вече когато разбрала, че може
да получи адекватно лечение в Германия. Свидетелката поясни, че синът на М. е
лекар в Германия и затова М. е имала възможност да установи връзка и да се
запознае в детайли с процедурите на нейното лечение. Твърди, че в България, в
този период, не е имало адекватно лечение за нейния проблем и ищцата е взела
своевременно мерки. Свидетелката посочи, че ищцата в началото започнала
лечението си в България, но в един момент, след като състоянието ѝ се е
влошило, нейните изследвания показвали резултат, който изисква съвременно
лечение, което не се прилага на този етап в България. Обясни, че М. е взела
мерки да спечели правото си да бъде финансирано лечение й в чужбина и когато
това не се е изпълнило, свидетелката е видяла нейното отрицателно емоционално и
физическо състояние и тревогата от това, че трябва да натовари семейството си с
това лечение. Свидетелката заяви, че всичко било унизително за М. и най-вече
факта, че е в унизителна ситуация от отношението като български гражданин, като
европейски гражданин, да не получи съдействие за нейното лечение. Свидетелката И.
твърди, че д-р М. е била много разочарована от отказите на Здравната каса. При
едно от пътуванията в Мюнхен, през 2015г. свидетелката е пътувала заедно с ищцата
и е била свидетел на всичко, което М. е преживяла. Не е успяла да се
съсредоточи върху болестта си, тъй като е трябвало да се занимава с хиляди
процедури. По отношение на извършваните плащания за лечението на ищцата в
чужбина свидетелката заяви, че била необходима банкова сметка ***али чрез сметката на сина на М., който работел в Германия.
В тази сметка превеждали средства и от нея извършвали плащания към Германската
болница. Свидетелката отбелязва, че лечението в Германия е започнало през
2015г.
Съгласно
показанията на свидетелката А.М.К. се установява, че същата познавам д-р С.М.
от 25 години, тъй като й е приятелка и лекар, който е лекувал цялото й
семейство. Пояснява, че са живеели на един етаж и когато децата й са били сами
се е грижела за тях. Заявява, че когато е разбрала, че е болна и през какво
ѝ предстои да мине, и е станало много мъчно. Обяснява, че след отказа на
Здравната каса е настанал голям срив в ищцата, свидетелката е видяла в нея отчаян,
сринат човек, който е излязъл срещу една система. Била е отчаяна и обидена, дълбоко
е таяла тежест за годините, които е дала за грижите на всички болни. Свидетелката
К. твърди, че ищцата е споделила с нея, че е подала документи и че Здравната
каса е отхвърлила нейната молба. Заявява, че това д-р М. го е приела по-лошо и от
заболяването й, това е било, което я е сринало
напълно. Свидетелката разказва, че М. й е казала, че това, което е
най-подходящото лечение го няма в България и може да го получи в Германия.
Свидетелката заявява още, че ищцата се е притеснявала за парите които трябва да
се платят за лечението в Германия, тъй като по този начин обрича семейството си
и се е притеснявала, че ще е в тежест на съпруга и децата си.
С
исковата молба са представени още експертно решение № 2076 от 19.10.2016г.
(л.24) и епикриза от „Комплексен онкологичен център –
Бургас“ ЕООД, Отделение по медицинска онкология (л.29-30).
На
08.02.2018г. от процесуалния представител на ищцата е подадена молба, с която
се иска конституиране като ищци в производството на Ж.П.М., П.Ж.М. и С.Ж.М.
като правоприемници на С.С.М., починала на
12.01.2018г. С определение съдът е конституирал като ищци на мястото на С.С.М. нейните наследници по закон: Ж.П.М., П.Ж.М. и С.Ж.М..
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Исковете са подадени от надлежна страна -
С.С.М. срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла
на чл.205 от АПК-
Национална здравноосигурителна каса, която е юридическо лице по силата на чл.2
от Правилник за устройството и дейността на НЗОК приет на основание чл.15,
ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване, поради което са процесуално
допустими.
В
хода на съдебното производство на основание чл. 227 от ГПК ищцата С.С.М. е заменена от наследниците си по закон Ж.П.М., П.Ж.М.
и С.Ж.М..
Правната
квалификация на исковете е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Първоначалната
ищца е предявила два обективно съединени иска против НЗОК. С първия иск
претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди за периода
28.04.2015г.-21.01.2016г., в размер на 180 000 лева (първоначално), а
впоследствие размерът на иска е изменен на 234 348,95 лева, нанесени
вследствие два незаконосъобразни административни акта на управителя на НЗОК - решение № РД-Е112-97 от
23.07.2015г. и решение № РД-Е112-249 от 15.12.2016г., и двата отменени с влезли
в сила съдебни актове, които вреди се изразяват в сумите, платени от
първоначалната ищца за лечението й в Университетска болница Мюнхен, ведно със
законната лихва от 15.10.2016г. до датата на предявяване на исковата молба, в
размер на 21 042 лева и лихвата от момента на предявяване на исковата молба
до окончателното плащане.
С
втория иск се претендира заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 50 000 лева, настъпили вследствие незаконосъобразността
на същите два административни акта, изразяващи се в тежко психологическо
състояние на ищцата С.М., тъй като изпитала основателни страдания и притеснения
дали ще бъде в състояние сама да финансира лечението си в чужбина и дълбоко
страдала заради обстоятелството, че натоварва своите близки с един изключително
тежък финансов ангажимент. Претенцията касае периода от
23.07.2015г.-17.12.2018г.
Разпоредбата
на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. В конкретния случай се твърди, че на
ищеца М. са нанесени вреди от два незаконосъобразни административни акта, които
са отменени по съдебен ред.
За
уважаване на предявените искове ищците следва да докажат кумулативното наличие
на следните предпоставки: че има незаконосъобразни административни актове, че ищеца
М. е претърпяла описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка връзка с
посочените незаконосъобразни актове.
Непозволеното
увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи:
деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата. Отговорността на държавата и общините е
обективна и вина в случая не се изследва. Под деянието се разбира конкретна
външна проява на едно лице, изразена както в действие, така и в бездействие. То
е противоправно, когато противоречи на правните
норми.
В
процесния случай е налице първата предпоставка от
фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. По делото не е спорно, че решенията
на управителя на НЗОК, които по своята същност са индивидуални административни
актове, са били отменени по реда на АПК на две инстанции. Първият отказ за
лечение в чужбина е бил отменен поради липса на мотиви, които да са изложени за
конкретния случай, обосноваващи извода на органа за отказ от лечение в чужбина.
След отмяна на решението от 2015г. съдът е изпратил преписката на директора на
НЗОК за ново произнасяне. При новото произнасяне административният орган не се
е съобразил с указанията на съда за законосъобразно протичане на процедурата и
не е изложил мотиви, каквито му е указано да извърши. Обратно, при второто
произнасяне органът е мотивирал по същия начин отказа, т.е. с общи формални
изрази, които представляват възпроизвеждане на норми от закона, без да е
вложено съдържание за конкретния случай, относимо към
заболяването на първоначалната ищца М..
При
отмяната на второто решение на управителя на НЗОК, освен, че административният
орган отново не е изложил конкретни мотиви, съдът е обсъдил казуса и по
същество и е приел, че в конкретния случай отказът не може да бъде мотивиран с
разпоредбата на чл.80ж, ал.5 от ЗЗО, тъй като М. не попада в нито една от
четирите изчерпателно изброени хипотези. Според съда административният орган не
е доказал, че търсеното от М. здравно обслужване може да бъде предоставено на
територията на Република България, въпреки че носи пълната доказателствена
тежест за това. Съдът е приел, че относно конкретното здравно обслужване
приложение е следвало да намери хипотезата на чл.80ж, ал.6 от ЗЗО, при която
НЗОК не може да откаже разрешение, тъй като здравното обслужване е сред
здравните дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК и същевременно не може да
бъде предоставено на територията на Република България в обоснован от
медицинска гледна точка срок въз основа на обективна медицинска оценка на здравословното
състояние, история и вероятното развитие на заболяването на пациентката,
степента на болка или естеството на увреждането на пациентката към момента на
подаване на искането за разрешението. По този начин следва да се посочи, че в
съдебното решение, постановено по административно дело № 327/2017г. на
Административен съд – гр.Бургас, е даден отговора на основното възражение на
ответника, а именно, че исковете са неоснователни, тъй като лечението, което
първоначалната ищца е предприела в Германия, е можело да бъде извършено в
Република България. Следва да се подчертае, че изводите на Административен съд
– гр. Бургас изцяло са споделени от Върховен административен съд в решение №
15757/17.12.2018г. по административно дело № 12031/2017г. по описа на същия
съд. В него касационният състав изрично е заявил, че първоинстанционният
съд правилно е приел незаконосъобразност на обжалвания административен акт не
само поради нарушение на процедурата, но и поради неправилно приложение на
материалния закон - чл.19, ал.7, т.2 от ЗЗО във вр. с
чл.20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
29.04.2004г.
В
административното производство органът е поддържал наличие на предпоставката по
чл.80ж, ал.5, т.4 (възможност лечението да бъде проведено в България), без да
посочи в рамките на какви срокове, с какъв клиничен подход и в кое точно
лечебно заведение лечението действително може да бъде проведено. При оценка на
вредоносния резултат следва да се съобрази обстоятелството, че при втория отказ
на административния орган – решение № РД-Е-112-249/15.12.2016 г., управителят
на НЗОК не е съобразил дадените от съда указания, не е съобразил новите
обстоятелства по случая, не е провел изследване относно актуалното здравословно
състояние на ищцата М. и грубо е нарушил принципа на оправданите правни
очаквания.
Неоснователни
са и възраженията на ответника, че причинно- следствена връзка в случая
липсвала поради обстоятелството, че ищцата е предприела действия по своето
лечение преди да сезира държавния орган с искане за трансгранично лечение.
М. е
подала заявление до Министерство на здравеопазването с вх.
№95-00-86/24.06.2015г., което служебно е препратено за разглеждане от НЗОК,
неин вх. №Е-112-03-11/09.07.2015 г. Като доказателства в тази насока се
съдържат по приложеното адм.д. №1851/2015г.на
Административен съд Бургас.
ЗОДОВ
не въвежда ограничение, по силата на което на обезщетяване да подлежат само
тези вреди, които са настъпили след постановяване на отменения
незаконосъобразен административен акт. Напротив, на обезщетяване подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от вредоносното
засягане причинено от отменения като незаконосъобразния административен акт –
чл.4 от ЗОДОВ. В процесния случай имуществените вреди
в техния пълен размер са пряка и непосредствена последица от отменения
административен акт. Това е така, защото съобразно разпоредбата на чл.25, ал.1
от Наредба №5 от 21.03.2014 г. за условията и реда за упражняване правата на
пациентите при трансгранично здравно обслужване, управителят на НЗОК дава предварително
разрешение за възстановяване на разходи за предоставено здравно обслужване
в друга държава-членка. За това е възможно извършени преди постановяването на
отказа разходи да бъдат възстановени от НЗОК при наличие на предпоставките за
трансгранично лечение и при доказана причинно-следствена връзка между
постановения отказ и направените разходи, както е в конкретния случай. Тълкуването
на закона осъществено във възражението на ответника противоречи на разума на
законодателната уредба относима към обезщетяването на
вреди, a освен това е и житейски
неоправдано и нелогично, доколкото в по-голямата част от случаите търсеното
лечение не търпи отлагане съобразно текущото състояние на пациента. За това не
може да се приеме, че на обезщетяване подлежат само вредите, настъпили след
постановяване на отказите. Това е така, защото отказите касаят издаване на
предварително разрешение за лечение извън държава-членка по пребиваване. Освен
това се изисква и лечението да се извърши в рамките на срок, който е обоснован
от медицинска гледна точка, като се отчита настоящото здравословно състояние и
вероятното развитие на заболяването на пациента.
На
следващо място, чл. 25, ал. 2 от същата наредба изчерпателно посочва
основанията, на които управителят на НЗОК отказва предварителното разрешение.
Сред тези основания не фигурира такова, което да е свързано с времето, в което
са осъществени разходите, които подлежат на възстановяване с решението на
управителя НЗОК.
По
делото са налице доказателства за настъпили вреди, що се касае до имуществения
иск. Посредством назначената съдебно-икономическа експертиза се установи въз
основа на всички документи, представени от ищцата относно извършените
медицински услуги в Университетска болница Мюнхен каква е била общата сума, на
която са остойностени тези услуги. От представените
документи ясно се установява, че те касаят лечението на първоначалната ищца.
Вещото лице е съпоставило тези документи, сочещи извършените медицински услуги
с плащанията, осъществени по банков път от банкова сметка ***ната ищца П.Ж.М., който е един от тримата настоящи ищци
встъпили по реда на чл.229, ал.1, т.2 във вр. с
чл.230, ал.1 от ГПК на мястото на ищцата С.М..
Съдът
счита, че възражението на ответника, според което липсват доказателства за
плащането на медицинските услуги, удостоверени с документите, описани подробно
в експертизата, е неоснователно. Огромната част от така удостоверените услуги
са платени по банков път през тази банкова сметка, ***, тъй като вещото лице е
сравнило сумите по фактурите и другите документи, удостоверяващи извършените
медицински услуги, техните дати на издаване и сумите по съответните банкови
преводи, датата, на които са извършени и лицето, на което са платени. Съдът
счита, че няма съмнение от събраните доказателства, че сумите, платени по
банков път, са платени именно от сметката на сина на първоначалната ищца М..
Тъй като всички факти, свързани с тези плащания, еднозначно сочат, че сумите от
банковата сметка са превеждани на посочената болница, в която ищците твърдят,
че е проведено лечението, съдът приема, че в случая не може да бъде формиран
друг извод, освен твърдения от ищците, а именно, че медицинските дейности и
услуги, извършени на М., са били платени през сметката на нейния син.
От
свидетелските показания на свидетелката М. И. се установява, че тези суми не са
били собственост на П.М., а са спестявания на първоначалната ищца М. и суми,
събирани от семейството за нейното лечение. Сметката на сина в Дойчебанк е използвана за улеснение на междубанковото
разплащане. Доколкото всички документи (по-голямата част от които са фактури)
подробно описват предоставените услуги, не остава никакво място за съмнение, че
тези услуги са предоставени на С.М. във връзка със заболяването й, по повод на
което е искала от управителя на НЗОК предварително разрешение за лечение извън
държава-членка по пребиваване (формуляр S 2).
Четири
от плащанията са извършени в брой, като приемането на сумата е удостоверено с
подпис. Автентичността на подписите на тези документи не са оспорени, поради
което и по отношение на тях съдът приема, че плащането действително е било
извършено надлежно. За други три от плащанията вещото лице е отразило, че е
платено с касов бон, което логически означава, че същото е платено на място, а
не по банков път. Касовият бон достатъчно надлежно удостоверява, че плащането е
било извършено. Всички документи, в които са описани медицинските услуги и
дейности, извършени на М. с посочени цени и издател Университетска болница
Мюнхен и Клиника на Лидвиг Максимилиян
университет Гродхадерн, подробно са описани от вещото
лице в експертното заключение на л.286-л.290 от делото. Тъй като предоставените
и платени медицински услуги изцяло касаят лечението на С.М. във връзка с
потвърдената диагноза „Са гландуле маме син. Ст. пост операционем.
Ст. пост радиотерапиам ет химиотерапиам. Метастатична
болест.“ (рак на гърдата с метастази), и след като се установи, че
административният орган не е имал основание за постанови отказите от гледна
точка на приложението на материалния закон, съдът счита, че платените за
лечението в Мюнхен суми подлежат на възстановяване, тъй като тяхното плащане от
първоначалната ищца и от встъпилите на нейно място наследници е в пряка
причинна връзка с незаконосъобразните откази, постановени от управителя на
НЗОК. В този смисъл още веднъж следва да се подчертае, че възраженията на
ответника и на прокурора за липсата на причинна връзка, защото ищцата М. е
предприела действия по своето лечение преди да сезира управителя на НЗОК с
искане за трансгранично лечение са неоснователни. Първото заявление на ищцата е
подадено на 24.06.2015г. до некомпетентен орган, поради което е препратено в
НЗОК на 09.07.2015г.
Основателен
се явява и предявеният иск за неимуществени вреди. От събраните гласни
доказателства се установи, че ищцата М., която е лекар, била огорчена от това,
че нейни колеги - лекари, независимо от възможността професионално да оценят
сериозността на нейното здравословно състояние, два пъти последователно
отказват да й предоставят онова лечение, което обективно за нея се явява
единственото възможно към онзи момент. Ищцата е изпитвала емоционални страдания
и притеснения дали ще бъде в състояние сама да финансира лечението си, а освен
това се опасявала, че натоварва своите близки с един изключително тежък финансов
ангажимент. Вредоносният резултат
върху психиката на ищцата допълнително се утежнява
от обстоятелството, че първоначалният отказ на управителя на НЗОК е бил отменен
с влязло в сила решение №1510 от 21.09.2016 г., постановено по адм. д. №1851/2015 г. по описа на Административен съд
Бургас, като преписката е била върната на органа за преразглеждане. От този
момент насетне ищцата М. е имала оправдани правни очаквания, че ще получи
обективно, законосъобразно и справедливо разрешение на нейния проблем, но обратно
на това очакване, тя е получила повторен отказ, който също е отменен поради
своята незаконосъобразност. При наличието на професионалните знания и умения,
които М. притежава като лекар (факт, който не е оспорен) повторният отказ е
подействал изключително съсипващо върху психиката й. Свидетелите подчертават,
че ищцата М., освен личния си правен интерес за разрешаване на нейния казус, се
чувствала ангажирана и с обществения отзвук на нейния случай, като е била
мотивирана да упражнява правата си докрай, за да може по този начин да вдъхва
кураж и да мотивира и други български граждани в нейното здравословно
състояние, изискващо лечение в друга държава членка на общността, да търсят
правата си. Тази обществена ангажираност на ищцата не може да бъде подмината
при преценка на неимуществените вреди, тъй като в резултат на поведението на административния
орган ищцата не е успяла да получи законосъобразен, справедлив и предвидим
административен процес, който да бъде пример и за други граждани.
Събраните
доказателства сочат, че след вторият отказ ищцата М. е изпитвала отчаяние и
безсилие от незаконосъобазно препятстваната
възможност да се лекува без да отделя време, сили и енергия за осигуряване на
лични средства за лечение.
Съдът счита, че по делото от събраните
доказателства, включително свидетелските показания, се установява че
претърпените неимуществени вреди – болки, страдания, стрес, "попарени"
надежди са в пряка причинна връзка от незаконосъобразните откази, отменени по
съответния ред.
С оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
настоящият състав намира, че поисканото обезщетение за неимуществени вреди от 50 000
лв. е справедливо и обосновано с оглед продължителността и най – вече с оглед
интензитета на претърпените притеснения, страх - за живота и загубена надежда
от наследодателя на ищците. За това искът в тази му част също следва да бъде
уважен изцяло
Най
– накрая основателна е и претенцията за заплащане на лихва за забава, като
съгласно т. 4 на ТР № 3 от 2004 г. на ВКС същата се дължи от момента на влизане
в сила на съдебното решение, с което е отменен незаконосъобразния
административен акт, а това в случая са две различни решения – решение № 1510
от 21.09.2016г., постановено по адм.д. № 1851/2015г.
по описа на АСБ влязло в сила на 14.10.2016г. и решение № 1453 от 01.08.2017г. и решение № 822 от
26.04.2018г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по адм.д. № 327/2017г. по описа на АСБ оставени в сила с
решение № 15757/17.12.2018г., постановено по адм.д. №
12031/2017г. по описа на Върховен административен съд.
Съдът
счита, че релевантния начален момент на дължимост на мораторна лихва е влизане в сила на първото решение № 1510
от 21.09.2016г., постановено по адм.д. № 1851/2015г.
по описа на АСБ, с което е отменен първия отказ на административния орган обективиран в решение № РД-Е 112-97/23.07.2015г.на
директора на НЗОК - 15.10.2016г.
Мораторните
лихви претендирани по делото са изчислени от ищците
именно от 15.10.2016г. до датата на завеждане на исковата молба, за това следва
да бъдат присъдени в искания размер.
На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
поради уважаване на предявените искове следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищците платената държавна такса, разноски по делото и
възнаграждението на процесуалния прпедставител, които
са в общ размер на 6 712 лв. по представен списък на разноските, от които
10 лв. платена д.т., 350 лв. възнаграждение за вещо лице и 6 352 лева
платено възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от горното, Административен съд
Бургас
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Национална здравноосигурителна каса да заплати на Ж.П.М., П.Ж.М. и С.Ж.М.,
наследници на С.С.М., всичките с постоянен адрес ***,
чрез адвокат Г.К. със съдебен адрес *** обезщетение в размер на 234 348,95
лева (двеста тридесет и четири хиляди триста четиридесет и осем лева и
деветдесет и пет стотинки) за претърпени имуществени вреди, причинени от два незаконосъобразни
административни акта - решение № РД-Е 112-97/23.07.2015г.на директора на НЗОК и
решение № РД-Е 112-249/15.12.2016г. на директора на НЗОК, заедно с лихва за
забава, считано от 15.10.2016г. до 14.12.2017г. в размер на 21 042 (двадесет
и една хиляди и четиридесет и два)лв., както и лихвата за забава от завеждане
на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Национална здравноосигурителна каса да заплати на Ж.П.М., П.Ж.М. и С.Ж.М.,
наследници на С.С.М., всичките с постоянен адрес ***,
чрез адвокат Г.К. със съдебен адрес *** обезщетение в размер на 50 000 (петдесет
хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди, причинени от два незаконосъобразни
административни акта - решение № РД-Е 112-97/23.07.2015г.на директора на НЗОК и
решение № РД-Е 112-249/15.12.2016г. на директора на НЗОК, заедно с лихва за
забава, считано от 15.10.2016г. до 14.12.2017г. в размер на 5 845 (пет
хиляди осемстотин четиридесет и пет) лв., както и лихвата за забава от
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да
заплати на Ж.П.М., П.Ж.М. и С.Ж.М., наследници на С.С.М.,
всичките с постоянен адрес ***, чрез адвокат Г.К. със съдебен адрес ***
направените по делото разноски в размер на 6 712 (шест хиляди седемстотин и
дванадесет) лева, за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в 14 дневен срок от съобщението му пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: