МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА № 6, ПОСТАНОВЕНА НА 15,03,2018 ГОДИНА ПО Н.О.Х.Д. № 606 ПО ОПИСА НА С. РАЙОНЕН СЪД, III СЪСТАВ, ЗА 2017 ГОДИНА.

 

 

С. районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу В.П.Т. - роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, българско гражданство, неженен, осъждан, безработен, с основно образование и с ЕГН ********** за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

В обвинителния акт се сочи, че на 26.06.2017 г. около 21.00 ч. в с. Г., обл. С., на ул. "Х. Б." поде. е управлявал моторно превозно средство -лек автомобил „Пежо 106", без регистрационни табели с рама № VF31CCDZ251068975, който не е регистриран по надлежния ред, съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП /"По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места..."/ и Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, с което е извършил престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, както и че на 26.06.2017 г. около 21.00 ч. в с. Г., обл. С., на ул. "Х. Б." е управлявал моторно превозно средство-лек автомобил „Пежо 106", без регистрационни табели, без да има такова право /без да притежава съответно свидетелство за управление/, като деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, а именно с наказателно постановление № 15-0338-000126/17.04.2015 г., издадено от ОДМВР РУ- С. и влязло в сила на 25.11.2016 г, с което осъществил престъплението по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Описва се следната фактическа обстановка: на 26/27.06.2017 г. служителите на РУ-С., а именно свидетелите- В.Н. и А.Д. били на работа, нощна смяна за времето от 20.004. на 26.06.2017г. до 08.00 ч на 27.06.2017 г. Около 21.00 ч. полицаите се намирали на ул. „Х. Б." в с. Г., обл. С.. Спрели за проверка движещия се по същата улица в посока към центъра на селото лек автомобил „Пежо 106", без регистрационни табели. Н. и Д. поискали документите на водача, който не представил СУМПС. Установили самоличността му от представената лична карта, а именно обв. В.П.Т.. Полицаите направили справка в ОДЧ при РУ-С. и установили, че на обвиняемия не му е издавано СУМПС. Свидетелите транспортирали обв. В. Т. ***, където св. Н. му съставил АУАН. Управлявания от обв. Т. автомобил, а именно лек автомобил „Пежо 106" с № на рама VF31CCDZ251068975 бил регистриран в база Данни на МВР-КАТ „ПП" Регистрация на МПС с ДКН СО 04 87 АВ, като същата регистрация е прекратена на 04.11.2016 г. Съгласно Допълнителните разпоредби на ЗДвП, а именно :§ 6 т. 11 „Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства, а съгласно чл. 140, ал. 1 изр. 1 от ЗДвП - По пътищата отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства „моторните превозни средства и ремаркета, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената „Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ или областните дирекции на МВР /ОДМВР/ по постоянния адрес на собственика-за физическите лица, или по адреса на регистрация-за стопанските субекти", като според чл. 3, ал. 1 от същата Наредба-моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в 14-дневен срок от придобиване на собствеността или оформянето на вноса /постоянен или временен/ от съответния митнически орган. Не било изяснено чия собственост е лекия автомобил и по каква причина се намирал у обвиняемия. Въпреки това обв. Т. е управлявал автомобила без регистрация и без регистрационни номера. Установено било, че обв. В. Т. е неправоспособен водач. От приложеното към делото копие от НП № 15-0338- 000126/17.05.2015 г. год. /л.15/ е видно, че В. Т. е наказван по административен ред за нарушения по чл.150 от ЗДвП, т.е. за това, че е управлявал МПС без свидетелство за управление на МПС, като НП му е било връчено на 17.11.2016 год. и е влязло в сила на 25.11.2016 г.. С оглед на последното е видно, че обвиняемия В. Т. в едногодишния срок от наказването му отново е извършил такова деяние /престъплението по настоящето дело/.

Представителят на С. районна прокуратура, поддържа обвинението, срещу подсъдимия за визираното в обвинителния акт престъпление. Сочи, че по време на съдебното следствие е изяснена фактическата обстановка. Излага съображения, че фактическата обстановка в обвинителния акт се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и престъпленията за които е обвинен са доказани. Излага съображения по индивидуализацията на наказанието.

Защитникът подлага на анализ доказателствения материал, като излага съображения, че в хода на съдебното следствие е доказано, че подсъдимия не е шофирал, а се е опитал да приведе в движение колата и служителите на полицията погрешно са възприели фактическата обстановка, като става въпрос за нелепо стечение на обстоятелствата.

Подсъдимият не се признава за виновен. Поддържа казаното от защитника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от

 

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

В.П.Т. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, българско гражданство, неженен, осъждан, безработен, с основно образование и с ЕГН **********. Същият е пълнолетно наказателноотговорно лице. С лоши характеристични данни, със съдебна и криминалистична регистрация, осъждан, като са му налагани наказания „пробация", а със споразумение от 21.08.2014 г. и влязло в сила на 21.08.2014 г. по НОХД № 316/2014 г. на С. районен съд му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от ПЕТ месеца, изпълнението на което е отложено по чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години. Същият не е женен, няма ненавършили пълнолетие деца, без доходи и имущество. Многократно е наказван с административни наказания за административни нарушения по Закова за движение по пътищата. От приложеното към делото копие от НП № 15-0338- 000126/17.04.2015 г. е видно, че поде. е наказван по административен ред за нарушение по чл. 150 от , т.е. за това, че е управлявал МПС без свидетелство за управление на МПС, като НП му е било връчено на 17.11.2016 год. и е влязло в сила на 25.11.2016 г.

От разпита на свидетелите и събраните по делото писмени доказателства се установи, че свид. Я. - живущ *** и роднина на поде. притежава лек автомобил „Пежо 106", с рама № VF31CCDZ251068975, който видно от справката на л. 23-25 от ДП е с прекратена регистрация от 04.11.2016 г., като автомобила е оставен на съхранение в частен имот на посочения адрес. На 26,06,2017 г. бил изкарал автомобила от двора на улицата, тъй като му пречел и вечерта към 21 часа се опитал да го вкара обратно в двора, но автомобила не запалил. Помолил подсъдимия, който в този момент се намирал наблизо заедно със свид. Ц. да му помогнат да вкара автомобила в двора. Поде. бутал при вратата на шофьорското място, а сви. Ц. - отзад. Двигателя на автомобила запалил и поде. седнал на шофьорското място, Ц. се качил отпред при него и поде. с форсиране на двигателя потеглил по ул. „Х. Б." в посока центъра на с. Г., с намерение по пътя да обърне посоката на движение и да върне автомобила пред двора на свид. Я..

В същото време - 21 ч., служителите на РУ-С., а именно свидетелите В.Н. и А.Д. били на работа, нощна смяна за времето от 20.00 ч. на 26.06.2017 г. до 08.00 ч на 27.06.2017 г. и се намирали в с. Г., на същото място - ул. „Х. Б.", където били изпратени по сигнал за настъпило ПТП. Непосредствено и лично свид.  В.Н. и А.Д. възприели, че Т. *** в посока центъра на с. Г. автомобила „Пежо", без регистрационни табели, а с него се возел Ц.. Наложило се да спрат автомобила с включен светлинен и звуков сигнал за да извършат проверка. При проверката Т. не представил документи, поради което бил откаран заедно с автомобила в районното управление за проверка, при която се установила самоличността му. Т. дал обяснение, че се прибирал от гората, където бил на дърводобив и обяснил, че кара автомобила само в гората. В момента в който двамата полицаи видели автомобила, същите са категорично уверени, че автомобила се е движел, като е бил управляван от поде. който седял на шофьорското място.

Установи се от писмените доказателства, че към момента на проверката поде. не е бил правоспособен водач, като не е притежавал правоспособност за управление на каквото и да е МПС от която и да е категория. Установи се от писмените доказателства, че към момента на проверката не е било регистрирано, като е с прекратена регистрация от 04.11.2016 г.

В хода на съдебното следствие подсъдимият даде обяснения за това, че знае, че има условна присъда преди това и не е карал автомобила, а искал да помогне на вуйчо си - свид. Я. да я запали и да си я вкара вътре в двора, като не се съобразил, че може да извърша ново престъпление. Обяснява, че като бутали колата, той се качил да я запали, а вуйчо му се прибрал в двора, да отвори вратите на двора, и поде. да я вкара, като само искал да завърти колата и да я вкара в двора на вуйчо си.

Така описаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните непосредствено и прочетени в хода на съдебното следствие показания на свидетелите, както и от писмените доказателства и протоколите, събрани по делото. Съдът намира, че показанията на свидетелите логично последователно и правдиво описват случилото се, като описанието на събитията се потвърждава от обясненията на подсъдимия. Не се установяват противоречия между показанията на свидетелите, нито помежду им, нито съпоставени с обясненията на подсъдимия. Ето защо съдът намира, че правдиво и последователно всички доказателства в тяхната съвкупност установяват установеното по-горе от фактическа страна, като показанията на Я. и Ц., както и обясненията на подсъдимия допълват, а не опровергават така възприетата фактическа обстановка, доколкото и тримата посочени по горе сочат че поде. след като бутал колата се качил в нея и предприел действия по стартиране на двигателя и придвижване на автомобила на собствен ход.

 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Установи се, че подсъдимия В.П.Т. на 26.06.2017 г. около 21.00 ч. в с. Г., обл. С., на ул. "Х. Б." е управлявал моторно превозно средство -лек автомобил „Пежо 106", без регистрационни табели с рама № VF31CCDZ251068975, който не е регистриран по надлежния ред, съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП /"По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места..."/ и Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като така е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Установи се, че подсъдимия В.П.Т. на 26.06.2017 г. около 21.00 ч. в с. Г., обл. С., на ул. "Х. Б." е управлявал моторно превозно средство-лек автомобил „Пежо 106", без регистрационни табели, без да има такова право /без да притежава съответно свидетелство за управление/, като деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, а именно с наказателно постановление № 15-0338-000126/17.04.2015 г., издадено от ОДМВР РУ- С. и влязло в сила на 25.11.2016 г, като така е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

 

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА

1.  По отношение деянието по чл. 345, ал. 2 вр. ал.1 от НК се установи от събраните доказателства, че на посочените време и място подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние, като е управлявал моторно превозно средство -лек автомобил „Пежо 106", без регистрационни
табели с рама № VF31CCDZ251068975, който не е регистриран по надлежния ред, съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП /"По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места..."/ и Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Подсъдимият е осъществил управление на автомобила. Според Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на Пленума на ВС, съставляващо част от съдебната практика по въпроса, имащо задължителен за съдилищата характер, понятието "управление", употребено в чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство или бойната или специалната машина се намира в покой или в движение. Това тълкуване на понятието „управление" настоящият съдебен състав счита, че би могло и следва да бъде приложено и по отношение на изпълнителното деяние, визирано в текста на чл. 345 от НК. Това приложение обаче следва да е съответно, предвид спецификите от обективна страна на отделните транспортни престъпления и в частност на това по чл. 345 от НК. Последното се явява престъпление на просто извършване, т.е. за да бъде осъществен състава на престъпление не се изисква настъпването на някакъв престъпен резултат, т.е. липсва предвиждане на съставомерни последици. Моторно превозно средство е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. Поде. е осъществил изпълнителното деяние и то се е изразило в боравене от него с различни лостове за управление на МПС, в резултат на което са приведени в движение механизмите му и същото е придвижено в движение по път от общинската улична мрежа. Управляваният от поде. автомобил не е регистриран по надлежния ред, съгласно чл. 140, ал. 1 от /"По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места..."/ и Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като така е осъществил от обективна. Същият е с доказано прекратена регистрация към датата на престъплението. Деянието е осъществено на път отворен за обществено ползване. Деянието не съставлява формално осъществяващо признаците на предвидено в закона престъпление, не се характеризира с малозначителност и липса на общественоопасност, нито неговата обществена опасност е явно незначителна. Престъпленията по транспорта са с висока обществена опасност и засягат силнорегламентирани обществени отношения които широко рефлектират върху обществената сигурност. Същевременно е висока обществената опасност на дееца поради множеството извършени от него административни нарушения по ЗДП, както и поради миналата му съдимост за престъпления по транспорта.

2.  По отношение деянието по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК се установи от събраните доказателства, че на посочените време и място подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние, като е управлявал моторно превозно средство-лек автомобил „Пежо 106", без регистрационни
табели, без да има такова право /без да притежава съответно свидетелство за управление/, като деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, а именно с наказателно постановление № 15-0338-000126/17.04.2015 г., издадено от ОДМВР РУ- С. и влязло в сила
на 25.11.2016 г. Подсъдимият е осъществил управление на автомобила по изложените по – горе съображения. Подс. е осъществил изпълнителното деяние и то се е изразило в боравене от него с
различни лостове за управление на МПС, в резултат на което са приведени в движение механизмите му и същото е предвижено в движение по път от общинската улична мрежа. Към момента на осъщественото от поде. управление същият не е бил правоспособен водач. Същият е осъществил деянието в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, а именно с наказателно постановление № 15-0338-000126/17.04.2015 г., издадено от ОДМВР РУ- С. и влязло в сила на 25.11.2016 г. Деянието не съставлява формално осъществяващо признаците на предвидено в закона престъпление, не се характеризира с малозначителност и липса на общественоопасност, нито неговата обществена опасност е явно незначителна. Престъпленията по транспорта са с висока обществена опасност и засягат силнорегламентирани обществени отношения които широко рефлектират върху обществената сигурност. Същевременно е висока обществената опасност на дееца поради множеството извършени от него административни нарушения по ЗДП, както и поради миналата му съдимост за престъпления по транспорта.

 

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА

1.    По отношение деянието по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК се установи от събраните доказателства, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние, като е съзнавал обстоятелството, че привежда в движение по път от общинската улична мрежа МПС, което не е регистрирано. Поде. е извършил сложни телодвижения под контрола на съзнанието и изискващи сръчност и умения, като е знаел, че МПС не е регистрирано, т.к. не е имало рег. табели. Същевременно е целял именно това и целенасочено е осъществил деянието. От субективна страна обвиняемият действал при форма на вината- пряк умисъл - съзнавал е общественоопасният характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и искал тяхното настъпване. Подсъдимият съзнавал съставомерните признаци на деянието. Действията на поде. са сложни и викокоорганизирани телодвижения, насочени към постигането на престъпния резултат, от което се установяват признаците на прекия умисъл.

2.    По отношение деянието по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК се установи от събраните доказателства, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние, като е съзнавал обстоятелството, че привежда в движение по път от общинската улична мрежа МПС знаейки че не притежава съответно свидетелство за управление, както и знаейки, че е наказван по административен ред за същото деяние - управление на МПС без правоспособност. Поде. е съзнавал, че е наказан, като наказателно постановление № 15-0338-000126/17.04.2015 г., издадено от ОДМВР РУ- С.. Поде. е подписал и получил акта за установяване на адм. нарушение, поде. е подписал лично на 17.11.2016 г. и наказателното постановление, което е влязло в сила на 25.11.2016 г. като е знаел вида на наказанието и неговия срок. Въпреки това знание е целял именно това и целенасочено е осъществил деянието. От субективна страна обвиняемият действал при форма на вината- пряк умисъл - съзнавал е общественоопасният характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и искал тяхното настъпване. Подсъдимият съзнавал съставомерните признаци на деянието. Действията на поде. са сложни и викокоорганизирани телодвижения, насочени към постигането на престъпния резултат, от което се установяват признаците на прекия умисъл.

 

ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО

Съдът намира престъпния състав на деянието по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за осъществен, поради което следва да се ангажира наказателната отговорност на извършителя и да му се определи наказание.

При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия, съдът взема предвид разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което съдът следва да определи наказанието в рамките на предвидените размери. Като взе предвид липсата на смекчаващите и многобройните отегчаващите отговорността обстоятелства, намира, че следва да определи наказанието в неговия максимален размер, предвиден от закона, а именно глоба от 1000 лв.

Съдът намира престъпния състав на деянието по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за осъществен, поради което следва да се ангажира наказателната отговорност на извършителя и да му се определи наказание. При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия, съдът взема предвид разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което съдът следва да определи наказанието в рамките на предвидените размери. Като взе предвид смекчаващите и отговорността обстоятелства, намира, че следва да определи наказание в размер, предвиден от закона, а именно наказание "ЛИШАВАНЕ от свобода" за срок от ЕДНА ГОДИНА, което наказание на основание чл. 57, ал. 1 , т. 3 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ" режим, както и да му наложи кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лв.

 

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 23 НК

Съдът намира, че престъпленията за които по горе поде. бе признат за виновен и му бе определено наказание се намират в отношение на идеална съвкупност - с едно деяние са извършени няколко престъпления. Ето защо съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, следва да наложи най-тежкото от тях, като определи едно общо наказание, най тежкото измежду тях а именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок една година, което наказание да изтърпи на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС при първоначален „общ" режим. Към така определеното общо наказание не следва да се присъединява наказанието глоба. Така индивидуализираното наказание ще изпълни целите по чл. 36 НК.

 

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 68, АЛ. 1 НК

Съдът като взе предвид, че наложи наказание на подсъдимия «лишване от свобода», за срок от ЕДНА ГОДИНА, което да бъде изтърпяно при първоначален «ОБЩ» режим и като взе предвид, че на същият със споразумение от 21.08.2014 г. и влязло в сила на 21.08.2014 г. по НОХД № 316/2014 г. на С. районен съд е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от ПЕТ месеца, изпълнението на което е отложеното по чл. 66, ал. 1 НК, намира, че престъплението за което осъдения е признат за виновен по настоящото дело е извършено в изпитателния срок на наказанието, наложено му по НОХД № 316/2014 г. на С.ски районен съд, с оглед на което и на основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът следва да постанови осъденият да изтърпи ОТДЕЛНО и отложеното наказание "Лишаване от свобода" за срок от ПЕТ МЕСЕЦА, наложено му по НОХД № 316/2014 г. на С. районен съд. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС следва да се определи общ режим на изтърпяване на приведеното наказание.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ

Такива по делото не са направени.

 

ПО СЪОБРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТАТА

Защитата твърди, че е доказано, че подсъдимия не е шофирал, а се е опитал да приведе в движение колата и служителите на полицията погрешно са възприели фактическата обстановка, като става въпрос за нелепо стечение на обстоятелствата. Съдът както коментира по горе намери за доказано, че поде. е осъществил изпълнителното деяние „управление на МПС" и то се е изразило в боравене от него е различни лостове за управление на МПС, в резултат на което са приведени в движение механизмите му и същото е приведено в движение на собствен ход по път от общинската улична мрежа, като в случая не се касае за опит към това деяние, който не е съставомерен. По отношение твърдението че става въпрос за нелепо стечение на обстоятелствата, съдът намери, че действията на поде. са сложни и викокоорганизирани телодвижения, насочени към постигането на престъпния резултат, като не е налице стечение на обстоятелства вън от волята на подсъдимия. Деянието не съставлява формално деяние.

 

ПРИЧИНА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО са ниската правна култура и незачитането на установения правен ред в Р. България от страна на подсъдимите.

 

Воден от гореизложеното С. районен съд постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: