№ 2224
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева
Гражданско дело № 20221100102966 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, обективно
съединен с акцесорен иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата М. Б. М., ЕГН: **********, с адрес: с. Кривина, ул. ****,
действаща чрез адвокат Л. Д. Г., вписана в САК, твърди, че на 31.07.2020г.,
около 7:40 ч., в гр. София, на около 30 метра след изхода на метростанция
„Сердика“ в посока площад ****, в близост до Министерство на
здравеопазването на Република България, на път за работното си място в
Софийска градска прокуратура (СГП), находяща се на бул. ****, е стъпила на
счупена и наполовина липсваща тротоарна плочка, при което е счупила
десния си крак, в областта на глезена. Излагат се твърдения, че вследствие на
инцидента, ищцата моментално е паднала на земята, като не е могла да движи
дясното си стъпало, а единственото, което изпитвала било силна болка,
съпроводена със същите по степен уплах и стрес, поради което и останала
неподвижно на земята до момента, в който случайни минувачи не и се
притекли на помощ. Все в тази обстановка, ищцата се обадила по мобилния
телефон на своя колежка в СГП – Н.С.С., която пристигнала на мястото на
инцидента. Веднага след инцидента, ищцата е била приета по спешност в
Спешното отделение на Военно-медицинска академия (ВМА), гр. София, а
след извършена медицинска преценка и триаж, предвид на установените
данни, е била насочена и приета в Клиниката по ортопедия и травматология
към ВМА. След направата на необходимите образни и кръвни изследвания, са
установени следните увреждания: триглезенно счупване и изкълчване на
дясна глезенна става. Така и след необходимата подготовка и консултации е
проведено оперативно лечение на 31.07.2020г., изразяващо се в открито
наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове от
1
външната страна на глезенната става и с винтове и по метода Вебер от
вътрешната страна на глезенната става. Във връзка с инцидента, ищцата сочи,
че е била в продължителен отпуск за временна неработоспособност за
периода от 31.07.2020г. до 03.01.2021г., като през цялото време изпитвала
изключително сили и неспиращи болки, поради големия оток на увредения
крак, който от коляното до стъпалото бил целият в кръвонасядания. Сочи, че
е изпаднала в тежка депресия, не искала да се храни, не ставала от леглото,
ограничила социалните си контакти, стояла в стаята си и плачела
непрестанно, а същевременно имала и постоянна нужда от чужда помощ,
която била предоставяна от нейните близки (съпруг и синове), доколкото
ищцата била обездвижена и не можела да се обслужва сама. Поради
засилване интензитета на болките на 10.09.2020г. и 24.09.2020г. ищцата
посетила съответно МЦ Калимат ЕООД и ДКЦ Софиямед ЕООД. В периода
от 01.01.2021г. до 30.04.2021г., ищцата продължила да изпитва силни болки и
дискомфрот, съпроводени с оток в глезена, причиняващи ограничения в
движението. Тъй като болките неотминали, ищцата ползвала отново отпуск за
временна неработоспособност за периода от 10.05.2021г. до 11.08.2021г., а
след това 25 дни провеждала болезнена рехабилитация. Твърди, че и към
момента на подаване на исковата молба приема различни болкоуспокояващи
лекарства и такива за спадане на отока. Ищцата твърди, че получените от нея
увреждания са в пряка и непосредствена връзка с виновното неизпълнение на
задължението на ответника С.О., ЕИК: **** да обезопаси и да поддържа в
изправност и в цялост въпросния тротоар, който е негова собственост
съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗП вр. пар.1, т. 2 от ДР на ЗП и, за който е
ответникът е длъжен да полага грижи за поддържането му в изправно
състояние, съгласно чл. 167 от ЗДвП и чл. 31 вр. чл. 8, ал. 3 от ЗП. Ищцата
моли съда да постанови решение, с което осъди ответника С.О. да й заплати
сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от причинените й
телесни увреждания от описания инцидент, ведно със законната лихва от
31.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 722,
80 лева (хиляда седемстотин двадесет и два лева и осемдесет стотинки),
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищцата
от описания инцидент, ведно със законната лихва от 31.07.2020г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски, за които е
представен списък в проведеното о.с.з. на 04.04.2023г.
Ответникът С.О. в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК представя
отговор на исковата молба, с която оспорва да е налице противоправно
поведение – действие и/или бездействие на негови служители. Оспорва
твърденията в исковата молба за наличие на счупена и наполовина липсваща
тротоарна плочка в процесния участък, както и настъпване на вредите по
описания от ищцата механизъм. Оспорва и размера на иска като завишен.
Поради това моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искови претенции от страна на М. Б. М.. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и прави възражение в
проведеното о.с.з. на 04.04.2023г. за прекомерност на заплатеното
2
адвокатското възнаграждение от ищцата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи
следната фактическа обстановка:
От разпита на свидетелката Н.С.С., която работи заедно с ищцата в
СГП и, с която се познават от 1998г., се установява, че на 31.07.2020г. към
07:40ч. ищцата М. Б. М. й е позвънила по телефона, като плачейки я е
уведомила, че когато излязла от метрото на станция „Сердика“ пред
Министерство на здравеопазването се е спънала в счупена плочка и си е
счупила крака, като я е помолила да отиде при нея. Веднага св. Н.С.С. отишла
на посоченото от ищцата място, като я заварила седнала до дърво и обградена
от множество притекли и се на помощ хора. Разбрала от охраната на
Министерството на здравеопазването, че вече са позвънили и извикали
спешна медицинска помощ, която чакали. Свидетелката си спомня, че
увреденият крак на ищцата изглеждал много зле. След 15 до 20 минути е
дошла и извиканата спешна медицинка помощ, като медицинските лица
обездвижили увредения крак на ищцата, сложили й инжекция, доколкото по
техни думи, възпроизведени от свидетелката, ищцата била изпаднала в шок и
имала много ниско кръвно, като с това я качили в линейката. От там, св.
Н.С.С. се качила също в линейката, на пътническото място до шофьора, като
ги откарали във ВМА. По пътя към ВМА свидетелката позвънила на съпруга
на пострадалата – Й.Н.М. и го уведомила за случилото се. След извършен
преглед в спешното отделение на ВМА и направена снимка на увредения
крак, лекарите, сред които и завеждащия към този момент катедрата по
Ортопедия към ВМА, стигнали до заключение, че кракът е много лошо
счупен и веднага е желателно да се направи медицинска операция, с която по
спомен на свидетелката, следвало да бъдат сложени пластинки и болчета,
които ищцата да носи около една година. След като приели ищцата в
следоперационна зала, св. Н.С.С. си тръгнала от ВМА, тъй като се налагало
да се върне на работа, а при пострадалата останал единствено нейният съпруг,
който вече бил дошъл във ВМА. По отношение на събитията след инцидента,
се установява от свидетелските показания на този свидетел, че ищцата М. Б.
М. е отсъствала много дълго от работа, по спомен на свидетелката около 8-9
месеца след инцидента. Освен това св. Н.С.С. си спомня, че когато е
посещавала пострадалата у тях след операцията кракът и е бил много зле,
целият е бил синьо-черен на цвят и подут. Установява се, че ищцата се била
отдръпнала, трудно допускала до себе си странични хора, не е искала да
общува с никого, дори не вдигала и телефона си. По думите на свидетелката,
ищцата все още изпитва страхова невроза, доколкото се наблюдават явни
промени в поведението на пострадалата, като например нежеланието и да
излиза навън в обедна почивка и да ходи по магазини, както са правили двете
с ищцата преди инцидента. Напротив и към настоящия момент, ищцата не
напуска по никакъв повод сградата на съдебната палата в гр. София, където
се намира и СГП, като разчита на нейния съпруг сутрин и вечер да я докарва
и прибира с автообил директно от входа/изхода на тази сграда.
