Решение по дело №119/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл.215, ал.1, изр. първо от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на В. Г. К., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], против Заповед № 122/25.03.2024 г. на Кмета на [община].

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорваната заповед, като издадена в противоречие с материалноправни разпоредби, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и поради немотивираност и се иска нейната отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателя В. Г. К., редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител адв. К., който поддържа жалбата. Излага съображения за незаконосъобразност на оспорваната заповед и моли същата да се отмени. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата - Кмета на [община], редовно призован, не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище от юрисконсулт И. Д. (без приложено по делото пълномощно) се излагат съображения за законосъобразност на оспорваната заповед и се прави искане жалбата срещу нея да се отхвърли.

Смолянският административен съд като прецени събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на съдебен контрол е Заповед № 122/25.03.2024 г. на Кмета на [община], с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Пристройка при външна стълбищна площадка“ на сграда в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 51319.503.688 по КК на [населено място], с административен адрес: [улица] [населено място], изпълнен от В. Г. К.. Със заповедта е определен едномесечен срок от влизането й в сила за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, като в същия срок извършителят на строежа го премахне, извози строителните отпадъци на определен терен от Кмета на община Н. и възстанови терена във вида, съществувал преди извършване на незаконното строителство, като при неспазване на срока за доброволно изпълнение да се извърши принудително премахване на незаконния строеж от О. Н. за сметка на извършителя.

Видно е от приложения на л. 22-23 от делото Констативен акт № 2 от 01.08.2023 г., че работна група, съставена от служители на [община], е извършила проверка в отсъствието на жалбоподателя на строеж: „Пристройка при външна стълбищна площадка“, намиращ се в [населено място], кв. 117, УПИ ІІІ-971. Посочено е в констативния акт, че имотът и строежът са собственост на жалбоподателя В. Г. К., както и че той е негов възложител и строител. В констативния акт е посочено, че няма одобрен проект, няма съгласуване с контролни органи, няма протокол за откриване на строителна площадка и протокол за откриване на строителна линия и ниво, както и че не е представено разрешение за строеж. В констативният акт се сочи като изпълнение на строежа: Пристройка при външна стълбищна площадка на сграда с идент. 51319.503.688.1. Иззидано е пространството над стълбищната площадка. Направена е външна мазилка. Монтирана е ПВЦ дограма - врата и прозорци. Направен е покрив със завършващо покритие от керемиди. Височината на изпълнения строеж е 2,70 м от котата на стълб. площадка. Под стълб. площадка е иззидана и има монтирани врати. Констативният акт съдържа окомерна скица на разположението на строежа. Посочени са в констативния акт като установени нарушения – без издадено РС, без съставен протокол за откриване на стр. площадка и определяне на линия и ниво и нарушени разпоредби: чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Екземпляр от констативният акт е връчен на 03.08.2023 г. на жалбоподателя В. К..

Видно е от приложения на л. 20 от делото Констативен акт № 5 от 27.11.2024 г., че работна група, съставена от служители на О. Н. е извършила проверка в отсъствието на жалбоподателя на строеж: „Пристройка при външна стълбищна площадка“, намиращ се в [населено място], административен адрес: [улица], кв. 117, УПИ ІІІ-971. Посочено е в констативния акт, че имотът и строежът са собственост на жалбоподателя В. Г. К., както и че той е негов възложител и строител. В констативния акт е посочено, че действащият подробен устройствен план е одобрен със заповед № РД-23 от 12.01.1987 г. на Окръжен народен съвет не предвижда по плана за регулация и застрояване основно застрояване и допълващо застрояване. Посочено е, че проверявания строеж не съответства на предвижданията и не съответства на предвижданията на чл. 157, ал. 1, 2 и 4, 148, ал. 1 от ЗУТ, и са допуснати следните нарушения: без съставени протоколи за откриване на стр. площадка и определяне на стр. линия и ниво, липсват стр. книжа. Без издадено разрешение за строеж. Екземпляр от констативният акт е връчен на 04.12.2023 г. на жалбоподателя.

Въз основа на цитираните Констативен акт № 2/01.08.2023 г. и Констативен акт № 5/27.11.2024 г. кметът на О. Н. е издал оспорваната Заповед № 122/25.03.2024 г., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Пристройка при външна стълбищна площадка“ на сграда в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 51319.503.688 по КК на [населено място], с административен адрес: [улица] [населено място], изпълнен от В. Г. К.. Със заповедта е определен едномесечен срок от влизането й в сила за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, като в същия срок извършителят на строежа го премахне, извози строителните отпадъци на определен терен от Кмета на община Н. и възстанови терена във вида, съществувал преди извършване на незаконното строителство, като при неспазване на срока за доброволно изпълнение да се извърши принудително премахване на незаконния строеж от О. Н. за сметка на извършителя. Посочено е в заповедта, че при проверка, извършена от служители при [община], са съставени: констативен акт №2/01.08.2023г. по чл.224а от ЗУТ и констативен акт №5/27.11.2023г. по чл.225а от ЗУТ, с които е установен незаконен строеж: „Пристройка при външна стълбищна площадка“ на сграда, изпълнен в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 51319.503.688 по КК на [населено място], с административен адрес: [улица] [населено място]. Посочено е, че от събраните по образуваната преписка документи се установява следното: Строежът е изпълнен в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 51319.503.688 КК на [населено място], строеж „Пристройка при външна стълбищна площадка“ е с размери - височина - 2,70 м. от котата на стълбищната площадка, ширина - 1,00м., дължина - 2,30м. Външното стълбище е с поставена PVC дограма, обособено като пристройка. Постройката е с външна мазилка. Посочено е в оспорваната заповед, че видно от съставените констативен акт №2/01.08.2023 г. по чл.224а от ЗУТ и констативен акт № 5/27.11.2023 г. по чл.225а от ЗУТ и събраните доказателства по преписката за незаконния строеж се установи, че строеж: „Пристройка при външно стълбищна площадка“ в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 51319.503.688 по КК на [населено място] е изпълнен без необходимите строителни книжа, като са нарушени предвижданията на чл.148 и чл.157 от ЗУТ. Посочено е, че безспорно е установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл. 225а от ЗУТ.

Заповед № 122/25.03.2024 г. на Кмета на [община], е съобщена на жалбоподателя лично на 29.03.2024 г., видно от приложеното на л. 26 от делото известие за доставяне, като жалбата срещу заповедта, е подадена директно пред Административен съд - гр. [област] на 09.04.2024 г.

Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел В. В. Г., че 80-те години, след 80-та година (точно коя година не може да каже), е построена къщата на жалбоподателя. Входът е откъм главната улица, отстрани по тупика, малка уличка и в ляво се влиза през кабинка, която е стълбище, затворено помещение. Това е входа на къщата. Това е част от сградата. Заедно са построени. Откакто свидетелят се помни, оттам се влизало. По тази стълба е правено само подобрение - кабинката била тенекиена, а сега е направена с ПВЦ-дограма, но винаги си е бил входа оттам. От този вход се влиза и за първия етаж, и за втория етаж, и за третия етаж, за цялата къща. Къщата е строена поне три, четири, пет години.

Установява се от заключението на вещото лице инж. Щ. по назначената съдебно-техническа експертиза (поддържано от вещото лице в съдебно заседание), че урбанизиран поземлен имот с идентификатор 51319.503.688, с НТП Ниско застрояване (до 10 т), с площ 256 кв.м е идентичен с имот с пл. № 971, попадащ в парцел ІІІ-971, квартал 117 по действащия ПУП на [населено място], утвърден със Заповед №РД-23/12.01.1987г. Вещото лице инж. Щ. сочи, че на приложената скица 1 към заключението върху извадка от кадастралната карта, на която е отразен имот с идентификатор 51319.503.688 (черен контур) е пренесла имот пл. № 971 (в черен контур) и УПИ ІІІ-971, кв.117 по действащия план на [населено място], утвърден със Заповед № РД-23 от 12.01.1987г. сочи, че имот с пл. № 971 по ПУП от 1987 г. е идентичен в по-голямата си част с имот с пл. № 996, участващ в парцел ІІІ-996,997,998, кв.95 по предходния план, утвърден със Заповед № 35/ 29.04.1974 г. Разликата се явява в югоизточната част на двата имота. Вещото лице инж. Щ. сочи, че на скица № 2 върху извадка от регулационния план на [населено място], одобрен със Заповед № РД-23 от 12.01.1987г. на ОНС [област], е нанесла имот пл. № 996, който участва в образуването на парцел ІІІ-996,997,998, кв.95 по предходния план на [населено място] от 1974г. На скица 2 имот с пл. № 966 по плана от 1974 г. е повдигнат в зелен контур, а имот с пл. № 971 в черен контур. Сочи се от вещото лице, че УПИ ІІІ-971, квартал 117 по действащия ПУП е идентичен с парцел ІІІ-996,997,998, кв.95 (в зелено на скица 2) по предходния план на [населено място] от 1974 г. Вещото лице сочи, че е издадено строително разрешение № 47/07.04.1982 г. за строеж на жилищна сграда (изба и етаж) върху 84 кв.м в парцел ІІІ-996,997,998, кв.95 на Г. Й. К.. Издаденото строително разрешение е по данни на действалия план към 1982 г., а именно плана, утвърден със Заповед № 35/29.04.1974 г. Действащият регулационен план на [населено място] е утвърден със Заповед № РД-23 от 12.01.1987г. Вещото лице сочи, че в УПИ ІІІ-971, кв.117 е нанесена кадастрално триетажна жилищна сграда, ведно с външното стълбище, разположено на западната фасада на сградата. На скица 2 външното стълбище е повдигнато във виолетов цвят. В кадастралната карта, утвърдена със Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г. на АГКК не е отразено външното стълбище на триетажната жилищна сграда 51319.503.688.1, застроена площ 89 кв.м. Сочи се от вещото лице, че през 2008 г. от О. Н. е издадено удостоверение по чл.202 от ЗУТ, съгласно което в УПИ ІІІ-971,972, кв.117 има застроена триетажна жилищна сграда със застроена площ 87кв.м със части: етаж първи, етаж втори и трети, които могат да се ползват самостоятелно и отговарят на одобрен инвестиционен проект.

Вещото лице инж. Щ. сочи, че съгласно Заповед №122 от 25.03.2024г. на О. Н. следва да бъде премахнат незаконен строеж: „Пристройка при външна стълбищна площадка“ с параметри - височина 2,70м от котата на стълбищната площадка, ширина - 1,00м , дължина 2,30м“. Според констативен акт №2 от 01.08.20023г. и констативен акт №5 от 27.11.2023г. на комисията от [община], незаконното строителство третира ограждащите зидове, изпълнени върху площадката на външното стълбище. Вещото лице сочи, че при огледа се установило, че от западния вход на жилищната сграда е изпълнено външно стълбище от стоманобетон, с покритие от гранитогрес, с широчина 1,00 м, състоящо се от стълбищно рамо от 9 броя стъпала и стълбищна площадка с размери в план 1,50м/2,30м. Височина на площадката мерена от нивото на терена - 1,55м. Над стълбищната площадка, на височина 2,60м от нея, на външната стена на жилищната сграда е изпълнена стоманобетонна козирка с размери в план 1,50м/2,30м и дебелина 10см. Върху козирката има покритие от керемиди. Върху стоманобетонната подова плоча на стълбищната площадка от запад, север и юг е изпълнена тухлена зидария с дебелина 12см. На северната и западната стена са направени прозоречни отвори с размери съответно 1,65м/1,90м и 1,00/1,90м с монтирана ПВЦ дограма. Между прозорците и стоманобетонна козирка отново има тухлен зид с височина 0,20 м. На южната фасада има монтирана врата от ПВЦ с размери 0,80м/2,00м. На изток се намира входа на сградата, през който се влиза за вътрешното стълбище. С така изпълненото строителство се обособява входно предверие, към жилищната сграда. Вещото лице сочи, че отвън, върху тухлената зидария е положена топлоизолация, мазилка и боядисване. Вътре също е изпълнена мазилка и боядисване. Сочи, че по смисъла на ЗУТ „обект е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър“. Според вещото лице с изпълнените оградни стени на външната стълбищна площадка, се обособява самостоятелно помещение - входно предверие на жилищната сграда. „Входното преддверие на многофамилна жилищна сграда се проектира като част от стълбището или като самостоятелно обособено помещение, свързано с него“, съгласно Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Според вещото лице входното предверие няма самостоятелно функционално предназначение, защото е свързано със стълбището на жилищната сграда и през него се осъществява подхода към жилищната сграда.

С оглед установеното от фактическа страна и след като извърши проверка на оспорения административен акт съобразно чл.168 от АПК, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна (адресат на оспорваната заповед), в законоустановения 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, поради което е процесуално допустима.

По съществото й, съдът взе предвид следното:

Оспорваната заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, за строеж пета категория, какъвто е процесния строеж.

Заповедта е издадена при спазване на установената за нея писмена форма. ЗУТ не въвежда особени правила за съдържанието на заповедта, поради което са приложими общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59, ал. 2 от АПК.

При издаване на заповедта са спазени разписаните в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена въз основа на 2 бр. констативни актове, съставени на 01.08.2023 г. и на 27.11.2023 г. от компетентните длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ, като екземпляри от констативните актове са връчени лично на жалбоподателя.

Административният орган обаче не е спазил и общото правило по чл. 35 от АПК за изясняване на релевантните за случая факти и обстоятелства, като служебно не е събрал всички относими доказателства във връзка с правомощието по чл. 36 от АПК. Органът не е събрал доказателства за времето на изграждане на посочения в заповедта строеж и не е извършил преценка приложими ли са разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР към ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.). Заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, приложима съгласно препращащата норма на чл. 219 от ЗУТ. В мотивната част на заповедта са посочени параметри на строежа, които не се съдържат в констативните актове, въз основа на които е издадена. Наредено е премахване на пристройка към външна стълбищна площадка на сграда в поземлен имот с идентификатор 51319.503.688 по кадастралната карта на [населено място], без да е уточнено коя е тази сграда. Установява се от заключението на вещото лице, че това не е пристройка като самостоятелен обект, а е подход за входа на жилищната сграда, а липсата на точно идентифициране на строежа - предмет на премахване в заповедта прави същата незаконосъобразна.

Разпореденият за премахване обект представлява строеж според легалната дефиниция на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Установява се от заключението на вещото лице, че от западния вход на жилищната сграда е изпълнено външно стълбище от стоманобетон, с покритие от гранитогрес, с широчина 1,00 м, състоящо се от стълбищно рамо от 9 броя стъпала и стълбищна площадка с размери в план 1,50м/2,30м. Височина на площадката мерена от нивото на терена - 1,55м. Над стълбищната площадка, на височина 2,60м от нея, на външната стена на жилищната сграда е изпълнена стоманобетонна козирка с размери в план 1,50м/2,30м и дебелина 10см. Върху козирката има покритие от керемиди. Върху стоманобетонната подова плоча на стълбищната площадка от запад, север и юг е изпълнена тухлена зидария с дебелина 12см. На северната и западната стена са направени прозоречни отвори с размери съответно 1,65м/1,90м и 1,00/1,90м с монтирана ПВЦ дограма. Между прозорците и стоманобетонна козирка отново има тухлен зид с височина 0,20 м. На южната фасада има монтирана врата от ПВЦ с размери 0,80м/2,00м. На изток се намира входа на сградата, през който се влиза за вътрешното стълбище. С така изпълненото строителство се обособява входно предверие, към жилищната сграда. Според вещото лице входното предверие няма самостоятелно функционално предназначение, защото е свързано със стълбището на жилищната сграда и през него се осъществява подхода към жилищната сграда. Според вещото лице, процесния строеж е законен, същият е нанесен в плана на О. Н. като сграда и стълбите от плана от 1987 г. Представено е удостоверение по чл.202 от 2008 г., което съгласно издаденото разрешение за строеж за жилищната сграда, към която е тази стълбищна площадка, е посочена като стълбище. Че процесното стълбище в този си вид като вход на жилищна сграда съществува от построяването на обекта, се установява от приложените по делото писмени доказателства - нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 176, том І, рег. № 1521, дело № 1777 от 2008 г. на нотариус с рег. № 184 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - района на Районен съд - гр. [община], от заключението на вещото лице и от показанията на разпитания по делото свидетел В. В. Г..

По изложените съображения, съдът намира оспорената заповед за незаконосъобразна, поради което същата следва да се отмени.

При този изход на делото и с оглед своевременно направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по производството в общ размер на 1560 лв., от които: 1250 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, 10 лв. внесена държавна такса за разглеждане на делото и 300 лв. внесен депозит за вещо лице.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Смолянският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 122/25.03.2024 г. на Кмета на [община].

ОСЪЖДА [община], представлявана от Б. К. - Кмет, да заплати на В. Г. К., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], разноски по делото в размер на 1560 лв. (хиляда петстотин и шестдесет лева).

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на [държава] в 14-дневен срок от съобщението на страните.