Решение по дело №448/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 95
Дата: 15 юли 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия: Филип Желязков Филипов
Дело: 20215600600448
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. ХАСКОВО, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-

ГЕОРГИЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА
в присъствието на прокурора Ант. П. Ст.
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215600600448 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и сл. от глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 260000/21.01.2021г. постановена по НОХД № 11/2020г., Районен Съд –
Ивайловград, е признал подсъдимия П. Н., роден на **********г. в с.Х., Р. А., *******
гражданин, живущ в Р. А., за виновен в това, че: На 18.09.2018г. в землището на с.К. д.,
общ. И., отглеждал: 133 бр. растения от рода на конопа, съдържащи високорисково
наркотично вещество /марихуана, канабис/ с нетно тегло на изсушената до състояние на
чупливост зелена листна маса от 18 246,15 гр. със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент - тетрахидроканабинол - 3,2 тегловни процента, 57 бр.
растения от рода на конопа съдържащи високорисково наркотично вещество /марихуана,
канабис/ с нетно тегло на изсушената до състояние на чупливост зелена листна маса от 8
738,01 гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол - 4,7 тегловни процента, 47 бр. растения от рода на конопа,
съдържащи високорисково наркотично вещество /марихуана, канабис/ с нетно тегло на
изсушената до състояние на чупливост зелена листна маса от 5 933,03 гр. със съдържание на
активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол - 4,6 тегловни процента, 140
1
бр. растения от рода на конопа, съдържащи високорисково наркотично вещество
/марихуана, канабис/ с нетно тегло на изсушената до състояние на чупливост зелена листна
маса от 18 799,25 гр. със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол - 6,6 тегловни процента, 30 бр. растения от рода на конопа съдържащи
високорисково наркотично вещество /марихуана, канабис/ с нетно тегло на изсушената до
състояние на чупливост зелена листна маса от 3 628,74 гр. със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол - 5,1 тегловни процента, всичко на
обща стойност 332 071,08 лв., в нарушение на установените в ЗКНВП правила на чл.27 ал.1
/Забранява се засяването и отглеждането на територията на Р.България на растенията -
опиев мак, кокаинов храст, както и растенията от рода на конопа /канабис/, освен в случаите
на чл.29 ал.1/, поради което и на осн. чл.354 в ал.1 пр.2 и чл.55 ал.1 т.1 от НК, го осъдил на 1
година „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, както и на
наказание „глоба” в размер на 5 000 лв. С присъдата съдът оправдал подсъдимия по
първоначално предявеното му обвинение, за извършване на престъплението в периода от
месец април 2018г. до 17.09.2018г. включително. На осн. чл.59 ал.1 от НК, е приспаднато
времето през което подсъдимия бил задържан считано от 20.09.2018г. до 13.03.2019г.
Извършено е произнасяне по веществените доказателства, предметът и средствата на
престъплението. За разноските е извършено произнасяне по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК с
отделно определение, което не е обжалвано.
Недоволен от присъдата в осъдителната й част, останал защитникът на подсъдимия, който
я обжалва в срок с оплаквания за неправилност, необоснованост, незаконосъобразност и
иска отмяната й. В жалбата, която е почти бланкетна се сочи, че при разглеждането на
делото от първата инстанция били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, засегнали правото на защита на подсъдимия, а съдебният акт страдал от липса на
анализ на доказателствената съвкупност.
Окръжна Прокуратура - Хасково изпраща представител, който намира обжалваната
присъда за правилна и законосъобразна и иска да бъде потвърдена.
Пред настоящата инстанция подсъдимия нередовно призован не се явява, изпратената в
тази насока втора по ред съдебна поръчка до Р. А., за призоваването му / първата е върната
изпълнена но несвоевременно/, не е върната като изпълнена към датата на заседанието. В
заседанието пред настоящата инстанция се явява защитникът на подсъдимия, който посочва,
че осъществил контакт с доверителят си, последния знаел за датата на заседанието пред
въззивния съд но се намирал извън страната и бил в невъзможност да се яви, като не
възразявал делото да се гледа в отсъствието му. В пледоарията си защитникът на
подсъдимия поддържа изложените във въззивната жалба доводи, включително за
немотивираност на първоинстанционния съдебен акт, направени и в допълнителната му
молба с която алтернативно иска и намаляване на наказанието на подсъдимия, на 7 месеца „
лишаване от свобода“. В пледоарията се навеждат и доводи за недоказаност на повдигнатото
на подсъдимия обвинение и се иска последния да бъде оправдан, алтернативно наложеното
му наказание да бъде намалено, на 6 месеца „лишаване от свобода“.
2
Пред настоящата инстанция не са събирани и допускани, нови доказателства.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по
посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно намира, че жалбата е
основателна по изложените в нея съображения, за допуснати от първоинстанционният съд
съществени процесуални нарушения, засегнали правото на защита на подсъдимия, като
присъдата следва да бъде отменена без настоящата инстанция да разглежда делото по
същество, поради следното:
Съдебното производство пред РС - Ивайловград, е образувано по обвинителен акт на РП -
Ивайловград, изготвен по д.п. № 65/2018г. на РУ– Ивайловград и внесен в РС –
Ивайловград,на 26.03.2020г. С обвинителният акт, на подсъдимия П. Н., *******
гражданин, роден в с. Х. общ. Ш., живущ в Р. А., е повдигнато обвинение за престъплението
по чл.354 в ал.1 от НК, за което е признат за виновен и осъден с обжалваната присъда.
Съдебното производство пред първата инстанция /както разпоредителното заседание, така и
съдебното следствие/ е проведено в отсъствието на подсъдимия, като е прието наличието на
основанието по чл. 269 ал.3 т.2 от НПК – местоживеенето на подсъдимия в страната е
неизвестно и след щателно издирване не е установено. За да достигне до този извод,
първоинстанционния съд приел, че подсъдимия не е намерен на посочения в списъка към
обвинителния акт адрес за призоваване, в *******. Действително изпратеното на
подсъдимия там съобщение по чл.247 б от НПК / сега чл.247 в от НПК/ с преписите на
обвинителен акт и разпореждане, е върнато с отбелязване, че на 12.09.2019г. бил изведен
през ГКПП - Гюешево. Съдът извършил проверка в местата за лишаване от свобода и
следствени арести, където подсъдимия не бил установен и поискал обявяването му за ОДИ с
цел задържането му и довеждането му в съдебно заседание. С телеграма №
26110/03.11.2020г. на ГДНП подсъдимия бил обявен за ОДИ, което не дало резултат. От
постъпилата справка на ОД МВР - Хасково за задграничните му пътувания е установено, че
подсъдимия напуснал страната на 13.09.2019 г. през ГКПП -Гюешево. При тези
обстоятелства е даден ход на делото в отсъствието на подсъдимия. Същевременно като пред
първата инстанция, така и на досъдебното производство е установено, че след като с
постановление от 13.03.2019 г. на прокурор при РП – Ивайловград, подсъдимия бил
освободен от ареста на осн. чл. 63 ал.4 от НПК, където бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ и след освобождаването му с постановлението не му е взета друга
мярка за неотклонение или процесуална принуда / л.215 т.5 д.п./, той бил настанен ******
със заповед № 272з- 842/13.03.2019г. на началник група „Миграция“ при ОД МВР -Хасково.
Със заповед № 272з- 841 от същата дата 13.03.2019г. и на същия орган, на подсъдимия била
наложена и ПАМ по Закона за чужденците - „Връщане до страна на произход, страна на
транзитно преминаване или трета страна“ и на 13.09.2019г. бил изведен от Р. България, през
цитирания по-горе ГКПП. Това било сторено въпреки воденото против подсъдимия в
страната ни наказателно производство за престъплението по чл.354 в ал.1 от НК, което не е
приключило и за което органите на разследването уведомили **** / л.181 т.4 д.п./. Пак на
досъдебното производство в което подсъдимия участвал лично, бил установен и адресът му
3
в ******.
При тези обстоятелства, които били известни както на прокурора, така и на
първоинстанционният съд и след като подсъдимия бил изведен чрез ПАМ от страната ни, а
не се поставил сам в невъзможността да участва във воденото против него наказателно
производство и адресът му в чужбина е бил известен, съдът е следвало да го призове на
известният му адрес в чужбина, където да му изпрати за връчване препис от обвинителният
акт и разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание, по реда на
Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 1959г. на
Съвета на Европа, ратифицирана от страната ни и Р. А. Едва след изпълнение на посоченото
и в зависимост от изходът му, е следвало да се прецени дали са налице предпоставките за
разглеждане на делото в отсъствието на подсъдимия, които са евентуално по чл. 269 ал.3 т.4
от НПК, а не приетите от първата инстанция доколкото е било ясно, че подсъдимият е извън
страната и така обявеното му ОДИ в страната е било безпредметно, понеже предвид
изложеното не е могло да е друго, освен безрезултатно. Обстоятелството, че повдигнатото
на подсъдимия обвинение не е за тежко престъпление по смисъла на чл.93 ал.1 т.7 от НК и
нормата на чл.269 ал.1 от НПК предвижда, че в такива случаи присъствието на лицето не е
задължително, не освобождава съдът от задължението да положи необходимите усилия за
уведомяването и призоваването на лицето, за участие в наказателното производство, което
в случая не е сторено. По този начин подсъдимият е лишен от правото както да научи за
какво престъпление е обвинен и предаден на съд с обвинителният акт, така от правото на
лично участие в наказателното производство пред първата инстанция, от възможността за
лична защита, правото на обяснения, последна дума, участие в събирането на
доказателствата, което по същността си е и нарушение на правото на справедлив процес по
чл.6 от КЗПЧОС. Порокът не е саниран с участието на упълномощен защитник, доколкото в
първото заседание адвокатът заявил, че няма връзка с доверителят си, а след това макар да
получавал книжата отнасящи се за подсъдимия и присъствал в съдебното заседание, не е
питан в тази насока. Изложеното представлява допуснато от първоинстанционният съд
съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.1
от НПК, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и правото му на
защита, което не може да бъде отстранено от въззивната инстанция за пръв път. Освен
посоченото нарушение, е допуснато и друго което е по чл. 348 ал.3 т.2 от НПК, засегнало
мотивите на обжалваната присъда, които са лаконични до степен, че на практика
представляват липса на мотиви. Това е така защото в мотивите към присъдата,
първоинстанционият съд в нарушение на чл.305 ал.3 от НПК не извършил анализ на
доказателствената съвкупност, а декларативно приел, че доказателствата установяващи
престъпното поведение на подсъдимия са достатъчно категорични и непротиворечиви.
Действително втората инстанция по наказателни дела е такава и по същество, но не може от
нея за пръв път да се излагат мотиви касаещи първоинстанционната присъда, при първото
разглеждане на делото по въззивен ред, като в този смисъл е и чл.335 ал.3 от НПК.
Последното е така защото би довело до нарушаване правата на страните, които следва да
разберат въз основа на кои доказателства първоинстанционният съдът е извел правните си
4
изводи, а това в случая от мотивите към първоинстанционната присъда, е неясно. Предвид
изложеното обжалваната присъда следва да бъде отменена, а делото върнато за ново
разглеждане на първоинстанционния съд от друг състав, от фазата на разпоредителното
заседание.
Водим от горното и на осн. чл.334 т.1, вр. чл.335 ал.2,вр. чл.348 ал.3 т. 1 и т.2 от НПК,
съдът,

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260000 от 21.01.2021г., постановена по НОХД № 11 / 2020г. по описа
на Районен съд- Ивайловград.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Ивайловград, за ново разглеждане от друг състав, от
фазата на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5