Решение по дело №10278/2020 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 272

гр. Велико Търново, 3.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – град Велико Търново, втори касационен състав, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДИАНА КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ:              ЕВТИМ БАНЕВ

                                               ИВЕЛИНА ЯНЕВА

                                                                     

При секретаря Д.СТ.и с участието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Илиян Благоев, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 278/2020г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

               Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано е по касационна жалба, подадена от З.З.  чрез адв. Л.Б.  против Решение № 260150/16.9.2020г.постановено по НАХД  857/2020г по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление –НП №Б 20-0319-000241 от 26.5.2020г. издадено от Началник на РУ П. Тръмбеш, към ОД на МВР В. Търново, с което на касатора, за извършено от него административно нарушение на чл. 104 б,т.2 от ЗДвП на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Касаторът твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Според касатора първоинстанционният съд погрешно е анализирал събраните по делото доказателства, като е изопачил фактическата обстановка, давайки вяра на противоречивите, нелогични показания на свидетелите – полицейски служители, за което са били налице основания за отвод. Единият от същите е в тежък конфликт н касатора, което съответно лишава неговите показания от достоверност и непредубеденост. Соченото от свидетелите „демонстративно шофиране“ не представлява само по себе си легален термин, като в този случай това е   пребуксуване на колелата на МПС поради изкуствена пътна неревност т. нар. легнал полицай  след спиране на автомобила на знак „Стоп“. На следващо място  счита, че от събраните по делото доказателства не се установява да е нарушил разпоредбата на чл. 104б, ал. 2 от ЗДвП. Този текст не инкриминира т. нар. „демонстративно управление на МПС,а използване на пътя не по предназначението му . От административното обвинение не може да стане ясно за какви други цели касаторът е използвал пътищата отворени за обществено ползване.  Налице е и съществено нарушение на формалните изисквания по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, съгласно които в АУАН и НП следва да има точно описание на нарушението – спецификата на неговото извършване. Както е посочено по- горе,“демонстративно управление“ не може да се приеме за изчерпателно описание на извършеното нарушение. Не са посочени и точните нарушени материално – правни норми, така и санкционната такава. По тези съображения иска съдът да отмени изцяло обжалваното решение и постанови друго по съществото на спора, с което да отмени НП.  В съдебно заседание чрез ***.б.. поддържа така подадената касационна жалба. Счита, че текстът на закона не се припокрива с поведението на доверителя му, което е непредпазливо. Съгласно ЗАНН наказуеми са само умишлените нарушения каквото не е процесното. То следва да се подведе под норма за неправилна маневра , но не е налице хулиганско поведение от страна на доверителя му. Счита, че санкционната норма е толкова непрецизна, че същата трудно може да бъде изпълнена. Наложена е твърде тежка санкция.

 

Ответникът по касационната жалба – РУ Полски Тръмбеш при ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител, не ангажира становище по жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита за неоснователни твърденията, че съдът не е установил вярно фактическата обстановка. Намира, че съдът е събрал и анализирал всички необходими доказателства и в съответствие с тях е обосновал верен извода за съставомерност и доказаност на нарушението, поради което правилно е потвърдено НП. Предлага решението да бъде оставено в сила.

 

 

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство, а по същество е неоснователна.

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Предмет на настоящото производство е Решение № 260150/ 16.9.2020г.постановено по НАХД  857/2020г по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление –НП №Б 20-0319-000241 от 26.5.2020г. издадено от Началник на РУ П. Тръмбеш, към ОД на МВР В. Търново, с което на касатора, за извършено от него административно нарушение на чл. 104 б,т.2 от ЗДвП на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

 

Въз основа на наличните в делото доказателства се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. Установено е, че на 13.05.2020г. в 21,50 часа в гр. П. Тръмбеш, ,обл. В. Търново, на ул. „Черешово топче касаторът е управлява лек автомобил „Фолксваген „модел „Пасат „ с рег. № ВТ 9451 КВ, като е използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели, извън тези свързани с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Нарушението, представляващо извършване на демонстративни маневри , изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя , превъртане на предните моторни колела, поднасяне на задната част на автомобил по посока движението , първо на ляво, после и на дясно. За това нарушение е съставен АУАН № 217201 от Цветан Илиянов Гецов- мл. Автоконкрольор при РУ П. Тръмбеш в присъствието на св. Константин Георгиев Димов  на същата длъжност като актосъставителя АУАН е подписан от нарушителя без възражения, като такива не са постъпили и в тридневния законоустановен срок.  Освен това е съставена и докладна записка, стр. 8 от въззивното дело, от св. Гецов, която приповтаря горепосочената фактическа обстановка. Производството е приключило с издаването на НП, което е оспорено пред ВТРС в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.

Тази фактическа обстановка съдът е установил на база събраните в хода на административно- наказателното производство писмени доказателства и глесните такива – разпит на актосъставителя и  вписания в АУАН свидетел.  Съдът е нмарил тези показания  са логични, последователни и безпристрастни , разказват обстановката по извършеното нарушение и неговия извършител подробно с точно описание  както на мястото, така и на времето на извършването, за което са били непосредствени очевидци. Съдът не е кредитира показанията на водените от касатора свидетели братята Тодорови, по следните две съображения. На първо място, същите не се явяват безпристрастни, доколкото са в близки отношения с нарушителя, за нарушението са узнали от него, което противоречи на показанията им , че са непосредствени свидетели. ВТРС правилно е съобразил, че след като същите не могат да опишат подробно механизма на поведението на касатора, мястото и времето на извършване на нарушението, то същите най- вероятно пресъздават фактическата обстановка по спомените на самия нарушител. От негова страна не са ангажирани никакви други доказателства,оборващи изложените и отразени от свидетелите- полицейски служители факти, като е намерил, че не са налице и основания за дискредитиране на заявеното, включително и досежно твърдението за наличие на предубеденост на единия от тях.

При така установеното от фактическа страна, съдът е направил извод за неоснователност на подадената жалба. Досежно формалната законосъобразност, ВТРС е намерил, че АУАН и НП отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Същите са издадени в законоустановените срокове и от лица, разполагащи с материална и териториална компетентност . Фактите, свързани с извършеното деяние и квалификацията на същото, като конкретен състав на административно нарушение са описани в изискуемата от закона пълнота. По отношение на тях няма празноти, които да внесат съмнение или неяснота относно възприетите от тях факти и тяхната правна квалификация. ВТРС е приел, че не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила ,които да са ограничили правото на защита на лицето. Съдът е приел, че извършеното от касатора деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП като АНО правилно е посочил и нарушената материална норма по чл. 104б, т.2 от ЗДвП  При определянето на административното наказание са взети предвид целите , визирани в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН- да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване, другите смегчаващи и отегчаващи обстоятелства, имотното състояние на нарушителя, а също и високата обществена опасност на деянието. Доколкото наказанието е абсолютно определено, то същото не подлежи на индивидуализация, поради което се явява законосъобразно. Съдът е изложил и подробни мотиви за липсата на основание за прилагане института за „маловажност „ по чл. 28 от ЗАНН.

С тези мотиви съдът е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление.

 

Постановеното от Районен съд – Велико Търново решение е правилно и законосъобразно, а така подадената касационна жалба изцяло неоснователна.

 

 

    При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. ВТРС е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по  всички наведени от касатора доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Доколкото АУАН се ползва с материална доказателствена сила, изцяло в тежест на касатора е било да обори фактите, установени в него чрез пълно доказване. Такова не е направено пред въззивната инстанция, напротив фактическите установявания в административно наказателното производство, правилно кредитирани от районния съд при постановяването на обжалваното решение.  Направените възражения с касационната жалба, че АНО не е установил целта на демонстративното управление на МПС не намират законова опора. Както се посочи по- горе в тежест на касатора е било да докаже, че се касае за обективни пречки, които са наложили  рязкото завъртане на колелата наляво и надясно при преминаване през „легнал полицай“,както и силното форсиране на двигателя. АНО е посочил, че се касае за  сух асфалт, с единствено препятствие, представляващо горепосоченото, което противно на твръденията на касатора следва да довдеде до намаление на скоростта, а не до форсиране на двигателя в опити за неговото заобикаляне. Именно тези факти формират неговия извод, че се касае за демонстративно управление, а не за обективна необходимост. По този начин е доказана и специалната цел- изпълване на пътя не по предназначение.

 

Настоящата инстанция намира, че решението си ВТРС е постановил при правилно приложение на материалния закон: Неоснователни и недоказани са останали възраженията на касатора, за недоказаност на деянието. В конкретния казус обаче правилно въззивната инстанция е приела за установено административното нарушение  въз основа на показанията на разпитаните свидетели – служители в РУ П. Тръмбеш при ОД на МВР – В. Търново. От позицията си на очевидци, възприели непосредствено действията на касатора, въпросните свидетели категорично са потвърдили начина му на шофиране:  поднасяне надясно и наляво на МПС  по посока на движението му, включително и чрез форсиране на двигателя му. Същият е създал опасност за останалите участници в движението, като се има предвид и късния час на извършеното нарушение. Цитираните показания на свидетелите са безпротиворечиви, дадени при липса на заинтересованост, при което правилно са били кредитирани от съда, при липса на оборващи ги доказателства. При така установените факти не може да бъде споделена тезата на нарушителя, че става въпрос за случайно деяние или за небрежно такова, които са ненаказуеми съгласно ЗАНН. Правилен е изводът, че става въпрос за умишлено и съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила в различни посоки.. Този начин на управление на МПС не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение по оживени улици в градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, включително на преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Съдът изцяло споделя доводите на въззивната инстанция и намира, че не следва да ги преповтаря и на основание чл. 221,ал.2 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН. .

Отново следва да се отбележи, че касаторът не е доказал предубеденост и основание за отвод на актосъставителя, като такива възражения не е направил нито при съставяне на АУАН, нито в тридневния законов срок за възражения. Доколкото се касае за неголям град, то логично е лицата да се познават , но този факт сам по себе си не може да аргументира недостоверност на показанията. В противоречие на твърдяното от страна на касатора, съдът е извършил обстойна преценка и на показанията на водените от касатора свидетели братя Тодорови, изложил е подробно защо не ги кредитира, констатирал е вярно наличното противоречие, че са научили за нарушението от водача, при твърдение, че са преки очевидци. 

 

Не могат да бъдат споделени и оплакванията, че касаторът е бил санкциониран за деяние, което не е обявено от закона за наказуемо. Действително понятието „опасно управление на МПС“ няма легална дефиниция в законодателството ни, като същевременно има всеизвестно общоупотребимо значение. В случая същото е използвано в АУАН и НП, придружено с подобна и ясна формулировка на конкретното поведение на водача и детайлно описание действията му при управлението на МПС. Поради това използването на горепосоченото понятие в АУАН НП и обжалваното съдебно решение не съставлява пречка за осъществяване защитата на нарушителя, а подробно описаните фактически действия на същия, сочат използване на пътя  не по неговото предназначение, деяние, което е обявено за наказуемо от закона. То осъществява фактическият състав на посочената в АУАН и НП законова норма на чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и са наложени съответните за извършеното нарушение наказания, в предвидения от закона абсолютен размер. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, която да обосновава прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона.

Правилно съдът се е позовал и на трайната практика на Административен съд досежно сходни казуси, като е цитирал същите точно в духа на самия закон. Съдът е посочил, че фактът, че наказанието е твърде тежко, не може да обоснове извод за  прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Напротив логически тълкуването е обратното, че след като законодателят е посочил такава голяма санкция в абсолютен размер, придружена с налагане на ПАМ – лишаване от право на управление за срок от 12 месеца, то той е намерил, че тези нарушения са с висока степен на обществена опасност, доколкото застрашават живота и здравето на останалите участници в движението.

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административният съд – В. Търново

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260150/16.9.2020г.постановено по НАХД  857/2020г по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление –НП №Б 20-0319-000241 от 26.5.2020г. издадено от Началник на РУ П. Тръмбеш, към ОД на МВР В. Търново, с което на З.С.З. *** , за извършено от него административно нарушение на чл. 104 б,т.2 от ЗДвП на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

 

            РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване.      

                                                                      

                                                                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

           

                                                                        

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

                                                             

 

                                                                                                        2.