№ 1029
гр. Варна, 14.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. С.а
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Диана К. С.а Въззивно гражданско дело №
20223100501883 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на С. Р. П. чрез адв. Й. А. от ВАК, с която се
иска изменение на постановеното по делото решение № 1465 от 18.11.2022
год. в частта за разноските, като се претендира изменение съответно на
предложеното математическо изчисление, които да добият израз в следните
размери:
В полза на ответника и въззивника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД съразмерно на отхвърлената част на иска за първа инстанция да бъде
присъдена сумата в размер на 3,31 лева, а за втора инстанция – 3,17 лева.
В полза на ищеца и въззиваема страна С. Р. П. съразмерно на
отхвърлената част на иска за първа инстанция да бъде присъдена сумата в
размер на 1049,24 лева, а за втора инстанция – 549,47 лева.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК насрещната страна „Застрахователно
дружество Акционерно дружество ДаллБогг: живот и здраве“ АД, чрез
пълномощника П.Н. изразява становище за неоснователност на молбата, като
сочи, че математическите изчисления, направени от процесуалния
представител на въззиваемата страна, не следва да бъдат кредитирани поради
тяхната необоснованост и неизчерпателност.
За да се произнесе съдът съобрази, следното:
Молбата за изменение е допустима, тъй като е подадена в срок, от
надлежна страна. Разгледана по същество молбата е основателна, по следните
съображения:
1
Производството по делото е инициирано по искова молба на С. Р. П., гр.
Варна, с която съдът е сезиран да се произнесе по иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, предявен срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр.
София, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
4773,30 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени
на собствения на ищеца лек автомобил „***“ рег. № *** в резултат на ПТП,
реализирано на 21.09.2021г. в гр. Варна, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на зюадължението. ВРС е уважил исковата
претенция в пълен размер и е възложил разноските, сторени от ищеца в
размер на 1063,34 лева в тежест на ответника.
След постановяване на решението от страна на ответника е направено
плащане за сумата от 1 465,30 лв. в полза на ищеца, от които 1390,74 лева –
главница и 74,56 лева – законна лихва.
Решението е атакувано от въззивника „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
за разликата над 1 390,74 лева до присъдената сума 4 773,30 лева, т.е. за
основателността на претенцията за сумата от 3 382,56 лева, поради което пред
настоящата инстанция е образувано въззивното производство.
Въззивната инстанция е приела за основателна претенцията в общ
размер на сумата 4 710 лева, която след приспадане на платената в съдебното
производство сума в размер 1 390,74 лева, добива израз в размер на 3319,26
лева.
Така въззивният съд намира, че уважена и основателна част от
претенцията, заведена пред ВРС, е тази в размер на 4710,00 лева от
предявения 4773,30 лева и съответно след отчитане на направеното плащане
за основателна от ВОС е приета претенцията за сумата в размер на 3 319,26
лева от остатъка на претендираните 3 382,56 лева.
С това съотношението между уважената и отхвърлената част,
независимо от направеното плащане, се запазва едно и също. Платената сума
в хода на съдебното производство не следва да се взема предвид при
определяне разноските с оглед уважената и отхвърлената част на иска, тъй
като плащането е направено след иницииране на исковото производство и
погасява приетата за основателна част от претенцията. Отхвърлянето на иска
в тази частна иска е заради погасяването на задължението чрез направеното
плащане, а не заради неоснователността му. Разноски нямаше да се дължат от
ответника, ако не бе станал повод за завеждане на иска, поради тази причина
съдът не отчита отхвърлената част за разликата на 3319,42 лева до 4710,00
лева при произнасяне по въпроса за разноските, а само разликата между над
4710 лева до 4773.30 лева, поради отхвърляне на тази част като
неоснователна.
Претендираните разноски от ищеца в първата инстанция възлизат в
размер на 1063,34 лева, които съотнесени с уважената част от иска и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, възлизат в размер на 1049,24 лева, които
2
следва да бъде възложени в тежест на ответника. Ответникът е претендирал
направени разноски в размер на 150 лева за депозит за САТЕ и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно разпоредбите
на чл. 25, ал. 1 от НЗПП в посочения минимум от 100 лева, при което
възлизат в общ размер на 250 лева. При прилагане на разпоредбите на чл. 78,
ал. 3 от ГПК, на ответника съразмерно отхвърлената част от иска следва да
бъдат присъдени разноски, сторени пред първоинстанционния съд, в размер
на 3,31 лева.
Претендираните разноски от ищеца във въззивната инстанция възлизат
в размер на 560.00 лева, от които съотнесени с уважената част от иска 549,50
лева следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Ответникът е
претендирал направени разноски в размер на 67,65 лева за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно разпоредбите
на чл. 25, ал. 1 от НЗПП в посочения минимум от 100 лева, при което
сторените от него разноски възлизат в общ размер на 167,65 лева. При
прилагане на разпоредбите на чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника съразмерно
отхвърлената част от иска следва да бъдат присъдени разноски, сторени пред
въззивния съд, в размер на 3,14 лева.
При това положение постановените осъдителни диспозитиви от
въззивния състав с Решение № 1465/18.11.2022 г. в частта за разноските
следва да бъдат изменени. Възложените на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за
заплащане от С. Руменов П. суми за разноски, сторени от ответната страна,
следва да се редуцират, както следва: за първа инстанция – от 36,85 лева на
3,31 лева, а за втора инстанция от 17,65 лева на 3,14 лева, а възложените на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за заплащане от „Застрахователно дружество
Акционерно дружество ДаллБогг: живот и здраве“ АД суми за разноски,
сторени от ищцовата страна, следва да се увеличат, както следва: за първа
инстанция - от 962,04 лева на 1049,24 лева и за втора инстанция от 506,65
лева на 549,50 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1465/18.11.2022 г.,
постановено по в. гр. дело № 1883/2022 г. по описа на ВОС, в частта му
относно разноските, като:
НАМАЛЯВА размера на присъдените разноски за двете инстанции в
полза на „Застрахователно дружество Акционерно дружество ДаллБогг:
живот и здраве“ АД, които С. Р. П., ЕГН **********, гр. Варна е осъдена да
заплати, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, както следва: за първа инстанция
от 36,85 лева на 3,31 лева, а за втора инстанция - от 17,65 лева на 3,14 лева.
3
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Акционерно дружество
ДаллБогг: живот и здраве“ АД ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. П. ЕГН **********,
гр. Варна допълнително сумите, както следва: за първа инстанция: 87,20
лева и за втора инстанция 42,87 лева, представляващи разликата между
присъдените с решение 1465/18.11.2022 г. по делото разноски в размер на
962,04 лева до пълния размер на дължимите суми от 1049,24 лева /за
първоинстанционното производство/ и в размер на 506,65 лева до пълния
размер на дължимите суми от 549,50 лева /за въззивното производство/, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4