Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260060
гр.Бургас, 14.08.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично
заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 2375 по
описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „***” ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № 25, чрез управителя – М.С., срещу Наказателно постановление № 503651-F539817/07.04.2020г., издадено от Сияна Димитрова – Директор
на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 96,
ал.10, вр. с чл. 96, ал. 1 ЗДДС, вр. с § 34 на ПЗР на ЗИД на ЗКПО (ДВ. Бр.
96/2019г.) и на основание чл.178 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Бланкетно се заявява, че в АУАН и НП
липсват фактическите и правни основания за издаване, без да се конкретизира в
какво точно се изразяват тези пороци. Твърди се, че липсва индивидуализация на
състава на нарушението. Под евентуалност се моли за квалифициране на деянието
като маловажно и прилагането на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован не изпраща представител.
За административнонаказващия орган, се
явява юрисконсулт Тодорова, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата.
Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено, като счита,
че при издаването на АУАН и НП са спазени всички законови изисквания. В
заключение моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на
разноски
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, като видно от разписката на л. 5 – НП е връчено
на представител на дружеството на 28.05.2020г., а жалбата срещу него е
депозирана на 04.06.2020г. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 17.02.2020г.
дружеството е подало в ТД на НАП заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 023912000633016
на основание чл. 96, ал.1 ЗДДС. По заявлението била извършена проверка от св. П.Д.
– ст. инспектор по приходите, в хода на която проверка се е установило, че в
един и същи търговски обект на адрес: гр. ***, ул. „***“ № 25, в без
стационарен обект, последователно дейност са развивали две юридически лица – за
периода от 19.05.2019г. до 23.06.2019г. – „***“ ООД с ЕИК: *********, което е
реализирало облагаем оборот в размер на 6791,00 лева и за периода от
24.06.2019г. до 04.08.2019г. „***” ООД с ЕИК: ***, което е реализирало облагаем
оборот в размер на 48809,00 лева.
Свидетелката
преценила, че двете дружества са „свързани лица“ по смисъла на § 1, т. 3 ДОПК,
тъй като М.С. е съдружник в „***“ ООД и съдружник и управител на „***” ООД, а Е.П.–
представляващ и съдружник в „***“ ООД за периода от 17.07.2019г. до
05.08.2019г. е бил нает по трудово правоотношение в „***” ООД. Отделно от това
свидетелката отчела, че двете дружества извършват еднородна дейност, при
ползване на едни и същи активи в един и същи търговски обект, а именно –
предлагат разходка с корабче и продажба на стоки в кораб тримаран „***“.
Св. Д. преценила,
че с оглед горните обстоятелства и на основание чл. 96, ал. 10 ЗДДС в
облагаемия оборот на „***” ООД следва се включи и оборота на свързаното лице - „***“
ООД, при което установила, че за 2019г. (периода от 19.05.2019г. до
04.08.2019г.) дружеството-жалбоподател е реализирало облагаем оборот от 55600
лева, поради което и е следвало на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС в седемдневен срок от изтичане на данъчния
период (последния месец от периода). Същевременно свидетелката съобразила, че
съгласно § 34 на ПЗР на ЗИД на ЗКПО (ДВ. Бр. 96/2019г.), вр. с чл. 96, ал. 1 ЗДДС, вр. с чл. 96, ал. 10 ЗДДС в конкретния случай дружеството е следвало да
изпълни задължението си в периода от 01.01.2020г. до 15.01.2020г., но не го е
направило, а е подало заявление за регистрация едва на 17.02.2020г.
С оглед горните
факти св. Д. преценила, че дружеството е извършило нарушение на чл. 96, ал.10,
вр. с чл. 96, ал. 1 ЗДДС, вр. с § 34 на ПЗР на ЗИД на ЗКПО (ДВ. Бр. 96/2019г.)
и на 28.02.2020г. съставила против него АУАН с № F539817, в който описала
горните факти, давайки им цитираната
правна квалификация. АУАН бил връчен на управителя С., който го подписал и
получил препис от него, без да направи възражения. В законоустановения срок по
чл. 44, ал. 1 ЗАНН управителят депозирал възражения (л.19), в които посочил, че
е студент и това му е попречило да входира документите в срок, както и че от
нарушението не са настъпили вреди за фиска.
Въз основа на съставения
акт на 07.04.2020г. било издадено и обжалваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, описана в АУАН. Административнонаказващият орган не
дал вяра на изложеното във възражението, а също счел, че
дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по чл. 96, ал.10, вр. с чл. 96,
ал. 1 ЗДДС, вр. с § 34 на ПЗР на ЗИД на ЗКПО (ДВ. Бр. 96/2019г.), поради което
и на основание чл. 178 ЗДДС му наложил
имуществена санкция в размер на 500 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, изложена в наказателното
постановление и в АУАН, като единствените му оплаквания се съсредоточават около
нарушения на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото
на л. 20 – Заповед № ЗЦУ - ОПР – 17/17.05.2018г.) в срока по чл. 34 от ЗАНН,
като противно на становището на жалбоподателя, съдът счита, че същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
„обвинен“ и срещу какво да се защитава. Не са допуснати нарушения на
процедурните правила. Актът е съставен в присъствието на управителя, който с
подписа си е удостоверил, че се е запознал със съдържанието му и е получил
препис от него. Фактическата обстановка в АУАН и НП е поднесена в ясен и
последователен вид, като всички съставомерни факти са описани по достатъчно
изчерпателен начин и са подведени под правилните правни норми.
По същество следва
да се посочи следното - в ДВ, бр. 96 от 06.12.2019 г. е обнародван Закон за
изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, с който
са направени изменения и допълнения в ЗДДС, касаещи задължителната регистрация
на данъчно задължените лица при последователно извършване на еднородна дейност
в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица,
действащи съгласувано. Направените изменения влизат в сила от 01.01.2020 г.,
като са създадени нови ал. 9, 10 и 11 към чл. 96 от ЗДДС и са направени
допълнения в ал. 1 и 5 към същата правна норма.
Съгласно чл. 96,
ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията
на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от
последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен
срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде
заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период
не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно
да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Съгласно чл. 96,
ал. 10 от ЗДДС при последователното извършване на еднородна дейност в един и
същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи
съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът,
реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в
съответния обект преди него, за период, не по-дълъг от последните 12
последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот,
реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната
дейност в обекта от това лице. Дейността се приема, че е еднородна, когато е
налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните
характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала,
търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите.
В § 1 от ДР на
ЗДДС е създадена нова т. 93, с която е дефинирано понятието „лица, действащи
съгласувано“ по смисъла на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС и съгласно дефиницията това
са лица, в управлението, контрола и/или капитала на които участват свързани по
§ 1, т. 3, букви „а“, „б“, „в“ и „л“ от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК) лица, или лица, от взаимоотношенията между които или
между всяко от тях и трето лице според съществуващата между тях икономическа,
организационна, семейна или друга обвързаност/свързаност може да се направи
извод, че действат съгласувано и между тях могат да се уговарят условия,
различни от обичайните.
В § 1, т. 3 от
Допълнителните разпоредби на ДОПК е дадена дефиниция на понятието „свързани
лица“. По смисъла на § 1, т. 3, б. „а“, „б“, „в“ и „л“ от ДР на ДОПК свързани
лица са:
„а) съпрузите,
роднините по права линия, по съребрена - до трета степен включително; и
роднините по сватовство - до втора степен включително, а за целите на чл. 123,
ал. 1, т. 2 - когато са включени в общо домакинство;
б) работодател и
работник;
в) съдружниците;
л) лицата, едното
от които е направило дарение на другото;“
Съгласно § 1, т.
41 от ДР на ЗДДС „търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение
(например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от
което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или
съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище
или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж,
мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно
средство, от което се извършват продажби.
Извършените
промени по отношение на задължителната регистрация по ЗДДС целят
предотвратяване на констатираната практиката по избягване на регистрация по
ЗДДС, съответно на облагането с данък върху добавената стойност на доставките
на стоки и/или услуги от данъчно задължени лица. Проявлението на тази практика
обичайно е чрез формална смяна на субекта, извършващ същата дейност в същия
търговски обект, преди достигане на прага на оборота за задължителна
регистрация по закона. Тези лица са юридически самостоятелни, но свързани под
една или друга форма и действат съгласувано. За предотвратяването на тази
практика нормата на чл. 96, ал. 10 ЗДДС предвижда специфично сумиране на оборотите
за формиране на облагаемия оборот за задължителна регистрация по ЗДДС на
данъчно задължените лица.
В конкретния
случай не се спори, а и от описаните по-горе факти става ясно, че дружествата „***”
ООД и „***“ ООД са развивали еднородна дейност, на един и същи търговски обект,
с едни и същи активи, както и че се касае именно за свързани лица, действащи
съгласувано, по смисъла на закона. Поради това и на основание чл. 96, ал. 10 ЗДДС – в облагаемия оборот на „***” ООД се включва и оборотът, реализиран в
обекта от „***“ ООД. Видно от представената от самото дружество-жалбоподател
справка (л.15) оборотите на двете дружества за 2019г. надхвърлят 50 000
лева, поради което и за жалбоподателят е възникнало задължение за регистрация
по ЗДДС по реда на чл. 96, ал. 1 ЗДДС.
С § 34 на ПЗР на
ЗИД на ЗКПО (https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=143150) е въведен преходен режим за данъчно задължените
лица, съгласно който лице, което към датата на влизането в сила на този закон
отговаря на условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 във връзка с
ал. 10 от ЗДДС, е длъжно да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от
влизането в сила на този закон, т.е. до 15.01.2020 г. (включително). Или казано
по друг начин – щом през 2019г. сумарно оборотите на дружествата „***“ ООД и на „***” ООД
са достигнали 50000 лева, то и към датата на влизане в сила на чл. 96,
ал. 10 ЗДДС жалбоподателят отговаря на условията за задължителна регистрация по
чл. 96, ал. 1 и е следвало до 15.01.2020г. да подаде заявление за регистрация
по ЗДДС. Това не е сторено, поради което и правилно е ангажирана отговорността
му на основание чл. 178 ЗДДС, предвиждащ, че данъчно задължено по този закон
лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за
прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с
глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.
Съдът
намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС
преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по
чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От
установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че
нарушението попада в категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да
не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно
чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс – "маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от
съответния вид. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието
е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния
вид. Същото е формално, като настъпването на вреди не е елемент от състава му,
поради което и само липсата на такива не може да обоснове приложението на чл.
28 ЗАНН. Това, че управителят е студент също самостоятелно не обуславя извод за
маловажност, доколкото задълженото лице е търговец и следва да организира
делата си по начин, позволяващ му да изпълнява задълженията си в срок.
Нормата на чл. 178 ЗДДС предвижда за конкретното
нарушение, извършено от юридическо лице или едноличен търговец „Имуществена
санкция” в размер от 500 до 5000 лв. По делото липсват доказателства, а дори и
твърдения от страна на АНО, за предишни нарушения от страна на дружеството,
поради което и правилно е била наложена „Имуществена санкция” в минималния
размер предвиден в закона.
Предвид всичко казано по-горе, съдът
счита, че правилно е била ангажирана отговорността на дружеството, като
наложената санкция е била правилно индивидуализирана, поради което и
наказателното постановление следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна
в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в
производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на
страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща
към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им.
В конкретния случай, с оглед изхода
на правния спор, разноски се дължат в полза на АНО, който е бил защитаван от
юрисконсулт и до приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за
присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в
полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна
препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно
който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност
и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното
възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 503651-F539817/07.04.2020г., издадено от
Сияна Димитрова – Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Бургас, с което
за нарушение на чл. 96, ал.10, вр. с чл. 96, ал. 1 ЗДДС, вр. с § 34 на ПЗР на
ЗИД на ЗКПО (ДВ. Бр. 96/2019г.) и на основание чл.178 от ЗДДС, на „***” ООД с
ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН „***”
ООД с ЕИК: *** да заплати в полза на НАП-София сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.