№ 678
гр. София, 11.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110140380 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1-3 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС от „П-7“ ЕООД против
Етажните собственици на Етажна собственост - сграда в гр. София, ул. „А. П. Ч“ № 69,
представлявани от управител ВН, за отмяна на решение по т.2 от протокол за Общо
събрание на ЕС от 03.06.2021г.
Твърди се, че „П-7“ ЕООД е собственик на самостоятелен обект в сградата – магазин
№1, находящ се на партерен етаж и с отделен вход. Поддържа, че решението е взето от
етажните собственици в нарушение разпоредбите на ЗУЕС - събранието не е проведено
надлежно поради липса на кворум, липса на преводач за етажен собственик, който не владее
български език, липса на надлежно упълномощаване на представителя на ап.1, 17, 18 и 24,
нарушение на чл. 51, ал.1 от ЗУЕС, неясно формулирани въпроси в дневния ред, нарушения
в съставянето на протокола от общото събрание. Ищецът посочва, че взетите решения са
същите, чието изпълнение е спряно с Определение №20043975/16.02.2021 по гр.д.
№6401/2021 по описа на СРС, както и че решението, с което се определя дължимата вноска
за поддръжка и управление е в противоречие с императивни норми на закона – чл. 51 от
ЗУЕС.
Ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че не е предявен
в срок от 30 дни, считано от 03.06.2021г. – деня на провеждане на събранието, който срок
тече от тази дата, тъй като протоколът от него е изготвен същия ден на ръка и бил на
разположение на всеки от етажните собственици. На 09.06.2021 г. е изготвен напечатан
вариант и поставен на видно място в сградата на 10.06.2021г. По същество не спори, че
ищецът е собственик на обект в ЕС, както и че е проведено ОС, чието решение се атакува.
Поддържа, че твърденията за липса на кворум при провеждане на събранието, както и за
ненадлежно упълномощаване на представителите на етажните собственици са
преклудирани, тъй като същите е следвало да бъдат релевирани от ищеца в срока по чл.16,
ал.9 ЗУЕС пред управителя на ЕС. Поддържа, че протоколът съдържа всички изискуеми от
закона реквизити, както и че представителят на етажните собственици на ап.1,17, 18 и 24 е
надлежно упълномощен с пълномощни в обикновена писмена форма. Сочи, че в отделен от
протокола документ са отразени присъстващите на ОС начина им на гласуване и
проведените разисквания. Оспорва наличието на правен интерес за ищеца по възражението
1
за липса на преводач за етажния собственик Мишел Сере, вкл. оспорва, че не владее
български и не е разбирал проведените обсъждания, и взетите решения. Във връзка с
производството по гр.д. №6401/2021 по описа на СРС, намира, че атакуваните решения имат
различен предмет и етажните собственици могат да пререшават същите въпроси след
изтичането на преклузивния срок за оспорването на решенията, приети на ОС №21 от
02.12.2020г. Поддържа, че няма пречка по отношение на собственик на търговски обект да
се определят вноски за поддръжка и управление на общите части на ЕС в увеличен размер.
Оспорва твърдението на ищеца, че магазин №1 разполага с отделен вход. Посочва, че
решението, касаещо преустановяване използването на обекта като магазин за хранителни
стоки има декларативен характер. Излага, че по т.8 от дневния ред, за която ищецът твърди,
че е неясна, не са провеждани разисквания и не са приемани решения и доводите на ищеца
ирелевантни за законосъобразността на решението.
Съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС в редакция ДВ бр.26, 2016г., приложима в процесния
случай, искът по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС се предявява в срок от 30 дни от получаване на
решението. Редът за връчване на решението от проведеното общо събрание е уреден в чл.
16, ал. 7 от ЗУЕС, съгласно който за поставяне на съобщението се съставя протокол от
управителя и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и
мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото
събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към него се предоставят
на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на
посочената електронна поща или адрес в страната.
В настоящия случай по делото е представено доказателство от ответника – Протокол
за удостоверяване поставянето на изготвения протокол от проведеното на 03.06.2021г. общо
събрание на табло във входа на сградата, като същият съдържа всички изисквани от закона
реквизити. Посочената дата на поставянето му е 10.06.2021г. По отношение на ищеца не се
твърди, а и липсват доказателства, че следва да намери приложение хипотезата на чл. 13, ал.
2 от ЗУЕС досежно начина на връчване на протокола от общото събрание. Не са
представени и доказателства за наведените от ответника твърдения за съставяне именно на
03.06.2021г. на протокола от събранието, препис от който етажните собственици са могли да
получат още същия ден. С оглед на това след формална преценка на твърденията и на
ангажираните до момента по делото доказателства, следва да се приеме, че връчването на
протокола от проведеното общо събрание е извършено по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС чрез
самото поставяне на съобщението на видно място на входа на сградата на 10.06.2021г., от
който момент започва да тече преклузивният срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС за обжалване на
решенията на ОС. При това положение, искът е допустим, предвид датата на подаване на
искова молба- 09.07.2021г.
Основателността на иска по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС предпоставя ищецът да установи, че
притежава правото на собственост по отношение на обект в сграда с режим на етажна
собственост и че е спазен преклузивният срок за оспорване на взетото решение на
проведеното ОС на 03.06.2021г., чиято отмяна се претендира. В случай, че тези
обстоятелства бъдат установени, ответникът следва да докаже, че процедурата по свикване
и провеждане на общото събрание, и взимане на решенията е в съответствие с правила на
ЗУЕС по изложените възражения на ищеца, за което се указва, че не сочи доказателства.
Съдът, предвид становищата на страните и на основание чл. 146, ал.1, т. 3-4 от ГПК,
обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е собственик на магазин №1
в сграда, находяща се в гр. София, у. А.П.Ч №69, както и че на 03.06.2021г.е взето
атакуваното решение на ОС на ЕС.
Представените от страните документи са допустими и относими. Доказателственото
искане на ищеца по чл. 190 /192/ от ГПК за задължаване представителя на ЕС да представи
пълномощните, с които представителите на собствениците на ап.1, 17, 18 и 24 са
2
упълномощени да ги представляват на проведеното на 03.06.2021г. събрание, следва да се
остави без уважение, тъй като същите са представени а с отговор на исковата молба.
Искането задължаването ответника да представи всички нормативно установени документи
по свикване на ОС на 03.06.2021г., респ. да изпълни своята тежест на доказване, е
неотносимо за ищеца предвид чл. 154 ГПК. Искането на ищеца за изискване на препис от
материалите по гр.д. №6401/2021г. следва да се остави без уважение, а в случай, че ищецът
намира, че има книжа относими за настоящия спор да представи по негова преценка. Без
уважение следва да бъде оставено направеното от ответника искане по чл. 213 ГПК за
присъединяване към настоящото производство на гр.д. № 39225/2021 по описа на СРС, 124
състав, по което са предявени идентични искове за оспорване на същите решения на ОС от
03.06.2021г., но от друг ищец – „ГХ“ ЕООД. При служебна проверка съдът установи, че
производството по гр.д. №39225/2021 е образувано по искова молба с вх. № 23038,
депозирана на 05.07.2021г., т.е. няколко дни преди подаване на исковата молба, с която е
сезиран съдът в настоящото производство. Предвид това, доколкото по реда на чл.213 ГПК
се обединяват за съвместно разглеждане висящи пред съда дела, които имат връзка помежду
си, като се присъединяват към най-рано заведеното дело, съдът намира, че компетентен да
се произнесе по искането по чл.213 ГПК е съставът, разглеждащ гр.д. №39225/2021г. Това не
е сторено, а и производството по това дело към настоящия момент е приключило с решение,
с което се отхвърля иска.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за
доклад, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в
насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-
късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените по делото документи като писмени
доказателства.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 186, чл. 190 /192/ и чл. 213 от ГПК на ищеца и
на ответника.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на
3
спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл.
78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл.
234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи
на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа
Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за
всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби”
можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.02.2022 г. от
11,30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис от
отговор на искова молба с приложенията- чрез пълномощник!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4