Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Жалбоподателят В. М. М., с ЕГН *, от гр.П., действащ чрез процесуалния си представител адв.Т. Т.-ВТАК, с жалбата си до съда оспорва Решение №.../.... г. на П. районен съд, постановено по гр.д.№..../2010 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него срещу О. П. иск да му бъде заплатена сумата 296,70 лв, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец май, 2009 г. за 6 работни дни/формирани на база 5 минимални работни заплати/ за времето от 01.05.2009 г. до 15.05.2009 г., ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на предявяването на иска-17.12.2009 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.В жалбата си излага съображения за незаконосъобразност на постановеното решение в тази му част поради съществено нарушение на материалния закон и необоснованост.Твърди,че при липса на мотиви съдът е извел противоречивия извод, че макар страна по Договора за възлагане на управление от 01 .04.2004 г. да е О. П.-принципал на търговското дружество „М.” ЕООД, и кмета, като представител на юридическото лице да е подписал договора, общината не е страна по договора и не е носител на задължения по него.Изводът на първоинстанционния съд според жалбоподателя противоречи на събраните по делото доказателства.Позовава се на разпоредбите на чл.292, ал.2, във вр. с чл.22 от ЗЗД. Счита, че в договора не е уговорено ,че се действа от името и за сметка на дружеството, т.е. няма пряко представителство.След като договорите имат силата на закон за сключилите ги страни, то задължена по договора е О. П..Счита,че след като липсва пасивна материалноправна легитимация за ответника, то искът е недопустим и производството по делото би следвало да се прекрати.Иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи претенцията му.Претендира разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от О. П., подаден чрез процесуалния й представител юрисконсулт В. Т.. В отговора се оспорва жалбата като неоснователна.Излага се становище за правилност и обоснованост на съдебното решение.Ответната страна счита за правилен направеният от съда извод, че задължено по лице по договора за възлагане на управлението на „М.” ЕООД е търговското дружество, а не О. П..Подписаният от кмета на общината договор не обвързва общината като самостоятелно ЮЛ.Кметът действа като оправомощено лице от общото събрание на съдружниците или едноличния собственик- чл.141, ал.7 от ТЗ, а не като орган на изпълнителната власт.О. П. е самостоятелно ЮЛ, различно от търговското дружество” М.” ЕООД. Спецификата на търговското дружество с едноличен собственик на капитала О. П., чиито правомощия от компетентността на общото събрание и върховен орган се упражняват от Общинския съвет, обуславят правомерното натоварване за сключване на договора от кмета на общината.В случая той десйтва като лице, оиправомощено от едноличния собственик на капитала.Общинският съвет е взел Решение №... по Протокол №.../.... г., с което го е оправомощил.В този смисъл договорът е сключен от името на дружеството и правоотношението е между дружеството и неговия управител.След като страна по договора не е О. П., то тя не е носител на материалноправни задължения по договора , в т.ч. и за заплащане на възнаграждение на управителя.Ответната страна счита, че първоинстанционният съд правилно е взел предвид и клаузата на чл.6.1/а/ от договора, в която изрично е посочено възнаграждението на управителя да бъде за сметка на дружеството.Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: С решението си в обжалваната му част П. районен съд е отхвърлил предявения от ищеца срещу О. П. иск да му бъде заплатена сумата 296,70 лв, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец май, 2009 г. за 6 работни дни/формирани на база 5 минимални работни заплати/ за времето от 01.05.2009 г. до 15.05.2009 г., ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на предявяването на иска.17.12.2009 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.От фактическа страна, анализирайки представените по делото писмени доказателства, съдът е приел следното: С Решение №... по Протокол №.../.... г. на Общински съвет гр.П., на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ и чл.21, ал.1, чл.22 и чл.29 от Наредбата за правата на общината върху общинската част от капитала на ТДП, ищецът е избран за управител на „М.” ЕООД, с едноличен собственик на капитала О. П., като му е определено месечно възнаграждение от 5 МРЗ, определени с нормативни документи за страната и е възложено на кмета на общината да сключи договор за възлагане на управление.В изпълнение на това решение кметът е сключил с ищеца договор за възлагане на управление с дата 01.10.2004 г. на основание чл.147, ал.1 от ТЗ, чл.25, ал.1 от Наредбата за правата на общината върху общинската част от капитала на ТДП, във вр. с цитираното решение на ОС. В чл.6 от договора е указано, че възнаграждението на управителя е за сметка на дружеството и е определен неговият размер съгласно цитираното решение на ОС.Въз основа на така приетите обстоятелства първоинстанционният съд е направил правилен правен извод, че кметът на общината е оправомощен от Общинския съвет П., действащ и решаващ въпросите от компетентността на общото събрание на търговско дружество, да сключи договора за възлагане на управление.В случая кметът не действа като орган на управление и не извършва административна дейност.Договорът за възлагане на управлението на търговското дружество не е акт на властническо разпореждане, а представлява граждански доÒовор.Този договор обвързва търговското дружество, а не О. П..Те са отделни ЮЛ и в този смисъл отделни правни субекти.Именно дружеството е задължено по договора за управление и неизплатените суми за извършената от управителя дейност са дължими от него.Съдът изрично е посочил клаузата на чл.6 от договора, която регламентира, че възнаграждението на управителя е за сметка на дружеството.Договорът е източник на облигационното правоотношение, за което ищецът твърди да е накърнено поради неизплащане на определено възнаграждение за посочен от него период.Приемайки липсата на пасивна материалноправна легитимация на ответника по делото- О. П., съдът е направи правилен извод за неоснователност на претенцията.В случая не се касае до недопустим иск,тъй като ответната страна има правосубектност, а до неоснователен иск, поради факта, че тя не е страна по договора, а такава страна се явява търговското дружество, макар представляващият и подписал договора да е един и същ-кмета на общината.В конкретния случай той действа не като представляващ общината по силата на закона- ЗМСМА, а като оправомощено лице от ОС , който пък упражнява правата на едноличния собственик на капитала.В този смисъл общината не е задължена по договора, а такова е търговското дружество-отделен правен субект.Искът е насочен срещу материалноправно нелегитимирана страна, поради което е неоснователен.Решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Първоинстанционният съд е изложил подробни, изчерпателни и логични мотиви, базирани на правилния анализ на събраните по делото доказателства и закона.Настоящата инстанция напълно споделя тези мотиви и препраща към тях, съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК. При този изход на делото разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат.На основание чл.78, ал.8 от ГПК следва да се уважи искането на ответната страна по жалбата за присъждане на ю.к. възнаграждение,което съдът определя на 100 лв. Предвид изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №... /.... г. на П. районен съд, постановено по гр.д.№.... по описа на съда за ...... г. ОСЪЖДА В. М. М., с ЕГН *, с постоянен адрес гр.П.,ул.”И. З.”, №..., да заплати на О. П., със седалище и адрес на управление гр.П., бул.”Р.”, №..., представлявана от кмета А. Г., сумата 100 лв / сто лева/ разноски по делото, представляващи ю.к. възнаграждение. Решението не подлежи на касационно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |