Р Е Ш
Е Н И Е № 146
гр. Бургас, 31 януари 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и трети януари, през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар С. А.
и с участието на прокурора ДАРИН ХРИСТОВ, изслуша докладваното от съдия
ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 2874/2019 г.
Производството е по
реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от „ ДИ ПЛАНА“ ЕООД, с ЕИК *********, гр.Царево,
представлявано от Н.М.Н., против решение № 125/ 21.10.2019г., постановено по
НАХД № 306/2019г. по описа на Районен съд Царево.
С решението е изменено
наказателно постановление № 16-002605/25.07.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Пловдив, с което на „ ДИ ПЛАНА“ ЕООД, с ЕИК *********, в качеството му на
работодател за нарушение на чл.152 от КТ, е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1500 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ, като размерът на
имуществената санкция е намален от 1500 /хиляда и петстотин/ лева на 1000
/хиляда/ лева.
Касаторът иска отмяна
на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил процесуалния и материалния закон.
В съдебно заседание,
представител на касатора не се явява.
Ответникът по касационната
жалба не изпраща представител.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр. Бургас намира, че решението на първоинстанционния съд,
следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е
допустима. Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с доказан интерес от
обжалването.
Наведените с нея
възражения са неоснователни.
Първоинстанционният
съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като е дал ход
на делото в съдебно заседание, проведено на 25.09.2019г., въпреки направено
искане от жалбоподателя за обратното, поради пътуване на последния извън
страната.
На първо място,
явяването на жалбоподателя в съдебно заседание, в производство по обжалване на
наказателно постановление, не е задължително по аргумент на чл.61, ал.2 от ЗАНН
и чл. 261, ал.1 във вр. с чл. 93, т.7 от НК. Поради това в случая е неприложима
разпоредбата на чл.271, ал.2, т.2 и 3 от НПК.
Не е приложима и
нормата на чл.269, ал.2 от НПК, както сочи касатора, защото тя предвижда
задължения за явяване на подсъдим в съдебно заседание при незадължително
присъствие, тогава когато това е разпоредено от съда. Такова разпореждане в случая липсва.
Съдът е дал ход на
делото при хипотезата на чл. 269, ал.3, т.4, б.“в“ от НПК, защото планираното
пътуване извън страната на законния представител на дружеството не представлява
уважителна причина по см. на закона.
За съдебното
заседание настоящият касатор е бил призован своевременно и не е съществувала
никаква обективна пречка за организиране на защитата по делото.
Изводът на първоинстанционния
съд, че не е допуснато съществено процесуално нарушение в производството и при
издаване на наказателното постановление, обуславящо неговата
незаконосъобразност, е направен в съответствие с материалния закон.
Разпоредбата на чл.
42, т.7 от ЗАНН не изисква посочване на категорията, към която принадлежи
свидетеля ( свидетел на нарушението, свидетел на установяване на последното или
на съставяне на акта).
От съществено
значение е това качество да може да бъде установено, за да е възможно извършване
на преценка гарантирани ли са правата на санкционираното лице при хипотезата на
чл.40, ал.3 от ЗАНН, а в случаите, в които има лица, присъствали при извършване
или установяване на нарушението- да
бъдат проверени фактите, въз основа на които е прието, че деянието осъществява
състав на нарушение.
В случая АУАН е
подписан от свидетеля Б.С.К., която е присъствала при извършване на проверката
на 8.07.2019г. в бара, стопанисван от дружеството- касатор.
Настоящият състав на
съда намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на
материалния закон, с оглед установените факти, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Затова и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр.
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 125/ 21.10.2019г.,
постановено по НАХД № 306/2019г. по описа на Районен съд Царево.
Решението не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: