Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
28.06.2022 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
административен |
Съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
02.06. |
Година |
2022 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Павлина Петрова |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Ангел
Момчилов |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
92 |
по
описа за |
2022 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
АПК във вр. с чл. 124, ал. 1 във вр.
с чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител.
Депозирана е жалба от К.Г.Л. от ***, с ЕГН **********, против Заповед № 121/24.02.2022 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
гр. София, с която на
основание чл. 107, ал. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител е прекратено
служебното правоотношение с жалбоподателя.
Счита, че оспорената заповед е
неправилна, немотивирана, издадена в противоречие със закона и при съществени
нарушения на процесуалните правила.
Излага съображения, че при провеждането
на процедурата по оценяването на жалбоподателя, оценяващият е допуснал
съществени нарушения, като не са зачетени целите, визирани в чл. 1, ал. 2 от
Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в
държавната администрация.
Твърди, че в случая е налице съществено
разминаване между отразяването на резултатите от междинната среща и годишната
оценка на Л. В тази връзка сочи, че по време на междинната среща, проведена с
жалбоподателя било е констатирано извършване на дейността в съответствие с
целите и индивидуалния работен план, като му е била поставена оценка 3
„Изпълнението напълно отговаря на изискванията“, която се давала когато
оценяваният едновременно: а) е изпълнил всички задължения на нивото на
изискванията за обем, качество и срокове; б) е показал по всички компетентности
знания, умения и поведение, отговарящи на изискванията в приложение № 1. След
това, на проведената заключителната среща между оценяващия ръководител и К.Г.,
на последния била поставена оценка 4 „Изпълнението отговаря не напълно на
изискванията“, която се поставяла на служител, който едновременно: а) е
изпълнил преобладаващата част от задълженията си на нивото на изискванията за
обем, качество и срокове, а за останалата част отклонението от изискванията е
несъществено; б) е показал за преобладаващата част от компетентностите знания,
умения и поведение, отговарящи на изискванията, посочени в приложение № 1, а за
останалата част отклонението от изискванията е несъществено. В последствие
контролиращият ръководител, незнайно поради какви причини и без да изпълни
законовите си задължения, бил променил оценката на жалбоподателя на 5
„Неприемливо изпълнение“, която се поставяла на служител, който едновременно:
а) не е изпълнил преобладаващата част от задълженията си на нивото на
изискванията за обем, качество и срокове; б) е показал за преобладаващата част
от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на
изискванията в приложение № 1.
Въвежда довод, че въпреки задължението
си да запознае служителя с оценката и мотивите за нея, контролиращият
ръководител не само не бил запознал жалбоподателя, но и когато е бил попитан от
последния, при подписване на формуляра, дали оценката му продължава да е 4, бил
заявил: „да 4- ри е“, при което не го уведомил, че я променя на 5.
Сочи, че в случая не без значение било и
обстоятелството, че контролиращият ръководил заемал тази длъжност от м. *** ***
г., т.е. нямало как да има обективна възможност за лично и пряко наблюдение
върху работата на К.Л. през целия период, подлежащ на атестиране, поради което
и нямало как да се приеме, че оценката му за целия атестационен период е
обективна.
Твърди, че уволнението било тенденциозно
и целенасочено, тъй като целяло отстраняването му от работа. Поставянето на
оценка 5 „Неприемливо изпълнение“ и отстраняването му от длъжност било по
политически причини, с цел овакантяване на заеманата от жалбоподателя длъжност,
за да бъде назначено друго, удобно за ръководството лице.
Моли съда да постанови решение, с което
да отмени Заповед № 121/24.02.2022 г., издадена
от изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, с която
на основание чл. 107, ал. 2 и чл. 108 от
Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с К.Г.Л. – ***
в ОД на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Кърджали, отдел „***“. Претендира
присъждането на деловодни разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят лично
и чрез адв. Д.Д., поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. Представя писмена защита, в която са
развити подробни съображения в подкрепа на твърденията си за
незаконосъобразност на оспорения акт. Въвежда допълнително доводи, че в нарушения
на чл. 14 и чл. 18 от НУРОИСДА, поставената от контролиращия ръководител
годишна оценка за изпълнението на длъжността, послужила като основание за
издаване на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, не
отразявала изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности,
както и че същата не е извършена безпристрастно и компетентно въз основа на
обективно установими факти и обстоятелства.
Ответникът по жалбата – Изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“ – гр. София, чрез юрисконсулт К. М., оспорва
жалбата. Излага съображения, че в случая не са допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в незапознаване на оценявания служител с попълнения от
контролиращия ръководител формуляр за оценка. На следващо място въвежда доводи,
че всички оценки за изпълнението, поставени от оценяващия ръководител на
жалбоподателя в предходните години, са били „изпълнението отговаря не напълно
на изискванията“ и се базирали на преки наблюдения на прекия ръководител, като
по така поставените оценки жалбоподателят не е имал каквито и да е възражения.
Моли съда да отхвърли оспорването и присъди юрисконсултско
възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
К.Г.Л. е бил
назначен на длъжност „***“ в Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ –
гр. Кърджали, считано от 03.11.2014 г., със Заповед № 787/31.10.2014 г. на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“/л.
79/, при условията на чл. 15 от ЗДСл, до завръщане на титуляра.
Заповедта е връчена на служителя на посочената дата, за което същия е положил
подписа си.
Със Заповед №
507/13.10.2017 г./л. 55/ на
изпълнителния директора на ДФ „Земеделие“, считано от 14.10.2017 г., К.Г.Л. е
бил преназначен на длъжност „***“ в отдел „***“ в Областна дирекция – Кърджали
на ДФ „Земеделие“, по заместване, до завръщане на титуляра,
като считано от 08.02.2018 г., със Заповед № 57/07.02.2018 г. /л. 49/ на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, жалбоподателя е бил
преназначен на същата длъжност в същото административно звено, но по заместване
на друг държавен служител, отсъстващ от работа поради дългосрочен законоустановен отпуск.
С последно
утвърдената длъжностна характеристика за заеманата длъжност /л. 25-л. 27/ К.Л. е бил запознат на
08.04.2020 г., удостоверено с подпис на служителя. Съгласно изискванията на
характеристиката преките задължения на Л. се изразяват в извършване на проверки
на място по съответните схеми, съгласно Правилника за дейността на дирекция
„***“, в съответствие с инструкциите и планира работата си по изготвения
график, изготвяне на контролен лист за проверка на място, уведомяване кандидата
за проверката на място в съответствие със специфичните изисквания по различните
схеми, въвеждане резултатите от проверката на място в Информационната система,
попълване на административни данни в контролния лист и други, подробно изброени
в раздел V от длъжностната характеристика.
Видно от формуляр
за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители, заемащи ръководни длъжности и експертни
длъжности с аналитични и/или контролни функции/л. 18/, на 28.01.2021 г. е
изготвен индивидуален работен план за периода от 01.01.2021
г. до 31.12.2021 г., съгласуван от оценяващия ръководител и оценявания служител
– К.Г.Л., в който са определени следните 6 цели: 1. Извършване на ПнМ по съответните схеми съгласно Правилника за дейността
на отдел „***“, в съответствие с инструкциите; 2. Планиране на работата в
съответствие с изготвения график и вземане на решения, касаещи изпълнението на
възложените задачи; 3. Следене и запознаване с измененията на приложимите
нормативни актове по съответните схеми и мерки и прилагането им в процеса на
работа; 4. Изпълнение на поставените задачи. Работа в екип; 5. Опазване на
поверената техника; 6. Спазването на Етичния кодекс на ДФ „Земеделие“. Посочен
е съответния период за изпълнението на поставените цели, както и съответните
изисквания/критерии за тяхното изпълнение, а именно: за цел № 1 – Правилник за
дейността на отдел „***“; за цел № 2 – Времеви график; за цел № 3 – Наредби и
правилници, които касаят работата на отдела; цел № 4 – Компетентно и отговорно
изпълнение на индивидуалните цели по начин, който подпомага общите; за цел № 5
– Правилник за експлоатация на техничката; цел № 5 – Етичен кодек на ДФ
„Земеделие“.
Отразена е
проведена междинна среща на 23.07.2019 г./л.
19/. В коментара на оценяващия ръководител е посочено, че изпълнението
отговаря на изискванията, заложени в индивидуалния работен план. Провеждането
на междинната среща е удостоверено с подписите на оценяващия ръководител и
оценявания.
На К.Г.Л. е
поставена е годишна оценка за изпълнението на длъжността за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. - „Изпълнението отговаря не
напълно на изискванията“/л. 20/. Във
формуляра са изложени мотивите на оценяващия ръководител за определената
годишна оценка на изпълнението, като е посочено следното: „Необходимо е
по-задълбочено познаване на вътрешните правила и процедури за работа, както и
стриктното им и правилно прилагане. Необходим е контрол по отношение на
качеството и сроковете. Трудно се справя самостоятелно с поставените задачи.
Нуждае се от помощ и напътствания. Допуска елементарни грешки при изпълнението
на поставените задачи, вътрешни правила и процедури“.
Оценката е
предоставена на служителя за запознаване, който без възражения е подписал
формуляра на 27.01.2022 г.
На 04.02.2022 г.
контролиращия ръководител е поставил оценка за изпълнението на длъжността
„Неприемливо изпълнение“/л. 20, стр. 2/.
Като мотиви за поставяне на същата в графа „Коментар на контролиращия
ръководител“ е посочено, че не може да планира работата в съответствие с
изготвения график, изпитва сериозни проблеми при изпълнение на поставените
задачи, не работи равностойно в екип, както и че не познава добре правилника за
дейността на отдел ***.
На горепосочената
дата оценяващият ръководител и оценявания служител са се запознали с
окончателната годишна оценка за изпълнението на длъжността, удостоверено с техните
подписи.
Предвид така
поставената годишната оценка на К.Г.Л., директорът на Областна дирекция –
Кърджали на ДФ „Земеделие“ е изготвил докладна записка с изх. № 05-2-090181 от
16.02.2022 г./л. 15/, адресирана до
изпълнителния директора на ДФ „Земеделие“, в която са изложени мотивите за
поставената от оценяващия ръководител оценка „Изпълнението отговаря не напълно
на изискванията“. Посочено е, че след допълнително поискано мнение от началника
на отдел ***, така поставената оценка е променена от контролиращия ръководител
на „Неприемливо изпълнение“, за която окончателна годишна оценка в докладната
също са изложени мотиви. Отправено е предложение да бъде прекратено служебното
правоотношение с К.Г.Л. – *** в отдел *** в Областна дирекция на Държавен фонд
„Земеделие“ – гр. Кърджали.
Със Заповед №
121/24.02.2022 год./л. 12а/, издадена
от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на основание чл. 107, ал. 2 и чл.
108 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с К.Г.Л.
– *** в отдел „***“ в Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. Кърджали.
По делото е
разпитан в качеството си на свидетел В.В.К. –
директор на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ гр. Кърджали към датата на
прекратяване на служебното правоотношение със жалбоподателя, който в качеството
си на контролиращ ръководител на Л. е поставил окончателната годишна оценка за
изпълнение на длъжността. Свидетелят твърди, че е заел длъжността директор в
началото на месец *** *** г., като преди това е заемал длъжността *** в отдел „***“.
Сочи, че при запознаване на служителя с поставената му окончателна годишна
оценка, формуляра в тази част бил надлежно попълнен. На зададените от съда
уточняващи въпроси относно причините довели до поставяне на оценка „Неприемливо
изпълнение“, св. К. заявява, че поискал допълнително мнение от оценяващия
ръководител (началник на отдел ***), като същото било предоставено устно и било
„отрицателно“ по отношение на оценявания служител. Уточнява, че през 2013 г.
бил предложил да бъдат прекратени трудовите правоотношения с К.Л., той като
същият показвал ниски резултати.
Твърди, че имало
оплаквания от работата на Л. от трети лица, които обаче не били материализирани
в жалба, а били заявени устно пред него. Излага съображения, че при проверка на
бенефициент, жалбоподателят бил си позволил да представи служебна техника
(фотоапарат) на бенефициента, в нарушение на правилата на Фонда, което
установил от направените снимки. Относно въведените във формуляра мотиви, че
служителят не познава правилника за дейността на отдел „***“, свидетелят сочи,
че от 50 възложени проверки на Л., почти половината от тях били върнати за
доработка от главния експерт на проверката. В тази връзка твърди, че горното
обстоятелство бил констатирал от устни съобщения от началника на отдел „***“.
При така установената по делото
фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената на основание чл.
168, ал.1 от АПК във вр.
с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на акта/връчена
на адресата й на 25.02.2022 г., а жалбата срещу акта е постъпила в канцеларията
на съда на 11.03.2022 г./ и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана
по същество се явява основателна, респ. оспорената заповед е незаконосъобразна.
Заповедта е издадена от
компетентен орган - Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, който е орган по
назначаването на държавните служители в администрацията на фонда съгласно
разпоредбата на чл. 20, т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските
производители.
Оспореният акт е издаден в
изискуемата от закона писмена форма и
съдържа реквизитите, предвидени в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, а именно
посочени са правното основание за прекратяване - чл. 107, ал. 2 от ЗДСл,
дължимите обезщетения съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗДСл за неизползван платен
отпуск за 2022 г., в размер на 5 работни
дни, както и придобитият ранг - III младши ранг. Съдът приема, че заповедта съдържа фактическите и
правните основания за издаването й. Фактическото основание за издаване на
заповедта е получената най-ниска оценка за изпълнението на длъжността за 2021 г., в каквато връзка са и изложените
мотиви, за което е приложено и основанието по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл.
Предмет на съдебен контрол е
процедурата за извършване на оценката на държавния служител и прилагане на
критериите за това, като условие за законосъобразността на акта, а конкретната
преценка на относимите към оценяването факти и
обстоятелства е в оперативната самостоятелност на административния орган, респ.
съдържанието на оценката и обективността й не са предмет на съдебен контрол.
Законосъобразността на
прекратяването на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл
предполага наличието на две предпоставки - получена най-ниска годишна оценка на
изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване.
Носител на доказателствената тежест за установяване
на посочените предпоставки, при оспорване на прекратяване на служебното
правоотношение пред съда, е издателят на оспорения акт.
Изискването за ежегодно
оценяване на държавния служител относно изпълнението на длъжността, която заема
е регламентирано с нормата на чл. 76, ал. 1 от ЗДСл. Оценяването на
изпълнението на длъжността се извършва: въз основа на постигането на
предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и
поставените задачи; показаните компетентности – ал. 5 на посочената норма.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от НУРОИСДА, оценяването на изпълнението на длъжността
обхваща периода от 1 януари до 31 декември на съответната година, като по
силата на чл. 8 от Наредбата процедурата по оценяването включва: 1. изготвяне и
съгласуване на индивидуален работен план; 2. провеждане на междинна среща; 3.
провеждане на заключителна среща и определяне на годишна оценка на
изпълнението.
Съдът намира за основателни,
въведените в жалбата и представената писмена защита, доводи за допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, опорочаващи поставената окончателна годишна оценка, послужила като
основание за прекратяване на служебното правоотношение. В тази връзка съдът
счита, че първоначално, при съставяне на индивидуалния работен план са налице
нарушения на законовите изисквания на чл. 76, ал. 6 от ЗДСл и чл. 9, ал. 3 от
НУРОИСДА, изразяващи се в определяне на цели за изпълнението, които оценявания
трябва да постигне през оценявания период, които не са конкретни и измерими по
обем, качество и срокове. В случая, заложените в индивидуалния работен план на
жалбоподателя цели представляват задължения по длъжностна характеристика/извършване
на проверки, планиране на работата, работа в екип, познания по относимата нормативна уредба и др./, които служителя следва
да изпълнява с оглед заемната от него длъжност и компетентности, необходими за
заемането на същата. Не са формулирани и конкретни изисквания/критерии за
изпълнението, като в тази графа от формуляра са посочени общо наредби и
правилници, касаещи работата на отдела, които по никакъв начин не позволят
оценяване компетентностите на служителя. С други думи, посочените в
индивидуалния работен план на жалбоподателя цели, не са в максимална степен
конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като
цяло и/или на административното звено и измерими по обем, качество и срокове,
каквото е изискването на посочените по-горе разпоредби. Визираните нарушения са
особено съществени и рефлектират върху крайната годишна оценка, доколкото
последната се основа на посочените в чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА показатели,
единия от които е именно степента на постигане на целите в работния план. В
този смисъл, обстоятелството, че в индивидуалния
работен план са посочени общи задължения, а не конкретни, постижими и измерими
по обем, качество и срокове цели, е довело до нарушение и на показателите за
оценка на изпълнението на длъжността по чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА. Съгласно
цитираната разпоредба, изпълнението на длъжностите от висшите държавни
служители, от служителите на ръководни длъжности и на експертни длъжности с
аналитични и/или контролни функции, каквато е и длъжността, която е изпълнявал
жалбоподателят, се оценява с годишна оценка въз основа на: 1. степента на
постигане на целите от индивидуалния работен план и 2. показаните
компетентности.
В настоящия случай, първата цел от индивидуалния работен план на Л. е
формулирана като: „Извършване на ПнМ по съответните
схеми съгласно правилника за дейността на отдел „***“, в съответствие с
инструкциите.“ Като критерий за изпълнението на тази цел е посочено: „Правилник
за дейността на Отдел „***“. Няма никаква връзка между целта, която е най-общо
формулирана, при липса на посочени
механизми, инструменти за постигането й и изискванията/критериите за
изпълнението й. Самият критерий за изпълнение по-скоро се явява цел на
служебните задължения, но по никакъв начин не може да изпълни ролята на
конкретен измерител на изпълнението във връзка с постигането на целта по т. 1. Аналогично
са формулирани и останалите пет цели в индивидуалния работен план, като
съответстващите им изисквания/критерии за оценка не обективират
конкретни измерители за обем извършена работа, срокове и особено качество. Така
например: цел № 2: „планиране на работата в съответствие с изготвения график и
вземане на решения, касаещи изпълнението на възложените задачи“, при критерий
за изпълнението – „времеви график“; цел № 3 - „ Следене и запознаване с
измененията на приложимите нормативни актове по съответните схеми и мерки и
прилагане им в процеса на работа“. Отново е налице обща формулировка и липса на
конкретизация. Ката изисквания/критерии за изпълнението на целта е посочено:
„Наредби и правилници, които касаят работата на отдела“. Идентично с
гореизложеното, така въведеният критерий не би могъл да изпълни изискването за количествен
и качествен измерител на изпълнението, а по-скоро е част от задълженията по
длъжностна характеристика; цел № 4: „Изпълнение на поставените задачи. Работа в
екип“, при въведен критерий за изпълнението – „Компетентно и отговорно
изпълнение на индивидуалните цели по начин, който да подпомага общи“.
Категорично, отново е налице липса на конкретно измерима цел и наличие на
обективен критерий за измерение на изпълнението; цел № 5: „Опазване на
поверената техника“, съответно критерий за изпълнение – „правилник за
експлоатация на техниката“; цел № 6: „Спазване на Етичния кодекс на ДФ
„Земеделие“, въведен критерий за изпълнението – „Етичен кодекс на ДФЗ“.
По изложените съображения,
настоящият състав намира, че въведените в индивидуалния работен план общи цели
не могат да изпълнят изискванията за съдържанието на индивидуалния работен план
на служителя. В случая, с оглед липсата на яснота на всички цели, както и това,
че за всяка една от целите на плана липсват критерии, които да съдържат
конкретни измерители на изпълнението, то е налице обективна невъзможност за
оценяване, което следва да отчита степента на постигане на целите от
индивидуалния работен план и показаните компетентности.
На следващо място, съдът
намира, че при изготвяне на годишната оценка за изпълнението на длъжността са
допуснати съществени нарушения както на процедурата по оценяване, така и на материалноправните изисквания. В тази връзка на 23.07.2021
г., в съответствие с изискванията на чл. 12 от НУРОИСДА, е проведена междинна
среща, като видно от приетия по делото формуляр за оценка, оценяващият
ръководител не е констатирал и не е посочил пропуски в работата на К.Л., поради
което в графата за коментар е вписал „изпълнението отговаря на изискванията
заложени в индивидуалния работен план“. Независимо от това, оценяващият ръководител е поставил
годишна оценка на Л. „изпълнението отговаря не напълно на изискванията“, за
което във формуляра е изложил следните мотиви: „Необходимо е по-задълбочено
познаване на вътрешните правила и процедури за работа, както и стриктното им и
правилно прилагане. Необходим е контрол по отношение на качеството и сроковете.
Трудно се справя самостоятелно с поставените задачи. Нуждае се от помощ и
напътствания. Допуска елементарни грешки при изпълнението на поставените
задачи, вътрешни правила и процедури“. Оценяващият ръководител не е посочил
никакви съображения в графата относно бъдещия потенциал за развитие на
служителя. Служителят/жалбоподателят/ не е депозирал възражения срещу така
поставената му годишна оценка, негативна с оглед направените по време на
междинната среща констатации за работата му, като при изпълнение на правомощията
си, дадени в чл. 21, ал. 2 от НУРОИСДА, контролиращият ръководител е коригирал
и променил годишната оценка на „неприемливо изпълнение“, като поставянето й е
мотивирано от оценяващия със следното: „Не може да планира работата в
съответствие с изготвения график. Изпитва сериозни проблеми при изпълнение на
поставените задачи. Не работи равностойно в екип. Не познава добре Правилника
за дейността на отдел ***“.
Годишната оценка
„неприемливо изпълнение“ се поставя при наличието на предвидените, в условията
на кумулативност, изисквания на чл. 16, т. 5, б. „а“
и „б“ от НУРОИСДА, а именно, когато оценяваният не е изпълнил преобладаващата
част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на
изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано
от обстоятелства, зависещи от служителя (б. „а“) и е показал за преобладаващата
част от компетентностите знания, умения и поведения, неотговарящи на
изискванията в Приложение № 1 (б. „б“). Видно от съдържанието на цитирания
по-горе коментар на контролиращия ръководител, с който е обосновано поставянето
на окончателната годишна оценка „неприемливо изпълнение“, липсва какъвто и да е
анализ по отношение на постигането, респ. непостигането на всяка една от
целите, заложени в индивидуалния работен план на служителя. До известна степен
би могло да се приеме, че мотивите на контролиращия ръководител са относими към изискването на чл. 16, т. 5 от НУРОИСДА,
обуславящо оценката „неприемливо изпълнение“, касаещо
показаните от служителя компетентности, но въведените от контролиращия
ръководител мотиви са твърде общи и бланкетни,
отличаващи се без каквато и да е конкретизация, а отделно от това те не засягат
всички компетентности, посочени в т. 3 на Приложение № 1 (към чл. 15, ал. 1 от
НУРОИСДА), респ. могат формално да бъдат отнесени само към 3 (Ориентация към
резултати; Работа в екип; Професионална компетентност) от посочените 7
компетентности. Изложеното обоснова извода, че изготвената оценка не отговаря
на изисквания на нормата на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл, респ. оценяването на
изпълнението на длъжността не е извършено безпристрастно и компетентно, въз
основа на обективно установими факти и обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл.
21, ал. 1 и ал. 2 от НУРОИСДА, контролиращия ръководител има право да изисква
допълнителна информация и мнения, да направи коментар и да потвърди поставената
оценка или да я промени с една оценка, като за последното следва да изложи и
съответните мотиви за това. Според съда съдържанието на направеният от
контролиращия ръководител коментар, с което същия е обосновал променената
годишна оценка, а именно лаконичните изводи за определени компетентности, демонстрирани
от служителя, не прави оценката мотивирана. Мотивите на контролиращия ръководител за
промяна на оценката на служителя с една степен по-ниска, на практика
преповтарят мотивите на оценяващия ръководител, поради което не става ясно как
при едни и същи обстоятелства, оценяващите определят две различни по степен
оценки. Още повече, че по делото липсват доказателства контролиращия
ръководител да е упражнил правомощието си да поиска допълнителна информация от
оценяващия ръководител или мнение на други служители за работата на оценявания.
В тази връзка, в докладната записка на директора на Областна дирекция на ДФ
„Земеделие“ гр. Кърджали, явяващ се контролиращ ръководител в процедурата по
оценяване на служителя Л., адресирана до изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие и съдържаща резултатите от проведената заключителна среща на
служителя, е отразено, че от началника на отдел *** е поискано допълнително
мнение, въз основа на което е определена и окончателната годишна оценка.
Доказателства за това, дали в действителност контролиращия ръководител е
поискал допълнително мнение от оценяващия ръководител и съответно дали такова е
дадено и то със съдържание, обуславящо промяна на оценката, по делото не са
представени, като дадените в тази връзка показания от свидетеля К., че мнението
е получено устно, съдът не кредитира, с оглед тяхната лаконичност
и голословност, респ. очевидната липса на каквато и да е документална
обоснованост на такова действие от страна на контролиращия ръководител. В тази
връзка настоящият състав отчете и обстоятелството, че свидетелят заявява, че не
е счел за нужно да изиска информация и съответно се запознае с оценките за
изпълнение на Л. за предходните периоди, както и изложените от него
неконкретизирани факти, за действия на жалбоподателя по „злепоставяне“ на
Фонда, описани като устни оплаквания от бенефициенти и „почивки“ по време на
проверки, т.е. отново неподкрепени от фактическа страна с веществени доказателствени средства.
С други думи, писмени
доказателства, от които да се направи обоснована преценка, че при изпълнението
на длъжността от служителя през спорния процесен
период преобладават пропуски и несъответствия по отношение на поставените цели
и задачи в работни условия, в каквато насока са свидетелските показанията на
контролиращия ръководител, не се съдържат в административната преписка, нито
пък са представени такива в хода на съдебното производство.
Следва да се отбележи, че
видно от съдържащите в преписката формуляри за оценка на изпълнението на
длъжността от К.Л. за 2019 г. и 2020 г./л.
23 – л. 24; л. 31 – л. 32/, както за периода от 01.01.2019
г. до 31.12.2019 г., така и за периода от 01.01.2020
г. до 31.12.2020 г. на жалбоподателя са
били поставени годишни оценки
„изпълнението напълно отговаря на изискванията“, като прави впечатление, че в
цитираните формуляри са били заложени абсолютно същите цели като тези
определени и във формуляра за 2021 г. (в случая общи задължения и
компетентности по длъжностна характеристика). Всичко това взето в съвкупност с обстоятелството,
че на междинната среща (на 23.07.2021 г.) не са констатирани пропуски и липсват
забележки по отношение на изпълнението на служебните задължения на служителя, обосновава
крайна неяснота и липса данни, на каква основа е прието, че за месеците след
междинната среща служителят е изгубил знания и компетентности (мотивите за
поставената годишна оценка), които е притежавал няколко предходни години, до
степен, обуславяща поставянето на крайно негативна годишна оценка. Изложеното
още веднъж аргументира извода, че изготвената оценка не отговаря на изисквания
на нормата на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл, тъй като не отразява безпристрастно и
обективно преценката за изпълнението на длъжността посредством установими факти и обстоятелства, което е в разрез с целите
на оценяването, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА.
По изложените съображения, съдът
намира, че оспорената Заповед № 121/24.02.2022 г., издадена от изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за
държавния служител е прекратено служебното правоотношение с К.Г.Л. – *** в отдел
„***“ в Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. Кърджали, се явява
незаконосъобразна като постановена при наличието на отменителните
основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, а именно при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон, поради което следва да бъде отменена.
При този изход на делото и
предвид надлежно въведеното искане в жалбата за присъждането на разноски, то на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на К.Г.Л. следва да бъдат присъдени
деловодни разноски за настоящето производство, произтичащи от заплатено
възнаграждение за адвокат. В тази връзка по делото са налични доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 780 лв., заплатено в брой
съгласно Договор за правна защита и съдействие от 10.03.2022 г./л. 3, стр. 2/, за което договорът служи
като разписка за платената сума. Заплатеното възнаграждение е над минималния
размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която норма за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Предвид
това и с оглед надлежно релевирано възражение за
прекомерност от страна на ответника, съдът отчитайки невисоката фактическата и
правна сложност на делото и обема на осъществените процесуални действия,
намира, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да редуцирани до минимално
предвидения в горецитираната разпоредба размер, а
именно на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 121/24.02.2022 г., издадена от
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, с която на основание чл.
107, ал. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител е прекратено служебното
правоотношение с К.Г.Л. – *** в отдел „***“ в Областна дирекция на ДФ
„Земеделие“ – гр. Кърджали, считано от 28.02.2022 г.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, със седалище:***, да
заплати на К.Г.Л. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, деловодни
разноски в размер на 500 лв.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез
Административен съд – Кърджали, в 14-дневен срок от съобщаването му.
Председател: