Р Е Ш
Е Н И
Е № …...
Гр.
София, 19.02.2020 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНO
ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публичното съдебно заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Биляна Коева
при участието на секретаря
Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 1673
по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна
жалба, подадена в срока по 259, ал. 1 ГПК, от ищеца Н.С.К., чрез
представителя му, срещу решение № 566447/20.12.2018 г. на СРС, 156 с - в, по
гр. д. № 37877/2018 г., с което са отхвърлени исковете му срещу „К.-К.Х.Б.К.Б."
АД, ЕИК: ******, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
дисциплинарното наказание „уволнение", наложено със Заповед за
дисциплинарно уволнение № СО - О - 337/24.04.2018 г. за възстановяване на длъжността „водач
мотокари“, която е заемана преди уволнението и по чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1, т. 1 КТ за заплащане на сумата от 13 200 лв. обезщетение за оставане без
работа за периода 11.05.2018 г. до 11.11.2018 г. и ищецът е осъден за заплащане
на разноски.
В жалбата се
излагат доводи за неправилност, необоснованост и нарушения на материалния и
процесуален закон при постановяване на решението. Поддържа се, че събраните
доказателства установяват незаконосъобразност на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание. Освен това срещу ищеца се води целенасочена атака от
2017 г. от ръководителя на звено „Складово стопанство“. Излага доводи, че
доклада за нарушенията му е връчен два месеца след установяването им, като в
искането за писмени обяснения не е било посочено, че се води дисциплинарно
производство срещу ищеца, в съответствие с изискването на чл. 192 КТ. Позовава
се на нарушения на процедурата по вземане на обяснения преди налагане на
наказанието, като твърди и че не са ангажирани доказателства за свеждане на
заповедта за забрана тютюнопушенето до знанието му. Ако е бил уведомен за тази
заповед е щяло да има инструктаж. Поддържа, че пушенето на мотокарите се е
толерирало и не е налице основание да му се налага най - тежкото наказание.
Неправилно СРС е приел за установено, че на записа от камерите е именно ищеца,
тъй като записът е неясен и на него е заснето лице, което е застанало в гръб.
На записа не се вижда дали заснетото лице държи цигара. Излагат се и
съображения за недоказаност на твърдяното от работодателя системно нарушение на трудовата дисциплина. Според
ищеца не са налице законните предпоставки за налагане на най - тежкото наказание
- уволнение и не е установено, че системно е нарушавана трудовата дисциплина.
Моли да се отмени изцяло решението и исковете да се уважат, включително - да се
поправи основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка. Претендира
разноските в производството. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника
за адвокат.
Въззиваемата страна ответника „К.-К.Х.Б.К.Б.“
АД, чрез представителя си, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозирал
отговор, в който се излагат подробни съображения срещу подадената
жалба. Поддържа се, че съдът е постановил решението в
съответствие с материални закон, производствените правила и събраните по делото
доказателства. Основателно съдът е приел, че при налагане на наказанието са спазени
изискванията на чл. 193 КТ, чл. 195 КТ и чл. 194 КТ касаещ срока за налагане на
наказанието. При оценка на събраните доказателства СРС не е допуснал нарушения
на закона. Правилно съдът е приел, че последното от трите системни нарушения на
трудовата дисциплина е установено от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които основателно е кредитирал. Съдът е преценил показанията на
свидетелите на основание чл. 172 ГПК като незаинтересовани от спора. Поддържа,
че възражението на ищеца, че не е запознат с определените места за пушене,
които са обозначени с табели „Зона за пушене“, е неоснователно. Правилно СРС е
приел, че е налице нормативна забрана по чл. 56, ал. 2 ЗЗдр., според който не е
разрешено тютюнопушенето в помещенията са обособени работни места, както и в
помещенията към тях, които имат обслужващо и спомагателно предназначение. Съдът
е съобразил и обстоятелството, че на ищеца са наложени наказания „забележка“ за
две предходни нарушения, които не са заличени по смисъла на чл. 197 КТ. Налице
е системност на нарушенията по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, което показва поведение
за трайно неспазване на техническите правила и норми за безопасност. Поддържа
се, че искане по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е недопустимо, понеже по него СРС вече
се е произнесъл и е прекратил производството с определение, което е влязло в
сила. Моли да се отхвърли въззивната жалба и се потвърди решението на СРС
изцяло. Претендира разноски съгласно списък.
Въззивният съд, като взе предвид представените по
делото доказателства и твърденията на страните, намира следното от фактическа и
правна страна :
По реда на
правомощията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд е длъжен да провери валидността
на решението и допустимостта - в обжалваната част, като по законосъобразността
- е обвързан от доводите в жалбата. Съдът проверява служебно и без довод за
нарушенията на императивните материалноправни норми. Следователно, предметът на
въззивен контрол следва да се ограничи до доводите за незаконосъобразност на
решението на СРС изложени от ищеца във въззивната жалба.
Обжалването
решение е валидно и допустимо постановено, като при постановяването му не са
допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми. СРС е изложил изчерпателно установената по
делото фактическа обстановка, като е обсъдил детайлно събраните писмени и
гласни доказателства и въззивният съд не намира за необходимо да ги преповтаря.
На основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическата обстановка изложена
от СРС, като ще обсъди само доказателствата касаещи спорните факти и тези,
събрани във въззивното производство.
СРС се е
произнесъл по обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. По отношение искането по
чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ следва да се
посочи, че СРС е прекратил производството с определението от 07.09.2018 г. - по
насрочване на делото, което е влязло в сила и въпросът не подлежи на
преразглеждане от настоящият състав.
По делото не се спори, че
страните са били в трудово правоотношение, по което ищецът е изпълнявал длъжността „водач мотокари“, в ПЦ „Костинброд“ в „К.-К.Х.Б.К.Б.“ АД, като на
11.05.2018 г. му е връчена процесната Заповед за дисциплинарно уволнение № СО -
О - 337/24.04.2018 г., с която трудовият договор е прекратен.
По иска с правно основание чл. 344, ал.
1, т.
1 от КТ
: В производството по оспорване на законността на уволнението, в тежест
на работодателя е да установи на реализирането на посоченото от него в уволнителната заповед основание
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и съществуването на потестативното му право на едностранно прекратяване на трудовия договор
чрез налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”.
Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение
са
: деяние (действие
или бездействие), противоправност и вина. Обект на дисциплинарното нарушение
като основание за дисциплинарната отговорност са трудовите задължения на
работника и служителя, които трябва да бъдат изпълнявани точно и добросъвестно.
Техният обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово
правоотношение, (съгласно длъжностната характеристика) като при изпълнението им служителят е длъжен да спазва
законните нареждания на работодателя, правилата на
вътрешния трудов ред и други изисквания, уредени в закона.
В случая,
със Заповед № СО-О-337/24.04.2018 г.
работодателят е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“, за това,
че : на 23.01.2018 г., в 23: 58 ч. е извършил нарушение на трудовата
дисциплина, изразяващо се в тютюнопушене в зона, която не е предназначена за
това (товарно хале), в противоречие с чл. 14 от Правилника за вътрешен трудов
ред от 2009 г. и Заповед СО-О-131/24.03.2017 г., относно Правилата и нормите за
пожарна безопасност, което според работодателя съставлява нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 3, т. 5 и т. 10 КТ и чл. 190,
ал. 1, т. 3 КТ.
За налагане работодателят е взел предвид, че
служителят има две наложени и незаличени по смисъла на чл. 197 КТ дисциплинарни
наказания „забележка“ : 1) със Заповед № СО-О- 279/02.06.2017 г. за това, че на
11.05.2017 г. между 06:45 ч. и 06: 55 ч., пуши в зона - товарно хале, която не
е предназначена за това; 2) със Заповед № СО-О-6411/24.08.2017 г. за
това, че на 18.07.2017 г. между 22: 40 ч. и 23: 20 ч. се товари камион, peг. № ******на фирма
„Тексим“ за локация гр. Търговище, като на камиона е трябвало да се натоварят
28 палета, а реално са натоварени 30, като качените в повече палети не били
сканирани от мотокариста.
Като съобрази
изложеното в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
въззивният съд споделя решаващите изводи на СРС, че тя е мотивирана в
достатъчна степен съгласно изискванията на чл. 195 КТ, като наказанието е
наложено от компетентния за
това орган по чл. 192 КТ.
В заповедта са
посочени фактически основания, въз основа на които е наложено наказанието - описание
на лицето, извършило нарушението, на конкретното действие на ищеца, което
съставлява нарушение на трудовата дисциплина с неговите обективни признаци -
време и място на извършване, както и субективните такива, наказанието
предвидено за описаното нарушение и нарушената норма, правило или задължение за
поведение на служителя и актовете, в които това задължение е уредено.
Във връзка с
възраженията поддържани от ищеца в жалбата настоящият състав намира, че наказанието
е наложено в предвидените в чл. 194 КТ срокове, като не са допуснати нарушения
на нормата.
Съгласно на
чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните
наказания се налагат не по - късно от два месеца от откриване на нарушението и не по
-
късно от една
година от извършването му. Под
„откриване на
нарушението“, по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, законът
има предвид момента на узнаване от
субекта на дисциплинарната власт
(работодателя) за нарушението
със съществените му индивидуализиращи признаци от обективна и субективна страна
- конкретно действие/бездействие, време, място на извършване, деец. Именно в рамките на двумесечния срок от откриването на
нарушението работодателят следва да извърши
необходимите допълнителни проверки за пълното изясняване на случая. (в посочения смисъл е многобройната практика на ВКС обективирана в решение № 203 от 24.06.2015 г.
по гр. д. № 6889/2014 г., Г. К., ІV ГО на ВКС; решение № 207 от 24.06.2016 г.
по гр. д. № 1123/2016 г., ГК, ІV ГО на ВКС; решение № 211 от 05.11.2015 г. по гр. д. № 438/2015 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС и др.).
Като се съобразят писмените доказателства следва, че работодателят е
узнал за нарушението на трудовата дисциплина, описано в заповедта, най - рано от доклада № ******/22.03.2018 г. Наказанието е наложено със заповед от 24.04.2018 г. – в
предвидения от КТ преклузивен срок.
Неоснователен
е и довода на ищеца, че не е спазена процедурата по вземане на обяснения по
смисъла на императивната норма на чл. 193 КТ, преди налагането на наказанието,
понеже работникът не е информиран, че ще се търси дисциплинарната му
отговорност, както и за нарушението, за което ще му бъде наложено наказание.
За да се счетат за изпълнени изискванията на чл. 193, ал. 1 ГПК е достатъчно обясненията на служителя да са дадени
относно
нарушението, за което е наложено наказанието и да са достигнали до работодателя
преди налагането му, за да може
да той да извърши цялостна преценка на фактите, свързани с извършване
на нарушението
и евентуалното наказание, което да наложи за него. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, обективирана в решение № 265 от 30.09.2014 г. по гр. д. №
3072/2014 г., г. к., ІV ГО на ВКС, решение № 66/03.04.2014 г. по гр. д. № 3413/2013 г., ІІІ г.
о. на ВКС, решение
№ 177 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 193/2011 г., IV г. о.
и т. н.
В случая е
установено, че с искане № СО - 244, връчено на ищеца срещу подпис на 22.03.2018
г., са му искани обяснения относно нарушението, описано в доклад № ******, като
в искането изрично е посочено, че става въпрос за обяснения по смисъла на чл.
193 КТ и във връзка с налагане на дисциплинарно наказание и че на ищеца се
връчва препис от доклада № ******.
В отговор именно
на това искане служителят е депозирал пред работодателя писмените обяснения №
СО1648/23.03.2018 г., приети пред СРС. Предвид изложеното, неоснователно се
явява възражението му, че не е знаел за какво се искат обясненията и че поради
това процедурата, уредена в чл. 193 КТ, е опорочена.
След като е
спазена процедурата по налагане на наказанието, съдът следва да обсъди по
същество действията на ищеца, за които му е наложено дисциплинарно наказание.
Посочените
в заповедта действия на ищеца са квалифицирани от работодателя като нарушение
на чл. 187, т. 3, 5 и т. 10 КТ, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ - неизпълнение на възложената работа, неспазване
на техническите и технологичните правила (т. 3), неспазване на правилата за
безопасни и здравословни условия на труд (т. 5), неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред (т. 10) и системни нарушения на трудовата дисциплина чл.
190, ал. 1, т. 3 КТ.
В
случая нарушението, за което е наложено наказание, се изразява в тютюнопушене в зона (товарен цех), която не е предназначена
за това. Настоящият съдебен състав намира,
за разлика от СРС, че нарушението не попада в хипотезата на нормите на чл. 187,
т. 3 и 10 КТ.
Нарушение,
изразяващо се в неизпълнение
на възложената работа или на трудови задължения на
ищеца (чл. 188, т. 3 и т. 10 КТ), е налице когато засяга същността на трудовото правоотношение
- конкретната престация,
която работникът или служителят дължи по трудовото правоотношение. За да е
осъществен фактическият състав на това дисциплинарно нарушение е необходимо
работодателят да установи неизпълнение на конкретно трудово задължение,
предвидено в закон, в друг нормативен акт, в правилата за вътрешния трудов ред,
в колективния трудов договор или определени по друг начин при възникване на трудовото
правоотношение.
В
същото време нарушение по
смисъла на чл. 187, т. 5 КТ е налице, когато са нарушени правила за безопасните и здравословни
условия на труд, свързани с работния процес и съответстващите му технически и
технологични правила, гарантиращи едновременно безопасност на работника и
служителя и определено качествено равнище на продуктите на труда.
В
контекста на посоченото следва да се приеме, че извършеното от ищеца действие -
пушене на неразрешено за това място, съставлява по - скоро нарушение на
правилата за безопасни и
здравословни условия на труд, свързани с работния процес и съответстващите му технически и
технологични правила, а не на конкретни негови
трудови задължения, разписани в трудовия договор.
По делото се установява, че
на основание чл. 9, ал. 2 от Наредба № 8121 з -647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектитеq работодателят е издал заповед № СО-О -131/24.03.2017 г. за забрана
тютюнопушенето на територията на Производствен център Костинброд, освен на определените
за това места за пушене, които са изброени в заповедта. Заповедта е
доведена до знанието на служителите на дружеството чрез
поставяне на видно
място. Това обстоятелство се установява от показанията на свидетелите К.П.и С.М.,
които са подробно обсъдени от СРС. Тези свидетели са изяснили, че на
разрешените за тютюнопушене места имало табели, на които пишело „място за пушене“.
Те били поставени преди заповедта, като винаги са били на място. Товарно хале
било част от склада. Състояло се от 12 бр. врати, в които влизали камиони и там
както в него, така и пред него не било разрешено пушенето.
Не следва нищо различно и от
показанията на свидетеля А.Г., според който товарното помещение било
рисково, като имало места за пушене в склада и имало заповед, че в склада не се
пуши. Според този свидетел двете места за пушене били в двата края на склада.
На мястото където работил Н., нямало табели, че е забранено пушенето, но вътре
в склада, никой не пушел.
Не се спори между страните, а
това се потвърждава и от гласните доказателства, че въззивникът е пушач.
Като съобрази в съвкупност всички писмени, гласни
доказателства, в това число извършения пред СРС оглед на флаш памет, приложена
по делото, освидетелстване на лице, както и заключението на СТЕ, приета пред
настоящата инстанция, неоспорена от страните, от която се установява, че
записите от охранителните камери на ищеца са автентични, не са манипулирани или
подправени, тъй като не са установени следи от интервенция върху тях, настоящият
състав намира за съобразен с процесуалния и материален закона извода на СРС, че
работодателят е провел доказване, че ищецът е пушел на място, необозначено за
това, в ден и час, указан в атакуваната
заповед.
По въпросите поставени в жалбата - за несъразмерността
на наложеното наказание за посоченото нарушение, по смисъла на чл. 189 КТ, за
наличието на системност при нарушението на ищеца по чл. 190, ал. 1 т. 3 КТ и за
преценката, която работодателят дължи в
случаите, когато става въпрос за системност на нарушенията на трудовата
дисциплина, настоящият въззивен състав намира следното :
Според
трайната практика на съдилищата и ВКС, която е споделена и от СРС, системни нарушения на трудовата дисциплина са налице когато служителят е извършил три или повече
нарушения, които все още не са санкционирани или когато поне едно от тях
не е санкционирано, а наказанията за останалите не са заличени по реда на чл.
197 КТ или чл. 198 от КТ. При две санкционирани нарушения с незаличени наказания, последващите нарушения сочат на системно поведение на работника,
респективно обосновават
налагането на по-тежко
дисциплинарно наказание. (В посочения смисъл е становището
на ВКС възприето в решение № 44 от 21.02.2018 г. по гр. д. № 2306/2017 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, на което се позовава и СРС).
За наличие на основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ
съставомерна е както съвкупността на три и повече еднородни нарушения на
трудовата дисциплина, така и съвкупността от три или повече разнородни нарушения,
стига служителят да не е бил санкциониран за тях, или ако
е бил санкциониран,
наказанието да не е
заличено по описания ред (след изтичане на 1 година от
налагането му).
И при тези нарушения
работодателят трябва винаги конкретно да съобрази кое от дисциплинарните
наказания съответства на извършените нарушения.
При всяко нарушение на трудовата дисциплина работодателят има право на
преценка дали да наложи дисциплинарно наказание на служителя или да
не наложи, както и да
определи неговия вид. При избора на наказание във
всеки конкретен случаи работодателят
е длъжен да се ръководи от законовите критерии определени
в нормата на чл. 189,
ал. 1 КТ, като съобрази тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и поведението на
служителя.
Това
задължение, съгласно
изричната разпоредба
на чл. 190, ал. 2 КТ, той има и когато са налице системни нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ.
Сам по себе си фактът
на извършени три или повече нарушения в рамките на една година не е
достатъчен, за да обоснове налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“.
Както
се посочи и по - горе, преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е задължителна за работодателя.
Нейното извършване съставлява
императивно изискване
в КТ и относно законността на дисциплинарното наказание в случаите, когато са извършени три или повече нарушения на
трудовата дисциплина за кратък период от време, независимо от относителната
тежест на всяко едно от тях.
В решение №
29 от 10.03.2015 г. по гр. д. № 3149/2014 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС е прието още, че „при
установена системност на дисциплинарните нарушения съдът трябва да прецени
съответствието между нарушение и наказание на базата на всички посочени
нарушения в тяхната последователност и цялост, а не само въз основа на
последното дисциплинарно нарушение“.
В решение № 117 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 1306/2011 г. на ІV
г. о. ВКС е посочено, че независимо от
вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повторяемост
обективно сочат към значително виновно неизпълнение на трудовите задължения, а
в решение № 55/01.03.2011 г. по гр. д. №
1972/2009 г. на ІV г. о. ВКС е прието, че системността на дисциплинарните нарушения показва постоянство в укоримото поведение. В този смисъл и решение №
132 от 02.11.2018 г. по гр. д. № 46/2018 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС.
В
конкретния случай се установява непротиворечиво, че на ищеца са наложени две предходни, незаличени в сроковете по чл.
197, ал. 1 КТ или чл. 198, ал. 1 КТ дисциплинарни наказания „забележка“ –
съответно със Заповед № СО - О - 279/02.06.2017 г. отново за
пушене в зона, която не е предназначена за това на 18.07.2017 г. и със
Заповед № СО - О - 6411/24.08.2017 г. за това, че на 18.07.2017 г. е натоварил
повече от възложените палети - 30, вместо 28, като качените в повече палети не
били сканирани от мотокариста. Процесното наказание от 24.04.2018 г. е наложено
в срок преди изтичане на 1 година от налагане на предходните две наказания, в
който срок другите две наказания „забележка“ не са заличени по смисъла на
закона.
Предвид така установените факти, въззивният състав споделя изводите на СРС, че по този начин се
доказва системност в поведението на ищеца по смисъла вложен в чл. 190, т. 3 КТ,
която е свързана с неспазване на забраните и ограниченията във връзка с
осъществяване на работния процес въведени от работодателя и от закона за опазване
живота и здравето на работещите в ПЦ „Костинброд“.
Действително двете нарушения, за които ищецът е
санкциониран в рамките на 1 година са от различен вид, но законът не изисква всяко едно от тях поотделно да е
тежко. Достатъчен е факта, че са извършени системно. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение,
те със своята повторяемост обективно сочат на по - голямо
неизпълнение на вменените
със закона и ПВТР задължения
на ищеца. Системното пушене на забранено за това място - в товарното хале на ПЦ
„Костинброд“, където се съхраняват запалими материали, би довело до негативни последици, както за здравето и живота на служителя, така и до създаване на опасност от пожар, който може да засегне здравето и живота на по - широк кръг лица.
При определяне вида на дисциплинарното наказание като
„уволнение“ работодателят е съобразил обстоятелството, че с поведението си ищецът неглижира тежестта на
нарушенията, което показва, че
за него пушенето по време на работа на нерегламентираните за това места не съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Този извод се потвърждава и от доводите на ищеца,
развити във въззивното производство. Неоснователно
и недоказано е възражението на ищеца, че пушенето на мотокарите се е толерирало
и не е налице основание да му се налага най - тежкото наказание. Всички
свидетели са били категорични, че никой не е пушел в товарните халета, именно
поради забраната за това.
Както се посочи вече, независимо че всяко от действията
свързани с пушене на нерегламентирано място има относително невисока тежест,
фактът че се извършват системно показва постоянство в укоримото поведение на служителя, поради което СРС е приел, в правилно приложение на материалния закон, че
дисциплинарното наказание е съобразено с тежестта и системността на нарушенията.
Преценявайки нормата на чл. 189, ал. 1 от КТ законосъобразно първоинстанционният съд е направил
извод, че извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина, в условията на системност, е достатъчно сериозно, за да обоснове налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание, поради което искът за отмяна на незаконното уволнение е неоснователен.
По останалите обективно съединени искове по чл. 344,
ал. 1 т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1 т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Трите иска са
обусловени изцяло от уважаване на главния иск за признаване незаконността на
уволнението и неговата отмяна. Предвид изводите, че главният иск е
неоснователен, неоснователни са и исковете по
чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ - за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за оставане
без работа.
Понеже
решаващите изводи на настоящият състав съвпадат с тези на СРС, атакуваното
решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и
процесуален закон и следва да се потвърди. Този извод се отнася до решението и
в частта по разноските.
По разноските
пред СГС:
Право на разноски в производството има въззиваемата страна – ответник.
Съгласно доказателствата за реално направени разноски договор за правна защита,
според който адвокатския хонорар е платен в брой, в полза на ответника следва
да се присъдят разноски за адвокат в размер на 1 450 лв., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК. Съдът намира за неоснователно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК,
доколкото размера на хонорара е съобразен с изискванията към исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, материалния интерес по чл. 225, ал. 1 КТ и нормите
на чл. 7, ал. 1, т. 1, вр. с ал. 2, т. 4 НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 566447/20.12.2018 г. на СРС, 156 с - в, по гр. д. № 37877/2018
г., с което са отхвърлени исковете на Н.С.К., ЕГН ********** срещу „К.-К.Х.Б.К.Б.“
АД, ЕИК: ******, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
дисциплинарното наказание „уволнение", наложено със Заповед за
дисциплинарно уволнение № СО-О- 337/24.04.2018 г., за възстановяване на длъжността „водач
мотокари" в ПЦ Костинброд, заемана преди уволнението и
по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1, т. 1 КТ - за заплащане на сумата от 13 200 лв. обезщетение за оставане без
работа за периода 11.05.2018 г. до 11.11.2018 г., както и в частта по
разноските.
ОСЪЖДА Н.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. М. да
заплати на „К.-К.Х.Б.К.Б.“ АД, ЕИК: ******,
с адрес по делото : гр. София, бул. *******, чрез адв. Д., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски за адвокат
пред СГС в размер на 1 450 лв.
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
съобщенията до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.