РЕШЕНИЕ
№ …
ГР. СОФИЯ, …….. . 2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-г СЪСТАВ, в публично
заседание на … през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА НАЙДЕНОВА
ГЮЛСЕВЕР САЛИ
при участието на секретаря Алина Тодорова като
разгледа докладваното от Татяна Д. Въззивно гражданско дело № 13849 по описа за
2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 256185 от 28.10.2019 г. на СРС по гр. д.
№ 58/2019 г. по описа на СРС, 65 състав са отхвърлени предявените обективно и
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД вр.
чл.86,ал.1 ЗЗД от „К.о.ф.“ ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано и управлявано от управителяИ.С.Б.действащ чрез
Адвокатско дружество „Л. И П.“, със съдебен адрес:*** чрез
упълномощения адвокат А.И. Л.срещу „А.Д.М.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано и управлявано от управителя И.Д.Д., ответникът ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от 10 808,27 лв. за дължимо възнаграждение по
договор за охрана за периода 01.12.2017
г. – 23.02.2018 г., от които
10 572,87 лева, представляваща главницата и 235,40 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 15.10.2018 год. до 02.01.2019 год. Ищецът е
осъден да заплати на ответника разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК в
размер на 1 810 лева.
В срокът по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба срещу
решението е подадена от ищеца „К.о.ф.“ ООД, който обжалва решението на СРС като
неправилно, необсновано и постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Твърди, че съобразно разпределената
доказателствена тежест, ищецът е успял в условията на пълно и главно доказване
да установи наличието на елементите от фактическия състав, който трябва да се
осъществи за да се ангажира отговорността на ответника, а именно сключения
договор за извършване на охранителна дейност и изпълнение на задълженията по
договора от страна на ищеца. Според жалбоподателя било ирелевантно дали
фактурите са осчетоводени и изводите на съда, че от нередовно воденото
счетоводство следва ненадлежно изпълнение по договора от страна на изпълнителя
биле неправилни. Твърди, че решението си съдът е постановил, въпреки неуспешно
проведеното доказване от страна на ответника за погасяване на дълга, респ. за
плащане на възнаграждението към изпълнителя. Моли съда да отмени обжалваното
решение, като постанови друго, с което изцяло да уважи претенциите на ищеца.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК е
подаден отговор на въззивната жалба от ответника „А.Д.М.“ ЕООД, с която
въззивната жалба се оспорва като недоказана и необоснована, а обжалваното
решение поддържа като правилно и законосъобразно. Оспорва възраженията на
ищеца, че е провел пълно и главно доказване на претенцията си, което да налага
уважаване на претенцията му срещу ответника. Оспорва като ирелевантно
коментираният предмет на дейност на дружеството – ответник от страна на ищеца. Счита,
че приетото и неоспорено от страна на ищеца заключение на съдебно –
счетоводната експертиза дава достатъчно аргументиран и обоснован извод за
липсата на изпълнение от страна на ищеца – изпълнител, както и за прието
изпълнение от страна на ответника – възложител. Кредитира показанията на
разпитания свидетел, които също са допринесли за крайния извод на съда в
постановеното от него решение. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да остави без уважение.
Претендира разноски.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 от ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „К.о.ф.“ ООД твърди да е бил в облигационни отношения с ответника „А.Д.М.“ ЕООД по договор за услуга – охрана, по който е престирал точно, а ответникът не е изпълнил задължението си да заплати уговореното възнаграждение за периода 01.12.2017 г. – 23.02.2018 г., както следва - за м. декември 2017 г. – сумата от 3734, 40 лева, за м. януари 2018 г. – 4140, 30 лева и за м. февруари 2018 г. – 2697, 30 лева. Твърди, че неколкократно е канил ответника да изпълни задълженията си, но той не е сторил това и е издадена фактура № **********/09.10.2018 г. за общата сума от 10572, 00 лева. Иска от съда да осъди ответника да заплати тази сума, както и лихва за забава за периода 15.10.2018 г. – 02.01.2019 г. в размер на 235, 40 лева.
Ответникът „А.Д.М.“ ЕООД оспорва иска, като твърди, че сключеният договор не е произвел действие между страните, а договор е сключен със собствениците на охраняваните обекти, които са заплащали на ищеца възнаграждение за охрана за процесния период.
Третите лица-помагачи на ответника не вземат становище по предявените искове.
Третите лица-помагачи на ответника Г.Ч.Д. и А.М.Е. твърдят, че „К.о.ф.“ ООД е осъществявала охрана на имоти в затворен комплекс "София Скай" през процесния период, но по възлагане от самите собственици, като между тях е била създадена вътрешна организация за събиране и разплащане с охранителната фирма. Оспорват да са възлагали на ответника „А.Д.М.“ ЕООД сключването на договор за охрана от тяхно име и/или за тяхна сметка, като твърдят дължимите от самите собственици суми по сключения устен договор за охрана да са плащани от тях точно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Отговорът на въззивната жалба също е подаден в срок и е допустим, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност съдът намира, че същото е частично правилно. Съображенията за това са следните.
Въззивният съд, като има предвид предмета /правата и задълженията/ на сключения между страните договор от 31.05.2017 год., намира, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД, като ищецът е възложител по него, а ответникът - изпълнител. Договорът за изработка е двустранен, възмезден и консенсуален, от който възникват права и задължения за всяка от страните. По тази причина изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Съгласно легалната дефиниция на договора в чл. 258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната – да плати възнаграждение. Изпълнителят е задължен за доброто качество на изработеното, ако работи със свой материал – чл. 261, ал. 2 ЗЗД. Той дължи на поръчващия един резултат /една завършена работа/.
С оглед специфичния предмет на договора, а именно извършване на охранителна дейност следва да се вземат предвид и спецификите на специалния нормативен акт, уреждащ частната охранителна дейност, а именно Закон за частната охранителна дейност.
За да се уважи искът по чл. 266, ал.1 ЗЗД, следва да се установи, че между страните е налице договор за изработка с договорения между страните предмет, както и че ищецът е изпълнил задължението си да ги достави и монтира на уговорения обект, която работа е била приета от ответника и е останала неплатена част от уговореното възнаграждение в претендирания размер. Ищецът основава претенцията си срещу ответното дружество на твърдението, че е налице неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на възнаграждението за възложените от ответника и извършени от ищеца услуги за охрана на имуществото, очертано по граници и обхват в сключения договор през процесния период. Следователно успешното провеждане на предявения иск предполага, на първо място, установяването на сключен с ответника договор с твърдяното съдържание, размера на договореното възнаграждение, както и че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, тъй като само в този случай изпълнителят би имал право на възнаграждение.
Първият спорен между страните момент е дали между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение. Първата отлика спрямо уредбата на договора за изработка по ЗЗД е с оглед формата на договора, като съгласно специалния ЗЧОД за договорите, свързани с осъществяване на охранителна дейност се предвижда писмена форма за действителност. Аргумент за това следва от разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗЧОД във връзка с чл.11, ал.1 от Наредба № 8121з-611 от 11 юни 2018 Г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от закона за частната охранителна дейност и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от закона за частната охранителна дейност, съгласно които се предвижда писмен договор за охрана на имуществото на физически и юридически лица. Представеният по делото договор, сключен на 31.05.2017 год. между ищеца, в качеството му на изпълнител и ответника, в качеството му на възложител съдържа всички необходими и задължителни реквизити за да се считат страните обвързани от уговорките в него. Видно от съдържанието на договора, страните са уговорили предмета на договора, правата и задълженията на всяка от страните, размер на възнаграждението и начин на плащането му, срок на договора и условията за продължаването му, респ. прекратяването и развалянето му, отговорността по договора и начина на уреждане на споровете, както и начина на осъществяване на по – нататъшната кореспонденция. Договорът е подписан и от страна на възложителя и от страна на изпълнителя. Отделно, ведно с разписания договор е представено и подписано споразумение между страните относно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на охраняваната територия, което е индикация за започнато изпълнение на сключения договор.
Предвид изложеното, съдът не споделя извода на първата инстанция относно липса на валидно възникнало отношение между страните.
Вторият спорен момент между страните е наличието на точно изпълнение на задълженията от страна на изпълнителя, което да обоснове задължение на възложителя да му заплати уговореното между тях възнаграждение. Въззивният съд намира следното.
Анализирайки събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, за съда няма съмнение, както се отбеляза и по – нагоре в решението, че страните са били обвързани с договор за изработка, по силата на който ответникът е възложил на ищеца да извършва охранителна дейност на територията на съответната част от обекта, описан в чл.1, ал.1 от Договора, а именно – северна зона от затворен жилищен комплекс „София Скай“, ул. ********, кв. Симеоново, общ. Витоша, гр. София. С договора за изработка изпълнителят се задължава да извърши съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци процесните услуги и да предаде работата на възложителя, а за изпълнителя - да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение без ДДС на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал.1, изр.1 ЗЗД. Договорът е двустранен и възмезден и всяка от страните може да иска пълно изпълнение от насрещната, само в случай, че от своя страна е изпълнила задължението си точно. В настоящия случай, претенцията на ищеца е именно за реално изпълнение на задължението на ответника, да заплати уговореното възнаграждение. Ответникът поддържа, че липсват убедителни писмени доказателства, обосноваващи основателността и размера на претендираните суми и така по същество ответникът оспорва, че ищецът е изпълнил своите задължения.
Такова доказване не е проведено от ищеца чрез ангажираните в настоящето производство писмени и гласни доказателства. Това обстоятелство не се установява и чрез съдебно-счетоводната експертиза, която установява, че дружеството – ищец е осчетоводил единствено фактура № **********/09.10.2018 г. и същата е включена в дневника за продажбите, намиращ се в дружеството. Според експертизата, при справка в дневниците за продажби на ТД – офис М., вещото лице е констатирало, че тази фактура е декларирана от ищеца в дневника за продажби за м. октомври 2018 г., като контрагент, обаче, е посочено юридическо лице различно от дружеството – ответник „А.Д.М.“ ЕООД с основание "услуга" и данъчна основа 600, 00 лева, т. е. счетоводството на ищеца по отношение на осчетоводяване на тази фактура е нередовно, тъй като е налице разлика между декларирани и осчетоводени документи. Установява се от заключението, че в счетоводството на ответника няма записи за доставчик „К.о.ф.“ ООД, съответно отразени получени фактури и извършени плащания в полза на този контрагент. Вещото лице сочи и че в дневниците за покупките на ответника, декларирани в НАП също не фигурира фактура № **********/09.10.2018 г. и никъде на фигурира контрагент „К.о.ф.“ ООД. В настоящия случай, съдът приема, че процесната фактура не установява правнорелевантния факт, че ищцовото дружество е извършило охрана на обект на ответника по договор за охрана за процесния период, а именно от м.12.2017 год. до м.02.2018 г. С оглед заключението на вещото лице по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че процесната фактура, на която ищецът основава вземането си, не е осчетоводена от страна на ответника и не е посочена в счетоводните регистри на същия. Изводът се подкрепя и от констатацията за нередовно водене на счетоводството от страна на дружеството – ищец. Единствено действията по приемане и осчетоводяване на процесната фактура биха представлявали недвусмислено признание на ответника за наличие на договорно правоотношение за процесния период, касаещ претенцията на ищеца, и доказващи съществуването на валидно задължение за сумата по фактурата. Доколкото вещото лице е заключило, че счетоводството на дружеството – ответник е редовно водено, както и че в същото не фигурира като контрагент дружеството – ищец, въззивният съд споделя изводът, че не е доказано по делото възложителя да е приел извършването на охранителни услуги. Съдът приема, че фактурите не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 178, ал. 1 ГПК, обективиращ изгодни за техния издател факти. В този смисъл притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че се съдържа удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като негов издател, но не и материална доказателствена сила. Поради тези правни съображения съдът не приема за установени обстоятелствата, удостоверени в процесната фактура.
В конкретиката на настоящото дело релевантно за приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е изричното изявление на възложителя, че счита извършената дейност за съобразена с договора, или такива конклудентни действия, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. В настоящия случай, не може да се обоснове наличието на такива конклудентни действия, доколкото по делото е представен и Констативен протокол от 23.02.2018 год., подписан и от двете страни, видно от текста на който „дейността по охраната на посочения по – горе обект се прекратява“, като липсва конкретизация на основанието, на което е прекратен договора, причините, довели до прекратяването му и отношенията между страните с оглед настъпилото прекратяване. Независимо от конкретните правни последици на прекратяването, не може да се приеме, че ответникът е осъществявал каквито и да е действия, които да индикират надлежно приемане на извършвана охранителна дейност от страна на ищеца – изпълнител.
Предвид гореизложеното, ищецът не е доказал в условията на пълно и главно доказване, че е надлежна страна по договора, което да породи правото му да получи уговореното в договора задължение.
С оглед приетия извод за неоснователност на главния иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД правилно е отхвърлен като неоснователен и акцесорният иск на „К.о.ф.“ ООД по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Поради изложените мотиви и предвид, че посоченото разминаване в изводите на съда не води до различно решение по същество на спора, настоящия състав намира, че решението, постановено от СРС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора на въззиваемата „А.Д.М.“ ЕООД следва да се присъдят направените в хода на делото разноски. Представен е в открито съдебно заседание на 03.04.2024 год. списък с разноски по реда на чл.80 от ГПК, както и документи, установяващи реално плащане, а именно – платежни нареждания едно за сумата от 1000 лева и едно за сумата от 560 лева, фактура, издадена от адвокатското дружество. В случая приложима е разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при която при материален интерес от 10 000 до 25 000 лева, възнаграждението се изчислява 1 300 лева + 9 % за горницата над 10 000 лева. При цена на иска 10 808,27 лева, адвокатското възнаграждение възлиза в размер на 1 372,74 лева, като съобразявайки продължителността на делото, броя на проведените открити съдебни заседания, фактическата и правната сложност на делото, осъществените от процесуалния представител на „А.Д.М.“ ЕООД действия и крайният изход на спора, съдът намира, че адвокатското възнаграждение на ответника следва да се уважи в пълния претендиран размер от 1 560 лева.
По
изложените мотиви, Софийският градски съд.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 256185 от 28.10.2019 г. на СРС по
гр. д. № 58/2019 г. по описа на СРС, 65 състав са отхвърлени предявените
обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.266,
ал.1 ЗЗД вр. чл.86,ал.1 ЗЗД от „К.о.ф.“ ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано и управлявано от управителяИ.С.Б.действащ
чрез Адвокатско дружество „Л. И П.“, със съдебен адрес:*** чрез упълномощения адвокат А.И. Л.срещу „А.Д.М.“ ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано и управлявано от управителя И.Д.Д.,
ответникът ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от 10 808,27 лв. за дължимо
възнаграждение по договор за охрана за
периода 01.12.2017 г. – 23.02.2018 г., от които 10 572,87 лева, представляваща главницата и 235,40 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.10.2018 год. до 02.01.2019 год.
ОСЪЖДА „К.о.ф.“ ООД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано и управлявано от управителяИ.С.Б.действащ
чрез Адвокатско дружество „Л. И П.“, със съдебен адрес:*** чрез упълномощения адвокат А.И. Л.да заплати на „А.Д.М.“ ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано и
управлявано от управителя И.Д.Д., сумата от 1 560 лева, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК,
представляваща направени разноски във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.