От друга страна, от свидетелските показания на свидетеля Й.Н.М.,
съпруг на ищцата, се установява, че докато е бил на работа на 31.07.2020г.,
3
към 08:00ч. му се е обадила колежка на съпругата му в СГП и го е уведомила
за случил се с ищцата инцидент на излизане от метрото в близост до
Министерство на здравеопазването, както и че същата била заведена с
линейка във ВМА по спешност. Свидетелят веднага тръгнал към ВМА. След
около 15 минути същият стигнал въпросното медицинско заведение и узнал,
че ищцата е закарана в спешна травматология. Видял съпругата си на легло,
като кракът и глезенът и били посиняли до коляното, с голям оток. По
информация, която получил от наблюдаващия пострадалата доктор,
последната била получила много жестока травма от падането си и се налагало
спешна медицинска операция. По възпроизведен от свидетеля спомен, било
констатирано, че ищцата си е счупила кракът на три места. Извършената
медицинска операция траела около 2 часа и половина, като след това
съответното медицинско лице уведомило свидетеля, че счупването е сериозно
и след сложените и пластини и винтове, ищцата трябвало да е обездвижена
напълно. В болницата съпругата на свидетеля прекарала близо седмица, а
след нейното изписване повече от 6 месеца е била у тях неподвижна. Грижите
за нея са били поети от свидетеля, в това число хигиенните навици и храната.
Установява се, че пострадалата имала постоянни болки, била изпаднала в
депресия и не желаела да комуникира с никого, като по цял ден вземала
обезболяващи. Периодът на невъзможност да движи, респективно грижи сама
за себе си продължил около 4 до 5 месеца, а след шестия месец ищцата
получила усложнение във връзка със сложените и винтове, поради което
същата останала на легло. Въпреки взетата и проходилка, пострадалата е
изпитвала страх и не е искала да ходи. Споменава, че все още ищцата има
оток на десния крак, поради което се налага същата да носи единствено ниски
обувки. Твърди се, че при последния по време преглед на ищцата се
установило, че увреденият крак няма да се възстанови напълно. По
отношение на живота на ищцата след инцидета, св. Й.Н.М. твърди, че
животът на цялото им семейство е променен, доколкото съпругата му е
изпадлана в депресия, страхува се да се вози с градски транспорт, ходенето й
е променено в негативен аспект, а по-голямата част от домакинската работа
върши свидетелят. Нещо повече - същият сутрин и вечер я вози и взема от
нейното работно място с автомобил.
С Декларация за трудова злополука с вх. № 621/04.08.2020г., досие
29762 и Разпореждане № 29762/05.08.2020г. на длъжностно лице при ТП
на НОИ инцидентът от 31.07.2020г. е деклариран от работодателя на ищцата
- СГП и регистриран от Териториално поделение – София град на НАП като
трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО.
Видно от представената по делото епикриза ЛИЗ № 20383 от 2020г., от
ВМА – МБАЛ София, изготвена от Катедрата по ортопедия, травматология и
реконструктивна хирургия, клиника ортопедия и травматология към ВМА –
МБАЛ София, ищцата М. Б. М., на 54г. към момента на увреждането, е
постъпила в болничното заведение на 31.07.2020г. при силни болки и
деформация на десния глезен, с невъзможни активни и пасивни движения.
След извършване на необходимите прегледи, изследвания и консултации и е
била поставена окончателна диагноза – фрактура трималеоларис крурис
4
декс. кум луксацио атс. декс. ст.пост рсом крурис декс.а модо ао, налагаща
оперативно лечение и интервенция. На 31.07.2020г. й е извършена
медицинска операция – рсом крурис декс.а модо ао , чрез която е наместено
счупването и същото е застопорено с костни щипки, като е извършена
остеосинтеза с 2 броя винтове на Вебер. Ищцата е била изписана от ВМА –
МБАЛ София на 06.08.2020г.
По делото е представена и Епикриза И.З.№ 348/2021г. от МБАЛ
„Свети Панталеймон“ АД, видно от която ищцата М. Б. М. е постъпила на
10.05.2021г. за отстраняване на остеосинтезен материал при рентгенови данни
за костно срастване. На 10.05.2021г. е извършена оперативна намеса по повод
на въпросната фрактура в глезена. При поставена окончателна диагноза:
Т93.2 Последици от други счупвания на долен крайник, ишцата е изписана на
13.05.2021г.
Все в тази връзка и за установяване на твърдяната от ищцата временна
неработоспособност, вследствие на инцидента от 31.07.2020г. по делото са
представени общо 8 броя болнични листове и 2 броя амбулаторни листове,
както следва:
1. Болничен лист за временна неработоспобност № Е20201843265 за
отпуск поради болест от 31.07.2020г. до 05.09.2020г., издаден от ЛКК
при ВМА, за срок от 37 календарни дни;
2. Болничен лист за временна неработоспобност № Е20201341812 за
отпуск поради болест от 06.09.2020г. до 05.10.2020г., издаден от ЛКК
при МЦ Калимат ЕООД, за срок от 30 календарни дни;
3. Болничен лист за временна неработоспобност № Е20202204891 за
отпуск поради болест от 06.10.2020г. до 04.11.2020г., издаден от ЛКК
при МЦ Калимат ЕООД, за срок от 30 календарни дни;
4. Болничен лист за временна неработоспобност № Е20202205046 за
отпуск поради болест от 05.11.2020г. до 04.12.2020г, издаден от ЛКК
при МЦ Калимат ЕООД, за срок от 30 календарни дни;
5. Болничен лист за временна неработоспобност № Е20202205045 за
отпуск поради болест от 05.12,2020г. до 03.01.2021 г., издаден от ЛКК
при МЦ Калимат ЕООД, за срок от 30 календарни дни;
6. Болничен лист за временна неработоспобност № Е20202188360 за
периода 10.05.2021г. до 12.06.2021г., от ЛКК при МБАЛ „Свети
Панталеймон“ АД , за срок от 34 календарни дни;
7. Болничен лист за временна неработоспобност № Е20210420199 за
периода 13.06.2021г. до 12.07.2021г. от ЛКК при МБАЛ „Свети
Панталеймон“ АД, за срок от 30 календарни дни;
8. Болничен лист за временна неработоспобност № Е20210420248 за
периода от 13.07.2021г. до 11.08.2021г. от ЖК при МЦ Калимат ЕООД,
за срок от 30 календарни дни;
9. Амбулаторен лист № 940/10.09.2020г. при МЦ Калимат ЕООД;
10. Амбулаторен лист № 001070/24.09.2020г. при „ДКЦ Софиямед“ ЕООД.
При изследване на горепосочената медицинска докуменация и анализ на
данните от извършен личен преглед на ищцата на 22.03.2023г. от вещото лице
д-р К. А. С. по назначената по делото Съдебно-медицинска експертиза,
5
дава заключение, че ищцата при процесния инцидент от 31.07.2020г. е
получила триглезенно счупване и изкълчване на дясна глезенна става ,
чийто медикобиологичен характер на увреждане е трайно затруднение на
движенията на десен долен крайник за срок повече от 30 дни. Механизмът на
получената травма е така нареченото „стъпване накриво“ – усукване на
глезенната става при стъпване, което съвпада с настъпилото процесно
събитие. Лечението на ищцата е било оперативно. Извършено е открито
наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове от
външната страна на глезенната става й с винтове и по метода на Вебер от
вътрешната страна на глезенната става. Установява се, че възстановителния
период при ищцата е протекъл без усложнения, а при нормално протичане на
лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид
увреждания е около 6-7 месеца, което кореспондира с конкретния случай. По
повод на обективното състояние на ищцата към настоящия момент и
последствията, които същата би имала в бъдеще от въпросното счупване,
вещото лице е заключило наличието на оперативен белег по вътрешната
страна на дясна глезенна става с дъговиден ход и дължина 6 см; наличие на
оперативен белег по външната страна на дясна глезенна става с надлъжен ход
и дължина 11 см, което води до ограничен обем на движение в дясна глезенна
става при повдигане на ходилото нагоре от 15 градуса при норма 20 градуса и
при навеждане на ходилото надолу от 30 градуса, при норма 45 градуса. При
това се прави заключение, че описаните последствия при ищцата са с траен
характер, а провеждането на допълнителни курсове по физиотерапия и
рехабилитация не би променило функционалното състояние на дясната
глезенна става, а единствено би намалило болковия синдром и би подобрило
движението в дясна глезенна става.
