РЕШЕНИЕ
№ 674
гр. Перник, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20221720201051 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. А. И. с ЕГН: **********, адрес: град
******, чрез адвокат Г.Б. ПАК, срещу Наказателно постановление НП
№46/18.05.2022г. на инж. Д. Г. З. заместник-директор на Регионална дирекция
по горите-Кюстендил, упълномощен със Заповед № РД-49-199/16.05.2011 на
Министъра на земеделието и храните и Заповед № РД 05-166/05.05.2022г. , с
което на жалбоподателя П. А. И. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300лв /триста лева/, на основание чл.257 ал.1 пр.2 т.2 пр.3
от Закона за горите ЗГ за Позволително за сеч ПС №0649716/14.01.2022г. и
административно наказание „глоба“ в размер на 300лв. /триста лева/ на
основание чл.257 ал.1 пр.2 т.2 пр.3 от Закона за горите ЗГ за Позволително за
сеч ПС №0641707/02.01.2022г. , за извършено нарушение на с чл.54 ал.1 т.1
от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
В жалбата са изложени подробни съображения за материална и
процесуална незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и е формулирано искане за неговата отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателят П. А. И. с ЕГН: **********,
адрес: град *******, чрез своя процесуален представител адв. Б. ПАК,
поддържа жалбата, излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното НП и моли за неговата отмяна.Сочи че, атакуваните Акт за
1
установяване на административно нарушение №000008/24.02.2022г. и
Наказателно постановление №46/18.05.2022г., са изготвени в разрез с
разпоредбите на чл. 42, ал.1, т.4 от ЗАНН и чл .57, ал.1, т.5 от ЗАНН. /от
първи протокол от 15.09.2022г./ Към молбата е приложен договор за правна
защита и съдействие, ведно с пълномощно.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично.Не се явява
процесуалният му представител адв. Г. Б.-АК-Перник, който е входирал
молба с рег.№23960/30.11.2022г., с която моли да бъде извинен,че няма да се
яви лично в съдебно заседание.Поддържа жалбата, излага доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП и моли за неговата
отмяна.Претендира разноски и прилага списък на разноските в размер на
300лв /триста лева/.
За Административно-наказващия орган Регионална дирекция по горите
- Кюстендил, представлявана от зам.директора инж. Д. Г. З., редовно
призовани, се явява юрисконсулт А. Е., представяща пълномощно по делото
и Заповед № РД05-369/14.09.2022 г., на директора инж. З.Т. за РГД-
Кюстендил за ангажираността на юрисконсулт Е.. Моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна и моли съда, да потвърди с решението си,
издаденото от директора на РДГ- Кюстендил наказателно постановление НП
№46/18.05.2022г. като правилно и законосъобразно и излага съображения в
тази насока.Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 24.02.2022г. служителите на РДГ Кюстендил, свидетели по делото,
актосъставителят инж.А. П. С. и инж.Г. И. Г. извършили проверка на
поземлен имот с идентификатор №16167.520., находящ се в с.Горна Врабча и
поземлен имот с идентификатор №20972.119.11, находящ се в с.Дивля.
Проверката е извършена след получена жалба в РДГ-Кюстендил, във
връзка с посочените факти и имоти. При представяне на досието за
насажденията, което съдържало документите, на база на които е било
издадено позволително за сеч, са констатирали, че фигуриращите в него
скици не са валидни и съответно позволителните за сеч са издадени по
невалидни скици, което е било в нарушение на Наредба №8 за сечите в
горите. Във връзка с подадена жалба е била извършена проверка. Проверката
е била по сигнал относно извършване на сеч в посочените имоти, за които са
издадени позволителните за сеч. Наказателно отговорното лице е определено
в качеството му на лице, имащо право да издава позволително за сеч. Лицето
има висше образование, лесовъд е по образование, и с него е сключен договор
за това.Нарушителят е бил извикан в офиса на РГД-Кюстендил, гр. Перник,
където представил досието и при проверка на досието на насаждението се
констатирало, че скиците са невалидни. Негова отговорност е, посочено
2
изрично от актосъставителя, била да спази условието да има валидна скица за
имота, за който издава позволително за сеч. След зададени въпроси от
защитата, актосъставителят е уточнил, че издателят на позволително за сеч би
следвало да се снабди с актуална скица на имота и че може да я изиска от
човека, с когото сключва договора. Позволителното е било вече издадено в
момента на проверката, без наличието на актулна скица което е и вмененото
нарушение на жалбоподателя за две деяния. Самите скици са част от досието
на насажденията. При съставяне на Акта нарушителят не е вписал
възражения. Актосъставителят твърди, че по време на съставяне на АУАН,
позволителното за сеч вече е било издадено, но не помни точната му дата на
издаване. В своя разпит актосъставителят твърди, че издателят на
позволителното за сеч, не си е свършил работата, а именно не е дал указания
на собственика на имота да предостави актуална скица на имота, за да може
да му бъде издадено позволително за сеч. Последните скици са описани като
такива от 2016г. С валидност 6 месеца. Това според проверяващите органи
представлявало нарушение по чл. 257, ал. 2 от ЗГ във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.Нарушението било
извършено на 02.01.2022г. и на 14.01.2022г., така е описано в Акта за
установяване на административно нарушение АУАН, съставен от свидетеля
по делото, актосъставителят А. П. С., след извършената проверка на
24.02.2022г. , с АУАН №000008/24.02.2022г..Жалбоподателят подписал
АУАН без възражения.
Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя на същата дата –
24.02.2022 г. В законоустановения тридневен срок по чл. 44 от ЗАНН,
жалбоподателят не е депозирал писмени възражения срещу издадения АУАН,
в които изложил своята позиция по случая.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателя П. А. И. са наложени две административни
наказания: „глоба“ в размер на 300лв /триста лева/, на основание чл.257 ал.1
пр.2 т.2 пр.3 от Закона за горите ЗГ за Позволително за сеч ПС
№0649716/14.01.2022г. и административно наказание „глоба“ в размер на
300лв. /триста лева/ на основание чл.257 ал.1 пр.2 т.2 пр.3 от Закона за горите
ЗГ за Позволително за сеч ПС №0641707/02.01.2022г.Въпреки
констатираното едно нарушение.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото, включваща
писмените доказателства, приложени по административнонаказателната
преписка, надлежно приобщени по делото и гласните и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
Разпитан като свидетел актосъставителят А. П. С. потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. Изложеното от
актосъставителя се подкрепя от показанията на свидетеля Г. И. Г., присъствал
при извършване на проверката, който разказва подробно за случая. Двамата
3
заявяват, че в хода на извършената проверка жалбоподателят не е представил
актуални скици на имотите на-поземлен имот с идентификатор №16167.520.,
находящ се в с.Горна Врабча и поземлен имот с идентификатор
№20972.119.11, находящ се в с.Дивля.
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са непротиворечиви и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите А. П. С. и Г. И. Г..
Всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката и
пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Двамата дават
последователни, логични, еднопосочни, непротиворечиви сведения относно
констатациите на проверката, които кореспондират помежду си и се
подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от
административно наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно
наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се
иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице
виновно извършено административно нарушение от определен вид.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление административното нарушение,
което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да
бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички
обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от
съответния нормативен акт.
4
Също така следва да съществува правно единство между описаното,
като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Не на последно място съставеният акт за установяване на административно
нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от
ЗАНН.В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е
подписан от актосъставителя както и от свидетеля по акта. Предявен е на
нарушителя за запознаване с неговото съдържание. В графата му,
предоставяща му възможност да даде обяснения по нарушението и да изложи
възражения При спазване на разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН на
нарушителя е връчен препис от акта срещу разписка /последното е изпълнено,
видно от разписката по делото/.Последващата втора възможност за излагане
евентуални възражения, законодателя е предоставил на евентуалния
нарушител в разпоредбата на чл. 44 от ЗАНН.Депозирано е възражение от
инж.П. А. И., срещу двата съставени акта, в което той твърди, че не отговарят
на истината.
Издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление е
необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде
издадено от компетентен орган / в случая същия е оторизиран видно от
приложените Заповеди/.
Изводът на състава на съда е, че при съставяне на процесния АУАН и
издаване на Наказателното постановление са спазени установените към
съдържанието им императивни изисквания в чл. 42 /"чл. 42. Актът за
установяване на административното нарушение трябва да съдържа: 1.
собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му; 2.
датата на съставяне на акта; 3. датата и мястото на извършване на
нарушението; 4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено; 5. законните разпоредби, които са нарушени; 6.
собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния
му адрес и местоработата, единен граждански номер; 7. имената и точните
адреси на свидетелите, единен граждански номер; 8. обясненията или
възраженията на нарушителя, ако е направил такива; 9. (доп. - ДВ, бр. 59 от
1992 г.) имената и точните адреси на лицата, които са претърпели
имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер; 10. опис на
писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени
за пазене. "/ и съответно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН /"чл. 57. (1)Наказателното
постановление трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име
и длъжността на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата
на постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. собственото, бащиното
и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански
номер; 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават; 6. законните разпоредби, които са
били нарушени виновно; 7. вида и размера на наказанието; 8. вещите, които
5
се отнемат в полза на държавата; 9. размера на обезщетението и на кого
следва да се заплати; 10. дали наказателното постановление подлежи на
обжалване, в какъв срок и пред кой съд"/
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т. е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – инж. Д. Г. З.
заместник-директор на Регионална дирекция по горите-Кюстендил,
упълномощен със Заповед № РД-49-199/16.05.2011 на Министъра на
земеделието и храните и Заповед № РД 05-166/05.05.2022г. , а АУАН №
000008 от 24.02.2022 е съставен от оправомощено за това лице, свидетелят
по делото А. П. С., алрес гр. Кюстендил, бул. България 33, община
Кюстендил, на длъжност старши горски инспектор при РДГ
Кюстендил.Компетентността на актосъставителя следва от разпоредбата на
чл. 199 от ЗГ вр. чл. 197, т. 13 от ЗГ. В този ред на мисли неоснователно е
релевираното от жалбоподателя възражение, че административнонаказващият
орган не притежава компетентност да издаде процесното НП.
От друга страна следва да се отбележи, че са спазени изискванията на
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН – АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя П. А. И. и на свидетеля Г. И. Г., който е присъствал при
установяване на нарушението. Актът е подписан от съставителя и от
свидетеля, посочен в него, като същият е предявен на нарушителя да се
запознае със съдържанието му и е подписан от него.
Относно визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН
давностни срокове, съдът счита, че посочените в АУАН дати, като период на
нарушението, неясно описват фактическата обстановка по делото, като биха
били пречка за констатиране на точна дата на посоченото от
административно наказващия орган нарушение, тъй като за отброяването на
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН е необходимо да се следят две
дати, така както е вменено нарушението, а не поотделно евентуално два акта
и две НП-та за всяко едно от тях, пооотделно, при което би било ясно от
кога се броят сроковето по чл. 34 от ЗАНН, които имат пряко отношение и
към допустимостта на производството.Така посочените дати в АУАН, биха
били пречка за отброяването на тримесечният срок от установяване на
нарушението по чл.34 ал.1 за АУАН, тъй като в процесния случай се касае за
две отделни нарушения, а актосъставителят ги посочва като едно
продължавано такова, какъвто институт ЗАНН не регламентира. Издадените
от жалбоподателя позволителни за сеч, са за отделни негови деяния,
извършени на различни дати, за всяко едно от които следва да текат различни
давностни срокове по чл.34 ал.1 и ал.3 ЗАНН. Съдът счита, описването на
двете нарушения по този начин без ясна дата за всяко едно от тях в един
6
АУАН, се явява само по себе си съществено процесуално нарушение,
извършено от административно наказващия орган, което е насанируемо в
производството по делото и което и пряко рефлектира върху правото на
защита на лицето, което следва да знае целият фактически състав на
нарушението, срещу което се твърди, че е санкциониран, за да може
адекватно да организира и защитата си. Непрецизното посочване на датата на
всяко едно от нарушенията е достатъчно основание само по себе си за отмяна
на атакувания АУАН И НП.
Отделно от това основателно е възражението на жалбоподателя за
допуснато съществено процесуално нарушение по чл.18 от ЗАНН с
аргумента, че в изготвения АУАН, е описано едно нарушение по чл. 54, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, което му е вменено, но
при съставяне на акта, актосъставителят посочва две дати за него,
следователно в разрез с разпоредбите на ЗАНН, въпреки,че е описано едно
нарушение, сякаш са вменени две да двете позволителни за сеч, за които се
твръди че не е имало валидна скица, като самото описание на вмененото
нарушение е толкова схематично и неясно, че не може да се определи и точно
какво е имал предвид наказващият орган- дали нарушението е едно
„продължавано такова“ /като този институт е типичен за НК, но не и за
ЗАНН/ или две нарушения, за които е издадено едно НП. При словесната
амалгама от факти изнесени в НП не става ясно точно какво нарушение и
вменил АНО, като същото е описано крайно непрецизно, което се отнася и за
посочената санкционна норма, която е посочена и непълно без съответните
привръзка със закона и се изчерпва с израза:“ С това си деяние виновният е
нарушил чл.54. ал.1. г.1 от Наредба №8 за сечите в горите, поради което и
на основание: чл.275, ал.1. т.2 от ЗГ ог същия закон и чл.53 ал.1 и ал. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания“, освен това неясно
остава ако е нарушил самотази норма защо след това му се налагат две
наказания, като за всяко едно нарушение, което следва да е достатъчно
индивидуализирано би следвало да се определи и наложи отделно наказание.
Тази неяснота се задълбочава и от факта, че са посочени две дати и то при
посочване от –до, тоест не става ясно на коя дата се твърди да е извършено
нарушението- „…В периода от 02.01.20221. до 14.01,2022г. в
териториалния..“, като в този смисъл НП и акта са в нарушение и на
чл.42,т.3 и чл.57, т.5 от ЗАНН. В допълнение може да се посочи и че едно
такова неясно описание, навежда на твърдяно извършване на продължавано
престъпление, което не е регламентирано в ЗАНН и не отговаря на
действителната фактическа обстановка, която и не е детайлно и прецизно
описана. Със своите деяния, П. А. И., извършва по описаното -две нарушения,
тъй като издадените от него позволителни за сеч са посочени като две и са
описание две санкции но е посочена една норма за нарушена, а пък са
посочени и за издадени на различни дати, като всяко едно от тях след
издаването му получава входящ номер и бива непосредствено вписано в
Изпълнителна Агенция по горите, данни които не са отразени в акта и НП, а
7
именно от този момент нарушителят би бил известен на АНО и оттогава биха
текли сроковете по ЗАНН.
От обстоятелствената част на АУАН и НП е видно, че жалбоподателят е
санкциониран за две нарушения – за това, че не е спазил задължението си по
чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, тъ й
като е издал Позволително за сеч ПС №0649716/14.01.2022г. и Позволително
за сеч ПС №0641707/02.01.2022г, без да е приложил актуална скица на
имотите, но в процесните АУАН и НП, деянията са описани като едно такова.
За издаването на двете позволителни за сеч е описано едно нарушение, което
е в абсолютен разрез с разпоредбата на чл.18 ЗАНН:
„ Чл. 18. Когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко
отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за
всяко едно от тях.“
Видно от цитирана разпоредба, за отделните нарушения, следва да
бъдат наложени наказанията поотделно, в процесния случай, двете
нарушения /ако се твърди да са две/ са описани като едно, но са наложени две
наказания.Съдът счита, че така изготвените актове са незаконосъобразни,
поради всички излоени съображения.
При съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП са
допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила,
опорочаващи законосъобразността на административнонаказателната
процедура, поради което и възражението на жалбоподателя за
незаконосъобразност на НП се явява основателно.
Видно от съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него НП
при описанието на нарушението не са спазени нормите на чл. 42, ал. 1, т.2,
т.3,т. 4 и т.5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т.2,т.3, т. 5 и т.6 от ЗАНН за пълно и
точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено,
начин, време, място на извършване на същото и коректната правна норма,
която е вменена за нарушена.
АУАН очертава нарушението с неговите съставомерни фактически
признаци от обективна и субективна страна, връзката между деянието и
лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу
тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в
максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с
тях още от началото на административнонаказателното производство, т. е. от
момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, ал. 1, т.
4 и т. 5 от ЗАНН вр. чл.40, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 43, ал. 1 от ЗАНН), които в
случая принципи не са спазени и водят до извод за отмяна на атакуваното НП.
В процесния случай актовете са издадени в нарушение на разпоредбата
на чл. 42, ал. 1, т.2, т.3,т. 4 и т.5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т.2,т.3, т. 5 и т.6 от
ЗАНН в АУАН и НП липсва коректно описание на нарушението, което
ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не може да
8
научи конкретните факти, очертаващи състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорноста му и правилно да организира защитата си.
Нарушението е описано изключително пестелино и непълно. В АУАН и НП
не се съдържат данни за номера и датата на издаване на скиците, които
жалбоподателят е представил при проверката,в НП пестеливо е описано, че
представените скици са заверени на 15.03.2016г. и са със срок от 6 /шест/
месеца, но не е описано конкретно наличието на изтекъл срок или на
неправилно отразяване на характеристиките на имота.
Следва да се отбележи, че в посочената като нарушена правна норма, а
именно чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите е
регламентирано, че за издаване на позволително за сеч в горски територии
собственост на физически лица и/или на юридически лица, е необходимо да
бъдат спазени изискванията по чл. 52, ал. 1, както и да се представят копия от
документ за собственост и валидна скица на имота. В тази разпоредба не е
посочено при какви обстоятелства скицата е валидна или невалидна. В
АУАН и НП е следвало да бъдат изложени конкретни съображения по каква
причина е прието, че представената скица е невалидна, респ. в какво точно се
изразява невалидността на скицата, кои изисквания към скицата не са спазени
и водят до невалидността й, за да може жалбопадателят да разбере
фактическите рамки на обвинението. Неяснотата относно фактическите рамки
на обвинението ограничава жалбоподателя да разбере въз основа на какви
точно факти е ангажирана административнонаказателната му отговорност и
затруднява същия да организира адекватно и в пълен обем защитата си срещу
фактическите и правни изводи на административнонаказващия
орган.Посочването от АНО на последната заверка на приложените скици, а
именно 15.03.2016г. със срок от шест месеца, е крайно недостатъчно за
изясняването на вмененото на жалбоподателя нарушение.В НП би следвало
да бъдат описани точните изисквания, които органът има и неспазването на
които води до налагане на наказание.
Следва да бъде констатиран фактът, че видно от приложените по делото
скица № Ф00476/17.08.2011г. за имот № 119011 в землището на с.Дивля и
скица №Ф00128/16.08.2007г. За имот №520006 в землището на с.Горна
Врабча и приложеното по делото писмо вх.№ РДГ07-1353/08.03.2022г. С два
броя справки на началника на СГКК-гр.Перник, става ясно, че твърденията на
П. А. И., че съществени изменения в скиците на имотите не са настъпили, са
верни.
В АУАН-а и НП, не са подробно описани обстоятелствата, наложили
проверката, извършена от административно наказващите органи, както и
какво е лицето, привлечено като наказателноотговорно.На какво основание
това лице е издало въпросните позволителни за сеч, а именно фактът, че П. А.
И. ги е издал, в качеството си на лице по чл.108 ал.1 от същия
закон.Гореизложеното обстоятелство се приобщава към факта, че при
издаване на процесните актове, компетентните органи не са спазили изцяло
разпоредбите на чл.42 ал.1 т.4 ЗАНН:
9
„Чл. 42. (1) Актът за установяване на административното нарушение
трябва да съдържа:
4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено ;“
и чл.57 ал.1 т.5 от същия закон:
„Чл. 57. (1) Наказателното постановление трябва да съдържа:
5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата,
които го потвърждават;“.
Което кореспондира с представените от жалбоподателя и неговия
процесуален представител възражения, с жалбата по повод на която е
иницирано съдебното производство.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила, поради което същото следва да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно.
РАЗНОСКИ
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя се
дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.
Претендира се заплащане на разноски за процесуално представителство в
размер на 300, 00 лв.
Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е
представен Договор за правна защита и съдействие по а. н. дело № 1051/2022
г. пред Районен съд Перник, в който е уговорено заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 300, 00 лв. в полза на адв. Б., като е
удостоверено, че същото е заплатено в брой. Надлежен ответник по
претенцията е Регионална дирекция по горите гр. Кюстендил, издател на
обжалвания акт, който съобразно чл. 2, ал. 1 от Правилника за устройството и
дейността на регионалните дирекции по горите е юридическо лице на
бюджетна издръжка и е легитимирана да отговаря за сторените в
производството разноски. С оглед на гореизложеното, РДГ Кюстендил следва
да заплати на П.И. разноски в размер на 300, 00 лв. /триста лв. / за
осъществено процесуално представителство по делото.
Предвид изложеното на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2,
т.1 вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП №46/18.05.2022г. на инж. Д.
Г. З. заместник-директор на Регионална дирекция по горите-Кюстендил,
упълномощен със Заповед № РД-49-199/16.05.2011 на Министъра на
10
земеделието и храните и Заповед № РД 05-166/05.05.2022г. , с което на
жалбоподателя П. А. И., ЕГН: **********, адрес: град ****** за това, че е
нарушил задължението си по чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011
г. за сечите в горите и на основание: чл.275, ал.1. т.2 от ЗГ от същия закон
и чл.53 ал.1 и ал. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания са му наложени следните наказания: наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300лв /триста лева/, на
основание чл.257 ал.1 пр.2 т.2 пр.3 от Закона за горите ЗГ за Позволително за
сеч ПС №0649716/14.01.2022г. и административно наказание „глоба“ в размер
на 300лв. /триста лева/ на основание чл.257 ал.1 пр.2 т.2 пр.3 от Закона за
горите ЗГ за Позволително за сеч ПС №0641707/02.01.2022г.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Кюстендил, с адрес: гр.
Кюстендил, бул. "България" № 33 да заплати на П. А. И. ЕГН: **********,
адрес: град *******, сумата в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Перник.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11