№ 361
гр. Сливен, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20212230102262 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която при условията на
обективно кумулативно съединяване са предявени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1
от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи сумите, за които
срещу него е издадена заповед по чл. 417 от ГПК по ЧГД № 3673/2020г. на
СлРС, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Твърди се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит,
като длъжникът е преустановил плащанията по договора считано от
25.05.2019 г. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем и ищцовото
дружество се снабдило със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу
длъжника.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи сумите по заповедното производство, като
се претендират и разноските по делото.
Назначеният от съда особен представител на ответника е представил
отговор на исковата молба, с който бланкетно оспорва нейната основателност.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се
представлява.
Ответната страна не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Назначеният на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. М.Р.
от АК-Сливен в писмена молба поддържа отговора.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Между ищцовото „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със
1
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” 52-54
и ответника Б. АС. В. е сключен на 18.06.2018г. договор за потребителски
кредит №**********, като ищцовата страна е изпълнила реално своите
задължения и е предоставила сумата по договора.
Ищцовото дружество е подало на 26.10.2020г. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против ответната страна за
дължимите суми по сключения между тях договор.
Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №260510/28.10.2020г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 3673/2020г. по описа на
СлРС за заплащане от страна на длъжника В. на кредитора „ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД на посочените в заявлението суми и направените по делото
разноски. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
В срока по чл.415 от ГПК заявителят по заповедното производство е
предявил настоящите положителни установителни искове. До момента
сумите по издадената срещу ответната страна заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК не са заплатени и същите съответстват на действителния
размер на задълженията.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства. На писмените доказателства и заключението на вещото лице
бе дадена вяра като допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани по
същество са изцяло основателни.
По делото е несъмнено установено, че между страните е сключен
валиден договор за потребителски кредит и ищцовото дружество-кредитор е
изпълнило своите задължения. Ответникът не е погасил чрез плащане в
пълен размер и в срок своите задължения.
Изискуемостта на дължимите и неплатените суми по договора за
потребителски кредит е настъпила, тъй като в случая банката заявител е
упражнила правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита, поради
неплатени вноски. Следва да се посочи, че към момента е настъпил и падежа
по договора.
В случая размерът на дължимите от ответника суми е безспорно
установен и същите съответстват на задълженията, за които е издадена
заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№3673/2020г. на СлРС. Не е
установено погасяване на вземанията чрез плащане.не са налице погасени по
давност вземания и няма неравноправни клаузи в договора между страните.
Предвид изложеното, исковете следва да се уважат изцяло, като се
признае за установена дължимостта от ответника на процесните суми.
По правилата на процеса следва на ищцовата страна да се присъдят
2
претендираните разноски по делото, които са в размер на 842,53 лева,
включващи заплатена държавна такса, възнаграждение за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение. За разноските по
заповедното производство вече има издаден изпълнителен лист и не следва да
се присъждат отново.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. АС. В. с ЕГН-********** от
гр.************************, представляван от назначения на основание
чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв.М.Р. от АК-Сливен ДЪЛЖИ на
„ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” 52-54 сумите, за които е
издадена заповед №260510/28.10.2020г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№3673/2020г. на СлРС.
ОСЪЖДА Б. АС. В. с ЕГН-********** от
гр.************************ ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Димитър
Хаджикоцев” 52-54 сумата 842,53 лева /осемстотин четиридесет и два лева и
53 стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3