РЕШЕНИЕ
№ 1364
гр. Варна , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:з. Ив. Кавърджикова
И.ка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от з. Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско
дело № 20203100501798 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на ИВ. К. П. ЕГН
********** от гр. В., ***, чрез адв. М. К., против решение № 86/26.03.2020г. по гр.д. №
1295/2019г. на ПРС, с което е отхвърлен предявения от нея срещу К. ЕНЧ. СТ. ЕГН
********** от гр. В., *** иск с правно основание чл.124 ГПК вр. с чл.79 ЗС за признаване
за установено в отношенията между страните, че К. ЕНЧ. СТ. не е собственик в резултат на
давностно владение на 1/2 идеална част от недвижим имот представляващ дворно място с
площ от 1200 кв.м съставляващо УПИ II-38 в кв.23 по плана на с. з., общ. П., ведно с
построената в него жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м., при граници на дворното
място: улица от две страни, УПИ I-38, УПИ VIII-101 и е осъдена да заплати на К. ЕНЧ. СТ.
ЕГН ********** от гр. В., ***, разноски по делото в размер на 500 лева, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
Считайки първоинстанционното решение за постановено в противоречие с
материалния закон, неправилно и необосновано, се моли да бъде отменено и постановено
друго, с което предявения от нея иск да бъде уважен. Претендира присъждане на сторените
разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от К. ЕНЧ. СТ. ЕГН
********** от гр. В., **, чрез адв. Г.Н. и адв. Г. Г., в който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, както и за присъждане на
1
сторените по делото разноски.
ВОС констатира следното:
В исковата си молба, уточнявана многократно на въззивна инстанция, ИВ. К. П. ЕГН
********** от гр. В., ***, чрез адв. М. К. е навела твърдения, че е наследник по закон на
съпруга си С. П. С. ЕГН ****, починал на ***г. Той и неговият брат И. П. С., ЕГН ******,
починал на ****г. получили по наследство от баща си П. С. Х. ЕГН ****** ,починал на
******г. жилищна сграда, находяща се в с. з., община П., построена в дворно място с площ
от 1200.00кв.м., представляващо ******. П. С. Х. имал имота от своя баща, но той не
притежавал нотариален акт. Излага, че с публично завещание № 34/01.04.1939г. на
Провадийски заместник-околийски съдия, общият наследодател на страните С. Х. Д. е
завещал на сина си С. С. Х. дворно място в чертите на с. з., ******, от около 1 дка,
съставляващ парцел II в кв. 23 от плана на селото, при посочени граници, който през есента
на 1937г. си построил със свои средства и сили къща в дворното място. С. С. Х. обаче
изоставил владението на този имот, а брат му П. С. Х. го завладял и придобил по давност в
периода от 1937г. до смъртта си на ******г., като П. С. Х. от своя страна му отстъпил
владението на съсобствения с другия им брат Ш. С. Х. имот, представляващ къща с плевник
и хамбар, застроена върху 130кв.м. с дворно място от 3670кв.м., при посочени граници,
придобит по силата на одобрена на 01.03.1941г. по гр.д. № 34/1941г. на Провадийски
околийски съд съдебна спогодба. П. С. Х. е общ наследодател на двете страни по делото,
като неговите синове, С. П. С. и И. П. С. са съпрузи на ищцата и съответно ответницата по
делото, първият починал на 29.112016г., а вторият –на ****г. Наследници по закон на С. П.
С. са ищцата ИВ. К. П. и дъщерите П. С. П. и В. С. П., които са собственици на 1/2ид.ч. от
спорния имот, а наследниците по закон на И. С. Х.-ответницата К. ЕНЧ. СТ., дъщеря им Н.
И. С. и сина им М. И. П. са собственици по наследяване на останалата 1/2ид.ч. Месец преди
завеждане на иска на 11.09.2019г. съседи от селото се обадили, че К. ЕНЧ. СТ. пуснала
обява и продава наследствения имот. След справка станало ясно, че ответницата се е
снабдила с КНА за собственост по обстоятелствена проверка и е призната за собственик на
процесния недвижим имот по наследство и давностно владение.
Моли се да бъде прието за установено,че ответницата К. ЕНЧ. СТ. не е собственик на
1/2ид.ч. от недвижимия имот.
В писмен отговор К. ЕНЧ. СТ. ЕГН ********** от гр. В., *** възразява срещу
допустимостта на исковата претенция, намирайки, че за ищцата не е налице правен интерес
от търсената защита. Отрича да е придобила, както се твърди имота по наследство от бащата
на съпруга си-П. С. Х.. Придобила е имота на оригинерно основание в СИО, чрез
реализиране на фактическо владение за срок по-дълъг от 10 години, считано най-късно от
2008г., като представя КНА № 33, т. 3, д. № 426, вх.рег. № 1103/12.04.2018г. на Сл.по
вписванията П.. Съпругът й е починал на ****г. Имотът е съсобствен между нея и двете й
деца. Дори и да се приеме, че имотът е предаден от наследодателя на съпруга й, то този факт
2
не изключва упражнявано от нея владение, съответно право на собственост. Тя се
легитимира като собственик на ½ в следствие на прекратена СИО и на 1/6 в следствие на
наследяване от съпруга си. Оспорва фактите и твърденията в исковата молба. Имотът през
2000г. бил предоставен на нея и съпруга й от бащата на съпруга й още приживе. От тогава
заживели там, като в собствен дом. Според нуждите и личните си предпочитания и вкус го
преструктурирали, обособили отделни помещения и ги обзавели, периодично извършвали
ремонти и редица подобрения. Докато свекър й би жив идвали брата на съпруга й и неговата
съпруга, но след предварителна уговорка, на гости по празници, най-много два пъти в
годината, без да оказват помощ при поддръжката на двора и сградата. От 2000г., след
смъртта на свекъра й, никой от семейството на брата на съпруга й не е идвал, не ги е
посещавал, не се е обаждал и не се е интересувал от тях. От 1998г. до смъртта на съпруга й
през 2011г. живели в дома в с. з., а децата им идвали събота и неделя. От 2009г. синът им М.
дошъл и заживял при тях. Той останал и след 2012г., когато тя напуснала дома и се
установила при дъщеря си във Варна. От тогава почти всяка седмица и до днес посещавала
имота, подпомагала сина си в поддръжката ,обслужването, почистването на двора и
къщата. През 2000г. се развалили отношенията им със семейството на брата на съпруга й,
понеже бащата П. С. им казал, че е предоставил имота само на тях. От 1998г. до 2018г. са
демонстрирали открито и непрекъснато, че се грижат за имота, тяхна собственост, като са
били в правото си да се снабдят с констативен НА по давност.
Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена, ведно с присъждане на сторените по
делото разноски.
С оглед становищата на страните, но събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от публично завещание № 34, рег. № 574, дело №34/01.04.1939г., изготвено от
Провадийски заместник околийски съдия, С. Х. Д. от с. з. е завещал на синовете си С., П. и
Ш. четири ниви в землището на с. З., а на сина си С. С. Х. е завещал още и дворно място в с.
з., ******, от около 1 дка, съставляващо парцел II в кв. 23 по плана на селото, при граници
от две страни улица, П. Я. и двора на старата къща –парцел III, в същия квартал. В същото
това дворно място, е посочено, че синът му С. С.ов през есента на 1937г. си е построил къща
със собствени средства, за своя сметка. Завещано му е мястото да си осигури къщата.
Според издадената от Община П. скица № 653/24.09.2019г., УПИ II-38, кв. 23 по
плана на с. з. е с площ от 1200.00кв.м. и е записан на С. С. Х., съгласно публ.завещание №
34/574/1939г.
От удостоверение за наследници на П. С. Х., вдовец, поч.на ******г. в гр. Варна се
установява, че негови наследници по закон са синовете му И. П. С. и С. П. С.. И. П. С. е
починал на ****г. и е оставил следните наследници по закон: К.Е. С.-преживяла съпруга,
настояща ответница, Н. И. С.-дъщеря и М. И. П.-син. С. П. С. също е починал, видно на
***г. и като негови наследници по закон се легитимират ИВ. К. П.-преживяла съпруга,
3
настояща ищца, П. С. П.-дъщеря и В. С. П.-дъщеря.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 165, т. I,
рег. № 1108, д. № 155/11.04.2018г. на нотариус З. А., К. ЕНЧ. СТ. е призната за собственик
по давност на следния недвижим имот, а именно: дворно място с площ 1200.00кв.м.,
представляваща УПИ II-38, в кв. 23 по плана на с. з., Община П., ****** област, ведно с
изградената в същото място двуетажна жилищна сграда с площ от 64кв.м. и мазе, с площ от
32кв.м., при граници: от две страни улици и УПИ I-39 и VIII-101.
Пред ВРС са изслушани показанията на две групи свидетели: Р. И. Р., без родство и
дела със страните, воден от ищцата, настояща въззиваема и С. Ц. С. и М. С. Ц., двамата
също без родство и дела със старните, водени от ответницата.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Предявеният от ищцата ИВ. К. П. отрицателен установителен иск за собственост
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Най-напред настоящият състав намира, че следва да се произнесе по допустимостта
на предявения иск с оглед възраженията на ответницата К. ЕНЧ. СТ. за липсата на правен
интерес от търсената защита. Ищцата е предявили иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, за установяване, че ответницата не е собствница на 1/2идч. от процесния имот. Този
иск е допустим за разглеждане от съда. Ищцата може сама да решава какъв иск да заведи и в
какъв обем да защити правата си пред съда. Преодоляно е разбирането, че ако ищецът не
осъществява фактическа власт по отношение на имота, то той разполагат само с иска по чл.
108 от ЗС и воденето на установителен иск е недопустимо.
Според тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 8/2012 г.,
ОСГТК е допустим установителен иск от съсобственик срещу владеещите имота ответници.
С него ищецът ще прекъсне придобивната давност в тяхна полза и установи ли, че е
съсобственик, ще започне да владее имота чрез тях /чл.31, ал.2 ЗС/, като може да търси
обезщетение за ползването на своята част от имота, без да има интерес лично да ползва
имота и поради това да го държи. Правен интерес е налице и когато съсобствениците спорят
за обема на притежаваните права върху общата вещ.
Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго
вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от
спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или
пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната
претенция на насрещната страна в спора, както и при конкуренция на твърдяни от двете
страни вещни права върху един и същ обект. Интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на
4
оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.
Ако с решението по отрицателния установителен иск бъде установено
несъществуването на спорното право, защитната функция на процеса е по отношение на
субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от
отреченото със съдебното решение право. Снабдявайки се с КНА за целия спорен имот,
ответницата К.С. отрича правата на собственост на ищцата И. С., възникнали по повод
наследване на общия наследодател П. С. Х.. Бъдат ли отречени със сила на пресъдено нещо
на претендираното от ответницата право до размера на 1/2ид.ч., ищцата би могла да се
снабди с документ за собственост за тази 1/2ид.ч.
При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът
следва да доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите,
от които произтича правото му, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че
такова право не е възниквало или е било погасено.
В настоящия казус ищцата-въззивница се позовава на наследствено правоприемство
от съпруга си-С. П. С., явяващ се наследник на баща си П. С. Х., придобил собствеността на
процесния имот –дворно място и къща в с. з., по силата на изтекла в негова полза
придобивна давност, текла от 1937г. до смъртта му на ******г. Съпругът й и брут му И. П.
С. са придобили по наследство по 1/2ид.ч. от собствения на баща им П. С. Х. недвижим
имот, а ищцата и ответницата, като наследници на съпрузите си са наследили техните ид.ч.
Ответницата се е снабдила с КНА за собственост на целия имот, придобивайки го по
давност, започнала да тече от 1998г.
При така наведените твърдения, настоящият състав намира за доказано, че П. С. Х. е
придобил собствеността на спорния имот-дворно място УПИ II-38, кв. 23 по плана на с. з. и
построената в него жилищна сграда.
Този извод съдът прави, като има предвид твърденията на ищцата и становещето на
ответницата по иска и разбира се събраните по делото гласни доказателства. Самата
ответница признава в отговора на исковата молба, че имотът е бил предоставен на нея и
съпруга й от бащата на съпруга й, приживе, още през 2000г., с което прехвърлил върху тях и
цялостното задължение за материалната и физическата му поддръжка. Правили
преустройства, ремонти и заживяли там като в собствен дом. Никой от познатите им и
гражданите в населеното място нямали съмнения, че имотът е тяхна собственост. Как би
могъл свекърът да им прехвърли нещо което няма-собствеността на дворното място и
къщата? Това становище на ответницата, което фактически съвпада с твърдението на
ищцата, че имотът е придобит по давност от свекъра й П. С. Х., макар и да не се е снабдил с
документ за собственост се потвърждава дори от показанията на водените от ответницата
свидетели. Св. С. С. установява, че П. С., който за него е „дядо П.“ живял в имота от дълги
години, като когато бил 13-14 годишен, а според удостовераната възраст на свидетеля в
протокола от о.с.з. на 11.03.2020г. по първоинстанционното дело, той е навършил 57-
годишна възраст, т.е. през 1970-1971г. или преди повече от 40 години, и си спомня, че в
5
двора била изградена оранжерия. Не знае кой е правил оранжерията, но бащата П. бил
градинар. Той си правел разсад, сеел цялата градина и ходел с каруца по пазара да продава
зеленчуци. Помни още, че синът И. дошъл да живее в с. з. при баща си, като се пенсионирал,
а жена му идвала в събота и неделя, защото още работела през седмицата в града. Явно
старецът е допуснал семейството на сина си И. в дома си. Дядо П. споделил със свидетеля
С. С., че възнамерява да остави имота на сина си И., който има син и той ще продължи рода,
но свидетелят не знае дали е предприел действия в тази насока. И свидетелят М. Ц.
поддържа, че И. и К. имат имота от дядо П., родител на И., като дядо П. бегло го помни,
защото е бил дете. Не само, че И. и съпругата му К. не са завладяли имота през 1998г.,
отблъсквайки владението на П. С., но той до смъртта си на ******г. е живял на село, с
изключение на последния месец, когато бил във Варна на лечение, имал се е за собственик
на имота и по думите на свидетеля е възнамерявал да се разпорежда с него. Противно на
твърденията на К.С. не само, че съселяните не са гледали на имота, като на нейна или на
тяхна със съпруга й собственост, но при инцидента, когато дъщерята на С. П.-П. дошла на
село с непознат мъж и той с „кози крак“ разбил вратата на втория етаж на къщата през
м.август 2019г., съселянин на свидетеля С. С. му се обадил по телефона в П., да тръгва
веднага за с. з., защото едни хора искат да влязат в къщата на бай П.. Вярно, че двамата
водени от ответницата свидетели на няколко пъти в изложението си сочат недвижимия имот
за собствен на К.С., но тези показания съдът възприема като дадени с оглед изхода на спора,
поради посоченото от самте свидетели, че са в много близки отношения с нея и семейството
й или понеже самата К.С. е уведомила свидетеля С. С., че притежава документ за
собственост.
Следва да бъде прието от съда, че П. С. Х. е придобил собствеността на спорния
недвижим имот. След смъртта му на 03.09.2020г. е наследен от синовете му И. П. С. и С. П.
С., при квоти от по 1/2ид.ч. за всеки един от тях, а след тяхната смърт на ****г. за първия
посочен наследник и на ***г. за втория от тях-от техните наследници по закон- К. ЕНЧ. СТ.,
Н. И. С. и М. И. П., като наследници на И. П. С. и ИВ. К. П., П. С. П. и В. С. П., като
наследници на С. П. С., като всеки се легитимира като собственик на по 1/6 ид.ч. от
съсобствения имот.
Следва извода, че искът на И.К. С. е допустим, поради наличието на правен интерес
от търсената защита, предявяайки отрицателен установителен иск за собственост, но само до
размера на 1/6ид.ч., колкото е нейната квота в съсобствеността. Първоинстанционното
решение за разликата над 1/6 до претендираната 1/2ид.ч. е недопустимо и следва да бъде
обезсилено, а производството прекратено. Не може да защитава чужди права-тези на двете
си дъщери, за да отрича правата на ответницата до размера на 1/2ид.ч.
Ответницата, настояща въззиваема е навела твърдения, че е придобила имота по
давност, изтекла в нейна полза в периода от 1998г. до 2018г. и към датата на завеждане на
исковата молба тя се явява собственик на целия имот, за което е представила КНА за
собственост № 165/11.04.2018 на нотариус З. А.. Според разясненията, дадени с
6
Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК,
констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК, издаден въз основа на писмени доказателства
или обстоятелствена проверка, притежава обвързваща доказателствена сила за съда и
третите лица, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на
имота. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до
доказване на противното с влязло в сила решение. Всяко лице с правен интерес може да
твърди, че титулярът на акта не е собственик и обори доказателствената му стойност или
чрез доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, или чрез
опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание, или чрез
доказване погасяването или прехвърлянето на признатото право на собственост след
издаване на нотариалния акт. Когато оспорващата страна не разполага с документ за
собственост, тя носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса
право.
Както беше посочено вече по-горе до смъртта на П. С. Х. на ******г., ответницата не
е владяла спорния имот. Съдът дава вяра на показанията на водения от ищцата свидетел Р.
Р., който сочи, че ходил в имота 3-4 пъти, първият път през лятото на 2008-2009г., когато
бил заведен от С. П. за да огледа бащината му къща в с. з., във вързка със строителни работи
по входа на имота. Свидетелят излага, че като отишли брат му на С.-И. бил жив, той им
отворил. С. имал работа по оранжерията в двора. Казал, че с брат му правили асмата и нещо
двамата работели по нея. Всеки от двамата братя си имал отделен вход и стаи. С. му показал
стаите си, които били разположени по-високо от стаите на брат му. Имало една голяма стая
и още една. Достъпът се осъществявал по стълби. С. и брат му, според свидетеля били в
добри отношения, нямало кавги, С. не му се оплаквал. Няколко години по-късно разбрал от
С. при случайна среща във Варна, че брат му починал през 2011г. Съдът цени показанията
на този свидетел, понеже и свидетеля С. С. признава, че двамата братя са имали различни
входове, като сочи, че входът на С. бил буренясал, железата са изгнили и се рушат, което
според свидетеля е показателно откога не е идвал някой от семейството на С., когото не е
виждал от 1998г. в къщата. Това, че С. е ползвал горните стаи по думите на свидетеля Р. Р.,
обяснява защо дъщеря му П. е дошла през лятото на 2019г. и с близък разбили вратата на
къщата на втория етаж, където са двете стаи, по думите на свидетеля С. С.. Защото са били
на баща й. Свидетелят С. С. твърди още, че двамата братя са били скарани от 2000г., когато
С. разбрал, че баща му е оставил имота на И., затова не идвал със семейството си, но това не
се доказва. Дори напротив! С. е взел при себе си баща си и се е грижил за него във Варна до
смъртта му. Същият свидетел видял когато С. дошъл в с. з., но в съседна къща, за да делят с
братовчедите си ниви, но се изпокарали с И. и свидетелят повече не го видял до смъртта му.
Поддържа, че това се е случило през 2014г. Показанията не следва да се ценят от съда в тази
част, доколкото И. П. С. е бил починал още през 2011г., а не през 2015-2016г., както твърди
този свидетел. Дори и да се приеме, че свидетелят само е объркал датата на случилото се и
показанията му се ценят, то той установява причината за това, че семейството на С. П. С. не
посещава къщата, защото е скаран с брат си за наследствените ниви, а там живее неговото
7
семейство. От лятото на 2008-2009г., когато свидетелят Р. Р. е бил със С. П. в бащината му
къща в с. з. и споделя личните си възприятия от престоя до 01.04.2018г., когато К. ЕНЧ. СТ.
се е снабдила с КНА за собственост не са изтекли изискуемите се 10 години за придобИ.е на
собствеността по давност.
От показания на разпитаните пред ВРС свидетели може да бъде прието за установено,
че К. ЕНЧ. СТ. е осъществявала фактическа власт до датата на предявяване на иска-
11.09.2019г., но е бил само държател за идеалните части на съсобствениците си, наследници
на С. П. С., дори и това положение да е продължило повече от 10 години. В това качество не
е била в съС.ие да придобие вещта по давност, дори и да е живяла, ползвала, обработвала,
поддържала в добър вид имота, сяла в двора и извличала плодове, щом не се установява
промяна в намерението да превърне държането на съсобствените ид.ч. във владение и това,
да е станало доС.ие на съсобствениците.
Да, с действията си, съсобствникът може да обори презумпцията, че като е придобил
държането върху съсобствените части, продължава да я държи за другиго. За да настъпи
промяна в основанието с едностранни действия е необходимо държателят да извърши
действия, да прояви активност, която по смисъл и съдържание да отрича владението на
владелеца-съсобственик, държателят да престане да държи съсобствените ид.ч. за другиго и
да започне да ги държи за себе си, т.е. към фактическата власт да се прибави и намерение за
своене, като действията на държателя са стигнали до знанието на владелеца-съсобственик.
Вярно, че К.С. е предприела действия и се е снабдила с КНА за собственост, въз
основа на обстоятелствена проверка, което обстоятелство може да бъде ценено като акт на
владение. Действията й по снабдяване с акт за собственост датират от 2018г. Като такъв акт
може да бъде възприето и наемането на съседа- свидетеля С. С. да охранява имота след като
К.С. се установила в дома на дъщеря си във Варна през 2012г., а синът й М. заминал в
чужбина през 2017г., както и отпращането от негова страна на дъщерята на И. С.-П., в
изпълнение на поетите задължения към К.С., при идването на П. през лятото на 2019г. и
проникването й в стаите на втория етаж, както и препятствайки опита й да проникне в двора
четири-пет месеца по-рано, когато завързавото от него в двора куче не й позволило да влезе.
От тогава, обаче до завеждане на исковата молба на 11.09.2019г. отново не е изтекъл
изискуемия се 10-годишен период от време.
ПридобИ.ето по давност на имот се свързва с бездействието на съсобственика в
продължение на поне 10 години, след като завладяването стане негово доС.ие и когато
владелецът отблъсква съсобственическите му права и съсобственикът се примирява с
положението, нещо каквото в случая не се доказва. Искът е заведен непосредствено след
демонстрираната промяна в намерението на К.С.. Няма никъкво основание да бъде прието,
че е придобила правото на собственост, завладявайки идеалните части на съсобствениците
си.
Налице е основание за уважаването на иска до размера на 1/6ид.ч.
8
Поради несъвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното решение, последното
следва да бъде отменено в допустимата си част до размера на 1/6 ид.ч., съответстваща на
квотата на И. С. в съсобствеността и исковата претенция уважена.
Предвид изхода от спора К. ЕНЧ. СТ. следва да бъде осъдена да заплати на И.К. С.
разноски за първата инстанция в размер на 40.00лв., представляваща част от заплатените
държавни такси по делото в общ размер на 120.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, а И.К. С.
следва да бъде осъдена да заплати на К. ЕНЧ. СТ. разноски за първата инстанция, на осн. чл.
78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК в размер на 334.00лв., представляваща част от адвокатското
възнаграждение, цялото в размер на 500.00лв., заплатено съгласно договор за правна
защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК на л. 85 и 86 от първоинстанционното дело.
Имало е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но съдът не го е
уважил и не е намалил заплатеното адвокатско възнаграждение, но молба по чл. 248 от ГПК,
съответно частна жалба няма. Следва да бъде приет размера от 500.00лв. При това
положение, с оглед изхода на спора, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта за разноските, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъдената сума от
500.00лв. За въззивната инстанция искане за разноски от К. ЕНЧ. СТ. няма. Тя следва да
бъде осъдена да заплати на И.К. С. разноски за въззивната инстанция в размер на 128.00лв.,
представляващи намален на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК размер на адвокатското
възнаграждение и определен от съда по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 384.00лв., цялото от 900.00лв.,
според договор за правна защита и съдействие на л. 53 от делото, с оглед направеното от
насрещната страна възражение за прекомерност, предвид действителната фактическа и
правна сложност на спора и уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Следователно, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК задължението на К. ЕНЧ. СТ. към И.К. С. възлиза
в общ размер на 168.00лв. за двете инстанции.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 86/26.03.2020г. по гр.д. № 1295/2019г. на ПРС, в часта в
която е отхвърлен предявения от ИВ. К. П. ЕГН ********** от гр. В., ***, срещу К. ЕНЧ.
СТ. ЕГН ********** от гр. В., *** иск с правно основание чл.124 ГПК вр. с чл.79 ЗС за
признаване за установено в отношенията между страните, че К. ЕНЧ. СТ. не е собственик в
резултат на давностно владение на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от
1200 кв.м съставляващо УПИ II-38 в кв.23 по плана на с. з., общ. П., ****** област, ведно с
построената в него жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м., при граници на дворното
място: улица от две страни, УПИ I-38, УПИ VIII-101 за разликата над 1/6ид.ч. до
претендираната 1/2ид.ч. и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част по гр.д. №
1295/2019г. на ПРС и в.гр.д. № 1798/2020г. на ВОС-ГО.
9
ОТМЕНЯ решение № 86/26.03.2020г. по гр.д. № 1295/2019г. на ПРС, в частта, в
която е отхвърлен предявения от ИВ. К. П. ЕГН ********** от гр. В., ***, срещу К. ЕНЧ.
СТ. ЕГН ********** от гр. В., *** иск с правно основание чл.124 ГПК вр. с чл.79 ЗС за
признаване за установено в отношенията между страните, че К. ЕНЧ. СТ. не е собственик в
резултат на давностно владение на 1/6ид.ч. от недвижим имот, представляващ дворно място
с площ от 1200 кв.м съставляващо УПИ II-38 в кв.23 по плана на с. з., общ. П., ******
област, ведно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м., при
граници на дворното място: улица от две страни, УПИ I-38, УПИ VIII-101 и в частта в
която ИВ. К. П. ЕГН ********** от гр. В., *** е осъдена да заплати на К. ЕНЧ. СТ. ЕГН
********** от гр. В., ***, разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 500.00лв. и
вместо тава ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИВ. К. П. ЕГН ********** от гр. В.,
***, че К. ЕНЧ. СТ. ЕГН ********** от гр. В., *** не е собственик на 1/6ид.ч. от недвижим
имот, представляващ дворно място с площ от 1200 кв.м съставляващо УПИ II-38 в кв.23 по
плана на с. з., общ. П., ****** област, ведно с построената в него жилищна сграда със
застроена площ от 64 кв.м., при граници на дворното място: улица от две страни, УПИ I-38 и
УПИ VIII-101, на основание чл.124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА К. ЕНЧ. СТ. ЕГН ********** от гр. В., ***, да заплати на ИВ. К. П. ЕГН
********** от гр. В., *** разноски за двете инстанции, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в общ
размер на 168.00лв.
ОСЪЖДА ИВ. К. П. ЕГН ********** от гр. В., *** да заплати на К. ЕНЧ. СТ. ЕГН
********** от гр. В., ***, разноски за първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК
в общ размер на 334.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчван на
препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10