РЕШЕНИЕ
№ 10446
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110108700 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „фирма” ЕООД против Р.
Сл. В..
Ищецът твърди, че ответникът е сключил с „фирма“ АД договор за кредит от
06.04.2009г. Ответникът не изпълнява задължението си по договора за връщане в
договорените срокове на предоставените му парични средства и договорена лихва.
Кредиторът с договор за цесия прехвърля на ищеца вземанията си към ответника по
договора за кредит. Ищецът моли съда да приеме за установено, че ответникът му дължи
сумата 326.68 лв. – главница по договора за кредит за периода 06.12.2016г. до 06.04.2017г.,
както и сумата от 94.59 лв. мораторна лихва. Претендира присъждането на разноски по
делото.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, твърди, че не е уведомен за извършената
цесия. Позовава се на изтекла погасителна давност. В първото по делото заседание не
поддържа направените с отговора оспорвания и признава предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен договор за кредит № ***-***/06.04.2009г. и погасителен план
към договора, по силата на които на ответника е била предоставена заемната сума от 2200
евро срещу задължението му да върне същата при уговорените в договора условия.
1
С договори за цесия от 27.03.2020г. и 11.12.2020г. вземанията по договора са били
прехвърлени на ищеца. В приложение - неразделна част от договора за цесия, фигурира и
вземането към ответника.
Видно от представеното по делото пълномощно за уведомяване по чл. 99 от ЗЗД и
уведомление за цесия, ответникът е бил уведомен за извършената цесия с получаване на
препис от настоящата искова молба и приложенията към нея.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидения в процесуалния
закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
В първото по делото заседание ответникът заявява, че не поддържа направените с
отговора на исковата молба оспорвания и признава предявените искове до посочените от
ищеца с исковата молба размери. Въпреки това, за пълнота на изложението, следва да се
отбележи следното.
От представените по делото доказателства безспорно се установява, че между
ответника и „фирма“ АД /правоприемник на „фирма”/ е бил сключен договор за кредит, по
силата на който на ответника е била предоставена заемната сума срещу задължението му да
върне същата при уговорените в договора условия. Ответникът не спори, че подписът върху
договора и останалите документи е негов.
Ищецът се легитимира като кредитор въз основа на приложените по делото договори
за цесия, пълномощни и уведомления. Съдът счита, че по делото се доказа, че са налице
валидни договори за цесия. От представения протокол и приложения към него се
установява, че вземането към ответника също е било предмет на цесията.
Доказа се и следваща предпоставка за уважаване на иска, а именно: надлежно
уведомяване за договора за цесия. С получаването на настоящата искова молба и
приложеното към нея уведомление, следва да се приеме, че е налице надлежно уведомяване
на длъжника от предишния кредитор по договора за заем.
С оглед на изложеното по – горе съдът приема, че е сключен заемен договор с
твърдяното в исковата молба съдържание, както и надлежно уведомяване за извършената
цесия.
Установи се е и следващата предпоставка за уважаване на иска: че вземането на
процесните суми е изискуемо.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в настоящето производство
ищецът е предявил само непогасените по давност вземания по договора за кредит, а не
пълния размер, съгласно издадената заповед за изпълнение, поради което възражението на
ответника за изтекла давност е неоснователно.
Ето защо, предявените искове следва да бъдат изцяло уважени.
2
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК следва в полза
на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него разноски по настоящето исково
производство в размер на 75 лв. за държавна такса.
Разноски в полза на ищеца за адвокатско възнаграждение в настоящето производство
не следва да се присъждат. В представеното по делото пълномощно към адв. Х. – л. 4 от
делото, липсва уговорен конкретен размер на адвокатското възнаграждение, респективно
липсват и данни за заплащане на сума за адвокатско възнаграждение. Представената фактура
за заплащане на адвокатско възнаграждение – л. 53 по делото не може да установи, че е
извършено плащане именно по настоящето дело, тъй като не е посочено конкретно каква
сума е заплатена за процесуално представителство по гр. д. № 8700/2022г. на СРС, 35 с-в.
В настоящето производство са предявени искове единствено по отношение на
непогасените по давност вземания, като не са предявени пълните размери съгласно
издадената в заповедното производство заповед на изпълнение в общ размер на 6619.17 лв.
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените в заповедното
производство разноски в размер на 8.43 лв., съразмерно на предявените и уважени искове. В
частта за сумите, за които не са предявени установителни искове, заповедта следва да бъде
обезсилена поради непредявяване на исковете в срок.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Сл. В., ЕГН **********, с
адрес: (град), (адрес), че дължи на „фирма“ ЕООД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление (град), (адрес), сумата от 326.68 лв., представляваща неплатена главница за
периода 06.12.2016г. до 06.04.2017г. по договор за кредит № ***-*** от 06.04.2009г.,
сключен между „фирма“ АД /правоприемник на „фирма“ клон Б./ и ответника, вземането по
който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, ведно със законната лихва от 11.11.2021г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 94.59 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 15.11.2018г. до 10.11.2021г. за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 64485/2021г., на СРС, 35 с-в
ОСЪЖДА Р. Сл. В., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес) да заплати на „фирма“
ЕООД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град), (адрес), на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата от 75 лв., представляваща направените по настоящето дело
разноски, както и сумата от 8.43 лв., представляваща направените по ч. гр. д. № 64485/2021г.
на СРС, 35 с-в разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4