Решение по дело №277/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                         03.06.2020г., град Дупница

 

IV, г.о.

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	28.05.		2019

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Сашка Вукадинова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		277		2020

 

                                      дело №                                    по описа за                                  год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, депозирана от Н.В.М., с ЕГН ********** чрез В.П.В., с ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител двете с постоянен адрес:*** срещу В.Х.М., ЕГН **********, адрес: ***.

           В исковата молба се твърди, че със одобрена от съда съдебна спогодба по гр.д. № 662/2016 г. на РС – Дупница ответникът се съгласил да заплаща месечна издръжка на дъщеря си Н.В.М. размер на 115, 00 лв. от когато изминали почти четири години, като размерът на същата не е променян, а обстоятелствата при които била определена издръжката, съществено се променили, както поради общото поскъпване на живота, така и от повишаването на размера на минималната работна заплата, с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК. Сочи се, че сама се грижи за детето на страните, че то страда от хронично заболяване, както и че посещава школа по народни танци, за което има допълнителни разходи. Предвид горното и разпоредбата на чл. 142 ал. 2 на СК моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 150 от СК измени издръжката, като увеличи същата от 115, 00 лв. на 300, 00 лв. месечно, като осъди ответника да я заплаща, считано от датата на завеждането на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, налагащи промяна или прекратяване на издръжката.

           В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК,  по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се изразява становище за допустимост и частична основателност на предявените искове.

           Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

           Видно от приложеното по делото копие на удостоверение за раждане, издадено от Столична Община въз основа на акт за раждане № 1347/30.07.2013г. ответникът в настоящото производство е баща на ищцата Н.В.М., ЕГН **********.

           От приетата служебна бележка от 27.11.2019г., издадена от ДГ „Зора”, гр. Дупница, е видно, че детето Н.В.М. е записана в четвърта група на ДГ „Зора” и редовно посещава детската градина, а размерът на месечната такса е 35, 70 лева.

           С одобрена от съда съдебна спогодба по гр.д. № 662/2016 г. по описа на РС – Дупница, ответникът се съгласил да заплаща месечна издръжка на дъщеря си Н.В.М. размер на 115, 00 лв.

           Приети е по делото Удостоверение за раждане на Ангела Асенова Георгиева, ЕГН **********, видно от което, майката на ищцата в настоящото производство – В.П.В. е майка и на Ангела Асенова Георгиева, ЕГН **********.

           От приетия по делото амбулаторен лист от 15.11.2019г., се установява, че към тази дата ищцата е била диагностицирана със заболяването  астма с преобладаващ алергичен компонент.

           От приетата служебна бележка, издадена от Сдружение ФТА „Дупница - 2000”, се установява, че ищцата посещава школата по народни танци при ДЮФА „Дани”, месечната такса за което е 20, 00 лева.

           От представеното и прието като доказателство удостоверение № 009 – 00110250 – 26-11-2019г., издадено от ТП на НОИ – Кюстендил, се установява, че майката на ищцата от м.01.2019г. до м.10.2019г. е получавала обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53 КСО в размер на 380, 00 лева месечно.

           От приетото удостоверение от 19.02.2020г., издадено от „ДСР - Европа” ООД, гр. Дупница, че общото брутно трудово възнаграждение на ответника в процеса за периода м.01.2019г. до м.12.2019г. е в размер на 1294, 85 лева за целия период. 

           Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Даниела В. Терзийска и Евелина Христова Николова. От показанията на свидетеля Терзийска се установява, че майката на Н. – В.В. се грижи изцяло за детето, не е виждала  бащата да взима детето. В. споделяла, че редовно получава издръжка, подаръци за детето бащата не правил. Мъжът, с който живее В. в момента се грижи повече за детето, отколкото ответникът. В. е затруднена с грижите за детето.  В. няма други деца.

           От показанията на свидетеля Евелина Николова, се установява, че майката се грижи за детето, бащата редовно превежда издръжката, от Италия постоянно праща неща за детето - дрехи – анцуг, маратонки, блузи. Н. живее при майка си. В. е в Италия.

           Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

           Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.

           Съгласно разпоредбата на чл. 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

           Съобразно разпределението на  доказателствената тежест, ищецът следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно: че са налице предпоставките на закона, при които се следва изменение на първоначално определената й издръжка, дължима от ответника в производството и че ответникът разполага с доходи, от които да заплаща претендирания размер на месечна издръжка.      Ответникът следва да докаже фактите, от които извежда своите възражения – правоизключващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правопогасяващи.

           Съгласно даденото в чл. 143, ал. 2 от СК разрешение родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, т. е. правото на получаване на издръжката в тази хипотеза е безусловно, доколкото същото не е предпоставено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (в този см. т. 2 от ПП № 5 от 16.11.1970 г. на ВС). Същевременно в разпоредбата на чл. 150 от СК е установена възможността за последващо изменение размера на първоначално определената издръжка посредством нейното увеличаване, респ. намаляване при изменение на обстоятелствата. В тази връзка за успешното провеждане на предявен по реда на чл. 150, във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК иск в тежест на ищеца е, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, при условията на пълно и главно доказване да установи, че ответникът се явява задължено да заплаща издръжка лице, както и че за периода от определяне на първоначалния размер на издръжката до момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция е настъпила трайна промяна на нуждите на детето. При определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, а при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл. 150 СК, следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице (т. 19 от ППВС № 5/16.11.1970 г.; Р 154 от 16.07.2012г. по гр. дело 1435/2012г., трето г.о, постановено по реда на чл. 290 ГПК). Не е необходимо кумулативно да са се изменили всички обстоятелства, които са били взети предвид при определяне на издръжката, чието изменение се иска. Изменението може да засяга едни или други обстоятелства от значение за определяне на издръжката преди предявения иск по чл. 150 от СК (В този смисъл Решение 1046/1976 г. на II г.о.). Възможно е да е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който търси издръжка, и това да се дължи на различни причини, или само изменение досежно възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание по чл.  150 от СК. Размерът на издръжката следва да се определи съобразно реалните нужди на детето и доходите на родителите. Нуждите на децата се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, здравословното състояние и др. Нуждите - това са потребностите, остойностени като средство за отглеждане на детето, неговото възпитание и изграждане на личността му и следва да се преценят към момента на постановяване на решението (Р 90-1969г на II г. о). Възможностите на родителя, който дължи издръжка, е обективен показател за размера й и се определя от доходите му, обстоятелството дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи и др.

           В разглеждания случай безспорно установено по делото се явява обстоятелството, че ответникът в производството има качеството „родител” на малолетното дете Н.В.М., ЕГН **********, както и че с одобрена от съда съдебна спогодба по гр.д. № 662/2016 г. по описа на РС – Дупница, ответникът се съгласил да заплаща месечна издръжка на дъщеря си Н.В.М. в размер на 115, 00 лв. На следващо място съдебният състав приема, че съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства е в състояние да мотивира извода, че за времето от датата на влизане в сила на одобрената от съда постигната съдебна спогодба между родителите на ищцата, с което е определен първоначалния размер на издръжката, дължима от ответника до датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция (28.05.2020г.), е настъпило такова съществено изменение на обстоятелствата, което да е поставило ищцата в състояние, което да обективира искане за изменение на първоначално определената издръжка. С оглед на това, че от датата на определяне на издръжката в първоначалния й размер е изминал период от четири години - през този период, съществено се е променила и обективната икономическа обстановка - цените на основните стоки за бита - храна, облекло, електричество, отопление, вода, транспорт, фактът, че ищцата през м. 09.2020г. подлежи на задължително училищно образование съобразно законодателството на РБългария, диагностицирана е с хронично заболяване, съдът счита, че са налице предпоставките за изменяване на първоначално определената издръжка. Ето защо, съдът счита, че необходимите средства за задоволяване на ежедневните нужди на детето възлизат на около 300, 00 лв. месечно. Тази сума следва да се разпредели в тежест и на двамата родители, като се вземе предвид, че майката осигурява ежедневните и преки грижи за детето.

           По делото са установени доходите на родителите на ищцата за последната година преди депозиране на исковата молба. Възможността на родителите за издръжка зависи предимно от размера на получаваните доходи, но и от образованието, квалификацията, професията им, от имущественото им състояние. Съдът счита, че ответникът може и следва да заплаща на дъщеря си издръжка в размер на 200, 00 лева месечно, доколкото майката на детето упражнява преките и непосредствени грижи за същото, а ответникът е в трудосопособна възраст и не са ангажирани доказателства за обстоятелства, изключващи възможността му да полага труд, при което съдът приема, че е в състояние да реализира месечен доход, равняващ се на поне минималната работна заплата за страната. Ангажирани са доказателства за други алиментни задължения на майката на ищцата – същата следва да полага финансова и материална грижа и за малолетното си дете Ангела Георгиева, а по делото няма данни ответникът да има други алиментни задължения, Отделно от това, съдът взима предвид обстоятелствата, че съгласно разпоредбите на СК и размерът на МРЗ са страната от 01.01.2020г., минимално определената издръжка за малолетно дете от 01.01.2020г. е в размер на 152, 50 лева месечно, възрастта на ищцата Н.М. и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което счита, че така определената месечна издръжка и полаганата такава от майката на ищцата би била достатъчна за покриване на нуждите й. Следва да се посочи и, че въпреки дадените указания за тежестта на доказване с разпореждането по чл. 312 от ГПК, не са ангажирани доказателства от страна на ищцата, които да установяват възможността на ответника да заплаща претендирания размер от 300, 00 лева месечна издръжка.

           С оглед изложеното, настоящият състав намира, че искът – предмет на настоящото производство с правно основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде уважен частично – да бъде увеличена първоначално определената издръжка с 85, 00 лева, а до пълния претендиран размер от 300, 00 лева месечна издръжка за детето Н.М., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

           По разноските:

           Претендирани са такива само от ищцата, ангажирани са от нея доказателства за извършване на такива за адвокатски хонорар и следва да й се присъдят съобразно уважената част от иска ( 137, 84 лева), като възражението на ответника, че не й се следват разноски предвид обстоятелството, че не е представила списък на разноски по чл. 80 ГПК, съдът счита за неоснователно и такава е и практиката на ВКС – когато сторените разноски са само от един вид, непредставянето на списък не е основание за отказ за присъждането им. Ответникът следва да бъде осъден да внесе по сметка на РС - Дупница държавна такса върху увеличения размер на издръжката, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК в размер на 122, 40 лева, която сума съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е изчислена на база сбора на платежите за три години.

           Водим от горното, съдът

РЕШИ:

 

           ИЗМЕНЯ  размера на първоначално определената издръжка с одобрена от съда съдебна спогодба по гр.д. № 662/2016 год. по описа на РС - Дупница, с което ответникът в настоящото производство В.Х.М., ЕГН **********, адрес: *** се е задължил да заплаща на дъщеря си Н.В.М., с ЕГН ********** чрез В.П.В., с ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител, двете с постоянен адрес:***  месечна издръжка в размер от 115, 00 лева, като увеличаваразмера на издръжката с 85, 00 лева,  като

           ОСЪЖДА В.Х.М., ЕГН **********, адрес: ***  да заплаща на дъщеря си Н.В.М., с ЕГН ********** чрез В.П.В., с ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител двете с постоянен адрес:***  месечна издръжка в размер на 200, 00 лв., считано от 10.02.2020г. - датата на депозиране на исковата молба в съда до настъпване на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до пълния му предявен такъв от  300, 00 лв. месечно, като неоснователен.

           ОСЪЖДА  В.Х.М., ЕГН **********, адрес: ***  да заплати на дъщеря си Н.В.М., с ЕГН ********** чрез В.П.В., с ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител, двете с постоянен адрес:***  на основание чл. 78, ал. 1 ГПК  сторените по делото разноски в размер на 137, 84 лева за адвокатски хонорар съобразно уважената част от иска.

           ОСЪЖДА  В.Х.М., ЕГН **********, адрес: ***  да внесе по сметка на РС – Дупница сумата от 122, 40 лева, която сума представлява държавна такса върху увеличения размер на издръжката, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2  ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 
           Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок, считано от 11.06.2020г., съгласно разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК.

                                                                                             

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: