ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
зз
02.01.2020г.
Бургаският районен съд, V-ти
наказателен състав, в закрито заседание, на втори януари през 2020г. в състав:
Председател: МАЯ СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от
съдията Стефанова ЧНД № 5866 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
реда на чл.243 ал.5 от НПК по жалба на М.Т.К. с ЕГН ********** ***, Нина Николаевна Чупкина с ЕГН **********
***, Петко Йорданов Йорданов с ЕГН ********** от
гр.Бургас ж.к.аМеден Рудник" бл.144,
вх.5, ет.4 и Светослав Лъчезаров Петров с ЕГН **********
*** против постановление на РП-Бургас от 02.12.2019г, с което е прекратено
наказателното производство по ДП №61/2019г по описа на ОСлО
при ОП-Бургас (пор.№2373/2016 г по описа на БРП) водено за престъпление по
чл.209 ал.1 вр. чл.26 от НК.
Прокурорът прекратил наказателното производство по
досъдебното производство на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.
чл.24 ал.1 т.1 от НПК. Видно от постановлението прокурорът приел, че не са били
събрани категорични доказатества за измамливи
действия от страна на представителя на „Донатело
Мебел" ЕООД Стойчо Иванов, които да изпълват състава на престъплението по
чл.209 ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. Спроед прокурора в настоящия казус е налице неизпълнение на
договор и произтичащите вследствие от това гражданскоправни
последици. Тези правоотношения не могат според прокуроар
да бъдат реализирани със средствата на наказателния процес.
Жалбата е подадена от Петко Йорданов, Светослав Петров и Нина Чупкина в законоустановения 7
дневен срок, а за жалбоподателя К. не може да се прецени, тъй като няма
приложен отрязък от обратната разписка (лист 123, 124 и 125 от ДП№61/2019г по
опаса на ОСлО при ОП-Бургас). Всички жалбоподатели
имат качеството на пострадали съгласно дефиницията на чл.74 ал.1 от НПК. В
жалбата се излагат доводи за допуснати грешки водещи до изопачаване на факти,
които помогнали на Иванов да избегне наказателна отговорност. Сочи се, че не е
нормално да се чака изработката на мебели за кухня цели 5 години. Обсъждат се
причините за неизпълнението. Молят съда за справедливо решение и да бъдат
обезпечени за нанесените им финансовми щети.
Съгласно чл.243 ал.4 от НПК съдът се произнася по
обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на
наказателното производство. С постановлението от 02.12.2019 г наблюдаващият
прокурор е прекратил наказателното производство на основание чл.24 ал.1 т.1
(без да посичи коя хипотеза).
Съдът след като се запозна със
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства и доказатествени средства, за да се произнесе взе предвид
следното:
Досъдебното производство е било образувано на 10.09.2016г и е започнало
с разпита на свидетеля Светослав Петров.
В хода на разследването било устанавено, че
на 29.03.2011г свидетелят Стойчо Минков Иванов с ЕГН ********** от гр.Бургас
регистрирал фирма „Донатело Мебел" ЕООД с ЕИК
********* и започнал да осъществява търговска дейност като произвеждал мебели
по поръчка от различни физически лица. Първоначално притежавал собствена
работилница с необходимите машини за резкрояване на
платна (ПДЧ и МДФ плоскоти) от които били сглобявани
мебелите. През 2015г след продажба на машините, започнал да ползва услугите на
други фирми за разкрояване на платната, а Иванов извършвал само сглобяването на
мебелите. По повод тази дейност Иванов сключвал с клиентите си договори за
изработка, в които освен конкретните мебели били вписвани и други аксесоари
като мивки, аспиратори, смесители, фурни, които той се задължавал да закупи и
да монтира. При сключване на договора възложителят (клиентът) заплащал на
Иванов сума равна на 60% от стойността на поръчката и цялата сума на
аксесоарите.
Така на 16.12.201 Зг Стойчо Иванов сключил договор за
изработка със свидетеля М.Т.К., който се свързал с него, чрез пускане на обява
във въстник „Ало Бургас'4. За изработката
на мебелите, купуването и монтажа на аксесоарите според договора свидетелят К. следвло да заплати сумата от 2056 лева. Свидетелят К.
заплатил сума от 1500 лева като капаро. В чл.2 ал.1 от договора между „Донатело Мебел" ЕООД и свидетеля К. било посочено, че
в 13 дневен срок от сключването му следвало да бъде изработено поръчаното
кухненско обзавеждане и доставянето на аксесоарите към него. След изтичането на
този срок свидетелят К. потърсил Иванов и последният му казал, че ще се забани с изпълнението, обяснявайки му, че причината за това
е повреда в машина. Така в продължение на няколко месеца Иванов отлагал
изпълнението на поръчката на К., поради което последният подал жалба до
РС-Бургас, въз основа на която било образувано гр.дело №4979/2014г по описа на
съда. С Решение №2126/07.11.2014г съдът признал за установено, че „Донатело Мебел" ЕООД виновно не е изпълнило Договор за
изработка сключен на 16.12.201 Зг, поради което същият бил развален от
свидетеля К.. Решението на БРС било потвърдено с Решение №323/30.03.2015 г по
в.гр.д.№ 154/2015 г по описа на ОС-Бургас , което било окончателно.
На 13.10.2015г Стойчо Иванов сключил договор за изработка със
свидетелката Нина Николаевна Чупкина
за изработка на кухня и доставка и монтаж на аксесоари (аспиратор, мивка, смесителна батерия) за сумата от 2217 лева. Свидетелката Чупкина заплатила предваритерлно
на Стойчо Иванов сумата от 1727 лева като капаро. Според договора поръчката
следвало да бъде изпълнена до 31.102015г. Поради възникнало неразбирателство
между страните Стойчо Иванов не успял да завърши договорения монтаж на
мебелите, като впоследствие сглобените мебели от кухнята направена за Чупкина продал на свидетеля Стефан Иванов и отменил
поръчката на аксесоарите, направени във фирмата „Леке груп"
АД.
На 20.10.2015 г Иванов сключил договор за изработка със свидетеля Артур
Наринян за избаротка на
мебели, поръчка и монтаж на аспиратор, фурна и пералня. При поръчката Наринян заплатил като капаро сумата от 150 лева като на
02.11.2015 г заплатил и сумата от 326 лева за аспиратора. Срокът за изпълнение
бил до 05.11.2015г. Стойчо Иванов подготвил за монтиране поръчаните мебели, но
изпълнението на договора не се осъществило, тъй като Наринян
първоначално отказал да приеме изготвените мебели , поради различие от
първоначалната уговорока за техния вид и впоследствие
отказал изпълнението му поради забава. В тази връзка Стойчо Иванов отказал и
направената поръчка за аспиратора от „Леке Груп" АД.
На 12.11.2015г Стойчо Иванов сключил договор за
изработка със свидетеля Петко Йорданов Йорданов за изработка
на кухня и гардероб. Общата сума по договора, която следвало да се заплати на
Иванов била 2620 лева. По време на сключването свидетелят Йорданов заплатил на
Иванов сумата от 1400 лева под формата на капаро. Срокът за изпълнение на
поръчката бил до 12.12.2015г. Сумата от 1400 лева
Иванов използвал за друга поръчка, помолил св.Йорданов да му заплати и
останалата част с обещание да достави поръчаните мебели. На 11.01.2016г
Йорданов предал на Иванов остатъка от цената по договора от 1200 лева.
Независимо от това Иванов не успял да изработи поръчаните мебели поради обстоятеството, че парите дадени му от Йорданов вложил в
други поръчки.
На 28.03.2016г Стойчо Иванов сключил договор за
изработка със свидетеля Светослав Лъчезаров Петров за
изработка на кухня и предоставяне и монтаж на аксесоари (смесител, мивка,
аспиратор, котлон и фурна). При сключването на договора свидетелят Петров
изплатил на Иванов сумата от 1070 лева , като сумата включвала цената на
материалите. Впоследствие заплатил и още 999 лева за включените аксесоари.
Срокът за изпълнение на договора бил до двадесет дни от 28.03.2016г. За целта
Стойчо Иванов предоставил на фирма „Аско" ЕООД
занимаваща се с търговия с материали за производството на мебели, разкрояване и
кантиране посочен в поръчка №3554/30.05.2016г с
доставчик „Аско" ЕООД и получател „Донатело Мебел" ЕООД на обща стойност от 791,71 лева
от фирма „ФАТ" ЕООД, поръчал 1 брой мивка на стойност 186,15 лева
(издадено фактура №48137/27.04.2016 г) и на 12.05.2016 г по елекстронната
поща изпратил поръчка до фирма „Леке Груп" АД за асесоарите
(аспиратор, котлон, фурна и батерия), които да се доставят до 19.05.2016 г.
Поръчката не била взета, поради което заявката била анулирана. На 26.05.2016 г
Иванов заплатил на фирма" Аско" ЕООД сумата
от 500 лева под формата на капаро (ПКО №15/26.05.2016г) за направената поръчка
с предоставен собствен разкрой за мебели на свидетеля
Петров, но след явяване на служителите на МВР-Бургас, по случай подадената
срещу него жалба от Петров отказал поръчката за аксесоарите и разкрояването.
Изложената фактология се установявен по несемнен начин от
събраните в хода на разследването писмени и гласни доказателства и и доказателствени средства.
С оглед изложената фактология съдът намира,
че в конкретния казус Стойчо Иванов в качеството на представляващ „Донатело Мебел,, ЕООД сключвал със свидетелите договори за
изработка, където подробно са описвани желаните от клиентите мебели, техните
размери, вид, както и съпътстващите аскесоари. В тези
договори коректно са посочвани данните на дружеството и координатиет
на представляващия го. В повечето случаи е установено, че представителят на
дружеството е предприемал действия по набавянето на необходимите материали за
изработването на мебелите, както и поръчвал платените предварително аксесоари.
Това се потвърждава от показанията на служител във фирмата „Аско,,
ЕООД, който сочи, че Иванов е бил клиент на фирмата, който винаги идвал с
готови размери. Посочва, че не е имало случай на отказ на поръчка (с изключение
на тази по договора със свидетеля Светослав Петров). В показанията си
свидетелят Константин Димитров-търговски представител на „Леке Груп" АД
също потвърждава, че Иванов е бил клиент на дружеството от две години, като е
получавал уредите, които е заявявал. В тази връзка са и предоставените
счетоводни документи от двете дружества, с които Иванов преимуществено е
ползвал при поръчки- „Аско" ЕООД и „Леке
Груп" АД. Потвърждава се обстоятелството, че мебелите порачани
от свидетелката Чупкина, които са изработени от
Иванов, посрледният продал на свидетела
Стефан Иванов поради отказа на Чупкина да ги получи.
От приложените справки на Агенцията по вписванията и
от ТД на НАП -Бургас се установява, че „Донатело
Мебел" ЕООД с ЕИК ********* се управлява от Стойчо Иванов. Съгласно
подадената декларация по ЗКПО за 2015 г е декларирано, че фирмата е осъществавала търговска дейност „Производство на
мебели". Декларирано било, че търговският обект се намира в гр.Бургас,
кв.Банево, ул.Никола Вапцаров" №7 (адреса по лична карта на Иванов) и 1
брой електронен касов апарат. Редовно са били подавани ГДД (годишни данъчни
декларации), от което се установява, че за периода от 2014 до 2018 г фирмата е
извършвала търговска дейност с посочените съответни финансови резултати.
От изготвените графологически експертизи на проложените договори за изработка се установява, че същите
са изписани от Стойчо Иванов и лицето, с което живее на семейни начала
свидетелката Детелина Тодорова Ганева.
При така изложеното става ясно, че извършеното от
Стойчо Иванов като управляваащ и представляващ „Донатело Мебел" ЕООД не съставлява измама по смисъла
на чл.209 ал.1 от НК, нито от обективна, нито от субективна страна. Този извод
е правилен, тъй като при измамата неправилната представа на измаменото лице,
която е създадена и поддържана от извършителя се отнася до правното основание
или условията, при които измаменото лице ще осъществи имуществено разпореждане.
Именно тази представа е от значение за вземането на това решение-да бъде
извършен акт на имуществено разпореждане, което ако у измамения липсваше нямаше
да се разпореди с имуществото си (в случая с парите си).
Обективно в настоящия казус не се доказа да са извършени действия по
осъществяване на изпълнителното деяние на измамата. Липсва изпълнителното
деяние „въвеждане в заблуждение" по отношение на всички свидетели сключили
договорите за изработка. Освен това, за да е налице измама е следвало
забавянето на изпълнението да създаде у пострадалите невярна представа, че
Стойчо Иванов има ресурс да изработи мебелите, да достави и монтира
аксесоарите. Обективно това не е случило, тъй като Иванов е предприел действия
-направил е заявки за разкрояване на мебелните плоскости, които преди това
закупил и поръчал да бъдет доставени аксесоарите.
Процесът по окончателното изпълнение на договорите е бил прекъсван поради
поетите преди това от Иванов ангажименти към други клиенти и неспособност
впоследствие да изпълни навреме и в срока по договора всичики
поръчки. В този случай не е налице изначална невъзможност и липсата на
намерение у Иванов да изпълни поетото задължение към свидетелите, а е
възникнала такава в хода на предприетите действия за това. Възможно е да е
налице измама по чл.209 от НК и при наличие на сключени граждански договори и
неизпълнение, когато изначало лицето не е имало намерение да се задължава по
тях, респ. да изпълнява задълженията си, както и обективно поначало да не е
имал възможност да ги изпълни. Отделно от това трябва да има действия от страна
на дееца по мотивиране на пострадалото лице да извърши акт на имуществено
разпореждане и реално да настъпи имотна вреда за него или трето лице. Именно
последните обстоятелства характеризират от обективна страна състава на
престъплението по чл.209 от НК и го разграничават от гражданската измама, при
която заблуждението е относно определени елементи на дадена правна сделка или
относно условията, при които тя ще се изпълнява. Нейният пряк резултат е
сключеният договор, с което гражданската измама е довършена, тъй като ЗЗД не
изисква да е започнало дори изпълнението на поетите от страните задължения, още
по- малко да е осъществен акт на имуществено разпореждане и да е настъпила
имотна вреда. Втората разлика е в тяхната субективна страна. При гражданската
измама едната страна цели само сключване на договора, докато за измамата по чл.
209 от НК е задължително деецът да преследва користна цел-да набави за себе си
или за другиго имотна облага, като същевременно съзнава, че последната е
невъзможна без причиняване на вредата. Както користната цел, така и прекият
умисъл са елементи от състава на престъплението и подлежат на доказване в
наказателния процес, за разлика от гражданското право, където вината се
предполага до доказване на противното.
При така възприетите положения по фактите, прокурорът
е направил правилни изводи, прилагайки правилно материалния закон, което е
довело до издаване на обосновано и законосъобразно постановление. Не са
доказани измамливи действия от страна на Иванов, нито от обективна, нито от
субективна страна. Затова прокурорът е прекратил наказателното производство на
основание чл.24 ал.1 т.1 предложение второ -извършеното деяние не съставлава престъпление.
Съдът счита, че разследването е проведено пълно и
всестранно и изводите направени от прокурора в постановлението намират опора в
събраните по делото доказателства. Това прави изводите обосновани и правилни.
Според съда постановлението следва да бъде пътвърдено, като обосновано, правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основние
чл.243 ал.6 т.1 от НПК, Бургаският районен съд, V-ти
наказателен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖАДВА постановление на РП-Бургас от
02.12.2019г, с което е прекратено наказателното производство по ДП №61/2019г по
описа на ОСлО при ОП-Бургас (пор.№23 73/2016 г по
описа на БРП) водено за престъпление по чл.209 ал.1 вр.
чл.26 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или
протестиране в 7 дневен срок от съобщаването му пред БОС от БРП и от жалбопо\дателите.
