Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1796
гр.
Пловдив, 07.10.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Пловдив, Х състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и девети септември през две хиляди и петнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
при секретаря П.Ц., като
разгледа докладваното от председателя административно дело № 2710 по
описа за 2014 год. на Административен съд - Пловдив, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Г.
С. Г., като ЕТ “Г. Г. – Вариант – Г. Г.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. ***, срещу ревизионен акт /РА/ № *********/11.06.2014
г., издаден от Г. И. Н. – началник сектор „Ревизии“ и Б. Г. Ч. - главен
инспектор по приходите в ТД на НАП - гр.Пловдив, упълномощен със Заповед № ЗЦУ/1065/07.08.2014
г. и Заповед № ЗЦУ/1033/29.07.2014 г. на изпълнителния директор на НАП- София, потвърден
с решение № 861 от 29.08.2014 г. на и. д. директор дирекция „ОДОП“ -
Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на лицето са определени задължения от
допълнително начислен ДДС в размер на 13 432.16 лв. и прилежащи лихви в
размер на 5 563.43 лв.
В
жалбата се твърди, на първо място, че в издадения РА липсват мотиви, така,
както изисква чл.120 ал.1 т.5 от ДОПК, като излага подробни доводи в тази
насока. На второ място се твърди, че е допълнително процесуално нарушение
обстоятелството, че РД и РА са издадени от едно и също лице, тъй като на този
служител де факто, е възложено да преценява правната сила на собствените си
действия, което е недопустимо. На трето място, сочи се, че липсва правно
основание за отказаното право на данъчен кредит и основанието , на което се начислява допълнителния
ДДС. На следващо място се твърди, че ревизиращият екип е несъбрал в пълен обем
необходимите доказателства, а само е изискал единствено протоколите от
разпитите, извършени от органите на ОД на МВР и съдебно-икономическата
експертиза, изготвена за целите на досъдебното производство, като по този начин
е нарушена разпоредбата на чл.5 от ДОПК. Сочи се тълкувателно решение №
1/07.05.2009 г. на ОСНК на ВКС. На следващо място се твърди, че не е извършен
анализ на обстоятелствата по чл.122 ал.2 от ДОПК, а същите само са изброени,
поради което и неправилно е определена основата за облагане по реда на чл.122 и
следв. от ДОПК. Иска се отмяна на РА изцяло и се претендират
разноски по делото.
Ответникът – директор на
дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив
чрез своя процесуален представител юрк. Р., намира
подадената жалба за неоснователна, поради което моли да бъде оставена без
уважение по доводи, изложени в решението на директора. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд –
Пловдив, десети състав, след преценка на становищата на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Ревизионният акт е
обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в
обжалваната част. Така постановеният от директора на дирекция "Обжалване и
управление на изпълнението" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата
в рамките на предвидения в чл.156 ал.1 от ДОПК, за това процесуален срок,
налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Предвид
възраженията на жалбоподателя за наличието на процесуални нарушения, съдът
намира за необходимо да отбележи следното:
На
първо място, релевантните за разрешаването на административноправния
въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на
приходната администрация в хода на ревизионно производство, осъществено по реда
на чл.112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения ревизионен
акт, който е постановен в изискваната от закона форма. Не се констатират
нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на
приходната администрация. Не се констатират нарушения и на процесуалните
правила при присъединяване на събраните доказателства и установени факти. От
съдържащите се документи в представената от ответния орган административна
преписка е видно, че към настоящото ревизионно производство са приобщени с
протоколи за присъединяване на доказателства, събрани в извършената
предварителна проверка или в насрещни проверки на трети лица, имащи отношение
към представените от страна на ревизираното лице доказателства. Извършените
действия от приходния орган в проверките по установяване на факти и
обстоятелства по отношение на доставчиците на ревизираното дружество са обективирани и присъединени към административната преписка
със съответните протоколи. ДОПК изрично е уредил начина на връчване на
съобщения и събирането на доказателства. Видно от данните в ревизионния доклад
и от коментираните в решението на решаващия орган обстоятелства и факти,
директорът на дирекция "ОДОП"-Пловдив е съобразил наличието на
редовни процесуални действия на ревизиращия орган. Извършените от приходния
орган действия следва да се приемат за законосъобразни и документираните с тях
обстоятелства могат да се ползват с доказателствена сила, тъй като отговарят на
условията за събирането им по реда на ДОПК. Решаващият орган се е произнесъл по
същество. С оглед осъществяване на принципа за дирене на обективната истина, в
правомощията на ревизиращите органи е включена възможността да извършват
насрещни проверки при други данъчни субекти за установяване на отделни факти и
обстоятелства от значение за ревизията. Правото на приходния орган да извърши
насрещна проверка при друг данъчен субект е част от правомощията, които
придобива въз основа на акта за възлагане извършването на ревизия. Нарушения в
хипотеза на извършването им в периода на ревизионното производство не се
установява. По делото, каза се, са представени доказателства – протоколи от
извършени процесуални действия, насрещни проверки, разпити на обвиняеми и свидетели.
Видно от същите, процесуалните действия на органите по приходите по отношение
на третите лица, при насрещните проверки, и от други проверки по установяване
на факти и обстоятелства, са осъществени съобразно изискванията на процесуалния
закон, като съдът не констатира пороци на нормативно установената процедура по
чл.29 от ДОПК, като следва да се посочи, че по отношение на протоколите от
насрещните проверки и присъединяване на доказателства, съдът намира, че са
спазени изискванията, както на чл.50 ал.2 от ДОПК, така и на чл.42 и чл.43 от ДОПК, а според разпоредбата на чл.50 ал.1 от ДОПК, протоколът, съставен по
установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на
правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и
изявления и установени факти и обстоятелства.
На второ място,
неоснователно е възражението на жалбоподателя и за липсата на основание за
провеждане на ревизионното производство по реда на чл.122 и следв.
от ДОПК.
Съгласно константната
съдебна практика, за да се приложи чл.122 от ДОПК при установяването на
дължимия данък, следва да е налице особен случай, който да препятства извършването
на ревизия по общия ред за определяне на конкретното данъчно задължение, за
конкретния данъчен период и за конкретния данъчен субект.
Тези особени случаи са уредени изчерпателно
от чл.122 от ДОПК и следва да са установени обективно от органа по приходите в
условията на пълно доказване, за да премине ревизията по реда на чл.122 от ДОПК. Установяването на основанията следва да е доказано с допустимите от ДОПК
доказателства, като доказателствената тежест е за органите по приходите и не е
допустимо прилагането на разпоредбата при само предполагаемо наличие на
основание.
В случая, соченото в РА
основание за формиране на основите за облагане с данък върху доходите, е
посочено това по чл.122 ал.1 т.2 ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи.
Така приетото обстоятелство е обосновано с факта, че при фактуриране на
ваучерите от „Експрес линк“ ЕООД и „Мобайл линк“ ЕООД, ревизираното лице е
отчитало приходи в намален размер, тъй като е прилагало търговска отстъпка от
7%, и неоснователно е отчитало приходи, намалени с търговските отстъпки и е
начислило ДДС за продажбите в по-малък размер, както и, че ревизираното лице не
е документирало извършените от него продажби, в резултат на което не е отчел
вярно и често, своевременно и в истински размер извършените продажби. Именно
тези факти безспорно представляват данни за укриване на приходи и са основание
за прилагане на специалния ред на извършване на ревизията.
Съгласно разпоредбата на
чл.122 ал.2 ДОПК данъчната основа по чл.122 ал.1 се определя след анализ на
обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в т.1-16 от ал.1 на чл.122 от ДОПК.
При определяне на данъчната основа по особения
ред на чл.122 ал.1 от ДОПК, органът по приходите не е длъжен да анализира и
разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал.2, с оглед тяхната
разностранност. Достатъчно е да направи анализ на онези от тях, които му
позволяват да определи данъчната основа по възможно най – обективния и
достоверен начин по отношение на конкретния ревизиран субект.
В случая, ревизиращите органи са извършили
анализ на обстоятелствата по ал.2, които са приели за относими към данъчната
основа, и които биха допринесли за определянето й по възможно най – достоверния
и обективен начин по отношение ревизирания субект.
Неминуемо, така определената данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК, ще се различава от обективно осъществения данъчен фактически състав, но
това е резултат на неправомерното поведение на задълженото лице, което в
случая, е декларирало и заплатило по-малко ДДС за продажбите. Същото обаче,
разполага с процесуална възможност, в хода на производството по обжалване на
ревизионния акт да опровергае установените фактически констатации, като
ангажира съответните доказателства, във връзка с обективно осъществения данъчен
фактически състав и докаже, чрез проведено пълно насрещно доказване, че
размерът на облагаемата му данъчната основа е друг, а не приетият от
ревизиращите органи.
В обсъжданата до тук насока, следва да се
съобрази правилото, възведено в чл.124 ал.2 ДОПК, съобразно което – “В
производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда
на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със
събраните доказателства.”
Това
означава, че на ревизионния акт е нормативно придадена отнапред, материална
доказателствена сила по отношение на обективираните в
него констатации. Казано с други думи, тежестта за тяхното оборване е на
жалбоподателя.
В процесния случай за
определяне на основанието за провеждане на
ревизията по особения ред е липсата на съставени документи за
продажбите, неотчитането им, поради което са се натрупали счетоводни
количества, които са изписвани с процесните фактури към двете, посочени по-горе
дружества.
На основание чл.170 ал.2 от АПК вр. § 2 от ДОПК в тежест на жалбоподателят е да
докаже, че се касае за за реални, а не фиктивни продажби.
На
следващо място, съдът намира за точен и основателен направеният анализ, досежно
обстоятелство по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК. Относно приложимостта на този ред,
приходната администрация се е позовала на: - наличната документация в досието и
информационната система на ТД на НАП гр. Пловдив, събраните в хода ДП
доказателства, на събраните в ревизията документи и получената информация от
изследваните различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ, искания до
специализирани контролни органи и други, подробно описани в ревизиония доклад. Несъмнено в този случай
органът по приходите е преценил, че
за ревизираните години са налице данни за укрити
приходи и доходи.
На следващо място,
неоснователно е възражението на жалбоподателя за процесуално нарушение в насока
издаването на РА и РД от едно и също лице. Тук е необходимо да се отбележи, че
в приложимите разпоредби на ДОПК няма ограничение, според което органът, който
издава ревизионния акт да е различен от органите по приходите, които са
участвали при извършване на ревизията /в тази насока Решение № 1215 от 2009г.,
ВАС, Първо Отд./.
С оглед изложеното и
съгласно разпоредбата на чл.160 ал.2 от ДОПК, съдът намира, че ревизионният
акт, в обжалваната част е издаден от компетентен орган в съответната форма, при
спазване на процесуалните разпоредби по издаването му.
Началото на ревизионното
производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1303360/11.07.2013
г., спряно със Заповед № 1300334/20.09.2013 г., възобновена със Заповед
№1306369-В/20.12.2013 г., изменена със ЗВР № 1306370/20.12.2013 г. и ЗВР № 1400330/21.01.201
г., всички на началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП –
Пловдив, с обхват задължения за данък по за данък върху добавената стойност за
периода 01.08.2009 г. – 30.04.2013 г., като е определен краен срок за
приключване – 21.03.2014 г. Заповедите са надлежно връчени на ревизираното лице
по електронен път.
В срока по чл.117 ал.1 ДОПК е съставен и ревизионен доклад от проверяващите органи по приходите № 1400330/04.04.2014
г. По делото няма данни да е депозирано възражение срещу РД в срока по чл.117
ал.5 от ДОПК.
Видно от находящата се на лист 4 от делото Заповед № РД-09-1301/13.01.2012
г. е налице компетентност за органа, издал ЗВР.
Въз основа на РД в срока
по чл.119 ал.3 от ДОПК бил съставен процесния
РА с № *********/11.06.2014 г., с който на оспорващия били определени
следните публични задължения от
допълнително начислен ДДС в размер на 13 432.16 лв. и прилежащите лихви в
размер на 5 563.43 лв.
В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция “ОУИ” – Пловдив при
ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК постановил и решението си под № 861/29.08.2014
г., с което е потвърдил РА в обжалваната част.
Срещу РА, потвърден в тази
му част, е подадена жалба, по повод на която е образувано и настоящото съдебно
производство.
Настоящата ревизия обхваща
задълженията за ДДС за периода от 01.08.2009 г. до 30.04.2013 г. Основна
дейност на Г. Г. е търговия на едро и дребно, както и разносна търговия с
ваучери и предплатени карти на основните GSM-оператори. Ревизираното лице има участие във
фирма „Кларима“ ЕООД. Упражнява дейност в обекти: -
офис в гр. П., ул. *** – нает под наем от „Бизнес устойчиво развития“ ООД – П.
и магазин със складово помещение, обслужващо разносна търговия, находящо се в гр. П., ул. ***. Търговецът е регистриран по ЗДДС, считано от
24.08.2005 г. Притежава лицензии, други регистрации и разрешителни за
извършване на дейността – разрешително за търговска дейност с тютюневи изделия. Има извършвана ревизия по ЗДДС за данъчен
период 01.05.2007 г. – 28.09.2009 г. и да установени задължения в размер на
7 341.32 лв. и лихви – 1 924.22 лв.; по ЗДДФЛ за период от 01.07.2007
г. до 31.12.2008 г. няма установени задължения.
Ревизираното лице прилага
двустранна форма на счетоводно записване, съгласно разпоредбите на чл.32 ал.4
от ЗСч. В икономическа полиция – Пловдив има образувано ДП № 584/2011 г. по
повод, на което са иззети първични и вторични документи – касови книги, кочани
с фактури, фактури за доставки, компютри и лаптоп със счетоводен софтуер на
фирма „Гранд С“ ЕООД – фирма със счетоводна кантора, която обслужва
счетоводството на фирмата, касови апарати. Поради тази причина, част от
изисканата информация е все още в „ПИП – Пловдив при ОД на МВР.
При извършена предходна
проверка, документирана с протокол № 1305972/22.04.2013 г. и присъединена с
протокол № 1402236/28.02.2014 г. еу констатирано
следното:
На ЕТ „Г. Г. – Вариант – Г. Г.“, ЕИК ***, е
извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства по писмо на ЦУ на
НАП, дирекция „РОС“ с изх. № 93-00-3036/17.09.2011 г., относно установяване на
предмета на дейност на ЗЛ, наличие на търговски обекти и наличие на техническа
и кадрова обезпеченост за осъществяване на дейността за периода 01.10.2009 г. –
31.08.2011 г. Проверката е приключила с издаване на протокол №
1223494/27.07.2012 г. За установяване на допълнителни факти и обстоятелства във
връзка с горе цитираното писмо и
изготвено искане за извършване на действия от други контролни органи до ОП -
Пловдив с изх. № 28932/26.09.2012 г. на „Гранд С“ ЕООД по доклад от ОП с вх. №
ВтрК-2319/22.02.2012 г., е възложена проверка за установяване на факти и
обстоятелства с РИП № 1305973/22.02.2013 година.
На основание чл.45 от ДОПК
са извършени насрещни проверки на „Хайков“ ЕООД, „Глобъл нет солюшънс“
ЕООД, „Табачи“ ЕООД, „Сити табако“
ЕООД, „Г.Бриз 97“ ЕООД, „Кларима инвест“
ЕООД и „Алпро трейд“ ЕООД, като е поискана информация
за реалното предаване на стоките по доставките, извършеното плащане,
предоставяне на индивидуализиращи данни – номера на закупени ваучери, СИМ-карти
и мобилни апарати. В представените декларации и обяснителни бележки, основните
доставчици сочат, че нямат информация за индивидуалните номера на СИМ-картите и
не извършват услуги по активиране на ваучери и СИМ-карти.
Предвид гореизложеното,
органите по приходите са констатирали, че не е възможно проследяването на
закупените и впоследствие продадени ваучери и предплатени карти по серийни
номера или кодове за зареждане. Информация за серийни номера и кодове за
зареждане, както и фактическото активиране на ваучери и СИМ-карти, се осъществява от мобилните
оператори. При закупуването и препродаването на същите от клиенти, осъществявайки
продажбата им, те не се завеждат счетоводно под серийни номера, а по тяхната
стойност и бройка. Предвид липсващи първични и вторични счетоводни документи,
счетоводни справки, договори не е възможно установяване на действително
предадени ваучери, и СИМ-карти от ЕТ „Г. Г. – Вариант – Г. Г.“ на „Мобайл линк“ ЕООД , както и фактическото им закупуване от
доставчиците и препродаването им. Не са установени и извършените разплащания
между ЕТ и „Мобайл линк“ ЕООД, отбелязани като плащане в брой и с високи
стойности.
Поради факта, че не са
представени хронологични регистри на счетоводна сметка 501 – Каса в лева за
проверявания период, от органа по приходите са прегледани дневните отчети в
представените касови книги за 2009 и 2010 г., с цел съпоставка между датите на
издаване на фактурите и датите на издаване на касови бележки. Проверката
установява, че за част от издадените фактури, на датата на издаване на
фактурата, няма издадена касова бележка, и съответно, не може да се потвърди,
че има реално плащане по фактурите, издадени на „Мобайл линк“ ЕООД. Не може да
се установи реалното заплащане по фактури, издадени през 2011 г. към основните
клиенти и отбелязани, че разплащането е в брой, тъй като не са представени
отчети от ЕКАФП, касови книги за 2011 г. и хронологични регистри на с/ка 501 – Каса в лева.
Към ревизионната преписка
са присъединени писмени показания, дадени от К. В. – собственик и управител на
„Маккос“ ЕООД, бивш съдружник и брат на А. В. –
настоящ съдружник и управител на „Експрес линк“ ЕООД и „Мобайл линк“ ООД.
Показанията са дадени на 15.11.2011 г., при проведен разпит през съдия по реда
на чл.222 от НПК, в качеството му на обвиняем по ДП№584/2011 г. по описа на
сектор „ПИП“ при ОД на МВР – Пловдив.
Според дадените показания, управляваната от В. фирма „Маккос“ ЕООД имала нужда от фактури, издадени от фирма със
законен бизнес, с които фактури да приспадне начисления ДДС за продажбата на
автомобили. Точно такава била фирмата на Г. Г.. Причината, той да се съгласи за
изписва и да фактурира била, че при наличия на продажби без документи, на него
в счетоводството му остават големи количества на стоки – ваучери, като с
времето се получава едно безкрайно натрупване на стоки в неговото счетоводство.
Под изписване разбира „счетоводно изписване“. Той издава фактури, в които
фигурира като продавач, а „Маккос“ ЕООД – като
купувач. Сам си прави засечка на всички продажби, които са реализирани без
документи и това му дава възможност да направи това изписване към „Маккос“ ЕООД. „Маккос“ ЕООД не е
получавало стоки и услуги по тези фактури, които е издавала фирмата на Г..
Идеята за този вид изписване възникнала при разговор, че при него има продажби
без документи и има счетоводни наличности – излишъци, които трябва да се
продадат „счетоводно“. Така той захранва счетоводно и касата си с парични
средства. В. заявява, че от Г. е получавал единствено фактури за закупени
ваучери.
По преписката е
присъединен протокол за разпит на обвиняем от 07.10.2011 г. на Г. С. Г. по ДП №
584/2011 г. по описа на сектор „ПИП“ при ОД на МВР – Пловдив. Обвиняемият
обяснява, че по средата на 2009 г. е започнал да пуска фактури на посочените от
К. В. фирми. Реални доставки на карти и ваучери е правил, но те са били много
пъти по-малко от документираните, които е издавал. Реално доставя едно
количество ваучери и карти, а фактурира много по-голямо количество, като не
може да отговори в цифри за какво количество става дума. К. В. определя
параметрите на фактурите.- Почти ежедневно той казвал за каква сума и на коя
фирма да се пусне фактура. Пускал е фактури
на „Миккос“ ЕООД, „Мобайл линк“ ЕООД и „Мобайл
линк инвест“ ЕООД.
В показанията на Г. Г.,
дадени на 07.10.2011 г. пред съдия, обвиняемият е заявил: „Аз винаги съм имал по-голяма счетоводна наличност на артикулите,
отколкото са фактурираните количества в крайна сметка. Имам ги в наличност
счетоводно, но физически съм ги нямал, тъй като вече съм ги продал в текущия
месец. За яснота давам следния пример: - Например за месец съм продавал
1 000 артикула на граждани, които изрично не изискват документ, а
фактурирам на някои от фирмите на братя В.и 900 артикула, все едно съм ги
продал на тях. А реално, например, са взели 200, а аз съм им фактурирал 900, за
да изчистя по този начин наличностите в артикулите в моето счетоводство. Реално
доставям едно количество ваучери, а фактурирам много по-голямо количество.“.
В РД е отбелязано, че Г.
Г. е признал, че от дружеството са издавани фактури за недействителни
количества стоки, но същият не посочва конкретните количества и стойности на
тези стоки.
В хода на ревизията е
установено, че на 10.05.2013 г. Г. Г. е дал нови показания пред разследващ
полицай, като отрича дадените пред съдия показания. В резюме са изложени
следните обяснения: След доставката на стоката, аз издавах фактура, но разплащането по
фактурите ставаше трудно, поради това, че имаше месеци, в които заявяваше
ваучери, но аз не им ги доставях, тъй като имаше неплатени фактури. През
няколко месеца с Асен засичахме количествата на доставките и плащанията по
фактурите, и след като на сто процента изчистихме отношенията си, аз пак им
доставях ваучери. Относно това, което съм казал в предишни протоколи за разпити
като обвиняем, в т. ч. и пред съдия, искам да разясня, че бях посъветван да
кажа, че между нас е имало изписване на количества по фактури, което се
разминава с реалните сделки, иначе нямало да бъда освободен от ареста. Бях
посъветван от останалите задържани при гледане на мерките ни, но вече нямам
спомен кой точно ни е съветвал. Бях много притеснен и бяхме готови на всичко,
за да излезем от ареста, и затова дадох тези обяснения първоначално. Това,
което казвам в момента е истината за нашите търговски отношения. Сделките с
Костадин и А. В.и на сто процента са реални. Имало е разминаване на доставките
и плащанията в различните месеци, но в крайна сметка, те получаваха цялото
фактурирано количество и аз си получавах парите по фактурите. Относно
клиентите, които не желаеха документи, за които съм говорил преди, аз маркирах
техните покупки на касов апарат и изхвърлях бележките“.
Ревизиращият орган е
анализирал продажбите на ревизираното лице към фирми и на населението и е
установил, че от началото на ревизиран период – м.08.2009 г. до периода, през
който са предприети действия от органите на МВР и прокуратурата по отношение на
А. В. и Г. Г. /м.09.2009 г./, както и до последния период /м.04.2009 г./, в
който ЕТ „Г. Г. – Вариант – Г. Г.“ е извършвал продажби на фирмата, свързана и
управлявана от А. В. – „Мобайл линк“ ЕООД,
процентното съотношение на декларираните продажби на физически лица от
ЕКАФП на ваучери и предплатени карти е под 4%. След този период продажбите към
населението достигат до 63.20 %.
При извършена проверка за
установяване на факти и обстоятелства на ЕТ, протоколът и доказателствата, от
която са присъединени към настоящия РА, е установено, че за част от издадените
фактури, на датата на издаване на фактурата няма издадена касова бележка и съответно, не може да се потвърди, че има
реално плащане по фактурите, издадени от „Мобайл линк“ ЕООД. Не може да се
установи реалното плащане по фактури, издадени през 2011 г. към основните
клиенти и отбелязани, че разплащането е в брой, тъй като не са представени
отчети от ЕКАФП, касови книги за 2011 г. и хронология на счетоводна сметка 501
– Каса в лева.
Ревизиращият орган е
установил, че при фактуриране на ваучерите на „Мобайл линк“ ЕООД ревизираното
лице е отчитало приходи в намален размер, тъй като е прилагало търговска
отстъпка от 7%. Предвид факта, че ваучерите , фактурирани на това дружество са
били реално продавани на физически лица, които се явяват крайни потребители и
закупуват ваучерите на фиксираните в тях цени, ЕТ неоснователно е отчитал приходи, намалени с
търговската отстъпка и е начислявал ДДС за продажбите в по-малък размер.
Във връзка с установените
факти и обстоятелства, на задълженото лице е връчено уведомление по реда на
чл.124 ал.1 от ДОПК, че данъчната му основа за облагане ще бъде определена по
реда на чл.122 от ДОПК.
С цел определяне на
облагаемата основа по ЗДДС на ЕТ по възможно най-достоверния начин, при
ревизията е извършен анализ, онагледен в табличен вид в РД (л.38 от делото),
при който са обсъдени: периодът, продажбите на населението, продажбите на
фирмите и процентното съотношение население/фирми.
Във връзка с горните показатели, ревизиращият екип приема
следните изводи: - в началото на ревизиран период /01.08.2009 г./ до периода, през
който са предприети действия от органите на МВР и прокуратурата по отношение на
А. В. и Г. Г. /м.09.2009 г./, както и до последния период /м.04.2011 г./, в
които ЕТ „Г. Г. – Вариант – Г. Г.“ е извършило продажби, на фирмата, свързана и
управлявана от А. В. – „Мобайл линк“ ЕООД, процентното съотношение на
декларираните продажби на физически лица от ЕКАФП на ваучери и предплатени
карти е под 1, поради което е установено, че продажбите към населението
представляват 63.20%.
Декларираните
резултати по ДДС на ЕТ са представени в табличен вид (л.38-гръб – 39-гръб от
делото) и от тях е установено, че ЗЛ декларира високи размери на начислен ДДС и
приспаднат данъчен кредит, и същевременно, ДДС за ефективно внасяне в минимални
размери, несъответстващ на оборотите за отделните периоди.
От
посоченият по-горе анализ се установят обстоятелства по чл.122 ал.1 от ДОПК, а
именно: - по т.2 – налице са укрити доходи за 2008, 2009, 2010, 2011, 2012 и
2013 г., поради което, основата за облагане с данък върху добавената стойност
от 01.08.2009 до 30.04.2012 г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК.
На
основание чл.122 ал.2 от ДОПК е направен анализ на всички относими към лицето
обстоятелства, както следва: - по т.1., т.2., т.4., т.10. и т.16.
Тъй
като ревизираното лице не представя доказателства за реални доставки на ваучери
по издадените фактури на „Мобайл линк“ ЕООД, ревизиращият екип е приел, че
всички фактури към това дружество документират фиктивни продажби.
Установено
е, че в издадените фактури за фиктивни продажби, РЛ е посочило за продажна
цена, цената с търговската отстъпка, а не крайната продажна цена за краен
клиент. Тъй като е установено, че с процесните фактури не са документирани
реални продажби, а в същото време стоките са били продадени от ревизираното
лице на други клиенти, без да са издавани фактури, като не е ясно и на каква
цена са продадени, ревизиращият екип е приел, че продажната цена е номинала на
ваучерите, по която цена се продават на крайните потребители. Преизчислил е данъчната основа на продажбите по номинална
стойност и е получил данъчната основа на извършените продажби за облагане с
ДДС.
За
да потвърди РА, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия
екип.
В
съдебно заседание на 24.02.2015 е изслушана и приета без възражения
съдебно-счетоводна експертиза, за изготвянето на която вещото лице е използвало
всички налични по делото и събрани по преписката писмени документи, както и е
извършило проверка на място в счетоводството на ЕТ в гр. П.. Заключението на
вещото лице е, че: 1. от м.04.2010
г. ЕТ „Г. Г. – Вариант – Г. Г.“ за продажба на дребно на предплатени карти,
ваучери и мобилни телефони ползва само един обект с адрес гр. П., ул. ***; - 2. номиналната стойност на продажбите
на карти, ваучери и мобилни телефони към физически лица на месец, по време и
след прекратяване на търговските отношения с „Мобайл линк“ ЕООД са показани
подробно в табличен вид в заключението, като е посочено, че промяната на номиналната
стойност на продажбите на месечна и
годишна база са изразени с коефициенти. Последният показва изменението на обема
на продажбите спрямо предходния период, съответно, месец и година, като също са
показани в табличен вид и е посочено, че стойностите на коефициентите отразяват
промяната в обема на продажбите. Колебанието в обема на продажбите за
анализирания период варират в нормални граници и отразяват пазарните колебания
в търсенето и предлагането на ваучери, предплатени карти и мобилни телефони; - 3. средната търговска надценка по
документи по продажби на предплатени карти е: - продажба на едро – 1.36%,
продажба на дребно – 5.66%; средната търговска отстъпка по документи при
продажба на ваучери е: - продажба на едро – 19.24%, продажба на дребно –
53.01%; - 4. оборотът на дребно за
периода от м.04.2011 г. – м.03.2012 г. е формиран от продажбите на ваучери,
предплатени карти за телефонни разговори, телефонни апарати, аксесоари, подаръчни
стоки, картички, цигари и тютюневи изделия. Посочено е, че основният приход на
търговеца от продажби на дребно за процесния период се формира от продажбата на
цигари и тютюневи изделия, подаръчни стоки и картички; - 5. становището на вещото лице е, че в случай, че предплатените
карти и ваучери, продадени на „Мобайл линк“ ЕООД са продадени на физически
лица, на дребно от един търговски обект, то за отделните периоди, съгласно
условието на задачата биха се реализирали продажби в натура, както следва: -
брой продажби за един работен ден с продължителност 8 часа – 775 броя; брой
продажби на един час – 97 броя; брой продажби на минута – 2 бр.
В съдебното заседание
вещото лице е доуточнило, че основният
оборот на търговеца е от продажбата на цигари и картички.
В хода на съдебното
производство към делото са приобщени: - заповед № ЗЦУ/1065 от 07.08.2014 г.,
заповед № 4011 от 06.08.2014 г., заповед № ЗЦУ – 1033 от 29.07.2014 г., молба
от Б. А., ревизионни доклади на „Мобайл линк“ ЕООД по опис; молби от 16.03.2015
г. и 18.03.2015 г. от „БТК“ ЕАД – Виваком – София;
представени от „Хенди – тел“ ЕООД писмени
доказателства, постъпили с писмо–отговор вх. № 7594/22.04.2015 г.; писмо от
17.05.2015 г. на „Мобилтел“ ЕАД и обявление по в.н.ох.д. № 68/2015 г. на
наказателно отделение, I
състав, Пловдивски апелативен съд.
При така установеното от
фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
От представените ревизионни доклади за различни
периоди на „Мобайл линк“ ЕООД, като дружество-получател по издадените
фактури/частично припокриващи се с ревизирания период на ЕТ „Г. Г. – Вариант
– Г. Г.“/ не може да се установи приходната администрация в тях да е
формирала изрични свои изводи досежно спорните доставки,
както се сочи от жалбоподателя в жалбата до настоящата инстанция, а липсата на
корекции е без съществено значение в случая за оспорващия.
От очертаната по-горе фактическа обстановка се
установява, че всъщност между ЕТ “Г. Г. – Вариант – Г. Г.”, от една страна,
като продавач и “Експрес линк”, “Мобайл линк” и “Маккос”,
от друга, като купувачи /като за първите двама купувачи частично, а в
отношенията с последния изцяло/ са сключвани симулирани сделки. Привидността
на същите е установена безспорно от собственика на ЕТ “ Г. Г. – Вариант – Г. Г.“
– Г. Г., в показанията при водено
досъдебно производство във връзка с използваната схема. Депозираните показания
правилно са били ценени от органите на приходите, тъй като са налични в
официален свидетелстващ документ, съставен по реда на НПК, в производството по
посоченото дознание, като с него лицата са удостоверили при това редица
неблагоприятни за себе си и управляваните от тях дружества факти.
Симулацията при посочените сделки в случая е била
насочена към прикриване на страни по реално сключени от страна на жалбоподателя
сделки, т.е. това са търговците или физическите лица, на които ЕТ “ Г. Г. –
Вариант – Г. Г.“ реално е продал въпросните пакети и ваучери от мобилните
оператори. Имената на тези купувачи са неизвестни /дружеството не е имало
практика да сключва писмени съглашения, а само е издавало фактури за
търговските си сделки/, липсват обективни следи за тях в търговските книги /счетоводството/
на ЕТ-то.
При това положение всъщност трите дружества-купувачи
по посочените сделки от приходната администрация в ревизирания период не са
били реалните купувачи на пакетите и ваучерите, а само фиктивни или
“кухи” такива.
След като те не са били реалните купувачи, то остава
неясно дали сключените прикрити /реални/ сделки са били при същите условия,
при които са били симулираните, а именно, с включена варираща търговска
отстъпка, съобразно издадените фактури към трите дружества /самите документи
също не дават ясна представа за размера на тази отстъпка, тъй като тя не е
посочена отделно/.
Или иначе казано, безспорно ЕТ “ Г. Г. – Вариант – Г.
Г.“ се е съгласил и е взел участие в схема с трите дружества-получатели по тези
сделки, представляваща данъчна измама, така, както тя е разяснена в практиката
на СЕС.
С оглед на това си поведение повече от ясно е, че този
търговец, а и останалите в схемата, не могат да черпят права от неправомерното
си заблуждаващо поведение. В тази връзка очевидно наивно изглеждат обясненията
на жалбоподателя /обвиняем за престъпления съгласно представената информация от
Окръжна Прокуратура – Пловдив, дадени пред съдия през 2011 и по0-късно, пред разследващ полицай през 2013
г., че във втория случай говори истината, тъй като първият път е бил подведен,
с оглед промяна мярката за неотклонение. Тези твърдения по никакъв начин не
кореспондират със събраните по делото доказателства.
Тук е необходимо да се отбележи и следното: - действително,
без търговска отстъпка стоката става на практика непродаваема /на тази цена тя
е можело да се закупи и от офисите на самите мобилни оператори/, но това не
може да “обезсили”, поведението му, довело до липса на каквато и да е писмена
следа за реално сключените сделка, вкл. в счетоводството му, нещо за което
вината е изцяло у него.
Не следва в тази връзка да се забравя, че самият жалбоподател,
в показанията си пред съдия, дадени на 07.10.2011 г. изрично сочи, че
дружеството е продавало и на дребно, вкл. и на физически лица, на които фактури
не са били издавани, като твърди, че реално доставя едно количество ваучери и
карти, а фактурира много по-голямо.
Отделно от това, констатацията на вещото лице по ССчЕ,
че за един работен ден с продължителност от 8 часа, търговецът е продавал в
обекта си, в гр. П. - 775 броя предплатени карти и ваучери, за 1 час – 97 бр. и
за 1 минута – 2 бр., звучат житейски
нелогично и неправдоподобно, с оглед населението на П.. Тази констатация изцяло
потвърждава изводите на приходната администрация, че са налице данни за
укриване на данъци и злоупотреби с цел избягване на данъци. В този смисъл съдът
кредитира заключението на вещото лице като коректно и безпристрастно изготвено,
отговарящо изцяло на поставените задачи, като в същото време е необходимо да се
отбележи, че същото пи никакъв начин не променя крайният резултат от
ревизионното производство.
При това положение приходната администрация с
основание е счела, че единствените меродавни цени, които е следвало да вземе
предвид при извършваната на основание по чл.122 ДОПК ревизия, са номиналните,
а именно - тези обозначени на самите пакети и ваучери и явяващи се максималните
такива за всеки продукт, след като ревизираното лице не притежава фактури и не
може да докаже, че е продавало ваучери на фирми.
На следващо място, що се
отнася до липсата на касови бележки към част от фактурите, съдът намира за
необходимо да отбележи следното: - с оглед обстоятелството, че и в настоящото
съдебно производство не са представени доказателства за реално плащане,
правилно, от страна на приходната администрация, е прието, че ЕТ, от продажбата
на ваучери на физически лица, е отчитал по-ниски приходи, намалени с търговската
отстъпка и е начислявал ДДС за продажбите в по-малък размер. Това е така, тъй
като, освен, че липсват касови бележки към фактурите, не са представени отчети
от ЕКАФП, касови книги за 2011 г., както и хронологията на с/ка 501 – Каса в лева.
Правилно е прието, че при
липсата на част от касовите бележки и обвързаността им с останалите
доказателства, както и, при липса на доказателства за обективни, препятстващи
пречки такива да бъдат представени в хода на ревизията, то правилен и
законосъобразен е изводът, че не е налице реално заплащане по фактурите.
В тази насока е пряката
връзка с приложената от приходния орган разпоредба с нормата на чл.4
ал.1 т.1 ЗСч., съгласно която – приходите и разходите, произтичащи
от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване,
независимо от момента на получаването или плащанията на паричните средства или
техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който
се отнасят. Съотносимото понятие за Приход / НСС 18, т.2/ го дефинира
като брутен поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на
обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на
собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските от
собствениците. Приходът се признава при условията на т.5.1 от НСС 18-приходи
/при вероятност предприятието да има икономическа изгода, свързана със
сделката; сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена; направените
разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, са надеждно
измерими; приходите за всяка сделка се признават едновременно с извършените за
нея разходи-принцип на съпоставимост между приходите и разходите/. При наличие
на неотчетени част от приходи от продажби през процесния ревизиран период,
законосъобразно е прието, че са налице данни за укриване на доходи, респ.
избягване на данъци.
В обсъжданата насока,
следва да се посочи и това, че притежаването на редовно издадени данъчни
фактури, респ.тяхното осчетоводяване при ревизираното лице и плащането по тях,
само по себе си, не е достатъчно, за да обоснове извод за реалност на
отразените във фактурите стопански операции. При оспорване на фактурите, в
тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че
отразените в тях стопански операции са действително осъществени, като стори
това посредством убедителни писмени доказателства, ползващи се с несъмнена
достоверност. Законът при всички случаи, независимо дали се касае за определяне
на косвени или на преки данъци изисква, преди всичко, доказателства за
реалността на доставката.
В този смисъл, липсата на заявки за доставка и приемо-предавателни протоколи при доставката (и при липса на договори,
сключени между ЕТ и „Маккос“ ЕООД, „Мобйл линк“ ЕООД и „Експерс линк“
ООД; представен е само договор, сключен между ЕТ и „Глобъл
нет солюшънс“ ЕООД, от
който се установява някакъв механизъм на доставка на ваучери и предплатени
карти) също не могат да обосноват несъмнен извод за
действителното осъществяване на спорните доставки.
Освен това, следва в случая
да се посочи, че с оглед констатираните по - горе обстоятелства относно
спорните доставки, фактурите, съставляващи по естеството си частни писмени
документи, не са годни да удостоверят действителното им извършване. Без
всякакво съмнение в случая се касае за частни писмени документи, чието
съдържание не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, като
същите се преценяват наред с останалите доказателства по делото, които
доказателства, както бе казано обаче, не са достатъчни да обосноват
категоричен извод за действителното извършване на спорните доставки на стоки.
В случая, от предоставени в хода на ревизията
документи, писмени обяснения, справки и др. е видно, че правилно органът по
приходите констатира, че са налице данни за укрити доходи. Събраните в хода на
ревизията относими факти навеждат на извода, че са налице привидни доставки на
стоки. На практика, от жалбоподателя не са предоставени доказателства за
фактическо осъществяване на фактурираните доставки. Пред ответника не са били предоставени документи и доказателства
за реално извършени доставки на предплатени карти и ваучери, и в този смисъл, събраните
от него документи, в тяхната съвкупност, сочат, че жалбоподателят не е отчитал извършените продажби,
не е изписвал продадените ваучери, в резултат на което са се натрупавил счетоводни количества, които са изписвани с
процесните фактури към двете дружества – „Мобайл линк“ ЕООД и „“Експрес линк“
ЕООД.
Настоящият състав споделя изводите на приходната
администрация , че счетоводните
документи и справки изследвани в хода на ревизията не отразяват фактическо
извършване на твърдените от жалбоподателя доставки между търговците и водят до
правилния извод на ответника , че ЕТ „Г. Г. – Вариант – Г. Г.“ умишлено е съдействал за укриване на данъци,
като се е съгласил да продава на клиентите си, без да издава фактури. Нито в
хода на ревизията, нито в настоящото съдебно производство са представени сключени
договори, изготвени и подписани заявки/поръчки, приемо-предавателни
протоколи. По отношение твърдяна от жалбоподателя реализацията на стоките, не
са представени
доказателства, че има фактическо предаване/получаване на стоките. Фактура,
която не документира действително
осъществена облагаема доставка на стоки или услуги, е документ с невярно
съдържание. В счетоводството на ревизираното дружество стоката по фактурите е
заведена. Само на това основание обаче, не може да се направи извод, че
ревизираното лице-жалбоподателя при осчетоводяването и посочването на
процесните фактури в дневниците си за покупки и в счетоводството си е действало
добросъвестно, и че в търговската си дейност е взело всички разумни мерки в
рамките на своите възможности, за да се увери, че взаимоотношенията му с
конкретния доставчик не го довеждат до данъчна измама. Каза се по-горе, наличието
на доставка съставлява положителен факт от обективната действителност и след
като жалбоподателят черпи права от наличието на осъществена доставка, в негова
тежест е да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този
положителен факт. В случая от жалбоподателя такива не бяха ангажирани. При
сключване на търговски сделки, грижата на добрия търговец се изразява в това,
да установи самоличността на контрагента, вида и характера на неговата дейност,
дали търговецът е надежден, дали наистина разполага с необходимите за
извършването на доставките активи и наети лица и ще бъде ли коректен, дали
разполага с кадри, бази, търговски обекти. Добрият търговец не само, че може,
но и е задължен да изисква доказателства за това. Добрият търговец не би
предприел каквито и да са действия за установяване търговски взаимоотношения с
даден контрагент без уверение в добрата търговска репутация на същия и би водил
делата си така, че да постигне добър положителен финансов резултат, чрез
сключване на изгодни сделки. С приемане на предмета на доставката от лице, за
което знае, че не е действителния доставчик, получателят се поставя в
положението на недобросъвестно данъчно задължено лице, което съзнателно участва
в недействителна доставка и поради това не може да бъде защитено от принципа на
правна сигурност в неговото проявление на защита на оправданите правни
очаквания. Цел на описаните действия на ревизираното лице е намаляване на
дължимия ДДС начислен по продажбите, което пък води до внасяне на данък в
бюджета в по-малък размер и генерира загуба на данъчни приходи за бюджета.
Директива 2006/112 насърчава борбата срещу избягването на данъци и евентуалните
злоупотреби. В това отношение, правилно решаващият орган е посочил и практиката
на Съда на ЕО, с която безспорно е постановил, че правните субекти не могат с
измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на
Съюза /Решение от 3 март 2005г. по дело Fini H,
C-32/03, Recueil, стр. І -1599, точка 32, Решение по
дело С-255/02 Halifax и др., точка 68 и Решение по обединени дела C-439/04 и
C-440/04 Kittel и Recolta
Recycling, точка 54/. Поради това националните административни органи следва да
откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се
установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба
/Решение по дело Fini H, точки 33 и 34, Решение по
дело Kittel и Recolta
Recycling, точка 55 и Решение от 29 март 2012г. по дело Veleclair,
С-414/10, точка 32/. Съгласно практиката на СЕС по този повод в Решение по дело
C-255/02, HALIFAX PLC, т.81 съдът приема, че при определяне на
действителната същност и значение на сделките може да се отчете чисто изкуствения
характер на тези сделки и връзката от правен, икономически и/или личен характер
между участващите оператори в схемата за намаляване на данъчното бреме. В диспозитива на същото това решение е казано, че Шеста
директива трябва да се тълкува като преклудираща
всяко право на данъчно задълженото лице да прихване входящо ДДС, когато
сделката, от която произтича това право, представлява злоумишлена практика.В
Решение по обединени дела C-439/04 и C-440/04, Axel Kittel и Recolta Recycling SPRL,
в т.59 съдът приема, че трябва да се откаже правото на приспадане, когато е
сигурно, като се вземат предвид обективните фактори, че данъчнозадълженото лице
е знаело или е трябвало да знае, че със своята покупка, е участвало в сделка,
свързана с измамно избягване на ДДС, дори когато въпросната сделка отговаря на обективните
критерии, които образуват основата на понятията „доставка на стоки, извършена
от данъчнозадължено лице” и „стопанска дейност". Правото на данъчен кредит
на получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато само поради това,
че ДДС е посочен във фактурата. В тази връзка СЕО в т.13 на Решението по дело
C-342/87 Genius Holding приема, че упражняването на правото на приспадане,
предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи, само защото
е вписан във фактурата; упражняването на това право се ограничава само до
действителните данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени,
доколкото са дължими. В т.17 на същото решение се казва, че „ако всеки
фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително
дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна”.
В този смисъл е необходимо да се отбележи също
така, че независимо от представеното обявление за изготвено решение по н.о.х.д.
№68/2015 г. на Апелативен съд – Пловдив, от което е видно, че по отношение на
лицето Г. Г., жалбоподател в настоящото съдебно производство, присъдата е
отменена, а делото е върнато на ОП – Пловдив за по-нататъшно разследване, в
никакъв случай не би могло да се приеме, че по отношение на това лице са
отпаднали съмненията за участие в схема за данъчна измама. Подобен извод би
могъл да се формира само и единствено, когато лицето е окончателно оправдано и
присъдата е влязла в законна сила.
Ето защо, предвид изложеното съдът намира жалбата за
неоснователна и недоказана, и като такава следва да бъде отхвърлена, а РА
потвърден.
При този изход на спора и претенциите на страните за
присъждане на разноски по делото, на основание чл.161 ал.1 от ДОПК на ответника
се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 949.66
(деветстотин четиридесет и девет и 0.66) лв., изчислено съобразно разпоредбата
на чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното,
Административен съд-гр. Пловдив, Х състав,
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Г. С. Г., като ЕТ “Г. Г. – Вариант – Г. Г.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ул. ***, срещу ревизионен акт /РА/ № *********/11.06.2014
г., издаден от Г. И. Н. – началник сектор „Ревизии“ и Б. Г. Ч. - главен
инспектор по приходите в ТД на НАП - гр.Пловдив, упълномощен със Заповед №
ЗЦУ/1065/07.08.2014 г. и Заповед № ЗЦУ/1033/29.07.2014 г. на изпълнителния
директор на НАП- София, потвърден с решение № 861 от 29.08.2014 г.
на и. д. директор дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на
лицето са определени задължения от допълнително начислен ДДС в размер на
13 432.16 лв. и прилежащи лихви в размер на 5 563.43 лв.
ОСЪЖДА
Г. С. Г.,
като ЕТ “Г. Г. – Вариант – Г. Г.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. ***, да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ при ЦУ на НАП – Пловдив сумата от 949.66 (деветстотин четиридесет и
девет и 0.66) лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет
дневен срок от съобщаването за неговото изготвяне с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: