Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.
Шумен, 30.06.2022г.
Административен съд
– гр. Шумен, в публично заседание на първи юни две хиляди
двадесет и втора година, в следния състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря Св.Атанасова,
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 123 по описа за 2022
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.118,
ал.3 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Съдебното производство по делото е образувано
по жалба на В.Ц.Т., с ЕГН **********, с адрес
***, срещу Решение №
2153-27-70 от 04.03.2022г. на
Директора на ТП на НОИ-гр.Шумен, с което е отхвърлена жалба с
вх.№ 1012-27-48/07.02.2022г. на В.Ц.Т. срещу Разпореждане № 8/прот. № N01485 от 17.12.2021г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-гр.Шумен, в частта му досежно началната
дата, от която на лицето
са отпуснати пенсия за
инвалидност и
добавка за чужда помощ.
В жалбата се излагат аргументи
за материална незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се, че
с Експертно решение
№ 92125 от заседание № 219 от 17.11.2021г. на ТЕЛК при „МБАЛ-Шумен“АД на
оспорващия е определена 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, с
дата на инвалидност - 13.04.2021г. и срок на инвалидност - до 01.11.2024г. На
24.11.2021г. В.Т. *** заявление за отпускане на пенсия за инвалидност и добавка
за чужда помощ и такива му били отпуснати, с начална дата – 13.08.2021г. Счита
се, че пенсионните органи неправилно са определили началната дата, от която са
отпуснати пенсията и добавката, доколкото инвалидността на оспорващия е от
13.04.2021г., а той е узнал за нея едва с получаване на ЕР на ТЕЛК на
18.11.2021г., поради което не би могъл да подаде заявлението си за отпускане на
пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ в двумесечния срок по чл.94,
ал.1 от КСО. Въз основа на изложените аргументи
е отправено искане за отмяна на
решението на директора на ТП на НОИ-гр.Шумен, както и преписката да бъде върната
на административния орган с указание пенсията за инвалидност и добавката за чужда помощ да бъдат отпуснати, считано от 13.04.2021г.
В съдебно заседание оспорващият В.Ц.Т., редовно и своевременно
призован, се явява лично и поддържа
жалбата по изложените в нея съображения.
Ответната страна, директор на ТП на НОИ – гр. Шумен,
редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител Л.И.– главен юрисконсулт в ТП на НОИ – гр. Шумен, оспорва
жалбата, като навежда доводи за законосъобразност на атакувания административен
акт.
Съдът, като съобрази аргументите, изложени от страните,
представените по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заявление –
декларация вх.№ 272021081359652 от 13.08.2021г.(л.40), адресирано до
Териториалната експертна лекарска комисия чрез Регионалната картотека на
медицинската експертиза – гр.Шумен, В.Ц.Т. поискал да бъде представен за освидетелстване
с оглед установяване на трайно намалена работоспособност/вид и степен на
увреждане. С Експертно решение № 92125 от зас.№ 219
от 17.11.2021г. на ТЕЛК I състав към „МБАЛ-Шумен“, АД,
гр.Шумен (л.39), на последния била определена 100% трайно намалена
работоспособност (ТНР) с чужда помощ, считано от 13.04.2021г., поради общо
заболяване. ЕР на ТЕЛК било съобщено на оспорващия на 18.11.2021г., видно от
положената върху същото отметка, документирана с подписа на получателя.
Със Заявление с вх. № 2112-27-681 от 24.11.2021г. (л.18
и л.20), адресирано до Директора на ТП на НОИ-гр.Шумен, В.Т. поискал да му бъдат
отпуснати пенсия за инвалидност и добавка
за чужда помощ. Към заявлението приложил документи, удостоверяващи положения от него осигурителен стаж, както и Експертно решение № 92125 от
заседание № 219 от 17.11.2021г. на ТЕЛК, удостоверяващо, че е със 100% ТНР, считано от
13.04.2021г.
С Решение № 3244 от
Заседание № 94 от 16.12.2021г. (л.48) медицинската комисия при ТП на
НОИ-гр.Шумен потвърдила констатациите на ТЕЛК, обективирани
в ЕР № 92125 от зас.№ 219 от 17.11.2021г.
С Разпореждане № 8/ прот.№ N01485 от 17.12.2021г. (л.49), издадено от ръководителя
по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-гр.Шумен, на оспорващия били отпуснати лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване, считано от 13.08.2021г. (датата на
подаване от лицето на заявление-декларация до ТЕЛК), в минималния размер от 345
лева, респ. считано от 25.12.2021г. - в
размер на 425,50 лева; както и добавка за чужда помощ, считано от 13.08.2021г.
- в размер на 111,53 лева, а считано от 25.12.2021г. – в размер на 127,50 лева.
Разпореждане № 8/ прот.№ N01485 от
17.12.2021г. било съобщено на жалбоподателя
на 18.01.2022г., видно от декларация изх.№ 2/12-27-681#1 от 18.01.2022г.(л.50, стр.2).
Несъгласен
с началната дата на отпускане на
пенсията и добавката, В.Т. оспорил разпореждането в посочената част пред директора
на ТП на НОИ-гр.Шумен - с жалба вх.№ 1012-27-48/07.02.2022г. по описа на
ТП на НОИ-гр.Шумен (л.51). В жалбата изложил аргументи, че инвалидността му е настъпила на 13.04.2021г., поради което пенсията и
добавката следва да бъдат отпуснати, считано от 13.04.2021г., а не от приетата от административния орган по-късна дата – 13.08.2021г.
С решение № 2153-27-70 от 04.02.2022г.(л.53) директорът на ТП на НОИ-гр.Шумен отхвърлил жалба вх.№ 1012-27-48/07.02.2022г., депозирана от оспорващия срещу Разпореждане № 8/ прот.№ N01485 от
17.12.2021г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване. В тази връзка горестоящият административен орган посочил, че съгласно чл.73, ал.1 от КСО,
правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането,
а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – от датата
на заявлението по чл.94. Началната дата,
от която се отпускат пенсиите за инвалидност и добавките за чужда помощ се
определя съгласно чл.94, ал.1 и ал.3 от КСО. Съгласно чл.94, ал.1 от КСО,
пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото,
ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази
дата. В случаите, когато този срок не е
спазен, определянето на началната дата се извършва съобразно разпоредбата на
чл.94, ал.3 от КСО, а именно – пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда
помощ се отпуска от датата на подаване на заявление-декларация до
териториалната експертна лекарска комисия, но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно – от датата на определяне на
потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са
подадени в ТП на НОИ в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на ЕР
на ТЕЛК или на НЕЛК по отношение на правоимащото
лице. Прието е, че В.Т. е с дата на инвалидизиране
13.04.2021г., но тъй като е подал заявлението си за пенсия на 24.11.2021г., за
него е изтекъл двумесечният срок по чл.94, ал.1 от КСО, поради което и на
основание чл.94, ал.3 от КСО началната дата на пенсията и/или на добавката за
чужда помощ се определя от датата на подаване на заявление – декларация до
ТЕЛК, което в случая е сторено на 13.08.2021г. С оглед изложеното и доколкото
оспорващият е спазил едномесечният срок по чл.94, ал.3 от КСО, правилно са му
отпуснати пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ, считано от
13.08.2021г. По тези съображения жалбата срещу атакуваното разпореждане в обжалваната му част била отхвърлена.
Решението било съобщено
на оспорващия на 05.04.2022г., видно от приложената по делото
декларация изх.№
2153-27-70+1 от 05.04.2022г.(л.60).
Недоволен от така
постановеното Решение № 2153/04.03.2022г., В.Т. го оспорил пред Административен съд-гр.Шумен с жалба вх.№ 2103-27-13 от 15.04.2022г. по описа на ТП на
НОИ-гр.Шумен, поставила началото на настоящото
съдебно производство.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че жалбата
е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, адресат на акта,
засягащ неблагоприятно правната му сфера,
и в срока, посочен в чл. 118, ал. 1 от КСО (доколкото решението е съобщено на оспорващия на 05.04.2022г., а жалбата срещу него
– депозирана в деловодството
на административния орган на 15.04.2022г.).
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Съдът, в кръга на правомощията си по чл.168 от АПК, във вр. с чл.118, ал.3
от КСО, констатира, че атакуваното Решение № 2153/04.03.2022г. е издадено
от компетентен административен орган, доколкото негов издател е ръководителят на ТП на НОИ – гр.Шумен, в чиито правомощия е произнасянето по жалби срещу
разпореждания за отказ или за
неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите,
добавките и компенсациите към тях, съобразно
разпоредбата на чл.117,
ал.1, т.1, б.“а“ от КСО.
Решението е изготвено в законоустановената писмена форма, при съблюдаване
изискванията на чл.59, ал.2
от АПК.
В хода на проведеното административно производство не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, такива не се
и твърдят.
Обжалваният акт е издаден при спазване на материалния закон и съблюдаване на неговата цел, поради
следните съображения:
Между страните по делото няма спор относно
правото на жалбоподателя на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване
по чл. 74 от КСО
и на добавка за чужда помощ, както и досежно размера
на определените пенсия и добавка. Единственият спорен въпрос по
делото е правен и той е от коя
дата следва да бъдат отпуснати пенсията за инвалидност,
респективно добавката за чужда помощ.
Жалбоподателят счита, че пенсията и добавката следва да му бъдат отпуснати от 13.04.2021 г. – датата на инвалидизиране,
определена от органите на ТЕЛК, като се позовава
на разпоредбите на чл.73, ал.1 и ал.2 от КСО и факта, че е могъл да упражни правото си да
сезира органите на НОИ за отпускане на пенсия за инвалидност и добавка за чужда
помощ едва след издаване на ЕР
на ТЕЛК, което е и сторил, доколкото решението е издадено на
17.11.2021г., а заявлението до ТП на НОИ-гр.Шумен е подадено на 24.11.2021г.
Съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на
придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в
2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на
2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се
отпускат от датата на подаването им. Алинея трета предвижда, че извън случаите
по ал. 1, пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от
датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната
експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно - от датата на определяне на
потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са
подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в
едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на
ТЕЛК или на НЕЛК по отношение на правоимащото лице.
Съгласно чл. 98, ал. 4 от КСО разпорежданията, с които се отпускат, изменят, осъвременяват,
спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват пенсиите за инвалидност и за
добавката за чужда помощ се издават въз основа на решение на медицинска комисия
към териториалното поделение на НОИ. Медицинската комисия се състои от
председател и двама членове, които се определят от ръководителя на ТП на НОИ.
Според ал. 5 решенията на медицинската комисия се издават в 14-дневен срок от
получаване от регионалните картотеки на медицинските експертизи на експертните
решения с определена 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност след
разглеждане на медицинската документация, удостоверяваща настоящото здравно
състояние на лицето, решенията на ТЕЛК и НЕЛК за определяне размера на трайно
намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, причинната връзка, датата
на инвалидизиране, срока на инвалидността и на
чуждата помощ.
Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от КСО, правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането. От тази дата правото съществува, но може
и да не бъде упражнено от инвалидизираното лице.
Упражняването му се извършва с подаване на заявление до медицинската експертиза
- в случая ТЕЛК, която ще определи има ли вид и степен на увреждане, в какъв
процент е и от коя дата е настъпило това състояние. Експертизата може да бъде
извършена в много по късен момент от подаването на заявлението, поради което
разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО охранява правото да бъде получена пенсия за инвалидност, считано
от датата на упражняването му /заявлението до ТЕЛК/, ако заявлението пред ТП на
НОИ е подадено в месечен срок от влизане на решението на ТЕЛК в сила.
Съгласно чл. 112, ал. 1, т.
3 от Закона за здравето, обжалванията и възраженията от страна на
заинтересованите лица и органи се правят срещу решения на ТЕЛК в 14 дневен срок
от получаването им пред НЕЛК. Този срок, предвид датата на връчване на
решението на ТЕЛК – на 18.11.2021г., е изтекъл на 02.12.2021г. включително,
респективно ЕР на ТЕЛК е влязло в сила на 03.12.2021г.
От цитираните разпоредби следва, че за отпускането на
пенсии за инвалидност/добавки за чужда помощ е налице специален ред за
определяне на началната дата, установен с разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО, според който, пенсия за инвалидност/добавка за чужда помощ се
отпускат от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за
пенсиониране са подадени в ТП на НОИ в едномесечен срок от влизането в сила на
експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК).
В конкретния случай В.Т. е подал заявление –
декларация за освидетелстване до ТЕЛК при „МБАЛ-Шумен“ АД на 13.08.2021г., по
което ТЕЛК се е произнесла с ЕР, установяващо 100% ТНР с дата на инвалидизиране – 13.04.2021г. Въпросното ЕР е издадено на
17.11.2021г., връчено е на оспорващия на 18.11.2021г. и е влязло в сила на
03.12.2021г., като необжалвано. Предвид тези обстоятелства и факта, че заявленията
за отпускане на пенсия и добавка за чужда помощ на оспорващия са подадени на
24.11.2021г., същите са депозирани в едномесечния срок по чл.94, ал.3 от КСО, в
който случай пенсията и добавката подлежат на отпускане, считано от датата на
подаване на заявлението-декларация до ТЕЛК, тъй като датата на инвалидизиране не е последваща спрямо датата на сезиране на ТЕЛК.
Доколкото административният
орган е отпуснал на оспорващия пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ именно
от 13.08.2021г., атакуваното решение се явява издадено в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби.
Действително,
съгласно ЕР на ТЕЛК, В.Т. е инвалидизиран, считано от
13.04.2021г. Правото да получи инвалидна пенсия и добавка за чужда помощ обаче
не настъпва по силата на закона, а подлежи на установяване и удостоверяване от
компетентния за това орган – в случая ТЕЛК, със съответно експертно решение,
след надлежно сезиране от правоимащото лице. Именно
отчитайки спецификите на производството по установяване на намалената
работоспособност на лицата законодателят, с разпоредбата на чл.94, ал.3 от КСО,
е обвързал началната дата на отпускане на пенсията за инвалидност,
респ.добавката за чужда помощ, с датата на сезиране на ТЕЛК с искане за
установяване на тази работоспособност, доколкото с подаване на заявлението
лицата недвусмислено заявяват своята воля за установяване степента и срока на
работоспособността им, като в същото време срокът за установяване на
релевантните за издаване на ЕР на ТЕЛК обстоятелства не зависи от техните
действия. Посочването в разпоредбата на чл.94, ал.3 от КСО, че пенсията и
добавката се отпускат не по-рано от датата на инвалидизиране
следва да се разбира в смисъл, че при определяне дата на инвалидизиране,
която е по-късна от датата на подаване на заявлението-декларация за
освидетелстване от ТЕЛК, същите се определят не от датата на подаване на заявлението-декларация,
а от началната дата на инвалидността.
Що се отнася до
разпоредбата на чл.94, ал.1 от КСО, според която пенсиите и добавките към тях
се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите
документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата, същата се прилага в
случаите, когато правоимащото лице е пропуснало да
подаде заявлението си за отпускане на пенсия в едномесечния срок по чл.94, ал.3
от КСО. Двумесечният срок по чл.94, ал.1, изр.първо от КСО следва да се брои,
считано от влизане в сила на решението на компетентния орган, извършващ
медицинската експертиза на работоспособността, тъй като от тази дата е
възникнала обективно възможността да се иска изплащане на пенсията.
Придобиването на субективното правно на пенсия за инвалидност е различно от
неговото надлежно упражняване, тъй като видът, степента и продължителността на
ТНР не произтича пряко от закона, а се определя с въпросния индивидуален
административен акт, който поражда последици от датата на влизането му в сила (
в т.см. Решение № 4738 от 17.05.2022 г.
на ВАС по адм. д. № 473/2022 г., VI о., докладчик
съдията Юлия Тодорова). В този смисъл доводите на оспорващия, че преди
издаването на ЕР на ТЕЛК не е имал възможност да знае коя е началната дата на инвалидизирането му, респективно не би могъл да подаде
заявление за отпускане на съответните пенсия и добавка, са неотносими.
Изложените
съображения обосновават извода, че като е отхвърлил жалбата на В.Ц.Т. срещу
разпореждането на органа по пенсионно осигуряване в частта му, с която е
определена началната дата, от която на последния са отпуснати лична пенсия за инвалидност
и добавка за чужда помощ, административният орган е изтълкувал правилно относимите към казуса разпоредби, постановявайки своя акт в
съответствие с материалния закон и неговата цел.
В обобщение съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в кръга
на предоставените му правомощия, в предвидената от
закона форма и при спазване на материалноправните
разпоредби. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и същото е съобразено с целта на закона. Следователно
административният акт е законосъобразен и подадената срещу него
жалба следва да се отхвърли, като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Ц.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Решение № 2153-27-70 от 04.03.2022г.
на Директора на ТП на НОИ-гр.Шумен, с което е отхвърлена жалба с
вх.№ 1012-27-48/07.02.2022г., подадена от В.Ц.Т.,
с ЕГН **********, с адрес *** срещу Разпореждане № 8/прот. № N01485 от 17.12.2021г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-гр.Шумен, в частта му досежно началната
дата, от която на лицето
са отпуснати пенсия за
инвалидност и
добавка за чужда помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България - град София в четиринадесет дневен срок от съобщаването
му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати
на страните по реда на
чл.118, ал.3 от КСО,
във вр.с чл. 138, ал.3, във вр.
с чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: