НЧХД № 1861/2016 г. по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Наказателното производство е образувано по тъжба на Д.А.К.
с ЕГН ********** срещу Й.Г.Д. – родена на *** ***, живуща ***, българка,
българска гражданка, разведена, неосъждана, с основно образование, безработна,
ЕГН ********** за това, че на 27.08.2016 г. в с. П. е причинила лека телесна
повреда на Д.А.К. с ЕГН **********, изразяваща се в болезненост в областта на
кръста и кръвонасядания по тялото и крайниците, причинили болка и страдание без
разстройство на здравето – престъпление по чл.130, ал.2 от НК, също за това, че
на 06.07.2016 г. и на 27.08.2016 г. в с. П. при условията на продължавано
престъпление се е заканила на Д.А.К. с ЕГН ********** с престъпление против
нейната личност, че ще я унищожи и това заканване е могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал.1, във
вр. с чл.26, ал. 1 от НК и за това, че на 06.07.2016 г. и на 27.08.2016 г. в с.
П. при условията на продължавано престъпление е казала нещо унизително за
честта и достойнството на Д.А.К. с ЕГН ********** в нейно присъствие, като я
нарекла „Да ти еба майката, боклук, курво” и обидата е нанесена публично –
престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимата не се признава за виновна по така
повдигнатите обвинения. Дава обяснения.
По делото няма приет за съвместно разглеждане
граждански иск, няма конституиран граждански ищец.
Частният тъжител Д.А.К. чрез процесуалния си
представител пледира за постановяване на присъда, с която подсъдимата бъде
призната за виновна по така повдигнатите обвинения. Моли да се постанови
справедлива присъда, както и да й бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Защитата пледира за оправдаване на подсъдимата по
повдигнатите с тъжбата обвинения поради липса на безспорни доказателства тя да
е извършила каквото и да е деяние от обективна и субективна страна.
В дадената последна дума подсъдимата
желае съдът да прецени правилно.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Тъжителката
Д.А.К. и подсъдимата Й.Г.Д. ***. Двете заедно работили в началото на 2016 г. в
свинефермата в селото, където управител бил свидетелят М. Д.. Поради намаляване
обема на работа, ръководството на фермата взело решение за освобождаване от
работа на един работник. Извършен бил подбор, като е преценено, че подсъдимата Д.
следва да бъде освободена от работа. На 30.05.2016 г. следобед подсъдимата била
извикана в офиса на управителя Д., за да й бъде връчена заповедта за уволнение.
Д. отказала да получи заповедта. В това време в офиса влязла тъжителката К., за
да разговаря с управителя по въпроси, свързани с работата, но нямащи отношение
към подсъдимата Д.. К. станала свидетел на отказа на Д. да подпише заповедта за
уволнението си. Управителят Д. заявил на К., че следва да подпише заповедта
като свидетел на отказа на Д.. К. подписала. Това поставило началото й на
проблемите с подсъдимата Й.Д.. На 27.08.2016 г. в 7.00 часа сутринта
тъжителката К. отишла с велосипеда си пред хранителния магазин, намиращ се на
ул. „Трета“ № 2, на центъра на село П.. Пред магазина в този момент бил спрял
бял микробус, управляван от свидетеля К.Г.. В микробуса се намирала и
подсъдимата Й.Д., както и съпругата и тъщата на Г.. Те били тръгнали да работят
на полето. На пейка наблизо били седнали свидетелите З.Ч. и М.Т.. Срещу
магазина било заведението на свидетеля И.К., който в този момент чистел пред
заведението. Пред магазина, за да закупи кафе в този момент бил и свидетелят Т.Л..
Като видяла тъжителката, подсъдимата Д. извикала през прозореца към нея дали е
доволна, че сега ходи да работи при циганите и да лази по полето, а тя останала
в свинарника. К. и отговорила, че ще я „запомни“ нея. Това ядосало още повече
подсъдимата, която тръгнала да слиза от буса. Същевременно започнала да обижда
тъжителката, като я наричала „курва“. Двете си разменяли реплики на висок глас,
като К. започнала да отстъпва, виждайки, че Д. ще слезе от буса, но бутнала
велосипеда си, след което паднала назад върху него. Д. се обърнала към нея с
думите: „С това ли ще те запомня“. В този момент от магазина излязла съпругата
на свидетеля К.Г. и те извикали на Д., че тръгват за полето. Д. се качила
обратно в превозното средство и потеглили. К. станала и влязла в магазина. На
30.08.2016 г. тъжителката посетила съдебен лекар в МБАЛ Пазарджик, където била
освидетелствана. На същата дата тя подала и жалба в РУ МВР Пазарджик. Била
образувана преписка, която била възложена на свидетеля И.Л.. Същият снел
обяснения от тъжителката, подсъдимата, И.К. и З.Ч.. При снемане на обясненията
на последния Л. бил със своя колега – свидетелят М.Т.. Пред тях Ч. написал
саморъчно обяснения по случая. В тях той записал, че видял на инкриминираната
дата Д. и К. да се карат, спорът им продължил не повече от минута, след което
си тръгнали. Записал изрично, че не е видял „Й.да бута Д. върху колелото“. С
оглед събраните обяснения, И.Л. съставил протокол за предупреждение на Д. да не
отправя обиди и закани спрямо К. и всички спорни въпроси да решават по
съответния законов ред, след което изготвил докладна записка до началника на РУ
МВР Пазарджик с предложение преписката да бъде архивирана.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните в наказателното производство
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите З.Ч., И.К., Т.Л., К. Г.,
М.Т., К.Г., М. Д., И.Л. и М.Т., обясненията на самата подсъдима, проведените
очни ставки между част от свидетелите, заключението на назначената и изготвена
съдебно-медицинска експертиза, както и приложените писмени доказателства – съдебно-медицинско
удостоверение № 45/30.08.2016 г., два броя амбулаторни листове, копия от
материали по преписка с вх. № 181800/30.08.2016 г. на РУ на МВР Пазарджик,
справка за съдимост и характеристична
справка. Показанията на свидетелите взаимно се допълват и разкриват горепосочената
фактическа обстановка. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т.Л., К.
Г., М.Т., К.Г., М. Д., И.Л. и М.Т., както и в по-голямата част показанията на И.К..
Техните показания следва да бъдат ценени, тъй като свидетелите описват лично
възприети от тях обстоятелства. Техните показания са безпротиворечиви по
отношение на случилото се на 27.08.2016 г. в центъра на село П., както и по
отношение на освобождаването на подсъдимата от работа в свинефермата и водената
проверка в РУ на МВР Пазарджик по инкриминирания случай. Съдът не кредитира в
голяма част показанията само на свидетеля З.Ч.. Неговите показания не само
останаха изолирани, но по делото се внесоха достатъчно съмнения в тяхната
достоверност. Така например очевидците И.К., Т.Л., М.Т. и К.Г. са категорични,
че между тъжителката и подсъдимата е имало словесни пререкания, обиди и закани
на инкриминираната дата – 27.08.2016 г. И четиримата твърдят, че между двете не
е имало размяна на удари и по-конкретно подсъдимата не е удряла тъжителката, не
я е дърпала за косата и не я е бутала върху велосипеда й, така както се твърди
в тъжбата. Подобни твърдения бяха изнесени само в показанията на свидетеля Ч..
Последните не следва да бъдат кредитирани не само защото противоречат на
изнесеното от тези свидетели, но защото и самият Ч. по водената проверка в РУ на
МВР Пазарджик саморъчно е записал, че видял на инкриминираната дата Д. и К. да
се карат, не чул какво точно казват, спорът им продължил не повече от минута,
след което си тръгнали, но отбелязал изрично в обясненията, че не е видял „Й.да
бута Д. върху колелото“. Останаха неясни мотивите защо свидетелят Ч. пред съда
твърди различни обстоятелства – първоначално той заяви, че обясненията му са
написани под диктовка от полицейските служители, но в следващо съдебно
заседание в присъствието на полицейските служители И.Л. и М.Т., които са му
снели обясненията, се отрече от тези си твърдения. Сериозно съмнение в
достоверността на изнесеното от свидетеля Ч. наведе и свидетелят М.Т. в
проведената очна ставка между двамата. Т. директно обвини Ч., че е получил сумата
от 100 лв. от тъжителката, за да свидетелства в съда, за което самият Ч. се
похвалил на Т.. Макар и това да бе отречено от Ч., с оглед противоречията на
изнесеното от него с обстоятелствата, които сочат другите свидетели, както и
няколкократната промяна в различни негови твърдения в хода на делото, съдът
счита, че неговите показания не са обективни, не са ясни, категорични и
логични, поради което и не следва да бъдат кредитирани. Що се касае до
показанията на останалите свидетели – очевидци И.К., Т.Л., М.Т. и К.Г.
безспорно се установи, че подсъдимата е обиждала тъжителката, като я наричала
„курва“. Свидетелят К. твърди, че е чул и заплахи, но съдът не кредитира неговите
показания само в тази насока. Освен че те противоречат на изнесеното от Т.Л., М.Т.
и К.Г., следва да се отбележи и, че свидетелят К. е бил на разстояние повече от
20 метра от случилото се, докато другите трима са били в непосредствена
близост. Л. е категоричен, че не е чул заплахи. В тази насока са и твърдения на
Т., който заявява, че е чул закани от тъжителката, че ще унищожи подсъдимата,
на което последната отговорила, че не може да й вземе ръцете. Според свидетеля
тези закани били свързани с работата на двете. Свидетелят К.Г. също заявява, че
между двете е имало обиди и размяна на реплики, но не помни точно какви. Също
твърди, че заканите са били в посока кой кого ще запомни. Ето защо съдът не
кредитира показанията на К. в тази му част, още повече, че в проведения му
допълнителен разпит самият К. заяви, че само е чул двете да се карат, без
отново да твърди, че имало заплахи. Що се касае до това дали и с какви думи
тъжителката е отговорила на подсъдимата, след като последната я нарекла:
„курва“, не се установи от разпита на тези очевидци К. да е обидила в отговор Д..
Единствено свидетелят К.Г. сочи на размяна на обиди, но не може да посочи какви
са били те. В същото време свидетелят К. заявява, че не е чул тъжителката да
отговаря нещо на подсъдимата, свидетелят Т.Л. не съобщава за обиди от страна на
К., а свидетелят Т. заявява дори, че не е чул псувни. Свидетелят Ч. заявява, че
е имало размяна на обиди, като подсъдимата нарекла тъжителката „курва“ и не
сочи да е имало в отговор обиди от К..
При така
установената и възприета фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи;
По
отношение на деянието по чл.130, ал.2 НПК не се събраха категорични, ясни и
безпротиворечиви доказателства, че така твърдените в тъжбата телесни увреждания
са причинени на тъжителката от подсъдимата Д. на инкриминираната дата –
27.08.2016 г. при дърпане за косата и бутане върху велосипеда. Първо няма
установени видими увреждания по главата
на тъжителката, видно от СМУ № 45/30.08.2016 г. на следващо място според
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза
механизмът на причиняване на нанесените телесни увреждания по кръста и
крайниците на тъжителката отговарят да са причинени при падане върху велосипед.
Извън показанията на Ч. обаче, за които съдът изложи подробни доводи защо не ги
кредитира, не се събраха доказателства, че именно Д. е бутнала тъжителката
върху велосипеда. Очевидците Т.Л., М.Т. и К.Г. са категорични, че К. сама е
паднала върху велосипеда и не са й нанасяне удари от подсъдимата. Свидетелят И.К.
също не твърди да е видял Д. да бута К.. При липса на ясни, безспорни и
категорични доказателства, съдът намира обвинението за това престъпление за
недоказано, поради което подсъдимата ще следва да бъде оправдана изцяло по
него.
По
отношение на повдигнатото обвинение по чл.144, ал.1 от НК също не се събраха категорични,
ясни и безпротиворечиви доказателства, че така твърдените в тъжбата закани и
заплахи са изречени от подсъдимата. Тук следва да се отбележат няколко неща. На
първо място в тъжбата се повдига обвинение за изречени закани не само на 27.08.2016
г., но и преди това – на 06.07.2017 г. По отношение на тази втора дата по
делото не беше ангажирано нито едно доказателство от частния тъжител за това,
че именно на нея - 06.07.2017 г. подсъдимата е отправяла закани към К. и
обвинението в тази му част остана недоказано. Що се касае до изречените закани
на 27.08.2016 г. същите не се доказаха по категоричен начин. Съдът изложи мотиви
защо не кредитира показанията на К. и Ч. в тази им част. Нещо повече – дори и
да са били изречени някакви закани от Д. спрямо К. на тази дата, то за да е
изпълнен съставът на това престъпление, е следвало заканването да е могло да
възбуди основателен страх от осъществяването му. Този основателен страх не
следва да се предполага. Като елемент от състава на престъплението, той също
подлежи на доказване. Тук отново тъжителката не ангажира никакви доказателства
в хода на делото и твърденията й в жалбата, че се страхува от подсъдимата и от
това тя да не изпълни заканите си останаха недоказани и голословни. Ето защо
подсъдимата следва да бъде оправдана изцяло и по това повдигнато обвинение.
На
последно място в тъжбата се повдига обвинение спрямо подсъдимата, че на 06.07.2016
г. и на 27.08.2016 г. в с. П. при условията на продължавано престъпление е
казала нещо унизително за честта и достойнството на Д.А.К. в нейно присъствие,
като я нарекла „Да ти еба майката, боклук, курво” и обидата е нанесена публично
– престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. По отношение на твърдените обиди на 06.07.2016 г. важи казаното по-горе за
изречените закани – липсват каквито и да е доказателства, че на тази дата
подсъдимата е обидила тъжителката. Ето защо Д. следва да бъде оправдана, че е
обидила тъжителката на 06.07.2016 г. По отношение на инкриминираната дата
27.08.2016 г. съдът намира от доказателствата по делото, че подсъдимата
действително е нарекла тъжителката „курва“. В тази насока са показанията на
свидетелите очевидци – К., Ч. и Г.. Последният е чул обидите, но не помни какви
точно са били, докато К. и Ч. са категорични, че подсъдимата е нарекла
тъжителката „курва“. Никой от тези свидетели не сочи, че подсъдимата е изрекла
репликата: „Да ти еба майката, боклук“. Ето защо подсъдимата следва да бъде
призната за виновна за това, че на 27.08.2016 г. в с. П. е казала нещо
унизително за честта и достойнството на Д.А.К. в нейно присъствие, като я
нарекла „курво” и обидата е нанесена публично – престъпление по чл.148, ал.1,
т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК и да бъде оправдана за това да е казала: „Да
ти еба майката, боклук“. Съдът счита, че с оглед събраните доказателства по
делото не се установи по безспорен и категоричен начин тъжителката да е
отвърнала на подсъдимата също с обида. От разпита единствено на свидетеля К.Г.
се сочи за размяна на обиди, но той не можа да посочи какви конкретно са били
те. В същото време останалите свидетели – очевидци не сочат да е имало изречени
обиди от страна на К. към подсъдимата, поради което и разпоредбата на чл.146,
ал.2 НК не следва да намери приложение.
С оглед
изложеното е видно, че от обективна страна Й.Г.Д. е осъществила състава на
престъплението по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, като на 27.08.2016
г. в с. П. е казала нещо унизително за честта и достойнството на Д.А.К. в нейно
присъствие, като я нарекла „курво” и обидата е нанесена публично. Съдът намира
за категорично установени и доказани всички елементи на този престъпен състав с
оглед събраните доказателства по делото в тяхната съвкупност.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл, тъй като в съзнанието на подсъдимата е съществувала ясна представа, че
думата, които изрича – „курва“ е обидна и същевременно е искала настъпването на
вредните последици, като я е изрекла по отношение на тъжителката и то на
обществено място в присъствието на немалко свидетели от селото. Престъплението
е довършено с възприемането от тъжителката на обидната проява. Съгласно
Преамбюла на Конституцията на Република България достойнството на личността е
въздигнато във върховен принцип. То според конституционните разпоредби – чл. 4,
ал. 2 и чл. 32, ал. 1 се гарантира от държавата и всеки има право на защита
срещу посегателствата, които го накърняват.
Санкцията за
извършеното престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК предвижда
наказание глоба от три хиляди лева до десет хиляди лева и обществено порицание.
Подсъдимата е пълнолетна, неосъждана към
момента на извършване на деянието, не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на глава 28-ма от НПК и от престъплението не са причинени
имуществени вреди, които да са съставомерни и подлежащи на възстановяване.
Същевременно
не е налице никое от основанията по чл.78а, ал.7 от НК, изключваща прилагането
на института, тъй като с деянието не е причинена тежка телесна повреда или
смърт, деецът не е бил в пияно състояние, не са налице множество престъпления и
престъплението не е извършено спрямо орган на властта при или по повод
изпълнение на службата му.
Поради
гореизложеното подсъдимата следва да бъде освободена от наказателна отговорност
за извършеното престъпление с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а, ал.1 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата,
съдът взе предвид разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, като отчете тежестта на
нарушението и подбудите за неговото извършване. Като смекчаващи отговорността
на подсъдимата обстоятелства съдът съобрази чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, възрастта на подсъдимата, трудовата й ангажираност, както
и това, че тъжителката е заявила преди деянието на подсъдимата, че ще я
„запомни“, с което е предизвикала последвалата реакция от страна на Д.. Не са
налице отегчаващи отговорността обстоятелства.
При тези данни и при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства съдът определи на подсъдимата Й.Г.Д. административно
наказание глоба в размер на 1000 лв., платима в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Пазарджик, както и сумата от 5 лева,
представляваща държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист,
платима по сметка на Районен съд Пазарджик.
При
определяне на размера на глобата съдът съобрази и данните за възрастта,
трудовата заетост и имущественото състояние на подсъдимата Й.Г.Д..
С оглед изхода на делото ще следва да се осъди
подсъдимата Й.Г.Д. да заплати на тъжителката Д.А.К. разноските по делото в
размер на 413.02 лв. за повереник и
внесена държавна такса, за които са приложени съответните доказателства по
делото. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от НПК разноските за изготвената
по делото съдебно-медицинска експертиза следва да останат в тежест на
тъжителката, тъй като подсъдимата бе оправдана по повдигнатото обвинение по
чл.130, ал.2 НК, във връзка с което обвинение пък бе допусната и изготвена тази
експертиза.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: