№ 131
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Ани З.а
Членове:Аделина И.а
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
в присъствието на прокурора Д. С. З.
като разгледа докладваното от Аделина И.а Въззивно частно наказателно
дело № 20231100600697 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.327 вр. чл.306 ал.3 вр.ал.1 т.1 НПК.
На 06.01.2023г., СРС 102-ри състав с определение по ЧНД № 11326/22г. е извършил
групиране на наложени на осъдения В. Г. М. наказания и е определил за изтърпяване едно
общо наказание, в размер на най-тежкото такова, а именно ЛСВ за срок от 1 година, като на
осн.чл.24 НК горното наказание е завишено с 4 месеца.
На осн. чл.59 НК и на осн. чл.25 ал.2 НК първостепенният съд е приспаднал от
определеното общо и увеличено по чл.24 НК наказание както времето на изтърпяване от
осъденото лице на МНО „Задържане под стража“ и фактическо задържане, така и
изтърпяната част от наказанията, обхванати от извършената кумулация.
Против определението е подадена въззивна частна жалба от адв.И.И., защитник на
осъдения М., като се атакува същото само и единствено в частта му относно приложението
на чл.24 НК. В тази вр. се излага аргумент за включени в съвкупността престъпления с
идентичен обект на престъпно посегателство, което по мнение на защитата е показател за
неизвършване на разнородна престъпна дейност, и аргумент за „достатъчност“ на
определеното общо наказание от 1 година ЛСВ, с оглед постигане целите на наказанието.
Отправено е искане за отмяна на определението на СРС в тази му част.
Депозираната частна жалба е процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в срока по чл.319 ал.1 НПК. Спазени са и
1
изискванията на процесуалния закон както за нейната форма и съдържание, така и за
движението й съгл.чл.321 НПК.
Атакуваното определение е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на
глава XXІ НПК.
Настоящият съд, след като обсъди доводите в процесната жалба, както и тези, изложени
от процесните страни в хода на съдебните прения, и след като в рамките на своите законови
правомощия провери изцяло правилността на атакуваното определение отбелязва следното:
Първостепенният съд е сезиран с предложение за групиране на наказания по изрично
конкретизирани от държавното обвинение дела, но въпреки това правилно е изискал
доказателства за всички осъждания на настоящия жалбоподател и е съобразил същите.На
база приобщените писмени доказателства е изграден правилен извод за наличие на
материалните предпоставки от фактическия състав на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК и е
допуснато групиране на наказанията, наложени на осъдения М. по НОХД с №№ 15925/21г.,
878/22г., 7074/22г., 7203/22г., 11871/22г. и 16068/22г. Съобразно датите на престъпленията,
предмет на разглеждане по горните дела, и съобразно датите на влизане в законна сила на
съдебните актове, се установява, че престъпленията по тези дела са извършени в условията
на реална съвкупност и подлежат на кумулация, като правилно е определено осъденият да
изтърпи едно общо наказание в размер на най-тежкото такова, а именно ЛСВ за срок от 1
година при първоначален строг режим. Т.е. СРС е приложил правилно материалния закон
В конкретния случай с депозираната въззивна жалба се атакува определението на
основния съд само и единствено в частта относно приложението на чл.24 НК, в резултат на
което определеното за изтърпяване общо най-тежко наказание за осъдения М. е увеличено с
4 месеца.Тук следва да се посочи, че горната норма не е императивна такава и приложението
на същата е предоставено изцяло на преценката на съответния решаващ съд при
съобразяване на конкретиката по делото. В случая участващият по делото прокурор е
направил изрично искане в този смисъл, като СРС въз основа на данните по делото и в
рамките на визираните от закона параметри е приел наличие на фактически данни,
предпоставящи увеличаване на определеното общо наказание.
В контекста на горното обаче мотивите на първостепенния съд се оценяват за
неправилни такива, доколкото същите се изразяват в наличие на хипотезата за надлежаване
без приложение на института на чл.24 НК, респ. аргументите са съсредоточени изцяло
относно практическия аспект, свързан със самото изтърпяване на наказанието, което е
недопустимо.
Досежно приложението на чл.24 НК следва да се вземат предвид множеството
осъждания на настоящия жалбоподател - всичките са за престъпления против
собствеността, т.е. за престъпления с идентичен обект на престъпно посегателство, което е
обективен признак за проявена престъпна упоритост.Наблюдава се крайно негативната
тенденция към извършване от страна на осъденото лице на тежки по своя интензитет
2
престъпления, въпреки нееднократното ефективно изтърпяване на наказания ЛСВ по
предходни осъждания.Т.е. налаганите на осъдения наказания не са постигнали търсения
превантивен и превъзпитателен ефект и целената личностнова промяна.При преценката за
допускане на увеличение на осн. чл.24 НК на определеното общо наказание следва да се
съобрази и високата степен на обществена опасност на престъпленията, включени в
кумулацията и високата обществена опасност на осъдения – престъпленията са тежки такива
по см. на чл.93 т.7 НК, а самият осъден В.М. реализира същите за кратки времеви периоди,
като преди това отново е осъществявал престъпления против собствеността и дори по някои
от тези предходни дела са му налагани наказания, по-високи по размер от определеното
общо наказание по настоящата кумулация. Въззивният съд също така подчертава и
обстоятелството, че в случая е допуснато групиране на 6 броя отделни наказания, което
обстоятелство допълнително обуславя приложението на чл.24 НК. Т.е. налага се извод, че
само чрез увеличаване размера на наказанието биха се постигнали целите по чл.36 НК, респ.
не са налице основания за отмяна на проверяваното съдебно определение в обжалваната му
част.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.01.2023г. на СРС, 102-ри състав, постановено по
ЧНД № 11326/22г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3