В проведеното о.с.з. на 04.04.2023г. вещото лице пояснява, че при такъв
тип травми – т.нар. триглезенно счупване е наложителна оперативната
намеса, тъй като как по друг начин да се наместят едновременно счупените
парчета и да застанат в анатомична позиция, което само по себе си опеределя
подобни оперативни интервенции с голям обем на сложност. Освен това,
вещото лице заключва, че по повод на прохождането след подобен вид
травма, характеризирана като една от най-тежките счупвания на глезенната
става, които освен всички имат траен характер, се изисква по-продължителен
възстановителен период.
Като неоспорено от страните, съдът изцяло възприема заключението по
съдебно медицинската експертиза.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е иск за ангажиране на имуществената отговорност на
ответника за заплащане на обезщетение за вреди, причинени не от обективни
и присъщи качества на една вещ - тротоар, собственост на общината, а
причинени вследствие неправилната експлоатация на вещта, което е довело
до увреждането на ищцата. Тоест касае се за вреди, които са в резултат на
нехарактерно състояние на вещта и в такъв случай отговорността на нейния
собственик е по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД – за виновно
6
бездействие за отстраняването на повредите и възстановяването на типичното
състояние на вещта.
Предявеният иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, съединен с
акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД, има за предмет компенсирането на
претърпените от ищцата вреди, причинени от виновно, противоправно
поведение на лица, на които ответникът е възложил работа.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по
възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи /деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите
да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила
или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така - ППВС
№ 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по
несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за
наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието,
вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби.
При така очертаната правна рамка, с оглед установената по делото
фактическа обстановка, настоящият състав намира, че сочените
предпоставки са безспорно установени.
Ответникът, С.О., е правен субект, на когото законът в чл. 30, ал. 4 от
Закон за пътищата (ЗП) е възложил изграждането, ремонтът и поддържането
на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите,
пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии.
Тротоарът е общинска собственост (съобразно пар. 7, ал. 1, т. 4 и т. 6 от ПЗР
на ЗМСМА) и неговата поддръжка е било задължение на С.О.. Поддържането
е свързано с осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година (така пар. 1, т. 14 от ДВ на
ЗП). Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ППЗП поддържане на пътната
инфраструктура включва полагането на системни грижи за осигуряване на
целогодишна нормална експлоатация.
Въз основа на събраните по делото гласни доказателства и
представената по делото медицинска документация, изготвената въз основа
на тях Съдебно-медицинска експертиза, съдът приема за безспорно
установено, че на 31.07.2020г. в гр.София, около 7:40 ч., на около 30 метра
7
след изхода на метростанция „Сердика“ в посока площад ****, в близост до
Министерство на здравеопазването на Република България, на път за
работното си място в СГП, находяща се на бул. ****, ищцата М. Б. М. е
стъпила с десен крак в необезопасена и несигнализирана счупена и
наполовина липсваща тротоарна плочка, в резултат на което е настъпило
усукване на дясната глезенната става на ищцата, която е паднала на тротоара
и е получила телесно увреждане – триглезенно счупване и изкълчване на
дясна глезенна става.
Съдът възприема показанията на св.Н.С.С. и тези на св. Й.Н.М., въпреки
заинтересоваността и на двамата от изхода на делото, в качеството им
съответно на дългогодишна колежка в СГП и като съпруг на пострадалата.
Нещо повече – показанията са депозирани под страх от носене на наказателна
отговорност по чл. 290 от НК, което съставлява своеобразна гаранция за
тяхната достоверност. Изнесените от свидетелите факти не са оборени чрез
насрещни доказателства и поради това не съществува причина да не бъдат
кредитирани от съда. Освен това, съобразно правилото на чл. 172 от ГПК
съдът прецени показанията на тези свидетели с оглед на останалите събрани
по делото доказателства – медицинска документация, заключение по
съдебно-медицинска експертиза, както и документите, свързани с
регистриране на злополуката като трудова по смисъла на КСО.
Показанията и на двамата свидетели не са в противоречие със
заключението на вещото лице. Отделно от това, соченият механизъм на
получаване на телесното увреждане при ищцата се възприема от вещото лице
в изготвената съдебно-медицинска експертиза. След като не са оборени
ангажираните от ищцата доказателства и съобразявайки правилата на
доказателствената тежест, съдът приема за доказани описаните време, място и
механизъм на настъпване на телесната увреда.
Ищцата е пострадала от стъпване на счупена и наполовина липсваща
тротоарна плочка, който тротоар се намира в урбанизираната част на града и е
общинска собственост. В случая служителите на С.О. не са положили грижи
да осигурят спокойно и безопасно движение по тротоара, като са допуснали
по него да има счупени и липсващи части от плочките, което е създало
опасност за здравето на ищцата.
Настъпилите за ищцата вреди са пряка последица от стъпването в
счупена и наполовина липсваща тротоарна плочка, която не е била
обезопасена или сигнализирана, на тротоар, общинска собственост. Тези
вреди се установяват от медицинската документация и приетата по делото
съдебно медицинска експертиза.
На основание чл. 49 от ЗЗД ответникът отговаря за причинените на
ищцата неимуществени вреди.
Съдът следва да определи размера на дължимото обезщетението за
търпените от ищцата неимуществени вреди по справедливост – чл. 52 ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
8
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за
определен период от време. Критерият за справедливост по смисъла на чл. 52
от ЗЗД не е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитието на самото общество в конкретната държава.
Към датата на непозволеното увреждане ищцата е била на 54г., активна
и подвижна. След деликта същата е била хоспитализирана за 6 дни,
претърпяла е оперативна интервенция, поставени са и с 2 броя винтове на
Вебер, които фиксират счупените кости на увредения крак, била е
трудноподвижна и се е нуждаела от чужда помощ в продължение на първите
близо четири до пет месеца от възстановяването. През това време ищцата е
имала затруднения при движение и самообслужване, впоследствие се е
движела с помощни средства. През възстановителния период, който е
продължил близо година, ищцата е изпитвала болки и страдания, които в
първите месеци са били с много голям интензитет до такава степен, че се е
наложило на 10.05.2021г. да посети МБАЛ „Свети Панталеймон“ АД за
оперативна намеса по повод на процесната фрактура в увредения десен
глезен. В настоящия случай се установи от заключенията на изготвената по
делото съдебно-медицинска експертиза, а така също и от свидетелските
показания, че увредата на десния глезен на ищцата е с траен характер.
Съдът отчита и негативните емоции, които ищцата, като всеки
пострадал при инцидент с телесно увреждане, е преживяла. Освен страх и
притеснение за състоянието си и за бъдещето, ищцата е била зависима от
грижите на трети лица, членовете на своето семейство, за период от поне 4 до
5 месеца, изпитвала е неудобството да е ограничена в движенията си, да не
може да се обслужва самостоятелно, да се движи свободно, като единствено
стояла на легло, често плачела и вземала обезболяващи. Това е довело до
изпадането на ищцата в депресивно състояние, характеризиращо се с
нежелание за комуникация и социално отдръпване. По делото се установи
също и, че към момента ищцата изпитва страх от повтаряне на инцидента,
поради което избягва да използва градски транспорт, а в обедните почивки по
време на работно време не излиза извън сградата на съдебната палата в гр.
София, където фактически работи.
Преценявайки преживяното страдание от телесната повреда и
прогнозата за бъдещото състояние на ищцата, която ще продължи да изпитва
болки в увредения крайник, във връзка с критериите в ППВС №4/68г. и
конюнктурата в страната към момента на увреждането, съдът счита, че за
репариране на търпените болки и страдания от увреждането, на ищцата се
следва справедливо обезщетение в размер на 25 000 лева.
Искът за разликата до първоначално предявения размер от 30 000 лева.
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
На следващо място съдът намира за доказан и иска за обезщетение
за имуществени вреди в размер на 1 722.80 лева. В тази насока са събраните
писмени доказателства, а именно: 1) фактура № 71185/06.08.2020г., с
9
доставчик ВМА, ведно с приложен касов бон на стойност 1460.00 лева; 2)
фактура № 1109/06.08.2020г., с доставчик Нота Бене Фарма ООД , ведно с
касов бон и рецепта, предписваща лечението на стойност 196.30 лева; 3)
фактура № **********/06.08.2020г., с издател ВМА, ведно с касов бон на
стойност 34.80 лева и 4) фактура № 3951/08.12.2020г., с доставчик АУРА
СЪРВИСИС 2012 ООД, ведно с касов бон на стойност 31.70 лева, както и
заключението на вещото лице по СМЕ, според което описаните от ищцата
консумативи, за които са представени фактурите с касови бонове, са
направени във връзка с проведеното лечение на ищцата.
Във връзка с гореизложеното, съдът намира, че исковите суми следва да
бъдат присъдени, ведно със законната лихва от дата на деликта - 31.07.2020г.
до окончателното изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД.
По разноските:
Съобразно представения списък, ищцата е направила съдебни разноски
за заплащане на държавна такса, за експертиза и за адвокатски хонорар в общ
размер на 5 140 лева. Ответникът е възразил за прекомерност на адвокатския
хонорар, заплатен от ищцата на адвокат Л. Д. Г., вписана в САК по договори
за правна помощ от 22.03.2022г. и 03.04.2023г. в общ размер на 3 522 лева.
Като съобрази минималните размери на адвокатските възнаграждения по
Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /доп. ДВ. Бр.88 от 4.11.2022г./, вида и цената на предявените
искове, броя на проведените съдебни заседания и извършените процесуални
действия, съдът не споделя направеното от ответника възражение. Хонорарът
в общ размер на 3 522 лева съответства на обема и характера на оказаната
правна помощ и защита на ищцата.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, на ищцата се следват направените от
нея разноски съобразно уважената част от исковете - 4 329,42 лева.
Ответникът е заявил искане за заплащане на разноски и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Предвид вида и размера на предявените
искове и извършените по делото процесуални действия, съдът счита, че в
приложение на нормата на чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на
540 лева. Съразмерно на отхвърлената част от съдебно предявените
претенции, на ответника се дължат разноски в размер на 85.15 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49, вр. 45, ал. 1 от ЗЗД, С.О., ЕИК ****,
адрес: гр.София, ул. ****, да заплати на М. Б. М., ЕГН **********, с адрес:
с. Кривина, ул. ****, сумата от 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева) ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от увреждания, получени вследствие на
10
стъпване в необезопасена счупена и наполовина липсваща тротоарна плочка,
падане върху тротоара и получаване на телесни увреждания в областта на
десния глезе на 31.07.2020г. в гр. София, на около 30 метра след изхода на
метростанция „Сердика“ в посока площад ****, в близост до Министерство
на здравеопазването на Република България, както и сумата от 1 722, 80 лева
(хиляда седемстотин двадесет и два лева и осемдесет стотинки),
представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на
направените разходи за проведеното лечение, ведно с лихвата за забава връху
сумите от 31.07.2020г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до първоначално предявения размер от 30 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С.О., ЕИК ****, адрес:
гр.София, ул. „****, да заплати на М. Б. М., ЕГН **********, с адрес: с.
Кривина, ул. **** съдебни разноски в размер на 4 329,42 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М. Б. М., ЕГН
**********, с адрес: с. Кривина, ул. **** да заплати на С.О., ЕИК ****,
адрес: гр.София, ул. „****, да заплати на съдебни разноски в размер на 85.15
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11