ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 08.09. 2020 г. гр.Търговище,
В името на народа
Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение
На осми септември 2020 година
в ЗАКРИТО съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,
Гр.д.№ 154, по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 140 от ГПК.
Постъпила е искова молба
от Ю.Й. ***, против „Актив груп“ ООД гр. Търговище и НАП – Варна. В исковата
молба се твърди, че ищцата е собственик на недвижим имот в гр. Търговище, поземлен
имот, с построена в него жилищна сграда на два етажа. Имотът е придобит от нея
с договор и нот. акт през 2018 г., като го е закупила от първия ответник.
Владението на имота обаче било предадено още през 2014 г., като строежът бил в
груба форма, на стени. Тя го довършила и направила значителни подобрения,
обзавела имота и още в края на 2014 г. се нанесла да живее там. Оттогава е във
владение. Върху имота имало ипотека, учредена в полза на единия съдружник на
ответника, но тя му заплатила 5000 лв. преди да влезе във владение и ипотеката
била вдигната. Два месеца по-късно, от НАП–Варна, наложили възбрана на имота по
изпълнително дело от 2010 г. Имотът бил описан от данъчните и срещу него има
насочено принудително изпълнение. Това пораждало правния интерес за ищцата, да
заведе иска, като установи, че е добросъвестен владелец, което й дава право на
задържане върху имота, до заплащане на сумата за подобренията. Затова ищцата
моли „Актив груп“ ООД гр. Търговище, да бъде осъдено да й заплати сумата от
63 500 лв., с която е увеличена стойността на имота, ведно със законната
лихва, до окончателното изплащане на задължението, като до изплащане на тази
сума й бъде признато право на задържане.
В адресната част на
исковата молба е посочено, че искът е по чл. 75 от ЗС, във връзка с чл. 269 от ДОПК.
Съдът остави без движение
исковата молба с указания ищцата да посочи дали все още счита, че има интерес от завеждане на осъдителния иск и ако е така, в
същия срок да представи доказателства за внесена държавна такса върху цената на
осъдителния иск – 2540 лв., по сметка на ОС – Търговище, да допълни обстоятелствената част на исковата молба
като посочи желае ли да се установи правото й на собственост върху процесния
имот спрямо ответниците – кой от тях или само срещу някой от тях, като
посочи и с какво те оспорват това й
право, от какво се поражда правният интерес от завеждане на делото спрямо всеки
от тях. Ако се води установителен иск за собственост срещу НАП, следва да се
обоснове защо същият следва да бъде съединен с осъдителния иск, както и всички
обстоятелства във връзка с воденото изпълнително дело, чие е то и на какъв етап
е, приключило ли е, ищцата отстранена ли е от имота. Ако поддържа
иска за собственост, както и подсъдността му на ОС–Търговище, да внесе държавна
такса от 168,19 лв.
В срок постъпи нова молба
от ищцата, чрез пълномощника й.
В тази молба се посочва,
че с втория иск по чл. 269 от ДОПК се цели да бъде установено спрямо втория
ответник/НАП-Варна/, че са накърнени правата на ищцата като собственик и като
добросъвестен владелец. Поддържа се осъдителния иск по чл. 72 от ЗС, защото
ищцата била в правата си да задържи вещта до заплащане на подобренията.
Ответникът оспорвал елемента на владение
на ищцата, като част от собствеността й, по отношение на това дали владението е
добросъвестно или не, започнало преди вписване на възбраната на база
предварителен договор. Поддържа се и осъдителният иск срещу „Актив груп“ ООД за
сумата от 63 500 лв. Този иск се обосновава с факта, че чрез отказа НАП да
премине към друг начин на изпълнение и да освободи имота от възбрана, се
предприемат действия по евикцията на ищцата като купувач. Това определяло и
правният интерес спрямо втория ответник от предявяване на иска.
С цел изясняване на
правния интерес от воденето на делото, съдът, след внасяне на съответната държавна
такса, разпореди връчване на преписи от исковата молба на ответниците.
В отговора си „Актив
груп“ гр. Търговище потвърждава изложените в исковата молба факти и дава
допълнителни обяснения как точно са били направени и извършени уговорките с
ищцата. Според този ответник, наложената от НАП възбрана е била формална.
Владението на имота от страна на ищцата не е било оспорвано. С отговора се
потвърждава това, че владението на имота на ищцата е било предадено на 19.09.
2014 г. и това, че всички подобрения, извършени след тази дата, са заплатени от
нея. Потвърждава се и това, че стойността на подобренията е 63 500 лв. и
се посочва, че стойността на имота е 151 400 лв. по пазарни цени.
В отговора си НАП, чрез
гл.ю.к. М. Йорданова, че така предявеният иск срещу агенцията е недопустим. На
първо място няма как да се обоснове право на задържане срещу НАП. Предмет на
иска по чл. 269 от ДОПК и защитата, която дава, не кореспондират със заявеното
искане за признаване на вещно право върху процесния имот. Предмет на доказване
по този иск е дали ответникът–длъжник по изпълнителното дело е бил собственик
на имота спрямо който има насочено принудително изпълнение, към момента на
налагане на възбраната, а не към настоящия или следващ тази дата момент. Всички
тези обстоятелства били безспорни. Ако
все пак съдът счита иска за допустим, то същият е неоснователен.
Междувременно съдът
отказа да допусне обезпечение на иска чрез спиране на принудителното изпълнение
по задължението към НАП. Определението на съда беше потвърдено и от АС–Варна,
който в мотивите си приема, че действително липсва правен интерес от воденето
на подобно дело на този етап.
При така описаните факти
и предвид становището на ответниците, съдът счита, че отново следва да се
прецени правният интерес от воденето на исковете. В тази връзка съдът посочва
следното:
Към момента няма
доказателства ищцата да е отстранена от имота. Няма и подобни твърдения. Никой
от ответниците не оспорва нито владението, нито собствеността върху имота на
ищцата към настоящия момент. Първият ответник признава всички изложени факти и
стойността на извършените подобрения след предаване владението на имота. От друга страна всички изложени от ищцата
обстоятелства се обосновават с това, че тя може да има евентуално право на задържане
върху имота. Целта на водените производства е очевидно да се избегне
принудителното изпълнение на държавата в лицето на НАП. Самата ищца обаче не
твърди, че е била собственик на имота към момента на възбраната и потвърждава,
че собствеността й е възникнала по-късно.
Именно поради това, съдът
намира, че за ищцата не е налице правен интерес от воденето на иск за
настоящата собственост на имота срещу който и да е от двамата ответници.
Първият изобщо не оспорва това и няма каквито и да е претенции към имота, а
вторият счита, че прехвърлителната сделка спрямо него не възпрепятства
принудителното изпълнение.
По отношение на
осъдителния иск за обезщетение за извършените подобрения. Към момента ищцата не
е отстранена от имота. Според чл. 124 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, както и да установи съществуването
или не на едно правоотношение или право, когато има интерес от това. Съдът
намира, че към настоящия момент ищцата няма правен интерес от завеждането на който
и да е от двата иска. Към настоящия момент не е нарушено по какъвто и да е
начин нито правото на собственост, нито правото на владение и ползване на имота
и това право по начало не се и оспорва. Както вече беше споменато от съда в
предишни негови актове, за да има правен интерес от завеждането на осъдителен
иск за подобренията, собственикът на имота следва да е предявил претенция за
връщане на имота. Правният интерес от иска за заплащане на подобренията
възниква именно в този момент, когато другата страна отправя подобни претенции,
а владелецът се защитава именно по този начин, включително и като иска
задържане на имота. Това е право, което може да бъде упражнено, само когато
между продавача и владелеца има спор за собственост и владение върху имота. Такъв
спор между ищцата и първия ответник няма. Затова и липсва какъвто и да било
правен интерес от воденето на иск за заплащане на подобренията. Друг би бил
въпросът при едно съдебно отстраняване, когато купувачът ще може да иска
връщане на всичко, което е дал по сделката.
Предвид на това, съдът
намира, че производството по делото следва да бъде прекратено изцяло, поради
липса на правен интерес.
По отношение на
разноските. НАП има претенции за заплащане на ю.к. възнаграждение. Съдът
намира, че то следва да бъде в размер на 100 лв. Другият ответник няма
претенции за разноски.
Предвид на това, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
Оставя без разглеждане предявените по делото искове изцяло.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради
недопустимост на исковете с оглед липсата на правен интерес от воденето на
който и да е от тях към настоящия момент.
ОСЪЖДА Ю.М.Й. ***, ЕГН **********, адрес ***,
представлявана от адв. Д.М. ***, да заплати на НАП-Варна, сумата от 100 лв.
ю.к. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва, в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд–Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: