Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 316
гр. Силистра, 02 юни 2022 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 69 по
описа на съда за 2022 год., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по жалба на Е.К.Е. с ЕГН – ********** ***, против изричен отказ на
началника на сектор „Пътна полиция-Силистра“ при ОД на МВР Силистра, обективиран
в писмо с рег. № 342000-6634 от 05.04.2022 г. по описа на учреждението, постановен
по молба с рег. № УРИ 342000-3727/25.02.2022 г. по същия опис, за издаване на административен
акт, който да постановява, че наложеното наказание лишаване от правоуправление за
срок от 24 месеца по наказателно постановление № 19-1099-000942 от 23. 01. 2020
г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Силистра на Е.К.Е.
е изтекло по давност.
С подадената жалба
се навеждат доводи за материална незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди
се, че той е постановен в противоречие с чл. 82, ал. 2 и 3 във вр. с ал. 1, б.
„б“ от ЗАНН. Изтъква се, че чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
български лични документи (ПИБЛД) е неприложим, тъй като жалбоподателят е бил
притежател на свидетелство за управление на МПС (СУМПС), издадено в Република
Турция, което не е български личен документ, поради което изгубването на
документа не е следвало да се декларира. Посочва се, че Указанието за дейността
на прокуратурата по надзора върху изпълнението на наказанията и другите принудителни
мерки е несъотносимо, тъй като то касае само наказания, наложени по НК, а не
такива по реда на ЗАНН. Моли се за отмяна на акта и за присъждане на разноски.
На ответника – началника на сектор „Пътна
полиция-Силистра“ при ОД на МВР–Силистра - е дадена възможност да подаде писмен
отговор на подадената жалба. В указания срок писмен отговор не е депозиран.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
и изложените доводи от жалбоподателя, намира за установено следното:
С Наказателно постановление (НП) № 19-1099-000942 от 23.
01. 2020 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция-Силистра“ при
ОД на МВР – Силистра (л. 31), на жалбоподателя са били наложени следните
административни наказания:
1. на осн. чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на
10. 00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и
2. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в
размер на 2000. 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Към момента на издаване на наказателното постановление
жалбоподателят е бил правоспособен водач, съгласно издаденото му в Република
Турция свидетелство за управление на МПС ***, със срок на
валидност от 04. 04. 2013 г. до 10. 07. 2026 г. (л. 23).
Издаденото наказателно постановление е било обжалвано от
санкционираното лице пред РС – Силистра, който го е потвърдил. Решението на
първата инстанция е било обжалвано пред АдмС - Силистра, който с Решение № 21 /
23. 02. 2021 г. по КАНД № 2 / 2021 г. е потвърдил акта на районния съд. С
постановяването на решението на касационната инстанция оспореното НП е влязло в
сила, за което наказващият орган е уведомен със съобщение с вх. № 342000-3000
от 23. 02. 2021 г., към което е приложен препис от решението (л. 46). Видно от
отбелязването върху самото съобщение, още на следващия ден решението е
изпратено на служба „Пътна полиция“ – структурното звено към ОД на МВР –
Силистра, натоварено да изпълнява влезлите в сила НП, с които се налага
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ – чл. 190, ал. 1
от ЗДвП и чл. 21 и чл. 22 от Наредба № I-157 от 01. 10. 2002
г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета
на водачите и тяхната дисциплина. Във връзка с получения съдебен акт на 25. 02.
2021 г. на Е.К.Е. е била връчена призовка да се яви в сектор „Пътна полиция“ на
01. 03. 2021 г. с указание да носи личната си карта и СУМПС. Именно във връзка
с получената призовка на 01. 03. 2021 г. Е.Е. се е явил пред административния
орган и е попълнил декларация на основание чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на български лични документи, че на 12. 02. 2020 г. е изгубил книжката
си и поради тази причина не може да я предаде за изпълнение на решението на Административен
съд– Силистра (л. 48).
Към преписката е приложен и сигнал до началника на РУ на
МВР – гр. Дулово от 19. 02. 2020 г. (л. 32), с който Е.Е. ***, че на 12. 02. 2020 г. при кражба му
е отнето и издаденото в Турция СУМПС.
С молба от 25. 02. 2022 г. до началника на сектор „Пътна
полиция“ Е.Е., позовавайки се на обстоятелството, че поради кражбата на свидетелството
му за управление на МПС, което обективно е възпрепятствало възможността да
започне изпълнението на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца“, е изтекла абсолютната погасителна давност за изпълнение на това
наказание. В тази връзка е поискал издаването на акт, който да постановява, че това
наказание е изтекло по давност.
По повод на молбата е издаден и оспорения в настоящото
производство изричен отказ на началника на сектор „Пътна полиция-Силистра“ при ОД
на МВР Силистра, обективиран в писмо с рег. № 342000-6634 от 05.04.2022 г. по описа
на учреждението, според който изтърпяването на наказанието лишаване от право да
се управлява МПС от страна на санкционираното лице е започнало от датата на
подаване на декларацията по чл. 17, ал. 1 от ПИБДЛ от 01. 03. 2021 г. и изтича
на 01. 03. 2023 г. Посочено е, че подаването на декларацията е било основание
да бъде сменен статуса на СУМПС в АИС БДС, което не би могло да стане въз
основа на подадения сигнал от 19. 02. 2020 г., че СУМПС е било откраднато.
Направено е и позоваване на т. 51 от Раздел V от Указанието за
дейността на прокуратурата по надзора върху изпълнението на наказанията и другите
принудителни мерки.
Подадената жалба е насочена срещу изрично произнасяне по направено
възражение за изтекла погасителна давност от орган, натоварен с изпълнението на
наложено с влязло в сила наказателно постановление административно наказание „лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“. Изпълнението на влезли в сила наказателни
постановления, при липса на друг изрично посочен ред в ЗАНН, се извършва по реда
на Дял пети от АПК. Ето защо подадената жалба срещу действията на органа по изпълнението
следва да се разгледа по реда на чл. 294 и сл. АПК, а не като жалба срещу отказ
за издаване на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК (изцяло в
този смисъл решение № 9810 от 17. 07. 2018 г. на ВАС по адм. д. № 7505 / 2017 г.,
VII о.; в подобен смисъл Решение № 7738 от 29. 06. 2021 г. на ВАС по адм. д. №
4697 / 2021 г., както и Решение № 9395 / 10. 07. 2018 г. по адм. д. № 3575 /
2018 г. на ВАС и Определение № 7787 от 06. 06. 2013 г. на ВАС по адм. д. № 6310
/ 2013 г.).
Жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване
акт, в законоустановения 7 - дневен срок (чл. 296, ал. 1 АПК), поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Действително съгласно чл. 190, ал. 2 от ЗДвП наказанието „лишаване
от право да се управлява моторно превозно средство“ тече от датата на изземване
на свидетелството за управление. Това наказание не се изпълнява, ако е изтекъл предвидения
в ЗАНН давностен срок, който за този вид наказание е шестмесечен. Давността започва
да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието ( в случая от
постановяването на решението с Решение № 21 / 23. 02. 2021 г. по КАНД № 2 /
2021 г. на АдмС-Силистра) и се прекъсва с
всяко действие на надлежните органи, предприети спрямо наказания, за изпълнение
на наказанието. Независимо от спирането или прекъсването на давността, административното
наказание временно лишаване от право да се упражнява определена дейност не се изпълнява,
ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора шестмесечния срок (аргумент чл.
82, ал. 1, б. „б“, във връзка с чл. 82, ал. 3 от ЗАНН), т. е. в случая
абсолютната давност е девет месеца.
Следователно погасителната давност за изпълнение на наложеното
наказание се свързва с бездействие на надлежните органи по отношение на правото
да осъществят изпълнение на наложеното административно наказание и представлява
изтичане на определен от закона период (съобразно с вида и размера на наказанието),
в който тези органи проявяват бездействие.
Подобно бездействие обаче в процесния случай не се установява.
Видно е, че компетентния орган е предприел действия за изпълнение на наложеното
наказание само два дни след влизане в сила на наказателното постановление, като
е призовал санкционираното лице да се яви на 01. 02. 2021 г. в служба „Пътна
полиция“. В случая няма съмнение, че призоваването на лицето е именно във
връзка с отнемането на документите му, свидетелство за което е текста на
декларацията, която то е попълнило, обяснявайки защо не може да предаде
притежаваното от него СУМПС във връзка с
изпълнението на решението на административен съд-Силистра. При своевременно
предприети действия за изпълнение от страна на органа и обективно непреодолими
причини за физическото отнемане на свидетелството, не може да се счете, че
органът е бездействал и да бъде
споделена тезата на жалбоподателя за изтичане на абсолютната давност за изпълнение на това наказание (в подобен
смисъл Решение № 7371 от 10. 07. 2007 г. на ВАС по адм. д. № 1197 / 2007 г.).
Освен това, макар жалбоподателят да е притежавал чуждестранно свидетелство за
управление на МПС, очевидно в информационния фонд относно наложените мерки за
държавна принуда по чл. 66, ал. 1 от ЗБЛД се съхраняват и данните, свързани с документите
за самоличност на чужденци, респ. с лични документи на български граждани,
издадени в чужбина (чл. 66, ал. 2), т. е. по повод наложеното наказание
„лишаване от право за управление на МПС“ в системата са въведени и данните за
издаденото в чужбина СУМПС на жалбоподателя. Именно това е позволило на органа
по изпълнението след подаването на декларацията по чл. 17, ал. 1 от ПИБДЛ от
01. 03. 2021 г. да направи съответните отбелязвания в системата в съответствие
с изискването на чл. 21, ал. 2 от Наредба № I-157 от 01. 10. 2002 г., с което
да приведе в изпълнение наложеното на жалбоподателя наказание от посочената
дата.
Не може да бъде споделено оплакването, че чл. 17, ал. 1
от ПИБЛД е неприложим, тъй като СУМПС на жалбоподателя е било издадено в
Република Турция и не е български личен документ. Използването на бланката на
декларацията по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД е направено за улеснение, тъй като чрез
попълването се въвежда необходимата за органа информация и същевременно
деклараторът бива предупреден за последиците от подаването на декларацията и
попълването на неверни данни в нея. Независимо от посоченото правно основание
за попълването обаче не се променя същината на декларираното пред органа
обстоятелство, че СУМПС е изгубено, поради което не може да бъде предадено във
връзка с изпълнението на наложеното наказание. Освен това самата Наредба №
I-157 от 01. 10. 2002 г. предвижда в определени хипотези попълване на
декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД относно изгубено/откраднато чуждестранно
свидетелство за управление на МПС – например разпоредбата на чл. 17, ал. 12,
касаеща чуждестранните национални свидетелства за управление на МПС по чл. 17,
ал. 1, т. 1 и 2 от наредбата (Република Турция се е присъединила към
Конвенцията за движението по пътищата на 22. 01. 2013 г.). В този смисъл
независимо, че не е съществувало задължение за подаването на декларация съгласно чл. 17, ал. 1 от
ПИБДЛ, попълването ѝ не може да бъде игнорирано като факт, от който са
произтекли определени правни последици.
Обстоятелството, че органът се е позовал на неотносимото в случая Указание за дейността на
прокуратурата по надзора върху изпълнението на наказанията и другите принудителни
мерки, не променя факта, че реално на 01. 03. 2021 г. е започнало изпълнение на
наказанието „лишаване от право за управление на МПС за срок от 24 месеца“, а
след като това е така, не може да се счете, че наказанието е погасено по
давност.
В заключение на изложеното се налага извода, че
оспореният отказ е законосъобразен, поради което жалбата следва да се отхвърли.
Във връзка с изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.К.Е. с ЕГН – ********** ***, против изричен отказ на
началника на сектор „Пътна полиция-Силистра“ при ОД на МВР Силистра, обективиран
в писмо с рег. № 342000-6634 от 05.04.2022 г. по описа на учреждението, постановен
по молба с рег. № УРИ 342000-3727/25.02.2022 г. по същия опис, за издаване на административен
акт, който да постановява, че наложеното наказание лишаване от правоуправление за
срок от 24 месеца по наказателно постановление № 19-1099-000942 от 23. 01. 2020
г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Силистра на Е.К.Е.
е изтекло по давност.
Решението не подлежи на обжалване – чл. 298, ал. 4 АПК.
СЪДИЯ: